РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _03.12._ 2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр. Левски в публично съдебно заседание на _трети ноември _ 2020 г. в състав:

                 Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

                   

при участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора ­­__, като разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _831_ по описа  за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Районен съд – Левски е постъпила искова молба от С.И.П., с ЕГН**********, с адрес: ***, чрез адв. П.Л.П.,***, против Н.Г.Е., с адрес: ***.   

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2018г. около 08:00 часа ищцата управлявала собствения си лек автомобил марка „***", модел „***" с рег.№ *** по път I-3 „Бяла-Ботевград", че зад автомобила, управляван от нея, се движел л.а. марка „***", модел „***", рег.№*** с водач ответникът Н.Е.. В с. Обнова при км. 56+607, при наближаване на кръстовище, ищцата подала светлинен сигнал и постепенно намалила скоростта си на движение, за да предприеме маневра - завой наляво в посока с. Каменец, като ответникът нарушил правилата за движение по пътищата - не спазил необходимата дистанция и управляваният от него л.а. „***" ударил в задната част лекия автомобил, управляван от С.П..

 Твърди се, че за настъпилото ПТП на ответника бил съставен АУАН с бл. №957279/03.08.2018 г., за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал.1 от ЗДвП. На място пристигнал екип на ФСМП – Левски, който транспортирал пострадалата П. ***. На ищцата било извършено единствено рентгенографско изследване, след което била освободена за домашно лечение и часове по–късно здравословното й състояние се влошило. Изпитвала силни болки в областта на лявата половина на гръдния кош и лявата ключица, отслабено и затруднено дишане, силно главоболие, гадене, обща отпадналост и световъртеж. Тъй като оплакванията на ищцата не се повлиявали от приеманите нестероидни противовъзпалителни средства, аналгетици и седативни, тя била приета на 07.08.2018г. за лечение в неврологичното отделение на МБАЛ „Авис медика” ООД – Плевен. На 11.08.2018 г. била изписана от лечебното заведение, и била насочена към общопрактикуващ лекар и невролог за наблюдение и амбулаторно лечение, и й били дадени указания за медикаментозно лечение в домашни условия и контролни прегледи. Определена била диагноза – контузия на главата, мозъчно сътресение – леко по степен, както и  временна неработоспособност за срок от 25 дни.

В исковата молба се сочи, че няколко дни по-късно здравословното състояние на  С.П. отново се влошило. Изпитвала отново силни болки в областта на лявата половина на гръдния кош и лявата ключица, дишането й било затруднено. Тъй като симптомите й не се повлиявали от предписаните й медикаменти, ищцата постъпила за лечение на 17.08.2018г. в УМБАЛ „Д-р Г. Странски" ЕАД. Били й назначени и извършени множество рентгенографски и КТ изследвания, въз основа на които било установено, че вследствие на процесното ПТП са й причинени следните увреждания: хематом на гръдната стена в ляво; плеврален излив в ляво; счупване на ребра пето и шесто в ляво.

На 25.08.2018г. тя е изписана от лечебното заведение, като отново й били дадени указания за домашно медикаментозно лечение и контролен преглед.

Първоначално на ищцата била определена временна неработоспособност за периода 03.08.2018г. - 20.10.2018г. През месец декември обаче здравословното й състояние отново се влошило и на 03.01.2019г. постъпила за пореден път на лечение в УМБАЛ „Д-р Г. Странски" ЕАД. Отново й били извършени рентгенографски и КТ изследвания, въз основа на които било установено наличие на абсцес в ляво супрастернално с остеолиза на подлежащи костни структури. С.П. престояла в болничното заведение до 10.01.2019г, когато била изписана с указание за контролни прегледи. Определена й била временна неработоспособност, считано от 03.01.2019г. до 10.04.2019г.

Твърди се, че ищцата е изживяла силен стрес, както от настъпилото ПТП, така и от получените травматични увреждания и проведените лечения.  Търпяла е изключителни болки и страдания, които продължавали и към подаване на исковата молба. Твърди се, че в продължение на месеци С.П. е изпитвала силни болки в областта на лявата половина на гръдния кош и лявата ключица, както и поява на задух и затруднено дишане при минимални физически усилия, което я е поставило в невъзможност да извършва обикновени ежедневни дейности; не е можела да спи спокойно, събуждала се със силно сърцебиене, изпотяване и състояние на страх, свързани с преживения инцидент.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 7000 лв. (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на получени телесни увреждания от ПТП, настъпило по вина на ответника на 03.08.2018г. около 08:00часа на път I-3 „Бяла-Ботевград" км. 56+607 /с.Обнова/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2018г. до окончателното изплащане.

Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба и е направил доказателствени искания.

Моли съда на основание чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищцата.

 

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, чрез пълномощника адв. Г.В., който е изразил становище по предявения иск. Ответникът счита претенциите на ищцовата страна за частично основателни, като претендираният размер на обезщетение намира за прекомерен и недоказан, както и че голяма част от изложеното в исковата молба не отговаряло на истината и не било подкрепено от никакви доказателства. Навежда подробни съображения.

Твърди, че на 03.08.2018г. ответникът управлявал собствения си автомобил с peг. № *** и пътувал от гр. Русе за гр. София. Заедно с него в автомобила му пътувала приятелката му – С. Д. И.. Около 08.00 часа, на излизане от село Обнова, преди разклона за с. Каменец, движещият се пред автомобила на ответника Е. лек автомобил с peг. № *** управляван от ищцата П., без да подаде светлинен сигнал, решил да завие в ляво в посока с. Каменец. Тъй като в насрещното пътно платно приближавал друг автомобил и ищцата преценила, че не може да премине пред него, тя рязко спряла на пътното платно. Поради мократа пътна настилка ответникът не успял да спре и за да избегне удара свил волана на автомобила си вдясно. Сочи, че въпреки опита на ответника да предотврати удар, между двата автомобила е последвал такъв, вследствие на който автомобилът на ответника е излязъл от пътя. След като излязъл от автомобила си, ответникът Е. веднага се приближил до автомобила на ищцата, видял, че същата е в съзнание, попитал я дали има някакви наранявания и след като видял, че има нараняване по главата, се е обадил на бърза помощ и КАТ.

Сочи, че преди да пристигнат линейка и полицейски автомобил ответникът попитал ищцата дали може да премести автомобила си от пътното платно, за да не пречи на движението, на което тя отговорила, че е добре и преместила автомобила си сама. Ищцата разговаряла с пътувалата в лекия автомобил на ответника С. И. и споделила с нея, че освен по главата няма други наранявания.

Твърди се в отговора, че след пристигане на автомобила на спешна помощ, ищцата била отведена в болнично заведение. След като от болницата се получила информация, че няма тежки наранявания и ищцата не е хоспитализирана, полицейският служител, присъствал на ПТП освободил ответника и автомобила.

Намира за необяснима установената фрактура на пето и шесто ребро вляво на ищцата две седмици след настъпване на пътнотранспортното произшествие, въпреки извършените прегледи след произшествието и проведеното лечение от 07.08.2018г. до 11.08.2018г. в неврологично отделение, както и че е неизяснен механизмът на причиняване на тази фрактура, ако се допуснело, че е причинена при настъпилото ПТП, и дали такава фрактура би могла да настъпи при поставен предпазен колан.

Твърди, че от приложените към исковата молба епикризи и медицински документи било видно, че ищцата е страдала от хронични заболявания, датирани от преди настъпилото ПТП, а именно: хронична обструктивна белодробна болест и болест на щитовидната жлеза - подостър тиреоидит, както и че лечението на тези хронични заболявания било неизбежно, което правело неоснователни претенциите на ищцовата страна за причинно - следствена връзка между това лечение и настъпилото ПТП и за изплащане на обезщетение.

Сочи, че към момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие ответникът е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност" в "Застрахователна компания Олимпик - клон България", полица № 28117002512441, валидна от 20.09.2017г. до 19.09.2018г., поради което ищцата следвало да търси обезщетение за претърпените неимуществени вреди по реда на Кодекса за застраховането от застрахователя на ответника Н.Е..

Моли съда да отхвърли претенциите на ищеца за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди към ответника.

Прави искане за конституиране на основание чл. 219 от ГПК като страна по делото "Застрахователна компания Олимпик - клон България" КЧТ в ликвидация, с адрес: гр. **********, чрез техен представител в Р.България.

Представя разпечатка за сключена застраховка „Гражданска отговорност" на МПС с peг. № *** и справка от търговски регистър за ЗК „Олимпик - клон България" КЧТ.

Направени са доказателствени искания.

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          С постановление РП – Левски е прекратила наказателното производство по досъдебно производство №ЗМ 182/2018г. по описа на РУ – Левски, пр. пр. №810/2018г. по описа на РП – Левски, за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ пр.2, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК.

Наказателното производство е било образувано с постановление на РП – Левски за това, че на 03.08.2018г. около 08:00 часа, в с. Обнова, обл. Плевен, на път I-3, км. 56+607, при управление на МПС – лек автомобил „***“ модел „***“, с рег. №***, управляван от С.И.П. *** и лек автомобил „***“ модел ***, с рег. №***, управляван от Н.Г.Е. ***, са нарушени правилата за движение по пътищата, с което по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на С.И.П., изразяваща се в разстройство на здравето, временно опасно за живота – престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК.

За изясняване конкретния механизъм на станалото произшествие е назначена съдебно – автотехническа експертиза. Вещото лице е установило, че от техническа гледна точка причината за настъпване на пътно транспортното произшествие е движение на процесния автомобил „***“, с рег. № *** със скорост по – висока от максимално разрешената за съответния пътен участък, неспазване на минималното техническо надлъжно разстояние, съобразно скоростта на движение между челната част на управляваното МПС и тилната на движещия се пред него *** и допуснато закъснение при използване на спирачната система.

Вещото лице е разяснило, че лек автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от ответника, се е движел със скорост 68,1 км/ч в с. Обнова, в дясната пътна лента. Попътно пред ***, в ясната пътна лента се е движел автомобил „***“, управляван от ищцата. При наближаване на разклона за с. Каменец, водачът на автомобил „***“ предприел действия за извършване на маневра „завой на ляво“, като реализирал закъснително движение и намалява скоростта на движение до 21.7 км/ч. в този момент водачът на движещия се зад него автомобил *** закъснява с използването на спирачната система. Така челната част на на ***, движейки се към тилната на ***, двете МПС са достигнали в определен момент до мястото на сблъскване, с което е започнал удара между тях. Получил се тилен кос удар, който в напречно направление е в дясната пътна лента на път I-3 Бяла – Ботевград, в с. Обнова. Установява се от заключението на вещото лице, че мястото на първоначалния контакт при удара между двете МПС е реализиран между предна лява ъглова част на *** и задна дясна част на ***. В първата фаза на удара двете МПС взаимно са проникнали едно в друго и са се деформирали (изключително масивно за автомобил ***). С изчерпване на кинетичната енергия силата на удара е намаляла, като при нейната най – голяма стойност се е получило странично изместване и ротация на двете МПС. Според заключението втората фаза на удара съдържа транслационно движение на двете МПС, придружено с ротация. Следствие на триенето между ходовите гуми и настилката, двете МПС закъснително се установили в покой на място, на което са намерени, с което ПТП е приключило.

Установява се от заключението, че ответникът е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Този водач е имал техническа възможност чрез органите за управление скоростен лост, педали на газта и спирачен педал да контролира скоростта на движение, да спазва необходимата дистанция с движещия се пред него автомобил, а при намаляване на скоростта на попътно движещия се пред него автомобил своевременно да намали скоростта на движение, с което да предотврати ПТП. Вещото лице разяснява, че скоростта на процесния автомобил „***“ към момента на първоначален контакт и непосредствено при удара между МПС е около 68.1 км/ч. Скоростта на лек автомобил „***“ към момента на първоначалния контакт при удара и непосредствено преди ПТП е 21.7 км/ч.

В с.з. в.л. разяснява, че процесният автомобил *** има обезопасителни колани и няма категорични данни дали това се е реализирало с обезопасителен колан или без, в конкретния случай върху тялото на водачката на *** съобразно действащите сили, тялото се движи отпред назад, тъй като ударният импулс е противоположната посока, т.е. когато се удари един автомобил отзад, телата в купето се движат в противоположната посока на ударния импулс, движението е назад и малко на ляво, поради ъгъла на отклонение на автомобила от надлежната ос на пътното платно.

Според заключението, в този случай обезопасителния колан не възпрепятства движението на тялото спрямо лицевата страна на седалката. Наличие или отсъствие на колан не води до промяна на движение на тялото в купето и коланите ограничават движението на телата, когато става въпрос за челен удар или челен кос удар, а не за тилен такъв, т.е. със или без обезопасителен колан движението ще бъде логично подобно на това, което се реализира.Под откатен удар, първоначалната посока на тялото е назад, а след поемане на кинетичната енергия от контакта, която абсорбира голямата част от удара е възможно да има отклонение и напред в зависимост от допирната повърхност на контактността на тялото с определена част, което движение напред е ограничено за водача от опорната сила на ръцете с волана, което са ограничителна сила за движение напред и от опорните сили на краката. Основният контактен удар е на тилната част на тялото в облегалката на предната седалка.

По искане на ответника е назначена допълнителна съдебно – автотехническа експертиза, със задача, като се съобрази с представената справка да даде заключение за скоростта на движение на лек автомобил*** към момента на инцидента и как е повлияла мократа пътна настилка на спирачния път на автомобила.

Вещото лице дава заключение, че съобразно представената справка от Националния институт по метереология и хидрология, филиал Плевен, на 03.08.2018г. в района на с. Обнова  температурата на приземния въздух между 04:00 и 06:00 часа се е понижавала до около 16 градуса, а точката на оросяване е била 18 градуса. След изгрева на слънцето – 06:15 до около 08:00 часа росата се изпарява и изчезва. Вещото лице разяснява, че при подробно разглеждане на приложените снимки в ДП се виждало ясно, че шарките на протектора на автомобил „***“ отсъства всякакво отлагане на земна и тревна маса в процеса на реализираното закъснително движение на МПС до момента на установяване в покой. При наличието на роса върху тревната площ по време на ПТП освен върху тревата, върху почвената част, по която се е реализирала движението на ходовите гуми, деформираната задна дясна гума с джанта ще образува надлъжни надирания. Установява се от заключението, че отсъствието на надлъжни надирани, отлагане на земна маса, трева върху шарките на протекторите на ходовите гуми определя отсъствието на роса върху тревната площ и асфалтовата настилка. От друга страна ПТП е реализирано около 08:00 часа, а за това време росата се изпарява и изчезва и пътната настилка остава суха, с оглед представената справка от НИМХ, филиал Плевен.

Вещото лице разяснява, че ако асфалтовата настилка е била мокра, това ще се отрази незначително на скоростите на двете МПС след удара, но няма да промени загубата на скорост от деформации към момента на контакт между МПС. При преизчисляване на скоростите на двете МПС при мокра настилка към момента на първоначален контакт при удара, за лек автомобил „***“ – 21.2 км/ч; за лек автомобил „***“ – 66.5 км/ч.

Като компетентно изготвено и неоспорено от страните по делото заключението е прието.

 От приетата по делото съдебна психолого – психиатрична експертиза се установява, че болката от катастрофата предвид личностовите характеристики на ищцата е източник на фрустрация и преживяването при нея е свръхмерно. Не всички симптоми на дистрес при осв. могат да бъдат разгледани в причинна връзка с причинените й наранявания при катастрофата, тъй като при нея имало натрупване на ежедневни дистресори в частност и боледуване във връзка с придружаващи соматични заболявания. Вещите лица приемат, че в отговор на преживяната заплаха за промяна на живота й след получени наранявания при ПТП осв. е преживяла остра стресова реакция. Касае се за краткотрайно разстройство, но със значителна тежест, протичащо с интензивна тревожност. В. л. разясняват, че осв. е уязвима на ежедневни стресогенни въздействия, проявява прекомерно безпокойство за здравето си и е имала здравословни проблеми, свързани с травмите и във връзка с придружаващи заболявания.дори да е била протрахирана реакцията й на стрес, симптомите му отзвучавали постепенно от часове до няколко дни и рядко се задържали за повече от две седмици. Установява се, че при осв. негативните чувства във връзка с ПТП, при което е получила комбинирана травма не са довели при нея до продължително състояние на потиснатост.

От приетата комплексна съдебно – медицинска експертиза се установява, че в резултат на настъпилото на 03.08.2018 год. в с.Обнова ПТП, С.И.П. е получила Политравма - закрита черепно-мозъчпа травма с хематом на главата в тилната част под сухожилната разтеглица на главата, пукване на тилната кост в дясно и мозъчно сътресение. Гръдна травма с хематом на гръдната стена в ляво, счупване на 5-то и 6-то ребра в ляво, довели до плеврален излив, последвано от абсцес и остеолиза на подлежащите костни структури.

Според заключението, болката е субективен симптом, който зависи от прага на поносимост на съответния индивид. Обикновено в първите дни от травматичния инцидент, болките се усещат по-силно, преживяното стресово състояние може да доведе по-силно усещане на болката. Поради това целта на започващото лечение е овладяване на болката, поради което са предписвани аналгетици, нестероидни   противовъзпалителни  средства   и  седативни.  По време на болничния престой е провеждано комплексно лечение с цел овладяване на болките, възпалението и оточните явления. Обикновено след няколко дни болките започват да намаляват по интензитет, като след това постепенно отзвучават.

Към момента на изготвяне на заключението ищцата не съобщавала за болки. Прилагани и други медикаменти поради необходимостта от овладяване на дихателните нарушения антибиотици, вливания на водно солеви разтвори, общоукрепващи, съответно на възникналите симптоми за по-бързо възстановяваме на здравословното състояние.

 Вещите лица поясняват, че след диагностициране на уврежданията и продължителното лечение не са се развили трайни усложнения, които да се отразят на качеството на живот, с изключение на елементи от психо-емоционалната сфера и наличие на страхови изживявания, които често се развиват след травми. Налице е незначително плеврално срастване, най вероятно след резорбцията на плевралния излив.         

След прекарани черепно-мозъчни травми според вещите лица, биха могли да се развият вестибуларни нарушения, церебрастенни нарушения като главоболие, психо-емоционални смущения, нарушения в съня, раздразнителност, неспокойствие, понякога страхови изживявания. Относно белодробния статус-без прояви в здравословното състояние за в бъдеще. Пострадалата е с ХОББ от 4 год., провежда амбулаторно лечение. Без промяна в развитието на ХОББ след травмата.

По делото са разпитани свидетели. Св. Р. П. – майка на ищцата установява, че давала болкоуспокояващи на дъщеря си, но тя започнала да се влошава. Започнала да се оплаква от виене не свят, гадело й се, оплаквала се от болки в гръдния кош. Състоянието на дъщеря й било такова, че я придружавала до тоалентна. Впоследствие е приета в Авис медика, където лечението продължило няколко дни и след това я изписали.

Отново стигнали до болница, където са й направени рентгенови снимки, при които се установило, че има  счупени две ребра. В края на м. октомври ноември започнала работа, като в началото на м. декември започнало да я боли лявата страна, лявото рамо. В началото на м. декември започнал да се спуска оток към гушата. Свидетелката разяснява, че не минавал ден да прекалява с болкоуспокояващи. Дори когато двете ходели пеш, ищцата никога не завивала на ляво, тъй като автопроизшествието е станало докато е завивала на ляво. Толкова била стресирана, че минавала по другите улици само и само да не прави завой на ляво.

Въпреки близките родствени отношения, съдът прецени показанията на свидетеля съобразно чл. 172 ГПК и намира, че същите следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни, последователни, непосредствени са, освен това свидетелката е от най – близкото обкръжение и има най – пълна представа за физическото и психическото състояние на дъщеря си, освен това кореспондират на събраните по делото писмени доказателства.

          Недоказано и неоснователно е възражението на третото лице помагач за принос на пострадалото лице за наличие на съпричиняване на  вредоносния резултат в размер над 50% от страна на водача - участник в ПТП – непоставен предпазен колан.

          От дадените от в.л. от съдебната автотехническа експертиза разяснения се установява, че наличие или отсъствие н аколан не води до промяна на движение на тялото в купето и коланите ограничават движението на телата, когато става въпрос за челен удар или челен кос удар, а не за тилен такъв, т.е. със или без обезопасителен колан движението ще бъде подобно на това, което се реализира. Вещото лице разяснява и че основният контактен удар е на тилната част на тялото в облегалката на предната седалка.  

          В съдебно заседание в.л. от комплексната съдебно – медицинска експертиза Т.К. уточнява, че от удара предпазният колан предпазва отпред, а ударът е бил отзад и механизмът на уврежданията е съвсем различен.

Изводът за съпричиняване не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е създалро условия за настъпването му или го е улеснило, каквото поведение не е установено в случая.  

Непозволеното увреждане е юридически факт, от който възниква облигационно отношение. Това отношение е законово, тъй като нормативната уредба предопределя неговото съдържание.

          Касае се за правоотношение, при което за пострадалия съществува правото да претендира възстановяването или обезщетяване на вредите, а за деликвента – насрещното задължение да обезщети вредите.

          За да е налице извършен деликт следва да са налични елементите, включени в неговия сложен фактически състав, а именно обективните елементи: деяние (действие или бездействие), обективирано в действителността, противоправност – несъответствие на поведението с императивната правна норма, противоречие с общата забрана да не се вреди никому, противоречие с добрите нрави; вреда – имуществена (претърпени загуби или пропуснати ползи, или неимуществена, причинна връзка между поведението на вредата и субективният момент – вината (психическото отношение на деликвента към извършеното поведение и последиците от него.

В конкретния казус са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.

На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск–продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства.

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие.

Съобразно константната съдебна практика в понятието «неимуществени вреди» се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на увреденото лице, намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви на здравословното му състояние. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат отчетени характера и степента на физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните страдания, икономическата обстановка и др.

Не е без значение и продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Принципът за справедливост изисква в най – пълна степен да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и предвидим в бъдещето болки и страдания, настъпили в резултат на вредоносното действие.

Съдът съобрази, че причината за настъпване на ПТП е движение на автомобила, управляван от ответника със скорост по – висока от максимално разрешената за пътния участък, че същият не е спазил минималното разстояние съобразно скоростта на движение, както и допуснатото закъснение при използване на спирачната система. Съдът прецени причинените болки и страдания от удара и от получената закрита черепно - мозъчна травма, пукване на тилната кост,счупване на 5-то и 6-то ребро,както и липсата на трайни усложнения, които да се отразят на качеството на живот.

Като съобрази събраните по делото доказателства, моментът на осъществяване на деликта, и като взе предвид телесните увреждания и претърпените от ищеца болки и страдания, съдът намира, че сума в размер на 5000 лв. е справедлива по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на неимуществените вреди, претърпени от ищцата и която сума е справедлив еквивалент за причинените от страна на ищеца болки и страдания, като за разликата до предявения иск от 7 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и  недоказан.

С така определения размер съдът намира, че напълно адекватно се възмездяват всички претърпени от ищцата неимуществени вреди.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважения иск в размер на 200 лв., както и направените разноски за възнаграждение на вещите лица по изготвените експертизи в размер на 1451.11лв.

В договора за правна защита и съдействие, представен от ищцата по делото е посочено, че същото е безплатно на основание по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. Предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за заплащане на възнаграждение в полза на адвокат П.Л.П. съобразно уважената част от иска в размер на 414.29 лв.

На основание чл. 78, ал.3 от ГПК в съответствие с отхвърлената част от иска, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно 377.44 лв.

На основание гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

         

ОСЪЖДА Н.Г.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.И.П., с ЕГН**********, с адрес: ***, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на получени телесни увреждания от ПТП, настъпило по вина на ответника на 03.08.2018г. около 08:00 часа на път I-3 „Бяла – Ботевград“, км. 56+607 /с. Обнова/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.08.2018г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер от 7 000 лв. като НЕДОКАЗАН.   

ОСЪЖДА Н.Г.Е., ЕГН **********,с адрес: ***, с постоянен адрес:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважения иск в размер на 200 лв., както и направените разноски за възнаграждение на вещите лица по изготвените експертизи в размер на 1451.11лв., съразмерно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА Н.Г.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.Л.П. ***, сумата от 414.29 лв. за осъществено процесуално представителство на ищеца в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

 ОСЪЖДА С.И.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Н.Г.Е., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 377.44 лв., представляваща направени разноски по настоящото производство съразмерно с отхвърлената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД - Плевен в двуседмичен срок от връчването му на  страните.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: