Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1565/02.10.2019 година, град Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С. и
прокурор Д.Х.,
разгледа адм.д. № 580/2019 година.
Производството е по реда на чл. 203
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Г.Т.Т.
с ЕГН ********** и адрес *** и със съдебен адрес ***, чрез адвокат И.А. против Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 740 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по съдебно обжалване
на отменено наказателно постановление (НП) № 22 – 0000204/16.08.2018 година на
началника на Областен отдел – Бургас на ИААА.
В исковата молба се заявява, че
ищецът е направил разноски в размер на 370 (триста и седемдесет) лева за
оказаната правна помощ и процесуално представителство пред РС – Несебър по
н.а.х.д. № 1191/2018 година и в размер на 370 (триста и седемдесет) лева за
оказаната правна помощ и процесуално представителство пред Административен съд
– Бургас по КАНД № 3271/2018 година, които, съгласно т.р. № 1/15.03.2017 година
по т.д. № 2/2016 година на ОСС на ВАС, подлежат на обезщетяване от ответника.
Търси се лихва върху претендираната сума – от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й изплащане. Иска се присъждане на разноски в настоящото
производство.
Ответникът по иска, чрез
процесуален представител оспорва автентичността на подписа на ищеца върху
договора за правна защита и съдействие и попълненото пълномощно в рамките на
настоящето дело (лист 5-9). Частично признава претенцията, формулирана в
исковата молба за размера до 370 (триста и седемдесет) лева заплатено
адвокатско възнаграждение. Счита исковата претенция за присъждане на разноски в
настоящото производство за неоснователна, защото с действията си не е дал повод
за завеждане на иск по ЗОДОВ. Представя копия от акт за установяване на
административно нарушение и иска по реда на чл.194 от ГПК, във връзка с чл.193
от ГПК, да бъде извършена проверка на автентичността на подписа, положен от
името на ищеца върху договора за правна защита и съдействие от 11.03.2019
година (лист 8 от делото) и пълномощното, приложено като доказателство за
упълномощаване на процесуален представител от страна на ищеца (лист 9 от
делото).
Прокурорът
пледира основателност
на иска в минимален размер.
Административен съд – Бургас,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено следното:
Исковата молба е подадена от
надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледан по същество тя е основателна.
От представените по делото
доказателства се установява, че с наказателно постановление № 22 – 0000204/16.08.2018
година на началника на Областен отдел – Бургас на ИААА на ищеца е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, на основание чл. 93
ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
След проведено обжалване от Г.Т.Т.,
с решение № 303/23.10.2018 година по н.а.х.д. № 1191/2018 година на РС -
Несебър издаденото НП е потвърдено. Решението на РС – Несебър е обжалвано пред
Административен съд – Бургас и с решение № 383/01.03.2019 година по КАНД №
3271/2018 година на Административен съд – Бургас решението на РС – Несебър е
отменено и е отменено и издаденото НП. Решението на Административен съд – Бургас
е влязло в сила на 01.03.2019 година (лист 21 - 23).
Настоящият ищец е имал
процесуално качество на жалбоподател и е извършил разноски за адвокат в размер
на 370 (триста и седемдесет) лева в процеса пред районния съд и в размер на 370
(триста и седемдесет) лева в процеса пред административния съд, които се
признават от ответника - ИААА. В съдебното заседание на 28.05.2019 година ищецът изрично потвърждава
автентичността на подписа си под договора за правна помощ, който е сключил с
представлявалия го адвокат при обжалването на НП (лист 45 стр. 2).
По настоящото дело е представен
договор за правна защита и съдействие от 11.03.2019 година, според който ищецът
Т. е заплатил на адвокат И.А. сумата от 300 (триста) лева за оказване на правна
защита и съдействие, изразяваща се в предявяване на иск и процесуално
представителство пред съд по реда на ЗОДОВ срещу Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ във връзка с разноските по обжалване на отмененото
наказателно постановление № 22-0000204/16.08.2018 година на началник на ОО “АА“
– Бургас (лист 5 – 8).
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Основателността на иска с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт,
действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване
наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се
присъжда.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
По делото е доказана първата
предпоставка за реализиране на отговорността. С решение на БАС е отменено НП,
издадено от ответника. От незаконосъобразния акт – отмененото НП, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение. Следователно е налице и втората предпоставка за реализиране
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Налично е и третото условие –
причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско
възнаграждение. Възнаграждението за адвокатската защита е нормален и присъщ
разход за обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.
Ответникът признава претенцията,
формулирана в исковата молба само за размера до 370 лева заплатено адвокатско
възнаграждение. Видно от приложените към настоящето дело н.а.х.д. № 1191/2018
година на РС – Несебър и КАНД № 3271/2018 година на БАС, ищецът е извършил
разноски за възнаграждение за адвокатска защита в общ размер на 740 лева или
370 лева на основание договор за правна защита и съдействие от 27.08.2018
година, с предмет обжалване на наказателно постановление №
22-0000204/16.08.2018 година на началника на ОО „АА“ – Бургас пред РС – Несебър
и процесуално представителство по образуваното дело до приключването му на
всички инстанции, както и 370 лева на основание анекс № 1 от 12.11.2018 година
към договор за правна защита и съдействие от 27.08.2018 година с предмет
касационно обжалване на решение № 303/23.10.2018 година по описа на РС –
Несебър пред БАС и процесуално представителство в касационното производство. В
настоящето производство са представени и фактура № **********/27.08.2018 година
(лист 10), с предмет – обжалване на НП № 22-0000204/16.08.2018 година на
началника на ОО“АА“ – Бургас пред РС – Несебър за сумата от 370 лева и фактура
№ **********/12.11.2018 година (лист 11), с предмет – касационно обжалване на
първоинстанционно решение по жалба срещу НП № 22 – 0000204/16.08.2018 година на
началника на ОО“АА“ за сумата от 370 лева.
Изложеното мотивира съдът да
приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 740
(седемстотин и четиридесет) лева, представляващи направени разноски за
адвокатско възнаграждение за защита производството по обжалване на наказателно
постановление пред РС и БАС.
От основателността на основния
иск произтича и основателността на акцесорния за присъждане на лихва върху
претендираната сума - от подаване на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на обезщетението.
Основателен е искът за присъждане
на разноски в настоящото производство в размер на 300 (триста) лева, съгласно
представения договор за прана защита и съдействие (лист 5 - 8), пълномощно от
11.03.2019 година (лист 9) и фактура № **********/11.03.2019 година (лист 17). В проведеното
на 28.05.2019 година съдебно заседание на ищеца е предявен от съда договор за
правна помощ от 11.03.2019 година и пълномощно с дата 11.03.2019 година (лист 5
– 9), като ищецът заявява, че положените подписи са негови.
Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено в
настоящото производство. Съгласно представения договор за прана защита и
съдействие (лист 5 - 8), пълномощно от 11.03.2019 година (лист 9) и фактура №
**********/11.03.2019 година (лист 17) е договорено и ищецът е заплатил
възнаграждение в размер на 300 лева, което е в размера на минималното
възнаграждение по чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК,
приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат
върху ищеца.
В разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК са предвидени две, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки – 1.
ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и 2. да е
признал иска. В случая е налице само една от законовите предпоставки - с
отговора на исковата молба ИА „АА“ е признала предявения срещу нея иск. Не е
налице другата законова предпоставка, тъй като ответникът с поведението си е
дал повод за завеждане на делото. Освен формалното признание на иска, в периода
от узнаване за исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение
не е предприел действия по заплащане на приетото за дължимо. Той е можел и е
следвало да предложи на ищеца споразумение, да покани същия и да му плати
претендираната сума - на каса, по банков път или по друг предвиден в закона
начин, каквото не е сторил. Самото признание на иска, без по-нататъшни действия
по реално заплащане на сумата, не e основание - при уважаване на иска -
съдебните разноски да се възложат на ищеца, а не на ответника, както повелява
специалната разпоредба на чл. 10 ал. 3 ЗОДОВ (в този смисъл решение № 14605/27.11.2018
година по адм. дело № 9487/2018 година на III отделение на ВАС).
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ да заплати на Г.Т.Т. с ЕГН ********** и адрес *** и
със съдебен адрес ***, чрез адвокат И.В.А. сумата от 740 (седемстотин и
четиридесет) лева обезщетение за причинени имуществени вреди, както и законната
лихва върху тази сума от 14.03.2019 година – дата на подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ да заплати на Г.Т.Т. с ЕГН ********** и адрес *** и
със съдебен адрес ***, чрез адвокат И.В.А. сумата от 310 (триста) лева - разноски по настоящето дело.
Решението може да се обжалва или
протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: