№ 1034
гр. София, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501708 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 17.02.2021г по гр.д. № 8561/2019г СГС, ГО, І-6 състав е осъдил
ЗАД”ОЗК-Застраховане”АД да заплати на Д. К. Ц. сумата от 20 000лв- обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , причинени от ПТП, реализирано на 09.12.2018г ,
на осн. чл.432 от КЗ. Съдът е отхвърлил предявения иск за заплащане на обезщетение
за сумата до 30 000лв. С решението си съдът е възложил разноските по делото
съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната част за
сумата до 10 000лв- присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от застрахователя ЗАД”ОЗК-
Застраховане” АД в осъдителната част за сумата над 10 000лв , с твърдение за
неправилност. Въззивникът поддържа, че СГС неправилно е приложил материалния
закон и решението е необосновано. Поддържа, че неправилно е приложен чл. 52 от
ЗЗД, че определеното обезщетение е завишено, несъобразено с установените ,
1
претърпени от ищеца, вреди. Поддържа, че съдът едностранно е ценил доказателствата
по делото и не е съобразил всички обстоятелства, определящи размера на
справедливото обезщетение . Моли въззивния състав да отмени решението на СГС в
обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 10 000лв.
Претендира разноските , направени по делото пред двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна – ищец пред СГС Д.Ц., представлявана от адв. Д. не
депозира писмен отговор на въззивната жалба.
В о.с.з. въззивникът се представлява от адв. Е., който поддържа въззивната
жалба. Моли същата да бъде уважена по съображенията изложени в нея. Претендира
разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата Д.Ц. не се представлява в съдебно заседание. Депозира, чрез адв. Д.,
писмено становище, с което оспорва въззивната жалба. Поддържа, че с оглед
установените травми, претърпени от ищцата, определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди се явява справедливо. Прави възражение за прекомерност на
разноските, претендирани от насрещната страна.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е правилно , като при неговата въззивна проверка настоящият
съдебен състав не констатира да страда от пороците, посочени във въззивната жалба
или да е постановено в нарушение на императивни материалноправни разпоредби.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното :
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ / против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
2
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи,че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
По делото се установява от влязлото частично в сила първоинстанционно
решение по делото, че са налице горепосочените предпоставки за ангажиране на
отговорността на застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за
съда е установено по обвързващ начин, че ЗД „ОЗК-Застраховане”АД дължи на
ищцата заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП,
настъпило на 09.12.2018г от водач ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите” , сключена с ответника.
Спорен пред настоящата инстанция е въпроса за размера на дължимото се от
ответника на ищеца обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищцата е била на
68години.
От изслушаната по делото СМЕ, изготвена от д-р П.- неврохирург, неоспорена от
страните се установява, че вследствие процесното ПТП ищцата е претърпяла черепно-
мозъчна травма , изразяваща се в сътресение на главния мозък и травматичен
подкожен кръвоизлив разположен челно парасагитално, както и лицево-челюстна
травма състояща се от разкъсно-контузна рана на носа и счупване на носни кости по
рентгенови и компютъртомографски данни с дислокация на носни кости в средната
трета. Според вещото лице тези увреждания са довели до разстройство на здравето,
временно неопасно за живота и болки и страдания за период от около 20 дни, по
интензивни в първите десет дни. Болеви усещания ищцата е имала и по време на
лечението за световъртежа от централен произход, който световъртеж не може да се
свърже еднозначно с черепно-мозъчната травма. След приключване на
възстановителния период при мозъчно сътресение, който при правилно проведено
лечение и режим е в рамките на 3-5 седмици, при част от пострадалите може да се
наблюдават поява на епизоди от главоболие при физическо и емоционално
3
натоварване и при промяна в атмосферното налягане. Този тип главоболие наподобява
„тензионното“ или „мигренозното“, влияе се добре от медикаменти и постепенно
отзвучава.
В о.с.з. на 25.08.2020г вещото лице допълва заключението си като сочи, че няма
данни ищцата да е губила съзнание след ПТП.
В о.с.з. на 25.08.2020г е изслушана свидетелката Р. Ц., дъщеря на ищцата.
Свидетелката установява, че видяла майка малко след като претърпяла инцидент на
09.12.201г- в автобуса, в който станал инцидента. Според свидетелката в автобуса
имало кръв, майка й била в шок , била с разцепен нос. Свидетелката установява, че
възстановяването на майка й било тежко и отнело доста време. Установява,че ищцата
се оплаквала от силно главоболие за известен период от време, както и че за известен
период се оплаквала , че не вижда много добре. Установява , че и досега ищцата се
страхува да се вози в автобус, че губи ориентация на моменти. Свидетелката
установява, че ищцата е имала нужда от помощ в ежедневието за около три седмици
след инцидента. Затова, че не ходела на работа, накрая останала и без работа.
Установява,че ищцата не желаела много да се вижда с хора, да излиза. Според
свидетелката и досега майка има проблем с носа, събира гной . Установява промяна
настъпила с ищцата след ПТП- преди произшествието, ищцата била доста по-активна,
по-жизнена, а сега е по-затворена.
Съдът кредитира свидетелските показания, тъй като същите се подкрепят от
събраните по делото други доказателства. Свидетелят споделя лично възприети факти,
като съобщеното от нея се подкрепя от изслушаната СМЕ. Показанията на свидетеля са
житейски логични, относими към спора, поради което следва да бъдат кредитирани.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на доказаните като обективни
факти претърпени травми – сътресение на мозъка, кръвоизлив, разкъсно-контузна
рана на носа, счупване и дислокация на носни кости, първоначалните интензивни
болки на ищцата, първоначалната й нужда от помощ в ежедневнието , дискомфорта от
последиците на мозъчното сътресение, продължаващите затруднения с носа ,
преживяния стрес, даващ отражение и досега- ищцата има страх от пътуване с автобус,
затворила се е в себе си и е променена след инцидента , което обстоятелството навежда
на извод, че ищцата не е възстановила пълноценно предишния си живот, съдът приема
, че по справедливост паричното обезщетение на ищцата за претърпени
неимуществени вреди възлиза на сума от 20 000лв. При определяне на обезщетението
за неимуществени вреди съдебният състав съобразява още момента на настъпването на
увреждането , както и конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца
и спрямо тях определя дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и стандарта на живот в страната, доколкото
4
обезщетението не следва да служи за неоснователно обогатяване.
Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна.
Въззиваемата не претендира разноски.
Предвид изложените съображения, състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261042 от 17.02. 2021г по гр.д. № 8561/2019г по
описа на Софийски градски съд, ІГО, 6-ти състав , в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5