Номер 54101.10.2020 г.Град Враца
Окръжен съд – ВрацаIII-ти въззивен граждански състав
На 01.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Въззивно частно
гражданско дело № 20201400500402 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, представлявано от Ц. Т. Д. – управител, против
Определение № 1101/16.06.2020 г. по ч.гр.д. № 203/2020 г. на Районен съд –
Враца, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1,
т. 4 ГПК до приключване на т. дело № 20/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Враца и докато бъде извършено вписване на нов председател на ТПЗК „***“.
В жалбата се поддържа, че обжалваното определение е недопустимо,
неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че към момента на връчване на
процесната заповед за изпълнение длъжникът няма избран и вписан в
ТТРЮЛНЦ председател, като подаденото възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК не
съдържа волеизявление на законен представител, не може да породи действие
на редовно такова и на практика води до липса на възражение, при което
съдът е длъжен да издаде изпълнителен лист, а не да постановява спиране на
производството.
Твърди се, че в случая т.д. № 20/2020 г. има за предмет искане по чл.
536, ал. 1, т. 1 ГПК – спиране на охранително производство в търговския
регистър, няма състезателен характер и по него няма и не би могло да има
преюдициален спор, който да обуславя изхода на настоящото производство.
Изтъква се и че т.д. № 20/2020 г. не приключва със съдебен акт, който да
формира сила на пресъдено нещо и разрешаването на спора по заповедното
1
производство, който на практика липсва, не е предпоставено от
установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по
преюдициалното правоотношение.
Навеждат се доводи, че разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, която е
уредена в общия исков процес, е неприложима в заповедното производство.
Поддържа се и че погрешно е позоваването на първоинстанционния съд
на разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ГПК, като последната предвижда даване на
срок за извършване на поправка, а не спиране на производството при
констатиране на нередовно процесуално действие. Изтъква се, че спирайки
производството съдът е нарушил принципа за равенство на страните в
процеса, като съдът няма задължение да следи дали страна в процеса има
законен представител или не, защото нейно е задължението да предприеме
действия по неговото избиране и вписване. Твърди се, че в случая
заповедният съд е следвало да даде срок на страната за отстраняване на
констатираната нередовност на процесуалното действие и ако тя не бъде
поправена в срок, действието да се смята за неизвършено – чл. 101, ал. 3 ГПК.
Изтъква се и че оспорването на решение на общото събрание за избор
на председател и спиране на регистърното производство по вписването му не
е пречка страната да проведе нов избор, за да защити в максимална степен
интересите си.
Иска се от съда да отмени обжалваното определение и да постанови
издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна – Кооперация „*** „***“, БУЛСТАТ: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с
правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем
съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Производството пред Районен съд – Враца е образувано по заявление на
„***” ЕООД, ЕИК ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против длъжника Кооперация „*** „***“, БУЛСТАТ: ***.
В т. 9 от заявлението се сочи, че се претендира частично парично
2
вземане в размер на 24 500,00 лв. от общо 245 000,00 лв. Претендира се и
присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, както и разноски за заповедното производство.
Посочено е, че така претендираните суми представляват пропуснати ползи от
неизпълнен договор за покупко-продажба на пшеница доставка EXW: гр. ***
от 09.08.2018 г.
Като обстоятелства, от които произтича вземането в т. 12 от
заявлението се сочи, че на 02.08.2018 г. дружеството-заявител е подписало
договор за доставка на пшеница с „***“ ЕООД за общо количество 5 000
метрични тона пшеница по БДС, реколта 2018 г. при единична цена от 339,00
лв. на тон или общо 1 695 000,00 лв., като „***” ЕООД се е задължило да
достави стоката в периода 20-31.08.2018 г. Твърди се, че в изпълнение на така
сключеният договор „***” ЕООД е закупило от ТПЗК „***“ част от общото
количество стока, което е следвало да бъде доставено на „***“ ЕООД, а
именно 500 метрични тона при цена от 290,00 лв. за тон. Посочва се, че
съгласно сключения договор с длъжника стоката е следвало да бъде доставена
на заявителя най-късно до 19.08.2018 г. Твърди се, че длъжникът не доставил
договореното количество и поради неизпълнение на договора от негова
страна, договорът между „***” ЕООД и „***“ ЕООД бил едностранно
прекратен от последното дружество поради неизпълнение и поради
недоставяне на конкретната партида от 500 метрични тона пшеница. Сочи се,
че с това дружеството-заявител е пропуснало полза от маржа в цената в
размер на общо 245 000,00 лв. – 5 000 тона по 49,00 лв. за тон, която се явява
пряка и непосредствена последица от неизпълнението на договора от
09.08.2018 г. Твърди се и че съгласно договора между заявителя и длъжника
купувачът има право на компенсаторна неустойка в размер на 30 на сто от
стойността на недоставеното количество, която в случая е равна на 43 500,00
лв., която сума е недостатъчна да покрие размера на пропуснатата полза.
Към заявлението е приложен описаният в него Договор за покупко-
продажба на пшеница доставка EXW: гр. *** от 09.08.2018 г.
Районен съд – Враца е издал Заповед № 75 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2020 г., с която е разпоредено длъжникът
„*** „***“ да заплати на кредитора „***” ЕООД сумата от 24 500,00 лв. –
пропуснати ползи от неизпълнен договор за покупко-продажба на пшеница
доставка EXW: гр. *** от 09.08.2018 г., представляваща част от пропуснати
3
ползи в размер на общо 245 000,00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.01.2020 г. до окончателното й погасяване, както и
разноските по делото в размер на 490,00 лв. – държавна такса.
Заповедта за изпълнение е връчена на 10.02.2020 г. на Е. А. – домакин
на дружеството-длъжник.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение по чл.
414 ГПК с вх. № 4335/05.03.2020 г., подадено от К. П. К., в което се посочва,
че ТПЗК „***“ не дължи изпълнение на вземането по заповедта за изпълнение
и не е налице виновно неизпълнение на договора от страна на кооперацията.
Към възражението е приложен Протокол от заседание на управителния и
контролния съвет на „*** „***“ – гр. *** от 04.03.2020 г., от който е видно, че
членовете на управителния и контролния съвет на кооперацията единодушно
са решили по издадени 6 бр. заповеди за изпълнение, сред които и Заповед №
75 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.01.2020 г., да
се подадат възражения, като са определили К. П. К. да представлява
кооперацията и да подаде възражение срещу заповедите. Подадено е
възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 4434/05.03.2020 г. с аналогично
съдържание и от Б. С. М.. Към възражението е приложен Протокол от
заседание на управителния и контролния съвет на „*** „***“ – гр. *** от
05.03.2020 г., от който е видно, че членовете на управителния и контролния
съвет на кооперацията единодушно са решили по издадени 6 бр. заповеди за
изпълнение, сред които и Заповед № 75 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 28.01.2020 г., да се подадат възражения, като са
определили Б. С. М. да представлява кооперацията и да подаде възражение
срещу заповедите.
С Разпореждане № 1643/06.03.2020 г. Районен съд – Враца е приел, че
възраженията са подадени в законоустановения едномесечен срок и е указал
на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по
оспорената Заповед № 75 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 28.01.2020 г. срещу ТПЗК „***“ в едномесечен срок от получаване на
съобщението като довнесе дължимата държавна такса. Указал е на заявителя
и че ако не представи доказателства за предявяване на иска в посочения срок,
заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Разпореждането е връчено на
служител на „***” ЕООД на 18.05.2020 г.
На 16.03.2020 г. е постъпило възражение от „***” ЕООД, в което се
4
посочва, че депозираните от длъжника възражения по чл. 414 ГПК са
подадени от лица без представителна за ТПЗК „***“ власт. Твърди се, че
председателстващото кооперацията лице М. Е. М. е починало преди
входиране на възражението. Заявителят е депозирал допълнителна молба с вх.
№ 6437/19.05.2020 г. за даване на указание на длъжника да отстрани
констатираната нередовност по извършеното действие по подаване на
възражение по чл. 414 ГПК.
Със съобщение, връчено на А. М. – главен счетоводител на ТПЗК „***“,
на 29.05.2020 г. съдът е връчил препис от молбата на заявителя с вх. №
6437/19.05.2020 г.„ като е указал на длъжника в едноседмичен срок да
ангажира становище и да посочи кое лице представлява кооперацията
понастоящем, както и да представи доказателства за това. В указания от съда
срок от ТПЗК „***“ не е депозиран отговор.
Към жалбата е приложено Определение № 152/21.02.2020 г. по т.д. №
20/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца, от което е видно, че на
основание чл. 536 ГПК, във вр. с чл. 19, ал. 5 ЗТР съдът е спрял регистърното
производство по вписване на промени по партидата на „*** „***“ – гр. ***
относно обстоятелства, за които са взети решения на проведено на 02.02.2020
г. извънредно общо събрание на кооперацията и които са заявени пред
Агенция по вписванията – Търговски регистър със Заявление, вх. №
20200219152311, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на
производството пред Районен съд – Враца по искова молба вх. №
3565/21.02.2020 г. От мотивната част на определението се установява, че М.
Г. М., ЕГН: ***, е депозирал пред Районен съд – Враца искова молба вх. №
3565/21.02.2020 г., с която е предявил срещу „*** „***“ – гр. ***, иск с
правно основание чл. 58, ал. 1 ЗК за отмяна на решения, взети на проведеното
на 02.02.2020 г. извънредно общо събрание на кооперацията.
С обжалваното определение Районен съд – Враца е приел, че когато
председателят на кооперацията е починал, както е в настоящия случай, а
изборът на нов председател е оспорен, респективно регистърното
производство по неговото вписване – спряно, не е налице представляващ,
който може да направи валидно възражение. Намерил е, че при такава
хипотеза не може да се гарантира изпълнение на целта на заповедното
производство, а именно – да се провери дали вземането е безспорно, или не, а
ако бъде издаден изпълнителен лист, без да се даде възможност на
5
насрещната страна да заяви дали оспорва, или не претендираното вземане, то
това би било нарушение на принципите на чл. 8, чл. 9 и чл. 10 ГПК. Още
повече, че в случая е заявено оспорване от член на УС и от член на КС на
ТПЗК „***“. Приел е, че тъй като надлежното продължаване на
съдопроизводствените действия в настоящото производство по ч.гр.д. №
203/2020 г. е обусловено от приключване на производството по т. дело №
20/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца, касаещо вписване на промени по
партида на ТПЗК „***“ относно обстоятелства, за които са взети решения на
проведено на 02.02.2020 г. извънредно общо събрание на кооперацията, в това
число и избора на нов председател на кооперацията, то т. д. № 20/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Враца има преюдициален характер по смисъла на чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК за настоящото производство. Крайният правен извод на
районния съд е, че производството по делото следва да бъде спряно, като след
приключване на т. д. № 20/2020 г. по описа на ОС Враца и след като е налице
вписване на нов председател на ТПЗК „***“, следва да бъде възобновено.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Въззивната инстанция намира, че неправилно първоинстанционният съд
е приложил разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Това е така, тъй като
посочената разпоредба е уредена и приложима единствено в общия исков
процес, но не и в заповедното производство, чиято уредба се намира в Част
пета на ГПК – Изпълнително производство, следователно то не може да бъде
спирано. В Глава тридесет и седма на ГПК – Заповедно производство, няма
изрична разпоредба, че доколкото няма особени правила за това
производство, се прилагат разпоредбите на общия исков процес, като
единственото препращане, което е уредено, е в чл. 410, ал. 2 ГПК, който
предвижда, че заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.
1 и 3 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от исковото производство. Затова и в настоящия
случай не е следвало да се спира производството по делото.
Що се касае до наведените доводи в жалбата, че към момента на
връчване на процесната заповед за изпълнение длъжникът няма избран и
вписан в ТТРЮЛНЦ председател, като подаденото възражение по чл. 414, ал.
1 ГПК не съдържа волеизявление на законен представител, при което съдът е
длъжен да издаде изпълнителен лист, трябва да се има предвид следното:
Настоящият съдебен състав намира, че не може да се приеме, че
6
Заповед № 75 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.01.2020 г. е била редовно връчена на длъжника по делото. Вписаният по
партидата на кооперацията председател – М. Е. М. е починал преди 02.02.2020
г. – датата на избор на нов председател с оспореното решение на Общото
събрание на кооперацията. Заповедта за изпълнение е връчена на 10.02.2020 г.
на Е. А. – домакин на дружеството-длъжник, т.е. след датата на смъртта на
вписания законен представител. Към този момент дружеството не е имало
председател, тъй като вписаният такъв е починал, а нов не е бил вписан в
Търговския регистър. Съгласно чл. 50, ал. 3 ГПК връчването на търговци и на
юридически лица става в канцелариите им и може да се извърши на всеки
служител или работник, който е съгласен да ги приеме, като при
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на
получателя. В конкретния случай съобщението за издадената заповед за
изпълнение е връчено именно на служител на кооперацията, който е бил
съгласен да го приеме. С оглед спецификата обаче на заповедното
производство, а именно да се провери дали едно вземане е безспорно или не,
съобщението за издадената заповед за изпълнение следва да достигне до
волеизявяващия орган на кооперацията, който има правомощие да подаде
възражение по чл. 414 ГПК. Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗК председателят на
кооперацията представлява кооперацията. В случая въпреки че съобщението е
връчено на служител на кооперацията, последният не е имало как да го
предаде на органния представител на същата, който да изрази воля от името
на кооперацията дали претендираното вземане се оспорва или не, тъй като
председателят към момента на връчването е бил починал, а нов не е бил
вписан в Търговския регистър.
За да влезе заповедта за изпълнение в сила и да бъде издаден
изпълнителен лист трябва да бъде спазена процедурата по чл. 414 ГПК –
заповедта трябва да бъде съобщена на длъжника, като в зависимост от
неговото процесуално поведение ще се определи поведението на заявителя
/при подаване на възражение от длъжника, да установи претенцията си по
исков ред - чл.415, ал.1 ГПК/ или да се снабди с изпълнителен лист /чл.416
ГПК/. Следователно съдбата на заповедното производство по чл. 410 ГПК –
да продължи или да бъде прекратено, е поставена в зависимост от развитието
на производството по съобщаване на заповедта за изпълнение на длъжника.
Това производство не може да се развие поради липса на вписан в Търговския
7
регистър представител на кооперацията, на който да бъде предадена
заповедта за изпълнение и който да прецени какво ще е последващото
процесуално поведение на кооперацията. В чл. 415, ал. 5 ГПК законодателят е
предоставил правото на съда, издал заповедта за изпълнение, да я обизсили и
прекрати производството по делото, от което следва, че това е една
законодателно уредена възможност съдът, постановил акта, сам да го отмени.
На по-голямо основание от предвидената в чл. 415, ал. 5 ГПК хипотеза, когато
заповедта за изпълнение не може да бъде съобщена на длъжника, съдът може
да я обезсили.
Предвид гореизложеното, актът на съда, с който производството по
делото е спряно на основание 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е незаконосъобразен и
подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато на Районен съд – Враца
за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на
настоящото определение.
Мотивиран от гореизложеното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 1101/16.06.2020 г. по ч.гр.д. № 203/2020 г.
на Районен съд – Враца, с което производството по делото е спряно на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на т. дело № 20/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Враца и докато бъде извършено вписване на нов
председател на ТПЗК „***“.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Враца за продължаване на
съдопроизводствените действия по по ч.гр.д. № 203/2020 г. съобразно
мотивите на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8