Р Е Ш Е Н И Е
№ 260158/24.9.2020г. гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на единадесети август, две хиляди и двадесета година,
в публично заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина
Караджова,
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 2183 по описа на съда за 2020 година, установи
следното:
Производството е
образувано по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения
и наказания/ЗАНН/.
Постъпила е жалба от адв.И.З.
като пълномощник на Ц.Г.М. ЕГН ********** против наказателно постановление № 020-0433-000031/02.05.2020
г. на А.С.М. – началник на Първо РУ при ОД на МВР Варна, с което са му наложени
административни наказания глоба в размер на 100 лева на основание чл.178е от
Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП и
глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение
на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. В жалбата въззивникът
посочва, че е налице особено съществено нарушение на материалния и процесуалния
закон, не е налице обективна и субективна страна на нарушението, поради което
моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.И.З.,
редовно упълномощен. По същество адв.З. поддържа жалбата, посочва, че действително
посоченият автомобил е собственост на доверителя му, но на посочената във фиша
дата не е било възможно да е управляван от него, тъй като по същото време се е
намирал в Румъния. Моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане
на разноските.
Въззиваемата страна,
редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебните заседания. На
03.07.2020 г. в деловодството на Районен съд Варна са депозирани писмени
бележки от Областна дирекция на МВР Варна, представлявана от директора Д.С.П.
чрез юрисконсулт К. Л.-А., с които уведомява съда, че не може да се яви с
съдебното заседание, излага становище по същество, моли съда да бъде потвърдено
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да им бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение и да се присъди по-нисък размер на
адвокатското възнаграждение с приложено пълномощно.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.10.2019 г. около
12:25 часа свидетелят полицейски инспектор Г.С.Г. от Първо
РУ при ОД на МВР Варна установил, че на ул.Парижка комуна до № 10 до
сладкарница Детелина на тротоара бил паркиран лек автомобил Киа
Соренто с рег.№ В 4323 НХ по такъв
начин, че не ползволявал преминаването на пешеходците
по тротоара. Св.Г. попълнил бланка за глоба с фиш серия
Н № 0669115 от 18.10.2019 г. на собственика на автомобила Ц.Г.М. за това, че в
12:25 часа паркира на тротоар в гр.Варна ул.Парижка комуна № 10, с което е
нарушил чл.94 ал.3 от ЗДвП и му е наложена глоба в размер на 100 лева на
основание чл.178Е от ЗДвП. Тъй като водъчат на автомобила
отсъствал, св.Г. закрепил на предното стъкло на автомобила уведомление, в което
било отразени горепосочените обстоятелства.
На 24.10.2019 г. по
пощата/видно от печата върху приложения пощенски плик/ Ц.М. е подал възражение
до началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна срещу съставения му фиш, като е
посочил, че на 18.10.2019 г. не е управлявал притежавания от него лек автомобил
Киа Соренто с рег.№ В 4323 НХ.
На 30.01.2020 г. полицейски
инспектор Г.С.Г. от Първо РУ при ОД на МВР Варна съставил акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ серия Д
бл.№ 780920/30.01.2020 г. против Ц.Г.М. за това, че на
18.10.2019 г. около 12:25 часа в гр.Варна на ул.Парижка комуна до № 10 е
паркирал върху тротоара собствения си лек автомобил Киа
Соренто с рег.№ В 4323 НХ. В АУАН е
посочено, че е съставен на основание глоба по фиш с.Н № 0669115/18.10.2019 г.
В АУАН е отразено, че водачът не представя контролен талон. Актосъставителят приел, че е извършено нарушение на чл.94
ал.3 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. На същата дата нарушителят Ц.М. получил препис
от АУАН, като записал в него като възражение: “Не“.
На 05.02.2020 г. от началника
на Първо РУ при ОД на МВР Варна А.С.М. било издадено атакуваното наказателно
постановление № 20-0433-000031. В него
административно-наказващият орган е възприел изцяло обстановката, описана в
АУАН, приел е, че Ц.Г.М. е извършил нарушения
на чл.94 ал.3 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, за които му наложил административни
наказания глоба в размер на 100 лева за първото
нарушение и глоба в размер на 10 лева за второто нарушение.
С писмо УРИ
433р-8851/27.03.2020 г. на началника на Първо РУ ОД на МВР Варна наказателното
постановление е изпратено на началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна за
връчване срещу подпис.
С писмо УРИ
433р-8851/10.04.2020 г. началника на Трето РУ при ОД на МВР Варна връща на
началника на Първо РУ при ОД на МВР Варна наказателното постановление с
приложена докладна записка от 10.04.2020 г. от инспектор Л.М. от Полицейски
участък Владислав Варненчик при Трето РУ МВР, че многократно е посещавал адреса
на Ц.М. *** в различни часове за връчване на наказателното постановление.
Лицето не било открито и никой не се обадил на оставените с бележки телефонни
номера за връзка, според живеещите във входа М. живеел на посочения адрес,
нямал друга адресна регистрация.
В наказателното
постановление било отразено, че е връчено на 15.04.2020 г. по чл.58 ал.2 от ЗАНН.
От писмо рег.№
433000-9943/23.06.2020 г. от началника на Първо РУ при ОД на МВР до Районен съд
Варна е видно, че при установяването на това нарушение няма и не се съхраняват
фотоснимки.
От служебно изискана
справка за собственост е видно, че собственик на лек автомобил Киа
Соренто с рег.№ В 4323 НХ е Ц.Г.М..
От представената от
въззиваемата страна справка за наложените наказания на Ц.Г.М. като водач на МПС
е видно, че той е правоспособен водач от 17.10.2016 г. и оттогава има налагани
наказания с фиш за превишаване на разрешената скорост за движение.
От въззивника бяха
представени и приети трудов договор № 122/04.09.2019 г. между Маринимпекс ЕООД като работодател и Ц.Г. М. като работник
за длъжността „електромонтьор“; допълнително споразумение № 123/09.09.2019 г. за промяна мястото на работа в град Галац
Румъния за периода 20.09.2019 г. – 31.07.2020 г.; заповед за командировка в
чужбина № 2019-24/09.09.2019 г. на управителя на Маринимпекс за командироване на Ц.Г.М. ***, Румъния, за
периода от 20.09.209 г. до 31.07.2020 г.; ежедневен презентационен лист на Маринимпекс БГ за дата 18.10.2019 г. с отбелязване, че Ц.М.
е започнал работа в 7:00 часа и е завършил работа в 17:45 часа.
Във въззивното
производство е разпитан издателя на глобата с фиш Г.С.Г., очевидец на описаното
нарушение, който с показанията си потвърждава възприетата от
административно-наказващият орган в наказателното постановление фактическа
обстановка. Посочва, че след като е съставил фиш, е постъпило възражение от
собственика на автомобила, който бил призован в районното полицейско управление
и св.Генов му съставил АУАН, като включил в него и нарушение по чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП, защото при съставянето на АУАН М. не носел контролния талон към
свидетелството си за управление на МПС.
По искане на
въззивника бе разпитан в качеството на свидетел в съдебно заседание Николай Г.
Иванов – колега на М., който свидетелства, че от месец август 2019 до месец
ноември 2019 година са работили и живели заедно с Ц.М. *** Румъния и че през
това време М. не се е връщал в България.
Съдът прие за
установена гореописаната фактическа обстановка на основание посочените гласни и
писмени доазателствени средства, които се допълват
взаимно, не са противоречиви и не се оспорват от страните.
Въз основа на така
изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
В наказателното
постановление е отбелязано, че то е връчено на 15.04.2020 г. при условията на
чл.58 ал.2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.1 от ЗАНН редовното
съобщаване на наказателното постановление изисква то да бъде връчено на
нарушителя срещу подпис. За да се проявят последиците на уведомяването в
хипотезата на ал.2 на чл.58 от ЗАНН, без то да е
фактически осъществено, законът изисква кумулативната даденост на две
предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият
му адрес да е неизвестен. При тълкуването на нормата на ал.2 на чл.58 от ЗАНН съдът намира,
че да не е намерен нарушителят на посочения от него адрес не е равнозначно на
инцидентно ненамиране при извършване на съответните действия по връчване на
наказателното постановление. Смисълът на разпоредбата, който се разкрива при
съпоставянето на двете изисквания е да бъде установено, че той не се намира на
адреса, т.е. че адресът е напуснат, сменен. Наличието на нов неизвестен адрес
предполага старият да не съществува повече. Доказателствата по делото не
установяват факти на промяна на адреса. Дори в изготвената докладна записка от
инспектор М. от Трето РУ при ОД на МВР е отбелязано, че според съседите М.
живее на посочения адрес и че няма друга адресна регистрация. При даденото от
настоящия състав тълкуване на закона и изложените съображения относно
установените по делото обстоятелства се налага извод, че в конкретният случай
не е установена хипотезата на ал.2 на чл.58 от ЗАНН,
наказателното постановление не е редовно връчено на наказаното лице, поради
което и подадената от него жалба не е просрочена.
АУАН е съставен от
компетентен орган – длъжностно лице от служба за контрол, предвидена в ЗДвП,
съгласно изискванията на чл.189 ал.1 от този закон и заповед № 365з-4328 от
01.11.2017 г., издадена от директора на ОД на МВР Варна.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – началника на Първо РУ при ОД на
МВР Варна, съгласно чл.189 ал.12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г.
на министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че
наказателното постановление е издадено при спазване изискванията на чл.57 ал.1
от ЗАНН и същото не страда от пороци, касаещи неговата валидност и редовност.
Относно нарушението на
чл.94 ал.3 от ЗДвП:
На жалбоподателя е
наложено административно наказание за извършено административно нарушение по
чл.94 ал.3 от ЗДвП. Свидетелят Г. установил, че автомобилът на въззивникът е паркиран неправилно върху тротоара до № 10 на
ул.Парижка комуна в гр.Варна на 18.10.2019 г. Действително от въззивника бяха
представени писмени документи, че по това време той се е намирал в Румъния,
което бе потвърдено и от свидетелските показания на св.Иванов. Съдът кредитира
тези доказателствени средства, но това не освобождава въззивника М. от отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл.188 ал.1
от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. М. е депозирал възражение срещу
съставения му фиш, че на 18.10.2019 г. не е управлявал притежавания от него лек
автомобил Киа Соренто с рег.№
В 4323 НХ, без да посочи от кого е бил управляван автомобила на тази дата.
Законосъобразно съставеният му фиш бил анулиран и му е бил съставен АУАН, като
при връчването му М. не направил писмени възражения по констатациите в него.
Писмени възражения срещу съставения АУАН не са постъпили и в законоустановения
тридневен срок.
Разпоредбата на чл.94
ал.3 от ЗДвП допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци. Мястото, на което е бил паркирал автомобила на М. не е определено
от собственика на пътя или администрацията за паркиране. Нарушението е безспорно
установено и не се оспорва и от въззивника. Оспорва се единствено факта, че Ц.М.
не е извършител на нарушението, тъй като по това време се е намирал в Румъния.
Предвид горното съдът
намира, че Ц.М., след като не е посочил на кого е предоставил лекия автомобил Киа
Соренто с рег.№ В 4323 НХ паркиран на
18.10.2019 г. върху тротоар в гр.Варна на ул.Парижка комуна, който не е
определен от собственика на пътя или администрацията за паркиране, е осъществил
от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно
нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно
наказателната му отговорност. За нарушението санкция е предвидена в нормата на
чл.178е от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание глоба в размер от 50 до
200 лева на водач, който паркира пътно превозно средство на тротоари в
населените места извън разрешените за това места. Съдът намира, че нарушената
правна норма е правилно отнесена към санкционната такава. С
оглед изложените съображения, съдът прецени, че е извършено описаното в
наказателното постановление нарушение и на въззивникът
е наложено наказание за извършеното от него деяние, като не е взета предвид
разпоредбата на чл.12 от ЗАНН, която визира, че административните наказания се
налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред и затова трябва да се съобразяват всички отегчаващи и
смекчаващи отговорността обстоятелства, като в конкретния случай е наложена
глоба към средния размер. От приложената към делото справка е видно, че въззивникът няма издадени други наказателни постановления
за нарушения на ЗДвП. При конкретното нарушение не е създадена опасност за
другите участници в движението и няма причинени щети. С оглед на изложеното
съдът счете, че наказанието за това нарушение не е съобразено с тежестта на
нарушението. От административно-наказващият
орган не са изложени съображения, които да повишават обществената опасност на
конкретното деяние, които да обуславят налагане на наказание по-високо от
минималното. Посоченото се явява самостоятелно основание за намаляване на
наложеното наказание до законоустановения минимум - 50 лева глоба.
В АУАН и наказателното
постановление е посочено, че въззивникът е паркирал
МПС на тротоар, за който няма разрешение от собственика на пътя или
администрацията за паркиране. С това на наказаното лице е дадена възможност да
разбере нарушението, за което му се вменява отговорност.
Съдът не приема
възражението на въззивника, изложено в съдебно заседание, че не е доказано
авторството на деянието с оглед на факта, че той по същото време се е намирал в
Румъния. Безспорно бе установено, че М. е собственик на лекия автомобил, с
който е извършено нарушението и като такъв той правилно е наказан с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение на основание чл.188 ал.1 от ЗДвП, тъй като
не е посочил на кого е предоставил автомобила на посочената дата. В АУАН и в
наказателното постановление точно и ясно е описано нарушението,
обстоятелствата, при които е било извършено, нарушената материално-процесуална
норма и послужилата като основание за наказанието санкционна норма, като следва
и разпоредбата на чл.188 ал.1 от ЗДвП да се добави като основание за налагане
на наказание за това нарушение.
Настоящата инстанция
не счита, че са налице съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяната на наказателното постановление на това основание. Напротив, видно от
приложените документи, въззивникът не само е бил
наясно с нарушението, което извършил, но и не го оспорва.
За да се твърди, че е
налице нарушение на правото на защита, следва процесуалните нарушения да бъдат
съществени и да попречат на нарушителя да организира правото си на защита в
пълния му обем. В настоящия случай нито един от посочените доводи, заедно или
поотделно не са убедителни, мотивирани и доказани и водещи до извод, че са
възпрепятствали въззивника да организира пълноценно защитата си, тоест да са
налице основания наказателното постановление да бъде отменено на процесуално
основание. В АУАН, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
е описано пълно и ясно, като са посочени всички елементи от обективната страна
на състава му, както и допълнителните относими към тях обстоятелства. По този
начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на
какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Относно нарушението на
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП:
Съдът счита, че
наказателното постановление в частта, в която е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева за извършено нарушение на чл.100 ал.1 т.1
от ЗДвП е абсолютно незаконосъобразно.
При установяване на
нарушението по чл.94 ал.3 от ЗДвП на 18.10.2019 г. категорично се доказа, че то
е установено в отсъствието на нарушителя, поради което на автомобила е
постановено уведомление за глоба с фиш. При това положение няма как да се
установи, че водачът на автомобила не представя контролен талон към него
момент, както е отразено в АУАН и в наказателното постановление. От разпита на
актосъставителя Г. се установи, че М. не е представил контролен талон към
датата на съставяне на АУАН – 30.01.2020 г., при което Г. го вписал като
установено нарушение, но с дата на установяване на първоначалното нарушение –
18.10.2019 г. И при двете хипотези наложеното наказание за нарушението по
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е незаконосъобразно – в първата хипотеза защото за дата
18.10.2019 г. няма как да се установи, че водачът не представя контролен талон,
след като нарушението е установено в негово отсъствие, а в другата хипотеза –
че нарушението е извършено на 30.01.2020 г., тъй като е посочена дата на извършване
18.10.2019 г., а освен това няма представени доказателства, че на 30.01.2010 г.
М. е управлявал МПС и е имал качеството на водач на МПС, за да му се търси
отговорност, че като такъв не носи контролния талон към свидетелството за
управление на МПС. С оглед на изложените аргументи съдът отмени наказателното
постановление в тази му част.
Съдът счита, че не е
налице маловажен случай и не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като автомобилът на въззивника е бил паркиран на тротоара в централната част
на града, по този начин създавал затруднения за движението на пешеходците, в
случая извършеното нарушение не се отличава с по-ниска обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.94 от ЗДвП.
Поради изложеното
съдът прави извода, че атакуваното наказателно постановление не страда от
пороци, които да налагат отмяната му.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски
по реда на Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
От процесуалния представител на въззивника бе направено искане за
присъждане на разноските.
Съгласно
чл.63 ал.4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените бележки е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък размер.
Съгласно чл.63 ал.5 от ЗАНН в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.143, в който е
посочено, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване
на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на
жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е
благоприятен, има право на разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или
оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по
делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се
процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и
частично отхвърлено. По този въпрос съгласно
препращащата норма на чл.144 от АПК приложение намират общите правила на чл.78 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/, в
който е проведен принципът, че страните
имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от
искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл.136 от АПК,
съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния
орган съобразно уважената част от
оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство
биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на
уважената/отхвърлената чат от жалбата.
Жалбоподателят е поискал заплащане на 100 лева за адвокатски хонорар. Към
делото са приложени пълномощно от Ц.Г.М. за адвокат И. Костадинов З. да го
представлява по административно-наказателното дело по описа на Районен съд
Варна/л.4/, без да е посочен размер на адвокатски хонорар. В хода на последното
съдебно заседание бе представен и приет списък на сторените от Ц.М. разноски по
АНД № 2183/2020 г. по описа на Районен съд Варна/л.38/, в който е посочена
сумата от 100 лева за адвокатско възнаграждение. Но този списък е подписан
единствено от адв.И.З., без да са представени други доказателства за
действително изплатена сума от М. на адв.З. за процесуално представителство по
настоящето дело. Поради изложените аргументи съдът прие, че въззивникът
не е доказал направени разноски за адвокатско представителство, поради
което и по аргумент от чл.63 ал.4 от ЗАНН разноски не следва да му се
присъждат.
От въззиваемата страна не бяха представени доказателства за направени
разноски. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, факта, че процесуалният
представител-юрисконсулт не взе участие в съдебното производство съдът счита,
че следва да бъде присъдена сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение. По съразмерност на основание чл.63 ал.5 ЗАНН, вр.чл.144 от АПК,
вр.чл.78 ал.1 от ГПК следва да му се присъдят 36 лева.
В случая въззиваемата страна Първо РУ към ОД на МВР Варна не е
самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат
изплатени на юридическото лице, от което е част наказващия орган, а именно ОД
на МВР Варна по аргумент от чл.37 от Закона за МВР. Действително самата ОД на
МВР Варна в случая не е страна по производството, но по силата на изричната
законова норма, именно на нея следва да бъде присъдено юрисконсултското
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя наказателно
постановление № 20-0433-000031 от 05.02.2020 г., издадено от А.С.М. - началник
на Първо РУ при ОД на МВР Варна, в частта, с която на Ц.Г.М. ЕГН
********** е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева на
основание чл.178е от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.94 ал.3 от Закона за движението по
пътищата, като намалява размера на глобата на 50 лева и добавя към основанията
за налагане на наказанието чл.183 ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Отменя наказателно
постановление № 20-0433-000031 от 05.02.2020 г., издадено от А.С.М. - началник
на Първо РУ при ОД на МВР Варна в частта, с която на Ц.Г.М. ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183 ал.1
т.1 пр.2 от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от Закона за движението по
пътищата.
Осъжда Ц.Г.М.
ЕГН ********** *** лева за юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят
съобщения на Първо РУ при ОД на МВР Варна и на Ц.Г.М.
чрез адв.И.З..
Решението може да се
обжалва по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс пред Варненския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
След влизане на
решението в сила административно-наказателната преписка да се върне на Първо РУ
при ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: