Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….2018г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при участието на секретаря Дарина
Баева, като разгледа докладваното от съдия
Писарова в.т.д.№1058/2018г., по описа на ВОС, ТО, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по ВЖ на ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, ЕИК
*********, София, срещу решение №1694/20.04.2018г., постановено по гр.дело
№17046/2017г. на ВРС, XIV състав, с което съдът е осъдил „Дженерали застраховане“АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр.София, район „Оборище“, бул.”Княз Ал.Дондуков“№68,
представлявано от Д.Х.Д.и Ж.М.Д.да заплати на „Вероника 2007“ ЕООД, ЕИК
*********, гр.Варна, жк „Младост“, бл.148, вх.1, ет.1, ап.3, представлявано от С.Р.А.
сумата 2 938.81 /две хиляди
деветстотин тридесет и осем лева и 81 ст./лева,
представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско” по застрахователна полица № 0312160340002912
от 29.02.2016г., ведно със законната
лихва от подаване на молбата 06.11.2017г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.405, ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД, както и разноски за
производството в размер на 702.55
/седемстотин и два лева и 55 ст./ лева,
на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Твърди се, че съдът не е взел предвид при формиране на
крайните си изводи представените писмени доказателства и доводи на
застрахователя. Липсата на задълбочено и изчерпателно разглеждане доводите на
страната въззивникът счита, че представлява процесуално нарушение.
Твърди, че към датата
на застрахователното събитие, МПС е било на 18г., което изключва възможността
размерът на обезщетението да се формира на база оригинални части и без
овехтяване, в официален сервиз. Съдът неправилно не е изложил мотиви по
възражението на страната, че са поискани за обезщетяване и предходни
невъзстановени щети по МПС, настъпили преди началото на застрахователното
покритие. Твърди се, че съгласно препис от предходна полица „Каско” и протокол
за оглед от 11.03.2015г. /предходна застраховка/, са налице описани щети, които
подлежат на изключване от предмета на обезщетяване по настоящата претенция тъй
като не попадат в покрития период по застраховката. Претендира се, че от Опис
заключението за щети към 02.03.2017г. следва да бъдат изключени тези щети, с
които МПС е било застраховано. Въззивникът излага, че първоинстанционния съд не
е обсъдил доводите на ответника по т.56 и т.56.5 от ОУ към застраховка Каско,
съгласно които не се дължи обезщетение в пълен размер за щети по МПС на възраст
над 10г. от датата на производство, когато са причинени повреди чрез механично
въздействие на трети лица, вкл. надраскване и са предвидени за боядисване
повече от три детайла на увреденото МПС, в който случай обезщетението се
изплаща в размер на 50%. Съдът не е взел предвид и посочените основания при
определяне размер на обезщетението в т.55 и т.55.3 и т.71.27 от ОУ /последното
дефинира понятието „доверен сервиз”/. В искането си за обезщетяване,
застрахованият изрично е посочил, че иска обезщетението да бъде определено по
експертна оценка. Според въззивника, съгласно ползваната от застрахователя
система за ликвидация на щети, размерът на вредата възлиза на сумата от 421.70
лева. /средна пазарна стойност за боядисване на 18 годишно МПС от този клас и
вид/ При приложение на т.56.5 от ОУ, тази стойност е намалена на половина и на
застрахованото лице е изплатено обезщетение
в размер на 210.85 лева преди исковата молба. Твърди се, че съдът изобщо не
е обсъдил доброволният характер на застраховката и обстоятелството, че именно
поради това уговорките между страните имат силата на закон. Съдът не е обсъдил
и възражението, че обезщетяването на силно увредени детайли със стойността за
нови такива, би довело до неоснователно обогатяване на застрахования. Според
въззивника, при съпоставка на претендираното обезщетение с действителната
стойност на автомобила би била налице тотална щета и ищецът би следвало преди
да претендира обезщетението, да отрегистрира увреденото МПС. Оспорва се
заключението на САТЕ, което е сторено и пред първата инстанция.
Въззивникът
претендира допускане на допълнителна
задача на САТЕ, по която вещото лице да даде заключение за размер на
вредите по средни пазарни цени за алтернативни части и с прилагане на
овехтяване и на база нормална сервизна цена за човекочас. На основание чл.266,
ал.3 ГПК поддържа доказателствено искане за допускане на ДСАТЕ с посочена във
ВЖ задача. Поддържа се, че обезщетението е правилно определено и изплатено от
застрахователя, а евентуално от заключението ще бъде установено, че е налице
тотална щета с произтичащите от това последици по чл.390 КЗ.
Претендира
се отмяна на постановеното осъдително решение на ВРС и вместо това отхвърляне
на иска ведно с присъждане на сторените от застрахователя разноски
вкл.ю.к.възнаграждение.
В
срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор
на жалбата от насрещната страна ВЕРОНИКА 2007 ЕООД, чрез адв.Й.А. от ВАК,
за неоснователност на жалбата. Поддържа, че размерът на подлежащото на
изплащане застрахователно обезщетение е 3 149.66 лева. Поддържа, че т.55.3
от ОУ по застраховка Каско е нищожна като противоречаща на повелителни норми на
КЗ съгласно чл.26, ал.1 ЗЗД. Твърди се нищожност и на клаузата на т.56.5 от ОУ,
поради което също не следва да бъде взета предвид от съда и да бъде намалявано
определеното застрахователно обезщетение. Прави довод, че разпоредбите на КЗ са
императивни и имат приоритет пред тези на ОУ на застрахователя. Твърди, че
доказателственото искане на въззивника е несвоевременно направено, поради което
като преклудирано, се явява неоснователно. Претендира се отхвърляне на жалбата
и присъждане на разноските за настоящата инстанция.
В
съдебно заседание не се явява представител на въззивника, но е депозирана
молба, в която въззивната жалба се поддържа на изложените в нея основания.
Претендират се сторените разноски в размер на ю.к. възнаграждение и заплатена
държавна такса.
Въззиваемата страна
не изпраща представител в съдебно заседание. С молба, докладвана в съдебното
заседание, поддържа отговора на жалбата както и претендира разноски за двете
инстанции.
За да се произнесе по
жалбата въззивният съд съобрази, че пред ВРС, са предявени в условие на
кумулативно съединяване осъдителни искове с пр.осн.чл.405 КЗ и чл.86 ЗЗД от „Вероника 2007“ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна, представлявано от С.Р.А. против „Дженерали застраховане“АД, ЕИК
*********, гр.София, представлявано от Д.Х.Д.и Ж.М.Д., за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата 2 938.81 лева,
представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско” по застрахователна полица №0312160340002912 от
29.02.2016г., съгласно допуснато
изменение на иск по реда на чл.214 ГПК с протоколно определение на ВРС от
20.03.2018г.
В исковата молба се твърди, че на
01.03.2017г. В гр.Варна автомобилът на ищеца
ВЕРОНИКА 2007 ЕООД, „Фолксваген голф“ с ДКН В 3838 КР, бил увреден –
надраскан с остър предмет от неизвестно лице, за което е уведомено Трето РУ на
МВР Варна и е образувана преписка №439000-5440/2017г. Твърди се, че за
настъпилото събитие ищецът уведомил застрахователя, който след оглед на автомобила
изготвил снимков материал и съставил опис на увредените детайли
№*********/02.03.2017г. като в същия са посочени увредените части на
автомобила, както следва: предна броня, капак преден, калник преден ляв, врата
предна лява, врата задна лява, панел заден ляв, багажна врата, броня задна,
панел заден десен, врата задна дясна, врата предна дясна и калник преден десен.
Твърди се, че на 17.03.2017г. застрахователят изплатил обезщетение в размер на
210.85 лева. След направено проучване
ищецът установил, че за ремонта на автомобила е необходима сума от 2 970.80
лева. Заплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 210.85 лева е
недостатъчно за да се отстранят повредите и за възстановяване на автомобила във
вида в който е бил преди събитието, поради което предявява правата си по
застрахователната полица „Каско на МПС”. Моли за уважаване на иска и осъждане
на ответника да заплати и законна лихва за забава от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, както и разноските за производството.
В срока за отговор е постъпило
становище от ответника ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ АД, с което се оспорва иска по
основание и размер. Не се оспорва, че между страните е налице застрахователен
договор. Договорът за застраховка
„Каско” е сключен при Общи условия, които обвързват страните. Съгласно т.55,
вр.т.55.3 от същите, застрахователят не дължи обезщетение за невъзстановени
щети, записани в застрахователната полица. В протокола за оглед на автомобила
от 11.03.2015г. е описано състоянието в
което автомобилът се застрахова. Съгласно т.56, вр. т.56.5 на ОУ
застрахователят не дължи обезщетение в пълен размер при щети по МПС на възраст
над 10 години от датата на производството, когато в последствие са причинени
повреди чрез механично въздействие от трети лица, вкл. надраскване и са
предвидени за боядисване над три основни детайла на увреденото МПС. В този
случай на застрахованото лице се изплаща
50 % от определеното застрахователно обезщетение. Ответникът е възразил, че
процесното МПС към датата на настъпване на събитието е било на 18 години от
датата на първата му регистрация и съгласно ОУ застрахователят не дължи ремонт
с оригинални части, а по искане на ищеца обезщетението е определено по
експертна оценка. Счита, че е изпълнил точно задълженията си съгласно действащата Методика за определяне на
застрахователни обезщетения на застрахователя. Самият ищец е направил
искане щетите да бъдат заплатени по експертна оценка, съгласно действащата
методика на застрахователя. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски
за производството.
Съдът,
въз основа на събраните в производството доказателства, ценени в съвкупност,
съобразно твърденията, възраженията и доводите на страните, в границите на
въззивното производство, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Депозираната
ВЖ съдът намира за редовна – подадена от надлежна страна, чрез надлежно
упълномощен представител, в преклузивния срок за обжалване, при спазване
разпоредбите на чл.260 и сл. от ЗЗД.
Съдът не констатира
процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение
е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по
същество. С ВЖ
не се твърди недопустимост и невалидност на постановеното от ВРС съдебно
решение, а въззивният съд не констатира основания за невалидност и
недопустимост на акта на първата инстанция.
Въведените в жалбата
твърдения са идентични на направените с отговора на исковата молба, обсъдени от
ВРС.
С ВЖ е направено отново доказателствено
искане за изслушване на допълнителна САТЕ поради обстоятелствата по осн.чл.266,
ал.3 ГПК. Въззивният съд е обсъдил това
искане в определение №2616 от 19.07.2018г. като го оставил без уважение. В
докладваната в съдебно заседание молба вх.№24008/14.08.2018г. застрахователят
поддържа искането си, но не излага обстоятелства, от значение за преразглеждане
на искането му за допълнителна счетоводна експертиза. Въззивният съд се
придържа към изложените в определението от закрито заседание мотиви.
При преценка
основателността на жалбата съдът съобразява, че между страните не е спорно
обстоятелството относно наличието на правоотношение по валиден застрахователен
договор с ищеца по полица „Каско на МПС, злополука на места в МПС”, действаща
към датата на настъпилото застрахователно събитие; не се оспорва и последното.
Застрахователят оспорва претенцията по основание и по размер като твърди, че не
е налице причинна връзка между описаните щети и описаното ПТП както, че
размерът на обезщетението е правилно определен при изплащането му на увреденото
лице, съобразно Общите условия на застрахователя и конкретното увредено
имущество.
По делото е представена полица по
застраховка Каско на МПС №03100401500091 от 05.03.2015г. до 04.03.2016г. за
същия автомобил /за предходен период на процесния/ ведно с протокол за оглед на
МПС, неразделна част от полицата, в който са отразени заварени при сключването
на застрахователния договор щети по автомобила: предна броня, преден капак,
задна броня, вежда задна десен панел, дясна задна врата и корпус дясно
огледало. Съобразно заключението, изслушано по делото, не може да се установи
дали претендираните сега от ищеца щети съвпадат със щетите, фигуриращи в
протокол за оглед на МПС от 11.03.2015г. Вещото лице е отразило, че
застрахователят не е представил снимков материал за отразените към 2015г. щети
по автомобила за да се извърши преценка доколко същите съвпадат с увредените
сега детайли, предмет на претенцията и на иска.
Видно от полица №0312160340002912 от
29.02.2016г., същата е сключена между ответното дружество и Веринока 2007 ООД
за застраховане на МПС рег.№В 3838 КР, Фолксваген Голф, с отразена година на
производство 1999г. със срок на покритието до 03.03.2017г. В полицата е
посочена застрахователна сума в размер на 3700 лева, а в графа „невъзстановени
щети” – съгласно протокол за оглед. Видно от отразяване в „Специални
договорености”, е налице подновяване на застраховката без щети, не подлежи на
заснемане. /л.4/
Съгласно подадено от увреденото
юридическо лице „Вероника 2007“ООД уведомление за щета на застрахованото МПС на
02.03.2017г., експерт на застрахователя „Дженерали застраховане“ АД е съставил
опис-заключение за вреди на МПС с щети, както следва: капак преден, предна
броня, калник преден L, врата
предна L, врата задна L, панел заден L, багажна врата, броня задна, панел заден R,
врата задна R,
врата предна R, калник преден R.
От удостоверение издадено на
01.03.2017г. от ОблД на МВР Варна, изх.№ 439000-5662/07.03.2017г. се
установява, че на 01.03.2017г. представител
на ищеца е заявил щета на автомобила, собственост на дружеството
л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ В 38-38 КР, изразяваща се в надраскване с остър
предмет на преден и заден ляв и десен калник, предни и задни леви и десни
врати, предна и задна броня. По случая е заведена преписка № 439000-5440/17 г.
по опис на Трето РУ-Варна.
От представено платежно нареждане от
17.03.2017г. се установява, че на ищеца застрахователят е изплатил обезщетение
по Каско МПС, по щета № *********/17г., в размер на 210.85 лева.
От
заключението на проведената САТЕ, което се възприема от
съда като пълно,
ясно и обосновано, се
установява, че стойността на щетите по автомобила на ищеца, описани по
детайли и количество в раздел по средни
пазарни цени за труд и материали към 01.03.2017г., по цени за материали и труд
в три сервиза на територията на гр.Варна, притежаващи европейски сертификат за
качество ISO 9001, възлиза на сумата от 3
149.66 лева с ДДС, в т.ч: автомонтьорски и бояджийски услуги в размер на
2016.86 лева; боя и консумативи в размер на 1084.80 лева и бояджийска камера
48.00 лева.
Страните нямат спор по отношение описаните в опис – заключение увредени
детайли на автомобила, както че е налице застрахователно събитие, включено в
клауза „Покрит риск“ по Общите условия на застрахователя.
Въз основа на установените факти по спора, въззивният състав достига до
следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 405 КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг
от срока по чл.108, ал.1, т.3-5 КЗ. За да бъде осъществен фактическият
състав на непозволеното увреждане, следва да бъдат налице няколко кумулативно
съществуващи предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение;
настъпване на застрахователно събитие; настъпване на вредите,
причинно-следствената им връзка с произшествието, както и размера на същите. В настоящия случай страните спорят основно относно начина на определяне
размерът на обезщетението.
По
делото безспорно се установява наличието на валидно сключен договор за
застраховка Каско за процесното МПС с ответното дружество, настъпване на
застрахователно събитие в срока на покритие на застраховката. Не се спори, че
застрахователят е изплатил на застрахованото лице обезщетение в редуциран
размер от 210.85 лева, за което е представено нареждане на кредитен превод от
17.03.2017г. Спори се относно вида и обема на претърпените вреди както и
относно размера на дължимото застрахователно обезщетение.
При определянето му съдът
съобразява трайно установената съдебна практика на ВКС в решение №
52/08.07.2010 г. по т.д.№ 652/2009 г. на ВКС, 1-во т.о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по
т.д.№ 156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т.д.№ 469/2012
г. на ВКС, т.о., приложима и по отношение на сега действащия КЗ, според която
при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение
съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност
на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно
чл.400 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по
Методиката към Наредба № 24/08.03.2006г. на КНФ. В случая, определеното от
вещото лице по изслушаната САТЕ обезщетение по размер не надхвърля посочената в
полицата застрахователна стойност, която следва да съответства на
действителната стойност на застрахованото МПС. Обезщетението
не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната
/при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество – чл.400, ал.2 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване
на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 КЗ. Съдът следва да съобрази и изискването, че е недопустимо
размерът на дължимото от застрахователя обезщетение да е по-висок от реално
претърпените от ищеца /застрахован/ разходи за възстановяване на вещта. В
случая ищецът не твърди да е отстранил щетите по автомобила както и не
представя доказателства за разходи по отстраняването им. Поради това, съдът
намира, че обезщетението следва да се определи по действителната стойност на
автомобила съгласно чл.400, ал.3 от КЗ.
Застрахователят не е извършил оглед на автомобила при подновяване на
полицата Каско за процесния период.
Безспорно между страните е
обстоятелството, че същите са постигнали съгласие за заплащане на претърпените
вреди по експертна оценка, но посочената уговорка не следва да се тълкува във
вреда на застрахованото лице, като му се отрече възможността за обезвреда на
претърпените вреди по действителната им пазарна оценка. Поради това, съдът
намира, че уговорката в чл.54 от ОУ за начина на определяне на обезщетението по
експертна оценка противоречи на разпоредбите на КЗ за пълно обезщетяване на увреденото
имущество съгласно чл.400 и чл.386 от КЗ. Освен това, видът на щетите по
процесното МПС – надраскване на цялото МПС, предполага боядисване на целия
детайл поради обективна невъзможност да бъде извършено ограничено отремонтиране/боядисване/
само на увредената част. Правото на справедлив размер на обезщетението и
възможността за поправка на щетата съобразно средните пазарни цени, не може да
се отрече и с оглед възрастта на автомобила над 10г., тъй като независимо от
амортизацията му към момента на настъпване на вредите, характера на
отремонтирането предполага боядисване на целите детайли и дори на целия
автомобил /при повече увредени части/. В тази връзка следва да бъде съобразена
практиката на ВКС, обективирана в решение № 155/05.12.2016 г. по т.д.№ 1092/2015
г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и
действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата
застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия
застрахователен риск. Поради това съдът намира, че
влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение
при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования
обезщетение за претърпените от събитието вреди. Ограничаване
действието на договора и изплащането на по-малък размер обезщетение, предвид
амортизацията на вещта, би довела до невъзможност на застрахованото лице да
получи застрахователното покритие за поетия застрахователен риск, което
противоречи на целите и функциите на договора за застраховка. Поради това,
съдът намира за неоснователни възраженията на въззивника за възрастта на
увреденото МПС, а клаузите от ОУ към договора в чл.56, т.5 от същите, които
предвиждат редуциране на застрахователното обезщетение на 50% от определеното,
за противни на разпоредбите от КЗ за обезщетяване съобразно чл.400, ал.2 и ал.3 КЗ, без обезценка.
По отношение възражението на застрахователя за наличие на невъзстановени щети по предходна полица,
съдът намира че същия е установил възражението си посредством представената
полица за 2015-2016г. и отразените в протокола за оглед при сключването и
налични към този момент /март 2015г./ щети на л.23 по делото. Съгласно чл.42.11
от ОУ, неразделна част от застрахователната полица, по време на действие на договора,
застрахованото лице следва да съдейства и предостави на застрахователя МПС за
извършване на оглед и снимки след отстраняване на записаните в полицата или
предложението невъзстановени щети както и при подмяна на детайли след сключване
на застраховката или извършването на ремонтни работи при частични щети, при
които застрахователят е отказал да заплати, платил е или предстои да заплати.
/в този смисъл и при настъпване на щета в чл.44.7 от ОУ/ При сключване и
подновяване на застраховката, както е в случая, клаузата на т.29 от ОУ към
договора, предвижда, че когато се застрахова МПС с увредени детайли,
уврежданията се документират със снимков материал и/или се отбелязват
изчерпателно в предложението и/или в застрахователната полица като
„невъзстановени щети”. В настоящата полица е отбелязано изрично, че са налице
невъзстановени щети съгласно протокол за оглед. /на л.4, в раздел Покритие и
Застрахователна сума/. Същевременно в частта Специални договорености е
отбелязано, че се извършва подновяване на застрахователния договор в срок и без
щети, не подлежи на заснемане.
Съгласно чл.55 от ОУ, застрахователят
не дължи обезщетение за невъзстановени щети, записани в застрахователната
полица или предложението за застраховане или видно от снимков материал,
изготвен при сключване на полицата, или по предходни щети, които не са били
отстранени. Последващото възстановяване на такъв тип щети се извършва само след
оглед на застрахователя и се отбелязва изрично в застрахователната полица или
добавък като застрахованият може да дозастрахова МПС. Няма спор, че не е
извършено дозастраховане както и заснемане на МПС.
При това положение, от
доказателствата се установява, че в предходен момент - март 2015г., в
застрахователната полица са били отразени невъзстановени
заварени щети по автомобила, които не подлежат на обезщетяване по
процесната застрахователна полица, сключена за следващ период от март 2016г. до
март 2017г. доколкото автомобилът не е предоставен за снимане след
възстановяване на отразените в полицата щети.
Според експертизата
не може да се извърши отграничаване на старите щети от новите, заявени и
описани в опис-заключение за вреди от 02.03.2017г. /на л.27/ Поради това, съдът
намира, че от общия размер на обезщетението следва да бъде приспадната
стойността на увредените описани в предходен протокол от 2015г. детайли, които
се дублират със сега заявените. В тежест на ищеца е да установи, че заявените
за обезщетение щети са настъпили в срока на покритие на полицата каквото
доказване не е проведено.
След
сравнение на двата документа /протокол за оглед и опис –заключение/, съдът
намира, че подлежат на калкулиране при определяне размера на обезщетението
следните: врата предна лява, врата задна лява, багажна врата, калник преден
ляв, врата предна дясна. Останалите увредени детайли съвпадат с посочени като
невъзстановени щети, отразени в протокол за оглед от 2015г. Ищецът, чиято е
тежестта, не е установил, че заявените сега щети са различни от обективираните
в протокола от 2015г. Съдът след приспадане стойността на изключените детайли,
в която цена вкл. както боя и консумативи, така и разходите за демонтаж и
монтаж както и боядисване съобразно приетата от вещото лице средна пазарна
оценка за автобояджийски услуги, получава сума в размер на общо 1 933 лева, от
които: 48 лева за камера; 1 208.40 са часовете автоб.услуги /30.67 лева/час с
ДДС/ и остатъка от 676.60 лева са боя и консумативи, съобразно таблицата към
ССЕ на л.49/. От тази сума следва да бъде приспаднато платеното в размер на
210.85 лева като в резултат на това се следва обезщетение в размер на 1 722.15
лева. За разликата до уважения от първата инстанция размер от 2938.81 лева,
искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Съобразно тези изводи, съдът
намира въззивната жалба за частично основателна до посочената по-горе разлика
между уважения от първата инстанция и установен от въззивната инстанция размер
на обезщетението. /в размер на разликата от 1 216.66 лева/
Поради достигане до различни изводи от тези на районния съд, решението
следва да бъде частично отменено и искът в тази част отхвърлен, а в останалата
уважена част – потвърдено.
Съобразно уважената част, основателен се явява и акцесорният иск за законна
лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението в
уважения размер.
Съобразно тези изводи, разноските следва да бъдат разпределени между
страните съобразно чл.78 ГПК за двете инстанции. И двете страни претендират
разноски – въззивникът претендира платената държавна такса по жалбата и
ю.к.възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК, а въззиваемата страна – съобразно
списък по чл.80 ГПК, адв.възнаграждение за въззивното производство. При
приложение на чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПрП и Наредбата за заплащането на
правната помощ, съдът намира, че съгласно чл.25 от същия подзаконов акт, на процесуалния
представител на въззивника се следва възнаграждение от 100 лева за въззивна
инстанция и 200 лева за първа инстанция. При прилагане на пропорцията за
уважената и отхвърлената част съдът намира, че на ищеца се следват разноски за
първа инстанция съобразно уважената част от претенцията му, в размер на 411.80
лева, а на ответника – 141.20 лева. За въззивното производство съдът определя
дължимите разноски в размер на 70.61 лева за въззивника, а за въззиваемия –
369.48 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №1694/20.04.2018г., постановено по гр.дело №17046/2017г. на ВРС, XIV състав, в частта, в която съдът е присъдил на ВЕРОНИКА
2007 ЕООД, ЕИК *********, Варна, сума, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”,
по застрахователна полица № 0312160340002912 от 29.02.2016г. със срок на покритието до 03.03.2017г., за разликата над 1 722.15 лева до присъдените 2 938.81 лева
ведно със законните лихви върху тази сума, считано от подаване на исковата
молба 06.11.2017г. до изплащане на задължението както и в частта по присъдените
разноски като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Вероника
2007“ ЕООД, с ЕИК *********, гр.Варна, жк „Младост“, бл.148, вх.1, ет.1, ап.3, срещу „Дженерали
застраховане“АД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр.София, район „Оборище“, бул.”Княз Ал.Дондуков“ 68, представлявано от Д.Х.Д.и
Ж.М.Д., за заплащане на обезщетение по застраховка Каско на
МПС, по
застрахователна полица № 0312160340002912 от 29.02.2016г. със срок на покритие до 03.03.2017г., за
разликата над сумата от 1 722.15 лева до 2 938.81 лева ведно със
законните лихви върху разликата, считано от подаване на исковата молба
06.11.2017г. до изплащане на задължението, на осн.чл.400 вр.чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС по ГД №17046/2017г. в останалата уважена част на иска до
размера на 1722.15 лева, представляващи обезщетение по застраховка Каско на
МПС, по
застрахователна полица № 0312160340002912 от 29.02.2016г. ведно със законните лихви от предявяване на иска на 06.11.2017г. до
окончателното изплащане на присъдената главница.
ОСЪЖДА „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********,
гр.София, район „Оборище“, бул.”Княз
Ал.Дондуков“ 68, да заплати на
„Вероника 2007“ЕООД, ЕИК *********, гр.Варна,
сумата от 411.80 лева, представляващи разноски за първа
инстанция и 369.48 лева – за въззивна инстанция, съобразно уважената част от
иска/жалбата/, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА „Вероника 2007“ЕООД,
ЕИК *********, гр.Варна да заплати на „Дженерали застраховане“АД, ЕИК
*********, гр.София, район „Оборище“,
бул.”Княз Ал.Дондуков“ 68, сумата от 141.20 лева, представляваща съразмерна част от сторените за първа
инстанция разноски както и 70.61 лева – разноски за въззивната инстанция, на
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: