Р Е Ш
Е Н И Е
Номер: 226, 23.07.2018г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На двадесет и осми юни 2018 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Детелина Витанова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 823 по описа за 2017 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Исково производство с правно
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба
от З.А.Н., ЕГН-********** ***, действаща чрез упълномощен адв.Св.Д.,***,
съдебен
адрес:***, против Ю.Т.Ю.,
ЕГН-********** и Н.А.Ю., ЕГН-**********,***, като моли съда да постанови
решение, с което да развали сключения
между нея и ответниците-съпрузи, Договор за прехвърляне на недвижим имот,
съставляващ 1/2 ид.част от Поземлен недвижим имот, с начин на трайно
предназначение – урбанизиран и начин на трайно ползване – ниско застрояване до
10м., находящ се в чертите на с.Китанчево, обл.Разградска, ул.”Иван Вазов” №
37, съставляващ УПИ № 37010.90.199, с площ от 2211 кв.м., ведно със застроената
в имота едноетажна жилищна сграда № 37010.90.199.1 с площ от 111 кв.м., при
граници на имота: имоти №№ 37010.90.600, 37010.90.200, 37010.90.196 и
37010.90.198, срещу поетото от тях задължение за гледане и издръжка,
обективиран в НА № 192, том ІХ, рег.№ 10286, н.д.№ 1422/2012г. по описа на
Нотариус рег.№ 254 с район на действие РС-гр.Исперих, поради виновно
неизпълнение от тяхна страна, както и връщането на притежаваната от ищцата
ид.част от имота в нейния патримониум. Ищцата твърди, че имотът прехвърлили
приживе с покойния си вече съпруг в полза на своя внук – първия ответник Ю.Т.Ю.,
който към този момент бил в законен брак с втората ответница. Съпругът на
ищцата починал на 07.05.2013г., няколко месеца след прехвърлянето на имота.
Твърди, че понастоящем самата тя е на 77г., болна, трудно се обслужва сама.
Придвижва се с помощта на проходилки. С ответниците живеела в една къща, но те
не разговаряли с нея. Най-често я обгрижвала една съседка, а дъщерите й я
подпомагали само финансово, като едната й купила количка, с която да се движи.
От внука си чула, че искат да продават къщата и да работят в чужбина. Това й
създавало притеснения и страхове да не остане на улицата. В началото на
м.09.2017г. ответниците действително заминали да работят в чужбина и ищцата
останала сама в къщата, като продължавала да я обгрижва съседката й. Дъщерите й
изпращали пари. Ответниците не изпълнявали поетите от тях задължения към нея, а
и това станало фактически невъзможно поради пребиваването им извън страната. Не
получавала от тях дължимите грижа и издръжка, с което се нарушавали нормалните
й условия на живот. С това виновно неизпълнение от тяхна страна на договорните
им задължения обосновава и правния си интерес от водене на делото за разваляне
на договора.
В срока за писмен
отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответниците Ю.Т.Ю., ЕГН-**********
и Н.А.Ю., ЕГН-**********, не са намерени на установените по делото постоянни
адреси в с.Китанчево, обл.Разградска, нито на настоящите им адреси в
гр.Исперих, обл.Разградска. Назначеният им от съда, при условията на чл.47,
ал.6 от ГПК, особен представител – адв.Р.П.,***, представя писмен отговор, като
счита предявеният иск за допустим. В съдебно заседание и въз основа на
събраните по делото доказателства предоставя на съда преценката по
основателността на иска.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: На 22.11.2012г. ищцата З.А.Н., ЕГН-**********, заедно с покойния си
вече съпруг Ю.Ю.Н., ЕГН-**********, прехвърлили на
сина си – ответника Ю.Т.Ю., ЕГН-********** собствения си недвижим имот,
представляващ „Поземлен недвижим имот, с начин на трайно предназначение –
урбанизиран и начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10м., находящ се
в чертите на с.Китанчево, обл.Разградска, ул.”Иван Вазов” № 37, съставляващ УПИ
№ 37010.90.199 по кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, с
площ от 2211 кв.м., ведно със застроената в имота еднофамилна жилищна сграда №
37010.90.199.1, на един етаж, със застроена площ от 111 кв.м. и подобрения, при
съседи на имота: имоти №№ 37010.90.600, 37010.90.200, 37010.90.196 и
37010.90.198“, срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и
издръжката на прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален начин на
живот, какъвто са водили досега, докато са живи, като същите запазват правото
на ползване на имота, докато са живи. Сделката оформили с представения по
делото НА № 192, том ІХ, рег.№ 10286, нотариално дело № 1422/2012г. по описа на
Нотариус рег.№ 254 с район на действие РС-гр.Исперих.
Към момента на
придобиване на горния недвижим имот, приобретателят Ю.Т.Ю., ЕГН-********** е
бил в законен граждански брак с втората ответница Н.А.Ю., ЕГН-**********. Още
на сватбата им дядо Ю. обещал, че ще прехвърли къщата на внука си и така те
заживяли заедно с прехвърлителите в процесния имот – възрастните ползвали
долните стаи на къщата, а внукът и семейството му – горните стаи. Въпреки
уговорките, които имали, обаче, по сключения между тях договор, ответниците изобщо
не предприели изпълнение на поетите от тях задължения за гледане и издръжка.
Дядо Ю. починал 6 месеца след прехвърлянето на имота, а именно на 07.05.2013г.
(съставен Акт за смърт № 82/08.05.2013г. на Кметство-с.Китанчево), а към баба З.
ответниците не се отнасяли добре и отказвали да я гледат, въпреки нуждата,
която имала от помощта им. Горното се установява от показанията на разпитаните
по делото свидетели – Айтен Вели Шабан и Али Али Назиф, двамата съседи на
ищцата. Същите твърдят, че баба З. е
болна жена, не може да ходи добре, като се придвижва с патерици и инвалидна
количка. Излизала най-много до пейката пред дома си и обратно в къщата. По
далеч не можела да ходи. Помощ й оказвали съседите и най-вече свидетелката
Айтен Шабан, която твърди, че купува на баба З. лекарствата, води я на лекар
със собствената си кола, когато се разболее, купува й хляб, който съхранявали
във фризера. Бабата се опитвала сама да си готви и чисти, но трудно се
справяла. Свидетелката лично е присъствала на разговор между баба З. и
ответниците, когато ги помолила да й готвят, да й постилат дрехите, но те й
отговорили с много обидни думи. Внукът казвал „Имаш курви в Турция, да дойдат
да те гледат, аз не съм длъжен да те гледам“, като имал предвид дъщерите на
баба З.. Същата имала две дъщери, които работели в Турция и една дъщеря в
с.Голям Поровец, която същото ходела на работа. Идвали от време на време да
видят майка си, но нямали възможност да я обгрижват постоянно. През последните
месеци, тъй като положението на баба З. се влошило, едната от дъщерите й я
прибрала при нея в Турция. Иначе свидетелката Айше Шабан твърди, че основно тя
се грижи за баба З., когато е в България, за което ответниците й се ядосвали,
задето й помага. Дава показания, че преди близо година двамата ответници
заминали в чужбина и оттогава няма никакви вести за тях. Не се интересуват от
баба З., като не я търсят дори по телефона. Изобщо не са й изпращали парични
средства, за да може да се издържа. Нещо повече – оставили неплатени сметки,
които баба З. се наложило да плати, въпреки малката си пенсия, тъй като щели да
й спрат тока и водата. Свидетелката твърди, че баба З. много плакала тогава,
защото пенсията й била 200.00 лева, а платила сметки за два месеца - 350.00
лева. Лично свидетелката ги платила с пари, които й дала баба З.. Тя нямала
никаква информация за ответниците - нито знаела къде са, нито имала връзка с
тях, за да ги търси. Преди да заминат се скарали с бабата, като я заплашили, че
ще оставят неплатени сметки и щяла да стои гладна. Искали да продадат къщата,
да изгонят баба З. и да замине при дъщерите си в Турция. Отново свидетелката
Айше Шабан купила на баба З. дърва за зимата тази година - поръчала ги, платила
ги и с дъщеря си заедно прибрали дървата, като ги подредили под сайванта. С
друга комшийка се редували да й палят печката, да изхвърлят пепелта –
който-когато има възможност. На комшиите баба З. поръчвала да й пазаруват, като
пенсията й стигала основно за храна и лекарства. Свидетелят Али Назиф също дава
показания, че баба З. често търсела внуците му, за да ходят да й помагат – да й
палят печката, да пазаруват каквото им каже.
Видно от представеното
по делото Удостоверение изх.№ 3040-16-621 от 29.08.2017г. на НОИ,
ТП-гр.Разград, ищцата З.А.Н. получава безсрочна лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 180.00 лева, добавка по чл.84 от КСО в размер на
49.71 лева, като за м.август 2017г. е получила общо 229.71 лева.
Съгласно
извлечение от Личен регистрационен картон на ищцата от семейните регистри на
Кметство-с.Китанчево, тя е сключила
граждански брак със съпруга си Ю.Ю.Н. с Акт за
граждански брак № 138/03.11.1958г. Процесният имот са придобили през време на
брака си, като с издаден на 10.03.1964г. констативен НА № 34, том І, дело № 93/1964г. по описа на
Исперихски народен съд, въз основа на обстоятелствена проверка Ю. Юсуфов Нуриев
е признат за собственик по наследство и давностно владение на имота, който
тогава е индивидуализиран като „Дворно място в чертите на с.Китанчево, от 1880
кв.м., заедно с полумасивна къща и хамбар, съставляващо парцел І-58 в кв.86 по
регулационния план на селото, при граници: от двете страни - улици, Ебазер Салиев и Н. Осман Чаушев“.
С друг констативен НА №
200, том ІV, рег.№ 4669, дело № 576/2012г. по описа на Нотариус рег.№ 254 на
Нотариалната камара, с район на действие РС-гр.Исперих, отново въз основа на
обстоятелствена проверка Ю.Ю.Н. бил признат за
собственик по давностно владение на 331/2211 ид.части от процесния имот, вече
индивидуализиран по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на
с.Китанчево, във вида, описан по-горе „Поземлен имот, с начин на трайно
предназначение – урбанизиран и начин на трайно ползване – ниско застрояване (до
10м.), находящ се в чертите на с.Китанчево, обл.Разградска, ул.”Иван Вазов” №
37, за който по кадастралната карта и кадастралните регистри е отреден ПИ №
37010.90.199, с площ на целия имот от 2211 кв.м., при съседи на имота: имоти с
кад.№№ 37010.90.600, 37010.90.200, 37010.90.196 и 37010.90.198“.
След смъртта си,
настъпила на 07.05.2013г., Ю.Ю.Н. е оставил законни
наследници: преживяла съпруга – ищцата З.А.Н. и три дъщери – Вилдан Ю. Ибрям,
ЕГН-**********, Севджан Ю.Ю., ЕГН-********** и Севинч
Ю.Ю., ЕГН-********** (представено Удостоверение за
наследници изх.№ 59/28.08.2017г., издадено от Кметство-с.Китанчево,
Община-Исперих).
В настоящото
производство страните не са претендирали за присъждане на съдебни и деловодни
разноски, поради което съдът прецени, че не е необходимо обсъждането им.
Въз основа на така
изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Искът е частично основателен и
доказан. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи,
че ответниците са неизправна страна по сключения договор за прехвърляне
собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка от
22.11.2012г. Предвид естеството на договора, придобиването на собствеността
върху процесния недвижим имот предполага възмездяване с насрещното задължение
на приобретателите да издържат прехвърлителите, като им осигуряват необходимите
парични средства и грижи да водят нормален живот. Това задължение е било в
тежест, както на посочения в договора приобретател –
ответника Ю.Т.Ю., така и на неговата съпруга – ответницата Н.А.Ю., тъй като
договорът е бил сключен по време на брака им. По този начин собствеността върху
процесния имот са придобили двамата съпрузи в режим на СИО, респ. насрещното
задължение за гледане и издръжка на прехвърлителите, в т.ч. и ищцата, е в
тежест и на двамата съпрузи – ответници (арг. чл.21 и чл.32, ал.2 от СК). По делото се установява, че от тяхна
страна не са били престирани такива по отношение на ищцата. Насрещното
задължение за гледане и издръжка предпоставя едно сериозно договорно обвързване
за неопределен срок от време, докато се проявяват потребностите във времето -
традиционно до смъртта на прехвърлителите. То обременява дължащата го страна с
престиране на материални средства (издръжка) и грижи - постоянно, системно и
непрекъснато, нетърпящо забава. По делото не се установи ответниците да са
изпълнявали това свое задължение – точно по вид, обем и качество. Предвид
напредналата възраст и влошено здравословно състояние на ищцата, неминуемо тя
се е нуждаела и все още има нужда от помощ, каквато ответниците не са й отдали
и не й отдават. Поетото по договора задължение предполага ежедневно и
непрекъснато подпомагане с оглед нуждите в
домакинството за покриване на консумативни разходи, битови сметки, лични
нужди на прехвърлителката – за храна, облекло, лична хигиена, включително и за
осигуряване на медицинска помощ и лечение. По делото не се установи ответниците
– съпрузи да са положили такива усилия по отношение на ищцата. Те не са
пристъпили към изпълнение на поетото от тях договорно задължение, или поне не
ангажират доказателства за установяване на противното. Напротив, свидетелските
показания категорично и непротиворечиво установяват, че по никакъв начин не са
подпомагали възрастните баба З. и дядо Ю. – чрез лични грижи, предоставяне на
парични средства или по друг начин. Понастоящем ищцата е изпаднала в състояние
на невъзможност за самоотглеждане и самоиздръжка, разчита единствено на
доходите си от пенсията, която е доста под минимума за едно нормално
съществуване, но отново не среща подкрепата и помощта на своя внук и неговата
съпруга, а както се установи постоянните грижи за нея са отдавани от трети лица
(съседи) за удовлетворяване на необходимите й лични и материални нужди. Съдът приема,
че е налице пълно неизпълнение на задълженията на ответниците по договора.
Съгласно условията на същия, приобретателят е поел задължението да осигурява
цялостна издръжка и гледане на своите баба и дядо, поради което той е бил
длъжен да им ги предоставя в пълен обем – средства за храна, режийни разноски,
битови сметки, облекло, медикаменти и др., независимо от това дали той и
съпругата му имат възможност сами да се издържат от своите доходи и имущество и
да се грижат за себе си. Нещо повече, те напълно се дезинтересирали от
съществуването на баба З., като заминали в чужбина и са я изоставили в
неведение относно тяхното местопребиваване и периода на отсъствието им, сама да
се грижи за себе си, да се издържа, че дори да плаща и натрупани от тях битови
сметки за имота. Виновното неизпълнение на договорното задължение от страна на
приобретателите на имота дава основание, в условията на чл.87, ал.1 във вр. с
ал.3 от ЗЗД, сключеният между страните договор да бъде развален по искане на
изправната страна – прехвърлителката З.А.Н..
Предявеният от нея иск за това следва да бъде уважен само частично.
В тази връзка съдът
съобрази, че към момента, когато е признато правото на собственост, на основание наследство и давностно владение, върху
процесния имот в полза на дядото Ю.Ю.Н., с
обсъдения горе констативен НА № 34, том І, дело № 93/1964г. по описа на
Исперихски народен съд (издаден на 10.03.1964г.), той (дядото) е бил
вече в законен граждански брак с ищцата З.А.Н. (сключен на
03.11.1958г.). Отнесено към действалата
в този период нормативна уредба, обаче, в
имуществените отношения между съпрузите е действал режим на разделност,
съгласно чл.33 от действалия тогава Закон за лицата и семейството „Всеки от съпрузите запазва имуществото си,
управлението и ползуването от него“ (отменен по-късно с първия
Семеен кодекс от 1968г., който въвежда режима на съпружеската имуществена
общност (СИО) – чл.13), т.е. обсъжданият имот във вида, в който е съществувал
тогава е придобит в индивидуална собственост на съпруга Ю.Ю.Н., като по този начин той се легитимира
като индивидуален собственик на 1880/2211
ид.части от дворното място в
процесния имот и цялата къща,
построена в имота.
По
отношение на останалите 331/2211 ид.части
от дворното място, собствеността върху които е призната, на основание
давностно владение, отново в полза на дядото Ю.Ю.Н.,
с обсъдения горе констативен НА № 200, том ІV, рег.№ 4669, дело № 576/2012г. по
описа на Нотариус рег.№ 254 на Нотариалната камара, с район на действие
РС-гр.Исперих, то предвид действащата вече нормативна
уредба, която признава института на съпружеската
имуществена общност (СИО), то същата е от значение за преценката дали признатото право на собственост принадлежи на двамата
съпрузи или принадлежи индивидуално на съпруга на
ищцата. От значение е
моментът на изтичане на давностностния срок, което е станало по време на брака
на ищцата и съпруга й, когато е издаден и обсъждания констативен нотариален
акт, респ. следва да се приеме, че за тази част от дворното място е придобита в
режим на СИО от двамата съпрузи (арг. чл.21 от СК).
При това положение, след смъртта на
Ю.Ю.Н., настъпила на 07.05.2013г., възниква съсобственост
върху процесния имот между преживялата
съпруга – ищцата З.А.Н. и общите деца на съпрузите – трите им дъщери, при което за 1880/2211
ид.части от
дворното място и за цялата къща,
построена в имота, които са индивидуална собственост на починалия съпруг,
ищцата наследява поравно с децата си – получава дял, равен на дела на всяко
дете, т.е. по 1/4 ид.част за всеки от законните наследници (чл.5, ал.1 и чл.9,
ал.1 от Закона за наследството), което само
за ищцата представлява 470/2211
ид.части от дворното място и 1/4 ид.част от къщата, построена в
имота.
По отношение на останалите 331/2211 ид.части от дворното
място, които са придобити в режим на СИО от ищцата и съпруга й, то ищцата е собственик на половината от
прекратената съпружеска имуществена общност върху тази част от дворното място (арг.
чл.28 от СК) и
по наследство от останалата половина
на съпруга си получава дял,
равен на дела на всяко
дете (арг. чл.9, ал.1 от ЗН). По този начин, за обсъжданата
част от дворното място ищцата се легитимира като собственик на общо 5/8
ид.части, което е равнозначно на 206.875/2211
ид.части от дворното място.
Или правата, които ищцата З.А.Н. общо притежава върху
процесния имот възлизат на 676.875/2211
ид.части от дворното място и 1/4 ид.част от къщата. За същите е процесуално легитимирана да претендира и разваляне
на процесния договор.
За разликата до претендираната 1/2 ид.част от процесния недвижим
имот, в т.ч. 1/2 ид.част от дворното място и 1/2 ид.част от къщата, поради
неучастието на останалите наследници на Ю.Ю.Н. като страни
в производството (дъщерите му), въпреки че е доказано пълно неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответниците, то претенцията за разваряне на
договора при липса на материално-правни предпоставки за уважането й, следва да бъде отхвърлена като неоснователна
и недоказана.
Воден от изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
РАЗВАЛЯ, на основание
чл.87, ал.3 от ЗЗД, сключения на 22.11.2012г. с НА № 192, том ІХ, рег.№ 10286,
нотариално дело № 1422/2012г. по описа на Нотариус, рег.№ 254 на Нотариалната
камара и с район на действие РС-гр.Исперих, Договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка, между З.А.Н., ЕГН-********** *** и
покойния й вече съпруг Ю.Ю.Н., ЕГН-**********, от
една страна, като прехвърлители и от друга страна внука им Ю.Т.Ю., ЕГН-**********,
като приобретател, по силата на който първите двама
прехвърлят на третия собствения си недвижим имот, представляващ „Поземлен
недвижим имот, с начин на трайно предназначение – урбанизиран и начин на трайно
ползване – ниско застрояване до 10м., находящ се в чертите на с.Китанчево,
обл.Разградска, ул.”Иван Вазов” № 37, съставляващ УПИ № 37010.90.199 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на селото, с площ от 2211 кв.м.,
ведно със застроената в имота еднофамилна жилищна сграда № 37010.90.199.1, на
един етаж, със застроена площ от 111 кв.м. и подобрения, при съседи на имота:
имоти №№ 37010.90.600, 37010.90.200, 37010.90.196 и 37010.90.198“, срещу
задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителите, като им осигури спокоен и нормален начин на живот, какъвто са
водили досега, докато са живи, като същите запазват правото на ползване на
имота, докато са живи, ДО РАЗМЕРА НА 676.875/2211
ид.части от дворното място и 1/4 ид.част от къщата.
ОТХВЪРЛЯ иска В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ за разваляне на договора ЗА РАЗЛИКАТА до претендираната 1/2
идеална част от описания недвижим имот (дворното място и къщата), като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: