Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 21.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 7207 по описа на съда за 2018 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от С.А.Х. искова молба, с която срещу З. „А.“ АД е
предявен иск за осъждането му да заплати сумата от 26 000 лева, ведно със
законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното
изплащане.
Ищецът
твърди, че на 31.05.2017 г. в гр. Перник Р.Й.П. управлявал л.а. „Рено“, модел
„Лагуна“ с ДК № *******. При приближаване на пешеходна пътека тип „зебра“,
маркирана с пътен знак Д17 и хоризонтална маркировка М.1 П. не намалил
скоростта на движение и не пропуснал движещия се по нея пешеходец С.Х.. Поради
настъпил удар ищецът паднал на пътното платно и ударил силно главата си. За
продължителен период от време изгубил съзнание.
Водачът
Р.П. нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на
ищеца сътресение на мозъка, травма на главата – разкъсно-контузна рана в дясно,
три разкъсно-контузни рани в дясно ухо и дълбоки широкоплощни охлузвания на
дясната предмишница и на дясно рамо.
След
произшествието Х. бил откаран в МБАЛ – гр. Перник, където раните на главата
били хирургично обработени. Ищецът отказал болнично лечение. Късно вечерта на
31.05.2017 г. се почувствал зле и посетил спешния център на ВМА, където
залепили раните в дясното ухо. Извършили се клинични и образни изследвания,
след което ищецът напуснал болничното заведение.
На
следващия ден продължи да чувства замаяност и силни болки в главата и отново
потърсил лекарска помощ в МБАЛ – гр. Перник. На 01.06.2017 г. го приели за
болнично лечение в хирургичното отделение на болницата. Изписали го на
05.06.2017 г. и издаден болничен лист за 25 дни и насочен за наблюдение към
личния лекар.
Х.
изпитвал силни болки, продължително главоболие, съпроводено с гадене и
световъртеж, бърза уморяемост и непълноценност. Налагало се да приема
болкоуспокояващи медикаменти. Самочувствието му се сринало и преживял тежък психически
шок.
Ищецът
трудно преодолявал стреса от произшествието. Страхувал се да излиза навън, не
спял спокойно и станал много чувствителен. И до момента изпитвал болки в
травмираните места, главоболие и световъртеж.
За
управлявания от Р.П. лек автомобил с З. „А.“ АД имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 31.05.2017 г.
На
17.08.2017 г. ищецът сезирал ответника с искане да определи и да му изплати
обезщетение за търпените болки и страдания от произшествието, но до момента З.
„А.“ АД не заплатило обезщетение.
Поради
това моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 26 000 лева и
лихвите от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който оспорва механизма на ПТП и вината на
водача на л.а. „Рено“, модел „Лагуна“ Р.П.. Евентуално възразява за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който внезапно навлязъл
на платното за движение и по този начин допринесъл за настъпване на
увреждането.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая е безспорно, че ищецът е предявил претенцията си
пред ответното дружество на 17.08.2017 г.
Предявеният
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ се основава на сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на
л.а. „Рено“, модел „Лагуна“ с ДК № ******* и З. „А.“ АД. Наличието на валидно
застрахователно правоотношение за водачите на л.а. „Рено Лагуна“ и ответника
към 31.05.2017 г. е отделено като безспорно между страните обстоятелство с
определение от 18.01.2019 г.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
Според
заключението на приетата по делото авто-техническа експертиза, която съдът
кредитира като подробна, обоснована и обективно изготвена, се установява по
категоричен начин механизмът на произшествието. На 31.05.2017 г. по ул.
„Софийско шосе“ в гр. Перник в посока от крепостта „Кракра“ към кв. „Хумни дол“
се движил л.а. „Рено“, модел „Лагуна“, управляван от Р.Й.П. със скорост 20-30
км/ч. При приближаване на ул. „Сакар“, служеща за вход-изход на автогара по
пешеходната пътека, разположена непосредствено след кръстовището с ул.
„Селимица“ пешеходецът С.Х. предприел пресичане на платното за движение в
посока отляво надясно спрямо автомобил „Рено“. Водачът Р.П. не реагирал
своевременно на опасността, поради което с предната си дясна част, в областта
на десния фар автомобилът ударил Х.. Пешеходецът бил отхвърлен напред и паднал на
десния тротоар с удар. По този начин пострадалият получил телесни увреждания.
Като
причина за настъпване на произшествието се сочи несвоевременната реакция на
водача Р.П., който не реагирал с аварийно спиране. Поради противоречиви
показания на П., разпитан като свидетел по делото, вещото лице не дава
категоричен отговор дали Х. е пресичал пътното платно на пешеходна пътека. Това
обстоятелство се сочило в констативния протокол.
При
неограничена видимост за водача на л.а. „Рено“ към момента, в който пешеходецът
е предприел пресичане на платното за движение от левия тротоар Р.П. е имал
възможност да предотврати удара и съответно произшествието при вървене на
пешеходеца с бавен, бърз и спокоен ход. Единствено при тичане ударът е бил непредотвратим
за водача на л.а. „Рено“.
При така
даденото заключение съдът приема за безспорно установено, че Р.П. е нарушил правилата
за движение по пътищата. ЗДвП вменява в задължение на водачите при управление
на МПС да проявяват внимание и предпазливост към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците. П. не е предприел своевременно спиране на
движението на л.а. „Рено“, с което е причинил процесното ПТП и свързаните с
него телесни увреждания на Х.. Пешеходецът се е появил от лявата му страна и
следователно П. е могъл да възприеме започналия пресичането на пътното платно С.Х.,
на обозначено за целта място. Поради това П. е бил длъжен да се съобрази с
поведението на ползващия се с предимство пешеходец, упражняващ абсолютното си
право да премине през пътното платно по пешеходна пътека тип „зебра“.
Нарушаването
на правилата за движение по пътищата представлява престъпване на забраната да
не се вреди другиму и с това свое поведение водачът на л.а. „Рено“ е осъществил
елементите от състава на генералния деликт. В конкретния случай, предвид
наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за водачите на л.а. „Рено“, марка „Лагуна“ с ДК № *******, З. „А.“
АД следва да заплати обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени
и неимуществени вреди вследствие настъпилото застрахователно събитие.
Размерът
на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, в
приложение на нормата на чл. 52 от ЗЗД и е обусловен от изпитаните от
пострадалия болки и страдания, тяхната продължителност, изгледите за
възстановяване и др.
Въз
основа на медицинската документация по делото е изготвена и приета
съдебно-медицинска експертиза, според която при ПТП на 31.05.2017 г. С.Х. е получил
черепно-мозъчна травма – мозъчно сътресение, охлузна рана в дясна тилна област
на главата с диаметър 10см и три разкъсно-контузни рани на дясно ухо; гръдна
травма, изразяваща се в контузия на гръдния кош, без данни за счупване на
ребрата; травма на опорно-двигателния апарат – охлузвания на дясно рамо, дясна
мишница и дясна предмишница, без данни за счупване на костите. Тези травми са
причинили на пострадалия билки и страдания и разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Непосредствено
след инцидента на ищеца е било приложено лечение по обработване на раните на
главата и охлузванията по дясна ръка. В МБАЛ – гр. Перник му предложили лечение
в хирургично отделение, което той отказал срещу подпис. По-късно същия ден в
неврохирургичен кабинет на ВМА му поставили диагноза „мозъчно сътресение“, като
Х. отново отказал болнично лечение. Поради продължаващи оплаквания от силно
главоболие и замаяност в продължение на пет дни бил лекуван в МБАЛ – гр.
Перник. Проведено е било консервативно лечение – постелен режим, активно
неврологично наблюдение и прием на медикаменти. Неврологичният статус останал в
норма през целия период на лечение. Липсвали травматични кръвоизливи над и под
твърдата мозъчна обвивка, както и контузионни изменения в мозъчния паренхим.
Нямало и счупване на черепни кости. След петдневния болничен престой Х. бил
изписан в добро общо състояние, без оплаквания и с нормален неврологичен
статус.
Вещото
лице д-р П. сочи, че мозъчното сътресение преминавало за период от три до пет
седмици. За около три седмици оздравявали и раните по главата и дясното ухо. Що
се отнася до охлузванията, възстановителният период протичал за около 10 - 15
дни.
Търпените
от пострадалия болки и страдания били с по-висок интензитет през първите 15
дни. Усложнения при ищеца не се наблюдавали.
При така
даденото заключение и като взе предвид показанията на свидетеля Л.Х., майка на
свидетеля, съдът приема, че справедливият размер на обезщетението е 5 000
лева. Младият 30-годишен мъж е възстановил физическото си състояние за около
месец. Лечението му не е налагало оперативни интервенции, помощ в ежедневието
или друга форма на зависимост от чужда намеса за хигиенно-битовото му
обслужване. Действително, Х. е търпял болки и страдания, но те не са дали
отражение на здравословното му състояние в дългосрочен план. Данни за сочените
от свидетеля Х. медикаменти за лечение на антидепресивно състояние на ищеца в
медицинската документация не се съдържат. Техният прием се е наложил от
повишената емоционалност и чувствителност на пострадалия, без обаче
психическото му състояние му да е имало клинична изява.
Съдът
определя размера на обезщетението и при съобразяване възрастта на пострадалия –
30 г. към датата на процесното ПТП, тежестта на уврежданията и последиците от
тях, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и продължителността им, сравнително
бързото възстановяване, но и търпения психически (освен физически) дискомфорт.
Лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди се увеличават почти
ежегодно. Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
– 31.05.2017 г., когато е настъпилото произшествието, от което са произтекли
вредите, са ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, което подлежи на разглеждане в
настоящото производство.
По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът
на пострадалия трябва да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г.,
т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът
не би се стигнало до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е
направено от ответника и го ползва при положителното му установяване
доказателствена тежест носи навелият го (застрахователят по „Гражданска
отговорност” на делинквента).
В настоящото производство се установи, че ищецът е
пресичал на обозначено за целта място – пешеходна пътека. Поради това водачът Р.П.
е бил длъжен и е могъл да възприеме пешеходеца, като липсват ограничения на
видимостта му, съгласно заключението на авто-техническата експертиза. П. е могъл
да предприеме намаляване на скоростта до степен да преустанови движението на
автомобила в изчакване пешеходецът С.Х. да завърши предприетото от него пресичане
на пътното платно.
В т. 6, б. „а“ от
ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк.д. № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС са дадени
задължителни указания относно правото на пешеходеца при пресичане на пътното
платно, в зависимост от мястото на пресичане. Счетено е, че това право е
абсолютно, когато пешеходецът упражнява правото си на преминаване на специално
очертана или неочертана с маркировка върху пътното платно, но сигнализирана с
пътен знак пешеходна пътека, като се упражнява при спазване на правилата на чл.
113 и чл. 114 от ЗДвП. В редакцията към датата на произшествието – 31.05.2017
г. чл. 113 от ЗДвП (ДВ, ред. бр. 9/2017 г.) вменява в задължение на пешеходците
преди да навлязат на платното за движение, при пресичането му по пешеходни
пътеки, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане и да не спират
без необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика и да не преминават през ограждения от парапети или
вериги. Чл. 114 от ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на
платното за движение, да пресичат платното за движение при ограничена видимост
и да извършват търговия и услуги на платното за движение.
Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали
скоростта или да спре.
Ответникът не доказа с поведението си Х. да е осъществил някой
от съставите на нарушение на задълженията му по чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП,
поради което определеното от съда обезщетение не следва да бъде намалявано.
Определеното
от съда обезщетение следва да бъде присъдено ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 30.05.2018 г. до окончателното
изплащане.
На ищеца С.Х. адв. В. О. е оказал безплатна правна помощ,
поради което му се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 302.31 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, поради което З. „А.“ АД дължи да заплати по сметка на СГС сумата от
200 лева държавна такса и 105.77 лева депозити за експертизи и призоваване на
свидетел.
На ответника се дължат разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, или 613.85 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание 432, ал. 1 от КЗ, З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на С.А.Х., ЕГН **********, с адрес *** сумата от
5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени болки и страдания от ПТП на 31.05.2017 г., ведно със законната
лихва от 30.05.2018 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата
до пълния предявен размер от 26 000 лева.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., З. „А.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат В.В.О.,
с адрес *** сумата от 302.31 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, С.А.Х., ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление *** сумата от 613.85 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, З. „А.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление *** да заплати по сметка на СГС сумата от 200 лева държавна такса
и 105.77 лева депозити за експертизи и за призоваване на свидетел по делото.
Решението
може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: