№…………/………….2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на шести декември две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
МАЯ НЕДКОВА
при секретар С.Т., като разгледа докладваното
от съдията Кавърджикова въззивно гражданско дело № 1484 по описа за 2016 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивната жалба вх. №
2303/03.05.2016г. от Д.К.И., чрез адв. А.А. срещу решение № 68/05.04.2016г. по гр.д. № 483/2015г.
на ДРС, в отхвърлителните части. Считайки първоинстанционното решение в
обжалваните части за неправилно, необосновано и недопустимо, съставено както в
противоречие с материално-правния, така
и с процесуално правния закон по пространно изложените от въззивника в жалбата
съображения се моли решението на ВРС да бъде отменено и постановено друго, с
което ответното дружество „Аякс 2002” ООД ЕИК *********, представлявано от З.Б.К.
бъде осъдено да му заплати сумите за неизплатено трудово възнаграждение, както
следва: за м.02.2012г сумата в
размер на 1347,89лв, от която 347,89
лв, представляващи нетно възнаграждение по трудов договор и сума в размер на
1000 лв по устна договорка между страните и за
м.07.2012г. сумата в размер на 1499,80
лв., от която 349,80 лв, представляващи нетно възнаграждение по трудов
договор и сума в размер на 1 150 лв по устна договорка между страните, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска
в съда – 27.07.2015 г. до
окончателното им заплащане, на основание чл. 128 от КТ, както и за сумата за лихва за забава върху незаплатеното трудово
възнаграждение за м.07.2012г. за горницата
над 5,13
лева до претендирания размер от
458, 88 лева и за периода от 22.09.2012г. до 28.07.2015г. и за сумата от 398,97 лв лихва за забава върху
неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2012г. за периода от 01.09.2012г. до
28.07.2015г., на основание чл. 86 ЗЗД. В
условията на евентуалност се моли да бъде върнато на друг състав на ДРС, поради
недопустимост на съдебното решение. Моли са да бъде отменено решението и в
частта за разноските, като незаконосъобразно.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК, в писмен отговор „Аякс 2002“ ООД, чрез
юк Т.Б. счита, че не следва да бъде допусната до разглеждане въззивната жалба,
като насочена срещу недопустим съдебен акт, постановен по недопустими искови
претенции. Ако се приеме от съда, че въззивната жалба не е недопустима изказва
съображения за нейната неоснователност. Моли се да бъде оставена без
разглеждане, да бъде отменено обжалваното решение и да бъде прекратено
производството. Евентуално се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира се присъждане на сторените разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба вх. № 2883/06.06.2016г. от „Аякс 2002“
ООД, ЕИК *********, представлявано от З.Б.К., чрез юк Т.Б., против решение №
68/05.04.2016г. по гр.д. № 483/2015г. на ДРС, в частта в която дружеството е
осъдено да плати на Д.К.И. сумата от
5.13лв., представляваща лихва за забава върху незаплатеното трудово
възнаграждение за м.07.2012г. за
периода от 01.08.2012г. до 21.09.2012г и сумата от 50.00лв., представляваща разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението в тези части е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушение на
материалния закон, при постановяването му. Моли се да бъде отменено решението
на ДРС в обжалваните части и производството прекратено, евентуално да бъде
отменено и да бъде отхвърлена претенцията за присъждане на лихва за забава
върху изплатеното трудово възнаграждение за м.07.2012г. Претендира присъждане
на разноски за двете инстанции.
В писмен отговор Д.К.И., чрез адв. А.
А. се моли да бъде
отхвърлена насрещната въззивна жалба. Иска да му бъдат присъдени разноски.
С частна жалба вх. № 3317/29.06.2016г. Д.К.И., чрез адв. А.А. обжалва определение № 276/9.06.2016г. с което
е оставена без уважение молбата му за „изменение на разноските на осн. чл. 248
от ГПК“. Съдът не е съобразил с постановеното в ТР № 6/2012г на ОСГТК на ВКС.
Моли се да бъде отменено обжалваното определение и да бъде изменено решението
на ДРС в частта за разноските.
В писмен отговор „Аякс 2002“ ООД, чрез
юк Т.Б. оспорва и частната жалба. Моли се да бъде оставена без уважение.
В с.з. на
25.10.2016г. и 06.12.2016г., чрез процесуалния си представител Д.К.И. поддържа
въззивната си жалба и частната си жалба, като оспорва насрещната. В същия
смисъл е становището му, изразено в представената подробна писмена защита.
Обратно, „Аякс 2002“ ООД, чрез юк Т.Б.
поддържа насрещната си жалба и оспорва
въззивната и частната жалби на Д.К.И..
ВОС взе
предвид следното:
В
исковата си молба, уточнена с молба от 4993/08.09.2015г., вх. №
6263/18.11.2015г. и вх. № 6267/18.11.2015г. Д.К.И., чрез адв. А.А., чиито
действия потвърждава с молба № 6266/18.11.2015г. и вх. № 6543/02.12.2015г. излага, че при възникналото трудово
правоотношение с ответното дружество, работодателят “Аякс 2002” ООД е останал
задължен за заплащане на дължимото му трудово възнаграждение за м.02.2012г. в
размер на 1347.89лв., от която нетна сума 347.89лв. представлява трудово
възнаграждение за месеца по сключения трудов договор и по 50.00лв. дневно при
8-часов работен ден, или 1000.00лв. за месеца според устната уговорка между
страните за 20 работни дни през този месец. За м.07.2012г. работодателят му
дължи сумата в общ размер на 1499.89лв. от която сума по трудовия договор му
дължи нетна сума от 349.80лв. и 1150.00лв. по устната уговорка за заплащане по
50.00лв. на ден за 8-часов работен ден за 23 работнни дни. Твърди, че през
зимните месеци ведомостите за заплата се представяли за подпис от работниците с
шест месеца закъснение, а през летните-без забава, затова счита, че падежът на
задължението за м.02.2012г. е 01.09.2012г., а за м.07.2012г.-01.08.2012г.
Претендира освен заплащане на двете главници, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на иска-28.07.2015г. до окончателбното изплащане на
задължението, но още и мораторна лихва върху главницата за м.02.2012г. за
периода от 01.09.2012г. до 28.07.2015г. в размер на 398.97лв., а върху
главницата за м. 07.2012г. за периода от 01.098.2012г. до 28.07.2015г. в размер
на 458.88лв.
В писмен
отговор на исковата молба “Аякс 2002” ООД, чрез юк Т.Б. изказва становище за
недопустимост на исковите претенции, т.к. не са надлежно предявени. Приемат ли
се от съда за допустими, ги оспорва като неоснователни. Трудовото
възнаграждение за м.02.2012г. в размер на 347.89лв. е заплатено на И., срещу
подпис в платежната ведомост за месеца а трудовото възнаграждение за м.07.2012г.
в размер на 349.84лв. е платено на ищеца по банковата му сметка на 21.09.2012г.
с нареждане за масово плащане от същата дата. Отрича наличието на устна
уговорка за заплащането на сумата от 50.00лв. на ден като възнаграждение за
работата на ищеца при 8-часов работен ден, над уговореното по сключения между
страните трудов договор. Ако се приеме, че исковете са доказани по основание и
размер, то се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
всички претендирани вземания и моли претенциите да бъдат отхвърлени. Падежът на
плащането на трудовото възнаграждение за м.02.2012г. е настъпил на
01.03.2012г. и е погасен по давност.
Същото се отнася и за вземането за трудово възнаграждение за м.07.2012г. При
неоснователност на исковете за дължимите главници, неоснователни са претенциите
и за акцесорните вземания за лихва.
След
анализ на събраните доказателства и като взе предвид доводите на страните,
съдът приема за установено следното:
Не се спори между страните по делото,
а и от представения по първоинстанционното дело трудов договор № 212/26.04.2011г
и Заповед № 145/18.05.2013г, се установява, че към м.02.2012г. и м.07.2012г.
страните са били в трудовоправни отношения. Работникът е бил назначен на
длъжност с код по НКПД 83422002, на длъжност „Машинист еднокофов багер”, на
пълно работно време от 8 часа и с месечно трудово възнаграждение в размер на
396.00лв. С допълнително споразумение № 41/01.01.2012г. е уговорено основно
трудово възнаграждение от 414.00лв. и допълнително трудово възнаграждение от
7.2% към основното трудово възнаграждение. Трудовото правоотношение с И. е било
прекратено на 18.05.2013г. , на осн. чл. 325, т. 1 от КТ.
По претенциите на Д.К.И. с правно
основание чл. 128 от КТ, чл. 262 от КТ и чл. 224 от КТ е било образувано гр.д.
№ 758/2014г. на ДРС и при подадената срещу решението по това дело въззивна
жалба-в.гр.д. № 2811/2015г. на ВОС-ГО. При изслушване на заключението по
допуснатата от първоинстанционния съд ССчЕ, вещото лице Р.Станчев е посочил, че
според него няма плащане на дължимото от работодателя трудовото възнаграждение
на И. за м.02.2012г. и м. 07.2012г., които месеци не са били предмет на
разглеждане по гр.д. № 758/2014г. на ДРС. Този извод на вещото лице е послужило
за образуване на настоящото производство.
За установяване задължението на
работодателя с правно основание чл. 128 от КТ по настоящото дело, ДРС е изслушал
заключение по допуснатата ССчЕ, дадено компетентно и безпристрастно. Вещото лице
Елеонора Трифонова е посочило, че трудовото възнаграждение за м.02.2012г. в
нетен размер от 347.89лв. е начислено в платежна ведомост и получено срещу
подпис, т.е. в брой. Във ведомостта не е посочена обаче датата на плащането. Трудовото
възнаграждение за м.07.2012г. в нетен размер на 349.84лв. е заплатено на 21.09.2012г. с масово плащане,
като сумата е преведена по сметката на титуляра Д.К.И.. Вещото лице поддържа,
че масовото плащане касае задължението за трудово възнаграждение за м.
07.2012г., като към нареждането има приложена декларация за това обстоятелство.
Без такава декларация е невъзможно извършването на масов превод. Обяснява, че
едновременно постъпва общата сума по превода в банката и се разпределя по
сметките на лицата. Сума в размер на 349.84лв. е постъпила по сметката на Д.К.И..
И това плащане представлява трудово възнаграждение за м.07.2012г., а не за
м.04.2012г., доколкото нетния размер, който е следвало да получи И. за м.
04.2012г. е 347.90лв., а за м.07.2012г. И.
е следвало да получи и му е била преведената точно сума от 349.84лв.
С оглед направеното оспорване, пред
ВОС е изслушано заключение по допуснатата 3-чл. ССчЕ. Вещите лица поддържат, че
по платежна ведомост на дружеството, в това число на поделение „Строителство“,
в което е назначено лицето Д.И., задълженията за м. м.02.2012г. са били в общ
размер на 16849.21лв., а за поделение „Строителство“-5807.55лв. Същите са били
осчетоводени със счетоводна статия Дт с-ка 604/Кт с-ка 421-1 на 29.02.2012г.
Чистата сума по ведомост в размер на 13183.94лв., от които са осчетоводени като
платени в брой общо 13099.94лв., с
основание „Изплатени РЗ за м.02.2012г.“ на 28.04.2012г., като плащането е
отразено със счетоводна статия Дт с-ка 421-1/Кт с-ка 501 каса в лева. Съгласно
писмо от ТД на НАП изх. № 49985-1/24.11.2016г. осигурителните вноски за
м.02.2012г. ,декларирани от „Аякс 2002“ ООД са внесени на 27.04.2012т. Във
ведомостта срещу името на Д.К.И. има положен подпис за получаване на сумата от
347.89лв. Аналогично, вещите лица са предоставили информация и за задълженията
по платежни ведомости на дружеството за м.07.2012г., в т.ч. за поделение
„Строителство“, които са общо в размер на 20100.36лв. от които само за
поделение „Строителство“-7356.28лв. Твърдят, че същите са осчетоводени със
счетоводна статия Дт с-ка 604/Кт с-ка 421-1 на 31.07.2012г. Чистата сума за
всички поделения в размер на 15804.21лв са осчетоводени като платени на 21.09.2012г., като за 8983.35лв. с
основание“изплатени РЗ за м.07.2012г.“, 608.32лв. удръжки от заплати на ЧСИ и
4507.49лв. „изплатени РЗ за м.07.2012г./“Експресбанк“ АД м.09.2012г. На
24.09.2012г. е изплатена сумата от 1705.49лв., с посочено основание „изплатени
РЗ за м.07.2012г./“Експресбанк“ АД м.09.2012г. Изплатените нетни трудови
възнаграждения за м.07.2012г. са осчетоводени по Дт с-ка 421-1/Кт с-ка 503-1
банка, за изплатените по банков път възнаграждения, съответно на 21.09.2012г. и
24.09.2012г. Съгласно писмо на ТД на НАП изх. № 49985-1/24.11.2016г.,
осигурителните вноски за м.07.2012г. декларирани от „Аякс 2002“ ООД са внесени
на 21.09.2012г. Във ведомостта за м.07.2012г. няма положен подпис от Д.К.И.,
т.к. сумата му е заплатена по банков път. С масов превод от 21.09.2012г. С
оглед проверените документи вещите лица правят извода: Нетните трудови
възнаграждения за м.02.2012г. на служителите на „Аякс 2002“ ООД са платени в
брой на 28.04.2012г. и във ведомостта има положен подпис за лицето Д.К.И. за
получено от него трудово възнаграждение от 347.89лв. Нетното трудово възнаграждение на Д.К.И. за
м.07.2012г. е в размер на 349.84лв. е получено чрез банков превод по личната му
банкова сметка *** „Експресбанк“-клон Транспортна № ТТВВ 094001524181014-52.
Тази сума е включена в детайлно нареждане за мн. превод от 21.09.2012г. към СЖ
Експресбанк, клон Транспортна в общ размер на 4507.05лв., видно от извлечението
от сметката № 87000174007362 от 21.09.2012г. с основание „Заплати“ и поименен
списък под № 9-Д.К.И..
След
анализ на събраните доказателства и като взе предвид доводите на страните,
съдът прави следните изводи:
Настоящият
състав намира за допустими исковите претенции на Д.К.И., доколкото са уточнени
от ищеца, въпреки, че исковата молба е била оставяна от съда многократно без
движение. Най-сетне тя е удовлетворила всички изисквания, залегнали в
разпоредбата на чл. 127 и чл. 128 от ГПК и съдът е пристъпил към разглеждането
й по същество. Няма в правния мир влязло в сила решение по отношение на
исковите претенции. Неоснователни са оплакванията на ищцовото дружество, настоящо
въззиваемо такова, че ДРС се е произнасъл с обжалваното решение, без да е бил
сезиран с допустима искова молба. На ответника е била предоставена възможност
за писмен отговор, в който е изложил всичките си възражения, които заедно с
наведените твърдения са надлежно обсъдени в обжалвания съдебен акт. Следва
произнасяне по съществото на спора.
Съгласно разпоредбата на чл.128 ал. 1
от КТ работодателят е длъжен в установените срокове: 1. да начислява във
ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за
положения от тях труд и 2. да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. Според текста на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
Няма спор между страните, че са били в
трудово правоотношение както към м.02.2012г., така и към м.07.2012г., а
трудовото правоотношение е било прекратено по-късно. Не се спори също и за
това, че в двата периода от време Д.К.И. е полагал труд.
Съществува спор за тава, дължимо ли е
от работодателя трудово възнаграждение за м.02.2012г. и за м.07.2012г. или претендираните
от И. вземания са погасени по давност, както е възразил работодателят, а ако се
установи наличието на вземане, дали е възмезден изцяло положеният от ищеца труд
и какъв е размерът на вземанията му.
Видно от заключението на вещите лица в
състава на 3-чл. ССчЕ, дадено компетентно и безпристрастно и неоспорено от
страните по делото, същите са установили, че дължимото в полза на Д.К.И. нетно
трудово възнаграждение за м.02.2012г. е
в размер на 347.89лв., начислено и заплатено в брой на ищеца, настоящ въззивник
на 28.04.2012г., при извършената от тях справка със счетоводните записвания в
дружеството относно взетите за това операции, извършеното плащане на осигуровки
и писмото на ТД на НАП изх. № 49985-1/24.11.2016г., за което плащане И. се е
подписал върху представената му за подпис ведомост, нещо което не се оспорва от
него, видно от изявлението му от с.з. на 20.01.2016г. Вещите лица установяват
още, че дължимото в полза на Д.К.И.
нетно трудово възнаграждение за
м.07.2012г. е в размер на 349.84лв., получено чрез банков превод по личната му
сметка на 21.09.2012г., отново при извършената от тях справка със счетоводните
записвания в дружеството относно взетите за това операции, извършеното плащане
на осигуровки и писмото на ТД на НАП изх. № 49985-1/24.11.2016г.
На това място следва да бъде посочено,
че е неоснователно оплакването, че плащане е налице за м.04.2012г., но не и за
м.07.2012г. Видно няма никакво съмнение, че банковия превод касае заплата за
м.07.2012г., доколкото ясно е изписана цифрата 7, а не 4 върху ведомостта,
носеща подписа на И., от една страна, а
от друга е придружена от декларация, подадена по електронен път. Освен
това възнаграждението на Д.И. за м. 04.2012г. е в размер на 347.90лв., а за
м.07.2012г.-349.84лв., колкото е получил с банковия превод по собствената си
сметка, като трудово възнаграждение за м.07.2012г.
Няма никакво основание да бъде ценено
заключението на вещото лице Радослав Станчев, изслушано по гр.д. № 758/2014г.
на ДРС, като доказателство, събрано по друго дело и не допустимо такова по
настоящото гр.д.
Заключенията на вещите лица по
допуснатата от ДРС ССчЕ и 3-членната ССчЕ, изслушана пред ВОС съдържат изводи,
противоположни на тези, до които е достигнал вещото лице Р.Станчев по гр.д. №
758/2014г. на ДРС. И за м.02.2012г. и за
м.07.2012г. трудовото възнаграждение на Д.И. е начислено от работодателя във ведомост и изплатено на него. Дори и да беше
допустимо доказателство по настоящото дело заключението на вещото лице
Р.Станчев, не би следвало да бъде ценено от съда, понеже е посочил в заключението
си, че ведомостта за м.02.2012г. не е подписана, както и тази за м. 07.2012г.
от Д.И., поради което прави извод, че не е платено дължимото трудово
възнаграждение за тези месеци, както и за други, за които му е била поставена
задачата. Видно от ведомостта за м.02.2012г. на л. 400-401-402 от
първоинстанционното дело, срещу дължимото на Д.И. трудово възнаграждение в
размер на 347.89лв. е положен подпис, за който страната в с.з. на 20.01.2016г.
потвърждава, че е изпълнен от него. Вещото лице Р.Станчев прави извод, че не е
платено трудовото възнаграждение на И. и за м.07.2016г., но той категорично е
получил заплатата си на 21.09.2012г. по банков път и това се установява от
вещите лица по 3-членната ССчЕ. Вещото лице Р.Станчев е обяснил как е направил
изводите си за дължимостта, съответно недължимостта на суми като трудово
възнаграждение в полза на Д.И.-като е сравнявал дали за съответните месеци за
които има издадени РКО за плащания има положен подпис във ведомостите за същия месец.
Ако има удостоверено плащане и същевременно положен подпис, то вещото лице е
приемал, че плащането касае друг месец, както е постъпил с това за м.03.2012г.
след като е имало положен подпис за м.05.2012г. и наличието на плащане на
05.07.2012г., с удостоверяване, че е за м.05.2012г. Защо точно за м.03.2012г. е
приел, че се отнася плащането, удостоверено за м.05.2012г. не е ясно. Така е стигнал до извода, че единствените
два месеца, за които не е имало подпис във ведомостта са м.02.2012г. и
м.07.2012г., за които не е установил плащане, но явно изводите му са погрешни.
Плащане за тези два месеца има, според заключението на вещите лица в състава на
3-чл. ССчЕ.
Няма никакви събрани по делото
доказателства, че освен задължение за трудово възнаграждение по сключения между
страните трудов договор, работодателят е поел устна уговорка да заплаща и по
50.00лв. месечно на работниците, както се твърди от Д.К.И.. Изводът на съда по в.гр.д. № 2811/2015г. на ВОС-ГО, направен в
мотивите на решение № 198/18.02.2016г. за извършвано от работодателя „двойно
плащане“, без да е скрепен с диспозитив не обвързва настоящия състав, най-малкото
защото спорният период по настоящия спор е друг и това, че съдът е направил
изводите си позовавайки се на заключението на допуснатата ССчЕ, която не следва
да бъде ценено от настоящия състав по изложените вече съображения по-горе. За
месец 02.2012г. и м.07.2012г. не се установява и дори няма индиция за уговорка
за плащане от работодателя на сумата от 50.00лв. на ден за 8-часов работен ден.
Неоснователни следователно са претенциите за плащане на сумата от 1000.00лв. само
на това основание за м.02.2012г. и 1150.00лв. за м.07.2012г. Неоснователни са изцяло
претенциите в общ размер на 1347.89лв. за м. 02.2012г. и 1499.80лв. за м.07.2012г.
Неоснователно е оплакването срещу
първоинстанционното решение в частта относно претенцията за заплащане на сумата
от 1347.89лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за м. 02.2012г. на
още едно основание-изтекла погасителна давност, с оглед направеното от
насрещната страна възражение. Съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от КТ
трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти, доколкото не е уговорено друго. Видно от представените по делото трудов
договор и допълнително споразумение, няма конкретни уговорки между страните
относно начина на изплащане на заплатата. Следва извода, че изискуемостта на
плащането за работна заплата за м.02.2012г. е настъпила на първо число на
месеца, следващ процесния или на 01.03.2012г. Няма никакво основание да се
приеме, че ако и плащанията да са били забавяни от работодателя, то е била налице уговорка с работниците,
плащанията на работната заплата през зимните месеци да стават 5-6 месеца, след
месеца за който се дължат, защото не са ангажирани доказателства в този смисъл.
По аргумент на разпоредбата на чл. 358, ал. 1т. 3 от КТ искът за заплащане на
трудово възнаграждение би следвало да бъде предявен в 3-годишен срок. При
парични вземания, видно от нормата на чл. 358, ал. 2, т. 2, предл. последно от КТ, изискуемостта се смята настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да
се извърши плащане по надлежния ред. Искът е следвало да бъде предявен в
3-годишен срок, начиная от 01.03.2012г., т.е. до 01.03.2015г. След като искът с
правно основание чл. 128 от КТ е заведен чак на 27.07.2015г., то правото на иск
е погасено по давност. Тази искова претенция е неоснователна. Неосновантелно е
възражението на Д.К.И., че ведомостта за м.02.2012г. е съставена за нуждите на
процеса. Видно, тя е подписана от него , а и вещите лица по 3-чл. ССчЕ намират,
че е налице плащане на трудовото възнаграждение в размер на 347.89лв. на
28.04.2012г., платени са към същата дата и дължимите осигуровки.
Неоснователна е и исковата претенция с
правно основание чл. 86 от КТ за осъждане на работодателя да плати на И. обезщетение
за забава върху главницата от 1347.89лв., представляваща трудово възнаграждение
за м. 02.2012г. за периода от 01.08.2012г. до 28.07.2015г. Твърдението за
дължимостта на 1000.00лв. устно уговорено трудово възнаграждение не се установи
от ищеца, а сумата от 347.89лв., дължима по сключения трудов договор е платена
на И. на 28.04.2012г., според заключението на 3-чл. ССчЕ. Искът за заплащане на
мораторна лихва върху главницата-трудово възнаграждение за м.02.2012г. обаче е
погасен по давност, в какъвто смисъл е направеното от „Аякс 2002“ ЕООД
възражение. Съгласно чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ГПК вземанията за лихви се
погасяват с изтичане на 3-годишната давност. Работодателят е изпаднал в забава
на 01.03.2012г. Давностният срок е изтекъл на 01.03.2015г., т.е. преди
завеждане на иска и искът е неоснователен за сумата от 398.97лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2012г. до 28.07.2015г., на
осн. чл. 86 от ЗЗД.
След като трудовото възнаграждение за
м. 07.2012г. в установения от страната нетен размер от 349.84лв. е било дължимо
на 01.08.2012г., но според заключението на трите вещи лица е преведено по
банков път чак на 21.09.2012г., то работодателят е изпаднал в забава от
01.08.2012г. и дължи обезщетение за забава, доколкото претенцията не е погасена
по давност. Изчислена с помощта на програмния продукт „АПИС-финанси“ лихвата за
периода от 01.08.2012г. до 28.04.2012г. върху главницата от 349.84лв. възлиза
на сумата от 5.13лв.
До този размер от 5.13лв. и за периода
от 01.08.2012г. до 21.09.2012г. би следвало да бъде уважена исковата претенция
и отхвърлена за разликата над 5.13лв. до претендираните 458.88лв. и за периода
от 22.09.2012г. до 28.05.2015г., на осн. чл. 86 от ЗЗД.
Като е достигнал
първоинстанционният съд до същите изводи в обжалваното решение, то следва да
бъде потвърдено и в тези части.
С оглед това, че
искът за обезщетение за забава е основателен частично до размера на 5.13лв., то
насрещното дружество-работодател дължи държавна такса за първата инстанция в
размер на 50.00лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Поради
съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното решение, последното следва да
бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, сторени от страните, който
размер е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на спора и правилно
определен от съда в размер на .
Съдът следва да се
произнесе и по частната жалба на Д.К.И. срещу определение № 276/09.06.2016г. по
гр.д. № 483/2015г. на ДРС.Неоснователна е. Няма никакво основание към днешна
дата да бъде взето предвид ТР № 6/06.11.2013г. на ОСГТК, предвид последвалите
промени в разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатското възнаграждения, обн. ДВ бр. 28/2014г.,
действаща до днес и преди да е обн. промяната на ГПК от 2017г. Неоснователно е
оплакването, в тази част, че ДРС не се е произнесъл по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и не е изложил мотиви в обжалваното определение. Напротив. Посочено е, че
определеният от ДРС размер на дължимите разноски е в размер на 487.66лв. /при положение, че
заплатеното и претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение е
600.00лв./ и е съобразен с дължимия минимум по
Наредба № 1/09.07.2016г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и чл. 78 от ГПК, като е съобразена действителната фактическа и
правна сложност, като е прихванат размера на разноските, дължими от „Аякс 2002“
ООД на Д.К.И., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на 1.79лв. според
уважената част от исковете..
С оглед изхода на настоящия спор не се следват разноски
на въззивника, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК. Той следва да бъде осъден да плати
за въззивната инстанция на въззиваемото дружество сумата от 489.38лв., определена по размер съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 1, т. 2, вр. Т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразявайки цената на предявените кумулативно
съединени искове, но според действителната фактическа и правна сложност на
спора.
Воден от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 68/05.04.2016г. по гр.д. № 483/2015г. на ДРС, в частта, с която е отхвърлен иска на Д.К.И., ЕГН **********,***-селска, насочен
срещу „Аякс 2002” ООД, ЕИК *********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи
дол, обл. Варна и адрес на управление имот № 166, за осъждане на работодателя да
му плати неизплатено трудово възнаграждение за м.02. 2012г в размер на сумата от 1347,89лв., от която 347,89 лв, представляващи нетно възнаграждение
по трудов договор и сума в размер на 1000 лв по устна договорка между страните,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на
иска в съда – 27.07.2015 г. до окончателното им заплащане, на основание чл. 128
от КТ; в частта, с която е отхвърлен иска на Д.К.И., ЕГН **********,***-селска, насочен срещу „Аякс
2002” ООД, ЕИК *********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна
и адрес на управление имот № 166, за осъждане на работодателя да му плати неизплатено
трудово възнаграждение за м.07.2012г.
в размер на сумата от 1499,80лв., от
която 349,80 лв, представляващи нетно възнаграждение по трудов договор и сума в
размер на 1 150 лв по устна договорка между страните, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на предявяване на иска в съда – 27.07.2015
г. до окончателното им заплащане, на основание чл. 128 от КТ; в
частта в която „Аякс 2002” ООД, ЕИК *********, седалище в с. Калоян 9288,
общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на управление имот № 166, е осъден да
заплати на Д.К.И. , ЕГН **********,***-селска, лихва за забава върху
незаплатеното трудово възнаграждение за м. 07.2012г. върху главницата от
349.84лв. в размера на 5,13лв. за
периода от 01.08.2012г. до 21.09.2012г.,
като е отхвърлил иска за горницата
над 5,13
лева до претендирания размер от
458, 88 лева за периода от 22.09.2012г. до 28.07.2015г. и върху цялата
главница от 1499,80лв., на осн. чл. 86 от ЗЗД, както и в частта в която е отхвърлен иска на Д.К.И. , ЕГН **********,***-селска,
лихва насочен срещу „Аякс 2002” ООД, ЕИК
*********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на
управление имот № 166 да му плати сумата от 398,97 лв, представляваща лихва за забава върху неизплатеното
трудово възнаграждение за м.02.2012г. в общ размер на 1347.89лв., за периода от
01.09.2012г. до 28.07.2015г., на основание чл. 86 ЗЗД; в частта, в която Д.К.И. , ЕГН **********,***3 е осъден да заплати
на „ Аякс 2002” ООД, ЕИК *********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол,
обл. Варна и адрес на управление имот № 166, сумата от 487,66 лв., представляваща разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78,
ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК и в частта в която „ Аякс 2002” ООД, ЕИК
*********, седалище в с. Калоян 9288, общ. Вълчи дол, обл. Варна и адрес на
управление имот № 166 е осъден да заплати по сметка на Държавата по бюджета на
съдебната власт сумата от 50.00 лева,
представляваща държавна такса върху уважените искове, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 276/09.06.2016г. по
гр.д. № 483/2015г. на ДРС, с което е отхвърлена молбата на Д.К.И. с правно
основание чл. 248 от ГПК, съдържаща искането му за изменение на решение №
68/05.04.2016г. по гр.д. № 483/2015г. на ДРС.
ОСЪЖДА Д.К.И. ЕГН ********** ***3 да
заплати на “Аякс 2002” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. Калоян, Община Вълчи дол, Варненска област, представлявано от управителя З.Б.К.
сумата от 489.38лв, представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3,
вр. ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на препис на страните, по реда на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: