РЕШЕНИЕ
№ 240
гр. Враца, 15.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.07.2020 г. /седми
юли две хиляди и двадесета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на
прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА
КАН дело № 86 по описа на АдмС – Враца за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1
от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Началник РУ – Мездра към ОДМВР –
Враца, против Решение № 164/27.12.2019 г.,
постановено но АНД № 249/2019 г. по
описа на Районен съд – Мездра. С
оспореното решение е отменено Наказателно постановление № 19-0300-000177/29.05.2019
г. на Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Мездра, с което за нарушение на
чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на ответника Д.Я.Г.
*** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
В касационната жалба
са релевирани възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния закон. Касаторът не е съгласен с приетото
от първоинстанционния съд основание за отмяна на НП, като заявява, че нарушението,
за което е санкциониран ответника е доказано по безспорен и категоричен начин. Иска
се отмяна на съдебно решение и постановяване на ново, с което да бъде
потвърдено НП.
В съдебно заседание,
касаторът не се представлява, редовно уведомен.
Ответникът по касация
– Д.Я.Г. редовно уведомен, не се явява и представлява и не ангажира
становище по касационната жалба.
Участващият в
касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за допустимост и
основателност на касационната жалба и неправилност на съдебното решение. Излага
съображения, че извършеното нарушение е безспорно установено – водача е
управлявал като неправоспособен, а нарушението на чл. 91 от ЗДвП не опорочава
процедурата по установяване и санкциониране на нарушението.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в настоящият касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационна обжалване съдебен акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е и основателна.
С процесното
постановление е била ангажирана отговорността на ответника Д.Я.Г. за това, че
на 17.05.2019 г., около 15:20 часа, в гр. Мездра на кръстовището на ул. „Роза“
и ул. „Св. св. Кирил и Методий“ управлява л. а. Форд Мондео с рег. № ВР***,
като при проверка от контролните органи се установило, че същият не притежава
валидно СУМПС и като неправоспособен водач виновно е нарушил чл. 150 от ЗДвП.
За да отмени НП с
оспореното решение, районният съд е приел за установена горната фактическа
обстановка, но е извел извод за незаконосъобразност на НП, поради допуснати действия
от страна на полицейските служители при извършване на проверката, с които са
опорочили последвалото административнонаказателно производство. Анализирайки
разпоредбата на чл. 91 от ЗДвП, съдът е развил доводи, че движейки се със
светлинна и звукова сигнализация с полицейския автомобил, контролните органи
практически са уведомили ответника, че след него се движи автомобил със
специален режим на движение, но от това не следва задължение за него да спре
автомобила, тъй като не бил подаден сигнал за спиране по някои от начините,
посочени в разпоредбата на чл. 170, ал. 3 ЗДвП.
Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но неправилно
и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон.
Касационният състав не споделя мотивите на районния съд, довели до отмяна
на санкционния акт. При правилно и вярно установена фактическа обстановка,
кореспондираща изцяло с приетите писмени и гласни доказателства, съдът е извел
неправилни изводи за допуснати порочни действия в административнонаказателното
производство, в резултат на които е счел и НП за незаконосъобразно. Нито в
съставения АУАН е повдигнато „административно обвинение“ относно неспиране при
своевременно подаден ясен сигнал за това, нито в последвалото го НП е наложено
административно наказание за такова нарушение, за да бъдат проверявани и въобще
обсъждани законосъобразни ли са действията на полицейските служители в това
отношение. В дадените от тях и кредитирани от съда показания се установява, че след
като последвали ответника с включен светлинен и звуков сигнал, с намерение да
го спрат за проверка, тъй като им е служебно известно, че не притежава СУМПС, той
завил надясно на кръстовището и сам спрял срещу хранителен магазин. Липсват
каквито и да било твърдения от тяхна страна, че в движение са подали сигнал да го
спрат, на който той да не се е подчинил. С издадения санкционен акт, административнонаказателната
отговорност на ответника Г., е ангажирана на основание чл. 150 от ЗДвП, съгласно
която всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач. По безспорен и категоричен начин, включително от представената справка за
нарушител/водач е установено, че Г. не притежава СУМПС, поради което и правилно
е наказан на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
От установените
релевантни за спора факти е видно, че АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в кръга на предоставените им правомощия и съдържат изискуемите
реквизити в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението е надлежно индивидуализирано,
като са посочени дата и място на извършване, изчерпателно е описано нарушението
от фактическа страна, посочена е нарушената законова разпоредба, както и
съответната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя. Посочени са всички
необходими елементи, които определят и индивидуализират вмененото
административно нарушение. Следва да се вземе предвид и представената справка
за нарушител/водач на Д.Я.Г., видно от която лицето многократно е наказвано за
нарушения на ЗДвП, включително няколко пъти за същото нарушение по чл. 150 ЗДвП, което показва явното му незачитане на установения законов ред. Всички
тези обстоятелства сочат, че извършеното от него деяние е такова с висока
степен на обществена опасност, поради което правилно АНО му е наложил глоба в
максимално предвидения в разпоредбата на чл. 177, ал. 1 размер от 300 лева.
В обобщение,
наказателното постановление не страда от пороци - съобразено е с материалния
закон и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Като е стигнал до
изводи, различни от изложените, и като е обосновал краен резултат за отмяна на
издаденото НП, районният съд е постановил неправилно решение, което следва да
бъде отменено. След отмяната му и на основание чл.
222, ал.1 от АПК касационният съд следва да се
произнесе по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие и
по изложените по-горе съображения настоящият състав на съда намира, че
наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено.
Затова
и на основание чл.
63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.
221, ал.2 и чл.
222, ал.1 от АПК, Административен съд - Враца
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 164 от 27.12.2019 г.,
постановено по АНД № 249/2019 г. по описа на РС - Мездра, с което е отменено НП
№
19-0300-000177/29.05.2019 г. на Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Мездра и
ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-0300-000177/29.05.2019
г. на Началник група към ОДМВР – Враца, РУ – Мездра.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.