№ 347
гр. гр. Добрич, 05.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми ноември през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20233200500646 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№261181/12.07.2021г. и въззивна жалба вх.№260920/13.07.2023г. от
„***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Д.,
представлявано от управителя А.А., срещу решение №260009/26.06.2023г. по
гр.д.№3693/2019г.на РС-Добрич, с което дружеството е осъдено да заплати на
Община Добричка сумата от 23 056.59 лева, представляваща наемно
възнаграждение за стопанската 2017г. – 2018г. по договор от 25.08.2014 г. за
наем на земеделски имот с №000025, нива с площ 50 дка и земеделски имот с
№000026, нива с площ от 120 дка, находящи се в землището на с.З., ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба 11.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 2640.88 лева ,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 02.10.2017 г. - 11.10.2019г., и разноски по делото.
Намира решението за неправилно и незаконосъобразно, постановено
при непълнота на доказателствата. Аргументира се с доводи по същество на
спора-че ищецът не е изправна страна по договора за наем от 25.08.2014г.,
тъй като не е изпълнил задълженията си по чл.4 от същия, че имотите се
1
намирали близо до канал за водозаустване на язовир О. и още през първата
година на действие на договора 2014/2015 при аварийно водоизпускане били
наводнени, което ги направило напълно негодни за ползване. За същата
стопанска година платил авансово 31 128лева без да има възможност да ги
ползва. През всяка стопанска година реално ползвал около 100дка от двата
имота, вместо 170дка. Бил редовен платец през трите стопански години,
платил и част от наема за 2017/2018г. година. През 2016г. бил прокопан
отводнителен канал, продължение на оточния канал на язовира, през имота
№00026 с площ от 120дка, който отнел около 10дка от него. Продължението
направило другия имот с №00025 абсолютно негоден за ползване, тъй като
преминаващата вода се разливала в него. Негоден за ползване бил и имот
№00026 тъй като преминаващия през него отводнителен канал бил изпълнен
по-тесен и по-плитък и прииждащата силна водна струя от язовира излизала
извън него и се изливала в имота. Съдът не взел под внимание становището
на вещото лице, приел за достатъчен факта, че ищецът намалил съразмерно на
площта, заета от прокопания канал, наемната цена. Не взел предвид, че
ответникът-наемател декларирал в кампанията за Директни плащания имот
№00025 с площ от 54.3дка като угар, а за имот №00026-28.6дка пшеница и 65
дка пшеница, а останалата площ била заявена като угар. От общата плащ на
двата имота от 170дка не се обработвали 80дка, наемната цена за които била
в размер на 14 648лева, които не дължал на ответника и с които следвало да се
намали задължението му към ищеца за стопанската 2017/2018г.. Иска да се
отмени решението и да се реши спора по същество.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по жалбата не е подаден
от насрещната страна. В хода ва въззивното производство оспорва жалбата
като неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 29.06.2023г.,
когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край 13.07.2023г., от
процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на
неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на изискванията
на чл.260-чл.261 от ГПК. Подлежи на разглеждане по същество в
съответствие с уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата
инстанция– служебна проверка на валидността на цялото решение, по
допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на
посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни
2
оплаквания – само от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с
императивните правни норми. В случая решението е постановено от
надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на
правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на
съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.
Ищецът Община Добричка, гр.Добрич претендира парични вземания,
произтичащи от договорни отношения с ответника „***“ЕООД гр.Добрич,
породени от Договор №2314134/25.08.2014г. за наем на два земеделски
имота, общинска собсгтвеност, вписан в СлВп като акт №89, т.ХVІ, вх.рег.
№9338/09.10.2014г.
Предявените искове са с правно основание чл.79 от ЗЗД във вр. чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
следните суми:
сумата от 24521.39лева, представляваща неплатена част от задължение
за наемно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. по договор от
25.08.2014г. за наем на два земеделски имота, общинска собственост ,
находящи се в землището на с.З., общ.Добричка– имот №000025 с площ от
50дка и имот №000026 с площ от 120дка, ведно със законната лихва от датата
за предявяване на исковата молба – 11.10.2019г, до окончателното
издължаване.
сумата от 2 809.44бева обезщетение за забава плащането на главното
задължение от 24521.39лева в размер на законната лихва за периода
02.10.2017 г. - 11.10.2019г.
Обосноваващите претенциите на ищеца обстоятелства се свеждат до
твърдения за предоставено ползване по силата на сключен между страните на
25.08.2014г. договор за наем на два земеделски имота, общинска собственост
, находящи се в землището на с.З., общ.Добричка– имот №000025 с площ от
50дка и имот №000026 с площ от 120дка, срещу годишна наемна цена от
31128лева, платима не по-късно от 01.10 на предходната година; липсата на
плащане в срок на наемното възнаграждение за четвъртата стопанска година -
2017/2018г.; частично плащане след покана, връчена 23.10.2017г., на част от
наемната цена за стопанска 2017/2018г. - на 02.10.2018г. сумата от 3 500лева,
на 08.10.2018г. сумата от 2 500лева и на 24.10.2018г. сумата от 4 000лева;
неплатен остатък от 24 521лева, ца забава плащането на който дължал
3
обезщетение за периода от изискуемостта до предявяване на иска.
Правоизключващите отговорността на ответника възражения, заявени с
отговора на исковата молба, се свеждат до липсата на изпълнение от страна
на ищеца-наемодател на задължението му по чл.4 от договора да предаде
имотите в състояние, което отговаря на ползването им и да осигури
спокойното им и безпрепятствено ползване. Конкретно се излага, че двата
имота се намират близо до канал за водоизпускане на язовир О. и още през
първата стопанска година 2014/2015г. при аварийно изпускане на язовира
били наводнени, което ги направило напълно негодни за използване. Същото
се повторило и през стопанската 2015/2016г. когато при водоизпускане
напълно бил наводнен имот №000025 с площ от 50дка и частично наводнен
имот №000026 с площ от 120дка. Нанесените поражения били установени с
протокол от комисия при Община Добричка. През 2016г. през имот №000026
с площ от 120дка бил прокопан отводнителен канал, продължение на оточния
канал на язовира, който отнел от имота около 20дка. Продължението било
заустено към съществуващата между двата имота дига с пропусквател, което
направило имот №000025 абсолятно негоден за ползване, тъй като
преминаващата вода се разливала в него. Негоден за ползване бил и имот
№00026, тъй като преминаващия през него отводнителен канал бил
проектиран и изпълнен по-тесен и по-плитък и прииждащата водна струя
излизала извън него и се разливала в имота. По време на договора ответника
реално ползвал 100дка, вместто наетите общо 170дка и при наемна цена от
183.10лева/дка дължал на ищеца сумата от 18 310лева, а за четирите
стопански години общо 73 240лева, а платил общо за четирите години сумата
от 103 384лева.
С отговора на исковата молба е предявена насрещна претенция,
уточнена с молба вх.№2706/04.02.2020г., за обезщетение за вреди от 31
152лева за стопанската 2014/2015г., която претенция не е в предмета на
настоящото производство- с определение №448/07.02.2020г., влязло в сила на
26.02.2020г. е изпратена по подсъдност на ОС-Добрич.
С молба вх.№269971/12.10.2021г., уточнена с молба вх.
№270135/21.10.2021г. ищецът е изменил претенциите си, като е оттеглил
частично първоначално предявените искове – в частта на сумата от 1
480.80лева съответстваща на наемната цена на осем дка от имот №000026,
4
заети от прокопания канал, препятстващ ползването на тази площ по
предназначение, както и в частта на сумата от 168.56лева обезщетението за
забава плащането на сума от 1 480.80лева.
Производството в тази част е прекратено с протоколно определение от
17.12.2021г., което не е обжалвано, респ.понастоящем е влязло в сила, при
което в предмета на спора е предявеното искане за осъждането на ответника
за:
сумата от 23 056.59 лева, представляваща неплатена част от задължение
за наемно възнаграждение за стопанската 2017/2018г. по договор от
25.08.2014г. за наем на два земеделски имота, общинска собственост ,
находящи се в землището на с.З., общ.Добричка– за имот №000025 с площ от
50дка и за 112дка от имот №000026 с площ от 120дка, ведно със законната
лихва от датата за предявяване на исковата молба – 11.10.2019г, до
окончателното издължаване.
сумата от 2640.88 лева обезщетение за забава плащането на главното
задължение от 23 056.59 лева в размер на законната лихва за периода
02.10.2017 г. - 11.10.2019г.
Настоящата инстанция, обсъждайки доказателствата, обсъдени и от
районния съд, приема за установени от фактическа страна, установените и от
районния съд, безспорните и между страните обстоятелства, относно валидно
възникнало по силата на договор №2314134/25.08.2014г.наемно
правоотношение по силата на което ищецът предал за временно ползване на
ответника -за срок от четири години до 01.10.2018г., два земеделски имота,
общинска собственост - имот №000025 с площ от 50дка и от имот №000026 с
площ от 120дка, находящи се в землището на с.З., срещу годишно наемно
възнаграждение от 31 128лева, платимо не по-късно от 01.10 на предходната
стопанска година/чл.1 и чл.2 от договора/.
Не се спор, че за първите три стопански години ответникът е заплатил
дължимото годишно наемно възнаграждение. Няма спор и, че процесната
четвърта стопанска 2017/2018г. задължението на наемателя за наемно
възваграждение от 31 128лева е изпълнено частично със забава, като на
02.10.2018г. е платена сумата от 3 500лева, на 08.10.2018г. сумата от 2
500лева и на 24.10.2018г. сумата от 4 000лева. Спори се за това дали
наемателят има основание да откаже изпълнението на поетото задължение за
5
наемно възнаграждение за четвъртата стопанска година с оглед на
обстоятелството, че земеделските земи са негодни за ползване по
предназначение- за обработка и добив на селскостопански култури, в част от
площа им, при признание от ответника, че през годините на действие на
договора, вкл.с през процесната стопанска 2017/2018г. е ползвал площ от
около общо 100 дка от двата имота, вместо общо 170дка по причина на
случилото се през стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г.събитие -
наводняване на имотите при аварийно изпускане на водите на яз.О. и разлив
на преминаващата вода от язовира по изградения в имот №000026
отводнителен канал.
Нито се твърди, нито се установява двата имота принципно да са били
изцяло негодни за ползване по предназначение още към момента на
сключване на договора или да са станали такива в резултат на събития-
наводняване при водоизпускане на язовир и/или разлив от прокопания канал,
осъществени през първите две стопански години от действието на договора.
От събраните по делото доказателства не се установява твърдяните събития
от стопанските 2014/2015 и 2015/2016г.-аварийното изпускане на язовира
и/или разлив на преминаваща вода по изградения в имот №000026
отводнителен канал да са довели до невъзможност за ползване на част от
имотите през процесната стопанска 2017/2018г. с изключение на площта от
8дка от имот №000026, заета от прокопания през 2015/2016г. канал.
Привлеченото от районния съд вещо лице М.К. по назначена съдебно-
техническа експертиза, е констатирало , че през стопанската 2015/2016г. през
имот с №000026 е прокопан канал по протежението на цялата дължина на
имота, и е дало заключение , че същият заема площ от 8дка от имота, което
не е оспорено от страните. Вещото лице е дало заключение и, че не може да
бъде установено назад във времето каква част от имотите е била
необравотваема по твърдяните от ответника причини. При оглед на имотите
на 16.09.2020г. е констатирало, че за текущата стопанска 2019/2020г. и двата
имота са били засяти с царевица, вече пожъната в имот №00026, а в имот
№000025 не. По данни от ортоизображения вещото лице е установило, че
през предходните три стопански години наемателят е заявявал в отделните
кампании за Директни плащания имот с №00025 като угар , имот №00026
изцяло като угар в кампанията през стопнската 2014/2015г., през стапанската
2015/2016 31.5дка като угар и 86.2дка слънчоглед, а през стопанската
6
2016/2017г. – 28.6дка пшеница и 65 дка пшеница. При изслушването му в
съдебно заседание , проведено на 11.11.2020г. вещото лице устно е
допълнило заключението си , че и за кампанията за стопанската 2017/2018г.
имот №00025 е заявен като угар, а имот №00026 – 71.5дка слънчоглед.
Събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите
Е.С.Д., Г.Д.К. , Н.С.Ш. и М.М.М., установяват твърдяните от ответника факти
във връзка с наводняване на имотите при аварийно изпускане на водите на
яз.О. през стопанските 2014/2015г. и 2016/2017г.. Свидетелят Е.С.Д. е
председател, а свидетелят Г.Д.К. член на комисията, формирана със заповед
№441/03.05.2016г. на кмета на Община Добричка за проверка във връзка с
писмо от 08.04.2016г. на наемателя за частично наводняване на двата имота.
Потвърждават констатациите, залекнали в представения протокол, съставен
на 16.05.2016г. за резултатите от проверката- наличието на наводнена площ
от около 30дка от имот №00026, които не могат да бъдат използвани към него
момент за земеделска дейност, вероятно от изпускане на яз.О.. Според
св.Е.С.Д. е бил проведен и разговор с наемателя дали желае приключване на
договора или приспадане на наема, на което той отговорил, че иска решение,
че не иска прекратяване на договора. След проверката имало разговор между
кмета на общината и наемателя, но свидетелката не знае какво какво са се
разбрали. Знае, че договорът не бил прекратен и наемателя ползвал земята до
изтичане срока на договора. Към датата на проверката между двата имота
имало разделителна дига. Залят бил имот №00026, водата кам датата на
проверката не навлизала в имот №00025. Идентични с показанията на
св.Е.С.Д. са показанията на св. Г.Д.К.. Информация за наводняване през
първите две стопански години се съдържа и в показанията на водените от
ответника свидетели - Н.С.Ш., механизатор, а св.М.М.М. механик в ответното
дружество. Според св. Н.С.Ш. през 2015г. имало наводнение, водата излизала
от коритото, минавала през цялото поле, станало блато и не можело да се
обработва. Влизала вода в имот №000025 и не го били обаботвали, а от
другия имот №000026 обработвали 2/3. Съоръжението-канал било направено
през 2016г., но на преливника се събирали разстителни отпадъци, клони и
отново имало залети участъци. През есента на 2014г. искали да орат и да сеят
царевица, но не ставало, през пролетта на 2015г. също. И според св. М.М.М.
през 2014г. не можели да обработят полето, изчакали до есента на 2015г.,
когато направили опит да влязат с трактора да орат, но било абсурдно-
7
повърхността била изсъхнала, но надолу било тиня. През следащите години
обработвали 2/3 от големия имот от 120дка, малкият не бил ползван.
В показанията и на двете групи свидетели липсват конкретни данни
относно състоянието на имотите през процесната четвърта стопанска година -
2017/2018 г., респ. такива, които да кореспондират с твърднията на ответника
за частична негодност за обработванте на имотите по причина на
наводняването им. Обстоятелството, че двата имота са били частично
наводнени през първите два стопански години, че през следващите две
стопански години наемателят е обработвал 2/3 от площта на големия имот,
каквито данни се съдържат само в показанията на св. М.М.М., че в текущата
за стопанската 2017/2018г. кампания за Директни плащания имот с №00025 е
заявен като угар , а имот №00026 – 71.5дка засят с царевица, не могат да
обосноват извод, че наемателят е бил възпрепятстван или поне затруднен да
ползва в цялост наетите площи по причина на наводняването им.
Само въз основа на показанията на св. М.М.М., ценени при условията на
чл.172 от ГПК предвид на трудовоправните му отношения с ответното
дружество и наличието на съдебен спор по гр.д.№4329/2019г.на ДРС с
Община Добричка за неплатен наем за ползвана от свидетеля общинска земя,
не може да се обоснове доказателствен извод, че наемателят е обаботвал
2/3от наетата площ по причина, че останала е била негодна за обработване
поради наводняването и, при установяването, че наводняване на имотите е
имало през първите две стопански години- 2014/2015г. и 2015/2016г..
Принципно заявяването на земеделска площ за субсидиране предполага
допустимост за подпомагане по смисъла на чл. 39-43 от ЗПЗП - земеделският
производител да ползва земеделски площи в определен размер, площите да са
допустими за подпомагане и да ги поддържа в добро земеделско и
екологично състояние. Само по себе си заявяването за нуждите на
подпомагането по ЗПЗП на един имот като угар не води до извод , че се касае
за негодна за обработка и добив на селскостопански култури земеделска
площ. Напротив, "земя, оставена под угар" е обработваема земя, на която не
се произвежда земеделска продукция, според дефинитивната норма на пар.1,
т.3 от НАРЕДБА № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ.
Земите под угар са допустими за подпомагане при наличието на нормативно
8
установените условия- когато върху тях е извършена най-малко една почвена
обработка/изораване или дисковане/ до 31 май на годината на кандидатстване
и максималната височина на тревостоя не надхвърля 0.5м/ чл.6 от наредбата/.
В чл. 10, ал. 2 от същата наредба е определено кои земеделски площи или
части от тях са временно неподходящи за подпомагане, сред които са и тези,
които са наводнени. Няма ангажирани от ответника доказателства по делото,
годни да изяснят дали в случая наетите площи или част от тях през
стопанската 2017/2018г. са били наводнени и не могат да бъдат заети със
земеделска култура и до 31май не е могло да се извърши една почвена
обработка, респ. представляват недопустима за подпомагане,
непроизводствена площ, каквата е поддържаната от него теза за причината за
заявяване на наетите площи в кампанията като угар, по аргумент на което и
във връзка с настоящия спор да се приеме, че са били частично негодни за
ползване по предназначение- за обработка и добив на селскостопански
култури през процесната стопанска година. Следователно, въз основа на
събраните по делото доказателства не може да се приеме, че в резултат на
наводняване на имотите при аварийно изпускане на водите на яз.О. през
стопанската 2014/2015 и 2015/2016г. и/или в резултат на разлив на
преминаваща вода от язовира по изградения в имот №000026 отводнителен
канал, наетите два имота са били частично негодни за агротехнически
мероприятия през процесната стопанска 2017/2018г. и наемателят не дължи
наемната цена за ползване на имотите през тази година в уговорения размер.
Съобразно чл. 2 от договора договорената годишна наемната цена за
ползването на двата земеделски имота е 31 128лева, т.е. при обща площ от
170дка -183.10лева/дка , която е следвало да бъде заплатена не по-късно от
01 октомври на предходната година. При неизпълнение на парично
задължение в срок длъжникът дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата, в случая от 02.10.2017г. Ищецът претендира
годишна наемна цена за ползването не на отдадените общо 170дка, а на част
от общо 162дка /без 8дка от имот №000026, заети от изградения
отводнителен канал/, за ползването на които наемната цена възлиза на 29
662.20лева/162дка х 183.10лева/дка/. Налице е трикратно частично погасяване
на задължението за годишна наемна цена за стопанската 2017/2018г. чрез
плащане от наемателя както следва : на 02.10.2018г. е платена сумата от 3
500г., на 08.10.2018г. е платена сумата от 2 500лева , на 24.10.2018г. е платена
9
сумата от 4 000лева. Извършените плащания са довели да частично
погасяване на главното задължение и на акцесорното за лихви в поредността
по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, доколкото няма твърдения и данни за избран от
платеца ред, но не в размерите, посочени в справката на л.9, която отчита
олихвяване и погасяване на вземане за наемна цена в различен от
претендирания размер- 31 128лева за ползването на 170дка, а не 29 662.20лева
за ползването на 162дка. При изчисленията с електронен калкулатор съдът
намира, че с плащането на 02.10.2018г. на сумата от 3 500лева е погасено
вземане за обезщетение за забава в размер на законните лихви за периода
02.10.2017г.-02.10.2018г. върху главница от 29 662.20лева, възлизащо в
размер на 3015.62лева, а с остатъка от 489.38лева /3 500лева – 3015.62лева/ е
погасена съответна част от главницата. Непогасената част от главница, която
продължава да се олихвява е в размер на 29 172.82лева. С плащането на
08.10.2018г. на сумата от 2 500лева е погасено вземане за обезщетение за
забава в размер на законните лихви за периода 02.10.2018г.-08.10.2018г.
върху остатъка от главница от 29 172.82лева , възлизащо в размер на
56.72лева, а с остатъка от 2443.28лева/2500лева-56.72лева/ е погасена
съответна част от главницата. Остава непогасена главница от 26 729.54лева.
С плащането на 24.10.2018г. на сумата от 4000лева е погасено вземане за
обезщетение за забава по размер на законните лихви за периода 08.10.2018г.-
24.10.2018г. върху остатъка от главница от 26 729.54лева, възлизащо в
размер на 126.22лева, а с остатъка от 3 873.78лева/4000лева -126.22лева/ е
погасена съответна част от главницата, при което непогасения остатък от
главницата е в размер на 22 855.76лева, обезщетението за забава плащането
на която в размер на законната лихва за периода от последното плащане -
24.10.2018г., до предявяване на иска възлиза на сумата от 2241.14лева.
Следователно непогасена към датата на сезиране на съда е част от
договорената годишна наемна цена за ползването на 162дка/без 8дка от имот
№000026 заети от канала/ която част възлиза на сумата от 22 855.76лева, за
забава плащането на която наемателя дължи обезщетение в размер на
законната лихва от 2241.14лева за периода на забавата 24.10.2018г..-
11.10.2019г. Изведените от първата инстанция правни изводи въззивният съд
намира за правилни и обосновани относно основанието на претенциите на
ищеца и неправилни по отношение на размера им и периода на забавата, за
който се дължи обезщетението. Обжалваното решение следва да се отмени в
10
частта на осъждането на ответника да заплати на Община Добричка разликата
от 22 855.76лева до 23 056.59лева, представляваща наемно възнаграждение за
стопанската 2017г. – 2018г. по договор от 25.08.2014 г. за наем на земеделски
имот с №000025, нива с площ 50 дка и земеделски имот с №000026, нива с
площ от 120 дка, находящи се в землището на с.З., ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба 11.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и в частта на осъждането му за разликата
от 2241.14лева до 2640.88 лева , представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 02.10.2017 г. - 24.10.2018г., в която час
исковете следва да се отхвърлят.
Съобразно изхода от спора пред въззивната инстанция и двете страни
имат право на разноски съразмерно на уважената/отхвърлена част от
исковете.
В първоинстанционното производство ищецът е сторил разходи за
държавна такса -1027.90лева и за адвокатско възнаграждение -1000лева,
платимо по банков път, съгласно уговореното в представения договор за
правна защита и съдействие, без реалното плащане да е документално
установено със съответните банкови документи, необходими защото се
дължат само реално сторените разходи /ТР №6/2012г.на ОСГТК на ВКС/.
Само при плащане в брой и отразяване на този факт в договора за правна
помощ самият договор има характер на разписка, с която се удостоверява, че
страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение,
какъвто настоящия случай не е. Доколкото обаче липсва проведено
производство по чл.248 от ГПК, интерес от което има ответника, в частта на
присъдените съразмерно на уважената част от исковете разходи от
992.06лева, решението/с характер на определение в тази част/ следва да бъде
потвърдено. Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се следват и
разходи за държавна такса от 1019.74лева, в която част решението също
следва да бъде потвърдено.
От сторените от ответника в първоинстанционното производство
разходи за вещо лице-150лева и за адвокатско възнаграждение -1000лева,
съразмерно на отхвърлената част от исковете му се дължат разходи за вещо
лице-1.30лева и разходи за адвокатско възнаграждение-8.71лева.
За въззивното производство ответникът, заел позицията на въззивник е
11
удостоверил извършването на разходи за държавна такса-513.95лева, от които
съразмерно на постигнатия резултата му се дължат 4.48лева.
В полза на ищеца, заел позицията на въззиваема страна разноски не се
следват, тъй като не е удостоверил реалното извършване на такива по
изложените по-горе съображения. Представен е договор за правна защита и
съдействие с който е договорено адвокатско възнаграждение от 600лева,
платимо по банков път, но не са представени банкови документи,
удостоверяващи плащането. За да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК
разноски страната следва да докаже не само, че е договорила, но и че е
заплатила адвокатското възнаграждение съобразно договорения начин на
плащане/ТР №6/2012г.на ОСГТК на ВКС/.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260009/26.06.2023г. по гр.д.№3693/2019г.на РС-
Добрич в частта, в която е уважен предявеният от Община Добричка срещу
„***“ЕООД гр.Добрич осъдителен иск за разликата над 22 855.76лева до
присъдените 23 056.59лева, представляващи наемно възнаграждение за
стопанската 2017г. – 2018г. по договор от 25.08.2014 г. за наем на земеделски
имот с №000025, нива с площ 50 дка и земеделски имот с №000026, нива с
площ от 120 дка, находящи се в землището на с.З., ведно със законната лихва
върху сумата от подаване на исковата молба 11.10.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението; в частта, в която е уважен предявеният от
Община Добричка срещу „***“ЕООД гр.Добрич осъдителен иск за
разликата над 2241.14лева до 2640.88 лева , представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода 02.10.2017 г. - 24.10.2018г.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Община Добричка гр.Добрич,
ул.“Независимост“№20, срещу „***“ЕООД с ЕИК *** със седалище гр.Д.,
осъдителен иск по чл.79 от ЗЗД във вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за разликата над
22 855.76лева до претендираните 23 056.59лева , представляващи неплатена
част от наемно възнаграждение за стопанската 2017г. – 2018г. по договор от
25.08.2014 г. за наем на земеделски имот с №000025, нива с площ 50 дка и
12
земеделски имот с №000026, нива с площ от 120 дка, находящи се в
землището на с.З., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба 11.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължениетои
разноски по делото, и осъдителен иск по чл.86 от ЗЗД за разликата над
2241.14лева до 2640.88 лева , представляваща обезщетение за забава
плащането на сумата от 22 855.76лева в размер на законната лихва за периода
02.10.2017 г. - 24.10.2018г.
ОТМЕНЯ решение №260009/26.06.2023г. по гр.д.№3693/2019г.на РС-
Добрич в частта на присъдените в полза на Община Добричка съдебно-
деловодни разноски за разликата над 1019.74лева до 1027.90лева държавна
такса и за разликата над 992.06лева до 1000лева адвокатско възнаграждение .
ПОТВЪРЖДАВА решение №260009/26.06.2023г. по гр.д.
№3693/2019г.на РС-Добрич в останалата му част.
ОСЪЖДА Община Добричка гр.Добрич, ул.“Независимост“№20, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „***“ЕООД с ЕИК *** със
седалище гр.Д., съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното
производство - 1.30лева разходи за вещо лице и 8.71лева разходи за
адвокатско възнаграждение; на основание чл.78, ал.1 от ГПК съдебно –
деловодни разноски за въззивното производство- 4.48лева дължавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията
на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13