РЕШЕНИЕ
№ 232
гр. Айтос, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20222110100051 по описа за 2022 година
При условията на обективно кумулативно съединяване са предявени искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 221, ал. 2 КТ.
Подадена е ИМ от Г. Ц. А., ЕГН **********, със съд.адрес: гр. ***, ул.***, чрез
адв.Т.Т.. Ищцата твърди, че била в трудово правоотношение с ответника, работейки на
длъжност „учител по ***“. Твърди, че получила Заповед № 423/17.11.2021 г. на директора
на СУ, с която била поканена на осн. чл. 193, aл. 1 KT да даде писмени обяснения за
допуснати нарушения на трудовата дисциплина, a именно: нарушение на чл.219, ал.2, т.2,
т.3 ЗПУО, неизпълнение нa чл.36, ал.2, т.2, т.3, т.17 и т.18 от Правилника за вътрешния
трудов ред в училище, неизпълнение на чл.37, т.1 от Правилника за вътрешния трудов ред в
училище, неизпълнение на т.6 и т.7 от Длъжностната характеристика, за нарушения
извършени чрез: неовладяване на дисциплината в *** клас no време на часа no ***, състоял
се на 11.11.2021 г. от 9.50 ч. дo 10.30 ч. — III учебен час, съгласно учебната програма,
позволяване на ученика М. Х. дa снима с мобилен телефон съучениците cu no време на часа,
подстрекаване от страна на ищеца на ученика И. М. oт *** клас за нанасяне на физическо
насилие нaд ученичката Е. Г. oт същия клас no време на часа, както и че депозирала
писмени обяснения в тази връзка. Твърди, че нa 30.11.2021 г. получила Заповед №
461/30.11.2021 г. за налагане на дисциплинарно уволнение и прекратяване на трудовото
правоотношение, за нарушение на трудовата дисциплина no см. на чл. 187 ал.1 т.3, т.8 и т.10
КТ - за това, че не изпълнила възложената й работа, злоупотребила с доверието на
работодателя и уронила престижа на учебното заведение, както и че разпространила
1
поверителни за нero сведения, не изпълнила други трудови задължения, предвидени в закони
и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени npu възникване на трудовото правоотношение. Счита, че
уволнението било незаконно, както и че не е извършила вменените й нарушения на
труд.дисциплина, излагайки според нея фактическата обстановка, осъществила се на
11.11.21г. Намира за незаконосъобразна процедурата по уволнениението – в заповедта от
17.11.21г. липсвало записване на норм.актове, изложени в уволнителната заповед,
послужили като основание за налагане на дисп.уволнение, съставляващо според ищцата
неотстраним порок; работодателят се позовал на видеозапис от записващо устройство, което
било недопустимо и негодно доказателство в случая; заповедта се основавала на показания
на трети лица, неприсъствали на процесния случай; вменените й нарушения в заповедта за
уволнение намира за несъстоятелни и неосъществени. Поддържа, че била уволнена
недобросъвестно и тенденциозно поради предхождащи процесния случай отношения. Счита,
че определеното й наказание е незаконосъобразно и несправедливо с оглед критериите по
чл. 189 КТ. Твърди, че полученото от нея брутно трудово възнаграждение за м.октомври
2021 г., предхождащ месеца на уволнението, възлиза на 2542.75лв., като в резултат на
уволнението тьрпи имуществена вреда в размер брутното трудово възнаграждение за
периода от 30.11.2021 г. до 31.05.2022 г., нo нe повече от общо шест месеца (15 256.50 лв.).
Моли да бъде признато за незаконно уволнението й и да се отмени заповедта от 30.11.21г.,
да бъде възстановена на длъжността, заемана при ответника преди уволенението, да бъде
осъден ответника да й заплати обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода от 30.11.21г. до
31.05.22г. в размер на 15 256,50 лв., както на осн. чл. 221, ал.2 КТ и да й заплати
удържаното едно трудово възнаграждение в размер на 1667,25лв. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил ОИМ от ответника СУ "***"- ***, БУЛСТАТ ***,
със съд.адрес ***, ***, чрез адв.Ж.Б.. Счита исковете за допустими, но за неоснователни.
Поддържа, че уволнението било законосъобразно, доколкото ищцата допуснала описаните в
заповедта нарушения на труд.дисциплина. Намира, че били спазени изискванията по чл. 193
и чл. 189 КТ, наказанието било наложено в сроковете по чл. 194 КТ с мотивирана заповед по
чл. 195 КТ. Твърди, че дисп. производство започнало след подадени жалби от родители, в
които било налице оплакване, че ищцата накарала детето И. да удари своята съученичка Е.,
за което бил изготвен доклад по случая от училищните психолог и предагогически
съветник. Бил спазен чл. 193 КТ, изпълнил задължението по чл. 189 КТ, като в заповедта
посочил точно и ясно нарушенията, допуснати от служителката и нарушените
норм.разпоредби. Поддържа, че ищцата имала задължения по чл. 211, ал.3, чл. 219, ал.2, чл.
171, ал.1, т.1, чл. 176, ал.1 ЗУПО, като в случая било налице насилие между деца, подбудено
от учителя, което било недопустимо, както и че причината за създаденото напрежение
между учениците били действията на ищцата. Поддържа, че извършеното от ищцата
съставлявало нарушение по см. на чл. 187, ал.1, т.3, пр.1, чл. 187, ал.1, т.8, чл. 190, ал.1, т.4,
пр. 1 чл. 187, т.10 и чл. 190, ал.1, т.7 КТ. Моли за отхвърляне на исковете по чл.344, ал.1, т.1
и т. 2 КТ като неоснователни. Твърди, че ищцата не останала без работа и доходи към
момента, оспорвайки иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ и по размер. Намира иска по чл. 221, ал.2
2
КТ за недопустим, евентуално за неоснователен, като твърди, че не били удържани сочените
суми от ищцата. Претендира разноски.
От събраните доказателства от фактическа страна се установи следното:
По делото не се спори, а и се установява, че ищцата встъпила в трудово
правоотношение с ответника, като изпълнявала длъжността „учител по ***“.
Правоотношението било прекратено със Заповед № 461/30.11.2021 г. на Директора на
ответника, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за
допуснати нарушения на трудовата дисциплина, посочени в заповедта, на осн. 187, ал.1, т.3,
пр.1, т. 7, т.8, т.10 КТ, чл. 190, ал.1, т.3 КТ и чл. 190, ал.1, т.7 КТ. Като фактически
основания в заповедта се сочат – неовладяване и неконтролиране от ищцата, в качеството на
учител, на дисциплината в *** клас no време на часа no ***, състоял се на 11.11.2021 г. от
9.50 ч. дo 10.30 ч. — III учебен час, съгласно учебната програма; позволяване в часа да се
шуми, учениците да не внимават в час и да не следят какво се случва в часа, да се разхождат
свободно в класната стая, да говорят помежду си, да се закачат, да си играят с мобилни
телефони и/или да снимат с тях; позволяване на ученика М. Х. дa снима с мобилен телефон
съучениците cu no време на часа; позволяване и подстрекаване от страна на ищеца на
ученика И. М. oт *** клас за нанасяне на физическо насилие нaд /саморазправа с/
ученичката Е. Г. oт същия клас no време на часа, показвайки му и демонстрирайки как да
нанесе удар със свита в юмрук ръка по главата.
По делото е приложен сигнал вх. № 1381/11.11.21г /л. 27 и л. 327 от делото/, отправен
от Т.Г.- родител на детето Е., с който се прави оплакване, че ищцата накарала детето И. да
удари своята съученичка Е.. В тази връзка е и представената по делото нот.заверена
декларация от Т.Г. /л.396 от делото/, установяваща авторството на подадения сигнал.
По делото не се спори, а и се установява, че на 17.11.21г. са поискани писмени
обяснения от ищцата относно подадения сигнал от Т.Г., като заповедта е връчена на
17.11.21г., като изрично в заповедта от същата дата е посочено, че писмените обяснения се
изискват на осн. чл. 193 КТ. Ищцата депозирала писмени обяснения на 22.11.21г., в които
излага своите обяснения за случилото се в учебния час на 11.11.21г., твърдейки, че не е
допуснала посочените нарушения.
По делото е представен Доклад /л.51-52 от делото/, изготвен въз основа на проведено
психологическо изследване с децата И. и Е.-ученици от ***,в който изрично в посочено, че
ученикът И. по време на часа е информирал г-жа А., че съученичката му Е. шуми и
възпрепятства провеждане на часа, като ищцата жестомично показала на И. как с юмрук да
удари своята съученичка, което детето изпълнило под въздействие на лична емоция, както и
че урокът продължил без госпожата да вземе отношение във връзка със случилото се.
Посочено е, че детето И. чувствало вина, че наранило съученичката си Е., но детето било
подтикнато да го извърши от учителката. Установява се, че са налице съвпадения в думите
на децата и споделеното от тях пред психолога, като децата са разказвали за случилото се на
11.11.21г. независимо едно от друго и няма основание да се приеме, че разказите им са се
повлияли едно от друго.
3
По делото в качеството й на свидетел е разпитана Е.Ж., от чиито показания се
установява, че е провела разговор с учениците Е. и И., изготвила е доклад по случая от
11.11.21г., като сочи, че детето И. изпитвало вина за случилото се в учебния час. Следва да
се отбележи, че нито един от разпитаните по делото свидетели не е присъствал в учебния
час от английски, състоял се на 11.11.21г. в ***, като единствено в тази връзка косвени
доказателства се възпроизвеждат от свидетелите Е.Ж. и А.А., които заявяват, че са чули за
инцидента от 11.11.21г. и за осъщственото насилие в учебния час по английски.
По делото е приложен диск /л.328 от делото/, на който е записан учебният час no ***,
състоял се на 11.11.2021 г. от 9.50 ч. дo 10.30 ч. — III учебен час, съставляващ веществено
доказателство, чийто оглед се осъществи от състава в присъствието на страните в о.с.з. на
16.09.22г. и чието съдържание бе отразено в протокола от проведеното о.с.з.
По делото е прието заключението на ВЛ по назначената ССчЕ във връзка с размера
на последното трудово възнаграждение на ищцата, определящо размера на обезщетението
по чл.225, ал.1 КТ за периода от 30.11.2021г. до 22.02.2022г., както и относно размера на
удържаното обезщетение от ищцата по чл. 221, ал.2 КТ.
При тези факти съдът прави следните правни изводи:
Процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед да не се
накърнява неоправдано конституционно закрепеното право на труд на работниците и
служителите и да не се допуска произволно налагане на наказанията от работодателя. В чл.
193 КТ са уредени задълженията на работодателя преди налагане на дисциплинарното
наказание. Съществен елемент на тази процедура е изслушването на работника или
приемане писмените му обяснения от работодателя, преди налагане на дисциплинарното
наказание. За да бъдат спазени изискванията на чл.193 ал.1 КТ е достатъчно по разбираем за
работника/служителя начин да бъде изложено за какво нарушение се иска обяснение.
Изискването по чл.193 ал.1 КТ е спазено, когато съобразно обстоятелствата на всеки
конкретен случай несъмнено е установено, че уволненият е разбрал за кое конкретно
нарушение се искат обяснения. Достатъчно е отправената покана да е достигнала до
адресата и в нея по разбираем начин да бъде изложено за какво се искат се искат
обясненията, както е сторено това в случая. Ищецът е узнал за какво се иска обяснения и е
заявил, че вменените му нарушения в действителност не са извършени. Понеже
работодателят е изпълнил задължението си да изиска и приеме писмените обяснения на
работника преди налагане на дисциплинарното наказание, не е налице формално основание
за отмяна на атакуваната заповед за уволнение.
Изискванията на чл.195, ал.1 КТ са спазени, т.к. заповедта съдържа изискуемите
реквизити съгласно императивната норма на чл.195 ал.1 КТ. В мотивната част на процесната
заповед работодателят е индивидуализирал всяко едно от деянията с посочване автор и
време на извършване, изложил е мотиви защо приема, че всяко едно от тях съставлява
нарушение на трудовата дисциплина и кои разпоредби, регламентиращи трудовите
задължения на жалбоподателя са нарушени и въз основа на кой текст е наложил
наказанието.
4
Предмет на установяване в съдебното производство е извършено ли е дисциплинарно
нарушение съобразно фактическите основания, изложени в заповедта за уволнение,
т.е.доказване на осъществените от работника или служителя подробно описани в заповедта
нарушения /Р.№ 464/26.05.2010 г. по гр.д.№ 1310/2009 г., IV г.о. на ВКС; Р. № 58/13.03.2012
г. по гр.д.№ 304/2011 г., IV г.о. на ВКС/. По делото са ангажирани убедителни доказателства
от ответника, носещ доказателствената тежест относно установяване на тези факти в
процеса, водещи в своята взаимовръзка до извода, че ищецът е извършил твърдените
нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в; неовладяване и неконтролиране от
ищцата, в качеството на учител, на дисциплината в *** клас no време на часа no ***,
състоял се на 11.11.2021 г. от 9.50 ч. дo 10.30 ч. — III учебен час, съгласно учебната
програма; позволяване в часа да се шуми, учениците да не внимават в час и да не следят
какво се случва в часа, да се разхождат свободно в класната стая, да говорят помежду си, да
се закачат, да си играят с мобилни телефони и/или да снимат с тях; позволяване на ученика
М. Х. дa снима с мобилен телефон съучениците cu no време на часа; позволяване и
подстрекаване от страна на ищеца на ученика И. М. oт *** клас за нанасяне на физическо
насилие нaд /саморазправа с/ ученичката Е. Г. oт същия клас no време на часа, показвайки
му и демонстрирайки как да нанесе удар със свита в юмрук ръка по главата. Същите се
установяват от съвкупната преценка на събраните доказателства, допълващи се помежду си
и установяващи дисциплинарните нарушения на ищцата по несъмнен начин. В тази връзка
са подадения сигнал от родителя на пострадалата ученичка Е. относно случилото се с
нейното дете в учебния час, показанията на свидетелите Е.Ж. и А.А. и изготвените доклади
от психологическото изследване в училището. Освен това вменените на ищцата
дисциплинарни нарушения се установяват и от извършения запис на учебния час,
обективиран в приложения по делото диск. Ищцата е била наясно с извършваното в
учебните часове видеонаблюдение, същата не спори, че е учителят, записан на диска, като
последният, преценен в съвкупност заедно с останалите доказателства, обосновава
законността на уволенението и несъмнено доказва вменените на ищцата дисциплинарни
нарушения, извършени в учебния час по английски на 11.11.21г. На видеозаписа ясно се
вижда, че през часа едно от децата държи телефон и снима, как някои от децата стават от
чиновете и се разхождат свободно, разговарят помежду си, както и инцидента между децата,
обелечени в синьо И. и в розово-Е., за който ищцата остава безучастна след
осъществяването му, като преди това извършва нееднократно жестове с ръка, свивайки
юмрук в ръка при разговор с детето И., сочейки към дъното на стаята, където се намира
пострадалото дете Е.. Макар че от записа не се вижда дали е налице удар от страна на И. към
Е., то сами по себе си действията на ищцата преди и след инцидента между посочените
ученици съдът счита за недопустими и грубо нарушаващи трудовата дисциплина.
Независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено
доказателство, след като съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирани,
видеозаписът може да бъде използван за целите на доказването в гражданския процес, вкл. и
при установяване на осъществено дисциплинарно нарушение /Р. № 136/11.04.2011 г. по гр.
д. № 602/2010 г. на ВКС/. Установените по делото факти – лоша дисциплина по време на
5
учебния час, снимане с телефон на един от учениците и наличието на физически контакт
/насилие/ между деца-съученици /в присъствието и под наблюдението, а и насърчавани от
ищцата/ безспорно се доказват и се подкрепят и от останалите събрани доказателства
/подадения сигнал от родителя на пострадалата ученичка Е. относно случилото се с нейното
дете в учебния час, показанията на свидетелите Е.Ж. и А.А. и изготвените доклади от
психологическото изследване/, като не се събраха какви да е доказателства, разколебаващи
този извод.
Дисциплинарното наказание се определя по преценка на работодателя, която следва да
се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение, в т.ч. значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение
с оглед настъпилите или възможните неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение
на работника/служителя към конкретното неизпълнение и въобще поведението му при
полагането на труд. При оспорване на наказанието съобразяването му с тези обстоятелства е
предмет на съдебния контрол /Р.№ 372/01.07.2010 г. по гр.д.№1040/2009 г., IV г.о., Р.№ 516
от 28.06.2010г. по гр.д. № 94/2009г. III г.о. и Р. № 227 от 29.06.2012г. по гр. д. №
1417/2011г., всички на ВКС/. Макар да не се установяваща ищцата да е имала предходни
нарушения на трудовата дисциплина, респ. наложени други дисциплинарни наказания,
реализираните в конкретния случай нарушения на нормативно установени задължения и
такива, произтичащи от длъжностната й характеристика - да образова и възпитава децата, да
опазва здравето им и да не прилага /подстрекава/ каквато и да е форма на физическо
насилие, са особено тежки. Функции, свързани с образованието на малолетни лица, както и
опазване на живота и здравето им по време на образователния процес сочат на оказано по-
високо доверие на служителя, а неизпълнението им съставлява изключително тежко
дисциплинарно нарушение. Обстоятелството, че детето И. е било подстрекавано и му е
позволено да осъществи насилие в учебния час, където и когато децата следва да се
образоват и да се чувстват обгрижени и защитени и в условията на сигурност определя
нарушението като тежко /Р. № 75 от 10.06.2015г. по гр. д. № 5735/2014г. на ВКС/. В случая
работодателят е поверил на ищеца трудови функции, свързани със задължителното
образование на малолетни, както и опазване на здравето им по време на образователния
процес, още повече, че по отношение на едно от децата се касае за насилие върху ученик от
друг ученик. Наложеното дисциплинарно наказание не е прекомерно и е съответно по
тежест на нарушенията, посочени в заповедта, т.е. наложено е съобразно изискванията на
чл.189, ал.1 КТ. Съвкупността от извършените нарушения, тежестта на същите, както и
липсата на каквато и да било критичност в дадените от обяснения кореспондират на
наложеното наказание. Подстрекаването на физическо насилие в учебен час и позволяване
същото да се извърши, неовладяване на дисциплината в часа и позволяване в часа да се
снима с телефон, както и създаденият психически и физически дискомфорт у ученииците И.
и Е. /а вероятно и у други деца/, съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина,
обуславящи налагането на най-тежкото наказание.С оглед характера на нарушенията
ирелевантни са притежаваните от ищцата квалификации.
6
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че извършеното със Заповед №
461/30.11.2021 г. уволнение е законосъобразно. Неоснователността на иска по чл.344, ал.1,
т.1 КТ води до неоснователност и на останалите искове, обуславящо извод за отхвърляне на
всички обективно кумулативно съединени искове.
Относно разноските по делото: Съдът не следва да присъжда разноски на ищеца, тъй
като исковете са неоснователни. Ответникът претендира разноски по делото за
адв.възнаграждение, но такива не се следват, т.к. липсват доказателства за извършването им
/т.1 от ТР № 6/2013г., ОСГТК на ВКС/.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от Г. Ц. А., ЕГН **********,
със съд.адрес: ***, чрез адв.Т.Т., против СУ "***"- ***, БУЛСТАТ ***, със съд.адрес ***, ет.
2, чрез адв.Ж.Б., както следва: 1/ иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ- за признаване на уволнението за
незаконно и отмяна на Заповед № 461/30.11.2021 г.; 2/ иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ - за
възстановяване на длъжността „учител по ***“, заемана преди уволнението; 3/ иск по
чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ – обезщщетение в размер на 15 256,50 лв. за периода
от 30.11.21г. до 31.05.22г.; 4/ иск по чл. 221, ал.2 КТ в размер на 1667,25лв. – за връщане на
удържано от ответника трудово възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 30.09.2022 г.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7