Решение по дело №667/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260047
Дата: 12 октомври 2020 г. (в сила от 3 ноември 2020 г.)
Съдия: Михаил Георгиев Михайлов
Дело: 20205510200667
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  

 

Казанлък 12.10.2020 год.

                                      

                   Казанлъшкият районен съд, наказателно отделение, четвърти състав, в публичното съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                 

                                                            председател:          Михаил Михайлов,

 

при участието на секретаря Атанаска Джагълова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов АН дело №667/ 2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното: 

                   Обжалвано е наказателно постановление №20-0284-001167/ 19.05.2020г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък.                  

                   Г.И.Б., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и  неправилно. В с.з. същият поддържа жалбата си и сочи аргументи в нейна подкрепа.         

                   Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

                   Казанлъшкият районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните,намери за установено от фактическа страна следното: 

Административно-наказателното производство е образувано на 12.05.2020г. със съставянето на акт за установяване на административно нарушение(АУАН) серия АА №625325, за това, че Г.И.Б. на 30.04.2020г. в 00.45 часа в град К., на ул.„И. Н.“ е паркирал собствения си  лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 200“ с рег.№****  в зоната на действие на кръстовището между ул.„И. *** на по-малко от пет метра отстояние между тях.  Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение по   чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, както и на жалбоподателя. Последният е получил и  подписал препис от АУАН, като е възразил по констатираното нарушение.

Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение, при идентично с АУАН описание на фактическата обстановка, наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление, с което за извършено нарушение по чл.98,ал.1,т.6 от ЗДвП, на основание чл.183,ал.4,т.8 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административно наказание- глоба в размер на  50/петдесет/ лева.

При обжалването на НП пред Казанлъшкия районен съд беше допусната до разпит и изслушана като свидетелка С.Л.Х.. Същата обясни в с.з., че жалбоподателя, с когото живее на семейни начала, е премерил с крачки отстоянието на автомобила си от кръстовището между ул.„И. ***, когато го е паркирал и с рулетка, след като на другия ден е намерил уведомление да се яви в КАТ, за да му бъде съставен АУАН, като и в двата случая разстоянието е надвишавало пет метра. 

При гореустановената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право на обжалване и в този смисъл се явява допустима. 

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314,ал.1 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва дали правилно са били приложени материалния и процесуалния закон.

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени съгласно изискванията съответно на чл.37,ал.1,б.„б“ от ЗАНН и на чл.47,ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.47,ал.1,б.„а“ от ЗАНН от материално компетентни органи, видно от приложената по делото заповед №8121з-515 от 14.05.2018г. Актосъставителят отговаря на т.1.3. от заповедта, че след като заема длъжността „командир на отделение“ в ОД на МВР в правомощията му е да съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП.

Материалната компетентност да издава наказателни постановления на ВПД началник група към ОД на МВР-Стара Загора, действащ като административно-наказващ орган/АНО/, произтича от т.2.11. от представената заповед на министъра на вътрешните работи.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно изискването на чл.40,ал.1 от ЗАНН- в присъствието на нарушителя и един свидетел и е подписан от тях. И АУАН и НП отговарят на изискванията,съответно на чл.42 от ЗАНН и на чл.57 от ЗАНН, тъй като съдържат всички необходими реквизити, посочени и в двете разпоредби.

Разгледано по същество нарушението на разпоредбата на чл.98, ал.1,т.6 от ЗДвП, която предвижда, че престой и паркиране са забранени на кръстовище и на по-малко от пет метра от него, не се доказа по категоричен и безспорен начин, както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства.

Съдебният състав намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания, дадени устно и непосредствено в съдебната зала, не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателя нарушение. Ответната страна по жалбата също не ангажира никакви допълнителни доказателства в подкрепа на твърдяната в НП фактическа обстановка. Липсват протокол или схема, от които да е видно разстоянието на МПС на нарушителя спрямо кръстовището, както и информация по какъв начин е измерено същото и от кого.

В настоящото производство съдът е длъжен да извърши служебно проверка за законосъобразност на съставеният АУАН и издаденото НП, респективно спазени ли са всички правила и изисквания на материалния и процесуалния закон при ангажиране отговорността на нарушителя. Съдът намира, че НП е издадено при изключително неизяснена фактическата обстановка на извършеното нарушение и конкретно относно вината на жалбоподателя.  

Ето защо въззивният съд намира, че твърдяното от наказващия орган нарушение е изцяло недоказано, а същото почива на предположения и жалбоподателят Б. не следва да бъде санкциониран за тях.

Предвид изложеното съдът приема жалбата за основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И :

        

ОТМЕНЯ наказателно постановление №20-0284-001167/ 19.05.2020г., издадено от ВПД началник група към ОДМВР-Стара Загора, РУ-Казанлък, с което на Г.И. ***,ЕГН **********, е наложено административно наказание- глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.  

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред Административен съд гр.Стара Загора.

                                                                          

 

Районен съдия: