№ 1227
гр. Бургас, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20232120203578 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: *** чрез пълномощника си адв. Д. Л. от САК против Наказателно
постановление № 003826/09.08.2023г. издадено от Директора на РД за областите Бургас,
Сливен и Ямбол със седалище към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което за нарушение
на чл. 68в, във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68д, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, на основание чл. 210а от ЗЗП му е наложена имуществена санкция в размер
на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.
Дружеството-жалбоподател излага подробни доводи за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Счита се, че е неправилно приложена разпоредбата на чл. чл.
68г, ал.4 ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1, предл. първо ЗЗП, а от друга страна, че НП е
постановено при неизяснена фактическа обстановка и без съобразяване на насоките на ЕК
относно допустимите отклонения за хранителни стойности, обявени върху етикетите. В
частта относно наказанието, счита, че е неправилно и иска изменение до законоустановения
минимум. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател– редовно призовани, не се явяват. С
допълнителна молба и писмени бележки се поддържа жалбата.
За административнонаказващият орган - Директора на РД за областите Бургас, Сливен
и Ямбол към ГД "Контрол на пазара" при КЗП – редовни призовани, не се явява
представител.
Съдът намери жалбата за процесуално допустима-изхождаща от легитимиран да
1
обжалва субект, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН и пред надлежен материално и
териториално съд.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.04.2023 в магазин ***, находящ се в ***, стопанисван от *** е била извършена
проверка по повод подадена потребителска жалба, заведена с вх. № Ц-03-3763/06.04.2023 г.,
в която са изложени твърдения, че след консумация на протеинови блокчета с търговска
марка Born Winner потребителят изпитва голям чревен дискомфорт и стомашно
неразположение, в следствие на което настоява за извършване на проверка с цел
установяване състава на протеиновите блокчета и верността на съдържащата се върху
опаковката им информация относно съдържанието на захар и протеини.
При проверката в обекта с КП № К-2740918/10.04.2023 г., контролните органи
установили, че се предлагат за продажба протеинови барчета с търговска марка Born Winner
- Born Winner протеинов бар „Chocolate Brownie“, в опаковка от 50 грaма с обявена
продажна цена от 3.99 лв./бр.
След приключване на контролната проверка с Писмо ФК7.4-1, Заявка -/12.04.2023г., на
КЗП, били възложени за изследване протеинов бар на търговска марка Born Winner – Born
Winner протеинов бар „Chocolate Brownie“, в независима и акредитирана лаборатория за
изпитване *** при *** относно информацията за количественото съдържание на белтък в
протеиновия бар. Изследванията били извършени в периода от 12.04.2023 г.- 24.04.2023г.,
като в резултат на направеното изследване с протокол № 21217/24.04.2023 г. е установено,
че реалната стойност на съдържанието на белтък по етикет е в размер на 50гр. на 100 гр., а
действителната стойност на съдържащия се белтък в продукта бил в размер на 42,72 гр. на
100 гр.
На база на така изготвения протокол от проверката, контролният орган приел, че е че е
налице заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в, във вр. с чл.68г,
ал.4, във вр. с чл.68д, ал. 1 предл. 1 от ЗЗП.
Административнонаказващият орган изложил мотиви, че протеиновите барчета се
използват главно от физически активни хора, професионални спортисти или любители на
спорта. За да изгради мускули, човешкото тяло се нуждаело от протеин, предвид което тази
група от хора консумирала продукти с високо съдържание на белтък и ниско съдържание на
захари и въглехидрати. Относно качеството на протеиновите барчета няма предвидени
нормативно установени стандарти, поради което преценката за това дали да закупи или не
този вид стока, потребителят взема преди всичко въз основа на информацията, която
получава относно съдържанието на продукта и посочените показатели на гърба на
опаковката. В тази връзка било изключително важно за хората, които купуват продукти от
този вид е да получават вярна, точна и адекватна информация относно съдържанието
продукта, който купуват.
След направените изследвания в независима и акредитирана лаборатория се е
2
установило разминаване в количественото съдържание на белтък в протеинов бар „Chocolate
Brownie“която била невярна. На етикета на протеинов „Chocolate Brownie“ било указано, че
реалната стойност на съдържанието на белтък е в размер на 50гр. на 100 гр., а
действителната стойност на съдържащия се белтък в продукта била в размер на 42,72 гр. на
100 гр. По този начин информацията за действителното съдържание на белтък в
протеиновия бар въвеждал в заблуждение средния потребител и водил до вземането на
търговско решение, което потребителя не би взел без използването на тази търговска
практика.
За установеното нарушение на 18.07.2023г. бил съставен АУАН с №003826 в
присъствието на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. Актът бил
надлежно връчен и подписан без възражения, като такива не били представени и в срока по
чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на акта било издадено атакуваното сега наказателно постановление №
003826/09.08.2023г. в което фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация са идентични с посочените в акта, и за това деяние на ***, ЕИК ***, за
нарушение на чл. 68в, във връзка с чл.68д, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за защита
на потребителите, на основание чл. 210а от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер
на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.
Тази фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се установява от показанията
на актосъставителя, писмените доказателства по административнонаказателната преписка и
представените от жалбоподателя писмени доказателства в съдебното производство. По
фактите между страните няма спор.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на наказателното постановление и
на акта за установяване на административното нарушение не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед №
7/06.01.2023 г. на председателя на Комисията на защита на потребителите, а АУАН е
издаден от компетентно материално и териториално лице, съгласно Заповед
№1100/28.12.2018 г. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В случая обаче вмененото на жалбоподателя административно нарушение е останало
недоказано, поради следните причини:
В Закона за защита на потребителите, в частта относно разпоредбите касаещи
нелоялните търговски практики се прилагат разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 11.05.2005 г.
На първо място с чл. 68в от ЗЗП се забраняват нелоялните търговски практики.
Нелоялни според чл. 68г, ал.4 от същия закон са и заблуждаващите и агресивните търговски
практики по чл.68д- 68к. Според наказващия орган жалбоподателят е извършвал
заблуждаваща нелоялна търговска практика, а последната би била такава, когато съдържа
3
невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в
заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна
относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има
за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на
търговската практика – чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Такава практика е налице и при обстоятелства,
включващи основаните характеристика на стоката, а именно нейният състав – чл. 68д, ал.2,
т. 2, пред. четвърто от ЗПП.
На следващо място дружеството ***, ЕИК *** притежава качеството на търговец по
смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, а именно юридическо лице, което продава или предлага
за продажба стоки на средния потребител като част от своята търговска дейност в частния
сектор. Неговите действия са свързани с излагане на продажба на дадени стоки в търговския
обект, е пряко свързано с насърчаването, продажбата на стоката на потребителите и
безусловно се приема, че тази практика е търговска по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП.
От друга страна обаче, не може да бъде приет извода, че при осъществяване на своята
дейност жалбоподателят е използвал невярна информация относно съдържанието на
процесия артикул, която да е подвела средния потребител и въз основа на което последният
да е взел решение, което не би взел без използването на търговската практика.
Действията, които извършва дружеството жалбоподател се свеждат само до това да
изложи дадения продукт за продажба в стопанисвания от него търговски обект и да
обозначи неговата продажна цена. Предлагането на продукта-протеиновия бар в търговската
мрежа на дружеството не включва действия, с които то да променя или изменя
съдържанието на хранителните стойности обявени от производителя на същия. Продуктът
се излага за продажба във вида, в който е бил доставен от производителя – в опаковката и
съдържанието от производителя, без същата да е непроменена и недопълвана от
жалбоподателя. Няма констатации от страна на контролните органи и АНО във връзка с
констатирано обстоятелство, че дружеството е извършило, променило съдържанието на
хранителните стойности върху протеиновият бар, или пък да е променяло съдържанието на
белтъчини в продукта. Същият е бил изложен, представен за продажба във вида, в който му
е бил доставен. От другата страна с разпоредбата на чл. 9, ал.4 от ЗЗП се забранява на
търговците да отстраняват или променят етикета, маркировката или друга информация,
дадена от производителя или вносителя, доколкото това действие може да има за резултат
подвеждането на потребителите.
За да бъде определена търговската практика на жалбоподателя като нелоялна,
заблуждаваща и подвеждаща по смисъла на закона, следва да е налице съзнателно
поведение проявено чрез действие или бездействие от негова страна, което да е довело до
предоставяне на невярна информация. В случая информацията от съдържанието на
протеиновия бар изхожда от неговия производител, а не от дружеството, което само
предлага за продажба дадения артикул. Това от своя страна означава, че всеки хипермаркет,
магазин и търговец, който предлага за продажба дадени стоки/артикули следва да ги
4
подложи на изследване и съответно да установи дали съдържанието на артикула такова
каквото е описано, и поставено от производителя на опаковката му съответства на
действителното съдържание. Действително това няма как да бъде направено, не е
нормативно предвидено и изисква изключителен ресурс от време и средства, което води до
извода, че не е налице нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща търговска практика от страна
на търговеца, който продава продукт опакован, етикиран от производителя. Това не са
виновни действия на търговеца, който само предлага и пуска за продажба в търговските си
обекти продукт, съдържащ невярна информация за съдържанието на хранителните
стойности обявени върху етикета му, поставен от неговия производител.
Следва да бъде отбелязано, че съдът като компетентен орган, който има възможността
на база на изложените изследвания да прецени дали тези отклонения на хранителните
стойности върху етикета и изследванията са в допустимите граници, то такава преценка
следва да бъде извършена когато е ангажирана отговорността на производителя, а не на
търговеца, който само предлага и продава дадената стока, той не е заинтересован от това
дали действителното съдържание на продукта съответства да етикирането му, поради което
съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложено пълномощно на
адв. Л., както и списък с разноски и фактура от който се доказва, че е бил за заплатен
адвокатски хонорар в размер на 3300 лева.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, 17-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3826/09.08.2023г. издадено от Директора на
РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл.68д, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.4 от
Закона за защита на потребителите на ***, ЕИК *** на основание чл. 210а от ЗЗП му е
наложена имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на ***, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** разноски в размер на 3300 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на
5
страните пред Административен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6