Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 491
16.04.2019г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на втори
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №400/2019г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото
е образувано по въззивна
жалба на Т. Е. ***,
ЕГН **********, чрез пълномощника си по
делото адв. Л. П., против
Решение №4222 от 06.12.2018г., постановено по гр.д. №4876/2018г., по
описа на Районен съд- Пловдив, ХV гр.с., с
което е унищожен по
иск на К.К. В., ЕГН **********, извършения
от Т. Е. Е., ЕГН **********, отказ от наследството на
починалия му баща Е. Т. Е., ЕГН **********, починал
на 24.08.2017г., вписан
в особената книга на
Районен съд- Пловдив под
№566/2017г. с Определение
№8600/15.09.2017г. на Районен
съд- Пловдив по
ч.гр.д.№14682/2017г., както и Т. Е. Е.
е осъден да заплати на К. К. В. сумата от 506,50 лв.- разноски по делото. В
жалбата са изложени
доводи за недопустимост
и неправилност на решението, като
се иска отмяната
му и постановяване
на ново решение, с
което предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Ответната страна
по жалбата- К.К. В., ЕГН **********,
чрез пълномощника си
по делото адв. Д. З., в
писмен отговор на същата
иска обжалваното решение
да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстнанционният
съд е
бил сезиран с иск с
правно основание чл.56 от
Закона за наследството. С
обжалваното решение съдът
е приел от фактическа страна, че
ищецът К. К. В. има
качеството на кредитор на
ответника Т. Е. Е. по изпълнителен лист
от 08.05.2014г., издаден
по ч.гр.д.№6832/2014г. по описа
на Районен съд- Пловдив
за сумата от 7000
лв., дължима по запис на
заповед от 04.09.2013г.,
и сумата от 820
лв.- разноски, като за
събиране на вземането му
е било образувано
изпълнително дело №20147590400079 по
описа на ЧСИ
Никола Видев, рег.
№759. С Определение №8600/15.09.2017г. на
Районен съд- Пловдив по ч.гр.д.№14682/2017г. е
бил вписан в особената
книга на съда отказ на Т. Е. Е. от
наследството, останало от
починалия му баща Е. Т. Е.,
ЕГН **********, починал
на 24.08.2017г. Съдът
е приел, че
доколкото по делото не се установява наличие на имущество
у ответника, което
да е достатъчно
за удовлетворяване на
кредитора, то предявеният иск за унищожаване
на извършения от ответника
отказ от наследството на
баща му е основателен и
следва да се
уважи.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо, както и че при
постановяването му не са били
допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми. Неоснователни
са доводите във
въззивната жалба за недопустимост
на решението като
постановено по нередовна
искова молба. Исковата
молба, с която е бил
сезиран първоинстанционният съд, отговаря
на изискванията на чл.127,
ал.1,т.4 и т.5 от ГПК
и в нея
е налице изложение на
обстоятелствата, на които се
основава искът, като
изложените в обратен смисъл твърдения
във въззивната жалба не
могат да бъдат споделени. Действително
в исковата молба
се съдържат твърдения и за
друго водено между
страните дело, но
с оглед цялостното
й съдържание се налага
изводът, че това
е направено с цел
да се
посочи датата, на която ищецът
е узнал за
извършения от ответника
отказ от наследство. Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъдат
разгледани изложените във
въззивната жалба доводи
за неправилност на
решението, като въззивната
инстанция се произнесе по правния
спор между страните.
По
отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, относно които
във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
В
случая в
подадената срещу решението въззивна
жалба не се оспорва обстоятелството, че ищецът
има вземане срещу ответника, както
и че ответникът
е извършил отказ
от наследството на баща
си. Излагат се
доводи, че искът е
неоснователен, тъй като
ответникът разполагал с имущество,
което да удовлетвори кредитора
му. Тези доводи
са неоснователни. От
представените по делото доказателства
се установява единствено,
че ответникът има
регистрация като земеделски
производител, както и
че по изпълнителното дело
е била наложена
възбрана върху 1/6
идеална част от поземлен
имот с площ от 1350
кв.м., находящ се в
с. Маноле, придобита от
ответника по наследство от
баща му, от
което обаче той
се е отказал с
оспорения в настоящото производство
отказ. От страна на ответника не
са ангажирани доказателства той да
притежава някакво друго секвестируемо
имущество. Изложени са твърдения,
че същият имал доходи
от дейността си като земеделски производител, но
даже и това да
е така, то не би съставлявало
основание за отхвърляне на
иска, тъй като
посочените „доходи“, доколкото не се
твърди да съставляват изискуеми
вземания спрямо конкретни
лица, не са
имущество, върху което би могло
да се насочи
принудително изпълнение. При
това положение не може да
бъде направен извод, че
ищецът, в качеството
на негов кредитор, би могъл да се
удовлетвори от имуществото
му, поради което предявеният
иск за унищожаване
на извършения отказ
от наследство е основателен
и следва да
се уважи. До същите
фактически и правни
изводи е стигнал
и първоинстанционният съд,
поради което обжалваното
решение следва да
бъде потвърдено, като
на основание чл.272 от ГПК се препрати
и към мотивите на
първоинстанционния съд.
В жалбата се
оспорват и присъдените
с обжалваното решение разноски
за адвокатско възнаграждение в
полза на ищеца
в размер на 400
лв., като се иска намаляването им поради прекомерност на 300
лв. В тази й
част жалбата също
е неоснователна. В първоинстанционното производство
ищецът е претендирал
разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 760
лв., от които
с оглед направеното
възражение от ответника на основание чл.78, ал.5
от ГПК са
били присъдени 400 лв. В
така присъдения размер адвокатското
възнаграждение е съобразено с фактическата
и правна сложност на делото,
като няма основание
за намаляването му
до минимума от 300
лв.
С
оглед неоснователността на
въззивната жалба и на
основание чл.78, ал.3 от
ГПК въззивният жалбоподател
следва да бъде
осъден да заплати
на въззиваемата страна
направените по делото
разноски за адвокатско
възнаграждение. Същите са
в размер на 500 лв.,
като въззиваемата страна
е направила възражение
за тяхната прекомерност. Това
възражение е основателно
и следва да се
уважи, доколкото пред въззивната инстанция
по делото бе
проведено само едно съдебно
заседание, в което не
бяха събирани нови доказателства. Ето
защо в полза
на въззиваемата страна
следва да се присъдят
разноски за адвокатско
възнаграждение в минималния
размер от 300 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4222 от 06.12.2018г., постановено по гр.д. №4876/2018г.,
по описа на Районен съд- Пловдив, ХV гр.с., с
което е унищожен по
иск на К.К. В., ЕГН **********, извършения
от Т. Е. Е.,
ЕГН **********, отказ от наследството на
починалия му баща Е. Т. Е., ЕГН **********, починал
на 24.08.2017г., вписан
в особената книга на
Районен съд- Пловдив под
№566/2017г. с Определение
№8600/15.09.2017г. на Районен
съд- Пловдив по ч.гр.д.№14682/2017г., както
и Т. Е. Е.
е осъден да заплати на К. К. В. сумата от 506,50 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. Е. Е., ЕГН **********,,
да заплати на К.К. В.,
ЕГН **********, сумата от
300 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в 1-
месечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.