Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен,
16.10.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито заседание, проведено на осемнадесети септември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВА КОСТОВА
при
участието на секретаря Елена Х.,
като
разгледа докладваното от съдия КОСТОВА гр.д.
№ 545 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Й.С.Й.
против Н.Д.Д. и Р.Ч.Ч., в която се
твърди, че на 31.01.2013 г. ищцата Й.Й. и бившият й съпруг Р.Ч.Ч. подписали
нотариален акт за продажба на недвижим имот, с който продали на Н.Д.Д. ***,
Промишлена зона, представляващ ПИ с идентификатор №67338.603.322 по кадастралната карта на гр. Сливен, с площ
от 3449кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване - складова база. Сочи се, че
в нотариалният акт е била записана цена на имота от 35 000лв Твърди се, че
сделката е била симулативна, тъй като в същия ден – 31.01.2013 г. между
страните е било подписано и
споразумение, в което било посочено изрично,
че тази сделка е симулативна, че действителната воля на страните не е
била да се прехвърли собствеността върху този имот, че собственици на имота
продължават да бъдат Й.С.Й. и Р.Ч.Ч.. В същото споразумение се твърди, че било
записано, че Н.Д. не е изплащала реално сумата от 35 000лв., представляваща цена на покупко-продажбата.
Между страните е била налице уговорка в по-късен момент собствеността върху
този имот отново да бъде прехвърлена с
нотариален акт на собствениците.
Споразумението е отразявало действителните уговорки и отношения и
фактическо положение между страните към този момент.
Ищцата твърди, че сумата описана
като цена на сделката е предоставена от нея на ответницата Н.Д., като в деня на
изповядване на сделката ищцата и първата ответници са отишли в Пощенка банка
клон Сливен, при което Н.Д. е открила специална сметка. Ищцата Й.Й. е превела
по тази сметка сумата от 35 000лв., след което ответницата Н.Д.Д. ги е
върнала по сметка на ищцата. Същият ден тази специална сметка на Н.Д. била
закрита, тъй като била създадена единствено за целите на сделката. Ищцата
твърди още е, че владението и държането на процесния имот никога не е предавано
на Н.Д., тъй като не са били такива действителните намерения на собствениците. До настоящия момент ищцата Й.Й. продължава да осъществява държането и
владението на имота, посещава го, грижи се за него. Твърди, че в изпълнение на
действителната уговорка между страните, ищцата лично е заплатила данъците за
процесния имот дължими за 2013г.За 2014
г. Р.Ч. е предоставил пари на Н.Д.. Към настоящия момент за процесния
имот се твърди, че не са заплатени данъците за 2015 и 2016г. Твърди се, че
между страните е било подписано на 31.01.2013 г. споразумение /обратно писмо/,
което се съхранява в офиса в касата на дружеството „Ч.” ООД. Към този момент Н. Д.Д. изпълнявала длъжността „счетоводител” в
тази фирма. До касата достъп е имала и Н.Д.
с оглед служебните й задължения.
Междувременно с решение от
28.05.2014 г. по гр. д. № 5259/2013г. по описа на РС – Сливен бракът между ищцата и ответникът Росев Ч. е бил прекратен
с развод, като не е извършвана делба
на имотите в режим на СИО. След развода ищцата потърсила споразумението от
31.01.2013 г., при което констатирала, че същото липсва. Установила, че
ответницата Н.Д. е прибрала оригинала на споразумението, подписано от
тримата. С цел връщане на имота обратно
като собственост на ищцата и Р.Ч. били водени разговори с ответницата Д.. На 05.07.2015 г. ищцата
отправила нотариаелна покана до Н.Д. да се яви при нотариус Н.В.за обратното прехвърляне на
имота.Ответницата Д. отказала да извърши това както и да предостави обратното
писмо подписано от нея като купувач и от
продавачите. Не е отричала това, че сделката е симулативна, но е твърдяла, че
само Р.Ч. може да й каже кога и на кого да прехвърли обратно имота. Към
настоящия момент се твърди, че Р.Ч. не желае да даде такова съгласие предвид
влошените отношения след развода. Водени са множество разговори, вследствие на
които ответницата Д. през
Исковата молба е връчена редовно
на двамата ответници, като в законоустановения срок е депозиран писмен отговор от тях.
В депозирания писмен отговор от Н.Д.Д.
е изразено становище за процесуална недопустимост на предявената искова молба,
като се твърди, че искът е
неоснователен, с оглед на което се из оспорва изцяло както по основание, така и
по размер. Оспорва се наведеното в исковата молба твърдение, че процесната
сделка между страните, сключена на 31.01.2013 г. е симулативна. На основание
чл. 193 от ГПК се оспорва изцяло истинността на представеното с исковата молба
копие от споразумение, тъй като същото не носи подписите на никоя от страните,
посочени в него. Оспорва се твърдението, че
посочената продажна цена в нотариалния акт е била предоставена,
съответно осигурена от страна на ищцата. Твърди, че в представената с исковата
молба справка от „Юробанк България” АД е
отразен извършен банков превод за сумата 35 000лв., като е
посочено основание за това възстановен заем, както и последващ банков превод, който е бил извършен с цел
заплащане на продажната цена с посочено основание на паричния превод – покупка
на имот. Предвид това се оспорва
твърдението на ищцата, според което плащането е било оформено по банков път
изцяло с нейни на ищцата средства, които впоследствие били
постъпили обратно при нея. На основание чл.193 от ГПК се оспорва истинността на
така представената справка с искане за представяне на същата в оригинал.
Оспорва се твърдението, че именно ищцата е заплатила дължимите за
Депозиран е писмен отговор от Р.Ч.Ч.,
в който същият заявява, че признава сключването на договора за продажба на
недвижим имот с дата 31.01.2013г., както и обстоятелството, че на 28.05.2014 г.
бракът му с ищцата Й.Й. е прекратен с развод. Оспорва всичко останали факти и
обстоятелства изложени в иск молба. Оспорва се и твърдението, че между страните
на 31.01.2013г. е подписано споразумение, което да установява симулативността
на договора за покупко-продажба на процесния имот. Оспорва се твърдението, че Н.Д.
е прибрала оригинала на споразумението подписано от трите страни. Оспорва се твърдението, че купувачът Н.Д.Д. не е изплащала реално сумата от 35 000лв.
продажна цена. Твърди, че страните никога не са подписвали споразумение, с което
да установят симулативността на прехвърлителната сделка, както и че никога
такова споразумение не е съхранявано в касата на „Ч.” ООД. Твърди, че Н.Д. е заплатила действително
сумата 35 000лв. при продажбата на имота на 31.01.2013г. Твърди, че страните по процесната сделка са
имали действителната уговорка собствеността върху имота да бъде прехвърлена на
ответницата Н. Д.Д. и нотариалният акт
коректно отразява тази тяхна воля. Счита предявеният иск за неоснователен и моли
да бъде отхвърлен като недоказан. Претендира присъждане на сторените деловодни
разноски.
В с.з. ищцата се явява лично и с
процесуален представител, като моли исковата претенция да бъде уважена.
Претендира присъждане на деловодни разноски. Представя подробни писмени
бележки.
В с.з. ответницата Н.Д. не се
явява. Вместо нея се явява процесуален представител по пълномощие, който моли
исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане
на деловодни разноски. Представя подробни писмени бележки.
В с.з.ответникът Р.Ч. не се явява
и не се представлява.
От фактическа страна се
установява следното :
На 31.01.2013 г. ищцата Й.Й. и
съпругът Р.Ч.Ч. подписали нотариален акт за продажба на недвижим имот, с който
продали на Н.Д.Д. ***, Промишлена зона, представляващ ПИ с идентификатор № 67338.603.322 по кадастралната карта на гр. Сливен, с площ
от 3449кв.м. с трайно предназначение урбанизирана територия, начин на трайно ползване - складова база, с цена на
сделката – 35 000лева./нот. акт № 65, том І, рег. № 596, дело №
56 от 2013г. на нотариус Е.Ш.№ 128 НК, с район на действие Сливенски районен
съд/.
В нотариалния акт е отразено, че
продавачите са получили напълно продажната цена по банков път от купувача, към
момента на подписване на този договор.
По делото /л.97 и 98 / е
представено банково удостоверение изх. № 525-066/01.06.2017г. на Postbank, в което се удостоверява че :
Н.Д.Д. е открила и закрила спестовна
сметка за периода 31.01.2013г. – 02.02.2013г., по която са извършени следните
транзакции :
1. Получен вътрешно банков превод с
наредител Й.С. Ч. на сумата от 35 000лева, на 31.01.2013г., основание
възст. заем
2. Нареден вътрешно банков кредит, с
наредител Н.Д.Д. в размер на 35000лева на 31.01.2013г. и получател Й. Ч.,
основание - покупка на имот.
Според показанията на св. Ш. на
31.01.2013г. същият, в качеството си адвокат, е изготвил споразумение/обратно
писмо между страните по процесната сделка, в което е било вписано, че сделката
е симулативна, че страните не желаят прехвърляне на собствеността и в
отношенията между самите страни собственици на имотите продължават да бъдат
лицата вписани като продавачи в нотариалните актове. Споразумението е изготвено
в един екземпляр и предадено на продавачите.
Впоследствие, поради влошаване на
отношенията между продавачите Р.Ч. и Й. Ч., с решение от 28.05.2014 г. по гр.
д. № 5259/2013г. по описа на РС – Сливен бракът между тях е бил прекратен с развод.
Ответницата Н.Д. работи като
„счетоводител“ в дружеството „Ч.“ ООД, собственост на ответника Р.Ч..
След развода ищцата потърсила
споразумението от 31.01.2013 г., при което констатирала, че същото липсва.
Твърди, че същото е било съхранявано в касата на дружеството, управлявано от
съпруга Р.Ч.. По време на развода и след това, достъпът до тази каса е бил
забранен за ищцата.
Ищцата Й.С. отправя нотариална
покана до ответницата Н.Д., с цел да бъде извършена сделка за обратно връщане
на имота. След получаване на поканата и във връзка с нея, Н.Д. подава срещу
ищцата жалба до РП – Сливен през
Други възражения във връзка със
съдържанието на нотариалната покана не са изложени нито в жалбата, нито в
дадените обяснения пред разследващия орган.
В показанията си св.Н. твърди, че
владението и държането на процесния имот никога не е предавано на Н.Д., тъй
като не са били такива действителните намерения на продавачите Р.Ч. и Н.Д.. До
настоящия момент ищцата Й.Й. продължава
да осъществява държането и владението на имота, посещава го, грижи се за него.
И двамата разпитани по делото
свидетели сочат, че подобни общо четири
сделки са сключени и по отношение на други имоти, собственост на бившите
съпрузи. Мотивите за тези действия са били защита на имуществото, към което
евентуално се е очаквало предявяване на претенции от кредитори на съпруга Р.Ч..
Собствеността върху другите три имота е вече върната на предишните собственици,
за което пояснява св.Н..
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена по безспорен начин след съвкупна преценка на събраните
писмени и гласни доказателства по делото. Съдът даде вяра и кредитира
показанията на разпитаните свидетели, тъй като няма основание да се съмнява в
тяхната достоверност.
Установеното от фактическа страна
мотивира следните изводи от правно естество, а именно :
Правно основание на предявения иск - чл. 26 ал. 2, предл.5 /привидност/ от ЗЗД.
Исковата
претенция е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Симулативните
или привидните (според термина, употребен в ЗЗД) договори са такива, при които
се извършват волеизявления от страните и те се обективират в правната
действителност по същия начин, по който се сключват и несимулативните договори.
Тази външно изявена воля става известни на третите лица. Едновременно с това
страните се съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от
сключения договор. В този случай е налице абсолютна симулация. При
абсолютната симулация е налице само едно съглашение, чиито последици страните
не желаят да настъпят в действителност, а искат само да създадат привидни
правни последици на обвързаност.
Документ /contra letter/, който да съдържа
изявление на двете страни или на страната, на която се противопоставя, че
сключената сделка е симулативна би представлявал пълно доказателство за
симулативността на договора. В случая, обаче, такъв документ не беше
представен.
Изявлението на ответницата Д. *** в депозираната от нея жалба, индицира
симулация на сключената сделка, което като начало на писмено доказателство
прави вероятна твърдяната привидност на договора за покупко – продажба. В тази
връзка съдът е допуснал гласни доказателства за нейното установяване. При
разпита на св. Ш., изготвил „обратното писмо“ по сделката, се установя, че той
в качеството му на адвокат е посъветвал продавачите да сключат общо четири
привидни сделки с лица, извън кръга на роднините. Лично е разяснил на страните
по сделката правните последиците на предстоящата симулативна сделка. Лично св.Ш.
е разяснил на страните по сделката и начина на фиктивно плащане на цената по
нотариалния акт, който страните са изпълнили точно в банковия клон, в деня на
сделката. Разпитаната св. Н. също потвърждава симулативността на сключената от
нея сделка в същия ден и място, както и на останалите три – една от които е
процесната. Поясняват се и причините, наложили сключването на симулативните
сделки, а именно финансова защита спрямо кредитори.
С оглед изложеното съдът
приема,че ищецът е доказал твърдените пороци на симулативната сделка,
обективирана в нот. акт № 65, том І, рег. № 596, дело №
56 от 2013г. на нотариус Е.Ш.№ 128 НК и исковата претенция следва да бъде
уважена до размер от 1/2 идеална част от процесния имот, предвид
трансформацията на СИО в обикновена дялова съсобственост след развода.
Предвид изхода на делото и
съобразно правилата на чл.78 от ГПК на ищцата са дължими сторените от нея
деловодни разноски, доказани до размер от 741.40 лева /д.т. и адвокатско възнаграждение/. Дължими са и сторените
деловодни разноски в производството по
гр.д. № 412/2016г. на СлОС за обезпечение на предявяния иск, в общ размер на 55
лева.
Мотивиран от гореизложеното,
настоящия съдебен състав на СлОС
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН, като привиден, сключения на 31.01.2013г. Договор за продажба на недвижим имот, с който
продавачите Й.С.Й. с ЕГН ********** и Р.Ч.Ч. с ЕГН ********** продават на
купувача Н.Д.Д. с ЕГН ********** ***, Промишлена зона, представляващ ПИ с
идентификатор № 67338.603.322 по
кадастралната карта на гр. Сливен, с площ от 3449кв.м. с трайно предназначение
урбанизирана територия, начин на трайно
ползване - складова база /нот. акт № 65, том І, рег. № 596, дело №
56 от 2013г. на нотариус Е.Ш.№ 128 НК, с район на действие Сливенски районен
съд/ до размер от 1/2 идеална част.
ОСЪЖДА Н.Д.Д. с ЕГН ********** ***
и Р.Ч.Ч. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Й.С.Й. с ЕГН ********** с адрес ***,
сторените от нея деловодни разноски в размер на 796.40 лева.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Апелативен съд – Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :