№ 5287
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20231100502566 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 218 от 05.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 29275 по описа на
СРС за 2021 г., са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове
срещу С. В. К. и С. П. К., разгледани по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание
чл.79,ал.1,пр.1 ЗЗД, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за признаване на установено, че
ответниците дължат на ищеца всеки от тях сума в размер на 162,31 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2017 г.
до 30.04.2019 г., доставена в имот, находящ се в гр.София, ж.к.“******* ведно със
законна лихва от 09.11.2020 г. до изплащане на вземането; сума в размер на 24,45 лв. –
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до
23.10.2020 г.; сума в размер на 11,11 лв. – стойност на дялово разпределение за
периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 09.11.2020 г. до
изплащане на вземането, както и сума в размер на 2,23 лв. – лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 23.10.2020 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
55077/2020 г., по описа на СРС, 74 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страна на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
жалба от „Топлофикация София“ ЕАД против решението в неговата цялост. В жалбата
са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Сочи, че
неправилно съдът приел, че ответниците не са собственици на имота, въпреки че
ангажирал по делото писмени доказателства в тази насока. Така например била
1
представена заповед от Столична община, въз основа на която заповед се установявало,
че процесният имот бил продаден на ответниците. Представил и молба от държавна
спестовна каса „Жилищно кредитиране“ относно вписване на законна ипотека върху
имота с цел обезпечаване изплащането на отпуснат заем за жилищно строителство,
както и постановление за налагане на възбрана върху ½ част от имота за лицето С. К..
Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което
исковите претенции срещу ответниците бъдат уважени.
В законоустановения срок са постъпили писмени отговори от въззиваемите, с
които изразяват становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като
молят да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя мотивите, изложени от
първоинстанционния съд, поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
За пълнота, с оглед изложените във въззивна жалба оплаквания, следва да се
посочи следното:
За да се уважи иска за установяване съществуването на вземания за заплащане
на стойността на доставена топлинна енергия, по делото следва да се установи, че за
процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата
на което ищецът се е задължил да доставя на ответниците топлинна енергия срещу
задължение на ответниците да заплащат стойността , както и че ищецът е изпълнил
точно своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е
суми за същото, съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр.
с Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г./, поради което и за ответника е възникнало задължение за заплащане на
стойността на същото.
Законът за енергетиката /обнародван в ДВ, бр.107 от 09.12.2003 г./ сочи в
разпоредбата на чл.149,ал.1,т.6 основния източник, пораждащ облигационно
правоотношение, и това несъмнено е писмен договор, сключен при общи условия, по
силата на който възникват права и задължения за страните. Законът обаче предвижда и
друг начин за възникване на облигационна обвързаност в разпоредбата на чл.153,ал.1
от ЗЕ. В този случай и без лицето да е сключило писмен договор с "Топлофикация
София" ЕАД, по силата на тази разпоредба и със самия факт на притежаване на право
на собственост, или вещно право на ползване на обект, находящ се в топлофицирана
сграда, се счита, че лицето е клиент на топлинна енергия и между страните е
възникнало облигационно отношение по силата на закона.
Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, като ищецът, комуто е
тежестта да докаже, че с ответниците са във валидно облигационно отношение, е
представил едно единствено относимо доказателство по делото във връзка с
твърдението му, че ответниците са собственици на процесния топлоснабден недвижим
2
имот при квоти – ½ ид.част всеки, а именно – Заповед № 2911 от 25.03.1991 г. на ИК
на ОбНС - община Младост, с която е наредено недвижим имот, находящ се в
гр.София, ж.к. ******* да бъде продаден на ответниците С. П. К. и С. В. К.. Както
правилно е приел и първоинстанционният съд, заповедта е издадена на основание
чл.120 НДИ, който предвижда смесен фактически състав за придобиване право на
собственост, а именно – административен акт /заповед/ и гражданскоправна сделка –
договор за покупко-продажба. В случая макар да е представена заповедта, с което се
доказва наличието на първия елемент от фактическия състав на придобивното
основание, то по делото липса представен договор за покупко-продажба, поради което
и остава недоказан фактическият състав на придобивното основание, на което ищецът
претендира, че ответниците са придобили собствеността върху имота.
Освен това доказателство, по делото не са представени никакви други относими
доказателства, доказващи наличието на облигационно отношение между страните.
Още с исковата молба ищецът е представил редица документи – нотариални актове и
заявления, които обаче касаят съвсем различен имот, партида и страни, които не са
годни да установяват релевантни по предмета на делото обстоятелства. Оплакванията
на жалбоподателя с твърдения, че съдът не взел предвид молба от държавна спестовна
каса „Жилищно кредитиране“, както и постановление за налагане на възбрана будят
недоумение, доколкото такива доказателства не са били представени и приети по
делото като писмени доказателства.
С оглед изложеното и предвид правилността на решението, същото следва да
бъде изцяло потвърдено.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба, право на разноски
имат въззиваемите. Същите не са направили искане в такава насока, поради което
разноски не следва да им се присъждат. Техните процесуални представители – адв.С.
К. и адв.И. Н. са поискали на основание чл.38,ал.2 от ЗА съдът да им определи
адвокатски възнаграждения за осъщественото от тях процесуално представителство
във въззивното производство.
Съобразно чл.38,ал.2 от ЗА вр. чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения, в полза на адв. Н. и адв.К. следва
да бъде присъдено възнаграждение за всеки един от тях поотделно в размер на 400 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 218 от 05.01.2023 г., постановено по гр.д.
№ 29275 по описа на СРС за 2021 г., 74-и състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ******* да заплати на основание
чл.38,ал.2 от ЗА вр.чл.7,ал.2,т.1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения на адв.С. К. К. адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв., както и в полза на адв.И. А. Н. възнаграждение в размер на 400 лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4