Определение по дело №1747/2015 на Районен съд - Търговище

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 1683                                                          18.12.2015 г.                                     гр. Търговище

 

Търговищки районен съд                                                                                Девети състав

На осемнадесети декември                                                                             2015 година

В закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРАСИМИРА  КОЛЕВА

Секретар: Валентина Войникова

Като разгледа докладваното Председателя

Гр. дело № 1747    по описа за 2015 година,

За  да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.248  ГПК.

            Постъпила е молба по реда на чл.248 ал.1 от ГПК от двамата молители по делото, действащи чрез упълномощен процесуален представител за изменение на решение № 689/08.12.2015г. по гр.д. № 17147/2015г.  в частта му за разноските, а именно да бъде определена окончателна държавна такса от 15 лв. по делото , тъй като е внесена първоначална държавна такса от 25 лв., а държавната такса  при допускане на развод по взаимно съгласие е 40 лв.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:   Безспорно  с влязло в сила на 08.12.2015г.  решение № 689  постановено на 08.12.2015 г. по гр.д. № 1747  по описа за 2015 г. на Районен съд гр. Търговище е прекратен по взаимно съгласие гражданския брак на молителите на осн. чл.50 от СК ;  утвърдено е споразумението по чл.51 от СК и всеки от  двамата съпрузи е осъден да заплати по сметка на ТРС  окончателна държавна такса  в размер на 40 лв. по делото  за развод. Видно от  приложената вносна бележка /лист 2 по делото/  на 18.11.2015г. при завеждане на молбата  за развод, съпругът е платил първоначална държавна такса от 25 лв. по сметка на ТРС.

Предвид установено , съдът счита следното:  Съгласно чл.71 ал.1 от ГПК ,     по водене на делото се събират държавни такси върху цената на иска и разноски по производството; когато искът е неоценяем, размерът на държавната такса се определя от съда.  Съгласно чл.73  ал.3 от ГПК държавната такса се събира  при предявяване на искането за защита или съдействие и при издаване на документа, за който се плаща такса, съгласно тарифа, приета от Министерски съвет.    Към момента таксите се определят по Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК  /обн. ДВ бр.22 от 2008г./ В чл.6 от тарифата е посочено :  По  молба за развод се събира такса, както следва: 1. При завеждане на искова молба – 25 лв.; 2. При решаване на делото – до 50 лв., но не по-малко от  20 лв.; 3. При допускане на развод по взаимно съгласие – до 40 лв.  Към тази Тарифа от 2008г. няма приета  от МС  инструкция за прилагането и, която да тълкува  разпоредбите с оглед приложението им.  Действащият нормативен акт – посочената Тарифа в чл.6  регламентира по всяка молба за развод – при завеждането и  първоначалната държавна такса от 25 лв.   Така че няма нормативно основание за приспадане на тази първоначална държавна такса от 25 лв. от окончателната – при допускането на развода. Що се касае до  окончателната държавна такса – при допускането на развод по взаимно съгласие – до 40 лв.  разпоредбата също не ясна, но по аналогия изхождайки от разпоредбата на чл.329 ал.1 изр.2-ро от ГПК може да се приеме, че тя следва да бъде разпределена по равно между двамата съпрузи.

Съобразявайки установеното  съдът счита, че молбата  за изменение на решението в частта за разноските на осн. чл.248 ал.1 от ГПК е  само  частично основателна. Следва да се измени решението в смисъл като се запише и чете, че всеки от двамата молители следва да заплати сумата от по 20 лв. – окончателна държава такса по делото за развод.

Що се касае до приложено към молбата незаверено ксерокскопие от решение № … от 10.09.2015г. по гр.д. № 2056/2015г. по описа на Великотърновски районен съд, същото не представлява съдебна практика по чл.290 от ГПК  и не обвързва сезирания  по настоящото дело съд.

 

            Въз основа на изложените мотиви, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

            ИЗМЕНЯ на осн. чл.248 ал.1 от ГПК влязло в сила на 08.12.2015 г. решение № 689  постановено на 08.12.2015 г. по гр.д. № 1747  по описа за 2015 г. на Районен съд гр. Търговище В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ,  КАКТО СЛЕДВА:

 

ОСЪЖДА  С.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***    ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр. Търговище  сумата от  20  лв. /Двадесет лева/  – окончателна държавна такса по делото за развод.

 

            ОСЪЖДА  С.С.  Й., ЕГН  ********** , с адрес: ***,   ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд гр. Търговище  сумата от  20 лв. /Двадесет лева/ – окончателна държавна такса по делото за развод.

 

            ОТХВЪРЛЯ  молбата за изменение на осн. чл.248 ал.1 от ГПК на влязло в сила на 08.12.2015 г. решение № 689  постановено на 08.12.2015 г. по гр.д. № 1747  по описа за 2015 г. на Районен съд гр. Търговище   В   ОСТАНАЛАТА ЧАСТ   ЗА РАЗНОСКИТЕ  по отношение на първоначално внесената държавна такса от 25 лв.  , внесена  на осн. чл.6 ал.1 т.1 от   Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК  /обн. ДВ бр.22 от 2008г./, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ПРЕПИС от  определението да се връчи на страните, на осн. чл.248 ал.3, изр.1-во от ГПК.  

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване в  едноседмичен  срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд гр. Търговище.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: