РЕШЕНИЕ
№ 153
гр. Добрич, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Митева
при участието на секретаря Стоянка Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Галя Ив. Митева Административно
наказателно дело № 20213230200309 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от СТ. ЗДР. М. с ЕГН ********** от гр. С*, жк.
„*** чрез адвокат Р. АНГ. С. от Адвокатска колегия – Добрич, с адрес за
призоваване: гр. Д*, ул. „*, срещу Наказателно постановление № *** г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Д*, с
което на жалбоподателя, в качеството му на длъжностно лице – технически
ръководител, за нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи във връзка с чл. 215в от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
С жалбата се иска наказателното постановление да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
1
жалбата.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител счита жалбата
за неоснователна, а наказателното постановление – за правилно и
законосъобразно.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 7-дневен срок
и от лице, което има правен интерес.
Въззивната инстанция, като прецени събраните доказателства и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно Заповед изх. № 30/04.05.2020 г. по описа на фирма Бараж
Груп /л. 35/, жалбоподателят СТ. ЗДР. М. с ЕГН ********** бил определен за
„технически ръководител" на обект „***“ в гр. Д*.
На ***часа работниците на обекта Г*Д* В. - на длъжност „*" и колегите
му Л*Е*М* - „*“, Д*К*А*и М*Г*М* - „*“, монтирали ламарини на покрива
на изграждащите се сервизни помещения на магазин „Практикер“.
За изкачване на покрива работниците са използвали алуминиева,
телескопична еднораменна стълба, подпряна в горния край върху
подрязаните ламарини. Лицата Г*Д*В., Д* К*А* и М*Г.М* са работили на
покрива.
В ** часа Г*Д*В., опитвайки се да слезе по стълбата, стъпил на едно от
стъпалата й и се подхлъзнал. Работникът се опитал да се задържи, но не успял
и паднал в дясно със стълбата, при което стълбата се наклонила и работникът
паднал с нея, като краката му се заплели в самата стълба. Нестабилното
закрепване на еднораменната алуминиева стълба в горния край и
неподсигуряването й против падане е причина при залитането работникът да
падне със стълбата.
Веднага бил подаден сигнал за настъпилата злополука и по този повод е
започнало досъдебно производство № 673/2020 г. по описа на Първо РУ на
ОД на МВР – Добрич за престъпление по чл. 134, ал.1, т. 2 НК.
На * г. във връзка с получения сигнал за трудовата злополука св. СТ. Н.
П. и св. Е*К*И*– инспектори към ДИТ Добрич, също посетили строителния
2
обект „* в гр. Д*и извършили проверка, резултатът от която бил обективиран
в протокол за извършена проверка № *** г.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
разпитаните свидетели, който пресъздават свои непосредствени възприятия,
придобити в хода на проверката, същите са последователни, логични и
безпротиворечиви, кореспондиращи с писмените доказателства по делото –
Наказателно постановление № *** г.; Декларация за съответствие от
09.10.2020 г.; Сертификат на немски език; Инструкция № 4 за безопасна
работа при използване на стълби; Обратна разписка; АУАН № *** г.;
Протокол за извършена проверка от*** г.; Констативен протокол № **** г.;
Констативен протокол от *** г.; справка от ДИТ – Д* изх. № *** г.; Сведения
от Л*Е* от *г.; Сведения от Д*К*А*от *** г.; Сведения от М*Г*М* от ****
г.; Сведения от Е*И* от *** г.; Заповед изх. №*** г.; 4 бр. снимки;
Постановление за прекратяване на наказателно производство от *** г. от
Районна прокуратура – Добрич.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва,
наказващият орган е приел, че СТ. ЗДР. М. с ЕГН:********** в качеството му
на длъжностно лице - „технически ръководител" на обекта, съгласно заповед
№***г. не е контролирал извършването на строителните дейности с
еднораменната стълба по изискванията на Закона за здравословни и
безопасни условия на труд и осигуряване на оборудването (стълбата) срещу
приплъзване, с което е нарушил чл. 26, т. 1 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи във връзка с чл.215? от
Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване ДВ бр.88/1999 г.
На основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда,
на СТ. ЗДР. М. е било наложено административно наказание глоба в размер
на 1 000 лева.
В случая обаче, съдът намира, че са налице обстоятелства, водещи до
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление по следните
съображения:
Обжалваното наказателно постановление /НП/ № *** е издадено на ***
3
г. против СТ. ЗДР. М., за това, че на *** г. в гр. Д* в качеството си на
длъжностно лице - „технически ръководител“ на строителен обект „*“,
съгласно заповед № ***г., не е контролирал извършването на строителните
дейности с еднораменната стълба по изискванията на Закона за здравословни
и безопасни условия на труд и осигуряване на оборудването (стълбата) срещу
приплъзване – нарушение по чл. 26, т. 1 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи във връзка с чл.215? от
Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване ДВ бр.88/1999 г. На основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 2
от Кодекса на труда, на СТ. ЗДР. М. е било наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лева.
Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 08-001941, съставен на 09.10.2020 г.
от СТ. Н. П. – гл. инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” със
седалище град Добрич.
Безспорно установено по делото е и че на 09.10.2020 г. в Първо РУ на ОД на
МВР – Добрич е било образувано досъдебно производство № 673/2020 г. по
описа на същия отдел за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 от НК, съгласно
която норма, който причини другиму тежка или средна телесна повреда
поради незнание или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга
правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена
опасност, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация при
средна телесна повреда.
При така извършения анализ се установява, че на *** г. със съставянето
на АУАН е било образувано административно-наказателно производство
срещу СТ. ЗДР. М., като по същото време, на 09.10.2020 г. в Първо РУ на ОД
на МВР – Добрич е било образувано досъдебно производство № 673/2020 г.
От описанието на фактическата обстановка в АУАН, респективно в НП
и в приложените по делото писмени материали, както и от показанията на
разпитаните по делото свидетели СТ. Н. П., Г. В. В. и М. Ц. Д. е видно, че
предмет на административно-наказателното производство и на досъдебното
производство е било едно и също деяние – причинената на ***г. средна
4
телесна повреда на Г*Д*В..
Видно от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено
деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административно-наказателно производство не се образува. Съгласно
нормата на чл. 33, ал. 2, изр. „първо” от ЗАНН при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административно-
наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на
съответния прокурор.
От представените доказателства в случая може да се направи
единственият извод, че двете производства са протичали едновременно, което
е недопустимо и е в нарушение и на Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи /съкращавана като ЕКЗПЧОС или
само ЕКПЧ/ и е напълно достатъчно, за да обоснове отмяната на
наказателното постановление, поради което и не следва да се обсъждат
останалите доводи на жалбоподателя за отмяна на наказателното
постановление. В настоящия случай, административно-наказващият орган
вместо да прекрати административно-наказателното производство съобразно
разпоредбата на чл. 33, ал. 2, изр. „първо” от ЗАНН е издал обжалваното НП,
подвеждайки деянието под санкционната разпоредба на чл. 413, ал. 2 от
Кодекса на труда, съгласно която разпоредба, длъжностно лице, което
виновно не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва
с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да отбележи и
следното:
Съгласно обвързващата задължителна съдебна практика /Тълкувателно
решение № 4 от 6 февруари 2018 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за
2017 г. на ВКС на Република България, ОСНК и Тълкувателно решение № 3
от 22 декември 2015 г. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2015 г. на ВКС
на Република България, ОСНК/, деецът не следва да носи едновременно
наказателна и административно-наказателна отговорност в случаите, когато с
извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и
административно-наказателна норма с различни обекти на защита.
Както вече бе посочено, отправна точка при определянето на
5
тъждеството на деянието е акцентът върху фактите на инкриминираното
поведение. Преценката дали се касае до същото деяние се основава само на
фактическото му съдържание, без оглед на неговата квалификация и на
квалификацията му като „престъпление” или „административно нарушение”.
Щом деянието е едно и също, провеждането на две отделни самостоятелни
производства - наказателно и административно-наказателно с наказателен
характер по смисъла на Конвенцията, съставлява нарушение на чл. 4, § 1 от
Протокол № 7, независимо от обстоятелството, че са засегнати различни
обекти на защита. При това обстоятелството по кой текст от Наказателния
кодекс е било образувано досъдебното производство, както и има ли
привлечено в качеството на обвиняем лице е правно ирелевантно.
За яснота следва да се отбележи, че наказателно постановление би
могло да бъде издадено, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, но
чак след като наказателното производство бъде прекратено от съда или
прокурора и е препратено на наказващия орган, какъвто настоящият случай не
е.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да
отмени обжалваното НП, като издадено в нарушение на процесуалните
правила. В тази насока е и константната съдебна практика /Виж: Решение от
4.10.2013 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 563/2013 г., Решение № 265 от
6.07.2015 г. на АдмС – Добрич по к.н.а.х.д. № 288/2015 г., Решение № 206 от
6.07.2016 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 199/2016 г. и Решение № 540 от
17.12.2018 г. на АдмС – Добрич по к.а.н.д. № 664/2018 г./.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя са били сторени
разноски в размер на 300 лв., представляващи адвокатско възнаграждение,
което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред съобразно
Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013 г.
С оглед изхода на спора, както и изрично стореното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН във вр. с чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
следва да присъди на жалбоподателя сторените по делото разноски в размер
на 300 лв.
6
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** г., издадено от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич, с което на СТ. ЗДР.
М. с ЕГН ********** от гр. С*, жк. „***, в качеството му на длъжностно лице
– технически ръководител, за нарушение по чл. 26, ал. 1 от Наредба № ***. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи във връзка с чл. 215в от
Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд на работните места и при използване на работното
оборудване, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 413, ал. 2 от Кодекса на
труда е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Добрич ДА
ЗАПЛАТИ на СТ. ЗДР. М. с ЕГН ********** от гр. С*, жк. „***, сумата от
300 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд – Добрич
в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
7