Решение по дело №2802/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх.№ 18292/21.12.2023 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Варна, чрез главен юрисконсулт Г. Г., срещу Решение № 1590/13.11.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 20233110202021/2023 г. на Районен съд гр. Варна, XLIV състав, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № ЗЖ-18/21.09.2022г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Варна, с което на основание чл.27, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.69 и чл.70 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ), на И. Н. П. - Кмет на Община Варна е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., за извършено административно нарушение по чл.5, ал.1 от Наредба № 4/01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на Територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност, във вр. чл.41, ал.3 и чл.40, ал.3, вр. чл.40, ал.4 от ЗЗЖ.

Твърди се, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като при постановяването му съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място счита за неправилен извода на районния съд, че не е налице материално-правно основание за търсенето на отговорност от страна на Кмета на Община Варна за това, че не е одобрил методика за преброяване на безстопанствените кучета на територията на Община Варна, тъй като липсва решение на Общински съвет-Варна, с което да бъде приета програма за изпълнение на националната програма и плана за действие на съответната община. Според жалбоподателя задължение на Кмета на Общината е да приеме методика за преброяване на бездомните кучета. На следващо място, неправилно съдът е приел, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН, тъй като датата на проверката – 24.08.2022 г. е именно датата на извършване на нарушението. Според жалбоподателя е налице неправилно приложение и неразбиране на материалния закон, нарушението е безспорно установено, наложената санкция е в предвидения законов минимум, а въззивния съд въпреки всички обстоятелства по делото не е направил адекватен анализ на правно установените факти и е постановил решение несъответстващо на материалния и процесуален закон.

С тези доводи се моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът по жалбата И. Н. П., чрез пълномощник адв. Р. К., изразява становище за неоснователност на касационната жалба и наведените с нея основания за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ВРС е образувано след отмяна на Решение № 93/18.01.2023 г., постановено по АНД № 20223110204061/2022 г. по описа на ВРС, ХХХVІІ състав, с Решение № 608/28.04.2023 г. по кнахд № 585/2023 г. по описа на Административен съд – Варна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Въззивният съд е разгледал жалбата на Кмета на Община Варна И. П., против НП № ЗЖ-18/21.09.2022 г. на Директор на ОДБХ – Варна, като е приел от фактическа страна, че: на 24.08.2022 г. служители в ОДБХ – Варна извършили проверка в ОПБК - с. Каменар, общ. Варна - приют за безстопанствени кучета, стопанисван от Община - Варна. В хода на същата било установено, че Кметът на Общината не е одобрил методика за преброяване на безстопанствените кучета на територията на Община – Варна, съгласно чл.5, ал.1 от Наредба № 4/01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на Територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на финансиране и отчетност. Тези констатации били описани в Протокол към контролен лист ЗХОЖ 167А от 24.08.2022 г. Проверяващите приели, че с деянието И. П. е извършил нарушение по чл.5, ал.1 от Наредба № 4/01.02.2021 г., вр. чл.41, ал.3 и чл.40, ал.3, вр. чл.40, ал.4 от ЗЗЖ, поради което на 25.08.2022 г. на същия бил съставен и АУАН № 63/25.08.2022 г. Срещу акта, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпило възражение. АНО като приел същото за неоснователно, издал процесното НП, с което наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв., на основание чл.69 от ЗЗЖ.

За да отмени процесното наказателно постановление съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на НП. Посочил е, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно поради две причини: липса на доказаност на нарушение на материалния закон и наличие на процесуално нарушение от категорията на съществените, а именно липса на дата на изпълнителното деяние, за което е ангажирана отговорността на Кмета на Община Варна, което представлява нарушение на разпоредбите на чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН и представлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, като изложените в касационната жалба възражения се явяват неоснователни.

Изводите на решаващия съд напълно се споделят от касационната инстанция. В чл.42 от ЗАНН, в общо 10 точки, са предвидени всички реквизити, които трябва да съдържа актът за установяване на административното нарушение. В т.3 от посочената законова разпоредба изрично е визирано, че в акта следва да посочат датата и мястото на извършване на нарушението.

Аналогична разпоредба ЗАНН съдържа и по отношение на съдържанието на наказателното постановление - чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Видно от приложените към делото доказателства, нито в акта за установяване на нарушението, нито в наказателното постановление е посочено времето на извършване на нарушението. А това обстоятелство има съществено значение, както с оглед възможността на лицето, посочено като нарушител да организира защитата си, така и предвид разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, съгласно която не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Предвид констатациите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление, явяващи се достатъчно основание за отмяната му като незаконосъобразно, настоящата инстанция намира, че е безпредметно да се изследва дали санкционираното деяние осъществява приложения от наказващия орган административно-наказателен състав, доколкото, дори и да се установи неговата съставомерност, това не може да промени направения по-горе извод за порочност на отменения от въззивния съд правораздавателен акт.

С оглед изхода на спора, основателно и своевременно направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на И. П. сумата в размер на 400.00 лева, съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представеният договор за правна защита и съдействие (л.17 по делото).

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл.218 от АПК счита, че не са налице касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1590/13.11.2023 г., постановено по н.а.х.д. № 20233110202021/2023 г. на Районен съд гр. Варна, XLIV състав

ОСЪЖДА Областната дирекция по безопасност на храните гр. Варна да заплати на И. Н. П., [ЕГН], от гр. Варна, [улица], , сумата в размер на 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.