№ 5946
гр. София, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калина А.ова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100508694 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на С. Л. А. срещу решение № 4470/22.03.2023 г.
по гр.д. № 31981/2022 г. по описа на СРС, 43 състав, в частта, с която е уважен иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от А. Б. Т., действащ със съгласието на
неговата майка и законен представител Е. М. Т., като ответникът е осъден да заплати в
полза на ищеца сумата в размер на 4000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 25000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, които
са вследствие на непозволено увреждане, причинено от ответника на 02.10.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 02.10.2020 г., до
погасяването.
Жалбоподателят – С. Л. А., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че по
делото не е доказано противоправно поведение, за което ответникът да носи
отговорност. Твърди, че не е извършил соченото в исковата молба деяние, за което да
носи гражданска отговорност пред ищеца за причинените му вреди, което
обстоятелство е установено и в рамките на образуваното наказателно производство по
случая. Освен това, счита, че е налице съпричиняване от страна на ищеца. Оспорва
1
също така размера на присъденото обезщетение. Ето защо, моли решението да бъде
отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – А. Б. Т., действащ със съгласието на неговата майка и
законен представител Е. М. Т., оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.
Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от А. Б. Т., действащ със съгласието на
неговата майка и законен представител Е. М. Т., с осъдителен иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника С. Л. А. да заплати в негова полза сумата в
размер на 6000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 25000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, които са вследствие на
непозволено увреждане, причинено от ответника на 02.10.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 02.10.2020 г., до погасяването
Ищецът – А. Б. Т., твърди, че ответникът - С. Л. А., е осъществил непозволено
увреждане спрямо него. На 02.10.2020 г., около 17,00 часа в гр. Банкя, в парк
„Ротондата“, в близост до ресторант „Хепи“, ищецът е управлявал велосипед, като се е
спускал по стълби заедно със свои приятели. В близост до тях е бил ответникът, който
е ритнал велосипеда на ищеца в областта на рамката при едно от спусканията, в
резултат на което ищецът е паднал. Вследствие на падането е била счупена лявата ръка
на ищеца в областта на лъчевата кост. Ищецът е изпитал остра и силна болка в
областта на лявата ръка, което е наложило посещението му в УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“, където след извършен преглед и установяване на травмата му, изразяващи се
във фрактура на лявата ръка, на същия му е била поставена гипсова шина. Освен това,
ищецът твърди да е претърпял и други увреждания по цялото тяло, а именно –
охлузване на лявата лицева половина, охлузвания и охлузна рана на лявото рамо,
охлузвания по лявото и дясното коляно. Сочи, че в резултат на посочените увреждания
на здравето, причинени му от ответника, е претърпял болки и страдания, не е могъл да
се обслужва сам, което е предизвикало притеснение у него. В хода на
възстановителния процес също е изпитвал силни болки, които продължават и към
настоящия момент. За нанесените му неимуществени вреди претендира от ответника
обезщетение в размер на 6000 лв. – частично от сумата в размер на 25000 лв., ведно със
законната лихва за забава от датата на увреждането – 02.10.2020 г., до погасяването.
С обжалваното решение искът е уважен частично, като ответникът - С. Л. А., е
осъден да заплати на ищеца - А. Б. Т., сумата в размер на 4000 лв. – частичен иск от
сумата в размер на 25000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –
2
02.10.2020 г., до погасяването, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от
6000 лв. – частичен иск от сумата в размер на 25000 лв.
Решението е обжалвано само от ответника в частта, с която искът е уважен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част.
Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Първоинстанционното решение
съдържа подробни мотиви във връзка с основателността на претенцията, които
настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
В допълнение следва да бъде посочено и следното:
За основателност на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже: противоправно поведение от страна на ответника; вреда – увреждания на
здравето на ищеца, вследствие на което същият е претърпял посочените в исковата
молба неимуществени вреди; пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди – претърпените
болки и страдания от ищеца, вследствие на увреждането на здравето му, да са пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на ответника.
На основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за претърпени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, при доказване на останалите предпоставки от
фактическия състав на деликтната отговорност.
От събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М.В. М.
се установява, че на 02.10.2022 г. в гр. Банкя свидетелят М. е бил с ищеца, като са се
спускали с велосипеди по стълби, намиращи се в парка, тъй като са практикували
спорта „Downhill“. Още при първото спускане непознат за свидетеля мъж, който е бил
с дете, се е опитал да го ритне по време на спускането, но не е успял. Свидетелят М. е
спрял с колелото, обърнал се е назад и е видял как същият този човек бута ищеца,
вследствие на което последният е паднал на лявата част от тялото му, имал е
охлузвания по главата и скъсани дрехи, като се е държал за лявата ръка. В момента на
спусканията не е имало пешеходци, поради което свидетелят М. и ищецът не са
създавали опасност, въпреки което непознатият за тях мъж ги е бутнал.
Съгласно показанията на свидетеля М.И.Г. - полицейският служител, на който
му е било възложено да открие лицето, причинило инцидента, в хода на проверката
първоначално е събрана информация от камерите в района и е дадено описания на
извършителя. При извършване на обход в района на инцидента свидетелят е забелязал
лице, което е отговаряло на предварителното описание, което е спряно за проверка.
Свидетелят Г. сочи, че това лице е било ответникът С. Л. А., който е обяснил, че той е
човекът, който е ритнал колелото на ищеца, тъй като, според ответника, ищецът се е
спускал застрашително към него и детето му. Впоследствие, ищецът е бил задържан в
3
полицията, бил е силно притеснен и след като се е консултирал с адвокат е отказал да
дава повече обяснения по случая.
Следователно и с оглед събрания доказателствен материал чрез разпит на
свидетелите М.В. М. и М.И.Г. се доказва, че на 02.10.2020 г. в гр. Банкя именно
ответникът С. Л. А. е лицето, което е ритната колелото на ищеца А. Б. Т., вследствие
на което последният е паднал и е получил увреждания на здравето. Действително,
показанията на свидетеля Г. са косвени и производни, но въпреки това същите имат
доказателствена стойност за целите на гражданския процес относно установяване на
извършителя на деянието при условията на пълно и главно доказване, тъй като
свидетелят възпроизвежда факти, които е узнал лично от ответника и са неизгодни за
последния, а освен това не се установява свидетелят Г. по какъвто и да е начин да е
заинтересован от изхода на делото, показанията му са последователни, логични и са
дадени след като свидетелят е бил предупреден за възможността същият да понесе
наказателна отговорност по чл. 290 НК.
Не следва да се ценят събраните материали в хода на наказателното
производство, доколкото същите нямат доказателствено значение за гражданския
процес и не са налице предпоставките за приложението на чл. 300 ГПК.
С поведението си ответникът е нарушил общата забрана да не се вреди другиму
по чл. 45 ЗЗД и дължи обезщетение за причинените вреди на ищцеца, които са в пряка
и непосредствена причинна връзка с осъщественото противоправно поведение.
Следва да се установи, дали ищецът е претърпял твърдените в исковата молба
неимуществени вреди, вследствие осъщественото от ответника противоправно
поведение. От показанията на свидетеля М. се доказва, че в резултат на падането
ищецът е имал охлузвания по главата и тялото, като е казал, че го боли лявата ръка, за
която се е държал. Съгласно показанията на свидетеля В. Р.З. – близка с ищеца и
имаща преки наблюдения върху състоянието му, след инцидента ищецът е бил лекуван
в „Пирогов“, тъй като е бил със счупена лява ръка и охлузвания по тялото, като е бил
гипсиран. Възстановителният процес е продължил около един месец и половина. На
следващия ден след падането ищецът е бил уплашен, изпитвал е силни болки, което е
наложило приемането на обезболяващи лекарства. Споделил е, че изпитва болки по
цялото тяло, както и затруднения в придвижването, като не може да прави нищо сам,
включително да се обслужва. Освен физическата травма, ищецът е бил силно
стресиран, като се е наложило да посещава психолог.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при процесния инцидент ищецът е получил следните увреждания –
множество охлузвания по лицето вляво, на лявото рамо, лявата ръка и колене, охлузна
рана на лявото рамо, фрактура в горния край на лъчевата кост на лявата предмишница.
Вещото лице дава заключение, че фрактурата на лявата лъчева кост е причинила
4
трайно затруднение в движението на горен ляв крайник за срок повече от 30 дни.
Във връзка с изложеното съдът намира, че по делото се установява по безспорен
начин от обсъдените по-горе свидетелски показания и приетата съдебно-медицинска
експертиза, че в резултат на противоправното поведение на ответника ищецът е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са вида и обема на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания и битови неудобства. При определяне размера на
обезщетението при телесните увреждания следва да се имат предвид обективни
обстоятелства като характера на увреждането, начина на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (така
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС).
При определяне на обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на увреждането на ищеца от нанесените му травми, следва да се отчете
обстоятелството, че периодът на възстановяване от увреждането не е дълъг – около
месец и половина, като към настоящия момент няма данни ищецът да се намира в
период на възстановяване, но в рамките на възстановителния период ищецът е
изпитвал силни болки, не е могъл да се обслужва, вследствие на което е претърпял
значителни неудобства в битов план. От друга страна, следва да се отчете и фактът, че
претърпените болки от ищеца са били интензивни в началния момент на увреждането и
самото естество на травмата, а именно – фрактура на лявата ръка, обуславя това.
Следва да се има предвид и обстоятелството, че, освен увреждането на ръката, ищецът
е претърпял и други увреждания, а именно – охлузвания по цялото тяло, които също са
предизвикали болки и страдания. Следва се отчете и преживяната от ищеца психическа
травма от увреждането, съдейки от показанията на разпитаните свидетели. Отчитайки
всички тези критерии, с оглед на общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението, настоящият съдебен състав намира, че присъденото от районния съд
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 лв. отговаря на критериите,
предвидени в чл. 52 ЗЗД, поради което се явява справедливо.
Възражението на ответника са съпричиняване е неоснователно, доколкото по
делото не са събрани никакви доказателства, от които да може да се формира извод, че
е налице противоправно поведение от страна на пострадалото лице, което е в причинна
връзка с претърпените от него вреди. Няма никакви данни по делото, че при
управление на велосипеда си ищецът е създал опасност за друго лице, включително и
за делинквента, доколкото и от събраните по делото гласни доказателства се
5
установява, че не е имало други лица, които да са били застрашени по някакъв начин,
включително действията на ищеца не са били провокирани по какъвто и да е начин.
Ето защо, обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди
сумата в размер на 630 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Възражението за прекомерност на същите е неоснователно, тъй като
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника по жалбата
е под минималния размер, съгласно НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4470/22.03.2023 г. по гр.д. № 31981/2022 г. по
описа на СРС, 43 състав.
ОСЪЖДА С. Л. А., ЕГН **********, да заплати в полза на А. Б. Т., ЕГН
**********, действащ със съгласието на неговата майка и законен представител Е. М.
Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 630 лв. –
разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6