Р
Е Ш Е
Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 26.02.2021 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен
съд, ...……...……… в
публично заседание …..
на двадесет
и шести януари …………………..………….……………………………..…………..……………..
през
2021/две хиляди двадесет и първа/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………….….
Мелиха Халил, …………..….....……………............
като
разгледа докладваното от .....………….. съдията Виктор Атанасов ….………………..…. административно
дело №343 ....................... по описа за ....................... 2020
година ......
и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв. от Административно
процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.13, ал.6 и
ал.3 от
Закона за социалното подпомагане (ЗСП).
Делото е образувано по жалба от Ш.Б.М., с постоянен адрес
***, подадена против Заповед №ЗСП/Д-К-КК/1918 от 12.10.2020 год., издадена от
директора на Дирекция „Социално подпомагане” -
Кирково, с която, на жалбодателя Ш.Б.М. е
отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво(в пари), за отоплителен
сезон 2017 - 2018 год. (от 01 ноември 2020 г. до 31 март 2021 г.).
Жалбодателят
заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалвал
посочената заповед пред директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане”
- град Кърджали, като последният, с постановеното от него Решение №09-РД04-0519
от 12.11.2020 год. потвърдил Заповед №ЗСП/Д-К-КК/1918 от 12.10.2020 год. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане” - село Кирково, като счел, че жалбодателят не отговаря на условията на чл.2, ал.1 от
Наредба №РД07-5 от 16.05.2008 год. на МТСП, във вр. с
чл.10, ал.1, т.7 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. Заявява
също, че предвид изложеното, в законоустановения 14 -
дневен срок, на основание чл.98, ал.2 от АПК, във вр.
с чл.13, ал.6 от ЗСП, подава настоящата жалба против Заповед №ЗСП/Д-К-КК/1918
от 12.10.2020 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - село
Кирково, по следните съображения: Счита, най-напред, че така издадената заповед
е нищожна, поради неспазване на установената форма, алтернативно и
незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при
съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Твърди, че заявената целева помощ за отопление му е отказана без да са
налице основанията за това, а органът, издал оспорената заповед, не е изложил
мотиви за издаване на оспорената заповед, с което нарушил разпоредбата на
чл.59, ал.1 от АПК, която задължава органа да издава или отказва издаване на
акта с мотивирано решение. Жалбодателят сочи, че липсата
на мотиви е порок във формата на акта и съставлява отменително
основание по чл.146, т.2 от АПК, съгласно Решение №13599 от 07.11.2018 год. по адм. дело №498/2018 год. на Върховния административен съд. Счита,
че изложените мотиви от органа в едно единствено изречение - „Наредба №РД-07-5 Целева помощ за отопление:
на осн. чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП - няма 6 месечна
регистрация в Дирекция „Бюро по труда”, не дават яснота, относно
фактическите и правни основания за издаването на акта от страна на
административния орган. Твърди, освен това, че същите са и неверни, тъй като от
24.02.2020 год. бил регистриран в Дирекция „Бюро по труда”, а в изпълнение на
мерките за заетост, от Дирекция „Бюро по труда” го насочили да постъпи на
работа при ЕТ ***. Сочи, че видно от приложеното удостоверение с изх.№**
от *** год., издадено от ЕТ ***, за месеците юни и юли 2020 год. е
получил възнаграждение /брутен доход/, в размер на *** лева, а веднага след
прекратяване на трудовия му договор с ЕТ ***, отново се регистрирал в Дирекция
„Бюро по труда” - ***, ***. Сочи освен това, че видно от служебна бележка с
изх.№***/*** год. на Агенция по заетостта - ***, ***, от 30.07.2020 год. е
регистриран в Дирекция „Бюро по труда”. Предвид изложеното, жалбодателят
счита, че на основание чл.10, ал.4, т.4 от ППЗСП, отговаря на условията за
отпускане на целева помощ за отопление, по смисъла на чл.2 от Наредба №РД-07-5 от
16 май 2008 год. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление,
издадена от министъра на труда и социалната политика. Поради изложеното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, в жалбата моли съда да прогласи нищожността на
Заповед №ЗСП/Д-К-КК/1918 от 12.10.2020 год. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - село Кирково, алтернативно - да я отмени като незаконосъобразна.
Редовно
призована за съдебно заседание, жалбодателят Ш.Б.М., с постоянен адрес ***, не се
явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител - адв.М.С.
от АК-***,
който поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и моли съда да
отмени обжалваната заповед, като нищожна, алтернативно - и като
незаконосъобразна. Счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че при издаване на обжалваната заповед не са спазени изискванията
за форма, а така също, че административният орган не е изложил каквито и да е
мотиви. На следващо място счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не
са налице фактически и правни основания за издаване на същата, като намира, че
от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбодателят Ш.М. има 6 месечна регистрация в Бюро по труда
– ***, поради което отговаря на всички законови изисквания и условия за отпускане
на целева помощ за отопление. Излага довод, че от Дирекция „Социално
подпомагане” – село Кирково, в изпълнение на мерките за заетост, са насочили жалбодателя да постъпи на работа при ЕТ „***”, като той не
е отказал предложената работа. Предвид това счита, че са налице предпоставките
за отпускане на целева помощ за отопление, тъй като жалбодателят
е работил много кратко време, след което е бил освободен от работа. Предвид
изложеното, моли съда да прогласи нищожността на процесната
заповед, алтернативно, да я отмени като незаконосъобразна. На основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата, моли за присъждане на адвокатско
възнаграждение, съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Ответникът
по жалбата - директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – село Кирково,
област Кърджали, редовно призован, се явява лично директорът М. С. Б., която
заявява, че оспорва жалбата и я счита за неоснователна, като моли съда да
потвърди издадената от нея Заповед №ЗСП/Д-К-КК/1918 от 12.10.2020 год., с която
е отказана целева помощ за отопление по Наредба №РД 07-5/2008 год. на лицето Ш.Б.М.,
с мотив: Наредба №РД 07-5, Целева помощ за отопление: На основание чл.10, ал.1,
т.7 от ППЗСП – Няма 6 месечна регистрация в Дирекция „Бюро по труда”.” Сочи, че
Ш.Б.М. е регистриран в Дирекция „Бюро по труда” - *** от 24.02.2020 год. до
22.06.2020 год., а от 22.06.2020 год. до 10.07.2020 год. има сключен трудов
договор с ЕТ „***”, за който период има представени брутни доходи, в размер на ***
лева. Сочи, че лицето отново е регистрирано в Дирекция „Бюро по труда” на
30.07.2020 год. и към момента на подаване на заявление-декларацията няма
необходимата 6-месечна регистрация. Излага аргумент, че в случаите, при които
лицата към момента на подаване на заявление-декларация по реда на чл.9 от ППЗСП
и Наредба №РД07-5/16.05.2008 год. на МТСП, са безработни, съгласно §1, ал.1,
т.6 от ДР на ППЗСП, по отношение на тях се прилага изискването за 6-месечна
регистрация, съгласно чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП, като счита, че с оглед на
констатираните факти се установява, че Ш.Б.М. не отговаря на условията на чл.2,
ал.1 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008 год., във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП,
а именно - безработните лица да са регистрирани в Дирекция „Бюро по труда”
най-малко 6 месеца, преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ
и да не са отказали предлаганата им работа. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да потвърди Заповед №ЗСП/Д-К-КК/1918 от 12.10.2020
год., като правилна и законосъобразна и да отхвърли жалбата като неоснователна.
Съдът,
като прецени оспорвания административен акт и като взе предвид становищата на
страните и представените и приети по делото писмени и гласни доказателства,
приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е допустима, като подадена в законоустановения срок и
от легитимирано лице, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Предмет
на спора е законосъобразността на Заповед №ЗСП/Д-К-КК/1918 от 12.10.2020 год., издадена
от директора на Дирекция „Социално подпомагане” - Кирково, с която, на жалбодателя Ш.Б.М. е отказана целева помощ за отопление с
твърдо гориво (в пари), за отоплителен сезон 2020 - 2021 год. (от 01 ноември 2020
год. до 31 март 2021 год.). Тази заповед е била връчена и получена лично от жалбодателя М. на 20.10.2020 год., видно оформената към
самата заповед разписка за получаване/л.6, л.12/ и е била обжалвана от него по административен
ред с жалба, подадена на 29.1.2020 год./л.27/, до директора на РД
„Социално подпомагане” – Кърджали, който се е произнесъл с Решение №09-РД04-0519
от 12.11.2020 год./л.7-л.8/ и с което решение жалбата
не е била уважена и съответно е била потвърдена оспорената Заповед №
ЗСП/Д-К-КК/1918 от 12.10.2020 год., издадена от директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Кирково. Това решение е било получено от жалбодателя
М., като в съдебно заседание, от ответника по жалбата е направено изрично
изявление, че не могат да представят доказателства относно датата на връчване
или получаване от жалбодателя, на решението, издадено
от директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” – Кърджали. Предвид
обстоятелството, че в тежест на административния орган е да установи датите и
начина на връчване на актовете, издадени в хода на административното
производство на участващите в него лица, то следва да се приеме, че жалбата до
съда, задвижила настоящото съдебно производство е подадена в срок.
Така,
предвид горното съдът счита, че така подадената жалба на 27.11.2020 год. от Ш.Б.М.
е допустима – спазен е най-напред предвидения административен ред за обжалване
на заповедта, т.е. изчерпан е задължителния административен контрол, като впоследствие
жалбата до съда е подадена в законоустановения срок,
по предвидения ред и в предвидената от закона писмена форма и с изискуемото се
съдържание, от лице - надлежна страна, която е адресат на административния акт
и с който акт се засягат негови законни права и интереси и която, с оглед на
гореизложеното, има право и интерес от оспорването, поради което същата следва да
бъде разгледана по същество.
От
фактическа страна, от събраните по делото писмени доказателства и след тяхната
преценка поотделно и съвкупност, съдът намира за установено следното:
Административното
производство по издаването на Заповед
№ЗСП/Д-К-КК/1918 от 12.10.2020 год. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Кирково е
започнало по повод подадена от жалбодателя Ш.Б.М. заявление-декларация за отпускане
на целева помощ за отопление с твърдо гориво, с Вх.№***
от *** год. на Дирекция
„Социално подпомагане” - село Кирково/л.16-л.17/, в което е декларирал
семейно положение – „***”, социална група – „***”, здравословно състояние – „***”,
както и че не съжителства с други лица, както и че няма лица, задължени по
закон да му осигуряват издръжка. Жалбодателят М. е
декларирал, че получава доход от пенсия, а към това заявление – декларация е
приложено Удостоверение с Изх.№** от *** год., издадено от ЕТ ***/л.18/, в което е удостоверено,
че на Ш.Б.М.,
за периода от м.октомври 2019 год. до м.септември 2020 год. вкл., т.е. за
предходните 12 месеца, е изплатено брутно възнаграждение, в размер на *** лева,
както и е отразено, че не е получавал обезщетение за временна
неработоспособност.
По
повод така подаденото заявление - декларация с Вх.№***
от *** год. на
Дирекция „Социално подпомагане” – село Кирково, е изготвен социален доклад от 12.10.2020
год., от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” – село
Кирково, проверен и съгласуван на 12.10.2020 год. с началник отдел „ИОХУСУСЗ” в
Дирекция „Социално подпомагане” - село Кирково/л.15/, в който е отразено, че семейното
положение на Ш.Б.М.
отговаря на декларираното – ***, както и са потвърдени останалите
декларирани обстоятелства от него. В доклада е посочено, че същият има
регистрация в ТД „Бюро по труда”, с Рег.№*** от *** год. и че е във видимо
добро здравословно състояние и не притежава ЕР на ТЕЛК, медицинско
удостоверение или епикризи. В социалния доклад, като
доходи на Ш.М. от предходните 6/шест/ месеца е отразена единствено сумата в размер
на *** лева, като получена от трудова дейност. Отразено е също, че жилището на Ш.М.
си е негова собственост и се състои от 3 три стаи и че въпреки по-големият
размер, това жилище не може да бъде отдавано под наем поради липса на желаещи
наематели, както и не притежава друг жилищен или вилен имот, видно от получена
информация от отдел „Местни данъци и такси”. В социалния доклад е описано, също
така, че притежаваната собственост не може да бъде източник на допълнителни
доходи и че не е установено „прехвърляне или продажба” или чрез договор за
дарение, на жилищен, вилен, селскостопански или горски имот през последните пет
години, както и че не е установен договор за предоставяне на собственост срещу
задължение за издръжка и/или гледане и че Ш.М. не е регистриран като едноличен
търговец и не е собственик на капитал в търговско дружество.
В раздел 6 на доклада, наименован
„Други констатирани обстоятелства”, е описано, че е установено, че Ш.М. живее
сам в собствено жилище, че хигиенно-битовите условия са добри и че сам се грижи
за домакинството си. Посочено е, че е безработно лице и като такъв е
регистриран в Дирекция „Бюро по труда”, но няма необходимата шестмесечна
регистрация, както и че доходът му е от трудова дейност и наследствена пенсия.
Така, в този социален доклад, при преценката на нуждите
от социално подпомагане на жалбодателя Ш.Б.М., е направен
„мотивирано предложение за отказ” за социална помощ, на основание чл.10, ал.1,
т.7 от Правилника за приложение на ЗСП, като е посочено, че помощта се отказва,
тъй като Ш.М. няма необходимата шестмесечна регистрация в Дирекция „Бюро по
труда”.
Така,
въз основа на този социален доклад от 12.10.2020 год., директорът на Дирекция
„Социално подпомагане” – село Кирково и на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.4,
ал.4 и чл.3, ал.3 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 год. на МТСП Заповед
№РД01-13 от 07.07.2020 год. на министъра на труда и социалната политика, е
издал оспорената Заповед №ЗСП/Д-К-КК/1918 от 12.10.2020 год./л.6,
л.12/,
с която е отказал да отпусне целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари)
на жалбодателя Ш.Б.М., като в заповедта като мотиви е
изписано следното: „Наредба №РД-07-5,
Целева помощ за отопление: На основание чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП – Няма
6-месечна регистрация в Дирекция „Бюро по труда”.”, като в заповедта е
указано, че може да се обжалва пред директора на Регионална дирекция „Социално
подпомагане” – Кърджали.
Против така
издадената заповед е подадена в срок жалба до директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане” – Кърджали, с Вх.№09-9401-0925 от 29.10.2020 год./л.27, л.29/, като по повод тази жалба е
постановено с Решение №09-РД04-0519 от 12.11.2020 год./л.7-л.8/, с което, на основание чл.97,
ал.1 от АПК, чл.13, ал.5 от ЗСП и чл.4, ал.5 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008
год. на МТСП, за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление,
директорът на РДСП – Кърджали е потвърдил Заповед №ЗСП/Д-К-КК/1918 от
12.10.2020 год. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – село Кирково.
Въз основан на изложените в решението мотиви директора на Регионална дирекция
„Социално подпомагане” – Кърджали също е извел краен извод, че с оглед
констатираните факти се установява, че жалбодателят Ш.М.
не отговаря на условията на чл. 2, ал.1 от Наредба №РД07-5 от 16.05.2008 год.
на МТСП, във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от Правилника за прилагане на Закона за
социално подпомагане, безработните лица да са регистрирани в дирекциите „Бюро
по труда” най-малко 6 месеца преди подаване на заявление-декларацията за
социална помощ и да не са отказали предлаганата им работа.
По
преписката е приложена и е приета като доказателство Служебна бележка с Изх.№***
от *** год., издадена от Дирекция „Бюро по труда” - ***/л.10/, в която е отразено, че през
календарната 2020 год. жалбодателят Ш.Б.М., с
постоянен адрес:***, е бил регистриран като търсещо работа лице в Дирекция
„Бюро по труда” - ***, ***, от датата 24.02.2020 год. до 21.06.2020 год. и от
датата 30.07.2020 год. до момента, т.е. до датата на издаване на служебната
бележка. По преписката е представено и е прието като доказателство и
Удостоверение с Изх.№** от *** год., издадено от ЕТ ***, ***/л.11/, в което е удостоверено, че на жалбодателя Ш.Б.М. е било изплатено брутно възнаграждение
за м.юни 2020 год., в размер на *** лева и за м.юли 2020 год., в размер на *** лева или общо изплатено брутно
възнаграждение, в размер на *** лева.
При така установеното от фактическа страна и
след преценка и анализ на приобщените по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и при
извършената служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на
всички основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че жалбата
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл.146 от АПК, настоящият съдебен
състав констатира най-напред, че тя е издадена от материално и териториално
компетентен орган – директора на Дирекция „Социално подпомагане” – село Кирково,
община Кирково, област Кърджали, съгласно чл.13, ал.2 от ЗСП. Заповедта, освен
това, е издадена при спазване на изискуемата се писмена форма и съдържа
изискуемите се от закона реквизити, като са посочени правните основания за
издаването й, а освен това съдържа, макар и много кратки, посочени и фактически
основания. В тази връзка съдът не споделя доводите за липса на мотиви в
атакуваната заповед, тъй като, макар и съвсем кратки, такива мотиви има и от
същите може да се установи фактическото основание за постановения отказ за
отпускане на целева помощ за отопление/в пари/. Предвид това съдът намира за
неоснователно твърдението, че в случая е налице толкова съществен порок във
формата и толкова съществено нарушение на изискванията на чл.59, ал.1 от АПК,
което да съставлява основание за обявяването на оспорената заповед за нищожна,
поради липса на мотиви.
В
контекста на установеното от фактическа и правна страна съдът намира, че в хода
на образуваното и проведено административно производство и доколкото процедурата
е съобразена с предвидените в Закона за социалното подпомагане/ЗСП/ и
правилника за прилагането му, процесуални норми, съдът намира, че не са
допуснати съществени нарушения на установените специални правила за провеждане
на социална анкета, както и на процесуалните правила на АПК, които да са довели
до нарушение на материалния закон или на неговата цел. Заявлението-декларация,
подадено от оспорващият е било разгледано при спазване на относимите
изисквания на чл.26 и чл.27 от ППЗСП, като е извършено посещение в обитаваното
от заявителя жилище, проведена е социална анкета, съставен е социален доклад и
на база направените в последния констатации и предложението на социалния
работник за отказ на помощта, е издадена обжалваната заповед. При провеждането
на производството е спазена разписаната в чл.26 - чл.28 от ППЗСП процедура,
вкл. сроковете по чл.27, ал.1 и чл.28 от правилника за изготвянето на социалния
доклад, издаването на заповедта и нейното съобщаване на адресата й. При
произнасянето си органът е взел предвид направените в хода на административната
процедура, фактически установявания, вкл. тези от социалната анкета, въз основа
на които е приел, че оспорващият не отговаря на условията за отпускане на
помощта по чл.9, ал.1 от ППЗСП.
По
отношението материалната законосъобразност, т.е. по отношение съответствието на
оспорения административен акт с приложимите материално-правни разпоредби на
закона, съдът намира на следното:
Условията
и редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през
отоплителния сезон са регламентирани в Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 год.,
издадена от министъра на труда и социалната политика, въз основа на законовата
делегация на чл.12, ал.4 на Закона за социално подпомагане. В разпоредбата на чл.2,
ал.1 от тази Наредба е предвидено, че право на целева помощ за отопление имат
лицата и семействата, чийто средномесечен доход за
предходните 6 месеца преди месеца за подаване на молбата-декларация е по-нисък
или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията
по чл.10 и чл.11 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане.
Според чл.2, ал.3 от Наредбата, основа за определяне на диференцирания
минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход, чийто месечен
размер се определя с акт на Министерския съвет, а в разпоредбите на ал.4 на
същия член е посочен диференцираният минимален доход за отопление за различни
категории лица като процент от гарантирания минимален доход за отопление. В
случая, от страна адмиистридсня орган явно е прието,
че средномесечният доход за отопление на жалбодателая за предходните шест месеца не надхвърля
определения по този начин диференциран минимален доход за отопление, доколкото
в оспорената заповед няма посочено такова фактическо и правно основание за
постановения отказ.
Както
бе посочено и по-горе обаче, за правото на получаване на социална помощ за
отопление е необходимо заявителят да отговаря и на условията по чл.10 и чл.11
от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. В случая, административният
орган е счел, че жалбодателят Ш.М. не отговаря на
изискването на чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП, съгласно изискванията на чл.2, ал.1
от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 год. и няма право на социална помощ за
отопление с твърдо гориво, тъй като няма 6-месечна регистрация в Дирекция „Бюро
по труда”. По делото не се спори, че жалбодателят
отговаря на останалите условия по чл.10 и чл.11 от ППЗСП.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП, условие за отпускането на помощта е
безработните лица да са регистрирани в дирекция „Бюро по труда” най-малко 6
месеца преди подаване на молбата за социална помощ и да не са отказвали
предлаганата им работа или включване в обучение за ограмотяване, придобиване на
професионална квалификация или ключови компетентности по Закона за насърчаване
на заетостта, както и по програми и проекти, финансирани със средства от европейски
и други международни фондове, като следва да се отбележи, че това условие е
императивно. Същевременно обаче, в разпоредбата на чл.10 от ППСЗП са
регламентирани множество хипотези, т.е. посочени са различни категории лица, по
отношение на които това условие за отпускането на помощта не се прилага. Така,
съгласно ал.3 на същия чл.10 от ППЗСП, въобще не се изисква регистрация по
ал.1, т.7 в дирекциите „Бюра по труда” за отпускане на месечни помощи, за
посочените изчерпателно в тази алинея 3/от т.1 до т.7/, категории лица, като
т.6 е отменена/отм.,
бр.89 от 2016 г., в сила от 11.11.2016 г./. В разпоредбите на следващите пет алинеи
– от ал.4 до ал.9 вкл. на същия чл.10 от ППЗСП, са регламентирани хипотези,
т.е. посочени са различни категории лица, по отношение на които, шестмесечният
срок по ал.1, т.7 за регистрация в дирекциите „Бюра по труда” не се отнася. Така,
съгласно нормата на чл.10, ал.4, т.4/изм., ДВ, бр.63 от 2011 г.) от ППЗСП, срокът по
ал.1, т.7 не се отнася за лицата, които са се регистрирали в дирекциите „Бюра
по труда” в едномесечен срок от приключването на работа по програми или мерки
за заетост или на сезонна работа, както и по национални програми и проекти,
финансирани със средства от европейски и други международни фондове. По
отношение приложението на тази разпоредба, респ. по отношение регистрацията на жалбодателя Ш.М. в Дирекция „Бюро по труда” – Кирково в
посочения едномесечен срок, в мотивите към оспорената заповед, естествено, не е
упоменато абсолютно нищо. В тази връзка следва задължително да се посочи, че жалбодателят М. е бил насочен от Дирекция „Бюро по труда” –
Кирково да постъпи на работа при ЕТ ***, *** и същият е постъпил на
работа при този работодател през м.юни 2020 год., отработил е определен брой,
за което му е начислено възнаграждение, както и е отработил и определен брой
дни и през месец юли 2020 год., за което му е начислено брутно възнаграждение,
в размер на ***
лева. През същия този м.юли 2020 год. жалбодателят М.
е бил освободен от работа и още през същия м.юли 2020 год. – на 30 юли 2020
год., същият се е регистрирал отново в Дирекция „Бюро по труда”- ***. Тук
следва да се посочи, че по отношение на тези факти, между страните по делото
няма никакъв спор. Елементарният анализ на тези факти обаче сочи, че жалбодателят М. се е регистрирал в Дирекция „Бюро по
труда”- *** в рамките на едномесечния срок, предвиден в нормата на чл.10, ал.4,
т.4 от ППЗСП, след приключването на работа по мярка за заетост, от което
следва, че същият попада в категорията лица по тази хипотеза, т.е. същият е
лице, по отношение на което, шестмесечният срок по чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП,
за регистрация в дирекция „Бюра по труда” не се отнася. Тези факти, посочени
по-горе, са били известни на административния орган, издал оспорената заповед,
както и на социалния работник, изготвил преди това социалния доклад, но така
или иначе, нито в този социален доклад, нито в оспорената заповед, нито в
изготвеното становище с Изх.№30-96205#1 04.11.20202 год. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане” – Кирково/л.9/ по повод подадената от Ш.М.
жалба до директора на РД „Социално подпомагане” – Кърджали, нито в
постановеното решение по повод тази жалба, не е упоменато абсолютно нищо
относно наличието в случая на хипотезата на чл.10, ал.4, т.4 от ППЗСП, респ.
липсват каквито и да е мотиви, в които да се посочено, дали административният
орган приема, че жалбодателят Ш.М. е лице, което
попада в категорията лица по чл.10, ал.4, т.4 от ПЗСП по отношение на които, шестмесечният
срок по чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП, за регистрация в дирекциите „Бюра по труда”
не се отнася или не е такова и ако не е – защо не е.
Така
или иначе, предвид установените по делото факти и предвид техният анализ,
направен по-горе, съдът в настоящия състав категорично намира, че жалбодателят Ш.Б.М.
попада в категорията лица по чл.10, ал.4, т.4 от ППЗСП по отношение на които, шестмесечният
срок по чл.10, ал.1, т.7 от ППЗСП, за регистрация в дирекциите „Бюра по труда”
не се отнася и освен това, че същият се е регистрирал в Дирекция „Бюро по
труда” - ***, ***,
в едномесечния срок, регламентиран в същата норма на чл.10, ал.4, т.4 от ППЗСП.
При това положение и предвид факта, че единственият мотив, т.е. единственото
фактическо основание за постановения с оспорената заповед отказ за предоставяне
на социална помощ е, че жалбодателят няма 6-месечна регистрация
в Дирекция „Бюро по труда” - ***, а този шестмесечен срок не се прилага за
него, то се налага единствено възможния извод, че оспорената заповед е издадена
при неправилно приложение на материалния закон, т.е. в противоречие с
приложимите материалноправни разпоредби, което
съставлява отменително основание по чл.146, т.4 от АПК.
По
изложените по-горе съображения съдът намира също, че оспорената заповед не е
съобразена и с целта на закона, формулирана в чл.1, ал.2, т.1 от ЗСП, а именно
- да се подпомагат само лица, които без помощта на другиго не могат да
задоволяват своите основни жизнени потребности, т.е. по отношение на заповедта
е налице и отменителното основание по чл.146, т.5 от АПК.
От
гореизложеното става ясно, че отказът на директора на Дирекция „Социално
подпомагане” – Кирково да отпусне целева помощ за отопление
с твърдо гориво на оспорващия, обективиран в Заповед №ЗСП/Д-К-КК/1918
от 12.10.2020 год., следва да бъде отменен, като незаконосъобразен, поради наличието
на отменителните основания по чл.146, т.4 и т.5 от АПК. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от
съда, съгласно чл.173, ал.2, във вр. с ал.1 от АПК, преписката следва да се изпрати
на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Кирково, за издаване на нов
административен акт, като при преценката на обстоятелствата по заявеното
социално подпомагане, следва задължително да се спазят указанията по тълкуване
и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
В
настоящото производство се претендира и заплащане на
минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата
за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е
осъществил процесуалното представителство и защита на жалбодателя
в настоящото производство, на основание чл.38, ал.2, във вр.
с чл.38,
ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата/ЗАдв./. Съдът намира, че своевременно направенето
искане е основателно и следва да бъде уважено, т.к. от самото, приложено на
л.25 от делото, пълномощно, подписано от жалбодателя Ш.М., като упълномощител и
от адвокат М.Ю.С. от АК-***, с нотариална заверка на подписите, е видно, че жалбодателят
не е заплатил каквато и да е сума като адвокатско възнаграждение на упълномощения
от него адвокат, т.е. предоставената правна помощ е била безплатна, на посоченото
по-горе основание. Правото на
адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1,
т.2 от ЗАдв., т.е. на материално затруднено лице, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв., адвокатът, оказал на страната
безплатна правна защита, има право
на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, но не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗАдв., което възнаграждение се присъжда
на адвоката. За да упражни
последният това свое право, е достатъчно
да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение
е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., като не се
нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е в затруднено материално положение. Посочените предпоставки в случая са налице,
поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатско възнаграждение, в
полза на адвокат М.Ю.С. от АК-***, в размер на 300.00(триста) лева, определено по реда на
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2014 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
норма регламентира, че за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес до 1000 лева, каквото е и
настоящото административно дело, предвид размера на целевата помощ за отопление
с твърдо гориво
(в пари)
за отоплителен сезон 2020 - 2021 год., който е 495.50 лева, възнаграждението
е 300 лева. За дължимото от ответника
адвокатско възнаграждение в посочения размер, следва да бъде осъдена Агенцията за
социално подпомагане –
град София, която, съгласно разпоредбата
на чл.2, ал.3
от Устройствения
правилник на Агенцията за социално подпомагане/приет с ПМС № 25 от 07.02.2003 г., обн., ДВ, бр.15 от 14.02.2003 г., в сила от 01.01.2003
г./, е юридическото лице на бюджетна
издръжка,
със седалище ***
и с адрес на управление - ***.
Водим от горното и
на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/, във
връзка с чл.172, ал.1 и чл.173, ал.2 от АПК, Административен
съд – Кърджали
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ЗСП/Д-К-КК/1918 от 12.10.2020 год., издадена от директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – село Кирково, потвърдена с Решение №09-РД040-0519 от 12.11.2020
год. на директора на РД „Социално подпомагане” – Кърджали, с която, на Ш.Б.М. от
***, с ЕГН **********, е отказана целева
помощ за отопление с твърдо гориво (в
пари), за отоплителен сезон 2020 - 2021 год. (от 01 ноември 2020 год. до 31
март 2021 год.).
ИЗПРАЩА делото като преписка на
директора на Дирекция „Социално подпомагане” – село Кирково, община
Кирково, за преценяване, в
14/четиринадесет/-дневен срок от получаване на преписката, на правото за отпускане на
целева помощ за отопление
с твърдо гориво, за отоплителен сезон 2020 - 2021 год., на Ш.Б.М.
от ***, с
ЕГН **********,
по заявление – декларация с Вх.№***
от ***
год. на Дирекция „Социално
подпомагане” – село Кирково, при спазване задължителните указания по тълкуването
и прилагането на закона, изложени в мотивите на настоящото
решение.
ОСЪЖДА Агенция
за социално подпомагане – София, със седалище - *** и с адрес
на управление - ***, с
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат М.Ю.С. от АК-***, с адрес на адвокатската кантора – ***, разноски по настоящото съдебно
производство, в размер
на 300.00(триста)
лева, представляващи възнаграждение за един адвокат, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., представлявал по пълномощие Ш.Б.М., с ЕГН **********, с адрес ***, в настоящото
съдебно производство.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се
изпрати или връчи на страните по
делото.
Решението, на основание
чл.13, ал.6, предл.ІІ/второ/ от Закона за социално
подпомагане/ЗСП/, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я: