МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №3 от 16.01.2017г ПО НОХД № 2395/2015г. по описа на ПОС

                                  

П.ската окръжна прокуратура е повдигнала обвинения спрямо подсъдимите В.Г.З., А.Т.Ч., С.Р.Г., Б.Б.Р., В.Е.В. и С.В.Г. и същите са предадени на съд за извършени престъпления, както следва:

 

В.  Г.  З. – за престъпление по чл. 116 ал.1 т.7, т.9 и т.12 пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 вр. с ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК, за това, че на 12.02.2014г. в гр. П. като подбудител и помагач, в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител,  с В.Е.В., ЕГН: ********** като помагач, в съучастие със С.Р.Г.  ЕГН:********** и Б.Б.Р. ЕГН ********** двамата като извършители, умишлено е склонил С.Р.Г. и Б.Б.Р. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение) и умишлено е улеснил С.Р.Г. и Б.Б.Р.  чрез съвети и разяснения (даване на информация за личността на пострадалия, за навиците и местоположението му и съвети за начина на извършване на престъплението) и набавяне на средства (2 броя ножове), умишлено да умъртвят другиго - А.Т.Г. ***, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел, като е извършено при  условията на опасен рецидив - извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и деянието е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини .

         - престъпление по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с ал.1 от НК за това, че в периода от ***г. до ***г. включително в гр. П., при условията на продължавано престъпление като подбудител и помагач,  в съучастие с  А.Т.Ч. ЕГН **********  като подбудител, в съучастие със С.Р.Г.  ЕГН:**********, Б.Б.Р. ЕГН ********** и В.Е.В. ЕГН ********** същите като извършители, умишлено е склонил С.Р.Г., Б.Б.Р. и В.Е.В. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение) и умишлено е улеснил С.Р.Г., Б.Б.Р. и В.Е.В. чрез съвети и разяснения (даване на информация за  автомобилите и местонахождението им и даване на съвети за начина на запалването на автомобилите) и чрез набавяне на средства (бензин, туби, кибрит)  да извършат престъпления, а именно умишлено да запалят имущества със значителна стойност, като са последвали значителни вреди и като е имало опасност пожара да се разпростре и се е разпрострял върху други имоти като посочените по -горе, както следва:

         - на ***г.  в гр. П. като подбудител и помагач, в съучастие с А.Т.Ч.  като подбудител и В.Е.В. като извършител, умишлено е склонил В.Е.В. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение) и умишлено го е улеснил чрез съвети и разяснения (даване на информация за автомобилите и местонахождението им и даване на съвети за начина на запалването на автомобилите) умишлено да запали имущества със значителна стойност - лек автомобил марка “***” модел “***” с рег . № ***, собственост на “***” ЕООД гр. П., на стойност 38000 лева  и лек автомбил марка “***” с рег. № *** собственост на А.Й.Й. на стойност 8000  лева, като са последвали вреди в размер на 34200 лева за автомобила ***” модел “***” с рег . № ***, и вреди на стойност 6800 лева  за автомобила “***” с рег. № ***, всички вреди на обща стойност – 41000 лева;          

- на 04.10.2014г. в гр. П. като подбудител и помагач, в съучастие с Б.Б.Р. като извършител умишлено е склонил Б.Б.Р. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение)  и умишлено го е улеснил чрез съвети и разяснения (даване на информация за автомобила и местонахождението му и даване на съвети за начина на запалването му) и чрез набавяне на средства (туба с бензин и кибрит) умишлено да запали имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “***”, модел “ 207” с рег.№ *** собственост на “ ***” ЕАД гр. С. на стойност 6500 лева, като са последвали вреди в размер на 5200 лева;

      -  на 10.01.2015г. в гр. П.  като подбудител и помагач,  в съучастие  с А.Т.Ч. като подбудител,  и със С.Р.Г. и Б.Б.Р. двамата като извършители, умишлено е склонил С.Р.Г. и Б.Б.Р. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение) и умишлено ги е улеснил чрез съвети и разяснения (даване на информация за автомобила и  местонахождението му и даване на съвети за начина на запалването му) и чрез набавяне на средства (туба с бензин) умишлено да запалят имущество със значителна стойност – автомобил марка “ ***”, модел “***” с рег.№ *** собственост на “ ***” ООД, гр. Б. и на „***” ЕООД на стойност 32091 лева, като са последвали вреди в размер на 32091  лева;

       - на  ***г. в гр. П. като подбудител и помагач, в съучастие с А.Т.Ч.  като подбудител,  със С.Р.Г.  и Б.Б.Р. двамата като извършители, умишлено е склонил С.Р.Г. и Б.Б.Р. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение) и умишлено ги е улеснил чрез съвети и разяснения (даване на информация за автомобила и местонахождението му и даване на съвети за начина на запалването му)  и чрез набавяне на средства (туба за бензин) умишлено да запалят имущество със значителна стойност– лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег.номер *** – собственост на “***” ЕООД гр. П. на стойност 45000 лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху други  имоти като посочените по-горе - върху  лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег. № ***,  собственост на С.А.Й. на стойност 5500  лева, и върху лек автомобил “***”,  модел “***” с рег. № ***, собственост на Ж.Т.Н.,  на стойност 5500  лева, като са последвали значителни вреди в размер на 42750  лева за автомобила “***” модел “***”, с рег.номер ***, в размер на 4400 лева за  автомобила “***” модел “***”, с рег. номер ***,  и вреди в размер на 2139,92 лева за автомобила “***” модел “***” с рег. № *** -  всички вреди на обща стойност 49289,92 лева

и от деянията са последвали значителни вреди с общ размер 127580,92 лева;

-  престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и 4 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 10.01.2014г. в гр. П. като подбудител и помагач, в съучастие А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител,  и със С.Р.Г., ЕГН:********** като помагач, и в съучастие с  В.Е.В. ЕГН ********** като извършител умишлено е склонил В.Е.В. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение) и умишлено го е улеснил чрез съвети и разяснения (даване на информация за автомобила и местонахождението му и даване на съвети за начина на извършването на  деянието) умишлено противозаконно да унищожи  чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на лек автомобил марка “*** модел “***”, с регистрационен номер *** собственост на “***” ЕООД гр. П. на стойност 997 лева

 

 

         А.Т.Ч. - престъпление по чл. 116 ал.1 т. 7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл. 20 ал.3 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 12.02.2014г. в гр. П. като подбудител, в съучастие с В.Г.З. ЕГН **********  като подбудител и помагач,  с В.Е.В., ЕГН: ********** като помагач, и в съучастие със С.Р.Г.  ЕГН:********** и Б.Б.Р. ЕГН **********  двамата като извършители, умишлено е склонил В.Г.З. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение) умишлено да склони други лица, избрани от В.Г.З. (С.Р.Г. и Б.Б.Р.) умишлено да умъртвят другиго- А.Т.Г. ***, като деянието е извършено предумишлено и с користна цел и е  останало недовършено поради независещи от волята на  дееца причини.

         - престъпление по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. с ал.1 от НК, за това, че в периода от ***г. до ***г. включително в гр. П., при условията на продължавано престъпление като подбудител,  в съучастие с  В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач, в съучастие със С.Р.Г. ЕГН:**********, Б.Б.Р. ЕГН ********** и В.Е.В. ЕГН ********** тримата като извършители, умишлено е склонил В.Г.З. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение) умишлено да склони други лица, избрани от В.Г.З. (С.Р.Г., Б.Б.Р. и В.Е.В.)  да  запалят имущества със значителна стойност, като са последвали значителни вреди и като е имало опасност пожара да се разпростре и като се е разпрострял върху други имоти като посочените по- горе , както следва:

         - на ***г.  в гр. П. като подбудител, в съучастие с В.Г.З. като подбудител и помагач, и В.Е.В. като извършител, умишлено  е склонил В.Г.З. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение) умишлено да склони друго лице, избрано от В.Г.З.  (В.Е.В.) да запали имущества със значителна стойност лек автомобил марка “***” модел “***” с рег . № *** , собственост на “***” ЕООД гр. П. , на стойност 38000 лева  и лек автомобил марка “***” с рег. № *** собственост на А.Й.Й. на стойност 8000 лева, като са последвали вреди в размер на 34200 лева за автомобила ***” модел “***” с рег . № *** и в размер на 6800 лева  за автомобила “***” с рег. № ***, всички вреди с общ размер 41000 лева.         

           -на 10.01.2015г. в гр. П.  като подбудител, в съучастие с В.Г.З. като подбудител и помагач, в съучастие със С.Р.Г. и Б.Б.Р. двамата като извършители, умишлено е склонил В.Г.З. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение)  умишлено да склони други лица, избрани от В.Г.З. (С.Р.Г. и Б.Б.Р.) да запалят имущество със значителна стойност лек автомобил марка “***”, модел “***” с рег.№ *** собственост на “***” ООД, гр. Б. и „***” ЕООД, на стойност 32091  лева, като са последвали вреди в размер на 32091  лева,

       - на  ***г. като подбудител, в съучастие с В.Г.З. като подбудител и помагач,  със С.Р.Г.  и Б.Б.Р. двамата като извършители, умишлено е склонил В.Г.З. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение)  умишлено да склони други лица, избрани от В.Г.З. (С.Р.Г. и Б.Б.Р.)  да запалят имущество със значителна стойност– лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег.номер *** – собственост на “***” ЕООД гр. П. на стойност 45000 лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху други  имоти като посочените по- горе - върху  лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег. номер ***,  собственост на С.А.Й. на стойност 5500 лева, върху лек автомобил “***”,  модел “***” с рег. № ***, собственост на Ж.Т.Н.,  на стойност 5500 лева, като са последвали значителни вреди в размер на 42750 лева за автомобила “***” модел “***”, с рег.номер *** , в размер на 4400  лева за  автомобила “***” модел “***”, с рег. номер ***, и в размер на 2139,92 лева за автомобила “***” модел “***” с рег. № ***, всички вреди с общ размер 49289,92 лева,

и от деянията са последвали значителни вреди с общ размер 122380,92 лева;

- престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 10.01.2014г. в гр. П. като подбудител, в съучастие с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач, в съучастие със С.Р.Г., ЕГН:********** като помагач, и в съучастие с В.Е.В. ЕГН ********** като извършител, умишлено е склонил В.Г.З. (чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение) умишлено да склони друго лице, избрано от В.Г.З. (В.Е.В.) противозаконно да унищожи  чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на лек автомобил марка “*** модел “***”, с регистрационен номер *** собственост на “***” ЕООД гр. П. на стойност 997 лева;

- престъпление по чл.339 ал.4 вр.ал.3 от НК, за това, че на 24.01.2015г. в град П. е предал другиму – на С.В.Г. боеприпаси за огнестрелни оръжия – 575бр. ловни патрони, както следва: 488бр. ловни патрони, кал.12х70, 26бр. ловни патрони  кал.12х76, 45 бр. ловни патрони кал. .308 Win, 8бр. ловни патрони, кал.30-06 Spr. и 8бр. ловни патрони кал.6,5х68мм, без последният (С.Г.) да има разрешение за носене на съответното огнестрелно оръжие – за ловно огнестрелно оръжие кал.12х70, кал.12х76,  кал. .308 Win, кал.30-06 Spr. и кал.6,5х68мм.

                                                                                                                                 

 

         С.Р.Г. - престъпление по чл. 116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 12.02.2014г. в гр. П. като извършител, в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН **********  като подбудител, с В.Г.З. ЕГН **********  като подбудител и помагач, с В.Е.В., ЕГН: ********** като помагач, и с Б.Б.Р. ЕГН **********  като извършител, е направил опит умишлено да умъртви другиго с користна цел - А.Т.Г. ***, като деянието е извършено предумишлено и е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини;

-  престъпление по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че през периода от 10.01.2015г. до ***г. включително в гр. П., при условията на продължавано престъпление, като извършител в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител, с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач, с Б.Б.Р. ЕГН ********** като извършител, е запалил имущества със значителна стойност, като са последвали значителни вреди и като е имало опасност пожара да се разпростре и се е разпрострял върху други имоти като посочените по-горе, както следва:

      -  на 10.01.2015г. в гр. П.  като извършител,  в съучастие  с А.Т.Ч. като подбудител, с В.Г.З. като подбудител и помагач, и с Б.Б.Р.   като извършител,  е запалил  имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “***”, модел “***” с рег.№ *** собственост на “ ***” ООД, гр. Б. и на „***” ЕООД на стойност 32091 лева, като са последвали вреди в размер на 32091 лева;

       - на  ***г. като извършител,  в съучастие  с А.Т.Ч.  като подбудител, с В.Г.З. като подбудител и помагач,  и с Б.Б.Р.   като извършител,  умишлено е запалил имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег.номер *** – собственост на “***” ЕООД гр. П. на стойност 45000 лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху други имоти като посочените  по- горе - върху  лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег. номер ***, собственост на С.А.Й. на стойност 5500 лева и върху лек автомобил “***” модел “***” с рег. № ***, собственост на Ж.Т.Н.,  на стойност 5500 лева, като са последвали значителни вреди в размер на 42750 лева за автомобила “***” модел “***”, с рег.номер *** , в размер на 4400 лева за  автомобила “***” модел “***”, с рег. номер ***, и в размер на  2139,92 лева за автомобила “***” модел “***” с рег. № ***,  всички вреди на обща стойност 49289,92 лева и от деянията са последвали значителни вреди с общ размер 81380,92 лева ;

         - престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК , за това, че през периода 10.01.2014г. – *** г. включително в гр. П. при условията на продължавано престъпление, като извършител (за деянията от 10.01.2015 г. и *** г.) и като помагач (за деянието от 10.01.2014 г.), в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител, с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач, с Б.Б.Р. ЕГН ********** като извършител и с В.Е.В. ЕГН ********** като извършител, противозаконно е повредил чужди движими вещи  и умишлено е улеснил по друг начин В.Е.В. (транспортирал с автомобил извършителя до и от мястото на престъплението) да унищожи противозаконно чужда движима вещ както следва:

- на 10.01.2014г. в гр. П. като помагач,   в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН **********  като подбудител, с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач, и с В.Е.В. ЕГН **********  като извършител, умишлено е улеснил по друг начин В.Е.В. (транспортирал с автомобил извършителя до и от мястото на престъплението) да унищожи противозаконно чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на лек автомобил марка “***” модел “***”, с регистрационен номер ***, собственост на “***” ЕООД гр. П., на стойност 997 лева;

- на 10.01.2015 г. в гр. П. като извършител в съучастие с Б.Б.Р. като извършител противозаконно е повредил чужда движима вещ - лек автомобил “***” модел “***” с рег № ***, собственост на С.Г.М., като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 635,63 лв.

- на *** г. в гр. П. като извършител в съучастие с Б.Б.Р. като извършител противозаконно е повредил чужда движима вещ - лек автомобил “***” модел “***” с рег. № ***, собственост на Б.Д.А.,  като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 491,74 лв.

като общата стойност на причинените от престъплението щети възлиза на 2124,37 лв.

 

 

         Б.Б.Р. - престъпление по чл. 116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.63 ал.2 т. 1 от НК, за това, че на 12.02.2014г. в гр. П. като извършител, в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител, с В.Г.З. ЕГН **********  като подбудител и помагач, с В.Е.В., ЕГН: ********** като помагач и със С.Р.Г. ЕГН:********** като извършител, е направил опит  умишлено да умъртви другиго с користна цел - А.Т.Г. ***, като деянието е извършено предумишлено и е останало недовършено поради независещи от волята на  дееца причини  и е извършено от същия като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си

- престъпление по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че в периода от 04.10.2014г. до ***г. включително  в гр. П., при условията на продължавано престъпление като извършител, в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител, с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач и със С.Р.Г.  ЕГН:********** като извършител, е запалил имущества със значителна стойност, като са последвали значителни вреди и като е имало опасност пожара да се разпростре и се е разпрострял върху други имоти като посочените по - горе  както следва:

         - на 04.10.2014г. в гр. П. като извършител, в съучастие с В.Г.З. като подбудител и помагач, е запалил имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “***”, модел “ 207” с рег.№ *** собственост на “ ***” ЕАД гр. С. на стойност 6500 лева, като са последвали вреди в размер на 5200 лева;

      -  на 10.01.2015г. в гр. П.  като извършител,  в съучастие  с А.Т.Ч. като подбудител, с В.Г.З. като подбудител и помагач  и със С.Р.Г.  като извършител е запалил  имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “ ***”, модел “***” с рег.№ *** собственост на “ ***” ООД, гр. Б. и на „***” ЕООД на стойност 32091 лева, като са последвали вреди в размер на 32091 лева;

       - на  ***г. като извършител,  в съучастие  с А.Т.Ч.  като подбудител, с  В.Г.З. като подбудител и помагач  и  със С.Р.Г.   като извършител,  е запалил имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег.номер *** – собственост на “***” ЕООД гр. П. на стойност 45000  лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху други имоти като посочените  по- горе - върху  лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег. номер ***, собственост на С.А.Й. на стойност 5500 лева и върху лек автомобил “***” модел “***” с рег. № ***, собственост на Ж.Т.Н.,  на стойност 5500 лева, като са последвали значителни вреди в размер на 42750 лева за автомобила “***” модел “***”, с рег.номер *** , в размер на 4400 лева за  автомобила “***” модел “***”, с рег. номер ***, и в размер на  2139,92 лева за автомобила “***” модел “***” с рег. № ***,  всички вреди на обща стойност 49289,92 лева

и от деянията са последвали значителни вреди с общ размер – 86580,92 лева

 - престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, за това, че през периода 10.01.2015 г. – *** г. включително в гр. П. при условията на продължавано престъпление като извършител в съучастие със С.Р.Г. като извършител противозаконно е повредил чужди движими вещи, както следва:

-      на 10.01.2015 г. в гр. П. като извършител в съучастие със С.Р.Г. като извършител противозаконно е повредил чужда движима вещ - лек автомобил “***” модел “***” с рег № ***, собственост на С.Г.М., като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 635,63 лв.

-      на *** г. в гр. П. като извършител в съучастие със С.Р.Г. като извършител противозаконно е повредил чужда движима вещ - лек автомобил “***” модел “***” с рег. № ***, собственост на Б.Д.А.,  като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 491,74 лв.;

като общата стойност на причинените от престъплението щети възлиза на 1127,37 лв.

 

 

         В.  Е.  В.- престъпление по чл.116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр. с ал.1 от НК, за това, че на 12.02.2014г. в гр. П. като помагач, в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител, с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач,  със С.Р.Г.  ЕГН **********  и Б.Б.Р. ЕГН **********  като извършители умишлено е улеснил С.Р.Г. ЕГН ********** и Б.Б.Р. ЕГН ********** чрез разяснения и по друг начин (проследяване на А.Т.Г. *** и даване на информация  за навиците  и местоположението му)  умишлено да умъртвят другиго- А.Т.Г. ***, като деянието е извършено предумишлено и  с користна цел и е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини;

- престъпление чл.330 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, за това, че на  *** г. в гр. П. като извършител,   в съучастие с  А.Т.Ч. ЕГН **********  като подбудител и с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и  помагач,  е запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил марка “***” модел “***” с рег. № ***, собственост на “***” ЕООД гр. П., на стойност 38000 лева  и лек автомобил марка “***” с рег. № *** собственост на А.Й.Й. на стойност 8000 лева, като са последвали вреди в размер на 34200 лева за автомобила ***” модел “***” с рег . № ***, и вреди на стойност 6800 лева  за автомобила “***” с рег. № ***, всички вреди на обща стойност  41000 лева

- престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за това, че през периода *** г. - 10.01.2014 г. включително в гр. П. при условията на продължавано престъпление като извършител, самостоятелно и в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител, с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач, и със С.Р.Г.  ЕГН:********** като помагач противозаконно е повредил и  унищожил чужди движими  вещи, както следва:

-  на *** г. в гр. П. самостоятелно противозаконно е повредил лек автомобил марка “***” модел “190Е” с рег. № *** собственост на Н.И.Н., като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 204 лв.

-  на 10.01.2014 г. в гр. П.  като извършител, в съучастие с А.Т.Ч. ЕГН ********** като подбудител, с В.Г.З. ЕГН ********** като подбудител и помагач, и със С.Р.Г. ЕГН:********** като помагач противозаконно е  унищожил чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на лек автомобил марка “***” модел “***”, с регистрационен номер ***, собственост на “***” ЕООД гр. П., на стойност 997 лева,

като общата стойност на причинените от престъплението щети възлиза на 1201 лева

       

 

         С.В.Г. - престъпление по чл.339 ал.2 вр. ал.1 от НК, за това, че на 24.01.2015г.,  град П. е придобил чрез предаването им от А.Т.Ч. и държал боеприпаси за огнестрелни оръжия в голямо количество – 575бр. ловни патрони както следва: 488бр. ловни патрони кал. 12х70, 26бр. ловни патрони кал. 12х76, 45бр. ловни патрони кал. .308Win, 8бр. ловни патрони кал. .30-06Spr.  и 8бр. ловни патрони кал. 6.5х68мм, без да има за това надлежно разрешение

 

В хода на съдебното следствие подсъдимите З., Ч., Г., Б. и Г. дават обяснения по обвинението, а подсъдимия В. отказва да даде обяснения.

След приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения представителите на държавното обвинение поддържат повдигнатите на всички подсъдими обвинения. По отношение на престъплението по чл.116, вр. чл.18 от НК  държавните обвинители сочат, че за всички подсъдими, които са предадени на съд за това престъпление, следва да намери приложение разпоредбата на чл.58, буква А от НК, като  им бъде наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, не поради многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а единствено заради това, че деянието е във фазата на опита и е с невисока степен на довършеност.

По отношение на подсъдимия В.З. държавните обвинители сочат, че е налице само едно смекчаващо отговорността обстоятелство, свързано с оказаното съдействие на досъдебната фаза, което е допринесло за разкриване на обективната истина, като се обръща внимание на това, че то не е съвсем пълноценно с оглед на позицията на този подсъдим в съдебната фаза. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се сочат лошите характеристични данни за подс.З., обремеН.то му съдебно минало, множеството престъпления, в които е участвал, трайните му престъпни нагласи по отношение на престъплението по чл.330 от НК, користните интереси и цели, които имал при извършване на деянията по чл.330 от НК и чл.216 от НК, нанесените щети от престъпленията по чл.330 от НК, които многократно надхвърлят критерия за 14 минимални работни заплати, както и обстоятелството, че именно подс.З. е двигателя на престъпната дейност. Сочи се, че подс.З. е намерил съучастниците, той разпределил ролите им, разпределял е възнагражденията между тях, определял е начина на извършване на престъпленията и то по обвързващ за извършителите начин. Сочи се още, че той е човек с по-голям житейски опит спрямо извършителите, което му е позволило чрез този си авторитет да им въздейства и да ги манипулира. Всичко това според прокурорите очертава подс.З. като личност със завишена степен на обществена опасност спрямо извършителите. По тези съображения представителите на прокуратурата, считат, че наказанията, които следва да бъдат определени и наложени на подс.З. следва да се определят при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно по чл.116 от НК предлагат дванадесет години лишаване от свобода, за престъплението по чл.330 от НК- лишаване от свобода между девет години и десет години, а по чл.216 от НК- между три години и четири години лишаване от свобода.

По отношение на подс.А.Ч. като смекчаващи отговорността обстоятелства се сочат неговото чисто съдебно минало, трудовата му ангажираност и факта, че е баща на непълнолетни деца. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се сочат множеството престъпления, трайните престъпни нагласи и трайността на престъпния умисъл по отношение на престъпленията по чл.330 от НК, щетите от престъпленията по чл.330 от НК, многократно надхвърлящи установения критерий за значителни щети, както и обстоятелство, че същият е първоначалния инициатор на преобладаващата престъпна дейност и то по необясними според прокурорите от етична гледна точка съображения – алчност, злоба, завист, за отмъщение и наказание за неоказани му услуги. Държавните обвинители твърдят, че това определя Ч. като лице с много проблемна ценностна система, което го отличава и като личност с много висока степен на обществена опасност, тъй като за обичайни житейски проблеми и несгоди, които могат да се случат на всеки член на обществото през живота му, той наказва и отмъщава чрез поръчване на престъпления, а разполага и с достатъчен финансов ресурс, за да заплаща за дадените поръчки. По тези съображения представителите на обвинението, излагат становище, че наказанията на Ч. следва да бъдат определени при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като за престъплението по чл.116 от НК следва да му бъде наложено наказание между единадесет години и дванадесет години лишаване от свобода. По отношение на обвинението по чл.330 от НК се предлага наказание лишаване от свобода между осем години и десет години, като се изтъква, че се касае за продължавано престъпление, а за престъплението по чл.216 от НК се предлага наказание лишаване от свобода между една година до две години. За престъплението по  чл.339, ал.4 от НК се предлага две години лишаване от свобода. За последното престъпление се изтъква, че с действията си подс.Ч. не е целял трайно да предаде на подсъдимия Г. иззетите патрони, а единствено да ги премести от едно място на друго място за съхранение, поради което считат, че интензитета на тази престъпна дейност не е голям.

За подс. Б.Р., представителите на прокуратурата считат, че следва да му бъдат определени от съда наказания при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно за престъплението по чл.116 от НК, след редукцията по чл.63 от НК – лишаване от свобода в размер на четири години и шест месеца. За престъплението по чл.330 от НК – лишаване от свобода между четири години и шест месеца и пет години и шест месеца, за престъплението по чл.216 от НК – лишаване от свобода между една и две години. Като смекчаващи отговорността обстоятелства се сочат признаване на вината от самото начало на разследването и пълно съдействие от подсъдимия за разкриване на обективната истина, чистото му съдебно минало, изказаното съжаление за станалото, както и младата му възраст. Като отегчаващите отговорността обстоятелства за този подсъдим, конкретно по чл.116 от НК се сочи по-високата степен на участие в изпълнителното деяние и последиците от престъплението по чл.116 от НК по отношение на пострадалия А.Г., чието психическо състояние е било засегнато и останало промеН. и до днес. Като отегчаващите отговорността обстоятелства, конкретно по чл.330 от НК и чл.216 от НК се сочат обективираната трайност на престъпния умисъл. Като отегчаващи отговорността обстоятелства се сочат  и щетите, причинени от престъпленията по чл.330 от НК, тъй като същите многократно надхвърлят установения в прак***та критерий за значителни щети от 14 минимални работни заплати.

По отношение на подс. С.Г. представителите на прокуратурата излагат становище, че са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като признанието на вината, пълното съдействие от самото начало на разследването, включително и преди лицето да има качеството на обвиняем, разкайване за извършеното, младата възраст, чистото съдебно минало, а конкретно по чл.116 от НК и ниската степен на участието му в престъплението. Отегчаващи отговорността обстоятелства за него се сочат  множеството престъпления, трайния престъпен умисъл, фактът, че престъпленията по чл.330 от НК са извършени с намерение за обогатяване с користна цел, както и фактът, че щетите причинени от престъплението по чл.330 от НК многократно надхвърлят критерия значителни щети от 14 минимални работни заплати. По тези съображения държавните обвинители излагат становище, че на подс.Г. следва да му бъде наложено наказание за престъплението по чл.116 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства между четири години и пет години лишаване от свобода, за престъплението по чл.330 от НК също между четири години и пет години, а за престъплението по чл.216 от НК между една година и шест месеца и две години и шест месеца.

По отношение на подс. В.В. от страна на прокуратурата се сочат като смекчаващи отговорността обстоятелства  младата му възраст, статута му на неосъждано лице, усложнения социален статус към инкриминирания период, когато е бил оставен без родителска подкрепа, както и обстоятелството, че преди привличането му като обвиняем е дал предварителна информация на правоохранителните органи, която е способствала за разкриване на обективната истина по делото. Отегчаващите отговорността обстоятелства според обвинителите за този подсъдим са извършването на множество престъпления, трайния престъпен умисъл по отношение на деянието по чл.216 от НК, лошите му характеристични данни, тъй като същият е бил санкциониран за престъпление по чл.354а от НК. Като другото отегчаващо отговорността обстоятелство се сочи, че престъпленията по чл.330 от НК и чл.216 от НК са извършени от подс.В. с користни мотиви, а именно с цел да получи материална облага. По тези съображения представителите на прокуратурата считат, че наказанието на за подсъдимия В. следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства като бъде определено за престъплението по чл.116 от НК между три години и шест месеца и четири години и шест месеца лишаване от свобода, тъй като той е помагач, по чл.330, ал.1 от НК между три години и четири години лишаване от свобода, а по чл.216 от НК между една година и две години лишаване от свобода,

По отношение на подс. С.Г. според държавните обвинители наказанието му следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като се твърди наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства. Сочи се, че той е неосъждан, че е трудово ангажиран, че целта на държането на патроните е преместването им за кратък времеви период от едно място на друго. Излагат се съображения, че подс.Г. е финансово зависим от Ч., поради което от житейска гледна точка трудно можел да откаже подобна услуга на своя работодател. Като отегчаващо отговорността обстоятелство за този подсъдим се сочи наличието на лоши характеристични данни, обусловени от санкционирането му за извършено престъпление против правосъдието. По тези причини представителите на прокуратурата предлагат да му бъде определено наказание лишаване от свобода между една година и две години, което на основание чл.66 от НК да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

За подсъдимите З., Ч., Г., Р. и В. държавните обвинители считат, че съдът следва да приложи разпоредбите на чл.23 и чл.24 от НК, както и да се определи съответния режим за изтърпяване на наложените наказания и да приспадне предварителното задържане по реда на чл.59 от НК.

 

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец Г. – адв.Р., заявява в хода на съдебните прения, че се солидализира със становището на представителите на Окръжна прокуратура гр.П., като счита, че обвиненията спрямо подсъдимите са изцяло доказани и моли да бъдат наложени наказания на същите в рамките, в които са поискали представителите на прокуратурата. Адв.Р. сочи, че видно от представените амбулаторни листове и болнични листове от 2015 година и 2016 година че в различни периоди от 3 – 4 месеца и двете години А.Г. е страдал от депресивни състояния в следствие преживяната травма и очакване, че може да му се случи все още някакво ново нападение. Твърди се, че същия страда от безсъние, от тревожност и от панически страх в някои моменти. С тези мотиви се иска да бъде уважен и предявения граждански иск по справедливост.

 

От своя страна защитата представена от адв.Н. излага доводи, че няма доказателства в подкрепа на така повдигнатото на подс.З. обвинение по чл.116 от НК, тъй като З. никога не е поръчвал и не е казвал на другите подсъдими да убият пострадалия Г.. Твърди се липса на субективният елемент на самото деяние – прекия умисъл. Твърди се, че пресъздадена от полицейските служители пред съда информация, не може да бъде ползвана като годно доказателствено средство. Иска се съдът да  оправдае подс.З. за престъплението опит за убийство, а досежно другите две обвинения по чл. 330 от НК и по чл. 216 от НК се иска да му бъде наложено едно справедливо наказание.

Подсъдимият В.З. поддържа казаното от защитника си и изразява съжаление.

Адв.А. излага доводи, че дружеството «***» не е била единствена структура, която оказвала първична медицинска помощ и конкуренция между дружествата «***» и «***» не можела да съществува поради съществена разлика помежду им. Изтъква се липса на доказателствена обезпеченост на твърдението на прокуратурата, че подс. Ч. бил фактически собственик на «АГППМП ***». Твърди се, че показанията на свид.С. са опорочени и не следва да се кредитират. Относно свид.К. се твърди, че следва да се ценят само показанията му дадени от него непосредствено на съдебното следствие. Сочат се процесуални нарушения и при разпита на свид. К. на досъдебното производство, който бил разпитван заедно с Л.П. по едно и също време в едно помещение от един разследващ, а освен това в протокола за разпит било записано, че разпитът е започнал в 12,45 ч., а е завършил в 12,00 ч. и поради това се иска да не се  кредитират показанията му. Според адв.А. не следва да се дава вяра и на свид.В.В., тъй като в разпита си в съдебно заседание заявила, че на досъдебното производство е била разпитвана от четирима мъже, полицейски служители, а в протокола е записано, че е разпитвана от жена.  Това според адв.А. прави невалиден протокола за разпит на свид.В.. Същевременно адв.А. желае да се кредитират обясненията на подс.З., в които същия отрича съпричастност на подс.Ч. и в които същия твърди, че целта на нападението на Г. била той да бъде сплашен. В тази връзка се иска да бъдат кредитирани и показанията на свид.Т.М.. Според адв.А. умисълът за убийство не се доказва и както и умисълът не може да бъде алтернативен. Твърди се противоречие между свид.Б. и свид.М. за мястото, на което трябвало да попаднат ударите спрямо Г., поради което се иска да не се кредитират тези показания. Иска се съдът да прецени и евентуалната заинтересованост на полицейските служители, разпитани като свидетели по делото. Самопризнания, направени от подсъдимите по делото в различни фази на процеса адв.А. намира за такива вследствие на упражняване на физическо насилие и по-скоро на въздействие, обещание за по-малко наказание или изменение на мярката «Задържане под стража» с по-лека, поради което същите според нея не следва да се ценят като достоверен източник. Твърди се, че показания на полицейските служители са възпроизвеждане на самопризнания, което не е по законовия ред. Иска се от съда да не се кредитират показанията и на свид.Х. поради посочени от адв.А. противоречия. Адв. А. поставя въпроси като защо свид.З. не е давала обяснения като оперативен работник още във фазата на досъдебното производство, както и защо в СРС-тата няма нито един разговор, който да доказва престъпната дейност от страна на Ч.. Твърди се, че в изготвените ВДС от приложени СРС са налице заблуждаващи разговори. По отношение на свид.Н., адв.А. твърди, че скандалите са били предизвиквани от нея въпреки, че подс.Ч. и е помагал всячески. Изтъква се че свид.К. е заявил, че не е имал проблеми с познати на П. Н. и доколкото знае  и тя не е имала такива проблеми, поради което се иска да бъдат кредитирани именно показанията на К. от 10.01.15 г., дадени непосредствено след инцидента. Оспорват се заключенията на експертизите, установили стойността на опожарените леки автомобили тъй като техническото състояние на опожарените коли можело да се установи само от сервизната книжка и сервиза, в който МПС-то е поддържано и за реална оценка се правил оглед на място, а това  не било сторено. Изтъква се тотално противоречие между химическите и пожаротехническите експертизи. По отношение на обвинението по чл.339 от НК се твърди, че Г. е взел черни кашони, които той е преценил, без да осъзнава, че това са кашони с патрони, а от своя страна подс.Ч. му е казал да му прибере мръсния багаж. Поради това се изтъква липса на умисъл и липсва на предаване на фактическата власт върху боеприпасите. Също така се оспорва изпълнителното деяние на този състав, тъй като се твърди, че няма как да се предаде фактическата власт върху предмет чрез комуникация по телефона.

Адв. И.В. в своята пледоария сочи грубо нарушение на основополагащи за правораздаването принципи, регламентирани в чл. 3 и чл. 6 от ЕКПЧОС. Твърди се непрекъснато обективирано в процеса унизително и нечовешко отношение към подс.Ч. от страна на съда. Изтъква се нарушение на разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от ЗСВ, което в изключителна степен рефлектирало върху правата на Ч. като обвиняем и подсъдим по конкретното производство. Изтъква се под формата на въпрос, че е следвало да бъде сезирана Специализираната прокуратура с настоящото дело. Твърди се още, че има политическа поръчка по настоящото производство и тя е да бъде «смачкан» подс.Ч. със средствата на наказателното правораздаване, заради концесията на пазара, за която воювал с местната политическа власт. Адв. В. излага доводи и за процесуални нарушения още при започване на съдебното производство. Твърди се, че е било водено съдебно следствие без още тогава да е бил прочетен обвинителния акт по вина на председателя на състава и поради това срокът за предявавене на граждански претенции е бил изтекъл. Твърди се липса на процесуална легитимация на адв.Р., като повереник на пострадалия А.Г. да предяви граждански иск от името на доверителя си. В тази връзка се сочи, че изявлението на пострадалия Г., че поддържа становището на адв. Р. не означава нищо, поради което се иска производството по гражданския иск да се прекрати. Твърди се, че съдът е уважавал исканията отправяни от страна на обвинението и е осуетявал непрекъснато събирането на доказателства, искани от защитата. В подкрепа на този довод се изтъква, че подс.Ч. е изнесал информация за това, че Председателя  на съставя се обаждал на лице в затвора, на което разяснил, че наказанието на Ч. ще е високо, а в същото време без законово основание исканията за разпит на свидетели, които могат да потвърдят тези твърдения на подс.Ч. били отхвърлени и това нарушило правото на защита на подсъдимия. Изтъква се още грубо нарушаване на чл. 3 и чл. 6 от ЕКПЧОС по отношение поведението на състава по отношение здравословното състояние на Ч. и се анализират съответните факти по този въпрос като една проява на пристрастност от страна на съда. На следващо място адв.В. твърди, че диспозитивите на всички обвинения, с изключение на това по чл. 339 от НК са конструирани по начин, който ориентира тези диспозитиви към несъставомерни деяния или към деяния с друга правна квалификация. Твърди се и несъставомерност на деянието по чл.339 от НК, тъй като в обвинението било записано, че предаването е станало по телефона. Твърди се на следващо място, че единственото пряко доказателство срещу подс.Ч. за обвинението по чл.116 от НК представляват обясненията на подс.З., а те не са достатъчни. Сочи се че според същите обяснения Ч. не е казал на З. да бъде извършено убийството на Г., а е казал че иска той да бъде отстранен. Останалите доказателства според адв.В. са косвени такива, които не водят до единствения и безпротиворечив извод за вина. В този смисъл защитника оспорва твърденията на държавните обвинители, че версията за изнудване на Ч. от страна на З. е нелогична и необоснована. Според защитника никое от доказателствата не изключва тази версия. Излага се становището, че отношенията между «***» и «***» не са от естество да доведат до убийство, тъй като печалбата, която евентуално е генерирана от Г. се е осъществила назад във времето през 2011-2012г. По повод качеството на свидетели на полицейските служители се сочи, че оперативната беседа се прави зад гърба на разследващия орган и защитата и след тотално игнориране на процесуалните права на лицето, с което се осъществява поради което се добива информация в нарушение на закона. Твърди се, че законът запретява със задържано лице да се провежда оперативна беседа.

Защитник Е.Ч. изтъква в пледоарията си положителните качества на своя съпруг.

Подсъдимият А.Ч. твърди, че е абсолютно невинен. Според него посочения от страна на прокуратурата като негов мотив за нападението над А.Г. е изфабрикуван. Сочи се, че той дълги години е притежавал медицински център, подобен на *** и не е бил принуден да се крие зад «***». Твърди, че е организирал протести срещу кмета на града Т. и със своята гражданска позиция е дасегнал чужди интереси.  Във връзка с това се твърди, че е подал и жалби до прокуратурата срещу кмета Т. във връзка негови злоупотреби. Тов,а че спрямо него делото е резултат на политическа поръчка Ч. обяснява с твърденията му, че две години е подложен на прекомерно голяма репресия спрямо свободата му. Твърди се още, че делото спрямо Ч. представлява една компилация между личната вендета на „П.”- свид.Н., режисирана от овластената полицайка Е.З., която била нейна лична близка приятелка и която от своя страна е изключително близка приятелка с висш ръководител в Окръжна прокуратура-П., бивш ръководител в Окръжен съд. Многократно се заявява от Ч., че е лишен от достъп до специализирана медицинска помощ въпреки оплакванията му.

 

Адв.Д.Д. изтъква липса на доказателства по тезата на прокуратурата, че подсъдимите са били съучастници в убийство. Този извод на прокуратурата според защитника е необоснован. Според адв.Д. е налице доброволен отказ от страна на подс.Г. от участие в престъплението - да извърши физическо насилие спрямо пострадалия Г.. Участието на подс.Г. в другите противоправни деяния според защитника му се е дължало на това, че той е бил под влиянието на подс.З. и че се е страхувал от него, като с тези аргументи се отхвърлят от страна на защитата твърденията на прокуратурата за наличие на користни подбуди.

Подсъдимият С.Г. поддържа казаното от защитника си и изразява съжаление за стореното.

 

Адв.С.З. сочи в пледоарията си, че не са събрани безспорни доказателства, така както изисква НПК по отношение на  обвинението по чл. 116 от НК спрямо подс.Р.. В тази връзка се изтъкват приобщените обяснения на подс.Р., в които по никакъв повод той не е посочил да му е поръчвано да извърши убийство на Г.. В подкрепа се сочи становището на вещите лица, че нанесените рани на пострадалия Г. са били повърхностни и оздравителния процес е бил кратък. Сочи се още липса на доказателства за наличие на пряк умисъл по отношение на престъплението по чл.216 от НК, тъй като целта е била за извършване на престъпление по чл.330 от НК. С тези аргументи се иска от съда подс.Р. да бъде оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл.116 и чл.216 от НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства по повод обвинението по чл.330 от НК се сочат близката възраст до непълнолетие на подс.Р., лошия му социален статус, влошено здравословно състояние и на двамата му родители към онзи момент и това, че е бил притиснат от житейската ситуация, в която се е намирал. Защитата обръща внимание на това, че подс.Р. е изразил разкаяние за стореното и е дал пълни обяснения способствали разкриването на обективната истина. По тези причини се иска наказанието по чл.330 от НК да се определи към минимума и да се приложи чл.66 от НК. По отношение на предявения по делото граждански иск от страна на А.Г. чрез повереника му адв.Р. се иска производството да се прекрати в тази част, тъй като липсвала у адв.Р. активна процесуална легитимация за тези му действия. Поддържа се становището по този въпрос, изразено от адв.И.В..

Подсъдимият Б.Р. поддържа казатоно от защитника си и заявява, че никога не би отнел човешки живот и не е имал подобна поръчка.

 

Адв.В.К. в пледоарията си иска да не бъдат кредитирани показанията на свидетелите М., Б. и М. и за което обстоятелство се позовава на съдебна прак*** на ВКС. Твърди се, че разпитите им на досъдебното производство били копия на докладните им за извършени извънпроцесуални беседи, при които свид.М. си позволил и да подпомага граматически и логически подс.В. за това, което последния пишел. Изтъква се, че подс.В. не е бил разпознат по правилата на НПК. Според адв.К. единственият свидетел, касателно подс.В. е Д.К., но той е следвало да бъде привлечен към наказателна отговорност. Сочи се непълнота в действията на разследващите за събиране на повече доказателства, като това, че не са били прегледани камерите в района на центъра, както и не са събрани  данни от мобилните оператори за изпратената от подс.В. към останалите „стрела”. Твърди се че и свид.К. и свид.О. са били първоначално заплашени от полицейските служители със задържане. Излагат се доводи за липса на умисъл у В. за участието му в опит за убийство. Изтъква се разликата между часът на тръгване на Г. посочен от самия него и този посочен от свид.С., което според защитата рефлектира върху часът, в който стрелата е била изпратена. Сочат се обясненията на подс.З., който твърди, че въпросният ден на нападението подс.В. е бил заедно с подс.З. в дома му. Излагат се доводи, че ако подс.В. е участвал като помагач то това е било за сплашване на Г., а не за убийство. Всички тези аргументи според защитата, всяват съмнение в тезата за участие на подс.В. в опит за убийство. За участието на подс.В. в палеж на два автомобила се изтъква възможния принос на друго лице на име Т., посочен от подс.З.. Коментират се изготвените два протокола за оглед и се поставя под съмнение втория по ред, тъй като било възможно да се привнесат изменения в обстановката преди извършването му. Обръща се внимание, че поемно лице е бил Н.Н., който е и пострадало лице по обвинение срещу подс.В. по чл.216 от НК. Поради тази причина според защитата липсвали огледни протоколи, а от там и липсват експертизи за тези автомобили, тъй като вещите лица ползвали за заключенията си именно фотоснимките изготвени по време на тези огледи. Твърди се, че пожаро-техническите експертизи са назначени в разрез с правилата на НПК, тъй като началникът на структурното звено към което се числи вещото лице е посочило кое да е то. Твърди се, че тези заключения не са отговорили на всички въпроси. Относно стоково-оценъчната експертиза се изтъква още и факта, че автомобилът е бил закупен за 2000лв, а стойността му към инкриминираната дата е определена на 8000лв, както и че вещото лице е работило по отменена Наредба. Твърди се още, че за престъплението по чл.216 е необходимо наличие на пряк умисъл у дееца. Изтъква се липса на доказателства за това подс.В. да е счупил стъклото на автомобил *** Джи Ел, като за този факт, доказателства имало само в обясненията на подс.Г.. Експертизите за оценка на счупеното стъкло според защитника са неправилни. Адв.К. поддържа също така становището изразено от адв.И.В. и адв.С.З. по отношения на предявения от А.Г. чрез повереника му адв.Р. граждански иск.

Защитник Е.В. оспорва разпитите на полицейските служители в качеството им на свидетели, както и извършеното разпознаване от тяхна страна на подс.В., чрез представяне на снимки на подс.З.. Сочи се липса на доказателства за изпратената от подс.В. „стрела”, неподкрепеност на обясненията на подс.Г. в тази насока, изтъкват се неизследвани според защитата въпроси, които биха могли да изяснят факти по делото. От друга страна се сочат доводи за маловажността на тази „стрела” за извършване на престъплението, както и за това, че е неизяснен въпросът в колко часа е била изпратена. Прави се коментар по повод показанията на свид.П., която е могла да изясни  въпроса за хронологията на събитията като отговори какво е гледала по телевизията в момента когато е влязъл Г., но поради възражения от страна на прокуратурата отговор по този въпрос не е получен. Според защитника около 30 минути от живота на Г. във връзка с нападението му остават неизяснени. Според защитник В. пострадалия Г. пресъздава в показанията си своите грешни спомени, за това, кой е паднал на земята при нападението над него. Изтъкват се аргументи, че раната нанесена в областта на бъбреците на пострадалия Г. е в резултат на т.нар. „детеродна поза”, която човек заема когато изпитва силна болка и се намира в сериозна ситуация. В тази ситиация според защитника подс.Р. сам е прекратил нападението, тъй като Г. е бил в беззащитна поза. По повод обвинението спрямо подс.В. по чл.330 от НК се оспорват извършените пожаро-техническа и химическа експертиза. Твърди се, че е възможно пожарът да е възниквал от електрическа причина. Липсвала и капачката на един от автомобилите, което обстоятелство останало необясН.. Липсвало обяснение и за три взрива които свид.Н. е възприел. Не е изясН. и развитието на пожара. Останал без отговор и въпроса защо две почти еднакви материи, каквито били задна лайсна на л.а. „*** 190Е” и спуканият прозорец с огънатата дограма на сградата, която сградата се намира на около 3 метра, а задната лайсна на автомобила е само на около метър са с различни поражения. Твърди се за обвинението по чл.216 от НК, че именно скритото време на развитие на пожара е попречило на Г. и на В. да го видят. Оспорва се и оценката на стойността на предмета на престъплението по чл.216 от НК.

Подсъдимият Е.В. изтъква, че собственоръчно е написал това, което му е било продиктувано от полицейските служители, които му обещали, че ще бъде освободен същата вечер както и условна присъда и това била причината В. да записва под диктовка.

 

Адвокат С.Л. твърди, че подс.Г. не е знаел какво има в този чувал, където по-късно при огледа са намерени боеприпасите. Изтъква се, че е било обичайно за Г., да се грижи за ловните принадлежности на подс.Ч. като ботуши, дрехи и др. и че Г. е следвало безприкословно да изпълнява нарежденията на Ч. и затова е отишъл на адреса, който добре познавал, взел въпросния чувал и го е качил в линейката. Сочи се като смекчаващи вината обстоятелства за подс.Г. още това, че той е семеен, трудово ангажиран, с две деца и е лице с ниска степен на обществена опасност.

Адв.Д. моли съда да признае подс.Г. за невинен, тъй като деянието, за което е обвинен е несъставомерно поради липса на субективния елемент от състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

Подсъдимият С.Г. поддържа казаното от защитниците си, като твърди, че е отишъл да вземе багаж.

 

При последната си дума подс. З. заявява, че иска по-малка присъда от тази, която представителите на държавното обвинение са поискали от съда по отношение на него. Подс.Ч. твърди, че е невинен. Подс.Г. заявява, че се признава за виновен за палежа на колите, но не се признава за виновен в опит за убийство, а подс.Р. твърди, че никога не е имал намерение да извършва убийство и моли за справедливо наказание. Подс.В. твърди, че е бил ангажиран с обучението, работа и тренировки и не се е занимавал със странични дейности, поради което иска да бъде оправдан.  Подс.Г. заявява, че не е знаел какво има в чувала, в който са открити патроните и иска да бъде оправдан.

 

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното

        

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В.Г.З. – роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН-**********

А.Т.Ч. – роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, собственик и управител на търговски дружества, ЕГН-**********

С.Р.Г. – роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН-**********

Б.Б.Р. – роден на *** ***, живущ ***, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ученик в СОУ „***“ гр.П., ЕГН-**********

В.Е.В. – роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН-**********

С.В.Г. – роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, общ работник в „***“ ЕООД гр.П., ЕГН-**********

 

Подсъдимият А.Ч. бил известен сред своите близки и познати с прякора „Р.“. Той се занимавал с различна търговска дейност в гр.П., като бил собственик и управител на няколко търговски дружества, на едно от които – АГППМ „***” ЕООД бил и фактическия собственик, поради юридически пречки да се обяви официално за такъв. Подс.Ч. бил ловец от дълги години и притежавал разрешително да извърша дейности с оръжие и боеприпаси. Като ловец членувал в ловна дружинка, а през 2012г станал и член на управителния съвет на Сдружение „Български-ловно рибарски съюз“. Незавидимо дали се касаело за бизнес или лични отношения подс.Ч. не търпял поведение различно от очакванията му. В такива случаи той се ангажирал лично и желанието за отмъщение у него вземало превес.  Негативните чувства, които формирал към различни лица чието разбиране не срещал, го мотивирали да търси начини за отмъщение към същите. По този повод той започнал да ангажира подс.З., като му обещавал заплащане за свършената работа. Двамата се познавали от дълги години като се срещали по заведения и поддържали приятелски отношения. Понякога подс.З. посещавал подс.Ч. *** А. **. Подс.Ч. бил наясно, че подс.З. се занимава с противозаконна дейност, като лично от подс.З. научавал за това. Самият подс.З. използвал извършваната от него противозаконна дейност като източник на доходи и по този начин интересите му се срещнали с тези на подс.Ч..  Подс.З. познавал подс.С.Г. от около три години и двамата също били в приятелски отношения. Заедно излизали по заведения. От своя страна подс.С.Г. се познавал с подс.Б.Р.. През месец януари 2014г той запознал последния с подс.В.З.. Подс.В.З. познавал също и подс.В.В. от гр.л. с когото се запознал през 2013г. Подс.В. пребивавал в гр.П., тъй като през 2012г бил студент в УХТ гр.П.. Първоначално живеел на общежитие. След като прекъснал обучението си родителите му спрели да го издържат и В. изпаднал в затруднение. Помагали му негови бивши състуденти, които понякога му осигурявали  храна и подслон. По време на запознаването му с подс.З.  през 2013г, подс.В. вече бил прекъснал обучението си във висшето учебно заведение и имал нужда от парични средства за да продължи да живее в гр.П.. От своя страна подс.Г. също имал нужда от парични средства. Такава нужда изпитвал и подс.Р.. Подс.З. използвал познанствата си с подсъдимите Г., Р. и В. като ги мотивирал да изпълняват получавани от него поръчки за извършване на различни престъпления, а срещу участието им в изпълнението на тези поръчки им обещавал парично възнаграждение. З. знаел, че те имали нужда от парични средства и търсят начин, да се сдобият с такива. Това било казано от тяхна страна на З., който при различните срещи, които провеждал с тях им обещал, че ако има някаква работа ще им се обади. Подс.З. започнал да ангажира първоначално подсъдимите Г. и В., а малко по-късно и подс.Р. с извършване на различни противоправни дейности, за които им обещавал заплащане. Той се държал с тях приятелски, но когато било необходимо показвал и готовност за друго поведение и това на моменти формирало страх у не дотам зрелите участници в престъпната дейност. Поредицата от дейния, осъществени под различна форма на съучастие от участниците в тях, е описана по долу по хронология на събитията, с приложена за яснота условна номерация.

 

1-2. Подс.А.Ч. бил ловец и членувал в ловно сдружение в гр.С., на име „С. 1906”. Председател на това сдружение бил свид.Г.Ч.. Приети  законодателни промени довели  през 2012г до образуване на Сдружение „Български ловно-рибарски съюз”. Подс.Ч. и свид.Г.Ч. били избрани за членове на управителния съвет на сдружението.  За председател на това сдружение бил избран А.П.. От този избор подс.Ч. останал недоволен макар да го подкрепил при гласуването. Подс.Ч. очаквал, че той ще бъде предложен и избран за председател още повече, че той самия бил оказал голяма подкрепа в кампанията, предшествала законодателните изменения и бил един от най-активните й поддръжници. Известно време след избирането на П. за председател, подс.Ч. се обадил на свид. Ч. по телефона и провел дълъг разговор с него, в който изразил недоволството си от избора на П. като председател и му казал, че същия не бил за тази работа. В разговора поискал от свид.Ч. да бъде свален  П. от поста на председател и на негово място да бъде избран Ч., като заявил, желанието си свид.Ч. да го подкрепи в тази насока. Подс.Ч. се обърнал за подкрепа към свид.Ч., тъй като той се ползвал с авторитет сред членовете на сдружението и думата му се чувала. Свид.Ч. обаче отказал да даде подкрепата си и това сложило края на приятелското отношение от страна на подс.Ч. към него. Подс.Ч. спрял да се обажда на свид.Ч. и двамата повече не се виждали и не разговаряли помежду си.

Подкрепа да бъде назначен за председател на БЛРС подс.Ч. очаквал и от свид.А.Й., който бил народен представител в Народното събрание на РБългария в периода 2009 г. - 2014 г. Той и подс.Ч. се познавали от ученическите си години, когато спортували заедно, но впоследствие не поддържали връзка помежду си до момента когато свид.Й. бил избран за народен представител от партия **** в Народното събрание за периодите август 2009-март 2013г и май 2013г- август 2014г. Тогава подс.Ч. потърсил свид.Й. и двамата подновили отношенията си. В началото тези отношения били приятелски. Двамата заедно ходили на лов. При една от срещите им Ч. помолил Й. да му съдейства за наемането на ловен участък. Свид.Й. оказал съдействие за по-бързото придвиждане на процедурата по наемането на този ловен участък от Ч.. Свид. Й. се запознал със свид.Г.Ч. именно покрай активната дейност на втория съвместно с подс.Ч. по въпроса за промяна на законодателството уреждащо ловната дейност. Въпреки, че в началото не бил член на ловното сдружение, свид. А.Й. можел да влияе върху вземане на решения в сдружението чрез авторитета си на народен представител. По тази причина подс.Ч. очаквал подкрепа от него за да бъде назначен за председател на БЛРС, но тъй като не получил такава нито от свид.Й. нито от свид.Ч. прекратил контактите си и с двамата, а пред други хора започнал да изразява негативното си отношение към тях. Това достигнало до свид.Й., който научил за промяната в отношението на подс.Ч. към него и семейството му. Негативното си отношението към свид.Й., подс.Ч. демонстрирал и пред него самия, напълно игнорирайки го при случайна среща.

Подс.Ч. като собственик и управител на дружеството *** ЕООД бил изпълнител по сключен договор за концесия на обект „Покрит пазар“ на ул.*** в гр.П.. На 15.03.2012г Общински съвет гр.П. взел решение да бъде даден 30-дневен срок на дружеството *** ЕООД да изпълни задълженията си по договора за предоставяне на концесията, посочени в чл.4, т.2, т.4, т.7 и т.9 от същия договор. По това време общински съветник в Общински съвет гр.П. била съпругата на свид.Й.- свид.Т.Й.. След изтичане на дадения срок на концесионера, поради неизпълнение на задълженията, на 14.06.2012г Общински съвет П. взел решение, според което договорът за концесията на пазара на ул.** следвало да се счита за прекратен. При вземане на това решение гласувала и свид.Т.Й. в качеството й на общински съветник, като същата подкрепила с гласа си предложението.

Същата година- 2012 г. свид.Й. се срещнал със свид. М.М., по изрично настояване на последния. При срещата свид.Й. разбрал, че свид.М. иска от него да съдейства на подс.Ч. *** за да бъдат уредени проблемите, които възникнали за Ч., свързани с концесията на пазара на ул.***. Свид.Й. след като разбрал какво се иска от него категорично отказал да се занимае. 

         След влошаване на отношенията между подс.Ч. и свид.Г.Ч., подс.Ч. продължил да ловува в района на гр.С.. Местните ловци негодували срещу арогантното отношение, което Ч. имал спрямо тях по време на ловните излети, като конфликта назрял особено след като подс.Ч. физически се саморазправил с един от тях. Това наложило свид.Ч. да се намеси и за да потуши създалото се напрежение се обадил на подс.Ч. за да му направи забележка. Свид.Ч. предупредил подс.Ч., че не трябва да си позволява подобно поведение. От направената забележка обаче подс.Ч. се разсърдил и се ядосал още повече. Така развилите се събития създали у подс.Ч. желание да отмъсти на свид.Ч. и свид.Й. за това, че не е получил от тях отношението, което очаквал. Той намислил да бъдат унищожени като бъдат подпалени автомобилите на свид.Ч., а по -късно и автомобилите на свид.Й..

         Подс. Ч. и подс.З. се познавали от близо петнадесет години и във времето изградили по-близки отношения, като тренирали бокс заедно. На подс.Ч. било известно, че подс.З. е осъждан и е прекарал известно време в Затвора, но не бил изградил в себе си задръжки срещу противоправно поведение. По тази причина в началото на месец октомври 2003г подс.Ч. поискал от подс.З. да запали три автомобила на свид.Ч. срещу възнаграждение от 1000лв.  Същата вечер подс.Ч. завел подс.З. до гр.С. за да му покаже къде стоят колите на Г.Ч., като до там се придвижили с лек автомобил *** с рег.№***, предоставен от подс.С.Г. на З. за временно ползване. Около десет дни след последния проведен разговор между подс.Ч. и свид.Ч. двата автомобила, които свид.Ч. притежавал- Митсубиши Паджеро с рег.№** и Опел Омега с рег.№*** били запалени пред дома му в гр.С., като изгорели и още два автомобила собственост на други лица- *** Голф с рег.№** и *** с рег.№**. Четирите автомобила били запалени от неизвестни лица. Това се случило преди подс.З. да се заеме с тази възложена му от подс.Ч. работа, но въпреки това той получил от подс.Ч. седмица по-късно обещаните 1000лв. За случая започнало досъдебно производство №466/2013г по описа РУП – с.Т, за това, че на 14.10.2013г в гр.С.  неизвестен извършител е запалил четири леки автомобила, два от които собственост на Г.Ч.. Впоследствие наказателното производство било спряно, тъй като извършителят на престъплението не бил разкрит.

След този случай подс.Ч. поискал от подс.З. да бъде запален автомобил *** МЛ и ловен джип ***, които били ползвани от свид.Й. и семейството му. Подс.Ч. показал и тези автомобили на подс.З., като го завел до адреса, близо до ул.** в гр.П., със своя автомобил. За да бъде извършена тази работа подс.Ч. обещал на подс.З. парично възнаграждение. Подс.З. се съгласил да извърши това, което подс.Ч. поискал от него, но нямал намерение да направи това лично, а чрез други лица. Той познавал подс.В.В. от гр.л., който по това време пребивавал в гр.П. и изпитвал недостиг на парични средства. Подс.З. възложил изпълнението на поставената му от подс.Ч. задача на подс.В., като му обещал заплащане за изпълнението й и подс.В. приел да извърши тази работа, тъй като се нуждаел от парични средства. Подс.З. показал на подс.В. къде се намират автомобилите посочени му от подс.Ч., разяснил му, че следва да бъдат запалени като бъдат заляти с бензин. Около три месеца след палежа на автомобилите в гр.С., на ***г., преди 02.00ч., подс.В. отишъл на улицата пред дома на семейството на свид.Й.,***, залял с бензин паркираните там лек автомобил марка “***” модел “***” с рег . № ***, собственост на търговското дружество “***” ЕООД гр. П., представлявано от съпругата на свид.Й.- Т.Й.  и лек автомобил марка “***” с рег. № ***, собственост на свид. Й. и ги запалил.

Тези автомобили били паркирани от една и съща страна на улицата в посока север -юг, като първи по ред на улицата бил автомобила “***” модел “***” с рег . № ***, непосредствено след него бил паркиран лек автомобил марка “***”, модел “190Е” с рег. № ***, собственост на свид.Н.И.Н., а след него бил паркиран лек автомобил марка “***” с рег. № ***. Тези три автомобила били паркирани на много малко разстояние един от друг. Първоначално подс. В. залял с носения от него в пластмасови бутилки бензин предния капак и предния ляв калник и гума на автомобила „***“. Той преценил, че автомобилът „*** 190Е“ е спрян плътно до автомобила „***“-та и следователно е налице вероятност като последица от действията му да бъде увреден и той. Това обаче не го възпряло. Възможността от засягане и на друг обект, която подс.В. съзнавал, не била основание, което да го въздържи от извършване на предприетото вече престъпно действие. Като последица от това с носения от него кибрит запалил залетите с бензин части на лекия автомобил „***“ и тя започнала да гори в предната си част. Поради близкото разстояние между нея и автомобила “*** 190Е“ на свид.Н. пожарът частично се пренесъл и върху задната част на втората кола. Подс. В. видял, че освен запаления от него автомобил “***“, започнала да гори и задната част на автомобила “*** 190Е“, но това му било безразлично. Той отишъл до лекия автомобил “***“ с рег.№ *** с намерение да довърши започнатото. Залял с бензин предното стъкло, предния капак на автомобила и предните му калници, както и задния му десен калник, след което запалил с кибрит залетите с бензин части. Това превозно средство също започнало да гори. След като видял разрастващия се пожар подс.В. избягал. В 01.56 ч. на *** г. живущите в съседните сгради лица забелязали горящите автомобили и се обадили на тел.112. На местопроизшествието били изпратени два специализирани автомобила на РСПБЗН, като в 02.40 часа запалените от обв.В. автомобили били загасени.

От палежа на л.а.“*** – ***“ с рег.№ *** били причинени значителни щети по купето, вътрешното оборудване, предното и страничните стъкла, ел.оборудването, интериора и двигателя. Напълно изгорели покритието по външната страна на предния ляв калник, на предния десен калник и прилежащата дясна част на предния капак, в резултат на термичното въздействие била счупена дясната половина на предното панорамно стъкло, частично били стопени горимите елементи в двигателния отсек, напълно  изгоряло покритието по външната страна на задния десен калник и прилежащата част на задната дясна врата, в резултат на термичното въздействие било счупено и задното дясно триъгълно стъкло, а в горната част на автомобила били стопени горимите тапицерии.

         От палежа на автомобила “***“ с рег.№ *** били причинени значителни щети в предната част на купето и двигателния отсек  като напълно изгоряло покритието по външната страна на предния ляв калник и прилежащата му лява половина на предния капак, частично били унищожени горимите гумени и полимерни елементи в двигателния отсек, разположени в непосредствена близост до предния ляв калник.

Пожарът, който бил стА.ан от подс.В. спрямо автомобила “***” с рег. № ***, за които му била възложена задачата от подс.З., се разпрострял и върху задната част на намиралия се там лек автомобил марка “***”, модел “190Е” с рег. № *** /деяние условно №2/, собственост на свид.Н.И.Н., като в резултат същия автомобил бил повреден. Повредата се изразявала в унищожаване на лява стоп лампа на автомобила и леко обгаряне на облицовката на задна броня.

За случая с възникналия пожар на ***г било образувано досъдебно производство №24/2014г по описа на Второ РУП на МВР гр.П. /том 10 от ДП/.  В хода на същото били назначени пожаро-техническа, физикохимична и автооценъчна експертиза. Пожаро-техническата експертиза установила, че горенето на автомобилите “***” модел “***” и „***” е възникнало от външна страна като са констатирани четири самостоятелни огнища на първоначалното възникване на запалването и в резултат на термичното въздействие от вече възникналото горене се счупили дясната част на предно панорамно стъкло и задни десни стъкла на автомобила “***” модел “***”, в резултат на което възникнали стопяванията и деформациите по горимите покрития в областта на тавана на купето на автомобила. Физикохимичната експертиза не установила наличие на следи от петролни или леснозапалими продукти по тампоните- обтривки, иззети от автомобилите на местопроизшествието.

Изготвената автооценъчна експертиза посочила, че средно пазарните стойности на автомобилите към датата на деянието възлизат на: за лекия автомобил “***” модел “***”- 38000лв, за лекия автомобил „***”- 8000лв и за лекия “***”, модел “190Е” – 3000лв. По- късно изготвената автооценъчна експертиза /т.5, стр.80-82 от ДП/ определила стойността на причинените от пожара материални щети както следва: за лекия автомобил “***” модел “***”- 34 200лв, за лекия автомобил „***”- 6800лв и за лекия “***”, модел “190Е” – 204лв.

През деня на *** г. подс.З. прочел във вестника за запалените през нощта автомобили и се срещнал с подс.В., който потвърдил, че е запалил същите. След срещата си с В., З. се обадил на А.Ч. и двамата се срещнали около обяд в заведение в гр.П.. Там подс.З. съобщил на подс.Ч., че поръчката за запалването на автомобилите „***“ с рег.№ *** и „***“ с рег.№ *** е изпълнена. Ч. останал много доволен от свършената работа и платил на З. сумата от 1 500 лв. От тази сума подс.З. дал впоследствие на подс.В. 100 лв. като възнаграждение за запалването на посочените автомобили.

3. На същата среща, на която Ч. платил за извършеното запалване на автомобилите „***“ с рег.№ *** и „***“ модел „МL280“ с рег.№ ***, въпреки че бил доволен от свършената работа, решил, че извършеният палеж не е достатъчен, за да удовлетвори желанието му да отмъсти и накаже свид.А.Й.. Подс. Ч. знаел, че свидетелят управлява и друг автомобил - “***“ модел „***“ с рег.№ *** и решил да склони подс.З. да убеди някой от своите познати да нанесе щети и на този автомобил като унищожи предното му обзорно стъкло. Ч. обещал на З. за тази работа впоследствие да му плати парично възнаграждение, което мотивирало З. да участва. Този автомобил “***“ модел „***“ с рег.№ *** бил собственост на „***“ ЕООД гр.П., чийто едноличен собственик и управител била съпругата на свид.Й. – Т.Д.Й.. Ч. съобщил на З. марката и регистрационния номер на автомобила и му обяснил, че обикновено през нощта е паркиран на ул.“**“, на която живеели св.А.Й. и семейството му. Подс.З. се срещнал с подс.В. в компанията на подс.С.Г.. Именно на подс.В., подс.З. възложил поредната задача, която получил от подс.Ч.. Подс.З. казал на подс.Г. и подс.В., че трябва да бъде счупено стъклото на този автомобил по поръчка на „Н. Р.“. Подс.З. убедил подс.В. да счупи стъклото на посочения от Ч. автомобил, като му обещал заплащане и му посочил къде се намира автомобила. Подс.Г. предложил помощта си на подс.В.. Той предложил на подс.В. да го транспортира с ползвания от него лек автомобил до мястото където бил паркиран автомобила на Й., както и обратно след извършване на престъплението, по който начин, след като В. счупи предното му стъкло, ще може бързо да напусне местопроизшествието. Подс.В. приел предложената му помощ от страна на подс.Г.. Около 00.30 часа през нощта на 10.01.2014 г. с лекия автомобил „***“ с рег.№ **, управляван от подс.С.Г., подс.Г. и подс.В. ***, където посочения от подс.З. лек автомобил бил паркиран. Подс.В. слязъл сам от автомобила на Г. и като носил със себе си камък, отишъл до лек автомобил  „***  GL” 320 CDI с рег.№ ***, хвърлил камъка и счупил предното обзорно стъкло на този автомобил. За така свършената работа подс.З. на другия ден платил на подс.В. и подс.Г. по 50лв. На 10.01.2014г сутринта свид.Т.Й. установила, че предното стъкло на посочения автомобил е счупено и подала сигнал в полицията. Извършен бил оглед на местопроизшествие и започнало разследване по ДП 29/2014г по описа на Второ РУП на МВР гр.П. /том 11 от ДП/. Назначената по- късно стоково-оценъчна експертиза /том 5, стр.93/ дала заключение, че стойността на предното обзорно стъкло на автомобила „***  GL” 320 CDI с рег.№ ** възлиза на 997лв.

         4. Освен концесията на пазара на ул.**в гр.П. подс.А.Ч. развивал и друга търговска дейност чрез  търговските дружества „***” ЕООД, „****” ЕООД, „**** 2” ЕООД, „****” – амбулатория за специализирана извънболнична медицинска помощ- Медицински център ЕООД, „**** 2002” ЕООД, в качеството му на собственик на същите. Подс.Ч. бил и фактическия собственик и управител на Амбулатория за групова прак*** за първична медицинска помощ „ ***” ООД. Той нямал завършено висше медицинско образование и съответно призната професионална квалификация „лекар“, поради което не отговарял на законовото изискване към учредителите на групова прак*** за първична медицинска помощ, регламентирано в чл.14 от Закона за лечебните заведения. По тази причина нямало как подс.Ч. да бъде вписан като управител в документите за учредяване на груповата прак***. Според тези документи, обявени в Търговския регистър, в края на 2009г съдружници в това дружество били Х.С.С.А., собственик на 1 дружествен дял  и  Ц.К. Н., собственик на 499 дружествени дяла, а управител бил Х.А.. В това дружество подс.Ч. бил назначен като юрисконсулт с договор от 28.01.2011г /том 7, стр.85 от ДП/, но фактически участвал активно в ръководството му, тъй като бил упълномощен с такава власт от страна на съдружника Ц. Н. през 2009г. Съобразно пълномощията му подс.Ч. имал правото да гласува пред Общото събрание на съдружниците, съобразно притежаваните от упълномощителя му Н.  499 дяла, както намери за добре, по всички въпроси от компетентността на Общото събрание /стр.3461/. Дейността на АГППМП „***” ООД се изразявала в предоставяне на медицинска помощ на  пациенти във времето, в което техните лични лекари не са на разположение. За изпълнение на тази дейност личните лекари сключвали договори с изпълнители на първична извънболнична медицинска помощ, какъвто изпълнител била АГППМП „***” ООД. През 2010г на територията на гр.П. АГППМП „***” ООД нямала конкурент. През 2011г обаче част от лекарите прекратили юридическите си взаимоотношения с АГППМП „***” ООД и сключили нови договори с нововъзникналия център за неотложна медицинска помощ към дружеството МЦ „***” ООД. Съдружници в последното били пострадалия А.Г. и свид.С.С.. Идеята за създаването му била на пострадалия А.Г., който бил и по-активния от двамата съдружници. Първоначално това дружество сключило 14-15 договора с общо практикуващи лекари, като тази бройка през годината започнала да расте. Тъй като лекарите, които преминавали към „***“ ООД били преди това страни по договори за оказване на неотложна медицинска помощ от  АГППМП „***” ООД, последното дружество завело граждански дела срещу тези лекари, с твърдение, че договорите помежду им не са прекратени /том5 стр.1845/. При тези развили се обстоятелства през 2011г, дружествата АГППМП „***” ООД и МЦ „***” ООД се оказали в конкуренция помежду си относно услугите, които предлагали на пазара на неотложната медицинска помощ в град П.. Тази ситуация на пазарна конкуренция обаче започнала да формира лично негативно отношение у подс.Ч. спрямо пострадалия Г., който бил по-активния от двамата съдружници и по –известния в медицинските среди от тях. Това негативно отношение на подс.Ч. било усетено от самия пострадал Г. и неговия съдружник свид.С. и станало известно и в медицинските среди сред общопрактикуващите лекари. От там свид.Г. и свид.С. научили, че пред общопрактикуващи лекари подс.Ч. правил изказвания, че ще ги закрие и ще ги срине, което те възприели към онзи момент не като физическа заплаха към някого от тях, а като мотивация на Ч. неговата фирма да надделее над тяхната на пазара. Единствената среща между подс.Ч. и пострадалия Г. се състояла при повеждане на търг за помещения под наем в сградата на ДКЦ 5 - район Тракия. На тази среща между двамата не била проведена каквато и да е по вид комуникация, в съзвучие на породилата се ожесточена конкуренция. Намеренията на подс.Ч. обаче съвсем не били насочени единствено към надделяване над МЦ „***” ООД на пазара. Създалата се конкуренция подс.Ч. приел лично. Той не могъл да допусне, че друг може да ограничи възможностите му търговската дейност. По тази причина той решил да се саморазправи със своя конкурент.

Тъй като на подс.З. му трябвали пари,  след реализацията на първите две поръчки получени от подс.Ч., подс.З. му се обадил и го попитал дали има друга работа за него. Тогава подс.Ч. му казал, че има такава и иска да бъде отстранен шеф на медицинско заведение на име А.Г., като бъде убит. Този човек подс.Ч. нарекъл „д.“. Подс.Ч. казал на подс.З., че за тази работа след като бъде свършена ще му плати 20000лв. Подс.З. приел да извърши задачата, но не възнамерявал лично да участва в осъществяването й. Затова той се срещнал с подс.В.В. и подс.С.Г. и им казал, че трябва да се извърши нападение над доктор на име А.Г.. Подс.З. дал да се разбере от подсъдимите Г. и В., че целта е Г. да бъде умъртвен, като първоначално за постигане на тази цел той предложил   подс.В. да го удари с камък по главата. Информацията за жертвата на нападението подс.В.В. и подс.С.Г. получили от подс. В.З.. Той им казал къде живее и какво работи Г.. След като получили информацията за това къде живее Г. и с какво се придвижва, подс.Г. и подс.В. започнали да го следят от местоработата му до дома му и обратно, като това продължило около четири-пет дни. Следенето било извършвано с лекия автомобил, ползван от подс.Г. марка „***”, с рег.№ РВ **** РН, собственост на баща му. При следенето подсъдимите установили, че Г. се прибира от работа между 18.30 и 19.30 часа. В един от тези дни участие в проследяването взел и свид.Д.К.. Той се познавал с подс.В. от студентските общежития в гр.П. където заедно пребивавали през един период от време. Подс.В. помолил свид.К. да им помогне да сплашат А.Г., който бил някакъв доктор. Той не казал на свид.К. каква е действителната задача, която двамата с Г. изпълнявали, а му обяснил, че целта на това била да настояват пред този човек да върне паричен дълг на друг човек. За тази работа В. му обяснил, че ще им бъде заплатено. Свид. К., който изпитвал съжаление към подс.В. и знаел, че той се нуждае от пари, се съгласил да му помогне, като му казал, че каквито пари вземе за тази работа да си останат за него. На другия ден сутринта свид.К. се срещнал пред общежитията на бул.** №** с подс.В. и подс.С.Г.. Тримата се качили в автомобила, ползван от Г. и се придвижили до жилищен блок в кв.Кичук Париж, където паркирали в странична улица. До самия блок където щели да чакат д. отишли пеша. Подсъдимите посочили на К. паркиран там лек автомобил тъмно синьо „БМВ“ и му казали, че тази кола била на въпросния длъжник, а именно на А.Г.. Пред блока чакали около час и тъй като нищо не се случвало свид.К. решил да разпита наоколо за човека когото чакат- собственика на лек автомобил БМВ. На входа на жилищния блок където живеел А.Г. имало ключарско ателие и свид.К. провел разговор, с лице, което в онзи момент било в ателието. Той попитал непознатия от ателието дали е виждал чакания от тях собственик на лек автомобил БМВ, но получил отрицателен отговор. Действията на свид.К. обаче изнервило подс.В.  и подс.Г.. Поведението им се сторило странно на свид.К. и му дало повод да се усъмни в целта и характера на действията, с които се е ангажирал. По тази причина свид.К. решил да приключи участието си и се прибрал в дома си. Същият ден, следобяд му се обадил подс.В.. Срещнали се отново на пазара на ул.** в гр.П. в присъствието на подс.Г.. На тази среща подс.В. го запознал с подс.З., който му се представил и като В. – Л. и му казал, че дава пари назаем. Разговорът помежду им се провел в лекия автомобил марка „***”. Там свид.К. им казал, че желае да прекрати отношенията си с тях, след което си тръгнал. Около един час по -късно свид.К. получил обаждане чрез телефона на подс.В. от подс.З.. Последният го заплашил, че ако се откаже му се пише лошо. Казал му, че има големи връзки в града и ако те не утрепят д., той ще утрепе него. Така свид.К. научил действителната цел, която преследвали подс.В., Г. и З. спрямо А.Г. и много се уплашил, още повече, че обаждания от страна на подс.З. към свид.К. същата вечер, продължили и имали подобно съдържание. След няколко дни свид.К. получил обаждане от подс.В.В., с което той се извинил на К., че го е забъркал в този случай.

След като станало ясно, че свид.К. няма да участва в осъществяването на замисленото престъпление, подс.В., който също се чувствал несигурен и се страхувал лично да извърши нападение над нечий живот заявил пред З., че не може да го извърши. Тогава З., В. и Г. се разбрали, че подс.В. само ще им помага, като проследява пострадалия и дава информация за местонахождението му и навиците му. Необходимо било обаче някой да замести подс. В. в изпълнението на престъплението, който да помага на подс.Г.. За целта подс.З. решил да склони приятел на  подс.Г. - подс. Б.Р.. Последният към онзи момент бил непълнолетен ученик, чиито родители били разведени и трудно отглеждали и издържали децата си. Срещата между подс.З. и подс.Р. в присъствието на подс.Г. се състояла пред един магазин в кв.Гагарин на ул.**№** в гр.П., през месец януари 2014г. На тази среща подс.З. попитал  Р. дали иска да изкара бързи пари 3000-4000лв. След като подс.Р. отговорил утвърдително подс.З. му казал, че за целта трябвало той и Г. да намушкат с нож шеф на една болница на име А.Г., който в резултат трябвало поне да изпадне в кома, като обещал на Г. и Р. да им плати по 3000лв. Подс.З. обяснил как изглежда Г. и го описал като мургав и плешив. Казал му още, че кара кола марка БВМ, черно на цвят, купе с рег. №***. Подс.Р. и подс. Г. се съгласили да извършат това като в замяна подс.З. обещал да им плати. В този момент подс.З. не им казал кой е поръчителят на това деяние. По-късно обаче именно от подс.З., Г., Р. и В. разбрали, че тази работа била възложена на В.З. от А.Ч., известен с прякора си „Р.“. След като Р. се съгласил да участва в извършване на престъплението подс.З. го закарал с колата си в присъствието на подс.Г. до адреса на Г. и му показал жилищния блок и вход, в който той живеел. Подс.З. му показал и местоработата на Г., която била в сграда близо до Военна болница в гр.П.. Подс.З. заедно с подс.Р. проверили маршрута, по който се движил А.Г. между местоработата му и дома му за поставени камери за видеонаблюдение, след което Г. и Р. започнали да следят набелязаната жертва А.Г. и това продължило около седмица. Присъствието на непознати момчета пред жилищния блок на Г. било забелязано от сестрата на Г. – свид.Н.П., която също живеела на адреса. За да изпълнят възложената им задача подс.З. дал на подс.Г. и подс.Р. по едни кухненски нож с дължина около 30-32см.  Денят, в който трябвало да се извърши нападението над Г. бил посочен от подс.З.. Той казал на Г. и Р. кога- в кой ден и в колко часа, да чакат Г. пред дома му на показания адрес в гр.П., ул.”**” № **. На определения ден - 12.02.2014г подс.Г. и подс.Р. отишли пред дома на пострадалия Г. за да го причакат там като се придвижили с лекия автомобил ползван от подс.Г., марка *** с рег.№ ***. Носили със себе си ножовете получени от подс.З., както и латексови ръкавици, които  сложили на ръцете си. През това време подс.В. останал пред местоработата на жертвата за да наблюдава кога Г. ще си тръгне от там, за да уведоми за това другите двама участници, които го причаквали пред дома му. В момента, в който подс.В. видял, че пострадалия Г. тръгва от местоработата си с управлявания от него автомобил марка БМВ 320, рег. № ***, той сигнализирал подсъдимите Г. и Р.  за това, като им пратил сигнал чрез прозвъняване на мобилния телефон на Г. без да провеждат разговор помежду си, така както предварително те се били уговорили да се осъществи известяването на този факт. Пострадалият Г. пристигнал пред дома си в гр.П. на ул.”**” № **, около 18.45ч- 18.50. Докато паркирал колата си БМВ 320, тъмносин на цвят, рег. № ***, подс.Г. и подс.Р. влезли във входа на жилищния блок.  Свид.Г. също забелязал, че пред входа на блока стояли две непознати момчета, които след това влезли в него. Подсъдимите се качили на площадката на първия етаж, пред асансьора и изчакали там появата на пострадалия. Двамата се разбрали, че ще нападнат Г. заедно, като подс.Р. ще го нападне в гръб, а подс.Г. в лице. В момента, в който Г. влязъл в жилищния вход, видял на площадката пред асансьора двете непознати за него момчета - подс.Г. и подс.Р., които тръгнали да слизат по стълбите. Пръв слизал подс.Р., а след него на известно разстояние слизал и подс.Г.. На второто или третото стъпало от стълбището, свид.Г. се разминал с подс. Р. като по време на разминаването подс.Р. извадил носения от него кухненски нож и започнал да го удря с ножа в гърба. Успял да нанесе общо седем прободни наранявания на пострадалия Г., който бил облечен с дебело зимно яке. Нанесен бил удар и в гърба на пострадалия вдясно, в близост до гръбначния стълб, а друг от ударите попаднал в дясната гръдно-поясна област. Останалите удари попаднали вляво, като единият от ударите попаднал в лявата част на гърба на пострадалия, в областта на левия трапецовиден мускул,  другият удар също бил нанесен вляво под долния ръб на лопатката, два от ударите били нанесени по задната повърхност на лявата мишница на св.Г., а един попаднал в лявата раменна става на пострадалия. Докато подс.Р. нанасял ударите с ножа в гърба на пострадалия, подс.Г., който бил на стълбите с лице срещу пострадалия Г., извадил на свой ред дадения му от подс.З. нож и го държал насочен към корема на Г. с намерение да го намушка, какъвто бил предварителния план. В този момент пострадалия А.Г. се извъртял наляво и се обърнал към подс.Р., блъснал го по тялото и го повалил на стълбите. След като свид.Г. съборил подс.Р. на стълбището, подс.Г., който възприел ударите нанесени от страна на подс.Р. и оказаната от пострадалия съпротива спрямо него видимо се уплашил, решил, че сам няма да може да намушка и убие Г., поради което прескочил подс.Р., който бил на земята в този момент и побягнал навън. Подс.Р. от своя страна също се разколебал след като видял, че е изоставен от съучастника си и поради оказаната съпротива от пострадалия Г., станал и избягал почти веднага след подс.Г., като на излизане от входа се подхлъзнал. Пострадалият Г. от своя страна веднага затворил след тях входната врата, за да не би случайно нападателите да се върнат. Подс.Г. и подс.Р. се отдалечили от местопрестъплението бягайки, в посока лекия автомобил на Г. марка „***” с рег.№ ***, който бил паркиран зад жилищния блок на пострадалия. Върху ножа използван от подс.Р. имало следи от кръв, които подс.Р. видял. По пътя до автомобила подсъдимите изхвърлили използваните от тях ножовете и латексови ръкавици в намиращ се зад жилищния блок на местопроизшествието, на ул.**, контейнер за отпадъци. Ножът изхвърлен от подс.Р. бил открит и иззет при извършения по-късно същия ден оглед на местопроизшествие.

Около 10 - 15 секунди след нападението свид.Г. останал неподвижен във входа на блока, уплашен от случилото се и от възможните последици за здравето му.  Той усещал кръвта, която се стичала по гърба му. След като установил, че не му прилошава преценил, че най-вероятно няма увредени жизН.важни органи или кръвоносни съдове и решил сам да се качи до дома си с асансьора. През това време се обадил на свид. С.С. и му съобщил, че е бил нападнат. Свид. С. от своя страна незабавно сигнализирал на тел.112, а заедно с една линейка на МЦ Хитопаламус се отправил към дома на Г.. Повикването на тел.112  от С.С. било прието в 19.09ч на 12.02.2014г. /том 9, стр.49 от ДП/ Пострадалият Г. след като съобщил на близките си станалото отново слязъл долу пред входа за да изчака екипа на спешна помощ. Пред блока той срещнал своята съседка Д.К., която наблюдавала по-рано влизането на Г. в жилищния вход и непосредствено възприела подс.Г. и подс.Р. да бягат навън един след друг от същия вход.  Пръв на местопроизшествието пристигнал полицейски екип, а непосредствено след него и линейката на МЦ „***” ООД, заедно със свид.С.. След тях пристигнал и екипът на спешна помощ, повикан на тел.112, който започнал да оказва медицинска помощ на пострадалия, като предприели обработка на раните му. Някои от раните кървели обилно и лекарите се съсредоточили над тях. След като била оказана първа медицинска помощ на пострадалия, същия бил отведен и настанен в УМБАЛ „Свети Г.”, където след необходимите изследвания се установило, че не са били причинени поражения на жизН.важни органи и не е установено проникване в гръдната кухина. От лекуващите лекари в УМБАЛ Св.Г. свид.Г., научил, че две от раните е можело да бъдат особено опасни за него, тъй като едната била разположена непосредствено до голям кръвоносен съд, а другата непосредствено до гръбначния му стълб. За случая било образувано досъдебно производство №27/2014г по описа на Отдел КП ОДМВР гр.П.. Според заключението на назначената на вещо лице проф.д-р И.Д. в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 164/2014 г. /т.9, стр.44 от ДП/ при инцидента на 12.02.2014 г. на А.Т.Г. са били причинени три прободно-порезни рани на кожата в областта на гръдния кош, без проникване в гръдната кухина, и две прободно-порезни рани на кожата в областта на лявата мишница. Раните са били причинени от действието на предмет с остър връх и един или два остри режещи ръба /напр. нож/. Според вещото лице прободно-порезните рани са причинили на пострадалия разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. В хода на разследването била назначена допълнителна съдебно –медицинска експертиза по писмени данни /т.5, стр.2 от ДП/ извършена от вещо лице д-р И.Д., който освен медицинската документация взел предвид и констатациите, които направил лично при извършен преглед на пострадалия А.Г.. Въз основа на това вещото лице дало заключение, че на А.Г. са били причинени общо седем на брой рани и са констатирани при прегледа три белега /цикатрикси/ по задната повърхност на гръдния кош, един белег в дясната гръдно-поясна област, два белега по задната повърхност на лявата мишница и един белег по задната повърхност на лява раменната става. Тези белези според вещото лице са в резултат на заздравели прободно-порезни наранявания, причинени от действието на предмет с остър връх и един или два остри режещи ръба, като напр. нож. Вещото лице посочило още, че нараняванията на гръдния кош не са проникнали в гръдната кухина, но са разположени в анатомична област, където се намират жизН. важни органи. Според локализацията на нараняванията вещото лице е направило извод, че ударите са нанесени отзад, в гръб на пострадалия Г. и е напълно възможно да са причинени както от действието на иззетия по делото нож, така и от всяко друго прободно-порезно оръжие с подобна характерис***. Прободно-порезните рани са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК.

Изготвена била по делото още съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства /т.9, стр.31 от ДП/. Според заключението й предоставеният за изследване едностранно наточен нож с черни пластмасови чирени е с обща дължина 32,5 см., а острието му е дълго 19,5 см. и широко 3,5 см. в най-широката си част. По горепосочения нож е установено наличие на кръв, която е човешка, но малкото й количество не е било достатъчно за да се определи кръвната й група. Бил е представен за изследване и марлен тампон с кафеникаво зацапване, с който при извършения оглед на местопроизшествието е взета проба от кафеникаво петно с диаметър около 1,5 см., намиращо се на около 3 м. от входната врата на блока на ул.“В. ***. Според вещото лице по марления тампон има кръв, която е човешка, и в нея се доказват алфа /α/ и бета /β/ аглутинини. Кръвната група по този обект е 0 /α, β/ и може да произхожда от А.Т.Г., който е с кръвна група 0 /α, β/, както и от всяко друго лице с тази кръвна група.

         По делото е изготвена и съдебно-психиатрична експертиза на подс.Б.Р., който към датата на извършване на гореописаното деяние е бил непълнолетен /17 годишен/. Според заключението й подс.Р. не се води на диспансерен отчет към ЦПЗ гр.П. и не страда от психично заболяване. По време на инкриминираното деяние /12.02.2014 г./ е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си /т.5, стр.145 от ДП/.

От лечебното заведение свид.Г. бил изписан на 17.02.2014г,  след което бил в домашен отпуск по болест около три - четири месеца. Заради случая свид.Г. променил начина си на живот, като първоначално известно време винаги се движил с придружител, особено по тъмните часове на деня. Впоследствие решил да се премести да живее под наем в комплекс от затворен тип с постоянна жива охрана и видеонаблюдение, тъй като по този начин се чувствал по-сигурен. Договорът за наем на недвижимия имот, в който се преместил да живее сключил на 14.05.2014г.

Веднага след нападението свид.Г. и свид.С. предположили, че единствената причина за посегателството над личността на Г. може да бъде конкуренцията им с дружеството „***” и конкретно с А.Ч.. Това те съобщили на разследващите органи към онзи момент на разследването.

След нападението над Г., същата вечер, подс.Р. и подс.Г. отишли до дома на подс.З. *** и му се обадили на телефон с №******* да му кажат, че поръчката е изпълнена. Подс.З. веднага излязъл пред дома си и се срещнал с подс.Г. и подс.Р., които му казали, че са намушкали Г. в гърба. З. от своя страна им казал, че ще съобщи на подс.А.Ч., че поръчката е изпълнена и да очакват да си получат обещаните пари за същата. В продължение на един месец обаче след осъщественото нападение подс.З. не получил обещаните пари от подс.Ч. за свършената работа, тъй като подс.Ч. не бил доволен от резултата. Последният очаквал Г. да бъде убит, най-малкото да изпадне в кома, а пострадалия не само, че останал жив, но и бил изписан от болницата след няколко дни. Подс.З. не спирал да настоява към подс.Ч. да му бъде платено. От своя страна подс.З. не платил на извършителите на нападението и те започнали да настояват да си получат обещаните пари. За проблемите със заплащането от страна на подс.Ч., З. казал на Г. като му обяснил, че Ч. не е доволен от така свършената работа защото А.Г. не бил изпаднал в кома, а лежал в болница само седмица. Около месец след нападението подс.Ч. дал на подс.З. 5000лв за нападението над Г., като се надявал, че тази сума ще бъде достатъчна подс.З. да не го безпокои повече по този въпрос. Подс.З. обаче нямал такива намерения. Като получил парите  той се обадил на подс.Г. на неговия телефон с номер *** и се уговорили да се видят тримата пред дома на подс.Р.,***. Там З. им дал по 150лева, като им обещал да им даде останалата сума по-късно. З. продължил да търси Ч. за да получи още пари и успял да си уговори поредна среща, на която получил от Ч. още 2000лв по повод поръчката за отстраняването на Г.. Подс.З. продължил да настоява към подс.Ч. да му даде още пари. Последвала трета среща между подс.Ч. и подс.З., на която първия дал на втория сумата от 3000лв отново във връзка с поръчката за отстраняване на Г.. Това било последното плащане от страна на подс.Ч. за тази поръчка. Подс.З. не бил доволен, тъй като искал да получи цялата обещана сума. За това той продължил да търси подс.Ч. и да се среща с него на различни места за да иска от него остатъка от парите. След няколко срещи подс.З. разбрал, че подс.Ч. не възнамерява изобщо да му дава още пари, поради което се ядосал и двамата се скарали. Това станало причина да преустановят контактите помежду си за известно време.

5. Подс.З. се познавал със свид.А.П., който ползвал лек автомобил ***, модел 207, с рег.№ ***, собственост на „***“ ЕАД гр.С.. Подс.З. знаел, че свид.П. ***. В началото на месец октомври 2014г. подс.З. решил да убеди подс.Б.Р. да запали управлявания от свид.П. лек автомобил, марка ***. Обикновено свид.П. паркирал автомобила си в близост до дома, в който живеел и това обстоятелство било известно на подс.З.. На 04.10.2014г  през нощта подс.З. се обадил на подс.Р. в часовете между 03.20-03.30ч и му казал, че трябва да говори с него. Отишъл до дома на Р. ***, като носил в автомобила, с който се предвижвал пет литрова туба пълна с бензин, кибрит и латексови ръкавици. В колата З. казал на Р., че иска от него да запали лекия автомобил ***, като му обещал в замяна парично възнаграждение. Подс.Р. се нуждаел от парични средства и се съгласил. З. казал на Р. къде се намира автомобила. Дал му още съвет как да го запали, а именно – да го залее с бензин по предния капак и предните чистачки. Около 04.00ч двамата отишли до ул.***, където въпросната вечер пред блок №15 свид.П. бил паркирал автомобила ***, модел 207, с рег.№ **. До мястото подс.Р. бил откаран от подс.З., който управлявал свой автомобил. На адреса З. посочил на Р., кой автомобил трябва да запали и му дал нужните средства за това- пластмасовата туба пълна с бензин, кибрит и латексови ръкавици, които носил в колата си. След това подс.З. се оттеглил на разстояние от около 300метра от набелязания автомобил, а подс.Р. залял същия с бензина, даден му от З. по предния капак, предното стъкло и чистачките и използвайки кибрита, като направил няколко клечки на сноп така както го посъветвал подс.З. го запалил. Така бил запален посочения от З. на Р. лек автомобил марка ***, модел 207, с рег.№***, управляван от А.С.П., собственост на Лизингова къща ЕАД  гр.С.. Започнала да гори предната част на автомобила. Пожарът обхванал предния капак и стъкло, предните пластмасови решетки и гуми на автомобили и предните фарове.  След осъществяване на деянието подс.Р. избягал от местопроизшествието, качил се при чакащи я го с автомобила съучастник З. и двамата се отдалечил. През това време неизвестно лице сигнализирало на тел.112 за констатирания от него пожар на лек автомобил и на място била изпратен екип на РСПБЗН гр.П., който потушил пожарът около 04.40ч. По случая е било образувано досъдебно производство№911/2014г по описа на Първо РУП –П..

Според изготвена по настоящото дело пожаро-техническа експертиза /том 5 стр.16 от ДП/ е забелязана граница на температурно въздействие, каквато може да се получи при използване на ускорители за първоначално горене, каквито са леснозапалимите и горими течности. Вследствие на пожара са унищожени двигателният отсек с оборудване на автомобила, предни гуми и предно стъкло.

Според изготвената по делото автооценъчна експертиза /т.5, стр.59 от ДП/ стойността на автомобила марка „***“, модел 207, с рег.№***, към датата на опожаряването му е 6500лв, като вследствие на пожара на същия автомобил са нанесени щети на стойност 5200лв, поради което според вещото лице е налице тотална ликвидация на това МПС.

 

6-7. През 2005г свид.П. Н. /към онзи момент с фамилия Х./ започнала работа в търговско дружество „**** 2002“ ЕООД, чийто едноличен собственик и управител бил подс.А.Ч.. По-късно на Н. й било възложено да извършва административна работа и в други дружества, които били собственост на подс.Ч., в това число дружествата АГППМП „***“ ООД и „****“ ЕООД. Във времето свид.Н. /Х./ и подс.Ч. се сближили и отношенията им прераснали в интимни. Интимната връзка между двамата била трайна и продължила през годините до момента когато Н. заживяла на семейни начала със свид.П.К.. Това се случило през месец октомври на 2014 г. К. и Н. заживели заедно в жилището на последната на адрес гр.П., ул.“**“ № ***. Промяната, настъпила в живота на Н., била съобщена от нея на подс. Ч.. Тя му казала, че живее на семейни начала с друг мъж и че желае да преустанови интимните си отношения с подсъдимия. Последният отказал да приеме тези обстоятелства. Ч. изпитвал силни чувства на обич и привързаност към свид.Н. и не можел да приеме факта, че тя го е заменила с друг интимен партньор. Двамата със свид.Н. продължили да поддържат интимни отношения, но не се разбирали и предимно са карали помежду си. Връзката си със свид.К. обаче свид.Н. не приключила. Ч. смятал, че през годините е оказвал и продължава да оказва голяма помощ и подкрепа в живота  на свид.Н. и нейния син от предходен брак и искал да продължава да се грижи за тях, поради което не можел да се примири с това развитие на обстоятелствата. То не съвпадало с неговата воля и представи. Поради това, че подс.Ч. трудно приемал промяната в живота на П. Н., през месеците ноември и декември 2014 г. започнал да се държи изключително грубо с нея, като често я обиждал, карал я да приключи връзката си със свид. К. и я заплашвал, че в противен случай ще я уволни от работа. Свид. Н. трудно понасяла това поведение на подс.Ч. спрямо нея,  но същевременно се надявала, че с времето нещата ще се оправят сами.  За това отправените заплахи към нея не я разколебали в решението й да продължи да живее с К.. Това обаче не само не отказало подс.Ч., но довело до ескалиране на агресивното му отношение към Н.. Той започнал да я заплашва, че ако тя не се раздели с К., Ч. ще го пребие и че ще запали автомобила му. Заплахите на подс.Ч. много притеснили свид.Н. и тя поискала да напусне дружеството на Ч., в което работела. Ч. обаче отказал да прекрати трудовия й договора, с аргумента, че и търси заместник, което не можело да се случи бързо, тъй като административните задължения на Н. били от сериозно значение за търговското дружество.

            Въпреки заплахите на подс.Ч., Н. била последователна в позицията си и категорично отказвала да се раздели със свид.К.. Подс.Ч. знаел, че свид.К. работи като регионален мениджър в „**“ ООД и управлява служебен автомобил „*** ***“ с рег.№ *** с надписи „**“ на предната лява врата. В края на месец декември 2014 г. подс.Ч., заедно със семейството си заминал на почивка в Т. През времето, докато бил в чужбина, подс.Ч. непрекъснато се обаждал на свид.Н. по телефона и й изпращал съобщения, които били със съдържание от обяснения в любов до груби обиди и заплахи. Веднага след като се завърнал в България на 08.01.2015 г. /четвъртък/ Ч. отишъл в служебния си офис в гр.П., където работела и Н.. Там той започнал да й крещи, да я псува и обижда. Заплашил я, че ще пребие свид.К. и ще унищожи управлявания от него автомобил, ако тя не прекрати връзката си него. Свид. Н. отново категорично отказала да се раздели с К. и вбесен от отказа й, обв.Ч. я изгонил от работа. Няколко часа по-късно същия ден, когато Н. била в дома си, подс.Ч. й се обадил по телефона и отново започнал да я псува, обижда и заплашва, като й казал повече да не стъпва в офиса му. Същата вечер – 08.01.2015г в 20.51ч А.Ч. се обадил на подс.В.З., чрез телефона ползван от свид.Р.Х. с № **, регистриран към онзи момент на дружеството „***” ЕООД, със собственик А.Ч.. В последвал разговор помежду им по същия телефон в 20.59ч Ч. и З. си уговорили среща в отбивка на железопътния мост в близост до Гребната база. Двамата се срещнали в присъствието на свид.Р.Х. на уговореното място, след което Ч. и З. тръгнали с колата на З., а Х. останал да ги изчака на това място. При срещата си с подс.З., подс.Ч. му казал, че иска от него да мотивира някое от познатите си момчета да запалят автомобила, управляван от свид.П.К.. За изпълнението на тази работа Ч. обещал на З. да му плати 500 лв. Подс. З. се съгласил да подбуди някой от своите познати да изпълнят дадената от Ч. поръчка. Двамата отишли, с управлявания от З. автомобил, на адреса, на който Ч. знаел, че обикновено К. паркира автомобила си „***“ с рег.№ **. Мястото било на ул.“**“ в гр.П., в близост до жилището на свид.Н.. Там Ч. показал на З. автомобила  марка “***“, който трябвало да бъде запален, след което  Ч. дал на З. 500 лв. за изпълнението на дадената поръчка. Като се върнали при свид.Х.Ч. решил, че ще бъде най-добре колата да бъде запалена в петък вечерта, понеже той на другия ден- събота щял да бъде на лов и така нямало да го търсят за случилото се.

            На 09.01.2015 г. подс.З. се обадил по телефона на С.Г. и Б.Р. ***. На тази среща З. убедил Г. и Р., да запалят управлявания от свид.К. автомобил „***“, като им обещал, след това да им плати по 100 лв. на всеки.  От своя страна Г. и Р., които имали нужда от парични средства се съгласили да запалят автомобила „***“. При срещата З. казал на Г. и Р., че поръчката за палеж на автомобила е дадена от Н. Р..  След като се разбрали помежду си З. закарал Г. ***, и им показал мястото където автомобила обикновено е паркиран. Обяснил им, че автомобилът е с Б.ки регистрационен номер и с надпис „**“. После дал на Г. и Р. туба с няколко литра бензин в нея, като им казал, че трябва да залеят колата с бензин отпред и отзад, за да изгори изцяло. За целта З. посъветвал обвиняемите да допълнят тубата с още бензин и да смесят бензина с течност за разпалване на въглища и пелети, която се използва за камини и барбекюта, тъй като така ще се получи по-силно горене. Подсъдимите Г. и Р. последвали съветите на подс.З.. Около 17.18ч подсъдимите Г. и Р. посетили аптека „Сейба“ в магазин Кауфланд на бул.** № ** от където закупили латексови ръкавици, които да използват същата вечер при осъществяване на палежа.

         На 09.01.2015г подс.Ч. се обадил по телефона на свид.Н. и й казал свид.К. да стои по близо до нея и сина й през уикенда. Вечерта на 09.01.2015 г. подсъдимите Г. и Р. закупили течност за разпалване на камини и барбекюта по заръка на З. и я смесили с дадения им от З. бензин. Около 01.30 – 01.40 часа на 10.01.2015 г. с Г. и Р. се придвижили до посочения им от З. адрес с лек автомобил “***“ с рег.№ **, собственост на бащата на С.Г., но ползван от последния. Те паркирали автомобила си в близка пресечка на ул.“**“ в гр.П., където пред жилищна сграда с № 16 бил паркиран от свид.К. лекият автомобил „***“ модел „***“ с рег.№ **  собственост на „***“ ЕООД, ползвано от „***” ООД гр. Б. в качеството му на лизингополучател по договор. След като паркирали, Г. и Р. взели носения с тях бензин, смесен с разпалител и кибрит и кибритени клечки, направени на сноп, сложили латексовите медицински ръкавици на ръцете си закупени по рано и отишли до автомобила марка „***“ с рег.№ **. На около 2 метра пред посочения автомобил бил паркиран още един автомобил - лек автомобил “***“ модел „***“ с рег.№ ***, собственост на свид.С.Г.М. /деяние условно №7/. Подс.Г. и подс.Р. забелязали близкото разположение на автомобила *** до набелязания от тях лек автомобил „***“. Поради близкото разстояние между двата автомобила за тях било ясно, че запалването на ползвания от К. автомобил може да засегне и паркираната непосредствено до него кола, но този възможен страничен резултат не ги въздържал от предприетото престъпно поведение. Р. и Г. залели с бензин тавана, предния капак, багажника, вратите, калниците и гумите на автомобила, ползван от свид.К. и ги запалили с носения от тях кибрит. Лекият автомобил „***“ с рег.№ ** започнал да гори от всички страни, като пожара се пренесъл и върху паркирания наблизо лек автомобил “***“ модел „***“ с рег.№ ***, чиято задната страна също започнала да гори. Подсъдимите Р. и Г. видели, че освен директно запаленият от тях автомобил „***“, е започнала да гори и задната част на съседния автомобил „***“, но се отнесли с безразличие към това. Те избягали до лекия автомобил “***“ с рег.№ **, след което с него се отдалечили от местопроизшествието. За свършената работа Г. и Р. казали на З. по телефона, след което се срещнали пред казино в района на ** гр.П. и Г. и Р.. Там подс.З. дал на Г. и Р. по 100 лв. на всеки като възнаграждение за извършения палеж.

Около 02.02 часа на 10.01.2015 г. горящите автомобили „***“ и „***“ били забелязани от живущи на ул.“**“ в гр.П. лица, които подали сигнал на тел.112. На място пристигнал екип на РСПБЗН гр.П., който потушил пожара. Започнало разследване по ДП№ 19/2015г по описа на Второ РУП на МВР гр.П..

         В резултат на палежа по л.а.“***“ с рег.№ ** били причинени множество материални щети. Унищожени били купето на автомобила, стъклата, гумите, джантите и пластмасовите детайли. Изгоряло цялото оборудване на двигателя, като били напълно унищожени всички гумени съединения, ремъците на автомобила. Електрическата инсталация била напълно унищожена. Стопен бил и алуминиевият радиатор.

            В резултат на палежа по л.а.“***“ модел „***“ с рег.№ *** също били причинени материални щети в задната част на купето, като били унищожени задното стъкло, лявата и дясната стоп лампи, лампата на задния номер и задната чистачка, а задната му броня била обгоряла.

         Според изготвената по делото оценъчна експертиза /т.12, стр.24/ се установява, че към 10.01.2015 г. стойността на автомобила „***“ модел „***“ с рег.№ А **** МР възлиза на 32 091 лв.

         Според заключението на изготвената автооценъчна експертиза /т.5, л.73-74/ към 10.01.2015 г. имуществените щети нанесени в резултат на палежа по лек автомобил “***“ с рег.№ ** възлизат на 32 091 лв. Според вещото лице материалните щети се изразяват в напълно унищожено купе. Изгоряло било изцяло вътрешното оборудване на купето, всички стъкла по автомобила, гумите и джантите. Едрогабаритните детайли са силно обгорели, отвърнати, негодни за възстановяване. Цялото оборудване на двигателя също било изгоряло. Много от детайлите на двигателя били разтопени от високата температура, както и всички пластмасови детайли по автомобила. Според вещото лице автомобилът е технически невъзстановим, поради което е налице тоталната му ликвидация.

         Съгласно заключението на същата автооценъчна експертиза стойността на лек автомобил “***“ модел „***“ с рег.№ *** към 10.01.2015 г. е 2 200 лв., а стойността на материалните щети, получени вследствие на пожара, възлизат на 635.63 лв. В стойността на тези щети са включени новите части /лява и дясна стоп лампи, облицовка на задна броня, лампа на заден номер, задно стъкло и рамо с перо на задна чистачка/, както и разходите за труд за демонтаж и монтаж и боядисване.

         Според заключението на изготвената пожаротехническа експертиза /т.5, л.25-28/ обстоятелствата, които способстват за възникване на даден пожар, са времето, през което е възникнал, времето за неговото откриване, горимото натоварване, намиращите се в близост обекти, които попадат в зоната на топлинно излъчване. Пожарът е възникнал в малките часове на 10.01.2015 г., което е способствало за по-късното му забелязване от граждани. Към момента на възникване на пожара автомобилът не е бил в работен режим. Материалите, използвани за тапициране на салоните на автомобилите, които са пенополиуретан, полиетилен, изкуствена кожа, велур и други полимерни и текстилни, спадат към групата на твърдите вещества, които при нормални условия нямат склонност към самозапалване. При извършване на подготвителни действия, като използване на леснозапалима течност, необходимите условия за използването на маломощен източник на запалване с кратковременно действие, като клечка кибрит и други от този клас източници, са изпълнени. Условията на средата и бурното първоначално развитие на пожара в тези случаи спомага за унищожаване на конкретния източник на запалване, което е признак, че именно такъв източник е използван за иницииране на пожара. Вещото лице е посочило и че пожарът е представлявал опасност за намиращите се в близост до него автомобили.

 

            8-9. Въпреки осъществените по-рано деяния описани по-горе по инициатива на подс.Ч., с които противоправно били засегнали интереси на свидетелите Г., Й. и К., за същия това не било достатъчно възмездие. Подс.Ч. все още искал отстраняването на А. Г. чрез убийството му, както и искал ползваните от свид.П.К. и свид.А.Й. други автомобили да бъдат унищожени. По тези причини около една седмица след палежа на лекия автомобил „***“, ползван от свид.К., подс.А.Ч. и подс.В.З. се срещнали в заведение в гр.П.. На срещата подс.Ч. поискал от З. да бъдат свършени няколко противоправни деяния. Едното деяние се отнасяло до поръчаното по-рано от Ч. убийство на А.Г. през 2014 г. което останало не довършено. Ч. поискал от З. тази работа да бъде довършена и му казал, че иска свид. А.Г. да бъде убит. Ч. поискал от З. да бъдат унищожени като бъдат запалени и две коли- едната управлявана от свид.П.К. след като предходния ползван от него автомобил вече бил унищожен, а другата била джип ползван от свид.А.Й., а именно “***“ модел „GL320CDI“ с рег.№ ***, който Ч. смятал за собственост на св.Й.. За ползвания от свид.К. автомобил Ч. казал на З., че той бил някаква по-обикновена кола, като поискал от З. да проследят и установят същата. Подс.З. от своя страна се съгласил да убеди някой от своите познати да убият свид.А.Г. и да запалят поръчаните от Ч. автомобили, като от своя страна поискал последният да му плати за това сумата от 3 000 лв. Обвиняемият Ч. обещал на З. да му плати поисканата сума, след като бъде изпълнена поръчката за убийството на Г. и запалването на посочените автомобили.

         На 19.01.2015 г. обв.З. се обадил по телефона на обвиняемите Б.Р. и С.Г. ***. Той решил първоначално да поръча на двамата да запалят автомобила “***“ с рег.№ ***, а след изпълнението на тази поръчка да ги уговори да запалят настоящия ползван от свид.К. автомобил, както и да убият св.Г.. В изпълнение на искането на Ч. подс. З. убедил Г. и Р. да запалят посочения автомобил „***“, ползван от свид.Й., като и им обещал, че ще плати на всеки по 300лв за извършеното. Подс.Г. и Р. имали нужда от парични средства поради което се съгласили да запалят посоченият им автомобил. Подс. С.Г. бил виждал вече въпросната кола, тъй като на 10.01.2014 г. заедно с подс.В.В. по поръчка на подс.З. участвал като помагач в унищожаването на нейното предно обзорно стъкло. Тримата отишли до ул.Чернишевски в гр.П. и подс.З. показал на Г. и Р. къде е паркиран автомобила  „***“, модел „GL320CDI“ с рег.№ ***, който бил собственост на „***“ ЕООД гр.П.. До мястото те се придвижили с ползвания от Г. лек автомобил “***“, собственост на баща му. На 20.01.2015г подс.З. дал на подсъдимите Г. и Р. по 300лв и им казал да допълнят пет литровата метална туба, която им дал по-рано с бензин, чрез който да запалят посочения автомобил. Посъветвал ги още да закупят течност за разпалване на въглища и пелети и да я смесят с бензина, тъй като от А.Ч. се искало автомобилът да бъде по такъв начин запален, че да бъде унищожен изцяло. Подсъдимите Г. и Р. изпълнили указанията на подс.З. и закупили бензин от бензиностанция в гр.П., който пренесли в дадената им от З. метална туба. Купили и течност за разпалване на въглища и пелети. В жилището на Р. напълнили с част от закупения бензин една пластмасова бутилка от 1,5 л. Бензинът смесили с част от течността за разпалване на въглища и пелети.

На 21.01.2015г вечерта подсъдимите Г. и Р. се срещнали с подс.З., който им казал, че трябва да запалят джипа около 02.00ч-03.00ч. През нощта на *** г. около 01.30 – 01.40 часа Г. ***, където бил паркиран лекият автомобил „***“ модел „GL320CDI“ с рег.№ ***, собственост на „***“ ЕООД гр.П.. До там двамата се придвижили с лек автомобил “***“ с рег.№ **, собственост на бащата на подс.Г.. Автомобилът паркирали в съседна улица на ул.**, на около минута пеш от местопроизшествието. Сложили на ръцете си латексови ръкавици, влези със себе приготвената пластмасова бутилка, пълна с бензин, смесен с течността за разпалване на въглища и пелети и снопчета кибритени клечки, увити с ластик, по указан им подс.З. начин и се отправили към набелязания автомобил, който възнамерявали да запалят.  На ул.** подсъдимите Г. и Р. поляли с бензин лекия автомобил “***“ с рег.№ ***. Те изразходвали носеното количество запалителна течност заливайки автомобила с бензин от лявата му страна и по предния му капак. Тъй като указанията на подс.З., които дал на двамата извършители, били да запалят автомобила по такъв начин, че да го унищожат изцяло, Г. и Р. решили да донесат още бензин и да залеят с него автомобила от дясната и задната му страна. С автомобила, управляван от Г., те се върнали в жилището на подс.Р. ***, където останал остатъка от закупения от тях бензин, поставен в тубата дадена им от З.. Там Р. и Г. напълнили бензин в 2 пластмасови бутилки от по 0,500 литра и се върнали обратно на местопроизшествието като носили напълнените бутилки със себе си. На същото място поляли с носения от тях бензин лекия автомобил “***“ с рег.№ ***, като го заляли от дясната страна по гумите и по задната му страна. По същото време на ул.Чернишевски пред посочения автомобил, който Г. и Р. заляли с бензин бил паркиран на около 60 см. разстояние лек автомобил „***“ модел „СLK200“ с рег.№ ***, собственост на С.А.Й. – дъщеря на свидетелите А.Й.  и Т.Й.. Зад автомобила “***“ с рег.№ *** бил паркиран лек автомобил “***“ модел „***“ с рег.№ ***, собственост на свид.Б.Д.А., като задната част на този автомобил била на около 70 см. разстояние от задната част на л.а.“***“ с рег.№ ***. Вляво от посочените автомобили „***“ с рег.№ *** и „***“ с рег.№ *** на тротоара на около 120 см. бил паркиран лек автомобил “***“ модел „***“ с рег.№ ***, собственост на св.Ж.Т.Н.. Подсъдимите Г. и Р. забелязали превозните средства и тяхната близост непосредственото до автомобила, чието запалване им било възложено от З.. Въпреки, че близостта на околните автомобили ясно сочило възможността същите да бъдат да бъдат засегнати в резултат на предизвикания от Г. и Р. палеж, това не разколебало тези извършители и те не се отказали да довършат започнатото деяние.

Подс.Р. подпалил с няколко клечки кибрит предната част на автомобила “***“ с рег.№ ***, а подс.Г. по същия начин подпалил задната му част. Автомобилът започнал да гори от всички страни, като пламъците се пренесли и върху съседните му паркирани автомобили – „***“ с рег.№ ***, „***“ с рег.№ *** и „***“ с рег.№ ***, които също започнали да горят. Подсъдимите Б.Р. и С.Г. видели, че пожарът се разпростира от запаления от тях автомобил и върху намиращите се в съседство други автомобили, но се отнесли с безразличие към това. Те избягали до лекия автомобил “***“, собственост на бащата на подс.Г., който ползвали за да се предвижват и с него се отдалечили от местопроизшествието. Срещнали се с подс.В.З. в казиното срещу ** гр.П. и му казали, че са изпълнили дадената им поръчка да запалят л.а.“***“ с рег.№ ***.

            През това време разрастналия се пожар бил забелязан от  живущи в съседните на сгради, които сигнализирали на тел.112. На място пристигнал екип на РСПБЗН гр.П., който загасил горящите автомобили. За случая било образувано досъдебно производсво № 51/2015г по описа на Второ РУП на МВР гр.П.. В хода на разследването полицейските служители ,ангажирани с издирване на извършителите на престъплението, получили информация, че подсъдимите З., Г. и Р. са участници в извършения палеж на ***г и на същата дата, вечерта около 19.00ч, тези подсъдими били задържани в казино „**“, находящо се в гр.П., ул.“**“ № **.

            При палежа на лек автомобил “***“ модел „***“ с рег.№ *** били причинени значителни повреди, изразяващи се в унищожаване на всички детайли по каросерията и оборудването, вътрешното обзавеждане – седалки, тапицерия на таван и врати, арматурни прибори, ел.инсталация, гуми и джанти, трансмисия и двигател. Пред лек автомобил “***“ модел „***“ с рег.№ **  бил паркиран лек автомобил “***“, модел „СLК 200“ с рег.№ ***. Последният  също получил при палежа значителни повреди по предната част на купето, предното окачване и двигателя.     На странично паркирания на тротоара лек автомобил “***“ модел „***“ с рег.№ *** при палежа били причинени значителни повреди предимно по дясната му част. Обгорели дясна решетка в предната му броня, самата предна броня, десен фар, десен преден мигач и преден десен мигач в калника, предна и задна десни врати, дясно огледало, лайсни на предна и задна десни врати, дръжки на предна и задна десни врати, лайсни водобран на задна и предна десни врати, вер***лни лайсни на предна и задна десни врати, вер***лни лайсни на предна и задна десни врати, уплътнения на стъклото на предна дясна колона, дясна стоп лампа, дясна релса на тавана, стойка на регистрационния номер, преден десен ПВЦ подкалник.

            Зад лекия автомобил “***“ с рег.№ *** бил паркиран лек автомобил „***“, модел „***“ с рег.№ ***, на който в резултат на палежа били причинени повреди по задната му част. Обгорели задна му броня, лява и дясна стоп лампи, емблема на задната маска.

            Заключението на изготвената в хода на досъдебното производство  автооценъчна експертиза /т.5, стр.59/ сочи, че стойността на автомобила “***“ модел „***“ с рег.№ *** към *** г. е 45 000 лв., на автомобила „***“ модел „СLК 200“ с рег.№ *** е 5 500 лв., на автомобила “***“ модел „***“ с рег.№ *** е  5 500 лв., а на автомобила “***“ модел „***“ с рег.№ *** е 950 лв.

            Според същото заключение в резултат  на палежа на същата дата автомобилът “***“ модел „***“ с рег.№ *** е получил значителни материални щети.  Унищожени са били всички детайли по каросерията и оборудването му, вътрешното обзавеждане – седалки, тапицерия на таван и врати, арматурни прибори, ел.инсталация, гуми и джанти, трансмисия и двигател. Според експертизата автомобилът е негоден за възстановяване и е налице неговата тотална ликвидация. Вещото лице е посочило, че щетите по автомобила, получени вследствие на палежа, възлизат на 42 750 лв., която стойност е определена като от пазарната стойност на автомобила /45 000 лв./ са приспаднати 5% запазени части.

            В резултат на палежа на *** г. са били причинени и материални щети по останалите три автомобила както следва:

-на лек автомобил “***“ модел „СLК 200“ с рег.№ *** според вещото лице са нанесени значителни щети по предната част на купето, предното окачване и двигателя. Вещото лице е определило, че автомобилът е възстановим, но стойността на ремонта би надхвърлила значително неговата пазарна стойност, поради което възстановяването му се явява икономически неизгодно. С този мотив вещото лице е посочило, че е налице тотална ликвидация на този автомобил. Материалните щети по този автомобил, получени вследствие на палежа, са оценени на 4 400 лв. Стойността е определена от вещото лице, след като са приспаднати  20% запазени части от пазарната стойност на автомобила.

         - на лек автомобил “***“, модел „***“ с рег.№ *** са били нанесени материални щети на обща стойност 2 139.92 лв. Щети са били нанесени на дясна решетка в предна броня, предна броня, десен фар, преден десен мигач, преден десен мигач в калника, лайсна на предна дясна врата, външна дръжка на предна дясна врата, дясно външно ел. огледало, лайсна водобран на предна дясна врата, вер***лна лайсна на предна дясна врата, уплътнение на стъкло на предна дясна колона, лайсна на задна дясна врата, дръжка външна на задна дясна врата, лайсна водобран на задна дясна врата, вер***лна лайсна на задна дясна врата, дясна стоп лампа, релса дясна на таван, стойка регистрационен номер, преден  десен подкалник ПВЦ. Стойността на тези части корегирани с коефициент е определена от вещото лица на  1 034.20 лв., като са добавени и стойности за труд за демонтаж и монтаж - 151.52 лв. и боядисване - 954.20 лв.

         - на лек автомобил “***“ модел „***“ с рег.№ *** са били причинени материални щети, които според вещото лице възлизат на обща стойност 491.74 лв. Тази сума включва стойността на авточастите лява и дясна стоп лампи, облицовка на задна броня и емблема на задна маска, както и стойността на труда за монтаж и демонтаж и боядисване.

            Според заключението на изготвената по делото пожаротехническа експертиза /т.5, л.16/ са констатирани признаци на нехарактерно висока температура /около 600С/ на външните повърхности на автомобилите, което е прецеН. като признак за използване на леснозапалими течности. Сочи се още в експертизата, че пожарът е възникнал в малките часове на *** г., което е способствало за късното му забелязване от граждани и е довело до разрастването му.  Вещото лице дало заключение, че щетите от огъня са основно по предния капак на автомобила „***“ с рег.№ *** в областта на предния десен калник, откъдето може да се направи изводът, че най-вероятно пожарът е възникнал първоначално там, а след първоначалното горене се е разпрострял и към останалата част на автомобила.

 

10-11. Подсъдимият А.Ч. притежавал къща, находяща се в гр.П. на ул.“**“ № **. Подс. Ч. разполагал с валидно разрешение, съгласно ЗОБВВПИ, за съхранение, носене и употреба на следните огнестрелни оръжия и боеприпаси. Разрешителното му било издадено от Началника на Второ РУП на МВР през 2012 г. със срокът на валидност до 31.03.2017 г./т.7 л.38/. Издаденото разрешително по ЗОБВВПИ се отнасяло за:

         1. късо огнестрелно оръжие револвер „Смит и Уесън", кал.357 Mag, сер.№**, като съгласно чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ можел да съхранява до 50 /петдесет/ броя боеприпаси от същия калибър.

         2. нарезна ловна карабина „Блазер" R93 кал.30-06 сер.№**, като съгласно чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ можел да съхранява до 100 /сто/ броя боеприпаси от същия калибър.

         3. гладкоцевна ловна пушка „Браунинг", кал.12 cep.№** като съгласно чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ можел да съхранява до 300 /триста/ броя боеприпаси от същия калибър.

         4. гладкоцевна ловна пушка „Бенели", кал.12 cep.№** като съгласно чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ можел да съхранява до 300 /триста/ броя боеприпаси от същия калибър.

         5. цев за нарезна ловна карабина „Блазер“ R-93, кал.6.5х68 сер.№** като съгласно чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ можел да съхранява до 100 /сто/ броя боеприпаси от същия калибър.

         6. цев за нарезна ловна карабина "Блазер" R-93, кал.308WIN сер.№** като съгласно чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ можел да съхранява до 100/сто/ броя боеприпаси от същия калибър.

         7. гладкоцевна ловна пушка „Бенели", кал.12 сер.№** като съгласно чл.6, ал.3, т.2 от ЗОБВВПИ можел да съхранява до 300/триста/ броя боеприпаси от същия калибър.

         8. гладкоцевна ловна пушка „Браунинг“ кал.12 сер.№ ** с бракувана цев, протокол за брак № ИЯ02-11401/21.08.2013 г.

 

През м.януари 2015 г. в голяма метална каса в коридора на къщата в гр.П. на ул.“**“ № ** подс.Ч. държал гладкоцевна ловна пушка „Бенели“ кал.12 сер.№ **. В секция под навес в същия имот той държал в кашон с надпис „Sony“ 67 бр. ловни патрони, от които 64 бр. патрони били калибър 12х70, а 3 бр. – калибър 12х76. Имотът разполагал със склад, в който подс.Ч. държал 5 бр. кашони, съдържащи различни боеприпаси, както следва:

         - в един кашон подс.Ч. държал общо 83 бр. ловни патрони кал.12х70 част от които били в насипно състояние, а друга част били кутии от които в две имало 40 бр.патрони кал. .308 win (по 20 бр. патрони във всяка кутия), а в трета кутия имало 8 бр. патрони кал. .30-06 Spr.

         - във втори кашон подс.Ч. държал общо 109 бр. ловни патрони 12 кал., от които 99 бр. били кал.12х70, а 10 бр. кал.12х76. 87 броя от посочените патрони били разпределени в 5 кутии (в 2 кутии по 25 бр., в друга кутия – 7 бр., в четвърта кутия – 10 бр. и в пета кутия – 20 бр.), а 22 бр. патрони били оставени в насипно състояние в полиетиленова торба.

         - в трети кашон подс.Ч. държал общо 137 бр патрони, от които 136 бр. ловни патрони кал.12х70 и 1 патрон кал.6,5х68 мм. От тях 133 бр. от ловните патрони кал.12х70 били обособени в 6 кутии, три от които съдържали по 25 патрона, една кутия съдържала 24 патрона, една кутия съдържала 19 патрона и в последната кутия имало 15 патрона. Останалите 3 бр. патрони кал.12х70 и патронът кал.6,5х68 мм били в кашона извън кутиите с патрони.

         - в четвърти кашон с надпис подс.Ч. държал общо 86 бр. ловни патрони, от които 70 бр.патрони били кал.12х70 и 16 бр. кал.12х76. Посочените 86 бр. ловни патрони били обособени в 5 кутии, като едната кутия съдържала 23 бр.патрони, втората – 16 бр., третата кутия – 13 бр., четвъртата – 25 бр. и последната – 9 бр.патрони.

         - в петия кашон подс.Ч. държал общо 112 бр. патрони, като 100 от тях били ловни патрони кал.12х70, поместени в 4 бр. кутии (по 25 бр. патрони във всяка кутия), 6 бр. патрони кал.6,5х68 мм били в бяла полиетиленова торба, а в черна полиетиленова торба в същия кашон се съдържали 6 бр. патрони, от които 1 патрон кал.6,5х68 мм и 5 бр. патрони кал. .308 win.

         Подс.Ч. съхранявал другите свои законно притежавани огнестрелни оръжия и боеприпаси в специално обособено място в жилището си, находящо се в гр.П., ул.“**“ № *. Там той държал гладкоцевните ловни пушки „Браунинг“ 12 кал. сер.№ ** и „Бенели“ 12 кал. сер.№ **, нарезната ловна карабина „Блазер“ R-93, кал.6,5х68, сер.№ **, револвер „Смит и Уесън“ кал.357 Маg, сер.№ ** със 7 бр. боеприпаси в него кал.357 и отделно още 6 бр. боеприпаси кал.357.

            Подс. С.В.Г. работил като шофьор на линейка към структурата за неотложна помощ „6-150“ на подс.Ч. в търговското дружество АГППМП „***“ ООД. По документи обаче подс.Г. бил назначен в търговското дружество „***“ ЕООД гр.П. на длъжност общ работник, а линейката която управлявал в работата си също била собственост на това дружество. През 2014г подс.Г. се сдобил с издадено от началника на Второ РУП на МВР гр.П. разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Разрешителното било валидно до 02.06.2019 г. Въз основа на същото подс.Г. притежавал законно пистолет „Макаров“ кал. 9х18, сер.№ ** /т.7, стр.49 /. Подс.Г. нямал регистрирани неогнестрелни оръжия /газови или пневматични/ на свое име. Той нямал регистрирани и ловни оръжия и боеприпаси и не разполагал с разрешение за съхранение, носене и употреба на такива. Съгласно ЗОБВВПИ и така издаденото му разрешение, подс.Г. имал право да съхранява до 50 бр. боеприпаси кал.9х18 мм.

Подс.Г. бил адресно регистриран в гр.П. на ул.“**“ № **, но не живеел на този адрес. Въпреки това разполагал с ключ за посочения имот, собственост на А.Ч.. Подс.Г. знаел, че там Ч. съхранява горепосочената гладкоцевна ловна пушка „Бенели“ кал.12 сер.№ **, както и гореописаните кашони, съдържащи боеприпаси. Самият Г. държал в металната каса в коридора на къщата 1 бр. пълнител и 5 бр. патрони кал.9х18 за притежавания от него пистолет „Макаров“.

            На 24.01.2015 г. около 07.00 часа сутринта подс.А.Ч. се обадил по телефона на подс.С.Г. и му казал, че трябва да вземе кашоните с патрони, намиращи се в къщата на ул.“**“ № ** и да ги пренесе до жилището на Ч. ***. Ч. знаел, че С.Г. няма издадено надлежно разрешение за носене, съхранение и употреба на ловно или друго огнестрелно оръжие, освен за посочения пистолет „Макаров“, и съответно знаел, че той няма право да държи други боеприпаси, освен разрешените му до 50 бр. патрони кал.9х18. Ч. също така бил наясно, че няма право да предава намиращите се в къщата на ул.“**. *** боеприпаси на лице, което няма издадени разрешения за носене и съхранение на съответните огнестрелни оръжия и боеприпаси, какъвто бил подс.Г.. От своя страна, подс.Г. също знаел, че няма право да държи и пренася боеприпасите на Ч., тъй като няма издадено надлежно разрешение за държане на такива боеприпаси. Въпреки това той се съгласил да ги вземе и пренесе до жилището на подс.Ч. ***. Същата сутрин подс.Г. бил на работа и управлявал специален автомобил – линейка с рег.№ ** на структурата за неотложна помощ към АГППМП „***“ ООД, собственост на търговско дружество „***“ ЕООД. С линейката подс.Г. транспортирал болен пациент до УМБАЛ „Св.Г.“***. След като закарал пациента до посочената болница, около 08.00 – 08.15 часа подс.Г. отишъл със същата линейка до имота на ул.“**“ № **, паркирал автомобила на улицата, влязъл в къщата, след което пренесал от там към автомобила кашоните с боеприпаси. Тези кашони подс.Г. поставял в товарния отсек на автомобила, който обичайно се ползвал за транспортирането на пациентите, нуждаещи се от неотложна медицинска помощ. Така подс.Г. натоварил в посочената линейка 5 кашона, съдържащи боеприпаси, както следва:

            -кашон, съдържащ общо 83 бр. ловни патрони кал.12х70 част от които били в насипно състояние, а друга част били в кутии, от които в две имало по 20 бр.патрони кал. .308 win, а в трета кутия имало 8 бр. патрони кал. .30-06 Spr.

         - кашон, съдържащ общо 109 бр. ловни патрони 12 кал., от които 99 бр. били кал.12х70, а 10 бр. кал.12х76. 87 броя от посочените патрони били разпределени в 5 кутии (в 2 кутии по 25 бр., в друга кутия – 7 бр., в четвърта кутия – 10 бр. и в пета кутия – 20 бр.), а 22 бр. патрони били оставени в насипно състояние в полиетиленова торба.

         - кашон, съдържащ общо 137 бр патрони, от които 136 бр. ловни патрони кал.12х70 и 1 патрон кал.6,5х68 мм. От тях 133 бр. ловните патрони кал.12х70 били обособени в 6 кутии, три от които съдържали по 25 патрона, една кутия съдържала 24 патрона, една кутия съдържала 19 патрона и в последната кутия имало 15 патрона. Останалите 3 бр. патрони кал.12х70 и патронът кал.6,5х68 мм били в кашона извън кутиите с патрони.

         - кашон, съдържащ общо 86 бр. ловни патрони, от които 70 бр.патрони били кал.12х70 и 16 бр. - кал.12х76. Посочените 86 бр. ловни патрони били обособени в 5 кутии, като едната кутия съдържала 23 бр.патрони, втората – 16 бр., третата кутия – 13 бр., четвъртата – 25 бр. и последната – 9 бр.патрони.

         - кашон, съдържащ общо 112 бр. патрони, като 100 от тях били ловни патрони кал.12х70, обособени в 4 бр. кутии (по 25 бр. патрони във всяка кутия), 6 бр. патрони кал.6,5х68 мм били в бяла полиетиленова торба, а в черна полиетиленова торба в същия кашон се съдържали 6 бр. патрони, от които 1 патрон кал.6,5х68 мм и 5 бр. патрони кал. .308 win.

            Около 08.40 часа на 24.01.2015 г. полицейски служители от Второ РУП на МВР гр.П., които междувременно издирвали подсъдимия А.Ч. във връзка с извършените на *** г. палежи, отишли до имота на същия на ул.“**“ № ** в гр.П.. Сред тях бил свидетеля Ч.Г.. Последният наблюдавал как подс.С.Г. пренася товар в линейката. След като натоварил багажа на линейката подс.Г. се качил в нея. Той привел автомобила в движение, за да занесе боеприпасите до жилището на Ч., така както била уговорката помежду им. Непосредствено след това обаче бил спрян за проверка от полицейските служители на Второ РУП гр.П., а малко по-късно било извършено претърсване в линейката с рег.№ ** и от където били иззети оставените там от подс.Г. кашони, съдържащи горепосочените боеприпаси. Впоследствие Г. бил задържан /т.4, стр.125/.

         На същата дата било извършено и претърсване в къщата и в двора на имота на ул.“**“ № **, при което били намерени и иззети от металната каса в коридора на къщата пушка с надпис „BENELI“ сер.№ ** с калъф за същата, 1 бр. пълнител за пистолет и 5 бр. патрони в кутийка, 2 бр. туби черни на цвят с жълти капачки, миришещи силно на бензин при отваряне на капачките, а от секция под навес е иззет кашон с надпис „SONY“, пълен с множество патрони, различни на цвят /т.4, л.130/.

По делото била изготвена от БНТЛ при ОД на МВР гр.П. балистична експертиза /т.5, л.97-106/ според която, иззетият от къщата на ул.“** № ** пълнител е стандартна принадлежност на бойни пистолети „Макаров“, кал.9х18 мм. Същият е с вместимост 8 патрона, а върху лявата му странична повърхност има наличие на саморъчно изписано обозначение „0723-1“, значението на което е за първи пълнител на пистолет „Макаров“ с последни четири цифри от серийния номер „0723“. Иззетите от къщата 5 бр. патрони са стандартни, бойни пистолетни патрони кал.9х18 мм. Иззетият от секцията под навес в посочения имот кашон с надпис „SONY“ съдържа 67 бр. стандартни ловни патрони 12 калибър, като от тях 64 бр. са кал.12х70, а 3 бр. – кал.12х76. Същата експертиза е изследвала и боеприпасите иззети от линейката пред сградата на ул.** №**. Такива експертизата установила и в петте кашона. Първият кашон с надпис „DIANA“, съдържал 83 бр. ловни патрони кал.12х70 в насипно състояние, 20 бр. патрони кал. .308 Win в кутия с надпис „308 Winchester GROM“, 20 броя патрони кал. .308 Win  в кутия с надпис „Sellier & Bellot“ и 8 бр. патрони кал. .30 – 06 Spr., в кутия с надпис „Sellier & Bellot“. Тези патрони били предназначени за стрелба с нарезни ловни карабини от съответните им калибри – кал. .308 Win и кал. .30-06 Spr. Същите според вещото лице били стандартни, фабрично производство, с неударени запалителни капсули. Конструктивните характеристики на патроните дали основание на вещото лице да направи извод, че те са стандартни ловни патрони, като 40 бр. са кал. .308 Win, а 8 бр. са кал. .30-06 Spr. Патроните, които се намирали в насипно състояние в  кашона /83 бр./ били стандартни фабрично производство, с неударени запалителни капсули. Те били снарядени с метални сачми с различни диаметри. Конструктивната характерис*** на патроните дала основание на вещото лице да направи извод, че това са стандартни ловни патрони кал.12х70.

         Във втория иззет от линейката кашон с надпис „DIANA“ вещото лице установило, че се съдържат общо 109 ловни патрони 12 калибър, от които 25 бр. били в кутия с надпис „RC4 CACCIA“, 25 бр. - в кутия с надпис „DIANA“, 7 бр. - в кутия с надпис „SIPE“; 10 бр. - в кутия с надпис „RC 50“; 20 бр. - в кутия с надпис „TITANO“ и 22 бр. се намирали в насипно състояние в полиетиленова торба. Патроните са стандартни, фабрично производство, с неударени запалителни капсули. Конструктивните им характеристики дали основание на вещото лице направи извод, че това са стандартни ловни патрони, като 10 бр. били кал.12х76, а останалите 99 бр. били кал.12х70.

         В третия иззет от линейката, управлявана от обв.Г., кашон с надпис „DIANA“ се съдържали общо 136 бр. ловни патрони кал.12х70 и 1 бр. кал.6,5х68 мм, като 99 бр. вещото лице установило, че са поставени в 4 бр. кутии с надпис „SIPE“, 19 бр. - в кутия с надпис „RC2“, 15 бр. - в кутия с надпис „DIANA“, а 3 бр. патрони и патронът кал. 6,5х68 мм били в свободно състояние в кашона. Вички тези патрони били стандартни, фабрично производство, с неударени запалителни капсули. Те били снарядени с метални сачми с различни диаметри, с изключение на 1 патрон, който имал за снаряд монолитен куршум. Конструктивните характеристики на патроните дали основание на вещото лице да направи извод, че това са стандартни ловни патрони, като 136 бр. са кал.12х70 и 1 бр. е кал.6,5х68 мм.

         В четвъртия иззет от линейката кашон с надпис „DIANA“ съдържал общо 86 бр. ловни патрони 12 кал., от които 23 бр. били в кутия с надпис „RIO BASIC Game 30“, 16 бр. - в кутия с надпис „RIO MAGNUM“, 13 бр. - в кутия с надпис „ROTTWEIL“, 25 бр. - в кутия с надпис „SIPE“ и 9 бр. - в кутия с надпис „RС4“. Патроните били стандартни, фабрично производство, с неударени запалителни капсули. Конструктивните характеристики на патроните дали основание на вещото лице да направи извод, че това са стандартни ловни патрони, като 16 бр. били кал.12х76, а останалите 70 бр. били кал.12х70.

         В петия иззет от линейката кашон с надпис „DIANA“ се съдържли общо 112 бр. патрони, като 100 бр. били ловни патрони кал. 12х70, поставени в 4 бр. кутии с надпис „DIANA“, 6 бр. патрони поставени в бяла полиетиленова торба били кал. 6,5х68 мм, а 1 бр. патрон кал. 6,5х68 мм и 5 бр. патрони кал. .308 Win били поставени в черна полиетиленова торба. Тези патроните били стандартни, фабрично производство, с неударени запалителни капсули. Патроните кал.6,5х68 мм и кал. .308 Win били предназначени за стрелба с нарезни ловни карабини от съответните им калибри. Конструктивните характеристики на патроните дали основание на вещото лице да  направи извод, че те са стандартни ловни патрони, като 100 бр. били кал.12х70, 7 бр. били кал.6,5х68 мм. и 5 бр. били кал. .308 Win.

         Според вещото лице всички описани по-горе 647 бр. патрони съгласно чл.7 ал.1 от ЗОБВВПИ представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. Патроните били изправни и годни за ползване по предназначение /т.5, л. 97-106/.

 

         На 25.01.2015 г. подс.В.В. се явил на получена от него призовка във Второ РУП гр.П. и по-късно същият ден бил задържан.

На 26.01.2015 г. бил задържан и подс.А.Ч., който междувременно научил за задържането на В.З. и се укривал в дома на майката на съпругата си в гр.П., ул.“**“ № *. При пристигането на полицейските служители на посочения адрес подс.Ч. направил неуспешен опит да избяга и да се укрие.

        

 

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

От наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата, предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява авторството на деянията, предмет на доказване по настоящото наказателно производство, времето, мястото, начина и механизма на извършването им.

Описаната фактическа обстановка, условно номерирана по-горе, се установява от приобщените по делото доказателства, както следва:

1. За деянието осъществено на ***г с предмет лек автомобил „***“ модел „МЛ 280“, с рег.№** със собственик „***“ ЕООД и „***“ с рег.№** със собственик А.Й.Й. фактическата обстановка се установява от доказателствата, възпроизведени в показанията на А.Й., Т.Й., Г.Ч., Н.Н., К.М., Р. Х., П. Н. /Х./, Т.К. /разпитан в заседание от 16.11.2016г./, обясненията на В.З. и частично за отделни факти от обясненията на подс.Ч., свързани с отношението му към сформиране на новообразуваното ловно сдружение и отношенията му със свид.Г.Ч. и свид.А.Й.. Фактическата обстановка се установява още от оглед на местопроизшествие в том 10 от ДП от ***г и допълнителния оглед от същата дата, както и от приложените фотоалбуми, експертно –пожаро техническо заключение рег.№300 /07.04.2014г /стр.31, том 10/ изготвено от вещо лице В.Д. с телефонограма №17 от 09.01.14г /стр.38/ и статистически лист за пожар /стр.39/, авто-оценъчна експертиза за средната пазарна цена на автомобилите, изготвена от вещо лице К.А.М. /том 10, стр.42 от ДП/, авто-оценъчна експертиза за стойността на материалните щети по автамобилите  изготвена от вещо лице К.М. /стр.80, том 5 от ДП/, справка от информационна система на фирмено досие на сдружение „Български ловно-рибарски съюз“ /том 7 стр.64 от ДП/ писмо от председателя на общински съвет П. от 08.07.2015г с приложени към него заверени преписи на решение №97 от 15.03.2012г за даване на 30-дневен срок на *** ЕООД за изпълнение на изисквания към договор за концесия, Определение №49 от 07.01.2013г на АС-П., по адмдело №1623/2012г, Определение №7031 от 22.05.2013г на ВАС по адм.дело 5761/2013г, протокол №5 от 15.03.2012г на Общински съвет-П., протокол №11 от 14.06.2012г на Общински съвет –П., Решение №239, взето с протокол №11 от 14.06.2012г, /последните в том 7 от ДП/, документи, приети в съдебно заседание на 14.11.2016г, изискани от ОД на МВР гр.П., /том 3, стр.1024 от СД/, а именно справка от АИС при КАТ-П. за регистрацията на лек автомобил „***” с рег. № *** както и приложения към справката документ за придобиване на собственост, както и справки от същата система приложени в досъдебното производство том10, стр.25-26.

 

2. За деянието осъществено на ***г с предмет лек автомобил „*** 190Е“, с рег.№**, собственост на Н.И.Н. фактическата обстановка се установява от протокол за оглед на местопроизшествие в том 10 от ДП от ***г и допълнителния оглед от същата дата, както и от приложените фотоалбуми, от показанията на свид.Н.Н., свид.А.Й., обясненията на В.З. и показанията на свид.К.М.. Фактическата обстановка се установява още от експертно –пожаро техническо заключение рег.№300 /07.04.2014г /стр.31, том 10/, изготвено от вещо лице В.Д., телефонограма №17 от 09.01.14г /стр.38/ и статистически лист за пожар /стр.39/, авто-оценъчна експертиза за средната пазарна цена на автомобила, изготвена от вещо лице К.А.М. /стр.42 том 10 от ДП/, авто-оценъчна експертиза за стойността на материалните щети по автамобилите  изготвена от вещо лице К.М. /стр.80, том 5 от ДП/, справка от база данни на КАт за регистрацията на автомобил „*** 190Е“, с рег.№*** /стр.24, том 10 от ДП/.

 

3. За деянието, осъществено на 10.01.2014г, с предмет предно обзорно стъкло на лек автомобил „*** Джи Ел 320“ с рег.№**, собственост на *** ЕООД, фактическата обстановка се установява от показанията на свид.Т.Й., свид.А.Й., свид.Н.Н., обясненията на подсъдимите С.Г. и В.З., протокол за проведен следствен експеримент с участието на подс.С.Г. и изготвените в хода на същия фотоснимки /том 4, стр.106-119 от ДП/, показанията на свид.К.М. и свид.Т.М., протокол за оглед на местопроизшествие /том 11 стр.4 от ДП/ и приложените към него фотоснимки, повторна стоково оценъчна експертиза на стойността на предното обзорво стъкло към 10.01.2014г /том 5 стр.93 от ДП/.

 

4. За деянието, осъществено на 12.02.2014г., с пострадал А.Т.Г., доказателства, от които се извлича описаната фактическа обстановка са възпроизведени в свидетелските показания на А.Г., С.С., Н.П., Д.К., Д.К., И.О., Е.З., обясненията на подсъдимите В.З., С.Г., Б.Р., в кредитираната от съда част, подкрепени от показанията на свид.К.М., Т.М. и П.Б.. Описаните факти се извличат още от оглед на местопроизшествие от 12.02.2014г /том 9, стр.2 от ДП/, изготвените в хода на същия скица и фотоснимки, възпроизведените доказателства в справка от „Национална система 112“ с приложени към нея три броя заверени копия от електронни картони и компакт диск, съдържащ два броя аудиозаписи на проведените разговори,  протокол за проведен следствен експеримент  от 23.01.2015г с участието Б.Р. /том 4, стр.99/ и направените в хода на същия фотоснимки, протокол за проведен следствен експеримент от 23.01.2015 с участието на С.Г. и направените в хода на същия фотоснимки /том 4, стр.106-119 от ДП/, съдебно-психиатрична експертиза на Б.Р. /том 5 стр.145 от ДП/. Конкретната фактичека обстановка за това деяние се установява още от съдебно- медицинска експертиза №176/2015г, изготвена от вещо лице И.Д. /том 5 стр.2 от ДП/, епикриза от УМБАЛ св.Г. *** на А.Т.Г. от 17.02.2014г, документ от лабораторно изследване на Г. за определяне на кръвна група /том 9, стр.30 от ДП/, съдебно-медицинска експертиза №24/14г от 28.02.2014г  с обект  веществено доказателство- нож /том 9, стр.31 от ДП/ и самото веществено доказателство нож, открит при огледа на МП към 12.02.2014г, договор за наем на недвижим имот от 14.05.2014г с наемател А.Т.Г. и представени амбулаторни и болнични листи за провеждано лечение от свид.Г..

Относими са и следните документи - писмо от МЦ *** по въпроса дали са предоставяни медицински услуги на лицето Г.Д.З. /том 7, стр.64 от ДП/, удостоверения за вписвания в търговски регистър за АГППМП-*** ООД /стр.66 от том 7 от ДП/, ведомости за заплати на същото дружество за месеците от 1 до 11 на 2014г /стр.74-84, том 7 от ДП/, трудов договор №110 от 28.01.2011г между А.Ч. и Х.А., ръководител на „АГППМП-***“ ООД /стр.85 том 7 от ДП/ и допълнително споразумение към същия договор от 01.01.2012г  удостовеление за вписвания за „**** –Амбулатория за специализирана извънболнична мед.помощ-медицински център“ и „***“ ЕООД, ведомости за заплати на работещите в „***“ ЕООД от месец 1 до 11 на 2014г, удостовеление от Агенция по вписванията за „****“ ЕООД и ведомости за заплати за месеци от 2014г, удостовеление  от Агенция по вписванията за „**** 2“ ЕООД и ведомости за заплати месеци от 2014г, удостоверение  от Агенция по вписванията за „**** 2002“ ЕООД и ведомости за заплати месеци от 2014г. /вс. в том 7 от ДП/, както и документи, приети в съдебно заседание предоставени от Агенция по вписванията отнасящи се за търговските дружества „Кеш 666“ АД, „***“ ЕООД, „****“ ЕООД, „**** –Амбулатория за специализирана извънболнична мед.помощ-медицински център“, „**** 2“ ЕООД, „**** 2002“, „Випстрой 2002“ ЕООД, „АГППМП-***“ ООД /стр.3446-3474, том 9/, справка от РЗКО П. за разпределението на пазара на неотложната помощ в гр.П. /стр.3179/, доколкото от тези документи за търговски дружества и заплати се установява каква е била връзката на подс.Ч. с някои от свидетелите по делото, къде са работили същите и кой е бил собственик на тези дружества. Посочените документи за търговските дружества и работилите лица там са от значение и за фактическата обстановка описана условно под №6 и №10-11.

 

5. За деянието, осъществено на 04.10.2014г., с предмет лек автомобил „***“ 207, рег.№**, фактическата обстановка се установява от показанията на свид.А.П., депозирани в досъдебното производство и приобщени на основание чл.281, ал.1, т.4 от НПК, показанията на свид.Р.М.В., /разпитан в заседание от 16.11.2016г/,  В.И.Н. /разпитана в заседание от 14.06.2016г/, обясненията на В.З. и Б.Р., подкрепени с показанията на свид.Т.М., оглед на местопроизшествие от 04.10.2014г и фотоснимки, изготвени в хода на същия /том 13, стр.4-12 от ДП/, справка от централна база КАТ за лек автомобил рег.№**, приключителен протокол към лизингов договор за същия автомобил от 05.11.2014г. фактическата обстановка се установява още от експертно пожаро-техническо заключение №510/28.05.2015г /том 5, стр.16 от ДП/, изготвено от вещо лице Б.Т. и от авто-оценъчна експертиза, изготвена от вещо лице К.М. /том 5 стр.59 от ДП/.

6. За деянието, осъществено на 10.01.2015г с предмет лек автомобил „*** ***“ с рег №** фактическата обстановка се установява от показанинята на свид.П. Н. /Х./, свид.П.К., свид. С.Т.П., свид.Т.К., /разпитан в съдебно заседание на 17.11.2016г./, свид.Р.Х., свид.В. Х. /В./, свид.Е.Х., свид.Е.З., обясненията на подсъдимите В.З., Б.Р., С.Г. и частично тези на подс.А.Ч. в кредитираната от съда част относно отношенията му с П. Н., П.К. и Р.Х., от показанията на свид.Т.М. и свид.К.М., от протокол за оглед на местопроизшествие от 10.01.2015г и изготвените фотоснимки приложени към него /том 12, стр.5/, протокол за следствен експеримент с участието на подс.С.Г. и приложените фотоснимки, протокол за следствен експеримент с участието на подс.Б.Р. и изготвените в хода на същия фотоснимки, от предадените от подс.Б.Р. метална туба с вместичост 5л съдържаща течност и пластмасова бутилка с вместимост 1л съръжаща течност, както и от протокол №902 от 16.09.2015г за изследване на съдържанието на предадените от Р. вещи установяващо съдържание на горивна течност /том 5, стр.33/,  от заверено копие на международен паспорт на подс.А.Ч. /том 7 стр.193 от ДП/, справка за задгранични пътувания на подс.Ч. /стр.66 от том 7 на ДП/, експертно-техническо заключение №1001/25.09.2015г  /том 5, стр.25/, изготвено от вещо лице Б.Т. и приложената към него телефонограма №192, стоково-оценъчна експертиза от вещо лице Р.К. за стойността на автомобил „*** ***“ към 10.01.2015г /том 12, стр.24/,  авто-оценъчни експертизи от вещо лице К.М. /том 5, стр.73 от ДП/, веществени доказателствени средства- звукозаписи, от използвани СРС, протокол за доброволно предаване на компакт диск марка Вербатим от 25.01.2015г, съдържащ записи от охранителни камери на аптека Сейба в сградата на магазин Кауфланд на бул.** №** и видеозаписите възпроизведени в това веществено доказателство- посочения компакт диск /стр.197 том 4/, предмет на оглед извършен 16.11.2015г и писменото доказателствено средство - протокола за оглед на ВД, съставен на същата дата /том 4 стр.223 от ДП/, както и веществените доказателства –фотоснимките, направени при самия оглед на съдържанието на записите, неразделна част от протокола за оглед на ВД,  от жалба до прокуратурата от П. Н., съставена на 13.01.2015г, /том 8, стр.120 от ДП/ и от писмо от подс.А.Ч. до свид.П. Н. /том 8, стр.2896 от съд.дело/.

 

7.За деянието, осъществено на 10.01.2015г., с предмет лек автомобил „*** ***“ с рег.№ **, собственост на С.М., фактическата обстановка се установява от показанията на свид.С.М. от том 3, стр.40 на ДП, прочетени на на основание чл. 281, ал.5, вр.ал. 1, т.4 от НПК в съдебно заседание на 14.11.2016г и свид.М.М. от том 12, стр.18 от ДП прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т. 5 от НПК, протечени в съдебно заседание от 14.11.2016г. Доказателства описващи тази фактическа обстановка се съдържат още в обясненията на подсъдимите В.З., Б.Р., С.Г., подкрепени с показанията на свид.Т.М. в протокол за оглед на местопроизшествие от 10.01.2015г. и изготвените в хода на същия фотоснимки /том 12, стр.5 от ДП/, експертно-техническо заключение №1001/25.09.2015г  /том 5, стр.25/, изготвено от вещо лице Б.Т. и приложената към него телефонограма №192, авто-оценъчна експертиза, изготвена от вещо лице К.М. /том 5 стр.59 от ДП/.

 

8. За деянието, осъществено на ***г с предмет лек автомобил „*** Джи Ел 320“ с рег.№**, собственост на *** ЕООД гр.П., лек автомобил „*** Це Ел Ка 200“ с рег.№**, собственост на С.А.Й. и лек автомобил „***“ модел „***“ с рег.№**, собственост на Ж.Т.Н., фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите А.Й., Т.Й., Р.Х., П. Н., Ж.Н., Н.Н., Б.А., обясненията на подсъдимите В.З., С.Г. и Б.Р., подкрепени от показанията на свидетелите К.М. и Т.М., от протокол за оглед на местопроизшествие от ***г /том 4, стр.5 от ДП/, от допълнителен оглед на местопроизшествие от същата дата и направените в хода на същия фотоснимки, протокол за обиск на подс.Б.Р. от 23.01.2015г. /том 4, стр.95-98/, при който била открита част от дадена му от подс.З. парична сума за запалването на „*** Джи Ел“, както и самата парична сума от 202лв, протокол за следствен експеримент с участието на подс.С.Г. и приложените фотоснимки, протокол за следствен експеримент с участието на подс.Б.Р. и изготвените в хода на същия фотоснимки, от предадените от подс.Б.Р. /том 4, стр.194/ метална туба с вместичост 5л съдържаща течност и пластмасова бутилка с вместимост 1л., съръжаща течност, както и протокол №902 от 16.09.2015г за изследване на съдържанието на предадените от Р. вещи /том 5, стр.33/. Фактическата обстановка се установява и от експертно пожаро –техническо заключение рег.№510/28.05.2015г, изготвено от вещо лице Б.Т. и от документи, издадени от Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. П., касаещи лек автомобил „*** ГЛ 320 ЦДИ 4 Матик” с рег. № ***, и лек автомобил „*** ЦЛК 200” с рег. № ***, приети от съда в заседание на 14.12.2016г, находящи се в том 3, стр.1024 от съдебното дело.

 

9. За деянието, осъществено на ***г, с предмет лек автомобил *** *** с рег.№**, собственост на свид.Б.А., фактическата обстановка се установява от показанията на свид.Б.А. от 26.09.2016г, свид.А.Й., свид.Н.Н., свид.Р. Х, свид.П. Н., от обясненията на подс.Б.Р. и подс.С.Г. и показанията на свид.Т.М. и свид.К.М., от протокол за оглед на местопроизшествие от ***г /том 4, стр.5 от ДП/, от протокол за доброволно предаване от 23.01.2015г от подс.Б.Р. /том 4, стр.194/ на  метална туба с вместичост 5л съдържаща течност и пластмасова бутилка с вместимост 1л съръжаща течност и самите предадени веществени доказателства от подс.Р., както и протокол №902 от 16.09.2015г за изследване на съдържанието на предадените от Р. вещи /том 5, стр.33/, от протокол за обиск и изземване от 23.01.2015г на подс.Р., при който е била иззета парична сума от 202лв, предоставена му от страна на подс.З., от експертно пожаро –техническо заключение рег.№510/28.05.2015г, изготвено от вещо лице Б.Т. /том 5 стр.16 на ДП/ и от авто-оценъчна експертиза, изготвена от вещо лице К.М. /том 5 стр.59 от ДП/.

 

 10-11. Описаната фактическа обстановка за деянията, осъществени самостоятелно от подс.А.Ч. и подс.С.Г. на ***г се установява от показанията на свид.Ч.Г., обясненията на подс.А.Ч. и подс.С.Г. в кредитираната от съда част, протокол за претърсване и изземване от 24.01.2015г в специален автомобил – линейка с ДК№**, писмо от Сектор „Пътна полиция“, ведно със справка за регистрация на специален автомобил *** Спринтер с рег.№** през периода 11.06.2012-25.10.2016г /том 10 от съдебно дело/, протокол за съдебно-балистична експертиза №381 от 02.06.2015г /том 5, стр.97 от ДП/ и косвето от звукозаписи на телефонни разговори, приобщени чрез използване на СРС.

Посочените протокол за претърсване и изземване от 24.01.2015г за 16бр. патрони от жилището на С.Г., протокол за доброволно предаване от С.Г. /стр.195 том 4/, протокол за претърсване и изземване от 24.01.2015г в къща на адрес гр.П., ул.** №**, протокол за извършена-балистична експертиза №204 от 17.03.2015г и протокол за извършена-балистична експертиза №62 от 27.01.2015г се отнасят до законно притежаваните от тези подсъдими оръжия и боеприпаси.

 

Описаните във фактическата обстановка обстоятелства се потвърждават косвено още от доказателствата, възпроизведени в протокол за претърсване и изземване в дома на подс.В.З. *** и иззетите от там парични суми, протокол за обиск и изземване от 23.01.2015г на подс.В.З., относно иззетите веществени доказателства мобилни телефони и парична сума, претърсване и изземване в лек автомобил Форд Фокус с рег.№**, в присъствието на В.З. и изготвените фотоснимки, от които се установява вида на ползвания към инкриминираните периоди автомобил от  З., претърсване и изземване в лек автомобил *** с рег.№** открит паркиран на спирката срещу ** на бул.**, с който са се придвижвали при някои от деянията подсъдимите Г., Р. и В..

Съдът кредитира показанията на свидетелите А.Й.Т.Й., Г.Ч., Н.Н., А.Г., С.С., Н.П., Д.К., Д.К., И.О., В.Ш., А.П., Р.В., В.Н., С.М., М.М., П. Н., П.К., С.П., Т.К., Е.З., Ж.Н., Б.А., К. А., Р.Г., Т.К., Е.Х., Р.Х., В. Х, К.М., П.Б., Т.М., Ч.Г., С.З., Т.Н., К.Б.. Показанията на тези свидетели са вътрешно непротиворечиви, логични и последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. От показанията на свид.Б.К. единствено се установява, че е същия е научил за нападение над негов съсед на име А.Г., но този свидетел не е възприел обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото.

Доказателствата възпроизведени в тези гласни доказателствени средства кореспондират в голямата си част с кредитираните от съда факти, възпроизведени в обясненията на подсъдимите Г., Р. и  З. и с една част от фактите, възпроизведени в обясненията на подсъдимия Ч. и подс.Г.. Всички тези доказателства както от свидетелските показания, така и от обясненията на подсъдимите в кредитираната от съда част, кореспондират с фактите, възпроизведени в писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Съобразно тази част от доказателствения материал по делото съдът намира за частично достоверни показанията на свидетелите А.И.Ч., Т.И.Ч., С.С.П. и С.С. П.. Тези показания съдът не кредитира в онази им част, която противоречи на приетите за безспорно доказани факти.

Съдът намира показанията на свид.М.М. за недостоверни. Същите се намират в съществено противоречие с показанията на свид.А.Й.. Последните обаче се подкрепят от останалите кредитирани от съда доказателства, поради което следва да се даде вяра именно на тяхното съдържание.

Съдът намира показанията на свидетел И.К.М. за недостоверни, поради което не кредитира същите в по-голямата им част. Това се дължи на служебната зависимост на този свидетел от подс.Ч. и неговото семейство, която съдът констатира, че се отразява върху показанията на този свидетел. От тези показания ясно може да се възприеме стремеж да се депозират от страна на свид.М. угодни за подс.Ч. обстоятелства и да бъде същата в услуга такава каквато му е необходима. От друга страна показанията на този свидетел са и вътрешно противоречиви.

Съдът намира за недостоверни показанията на свидетелите М.И.М., С.М.С., М.З.К., И. С.С. и С.П.Д.. Тези свидетели разказват за научени от други лица обстоятелства след факта на извършване на различните престъпления, предмет на доказване по делото. Същите възпроизвеждат производни доказателства, които се намират в съществено противоречие с първичните такива, възпроизведени в обясненията на подс.З., подс.Р., подс.Г. и свид.Р.Х..

Показанията на свидетелите С.К.П., Л.И.П., С.М.М. и Р.И.Р. не изясняват предмета на доказване по делото. Същите са показателни единствено за обстоятелства, свръзани с характерис*** на личността на подс.Р. и подс.Ч..

От показанията на свид.А.Й. се установява какви са били отношенията между него и подс.Ч. и как са се развили тези отношения във времето. За характера на тези отношения известни обстоятелства е възприел и свид.Н.Н., чиито показания съдът също кредитира, като последователни и логични. Свид.Й. казва, че първоначално нямал никаква представа за причината да бъде извършено първото запалване на автомобилите им. Впоследствие обаче той си припомнил няколко случки свързани с подс.Ч., включително и такива, за които е узнал от други хора, разказали му за изразеното от подс.Ч. силно негативно отношение към него. Свид.Й. също така лично установил наличието на това силно негативно отношение на подс.Ч. към себе си при тяхна среща, на която подсъдимия демонстрирал крайното си пренебрежение. За наличието на тези чувства у подс.Ч. към А.Й. и семеството му свидетелстват още Р. Х. и Г.Ч.. Тези посочени свидетели нямат никакви лични  взаимоотношения, което да се отразява по някакъв начин и на показанията им. За отношението на подс.Ч. към А.Й. са сочи и в показанията на свид.П. Н.. Личните предположения на свид.Й. за това отношение се потвърждават от обясненията на подс.З., който също е възприел изразеното от подс.Ч. негативно отношение спрямо свид.Й.. Също така от обясненията на подс.З. става ясно, че подс.Ч. е поискал от него да бъдат опожарени ползваните от Й. и семейството му автомобили и при двата поредни случая. От същите обяснения се установява, че именно подс.Ч. е искал след първия палеж да се увреди още един от автомобилите на Й., в резултат на което е било счупено предното обзорно стъкло на *** Джи Ел. В този смисъл показанията на свид.Й. са източник на косвени доказателства, подкрепящи преките, такива съдържащи се в обясненията на подс.З.. Всички тези доказателства сочат в своята съвкупност подс.А.Ч. като съучастник в качеството му на подбудител в трите противоправни деяния спрямо имущество на свид.Й. и семейството му. Действително два от автомобилите- „***“ МЛ 280 с рег.№** и „*** Джи Ел“ 320 с рег.№** са били собственост на търговско дружество „***“ ЕООД със собственик и управител свид.Т.Й., съпруга на свид.А.Й.. За подс.Ч.  обаче този факт е нямал никакво конкретно значение, тъй като всички автомобили са били въприемани от него като такива ползвани от А.Й. и семейството му.

Свид.Й. разказва, за среща, която е била проведена между него и свид.М.М. по повод дейност, осъществявана от подс.Ч. чрез търговското дружество, което представлявал- „***“ ЕООД. Тези обстоятелства разказани от свид.Й. се потвърждават и от други установени по делото факти, като тези описващи отношенията между свид.Й. и подс.Ч.. Подс.Ч. вече бил търсил по-рано свид.Й. за услуга свързана с наемането на ловен участък. Междувременно обаче свид.Й. не го подкрепил в желанието му да бъде избран за председател на новосформирания ловно-рибарски съюз. За това свидетелства и Р.Х., който разказва за силните чувства на омраза, които Ч. изпитвал към Й. именно по този повод. Това било лично установено и от свид.Й. при състояла се лична среща с подс.Ч., при която последния го неглежирал. От доказателствата по делото се установяват две събития които се осъществили в преблизително един и същи период от време и които били причината за разривът в отношенията между Ч. и Й.. Това са учередяването на сдружение „Български ловно-рибарски съюз“, което сдружение било вписано на 26.07.2012г /том 7, стр. 64 от ДП/ и заседание на Общински съвет от 14.06.2012г когато членовете на Общински съвет П. гласували решение за прекратяване на концесия с дружеството „***“ ЕООД. Срещата, за която свид.Й. разказва със свид.М.М. също се била осъществила през 2012г. Според свид.Й., М. искал от него да съдейства за уреждане на отношенията между подс.Ч. и кмета на града по повод пазара на ул.** в гр.П.. Към онзи момент свид.Й. бил народен представител от листата на политическа партия „****“, което само по себе си сочи че разполагал с възможност да окаже съдействие, така както е бил помолен, въз основа на авторитета, с който се ползвал, произтичащ от заеманата от него позиция. Установява се от показанията на свид.М., че той се познава с подс.Ч., както и че се познава със свид.Й.. За познанството си с последния свид.М. сочи, че същото произтича от принадлежността им към една и съща политическа партия и мероприятията, в които са участвали по този повод. Този факт сам обяснява защо свид.М. се е насочил да търси съдействие именно от свид.Й., както последния твърди. На конкретно зададен въпрос към свид.М. обаче дали е провеждал разговор за тази концесия с А.Й., свидетелят отговаря: “Не си спомням в детайли някакъв такъв разговор“. Така изложения от свидетеля отговор сочи, че всъщност такъв разговор е имало макар свидетеля да не си го спомня в детайли. По нататък в разпита свид.М. казва, че не си спомня изобщо за такъв разговор, по който начин вече се появява и противоречие в показанията му. Отговорите на поставените му въпроси съдът не приема за убедителни. Липсват преки доказателства за това, по чия инициатива свид.М. е провел тази среща със свид.Й.. В тази връзка обаче е показателен факта, че свид.М. в качеството му на Директор на „Общинско предприятие общински пазари” е нямал служебно отношение към концесията, предоставена на търговското дружество, представлявано от подс.Ч.. Това заявава изрично и самия свидетел в показанията си. Видно е, че от този спор свързан с концесията на пазара, подс.Ч. се явява засегнатата страна и единствен е имал интерес от преустановяване на така създаденото положение. Така е разбрал и самия свид.Й. ситуацията, поради което е видно че не случайно, когато той логически си пресъздавал събитията свързани с подс.Ч., си припомнил и този случай и разказал за него. А предположенията на свидетел Й. впоследствие се потвърждават от доказателствата събрани по делото, които установяват, че извършителите на престъпленията са действали по поръчка на подс.Ч.. Всички тези посочени по -горе косвени обстоятелства изграждат една непротиворечива логическа връзка с твърденията на свид.Й., че е бил потърсен именно от свид.М. ***, като по онова време взетото решение от общински съвет не е било в интерес на подс.Ч. и е логично същия да е търсил начини да се разреши в друга посока възникналия спор. Поради така изложените факти съдът намира, че изложените от свид.Й. обстоятелства за среща със свид.М.М. се потвърждават и съдът кредитира именно заявеното от този свидетел, а не кредитира противоположните и не дотам убедителни твърдения на свид.М..

Прочетените показания на свид.Й. касаят броени факти, за които у същия е липсвал спомен към момента на разпита му пред съда. Свид.Й. потвърждава прочетените факти.  Същите кореспондират с другите доказателствата по делото, които също ги установяват като протокола за оглед на местопроизшествие, показанията на свид.Ч. и на свид.Х., поради което на тези показания съдът също дава вяра. Прочетени са били и показания по повод констатирано противоречие относно обстоятелството като какъв човек свид. Й. познава подс. Ч. и дали го познава като отмъстителна личност, депозирани пред разследващ орган на 27.01.2015 г., както и противоречия относно стойността, на която са закупени автомобилите, депозирани в протокола за разпит на свидетел от 23.01.2015 г. Свидетелят потвърждава пред съда прочетените показания. Дали свид.Й. е мислил подс.Ч. за отмъстителна личност е субективен извод на самия свидетел, който не може да се цени от съда като факт по делото. Подобен извод следва да се направи въз основа на обективните доказани факти за действията на този подсъдим. Относно разликата в посочените стойности на автомобилите от свидетеля и тези съобщени от него по- рано съдът намира, че се касае за детайли, които от позицията на изминалото време е възможно да не бъдат пресъздадени с абсолютна точност. Тези противоречия в показанията на свидетеля не са от естество да всеят съмнение в тяхната достоверност.

Видно от показанията на  свид.Т.Й., тя е възприела развитието на отношенията между свид.Й. и подс.Ч.. Също така свид.Т.Й. разбрала от съпруга си, че подс.Ч. е искал свид.Й. да ходатайства за него във връзка с управлението на ловно-рибарския съюз. Пред съпругата си свид.Й. споделил и своите предположения за авторството на палежите, като й споделил и за това, че е научил за негативно отношение на Ч. спрямо него, изразено пред други хора под формата на псувни. Обстоятелството, че свид.А.Й. и свид.Т.Й. са съпрузи е взето предвид от съда при оценка на показанията на последната, до колкото те се явяват в п-голямата си част производни такива, сочещи факти научени от свид.Й. от съпруга й. Близката връзка между двамата свидетели не се отразява върху достоверността на показанията на свид.Й.. Показанията на свид.Й. са подкрепени и от други доказателства- показанията на свид.Г.Ч., свид.Р.Х., свид.Н.Н., писмените доказателствени средства- документи за процедурата, проведена по повод концесията на пазара на ул.** от Общински съвет- П.. По тази причина при оценката на същите следва да им се даде вяра. От своя страна тези показания служат за проверка на показанията на свид.А.Й., доколкото те са източник предимно на производни доказателства и в случая ги потвърждават.

Показанията на свид.Г.Ч. са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви. Възпроизведените чрез тях доказателства потвърждават показанията на свид.Й., който споделил пред свид.Ч., че А.Ч. е поръчителят на палежа на автомобилите му. Този извод свид.Й. направил още при първия случай, като го свързал с  други факти, за които разбрал, един от които било гласуването за отнемането на пазара от подс.Ч. от страна на  Общинския съвет, в който членувала съпругата на свид.Й. – свид.Т.Й.. От показанията на свид.Ч. се установява и историята по учередяване на Български-ловно рибарски съюз, огношенията, които е поддържал с подс.Ч. и неговата съпричастност към учредителните процеси на сдружението, както и последвалото влошаване на отношенията им, поводът за това и последвалото опожаряване на ползвани от него автомобили. Свид.Ч. също така е бил и очевидец на изразяваното от страна на подс.Ч. негативно отношение спрямо свид.А.Й., като епитетите, с които Ч. е говорил за Й., се потвърждават и от показанията на свид.Р.Х.. Показанията на свид.Ч. коресподнират с тези на свид.Х. и за други случаи, инициирани от подс.Ч. За изпълнение на такива задачи спрямо стопанисвано имущество, за което свид.Ч. отговарял, подс.Ч. изпращал в гр.С. свид.Р.Х., който следвало да извърши съответни противоправни действия спрямо същото и то срещу заплащане. Тези факти дават характерис*** на личността на подс.Ч. и описват неговия маниер в отношенията му с хората, който ясно проличава при всяко едно от деянията, чието осъществяване инициирал. Следва да се отбележи, че свид.Ч. и свид.Х., чиито показания си кореспондират напрак*** нямат каквито и да е лични взаимоотношения помежду си, а единствено опосредени такива от подс.Ч.. Към онзи момент свид.Р.Х. бил работник при подс.Ч., който изпълнявал не само служебни, но и всякакви други задачи, които подс.Ч. му възлагал. Точно в тази връзка на свид.Р.Х. му били поставяни и задачите да отреже мрежата на гатера, в който били заградени прасета, а вторият път да забърка отрова с царевица, която да изсипе там, за да се изтровят животните. Видно от показанията на свид.Ч. действително във времето е имало посегателства спрямо гатера, в който са били оградени диви животни, сред които и прасета. Свид.Р.Х. сочи, че не е извършил поръчаното. Тези конкретни обстоятелства стоят извън главния факт на доказване, но същите установяват странични факти от значение за делото, които дават характерис*** на личността на подс.Ч.. От тези факти е видно, какво се случвало когато подс.Ч. е „намразвал“ някого. По отношение на свид.Г.Ч. според свид.Х. се е случило именно това- бил е „намразен“ от подс.Ч..

Съдът намира за достоверни показанията на свид.Н.Н. относно събитията, които е възприел, както при първия палеж през 2014г когато е бил повреден неговия автомобил „***“ 190Е, така и при втория палеж през 2015г. Тези показания кореспондират с протоколите за оглед на местопроизшествие и останалите показания на свидетелите за тези събития. От показанията на свид.Н. се установява още, че действително е имало период, в който неговия съсед- свид.А.Й. и подс.А.Ч., когото свид.Н. също познавал, се виждали и ходили на лов заедно. В един момент това било преустановено, но пък подс.Ч. продължил да проявява интерес към А.Й. пред свид.Н. и когато те двама според свид.Н. вече не контактували помежду си. Този факт косвено потвърждава установеното по делото обстоятелство, че дистанцията, която се появила в отношенията между свид.Й. и подс.Ч., демонстрирана от последния, не е била в резултат на безразлично отношение от негова страна.

Съдът кредитира показанията на свид.А.Т.Г.. Тези показания са вътрешно непротиворечиви, логични, последователни, пълни и ясни. Свид.Г. като пострадало лице от престъплението се явява заинтересован от изхода на делото свидетел. Съдът не намира обаче отражение на този факт върху показанията на свидетеля, по начин, че да внася съмнение в тяхната достоверност. Именно фактът за последователността в показанията на този свидетел сочи, че същия възпроизвежда истината – спомените си за конкретните събития, които предвид характера на същите е логично, че не би забравил или объркал. При оценка на показанията на свидетел А.Г. особено значение има факта на тяхната последователност и непротиворечивост през цялото време на наказателното производство. Съществено е и обстоятелството, че съмненията си за причината на нападението свид.Г. изразил още при първия разпит, който му е бил проведен към онзи момент. Съмненията си свид.Г. споделил със сестра си свид.П.. Той посочил конкуренцията между него и подс.А.Ч. като мотив, който според него е бил причина за извършване на престъплението срещу него. Нападението свид.Г. изобщо не възприел като случайно такова, за което свидетелства и отражението на това събитие върху живота му след това. Съмненията на свид.Г. за причината за нападението са подкрепени с обективни косвени факти, които описват действителното положение на пазара на неотложната медицинска помощ в гр.П. към онзи момент - справката за 2010г и 2011г от РЗОК гр.П., както и от показанията на свид.П. Н., свид.Р.Х. и обясненията на подс.З.. Тези доказателства, възпроизведени в сочените гласни и писмени доказателствени средства изграждат несъмнения извод, че подс.Ч. е първоизточника, инициирал чрез действията си осъществяването на противоправното деяние срещу свид.А.Г..

 Показанията на свид.Г. се подкрепят и от показанията на свид.Д.К., свид.Н.П., свид.С.С.,  от обясненията на подс.Г. и подс.Р. в тази им част, която съдът кредитира, от показанията на свид.К.М., П.Б. и Т.М., от кредитираната от съда експертиза за нанесените телесни увреждания на самия Г. и от приобщеното по делото веществено доказателство- нож, иззет от контейнер на ул.**. В голямата си част тези показания се подкрепят от обясненията на подс.Г. и Р., като съдът дава вяра на показанията на този свидетел по въпроса как точно са се развили действията между него и подс.Г. и Р. в жилищния вход на блока, чрез които се е реализирало нападението. Показанията по този въпрос на свидетеля са логични и подкрепени от обективните находки по тялото на пострадалия, резултат от нанесените му удари. Съществено при тези показания е това, че пострадалия е оказал съпротива на нападателите си конкретно спрямо подс.Р., като отблъснал нападението, което разколебало подс.Г. и последния не използвал носеното от него оръжие, а избягал последван почти незабавно от Р.. Поредността, в която двамата нападатели са напуснали местопроизшествието, била наблюдавана от свид.Д.К..  Нападателите са излезли един след друг тичайки, по начин, който веднага подсказал на свид.К., че нещо не е наред. Второто по ред момче излязло от входа за една част от секундата след първото, подхлъзвайки се. От обясненията на подсъдимите става ясно, че пръв навън е побягнал Г., последван от Р., като наблюдаваното негово подхлъзване е напълно възможно да е било свързано с факта, че той е бил съборен от пострадалия и е избягал непосредствено след изправянето си. Разбира се, пряка връзка между падането на подс.Р. на земята и наблюдаваното от свид.К. последвало подхлъзване няма как да се твърди, че съществува. За всеки от тези два факта са налице твърдения в показанията на свидетели очевидци, чрез които последователно се установява поредността на действията на подсъдимите. 

Съдът не споделя изводите на защитник Е.В., относно характера на показанията на свид.Г.. Нараняването, което му е било нанесено от удар с нож в дясната  гръдно-поясна област, не може да се приеме, че води до несъмнен извод да е попаднало в тази част на тялото на Г. поради това, че същият е бил на земята в „детеродна поза“. Това е една хипотетична възможност, неподкрепена обаче от доказателства по делото. От една страна обективно няма пречка ударът нанесен с нож от страна на подс.Р. да попадне в гръдно-поясната област и когато пострадалият е изправен. От друга страна ако се приеме, че пострадалият е паднал на земята липсват доказателства каква поза изобщо е заел. Видно от обясненията на подс.Р. /том 2, стр.42 от ДП/ Г. е паднал на земята след втория или третия удар, като той продължил да го ръга с ножа в гърба. В обясненията дадени от подс.Р. пред съдия този момент от нападението не е пресъздаден с тази детайлност. Той не се подкрепя убедително и от обясненията на подс.Г., който е по-скоро неуверен за тези факти. Същевременно от съдебно-медицинската експертиза се установява, че нанесените наранявания не са били с такава сила, че да проникнат в гръдната кухина. Самият пострадал казва, че първоначално е възприел ударите като тъпи, юмручни такива, което потвърждава констатацията на вещото лице за силата на ударите. Видно е, че тези удари не са били от естество да попречат на Г. да остане изправен и да предизвикат падането му на земята. Липсват доказателства, които да описват обективна причина защо пострадалия да е паднал по време на ударите на земята, както твърди подс.Р.. Липсват и доказателства сочещи, че пострадалия се е уплашил, губил е самообладание и контрол над действията си и над ситуацията. Напротив –налице са доказателства сочещи съвсем трезвата му преценка за ситуацията, видно от действията, които е предприел непосредствено след нападението. Реалната опасност на нападението пострадалия Г. е осъзнал и осмислил по-късно, което се отразило на начина му на живот впоследствие, описан по-долу. Според защитник Е.В., свид.Г. е предал в показанията си своите грешни спомени. За нито един факт споделен от свид.Г. обаче не е налице доказателство, което да го опровергава по достоверен начин. А въпросът дали пострадалият е паднал на земата по време на нападението или не, е съществено обстоятелство, което по своя характер далеч се различава от спомени за странични детайли, за които всеки свидетел принципно би могъл да съхрани сгрешни спомени.

Относно връхната дреха, с която свид.Г. е бил облечен в момента на нападението съдът намира, че същата се е явявала първа преграда, след която е било и съпротивлението на кожата в областта на гръдния кош, рамото и предмишницата. В този смисъл според съда дрехата е оказала, макар и не съществено, въздействие спрямо силата на ударите, нанесени от подс.Р.. Самата дреха не е приложена по делото като веществено доказателство. Факт е, обаче че тази връхна дреха доколкото е все пак зимна такава винаги ще представлява някаква дори и минимална преграда. В разпита си вещото лице Д. сочи, че дреха от този вид, не оказва по-сериозна съпротивата от тази на кожата и на подлежащите й тъкани, но все пак става ясно, че е налице някаква по вид съпротива.  Според показанията на свидетеля якето е било зимно, относително дебело, което води до извода, че не е било по-тънко от обичайните зимни връхни дрехи. Твърденията на свидетеля кореспондират и със сезона когато престъплението е било осъществено, поради което същите се приемат за достоверни. Свид.Г. сочи още, че от лекарите в Спешна помощ, разбрал, че до известна степен якето му го е предпазило от по-тежки поражения върху организма. Тъй като свид.Г. е постъпил там с дрехата, която в този момент е носил, подобен извод, който свид.Г. преразказва, е бил основан на обективните факти към онзи момент. Това преразказано от свид.Г. твърдение съдът преценя само и едиствено, след като вече е формирал извода си въз основа на преките доказателства за връхната дреха, възпроизведени в показанията на свид.Г. и становището на вещото лице по делото д-р И.Д., изложено в неговия разпит.

Според съда от наличните по делото доказателства се установява,   че ударите от страна на подс.Р., спрямо свид.Г. в момента на нападението са били нанесени с открития при оглед на местопроизшествие от 12.01.2014г нож, в контейнер на ул.** №**. Подс.Г. и подс.Р. разказват, че са изхвърлили носените от тях ножове след деянието в контейнер по пътя на отдалечаването си от местопроизшествието. Подс.Р., твърди, че подс.Г. изхвърлил носения от него нож още на мястото на нападението на Г., както и че същия бил сгаваем. Такъв нож там не е бил открит, нито от свид.Г., нито от разследващите органи. Самия Г. казва в обясненията си, че изхвърлил носения от него нож в контейнер за строителни отпадаци зад блока на свид.Г., където била паркирана и колата, с която се придвижили до местопроизшествието и се отдаличили след това от него. Той не сочи носения от него нож да е бил сгъваем, поради което това твърдение на подс.Р. остава неподкрепено от други доказателства. Видно от огледа на местопроизшествие и изготвената схема, зад жилищния блок на свид.Г. ***, където в контейнер за отпадъци е бил открит един нож.  От приложения фотоалбум не се забелязва около  контейнерите там да имало такъв за строителни отпадъци. Същевременно втори нож не е бил открит. Иззетият нож е бил предаден запечатан за лабораторно изследване и видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза №24/2014г по същия е установено светлокафяво зацапване, което представлявало човешка кръв, но поради малкото й количество не е била определена кръвната група. Същият, иззет при огледа нож, е бил предявен в съдебно заседание на подс.Г., който не го разпознава, като този нож, носен от него на местопроизшествието. Този факт не се разколебава от това, че преди предявяването на самото веществено доказателство, на подс.Г. е предявена негова фотоснимка от приложената по делото експертиза,  когато  подс.Г. е заявил, че именно този нож е използвал. Съдът кредитира преките възприятия на подс.Г. по отношение на предявения му нож веществено доказателство по делото, тъй като тези непосредствени възприятия е логично да са по-точни от възпрятията на предмет представен на снимка. Съдът кредитира твърдението на подс.Г., че не той е носил този нож на местопроизшествието, тъй като по делото е безспорно установено, че подс.Г. не е използвал носения от него нож при нападението над Г. и съответно няма как по носения от него нож  да попаднат следи от човешка кръв. Това веществено доказателство е било предявено на подс.Р. в съдебно заседание /том 11, стр.3721/ и той е заявил, че няма представа какъв е предявения му нож. Налице са обаче косвени доказателства, че именно този нож е използван от  подс.Р. за извършване на престъпленията спрямо свид.Г.. Това се доказва от мястото където този нож е бил открит, непосредствено след извършване на престъплението от разследващите. Същото място кореспондира с посочената посока на отдалечаване от местопроизшествието от страна на подсъдимите Р. и Г. и с посочения от тях факт, че средствата за извършеното престъпление са били изхвърлени от тях в контейнерите за отпадъци именно в тази посока, преди да се отдалечат с автомобила, паркиран на същата улица. За тези факти са налице доказателства, както в обясненията на подсидимите Г. и Р., така и в протоколите за следствен експеримент с участието на подс.Р. и подс.Г.. Приобщеното веществено доказателство съответства по вида си и на описанието дадено от подсъдимите за използваните от тях ножове като вид и приблизителни размери. Подс.Р. сочи, че са получили от подс.З. „кухненски“ ножове. В разпита пред съдия по реда на чл.222 от НПК, /приобщен чрез прочитането му в съдебното производство/ подс.Р. сочи, че ножът бил дължина на острието около 18-20см. Подс.Г. е посочил, че ножовете, които носели били „като кухненски“ с дължина 20-25см, с черни пластмасови дръжки. /Тези обяснения на Г. от досъдебното производство са били приобщени в съдебната фаза чрез прочитането им поради липсата на спомен./ Видно от изготвената съдебно-медицинска експертиза №24/14г в том 9 на ДП иззетия по делото нож е с обща дължина 32,5см и дължина на открието 19,5см. Същият визуално изглежда като кухненски нож и е с черна пластмасова дръжка. Посочената приблизителна дължина на острието от вещото лице съпада с тази посочена от подс.Р. за използвания от него нож. Съществен факт, определящ това веществено доказателство като средството за извършване на престъплението е и този, че върху същия нож са открити следи от човешка кръв. Видно от заключението на  съдебно-медицинската експертиза на свид.Г. е напълно възможно нараняванията по тялото му да са били причинени от действието на този иззет като веществено доказателство нож. Този извод на вещото лице съдът приема единствено след като вече е формирал становището си за относимостта на това веществено доказателство към фактите по делото, само доколкото това становище на вещото лице не изключва  възможността това да е било средството на престъплението. Това е така, тъй като вещото лице е посочило, че наранявания на свид.Г. могат да бъдат причинени и от всяко друго прободно-порезно оръжие с подобна характерис***.

Налице са твърдения на свид.Г., че продължава да изпитва болката и до настоящия момент от една от телесните повреди- тази нанесена в средната трета на левия трапецовиден мускул /според посоченото от свидетеля място на нараняване при разпита му пред съда/. Доколкото се касае за субективно усещане на пострадалия, същото няма как да се докаже по обективен начин, каквото е становището и на вещото лице Д. по същия въпрос. В разпита на вещото лице обаче той се сочи, че е възможно да е налице такава болка в рамките на година-две след нападението. Предвид тези констатации на вещото лице  съдът кредитира твърденията на свид.Г.  в тази насока. Съдът намира за доказани и твърденията на свидетеля за промяната, която настъпила в начина му на живот в резултат на осъщественото спрямо него нападение. Свид.Г. твърди, че в продължение на няколко месеца винаги се движел с придружител, особено, когато се налагало да се прибира по тъмните часове на денонощието. Също така той преустановил някои от старите си навици, като например спрял да разхожда домашното си куче след като се прибере от работа по тъмните часова на деня. Свидетелят сочи още, че продъжително време се притеснявал да не се случи отново подобно нападение спрямо него, поради което променил мястото си на живот, като избрал да живее под наем в комплекс от затворен тип с постоянна жива охрана и видеонаблюдение, с цел да осигури по-голяма сигурност за себе си. На това място свидетелят сочи, че останал да живее до преди около два месеца преди разпита му пред съда. За тези договорни отношения свид.Г. представил и доказателства- договор за наем от 14.05.2014г. на апартамен за срок от 12 месеца и вносна бележка от 15.05.2014г за сумата от 320лв депозит по същия договор. Посочените от свидетеля факти се потвържадат и с показанията на свид.С., според който свид.Г. прекарал около две години в апартамента нает от него под наем и свид.Н.П., която сочи сходни обстоятелства. От представените амбулаторни листи за 2015г и 2016г и приложените към тях болнични листове се установява, че след нападението над него, свид.Г. е провеждал лечение като през 2015т същото е било по диагноза „Тежък депресивен епизод без психотични симптоми“, а през 2016г – „Рецидивиращо деприсивно разстройство“. Съдът кредитира тези доказателства, като относно приложените медицински документи, същите съдът цени като източник на доказателства за това от какво по вид заболяване се е лекувал подс.Г., до колкото същите свидетелства именно това. Доколкото наличието на конкретно заболяване се установява чрез експертиза по реда на НПК, то в случая, единствено въз основа на представените документи не може да се твърди, че такова заболяване е било налично у свидетеля. Посочените писмени доказателства и показанията на свидетелите С. и П. потвърждават обстоятелствата изложени от свид.Г. за ефекта, който оказало нападението  спрямо неговата личност и начина му на живот, видно от които по повод изживяванията си свид. Г. е търсил многократно и медицинска помощ. По тази причина съдът намира заявеното от свидетеля за достоверно.

Съдът кредитира показанията на свид.С.С.. Срещу разпита на този свидетел са постъпили възражения в съдебно заседание, тъй като е било констатирано присъствието му в съдебната зала преди да бъде разпитан пред съда. Този факт не може да бъде пречка срещу провеждане на разпита на този свидетел, но съдът е длъжен да съобрази значението на му при обсъждане достоверността на дадените показания. Видно от съдебния протокол, в съдебно заседание от 11.05.2016г свид.С. е бил изведен до разпита му пред залата. В този момент постъпило възражение от адв.Л., че е наблюдавал присъствието на свидетеля С.С. в съдебната зала през целия предходен ден на съдебното заседание. Видно от протокола за съдебно заседание от 10.05.2016г. същия ден е бил даден хода на съдебното следствие, след което е бил прочетен обвинителния акт и подсъдимите са били поканени да дадат обяснения. Обяснения дал подс.З., който казал, че подс.Ч. няма нищо общо с опита за убийство, а той лично пращал да сплашат Г., за да може да иска пари от подс.Ч.. Подс.Ч. също дал обяснения като е разказал за много и различни обстоятелства, но не и за такива свързани със свид.А.Г.. Видно от показанията на свид.С., същият излага това, което лично възприел, когато посетил местопроизшествието, непосредствено след нападението на свид.Г., както и съмненията, които двамата си споделили след това за причината за същото. Тези свои съмнения свид.Г. е споделил непосредствено след нападението му и пред разследващите органи. По тази причина съдът не намира, присъствието на свид.С. на 10.05.2016г в съдебната зала да е повлияло върху показанията му. Разказаното от този свидетел  кореспондира с обективните фактите по делото, като това, кога се е случило нападението, кой е сигнализирал на тел.112, какво е било състоянието на свид.Г. непосредствено след него, кога и от кого му е била оказана медицинска помощ и др.

Съдът кредитира показанията на свид.Н.П.. Същите имат значение до колкото тя е възприела събитията, развили се непосредствено след нападението над брат й.  На нея той е споделил и съмненията си от къде произлиза това нападение. В този смисъл показанията й потвърждават факта за наличните у пострадалия още към онзи момент представи относно причината за нападението над него. Свид.П. разказва още и как всичко това е довело до промяна в живота на свид.Г., което се потвърждава и от писмени документи по делото. Показанията на свид.П. служат за проверка на тези на свид.Г. и в случая те си кореспондират. Фактът, че свид.П. е сестра на пострадалия от нападението Г. е предпоставка за преценка на нейна заинтересованост и тенденциозност в показанията, но видно от същите такава не е налице. Свид.П. разказва за факти, които се потвърждават и от други доказателства по делото- такива въпроизведени в показанията на самия пострадал, на свид.С.С., свид.Д.К. и в писмени доказателствени средства- протокол за оглед, епикриза от УМБАЛ Св.Г., справка за телефонни разговори от тел.112, включително и от кредитираните обяснения на подс.З. за причината да бъде извършено това нападение и кой е неговия поръчител.

Съдът намира за достоверни и показанията на свид.Д.К.. Видно от справката от Национален център 112- Кърджали, обаждането от страна на свид.С. със сигнал за нападението над Г. е постъпил в 19ч. и 09мин. От показанията на свид.Г. се установява, че след нападението над него, той се обадил на свид.С. за съдействие, след което свид.С. разказва, че е сигнализирал веднага на тел.112. Свид.К. от своя страна казва, че е пристигнала пред жилищния блок, в който е и местопроизшествието и е разговаряла отпред, когато видяла А.Г. да паркира колата си марка БМВ. Свид.К. наблюдавала как свид.Г. влязъл във входа и след по-малко от минута от входа от един след друг излезли тичайки две непознати за нея момчета. Въз основа на така изложените последователни факти съдът не намира основание да се съмнява в показанията на свид.К.. Свид.К. си спомня, че е разбрала, че причината за нападението била свързана с конкуренция. Пред съда свид.К. е посочила различен час по въпроса кога е приключил курсът, от който се е прибирала, от часът посочен в разпита й на досъдебното производство. Като се има предвид, че показанията на свид.К. са били дадени на досъдебното производство преди повече от две години, логично е такава подробност да бъде забравена от свидетеля, когато дава показания пред съда, още повече, че се касае за разлика в показанията й от половин час. Отдалечеността във времето е оказало влияние на показанията на този свидетел пред съда и по въпросите, в колко часа е била пред входа на жилищния блок, разговаряла ли е с А.Г. за нападението, казал ли е той за причините според него за същото, чувала ли е от други лица да им е направило впечатление да са стоели момчета пред блока. Именно поради изминалото време до разпита на свид.К. пред съда, за тези обстоятелства съдът кредитира показанията й, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, като не счита, че противоречията се дължат на недобросъвестност на този свидетел. Точно в колко часа  свид.К. е била пред жилищния блок няма как да се установи с такава конкре***, дирена от защитата, тъй като свидетеля нито на досъдебното производство нито пред съда е съобщил този факт да му е ставал известен. За него свид.К. единствено прави предположение, извлечено от часа на приключване на курса й. Този конкретен час обаче няма особено значение, такова, каквото му придава защитата на подс.В.. От друга страна часът на нападението е доказан от други факти по делото, като например справката от центъра за спешни повиквания, по повод приетия сигнал от свид.С.. Дали свид.К. е била наясно с точния час е обстоятелство, което не може да окаже влияние при оценката на показанията на този свидетел. Фактите, които свид.К. е наблюдавала са в синхрон с тези разказани и от другите свидетели, а дори и от самите подсъдими Г. и Р.. По тези причини съдът кредитира показанията на свид.К., като относно констатираните противоречия в съдебно заседание кредитира прочетените показания на този свидетел.

Съдът кредитира показанията на свид.Р.Х.. Възпроизведените в тях обстоятелства се потвърждават от показанията на свид.В. Х. /В./, свид.П. Н. /Х./, частично от показанията на свид.Е.Х., свид.Г.Ч., както и от обясненията на подс.З., в кредитираната от съда част и индиректно от обясненията на подс.Г. и подс.Р.. Същите се потвърждават и от звукозаписите, изготвени чрез използване на СРС. Показанията на този свидетел остават непроменени и последователни независимо от множеството опити за оказване на влияние върху него, едни демонстрирани пред съда в съдебно заседание, други документирани в материали за образувано и водено наказателно производство срещу подс.С.Г. по чл.293, ал.1 от НК по БП №144/2015г., приключило с освобождаване на Г. от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.

От показанията на свид.Х. се установяват множество факти, отнасящи се за различни по време и вид деяния, описани във фактическата обстановка по делото. Това е така, тъй като се установява, че свид.Х. е работил от 2010г на трудов договор във фирма „***“ ЕООД, собственост на подс.Ч. и във времето двамата изградили близки, приятелски отношения помежду си. Свид.Х. придружавал подс.Ч.  при извършвани от него лични дейности като срещи в извън работно време, посещения на обществени заведения, ловни излети, и др. Това дало възможност на свид.Х. да възприеме множество обстоятелства, свързани с личния живот на подсъдимия Ч.. От показанията на свид.Х. се установява, че действителния собственик на дружеството „Ц.“ се явява именно подс.Ч., който бил заместван в тази си дейност от свид.Н. /Х./. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свид.Н., свид.Ш., свид.С., свид.Г.. Също така свид. Х. знаел за поддържаните интимни отношения между подс.Ч. и свид.Н.. Той обаче станал свидетел и на промяната на тези отношения. От показанията му се установява още отношението на подс.Ч. към свид.А.Й., силните негативни чувства, които първия изпитвал към втория, думите, с които Ч. наричал Й., като израз на омразата му. Свид.Х. разказва и за отношението на подс.Ч. към свид.Г.Ч. и как това отношение се е променило във времето в негативен аспект. Свид.Х. научил от подс.Ч. и за отношението му към свид.Г., а именно, че подс.Ч. първо му запалил една линейката и чак тогава е предприел тази стъпка с нападението над личността му и всичко това, „защото този доктор“ му взел „няколко джипита от неговата прак***“. За това, че линейка на МЦ „***“ е била действително запалена преди нападението над свид.Г. разказва и самият свид. Г.. Освен посоченото, от показанията на свид.Х. се установяват важни факти като срещата между подс.З. и подс.Ч. преди запалването на автомобила, ползван от свид.К., за това как подс.Ч. е избрал датата, на която това запалване да се осъществи, факта на последвалото обаждане от П. Н. в служебния офис с убеждението, че подс.Ч. е виновен за извършеното престъпление и факта на изпитаното доволство от страна на подс.Ч. от извършения противоправен акт спрямо имуществото, ползвано от К.. Свид.Х. разказва още и за срещата на подс.Ч. и подс.З. в китайския ресторант на моста на „Г.“ в гр.П., за характера, на която съдът кредитира именно показанията на този свидетел, сочещи, че подс.З. е получил заплащане за следващата поръчка за палеж. Обясненията на подс.Ч. за това, че същата вечер е дал 300лв на свид.Х. да купи пръстен на годеницата си се потвърждават и от тези на свид.Х., но този факт е без значение за предмета на доказване по делото.

Свид.Х. разказва и за научени от него обстоятелства, казани му от подс.С.Г. след освобождаването на последния от ареста.  Според разказаното му, подс.С.Г. научил от подс. В.З., че ако подс.Ч. му приготви 200 000 лв. З. ще промени обясненията си и ще поеме вината изцяло върху себе си без да намесва подс.Ч.. За това обстоятелство са налице доказателства и в показанията на свид. К. А., който научил същите обстоятелства, но лично от подс.В.З.. Това обяснява в каква връзка подс.З. е очаквал заплащане от подс.Ч. след задържането на съучастниците по делото, което пък опровергава твърденията на подс.Ч., че бил изнудван за пари срещу това З. да каже „истината“ /за този факт ще се разгледа в детайли по долу/. 

При оценката на показанията на свид.Х. следва да се отчетат и обстоятелствата, при които същите са дадени от свидетеля пред съда в съдебно заседание от 28.09.2016г. Още преди да започне с показанията си свидетелят съобщава, че при  влизане в съдебната зала, минавайки покрай подс.Ч., последният му отправил реплики, които счел за обидни като съобщава и съдържанието им. Свидетелят заявява пред съда още, че много се страхува за живота си и този на своите близки от подс. Ч.. В хода на разпита свидетелят съобщава, че е чул зад гърба си нечие изказване да внимава със здравето си, като председателят на състава е констатирал, че действително е имало шум в залата, на който свид.Х. е реагирал. Тези изявления на свид.Х. не са били оспорени от никоя от страните по делото и възражения срещу същите непостъпили.  По повод тези обстоятелства съдът счита, че се касае за провокации, насочени към свидетеля, целящи да въздействат спрямо същия, относно показанията, които той дава в насока да го притеснят и объркат, което представлява служене с незаконни средства. Значението на тези обстоятелства при оценка показанията на свид.Х. е това, че същите са депозирани при липса на каквато и да е лична изгода или интерес за свидетеля, противоположно на твърденията на подс.Ч.. От страна на подс.Ч. и неговата защита се сочи, че свид.Х. е дал именно тези показания за да отстрани подс.Ч. като способства задържането му за много дълго време, за да може междувременно Х. да остане на работата във фирмата му и да злоупотребява с предоставяното му там гориво. Тази теза е логически неиздържана и противоречи на фактите по делото. Установено е, че известно време след задържането на подс.Ч., свид.Х. е бил освободен от работа в търговското дружество на А.Ч.. Неговото място е било заето от подс.С.Г., който е бил далеч по угоден с поведението си, включително и с процесуалното си такова за подс.Ч.. Нелогично е тогава как с така депозираните показания, които не ползват защитата на подс.Ч., свид.Х. ще остане на тази работа именно за да продължи да злоупотребява с ресурси на фирмата. Видно е, че това не се е случило. Необосновани са и твърденията, които се извличат от защитната позиция на подс.Ч. за това, че свид.Х. е дал такива показания защото при обиска в дома му са били открити наркотици и този факт е бил скрит от полицията за да се осигурят именно тези показания от свид.Х.. Тази версия на първо място съществено противоречи на първата, описана като реализиране на желанието на Х., Ч. да лежи много години за да може той през това време да „краде“ от фирмата му. На второ място липсва каквото и да е доказателство, което да сочи, че полицейските служители са извършили това конкретно престъпление, което им се вменява. Видно от протокола за претърсване и изземване в дома на свид.Х. /стр.153, том 4 от ДП/ същият е бил проведен по изискванията на НПК, което е и гаранция за законосъобразност на действията.

Тези две защитни версии основно се намират в противоречие с доказателствата по делото- проведената комуникация по телефонното устройство, ползвано от свид.Х. между подс.Ч. и подс.З., записана чрез използване на СРС, на която свидетелят е присъствал, характера на тази комуникация, сочеща конспиративност между двамата разговарящи, указанията, които Х.  получил за да предаде конкретни изрази от Ч. към З., срещата на която, присъствал между тях двамата, чието провеждане подсъдимите също не отричат, но й придават друго значение. Тези версии за заинтересованост на свид.Х. са в противоречие и с останалите свидетелски показания, доказващи фактическата обстановка на случаите, свързани с А.Й., П. Н. и А.Г.. Същевременно се доказва, по описаните по-горе мотиви, че свид.Р.Х. е нямал личен интерес да навреди на подс.Ч., още повече, че техните отношения са били по-скоро приятелски. Няма как да се възприеме като реална и логична версията, че такъв интерес било желанието на свид.Х. да присвоява вещи на дружеството. Ясно е, че именно казаната от свид.Р.Х. по делото истина е причинила на този свидетел повече неудобства и преживявания в негативен аспект, тъй като в резултат е загубил добре платената си работа и изпитва в страх за сигурността си и тази на семейството си. За отношението на свид.Х. и неговата съпруга към този въпрос може да се съди от звукозаписите от използвани СРС. Видно от същите свид.Х. е разказал на полицията каквото знае, тъй като не е искал да бъде възприет като съпричастен към това, което е научил, но на което се възмущавал и не е приемал. Звукозаписите на телефонните разговори на свид.Р.Х., косвено потвърждават показанията на същия свидетел. Следва да се отбележи, че едната специфика на СРС, за разлика от традиционните способи за разследване по НПК, се характеризира с това, че те се осъществяват без знанието на засегнатите лица, поради което в основата им стои естественото, обичайно поведение, което има всеки човек в личния си, неконтролиран живот. От телефонната комуникация, осъществена от свид.Р.Х., възпроизведена в звукозаписите по делото, могат установят какви са били подбудите на свидетеля да разкаже истината. Заявеното от страна на Х. като свидетел по делото, подкрепено косвено и чрез звукозаписите от използвани СРС са в обратния смисъл, на този който защитата на подс.Ч. и самият подсъдим дават на показанията на този свидетел.

Прочетени са били показанията на свид.Р.Х. за обстоятелствата на коя дата се е провела срещата между подс.В.З. и подс.А.Ч., когато бил използван за контакт телефона на свидетеля, дали, освен проведения разговор между свид.Х. и подс.З. по заръка на подс.Ч., при който е трябвало да бъде предадено, че всичко е по план, има и друго казано от подс.Ч., което е предадено от свид.Х.  на подс.З., за същината на целия проведен разговор, дали е споделял подс.Ч. със свидетеля по какъв начин е следвало да бъде извършено убийството на „д.“, както и по чия инициатива се е провела срещата между свид.Х. и подс.С.Г. за предаване на листа с показанията и кой е определил мястото. Прочетените показания от досъдебното производство, дадени и пред съдия  и пред разследващ орган, съдът кредитира като достоверни, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Прочетените показания от досъдебното производство се отнасят за детайли по описаните от него обстоятелства, за които у свидетелят е липсвал конкретен спомен пред съда, както и за частични противоречия в детайлите на вече съобщените факти в същия смисъл. Поради това не може да се счете, че показанията на свидетеля са непоследователни и недостоверни.

От прочетените показания на свидетеля се установява, че подс.Ч. е казал на свид.Р.Х., че той е поръчал на някакви хора да надупчат „доктор“ в Кичука и че това били същите хора, които са запалили и колата на мъжа, с който живеела П. Н.. Относно нападението над Г., свид.Х. разказва още в началото на своите показания, непосредствено пред съда, като казва, че подс.Ч. е „поръчал убийството на д.“ и хората му казали, че щом е платил половината пари е негов ред да го надупчат. Тези посочени от свид.Х. преки, производни доказателства в никакъв случай не са изолирани от останалите доказателства по делото, поради което съдът ги намира за достоверни и ги кредитира изцяло. Те се подкрепят от множество други непротиворечиви помежду си доказателства. Такива са на първо масто обясненията на подс. З., който е получил поръчките и за двете деяния именно от подс.Ч., обясненията на извършителите Г. и Р., които знаят от З., че Н. „Р.“ /подс.Ч./ е поръчителя на тези деяния, доказателствата за мотива на подс.Ч. да стори това и в двата случая, всичко това косвено подкрепено и от звукозаписите за проведени телефонни разговори, както и от показанията на свид.К., свид.Н. и свид.Г., за конкретните събития възприети от тях.

Свид. Х. разказва и какво се случило когато подс.Ч., разбрал, че може да има спрямо него отмъщение от хората, които извършили престъплението спрямо свид.Г.. Свид.Х. обяснява, че подс.Ч. поискал от него да носи оръжие за да се вижда, че с него има въоръжени хора и да не го закачат. За желанието на подс.Ч. приближените до него тогава служители да носят оръжие се потвърждава и от показанията на свид.К.М., който  като ръководител във Второ РУП на МВР е отговорил на заявленията за издаване на разрешителни за носене на оръжие и за С.Г. и за Р.Х.. Тези посочени от свид.Х. детайли внасят  убедителност на казаното от него, тъй като описват как изложените от него обстоятелства, на които е станал свидетел са се отразили на подс.Ч., провокирайки го да предприеме съответни действия.

 

Съдът кредитира показанията на свид. В.Я. Х. /В. по време на ДП/, частично тези, изложени от нея пред съда, а прочетените в съдебно заседание от 17.11.2016г - изцяло. В. Х. пред съда заявява, че не може да каже какви са били отношенията между съпруга й и подс.Ч., но същевременно описва такива случаи, които ясно свидетелстват за това. Такъв случай е например проведения дълъг телефонен разговор между подс.Ч. и съпруга й част от който възприела и самата тя. Видно от съдържанието на този разговор отношенията между подс.Ч. и свид.Х. са били много по различни от тези между началник и служител и това е станало ясно на свид.Х.. Същата обаче излага показанията си пред съда   сдържано и предпазливо. Самата тя обяснява това със здравословни проблеми, настъпили междувременно, които я дистанцирали от делата, с които се занимавал съпруга й, както и с липсата на спомени за някои факти. Според съда обаче тази наблюдавана въздържаност у свид.Х. се дължи и на притесненията й от участието й като свидетел в процеса. За този извод съдът цени освен преките си наблюдения и заявеното от свид.Х. за страховете, които изпитвал по повод участието си в процеса.  Независимо от всичко, от показания на свид.Х. пред съда по непротиворечив начин се установява, че тя е била свидетел на дълъг разговор между съпругът й Х. и подс.Ч. протекъл повече от половин час и лично е възприела част от него, в който подс.Ч. е споделял за силните си чувства по отношение на свид.Н., като казал, че много я обича и не може без нея. В тази им част показанията на свид.Х. са източник на косвени по отношение на обвинението, но първични доказателства. Свид.Х. е косвен свидетел и на притесненията и страховете, които е изживявала П. Н., когато в деня след палежа на автомобила, ползан от К., Н. и Х. се срещнали и първата се усъмнила, че свид. Х. я следи, изпратена от А.Ч.. Тук за пълнота следва да се отбележи, че свид.Н. не случайно се е притеснила по повод срещата й на инкриминираната дата със свид.Х.. Това се случило, тъй като свид.Н. е била наясно колко близки са отношенията на свид.Р.Х. с подс.Ч. и как последният възлагал на Х. всякакви свои лични дела. От показанията свид.Х. се установява още, че по поръчение на съпруга й- свид.Р.Х. е проверявала дали автомобилът на К., който е бил с надписи на фирмата „*“ е бил паркиран в района на офиса на същата фирма. Свид.Х. казва, че не знае защо съпругът й е искал това от нея. За това обаче разказва свид.Х., който казва, че по указания на подс.Ч. е извършвал такива проверки за автомобила на К. „*** ***“. Свид.В. Х. казва, още че е  виждала съпруга си да разговаря с Е. Х., самоличността, на който се установява от показанията на свид.Р.Х..

За показанията, депозирани в досъдебното производство свид.Х. отрича, да й е било оказвано някакъв вид въздействие от разследващите или полицейските органи, като същевременно липсват и каквито и да е данни по делото за обратното. Свид.Х. също така твърди, че е прочела целия протокол съставен за разпита й на досъдебното производство, като след това е подписала същия. Тя разпознава пред съда и подписите си, положени в този протокол. Обстоятелството, че същата заявява, че този протокол е бил съставен от мъж е в противоречие с посочения разследващ полицай в него, който е жена. Същевременно обаче свидетелката заявява, че е била разпитвана от различни лица, без да прави разлика между снемане на обяснения и разпит на свидетел. По тази причина съдът счита, че не е налице пречка тези показания на свид.Х. от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им, да бъдат ползвани от съда, като източник на доказателства. Противоречието относно пола на разследващия полицай се отнася до съответен спомен останал у свидетелката и същия не дискредитира самите показания дадени от нея, още повече че тя самата ги потвърждава пред съда след прочитането им.

Приобщени са по делото показанията на свид. Х. по въпросите в какви отношения са били А.Ч. и Р.Х.; колко пъти и кога нейния съпруг е искал информация от нея за автомобила на фирма «Е.» и обяснявал ли е защо иска тази информация, знаела ли е от съпруга си дали подс.Ч. е имал интимни отношения с П.Х. и какво е било естеството на целия разговор, който е чула по високоговорителя на телефона, проведен между А.Ч. и Р.Х., тъй като е заявила пред съда, че не си спомня целия разговор. Приобщени са показанията на този свидетел и по въпроса кои са били номерата на мобилните телефони, ползвани от свидетелката и нейния съпруг, коя е била датата, на която е срещнала П.Х. /вече Н./, когато последната я е обвинила, че я следи, както и в колко часа се е прибрал съпруга й от лов същия ден. Свид.Х. потвърждава пред съда, че прочетените обстоятелства са истина и съдът кредитира същите по изложените по горе-мотиви. Известните несъществени противоречия, които съдът констатира между показанията на свид.Х. и казаното от нея на досъдебното производство не води до недостоверност на показанията й, тъй като с прочетените фактически се допълва това, което свид.Х. вече е разказала пред съда, като поради изминалото време и личните й проблеми, сочени от нея, свързани със здравословното й състояние, е логично да е настъпила липса на определени спомени. Тези спомени обаче не се отнасят за съществени факти, а за детайли около вече съобщени такива. Що се отнася до близките взаимоотношения между свид.Х. и  свид.Х., които са съпрузи, съдът не намира, че този факт се е отразил на показанията на свидетелката, по начин, че да се всява съмнение за тяхна недостоверност. Тези показания не преповтарят споделени от единия на другия свидетел основни факти, а възпроизвеждат личните наблюдения на свид.Х. спрямо конкретни сочени от нея обстоятелства. Тези показания си кореспондират с останалите доказателства по делото- показанията на свид.Н., с която помежду си категорично не са били в близки взаимоотношения, както и косвено с показанията на свид.К., с когото няма данни да се познават изобщо.

 

Съдът кредитира почти изцяло показанията на свид. П. Н.. Същите са в голямата си част последователни, непротиворечиви и логични, подкрепени с други доказателства по делото. От показанията на този свидетел се установява какви са били отношенията между подс.Ч. и свид.Р.Х. и подс.С.Г., както и какви за били отношенията между подс.Ч. и свид.А. Й. и как са се развили същите във времето. От показанията на свид.Н. се установява, че фактическия собственик на търговското дружество „Ц.“ е бил подс.Ч., както и че дълго време това дружество, известно като неотложна медицинска помощ „6-150 ” е било монополист на пазара. Свид.Н. разказва още, че впоследствие част от личните лекари, с които „Ц.” имала договорни взаимоотношения за неотложна помощ се прехвърлили към новопоявилия се МЦ „***” и това изобщо не се понравило на подс.Ч.. От тези показания се установява още какви са били взаимоотношенията между подс.Ч. и подс.З. по-рано. Тъй като свид.Н. е била в много близки отношения с подс.Ч. същата е имала възможност пряко да наблюдава тези обстоятелства, за които разказва, като последните кореспондират и с останалите доказателства, събрани за същите обстоятелства по делото.

От показанията на свид.Н. се установява и какъв е бил мотивът на подс.Ч. да извърши престъплението, в което е съучастник с предмет лекия автомобил, ползван от свид.К.. В показанията си свид.Н. разказва за дългата си интимна връзка с подс.Ч., която за нея приключила през октомври 2014г, поради това, че тогава свид.Н. заживяла на семейни начала със свид.П.К.. Този факт в живота на Н. рефлектирал върху отношението на подс.Ч. към нея. Свид.Н. описва това, като сочи, че подс.Ч. започнал да става по-зъл, по-лош и започнал да заплашва нея и свид.К.. Свид.Н. споменава за множество и различни по вид ситуации, в които подс.Ч. е проявявал това силно негативно отношение от негова страна към нея и приятеля й, както и цитира много и разнообразни обиди, които е получавала от него, както по свой адрес, така и по адрес на свид.К.. Тя изрично сочи, че подс.Ч. се е стараел всичко това да не се случва пред очите на останалите служители в дружеството.  В този смисъл и това, което разказва, свид.Р.Х. за отношенията между Ч. и  Н., самият той всъщност е научавал от тях самите, когато те са му споделяли лично различни обстоятелства. Свид.Р.Х. казва, че П. Н. му е споделяла за отправените й от Ч. заплахи. Видно от показанията на свид.Н., подс.Ч. я е обсебвал както чрез писмена комуникация по телефона и телефонни обаждания, така и с лични срещи, които често инициирал под предтекст за някакъв служебен ангажимент. Свид.Н. е подробна в показанията си относно демонстрираното спрямо нея и приятеля й негативно отношение от подс.Ч.. Тези преживени от нея различни случки са намерили отражение и в сигнал, депозиран от нейна страна до Районна прокуратура гр.П., след палежа с лекия автомобил, ползван от свид.К.. В този сигнал свид.Н. е разказала същите обстоятелства и хронология на събитията, които разказва и пред съда. Така описаната ситуация от Н. е траела няколко месеца преди палежа на автомобила. От показанията на Н. се установява, че единственото лице, от което тя и приятелят й са били заплашвани, включително и с опожаряване на автомобила, е бил подс.А.Ч.. Последният е изпитвал силна ревност, което се установява от неговите обяснения и от показанията на свид.Р.Х.. От така описаните обстоятелства свид.Н. е решила, че именно подс.Ч. е виновен за опожаряването на автомобила, ползван от свид.К.. И тъй като свид.Н. е била наясно, че причината за това е връзката й с този свидетел, след палежа на автомобила, изплашена от други възможни последствия с оглед общата им сигурност те се разделили за известно време. Тези действия на Н. и К. ясно сочат какви са били убежденията им за авторството на това престъпление. Това се потвърждава от показанията на свид.Е.З., която е разговаряла със свид.Н. в деня след палежа на автомобила и е възприела страхът, който тя е изпитвала от подс.Ч. в онзи момент. За тези обстоятелства са налице доказателства в показанията на свид.Р.Х. и в показанията на свид.В. Х..

Налице са известни противоречия между показанията на свид.Р.Х. и тези на свид.Н.. Свид.Р.Х. разказва, че свид.Н. е продължила да поддържа интимните си отношения с подс.Ч. и след като е заживяла със свид.К.. През този период подс.Ч. и свид.Н. също така провеждали комуникация през телефона на свид.Х., като от Ч., Р.Х. научавал, че Н. изчаквала К. да излезе за да провеждат тези разговори с Ч.. Също така свид.Х. казва, че Н. е търсила контакт с Ч. по телефона, като след проведените разговори Ч. му е споделял, че те били с любовно съдържание. Свид.Х. твърди още, че подс.Ч. е наел апартамент по желание на свид.Н., в който те да провеждат своите лични интимни срещи, като за обзавеждането му свид.Н. също имала принос. Тези твърдения на свид.Х. подкрепят обясненията на подс.Ч. по същите въпроси и съдът ги приема за достоверни. Тези факти практически не се отричат и от свид.Н., но в показанията си тя сочи различно обяснение на същите и отрича това да са били изцяло желани от нея събития. Предадената крайна негативност от страна на свид.Н. на отношенията й с подс.Ч. съдът не кредитира, тъй като същата е нелогична, поради фактите, които сочат, че връзката им е била дългосрочна и желана и от двамата във времето. Това обаче не се отразява на възможността в същите показания да се възпроизвеждат достоверни доказателства за основните факти на развитие на междуличностните отношения между подс.Ч. и свид.Н. без излишно да се навлиза в обсъждане на изцяло лични и интимни случки. Налице са доказани факти, възпроизведени чрез гласните доказателствени средства /показанията на Н. и Х. и обясненията на подс.Ч./, които сочат частично влошаване в отношенията им в периода след октомври 2014г и постепенно нарастване на напрежението помежду им, до момента когато същото драстично ескалирало. Именно за този период разказва свид.Х., когато сочи, че Ч. и Н. са имали и множество скандали, сред които и често такива инициирани от Н., поради, което подс.Ч. споделял на Р. Х. при отиване към офиса, че се опасява от поредния скандал помежду им.  За тези факти разказва в обясненията си и подс.Ч.. Същите, подкрепени с показанията на свид.Р.Х., съдът кредитира като достоверни. Те сочат, че в периода след октомври 2014г, действително е възникнала и се е развила промяна в отношенията между подс.Ч. и свид.Н., от която може да се направи обоснования извод, че свид.Н. не е била доволна от връзката си с подс.А.Ч.. Независимо обаче дали свид.Н. е искала или не да прекрати тази връзка с подс.Ч. е ясно, че подс.Ч. не е възнамерявал да стори това /съображенията за това – по-долу/.

Различният коментар, който прави свид.Н. по въпросите, за които разказва свид.Х., според съда не води до извод за недостоверност на показанията на този свидетел. Това е така поради следните обстоятелства: Видно от показанията на  свид.Н., тя всъщност не е достатъчно обективна по отношение на фактите, когато трябва да опише пълния характер на връзката между нея и подс.Ч., а изразява в показанията си най-вече своята субективна оценка на същите. На прак*** тя не отрича сочените факти, но ги описва по различен начин. Свид.Н. дава приоритет на негативните си емоционални преживявания, свързани с подс.Ч., описвайки отношенията им като „кошмар“. В показанията си тя прави емоционална интерпретация на фактите, като ги обяснява според своите усещания за тях, които са се надградили във времето от многото преживени случки и различни разочарования, за които споделя. В този смисъл показанията й са задълбочени, подробни, последователни, като се вижда доминиращ стремеж да пресъздаде несъгласието си с всичко, което е преживяла, това премесено с възмущение и пренаситено от емоции. Най-общо казано свид.Н. в показанията си изразява своето недоволство от отношението на подс.Ч. към нея и разказва само за тези случаи, които са съответен пример довел до това, като не признава каквито и да е позитиви в отношенията им. Този емоционален подход на свид.Н. съдът не счита за тенденциозен, а намира за логично следствие от последствията, до които тази връзка в крайна сметка е довела и от силната изживяна уплаха от тях. Свид.Н. ясно описва какви страхове е изживяла. Тя сочи, че след случая с палежа на автомобила е живяла в „денонощен кошмар“, който пречил на най-нормалните й ежедневни дейности, като да пусне детето си на улицата или до магазина, да излязат с него заедно навън, да изпрати детето си на училище. Свид.Н. описва и страховете си за това дали П.К. ще може да излезе и дали ще може да ходи спокойно на работа. Тя твърди, че е изпитвала „неописуем страх“, защото не знаела каква ще е следващата крачка на подс.Ч. и дали тя няма да е фатална за някой от тях. За подс.Ч., свид.Н. разказва, че бил много отмъстителен като и  от най-малката пречка можел да се ядоса „адски много“. В тази връзка свид.Н. цитира и многократно възприеманите от нея през годините негови думи „не ме интересува колко ще изгубя, важното е да стане така, както аз искам и да стане това, което съм решил”. От тези описани от свид.Н. обстоятелства се изяснява недвусмислено защо в показанията си същата набляга само на негативната страна в отношенията й с подс.Ч.. Видно е, че показанията й са израз на доминиращите у нея актуални чувства за силните негативни преживявания, с които отношенията им окончателно приключили. Така посоченото описание на характера на подс.Ч. от страна на свид.Н. кореспондира и с другите доказателства в същата насока, възпроизведени в показанията на свидетелите А.Й., Г.Ч., Р. Х.. Тези факти за личността на подс.Ч. обясняват мотивите на този подсъдим да участва във вменените му престъпленията като подбудител на същите.

При оценката на доказателствата, възпроизведени в показанията на свид.Н. по отношение на взаимоотношенията й с подс.Ч., съдът се позова на безспорните факти, подкрепени и от други доказателства, при което установи следното:

Подс.Ч. и свид.Н. са поддържали сложни и противоречиви лични взаимоотношения, след появата на свид.К. в живота на свид.Н.. Двамата макар и да се считали за разделени, продължили известно време да поддържат и някакви интимни отношения, факт, който свид.Н. принципно не отрича. От друга страна обаче са видни и смесените им чувства, един към друг и неуредените им докрай взаимоотношения. Всичко това сочи обстановка на обърканост и неизясН.ст, породила конфронтация помежду им. Това обаче категорично не изключва силната ревност, която подс.Ч. е изпитвал към свид.Н. заради връзката й със свид.К.- факт доказан по делото. Той не можел да се примири с присъствието на К. и не е приемал тази промяна в живота на свид.Н.. Свид.Н. разказва колко ревнив всъщност е бил подс.Ч. и как тази ревност много пъти назад във времето й е създавала различни проблеми по различни поводи. Същевременно се установява, че във времето подс.Ч. е държал в много голяма степен на тази връзка със свид.Н., която била важна за него и за поддържането й отделял много лично време и ресурси. Това е видно и от обясненията на подс.Ч., с които описва подробности от връзката му със свид.Н.. На фона на тези факти свид.Н. първа предприела действия да прекрати отношенията си с подс.Ч., тъй като именно тя решила да заживее с другиго, с което дала ясна заявка за желаната от нея промяна и сериозните й намерения в тази посока. Не само казаното от свид.Н., но и конкретните й действия са доказателство за нейното отношение. Както заявява свид.Н. тя се е надявала, че времето ще разреши проблемите й с подс.Ч.. Тъй като той не е бил съгласен тя да го напусне, свид.Н.  се надявала, че това ще се случи постепенно, което обяснява и последвалите й действия. За изпитваната ревност от Ч. по отношение на връзката на Н. с К. съдът кредитира и обясненията на подс.Ч., приобщени чрез прочитането им от досъдебното призводство, поради констатирани съществени противоречия /стр.90, том 1 от ДП/. От посочените съображения на съда е видно, че фактът за изпитваната от подсъдимия ревност е безспорно установен.

 Съдът не кредитира обясненията на подс.Ч., че свид.Н. е заживяла със свид. К. по негово лично настояване и инициатива. Свид.Н. заявява, че тя е съобщила за връзката си с К. на Ч. и тази връзка е възникнала и се е развила по нейно лично решение. Подс.Ч. не е бил съгласен с тази нова връзка на свид.Н. и това е провокирало неговото двойнствено отношение към нея. Фактът на новата връзка на свид.Н. е заложил основния конфликт в отношенията между подс.Ч. и свид.Н. и е подхранил ревността у подс.Ч. и смесените му чувства – такива, в които е изразявал и търсил близост с нея и такива, в които я е обиждал и заплашвал. Видно от показанията на свид.Н., подс.Ч. е искал от нея да напусне свид.К., нещо което тя е отказвала да стори. Това е провокирало грубото отношение от подс.Ч. към свид.Н., за което тя разказва. Това, че, както заявява свид.Р.Х., свид.Н. е имала интимни отношения и с подс.Ч. по време на връзката й с К., не променя факта на отправените към нея заплахи, отново от страна на подс.Ч., за което разказва същия свидетел. Това не променя и обстоятелствата, разказани от свид.Н., споделени от свид.Р.Х., за случаите на грубо отношение към нея от подс.Ч. отново през същия период. Наличието на подобно отношение се потвърждава и от показанията на свид.К., станал свидетел на получавани текстови съобщения с обидни квалификации в тях. За страховете си свид.Н. разказвала и на свид.К., който описва нейното състояние. По тези мотиви съдът намира за достоверни показанията на свид.Н. и кредитира същите.

 

Съдът кредитира изцяло показанията на свид.П.К.. Този свидетел и подс.Ч. лично не се познавали. Свидетелят разказва, че по времето когато престъплението е било извършено, не е имал лични или професионални конфликти с никого, но в деня след като бил запален автомобила му-  10.01.2015г, свид.Н. получила по телефона една снимка, изобразяваща подс.А.Ч. с вдигната чаша за наздраве, а под снимката имало присмехулен надпис. За същата снимка разказва и свид.Н. и свид.Р.Х.. Този факт потвърден от показанията и на други свидетели съдът намира за достоверен. Същият частично кореспондира и с представените от подс.Ч. доказателства в съдебно заседание -  снимки, на които е с чаша в ръка, вдигната за наздраве, от които се установява, че е обичайно за подс.Ч. да се снима точно в тази поза, както самият той твърди. Подс.Ч. обаче не споделя твърденията на свид.Н. и свид.К. за вложения смисъл от негова страна при изпращане на подобна снимка. Обясненията на подс.Ч. в този смисъл съдът не кредитира. Получената снимка от страна на Н. в този конкретен ден и присмехулния текст към нея, съпоставени със заплахите към Н. и К. от страна подс.Ч., за които свидетелстват и Н. и Р. Х., съпоставено и с показанията на свид.Р.Х. за съпричастността на подс.Ч. към палежа на лекия автомобил *** ***, водят до логичен и обоснован извод, че същата снимка е изпратена преднамерено, по повод именно реализация на намеренията на подс.Ч. и доволството му от това, което искал да демонстрира пред Н. и К..  От показанията на свид.К. се установява още, че същият е възприел и получавани по-рано от свид.Н. текстови съобщения, изпращани й от страна на подс.Ч., включително и такива с обидно съдържание и към двамата. За този факт свид.К. потвърждава показанията на свид.Н.. Свид.К. разбирал от свид.Н. и за заплахите отравяни към него от подс.Ч., а именно, че ще го убие, че ще му запали колата за да нямат с какво да се придвижват. За тези заплахи към онзи момент нито свид.Н. нито свид.К. сигнализирали някоя от компетентните да вземат отношение институции. Свид.К. обяснява това, с очакванията си тези неща да приключат, когато Н. преустанови да работи за подс.Ч.. Тя са опитвала да приключи служебните си правоотношения, но документите й не били придвижвани под различен предтекс от страна на подс.Ч., което се установява и от показанията на свид.Н.. Също така от показанията на свид. К. се установява, че той не е знаел за паралелни интимни отношения между свид.Н. и подс.Ч., нито е разбирал за такива впоследствие. Подс.Ч. обаче е имал негативно отношение към свид.К. видно от множеството квалификации, които правил пред свид.Н. по негов адрес. За това отношение свидетелства и поведението на подсъдимия в съдебната зала, възприето непосредствено от участниците в процеса, когато подс.Ч. нарушава реда във съдебната зала, инициирайки лична комуникация със свидетеля по време на разпита му.

Свид. Р.Х. разказва, че познава свид.Е.Х. ***, за който по делото се установява, че е работил по онова време на паркинг близо до офис на дружеството «Е.» в гр.П.. Свид. Р.Х. казва, че не е бил специално изпращан от страна на подс.Ч. да говори със свид.Е.Х., а само е казал на подс.Ч., че има такъв познат, след като Ч. вече е поискал от него да събира информация за К..  Тази информация безспорно е стигнала до подс.Ч. след като именно от него свид.Н.  научила за нея. Свид.Е. Х. казва, че не си спомня дали когато Р.Х. го е посещавал на паркинга е разпитвал за шефа на «Е.», имайки предвид П.К., когото Е. Х. посочва пред съда, като лицето, което му е известно в това качество. Показанията на свид.Е.Х. от досъдебното производство са  приобщени на основание чл. 281, ал. 5, във вр. с  ал. 1, т. 2 от НПК при наличие на съгласие от всички страни. Видно от тези показания на Е.Х., П.К., преди края на 2014г, се интересувал дали някой е разпитвал свид.Е. Х. за него. Този факт приобщен чрез прочитане на показанията на свидетеля се потвърждава и от показанията на свид.П.К., който казва че знае, за човека от паркинга /Е.Х./, който бил разпитван за него, за навиците му, кога отива и кога си тръгва от работа. Фактите, споделени от тези свидетели съвпадат, поради което съдът им дава доверие. Чрез тези факти се потвърждават и показанията на свид.Р. Х. и тези на свид.П.К..

Свид. К. разказва и за писмата, които свид.Н. е получавала от затвора, за което споделя и свид.Н.. Едно от писмата получени от нея е предадено от нейна страна и прието като писмено доказателство по делото /том 8 от съд.дело/. Дали текста в същото е бил лично изписан от подс.Ч. или не, няма значение за фактологията по делото, тъй като логиката в съдържанието на текста ясно сочи автора му- подс.Ч.. Писмото е придружено и с плик, от който е виден адреса на подателя. Авторството на това писмо не се оспорва и от страните. Съдържанието на писмото свидетелства за интензитета и характера на чувствата, които подс.Ч. е имал към свид.Н. и които е продължил да изпитва към нея, дори когато е приел, че същата е отговорна за настъпилите отрицателни промени в живота му. Чрез това писмо косвено се подкрепят изводите на съда в тази насока, направени въз основа на другите доказателства по делото.

Показанията на свид.К. се потвърждават и от показанията на свид.С.Т.П.- управител на търговско дружество «Е.», които съдът счита за достоверни. Тъй като автомобилът, ползван от свид.К. бил служебен, свид.П. обяснява, че същият е бил придобит от дружеството по договор за лизинг с «Порше Лизинг». Свид.П. не сочи да е имал проблеми на основа конкуренция, с когото и да е. Същевременно той е възприел, че след инцидента свид.К. е бил притеснен. От него свид.П. научил, че причината за палежа била ревност от страна на подс.Ч. към жената, с която свид.К. поддържал отношения – свид.П. Н., към онзи момент Х.. 

 

Съдът кредитира показанията на свидетелите Ж.Т.Н., Б.Д.А., С.Г.М., М. С. М., В.И.Н., Т.И.К.. Всички те установяват единствено нанесените щети на притежавани или ползвани от тях автомобили, описани в така установената фактическа обстановка. Свид.Ж.Н. е бил собственик на лек автомобил «***», модел «***», предмет на престъплението от ***г., като по автомобила са били нанесени щети от пожара, поради това, че същия се е намирал в непосредствена близост до подпалените от извършителите другите автомобили. Близостта между автомобилите се установява и от протокола за оглед на местопроизшествие. Свид.Ж.Н. видял лично изгорелите автомобили на ***г и щетите по негови автомобил, който имал поражения само от дясната му страна. Ремонтът на автомобила бил организиран от сина му свид.Т.Ж.Н.. Свид.Т.Н. също лично възприел щетите по автомобила. Той паркирал предния ден автомобила на мястото, на което същия е установен при огледа на местопроизшествие. Възстановяването на щетите по автомобила  струвало на свид.Н. около 1000лв.

Свид.Б.А. е бил собственик на лек автомобил «*** ***», на който също били нанесени щети в резултат на пожара пред дома му на ***г. Свид.А. разказва, че запалените автомобилите, които свързва с името на свид.А.Й., изгоряли вследствие на пожара. Автомобилът на свид.А. бил паркиран с задната си част към автомобил «*** Джи Ел», което се потвърждава и от протокола за оглед на местопроизшествие. Свид.А. възприел лично щетите по своя автомобил като ремонтът му струвал около 400лв.

Показанията на свид.С.М. и М.М. се отнасят до лек автомобил «*** ***», предмет на престъплението от 10.01.2015г. Показанията на собственикът на автомобила - свид.С.М. от досъдебното производство са били приобщени чрез прочитането им, тъй като същият междувременно е починал. Ползвателят на автомобила –свид.М.М. също не е била разпитана непосредствено от съда, като приобщаване на показанията й е било осъществено при наличието на съгласие за това от всички страни по делото. Видно от показанията на свид.М., същата лично е видяла пораженията нанесени на колата й от пожара. Същата е била закупена на 09.08.2012г за сумата от 2650лв. От показанията на свид.М. става ясно какви са били пораженията по автомобила. Свидетелят сочи, че за възстановяване на щетите е била необходима сума в размер на около 1500лв.

Свид.В.И. и свид.Т.К. са представители на лизингодателите по договорите за лизинг с ползвателите на автомобилите съответно «*** 207», предмет на престъпление на 04.10.2014г и «*** ***», предмет на престъпление извършено на 10.01.2015г. От показанията им се установяват взаимоотношенията с лизингополучателите и факта на собственост на тези вещи. Видно от показанията на свид.К. обезщетението по застраховката на автомобила «*** ***» е било получено от лизингодателя «Порше лизинг», поради което версията, че палежът е бил в интерес на свид.П.К., споделяна в хода на съдебното производство от страна на адв.А. е несъстоятелна. Свид.К. е представил и документи във връзка с автомобила «*** ***», които потвърждават показанията му. Относно лек автомобил «***» 207, свид.И. разказва, че лизингополучателят «С. лизинг» е дал съгласие обезщетението по застраховката в резултат на палежа да бъде изплатено на последният лизингополучател – Г.Р., но свид.И. не е наясно дали това впоследствие е било сторено.

 

В съдебно заседание от 16.11.2016г съдът е заличил като свидетел от списъка на лицата за призоваване лицето Л.А.П., тъй като представителите на държавното обвинение са се отказали от разпита на този свидетел и съдът не е счел, че същият е необходим за изясняване на обективната истина по делото. Възраженията на защитата за това, че изложените обстоятелства в разпита на този свидетел са от значение за делото съдът счита за неоснователни. Видно от този разпит свидетелят е забелязал странични щети нанесени от пожара върху сградата на близо. Тези факти обаче дори и да са обективни такива са извън  предмета на доказване по делото, тъй като такива факти не са очертани от депозирания обвинителен акт. Възраженията на защитата за това дали протоколите за разпит като свидетели на Л.А.П. и Т.И.К. са годен източник на доказателства биха имали значение, само ако показанията на тези свидетели от досъдебното производство са били приобщени чрез прочитането им, когато годността на този доказателствен източник следва да бъде преценена от съда.

Свид.Т.И.К. е депозирал своите показания устно и непосредствено пред съда на 16.11.2016г, поради което съдът преценя тези факти, които са били установени с това доказателствено средство на съдебната фаза. Свид.К. разказва, че е изгораля една кола на „****“, чието име той сочи като А.. Ясно е от тези факти, че свид.К. има предвид съседа си свид.А.Й., който е бил народен представител по онова време и опожарените автомобили са били ползвани от членове на семейството му. Свидетелят не е възприел лично пожара след установяването му, но видял пораженията по собствената си къща на другия ден. Тъй като свидетелят не си е спомнил пред съда колко пъти е бил разпитван като свидетел от разследващия полицай, колко протокола за разпит на свидетел е подписал в досъдебната фаза, както и датата, когато е възникнал пожара, колко автомобила и каква марка и вид са били са опожарени, на основание  чл. 281, ал. 5, във  вр. с ал. 1, т. 2  от НПК са били прочетени показанията на този свидетел, дадени в досъдебното производство. От същите се установява, че свидетелят е бил разпитан два пъти и са били съставени два протокола  от една и съща дата с различни часове. И в двата протокола свидетелят е изложил едни и същи факти, но в единият са били разяснени правата му на пострадало лице. В този протокол, в който са разяснени правата на пострадало лице е посочен час на започване на разпита 12,45ч и час на приключване - 12,00ч. От така съставения протокол не може да се установи действителното време когато този разпит е бил проведен. Формално такова време е посочено, но по начин, който приравнява този риквизит на неговата липса.  

Независимо, че съгласно чл. 129, ал. 1 НПК времето на започване и завършване на действието по разследване е реквизит от съдържанието на протокола, неотразяването му не го прави негодно доказателствено средство, на което основание последното да бъде изключено от доказателствата по делото / Р-123 /2012 г. на ВКС по н. д. № 241/2012 г., III н. о/. Още повече е налице и втори протокол възпроизвеждащ същите факти, при който такава грешка в отразяването на часа не е била допусната. От показанията на свид.К. пред съда става ясно, че негов разпит в досъдебното производство действително е бил проведен. Свидетелят разпознава всички подписи положени и в двата протокола като негови. От друга страна свид.К. сочи, че в един момент е бил разпитван едновременно с Л.П.. Не може да се установи, за коя точно част на показанията на свид.К. се отнася това твърдение. Фактът, че свидетелят е бил разпитван в някакъв момент едновременно с друг свидетел обаче сочи, че от една страна, протоколите за разпит не могат да се ползват като писмено доказателствено средство, за установяване на времето на провеждане на разпитите на всеки един от тези свидетели. До колкото обаче са налице грешки в посочените часове в тези протоколи, то те не могат да доказват този факт и само на това основание. Разбира се ясно е, че два протокола едновременно няма как да се съставят от един и същ разследващ полицай, както е в случая т.е. дори и свидетелите да са били разпитвани едновременно, то протоколите им за разпит са били съставяни последователно. Присъствието на двама свидетели в един и същи момент обаче може да доведе до въздействие на показанията на единия върху тези на другия и обратно. В случая съдът не констатира причина да счита, че подобно влияние е било оказано. Касае се за възпроизведени обективни факти в това писмено доказателствено средство- протокол за разпит на свидетел от 15.01.2014г., като датата на извършване на престъплението, броя, марката и вида на опожарените автомобили. Тези факти се установяват както от извършените два огледа на местопроизшествие, така и от показанията на очевидец и пострадали лица по делото – свид.Н.Н., свид.А.Й., свид.Т.Й.. За датата на деянието и неговия предмет не се спори и от страните. Това са безспорно установени обективни факти по делото, документирани непосредствено след възникване на събитията. В този смисъл показанията на свид.К. депозирани на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане им, не опровергават тези безспорно установени факти, нито внасят нови такива във фактическата обстановка. Те единствено потвърждават вече установеното по делото. Показанията на този свидетел включително тези от досъдебното производство са пестеливи, оскъдни от към детайли и по никакъв начин не променящи безпорните факти, установени по делото.   Върху факта на дублиране или невярно отразяване на часове за разпит на свидетели от един и същ разследващ полицай, не следва да се правят изводи за умишлено и тенденциозно водене на разследването във вреда на подсъдимите лица или за проведено незаконосъобразно разследване. Подобни заключения са абсолютно неоснователни, тъй като всяко едно доказателствено средство се преценява поотделно и неговата негодност не влече такава за останалите. В конкретният случай се касае за техническа грешка при попълване на задължителните реквизити в протоколите за разпит на свидетели, която представлява несъществено процесуално нарушение, което не може да доведе до нищо до друго освен до изключване на конкретния протокол от доказателствената съвкупност по делото. Съдът не намира основания да стори дори и това, тъй като е факт, че разпитът е бил проведен по повод това конкретно извършено престъпление по настоящото дело, проведен е при разясняване на правата на свидетеля, непосредствено пред разследващия орган и присъствието на друго лице не променя тези факти. Липсата на конкретен спомен у свидетеля за фактите приобщени чрез прочитането им е оправдано от обективният фактор на изминалото време, тъй като видно от същите протоколи, този свидетел е бил разпитан в досъдебното производство на 15.01.2014г.  

 

Съдът кредитира показанията на свид. А.С.П., прочетени в съдебно заседание от 16.11.2016г,  тъй като са били налице основанията на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК. Прочитането е било извършено при съгласие на всички страни на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК, като е била разяснена на подсъдимите разпоредбата на ал.7 от същия член. Чрез прочитането са приобщени към доказателствения материал по делото показанията на свид. П. от том 13, стр. 14  и  стр. 27 от досъдебното производство. Свид. П. се явява ползвателя на лек автомобил „*** 207“, предмет на престъпление, извършено на 04.10.2014г. По случая е разпитан и свид.Р.В., чийто автомобил е бил паркиран в близост до опожарения автомобил на свид.П.. Той чул че свид.П. споделил с полицай на местопроизшествието, че около две седмици по- рано ползваният от него автомобил бил обслужен в сервиз. От изготвеното по делото експертно заключение /том 5, стр.16 от ДП/ се установява, че при този автомобил се забелязва ярка граница на температурно въздействие, която може да се получи при използването на ускорители за температурно въздействие, като пораженията са нанесени в областта на предния капак и в основата на предното обзорно стъкло. От установените факти чрез протокола за оглед на местопроизшествие и изводите на вещото лице се установява, че причината за пожарът са целенасочени човешки действия. В резултат на процесът на горене били нанесени и щети по автомобилът на свид.В. „Опел Астра“, за които последният съобщава и които са описани в протокола за оглед на местопроизшествие  от 04.10.2014г. /том 13, стр.4 от ДП/. Тези фактите, обаче не са били отразени в обвинителният акт по делото.

От доказателствата по делото, възпроизведени в обясненията на подс.З. и подс.Р., се установява авторството на това престъпление. Извършването на палежа на ползвания от свид.П. автомобил подс.З. възложил на подс.Р., като му предложил заплащане. Подс.Р. от своя страна приел да запали посочения му от З. лек автомобил като това бил първия палеж, в който подс.Р. взел участие. Това деяние според подс.З. също било извършено по нечия поръчка, но не и по такава от подс.Ч.. Кой е подбудил подс.З. да бъде извършено това престъпление е неустановено по делото, тъй като за това обстоятелство подс.З. се възползвал от правото си да не дава обяснения. Това процесуално поведение на подс.З. обаче илюстрира факта, че подс.З. сам е избирал и преценявал в заеманото от него процесуално качество, при проведените му разпити в същото това качество, за кои обстоятелства да разкаже и за кои не. Съответно това потвърждава и останалите факти по делото, посочени по-долу в мотивите-  че подс.З. е изпълнявал поръчки за извършване на престъпления, произхождащи от различни лица; че по отношение на подс.Ч., З. е разказвал в обясненията си само за онези случаи, в които същият действително е участвал, а за останалите изрично е посочил разликата; и в частност, че обясненията на подс.З. не са били инструмент за изнудване на подс.Ч., тъй като в този случай, при липса на обективни факти, сочещи съпричастност на Ч. за всеки отделен случай, това би се установило по делото.

За наличието на такива поръчки получавани от подс.З. косвено свидетелства и съдържанието на звукозаписите на телефонна комуникация, възпроизведени във ВДС от използвани СРС. Видно е, че при проведен разговор на 09.01.2015г. подс.З. разговаря с неизвестно лице, което нарича „Н.“ за поръчка, която е получил, относно това кога да бъде изпълнена тя, при какви обстоятелства, както и какво да стане с паричната сума, която вече е получил за нея. За тази поръчка подс.З. не сочи да произтича от подс.Ч.. Същата е и различна от поръчката за палеж на лек автомобил *** 207, предмет на доказване по делото. В обясненията си подс.З. сочи, че този разговор е свързан с друго дело и с лицето П. С. и че разговорът не е провеждан с подс.Ч..  Няма доказателства този разговор да е бил провеждан с подс.Ч., а и не може да се остане с такива впечатления и при непосредственото му прослушване. За звукозаписите чрез СРС  адв.А. твърди, че са налични разговори, които едиствено целят да заблудят съда, което обаче няма как да се случи, след като всяко обстоятелство подлежи на самостоятелна оценка от страна на съда. Този звукозапис на телефонен разговор има своята доказателствена роля в това наказателно производство. Той сочи с каква по вид дейност е бил ангажиран подс.З. и заедно с други факти по делото в тази насока определя и каква е степента на обществена опасност на неговата личност.

 

Съдът кредитира показанията на свидетелите К.М., П.Б. и Т.М.. Тези свидетели в качеството си на полицейски служители, на основание възложените им правомощия от закона да разкриват извършени престъпления и да противодействат на извършването на такива, са провели разговори с подсъдимите В.З., С.Г. и Б.Р.. Моментът, в който тези свидетели са провели беседи с подсъдимите бил по време на 24 часовото им задържане по ЗМВР, преди З., Г. и Р. да придобият процесуално качество по делото. Съществен момент е този, че подсъдимите към онзи момент били задържани във връзка с наличие на данни за съпричастността им към извършено престъпление, за което е било образувано досъдебно производство №51/2015г. Същото се отнасяло за палеж на три автомобила, осъществен на ***г и е водено срещу неизвестен извършител. В хода на тези беседи обаче З., Г. и Р. признали за участието си както в това така и в други престъпления, за които са се водили отделни досъдебни производства в различни структури на МВР. Те посочили отделните деяния, къде, кога и защо са били извършени. Подс.Р. посочили доказателства като предал на полицейските органи метална туба и пластмасово шише, с остатъци от горивна течност в тях. Подс.З. и подс.Г. посочили друг участник в престъпленията – подс.В., който бил установен и  който също посочил доказателства за изясняване на обективната истина. И трите първоначално задържани лица- З., Г. и Р. посочили подс.Ч. като първоизточника на решенията за извършване на отделните деяния. Впоследствие при изтичането на 24часовото задържане З., Г. и Р. били привлечени като обвиняеми и разпитани пред съдия по реда на чл.222 от НПК. Те дали обясненията, като направили  подробни самопризнания. Последните съвпадат почти изцяло с това, което полицейските служители изложили по-късно в показанията си, когато били разпитани като свидетели.

Свидетелските показания на полицейските служители са допустимо доказателствено средство, тъй като съгласно чл. 117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални действия и поведение на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да са лично възприети. В конкретния случай тези полицейски служители не са сред кръга лица, за които законът изрично сочи, че не могат да бъдат свидетели. Депозираните от тях показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите се там факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени, наред с останалите от доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на съдебния акт, ако и доколкото направената оценка сочи на тяхната достоверност. /Решение 111/2015г по н.д.1938/14г ВКС I н.о./.  Поради евентуална заинтересованост на полицейските служители от разкриване на престъплението техните показания подлежат на внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници по делото.

С оглед изложеното, при проверката и оценката на свидетелските показания на полицейските служители К.М., П.Б., Т.М. и в частност тези на свид. Е.З., относно епизодичното й участие при провеждана беседа с подс.З., съдът установи, че същите са източник на производни доказателства, които за някои обстоятелства се явяват и преки, тъй като непосредствено изясняват предмета на доказване, а за други обстоятелства се явяват косвени. При преценката на тяхната достоверност съдът констатира, че показанията на тези свидетели не са изолирани от доказателствата по делото. Те се подкрепят косвено от множество други доказателства, сред които  свидетелските показания на А.Й., Г.Ч., Р.Х., П. Н., П.К., както и показанията на свид.Д.К. и свид.И.О.. В същата насока са и доказателствата възпроизведени в писмените доказателствени средства, като огледите на местопроизшествия за датите на отделните деяния и протоколите за следствени експерименти от 23.01.2015г, както и веществените доказателства, като иззетия от контейнер нож със следи от човешка кръв, фотоснимките изготвени при огледите на местопроизшествия, ВДС от използвани СРС, сочещи характера на комуникацията между подсъдимите лица, видеозапис от охранителни камери на аптека Сейба.

 Съдебната прак*** е последователна в становището си, че не може с производни доказателства да се заместват първични такива /Решение 276/2015г по н.д. 818/2015г, IIIн.о. ВКС/. В случая показанията на тези свидетели са източник на производни доказателства, които не заместват първичните, тъй като подсъдимите З., Г. и Р. са направили пълни самопризнания в процесуално качество за същите факти, преразказани от полицейските служители. Производните  доказателства по правило служат за проверка на първичните такива. За това настоящия съд кредитира показанията на свидетели М., Б., М. и З. и ги използва за проверка на обясненията на подс.З., подс.Г. и подс.Р.. От показанията на тези свидетели се установява факта на направените самопризнания на подсъдимите пред полицейските органи, който се потвърждава и от самопризнанията на същите подсъдими, направени както непосредствено пред съда, така и на досъдебното производство пред разследващ орган и пред съдия, приобщени в съдебната фаза чрез прочитането им. 

Относно извънпроцесуалните самопризнания на подс.В.В., следва да се посочи, че  този подсъдим е бил посочен за първи път на полицейските служители от подс.В.З. по време на проведената с него беседа.  След призоваването му В. признал съпричастността си към серия от случаи, възлагани му пряко от подс.В.З.. При разпита на подс.В.В. впоследствие, в качеството му на обвиняем, същият се възползвал от правото си да не дава каквито и да е обяснения, като тази процесуална позиция поддържал до края на съдебното производство пред първата инстанция по делото. В своите извънпроцесуални самопризнания пред свид.П.Б. и свид.К.М. обаче същият посочил първично доказателство -лице, което пряко било възприело част от действията на подсъдимите по делото- свид.Д.К.. При проведения разпит на този свидетел, същият потвърждава фактите, споделени от подс.В.В. пред свид.Б. и свид.М.. По тази причина макар и подс.В.В. да не е дал обяснения по делото, част от неговите извънпроцесуални самопризнания, преразказани от полицейските служители се потвърждават чрез посочените от самия подс.В. първични доказателства. В този случай липсват първичните доказателства, каквито биха били обясненията на подс.В. в негово процесуално качество, но са налице възпроизведени преки и първични  доказателства в показанията на свид.Д.К., за проверката, на които служат именно показанията на свид.М. и свид.Б..

Съдът не дава вяра на твърденията на подс.З., че е разказал всичко споделено от него на полицейските служители под натиск. Съдът намира и за неоснователни възраженията на подс.В., в които твърди, че е написал  саморъчните си извънпроцесуални обяснения под диктовка. Подробно тези твърдения ще бъдат обсъдени по долу в мотивите. Следва обаче да се отбележи конкретен обективен факт – след проведените беседи подс.З. в присъствието на избран от него назначен защитник е дал подробни обяснения пред съдия за същите факти. Подс.В. не е сторил това, но същият е посочил на полицейските служители неизвестен за тях факт – свид.Д.К., който е бил привлечен от подсъдимите за определени действия и по този начин лично възприел част от наблюдението върху навиците на пострадалия А.Г.. Няма как полицейските служители да са диктували на подс.В. факти като този, тъй като те са им били неизвестни до момента, в който не са били съобщени за първи път от подс.В..

Показанията на свидетел Т.М., депозирани в досъдебното производство пред разследващ орган са били прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, изцяло, в съдебно заседание от 10.10.2016г. Причината за това е била липсата на спомен у свидетеля за много на брой обстоятелства, за които същия е дал показания на досъдебното производство. Това, че свидетелят не си е спомнял тези факти не сочи, че същите, приобщени по делото чрез прочитането им, са недостоверни. Видно е, че показанията на свид.М. в досъдебното производство са били дадени назад във времето, в един по-близък момент до събитията, за които свидетелят е разказал. Също така следва да се отчете и факта, че обстоятелствата, за които същия разказва за узнати от него в служебно качество и от онзи момент до разпита му пред съда този свидетел е продължил да работи и възприема в служебно качество, ежедневно и други разнообразни по вид случаи, което обяснява липсата на конкретни спомени.

Показания на свид.К.М. са били прочетени  на основание чл. 281 ал. 4 вр ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, относно обстоятелството какви суми е споделил подс. В.З. със свидетеля, че е получил от подсъдимия Ч. за изпълнените поръчки, за което обстоятелство е било налице липса на спомен у свидетеля, както и в кое населено място е било поръчано да бъде извършен палеж на лек автомобил, за който З. е бил получил пари, а пък не го е изпълнил, за което обстоятелство е констатирано противоречие със заявеното от свидетеля пред съда. Съдът служебно е констатирал и липса на спомен у свидетеля М. за имената на лицето Д., за което свидетелят е разказал, че е било установено от него в хода на разследването, и са били прочетени на същото основание показанията му за това обстоятелство. Свид.М. потвърждава фактите, които са били прочетени от съда. Същите факти, прочетени по процесуалния ред, съдът кредитира. Касае се за подробности свързани с депозираните от свид.М. показания пред съда, за които предвид изминалото време до разпита му е възможно да бъдат сгрешени или забравени.

Показанията на свид.П.Б., дадени на досъдебното производство, са били прочетени на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК относно обстоятелствата на коя дата е била проведена оперативната беседа с подсъдимия В., какви суми са били обещавани на В. за конкретните поръчки, на кое от двете момчета, които са нападнали пострадалия А.Г., В. е подал сигнал чрез мобилния си телефон в деня на нападението, с кого е бил при счупването на прозореца на лек автомобил „*** Джи Ел“ и какво е било участието на това на този човек в случая. Касае се за отделни детайли, за които е била констатирана липса на спомен у свидетеля, които съдът няма причина да не кредитира, още повече, че същите кореспондират и с останалите доказателства по делото, като писмените документи по призоваването на подс.В. и фактите, възпроизведени в обясненията на подс.Г..

 

Съдът частично кредитира показанията на свидетели А.И.Ч., Т.И.Ч., С.С.П., С.С. П. депозирани пред съда на 14.12.2016г.

 

Съдът кредитира показанията на свид. С.С. П. и свид. С.С.П. относно паричната сума, която подс.Ч. дал на заем на подс.З. през 2013г. Това обстоятелство обаче според настоящия съдебен състав няма отношение към предмета на делото и връзка с установената фактическата обстановка. Характерът на финансови взаимоотношения между подс.З. и подс.Ч. на основата на даден заем, не би могъл да се противопостави и да подмени фактологията основана на доказателства за наличие на финансови взаимоотношения помежду им от съвсем друг противоправен характер. На следващо място съдът не кредитира показанията на тези свидетели, в частта, относно конкретния разговор, осъществен между З. и Ч.,  по време на семеен обяд в заведение Хепи в гр.П., срещу **. При този разговор, случил се през пролетта на 2014г, те чули, че В.З. възнамерява да припише на Ч. поръчка за убийството на лице, наричано «д.». От случката роднините на Ч. много се притеснили и поискали да се сигнализира прокуратурата преди Ч. да бъде натопен. Същевременно обаче никой от тях не сигнализирал прокуратурата или други компетентни органи за обстоятелствата, на които станали очевидци, нито тогава, нито когато подс.А.Ч. бил задържан на 26.01.2015г, нито след това когато му било повдигнато обвинение за участие в опит за убийство на А.Г., когото подсъдимите по делото знаят и сочат като «д.». Едва когато са били призовани от съда на 14.12.2016г, тези свидетели разказват въпросните обстоятелства, като цитират и конкретните думи заявени от З. към Ч.. Тази пасивност от страна на свидетелите до 14.12.2016г съдът не може да приеме за случайна. Тя противоречи и на твърденията на свид. С.П., колко притеснени били всички присъствали на масата, които станали очевидци на поведението на З.. Противоречие е налице между възприетото от страна на свидетелите като поведение и заплахи и омаловажаването му от страна на подс.Ч.. Свид.С.П. заявява, че всички присъствали на масата много се притеснили, а З. на два пъти викал Ч. навън и той се помислил, че двамата ще се сбият вътре в заведението. Също така свид.С.П. описва и състоянието, в което се намирал З. от разговора с Ч. като сочи, че той целият се изчервил, а за Ч. сочи, че той се бил ядосал от случката. Въпреки това подс.Ч. не предприема нито тогава, нито по-късно каквото й да е поведение за да се предпази от тези тежки и сериозни закани от страна на подсЗагорски, за които се твърди, като впоследствие след задържането на З. през януари 2015г, Ч. всъщност решава да се укрие от органите на разследването. Това поведение на подс.Ч. е напълно обяснимо чрез събраните доказателства по делото, но не и чрез твърденията на подс.Ч. и тези свидетели. Съдът кредитира заявеното от свидетелите, че в тяхно присъствие подс.Ч. и подс.З. са провели среща в ресторант Хепи, на която подс.З. е искал пари, но не дава вяра на заявеното от свидетелите относно конкретните реплики разменени между двамата при този разговор, сочещи изнудване на Ч. от З. с определена парична сума. Още повече следва да се има предвид, че подс.Ч. пред съда заявява съвсем друго съдържание на разговора на същата среща пред неговите роднини. Видно от обясненията му на 16.11.2016г подс.З. му казал, че се страхува  от хората, на които бил казал, че ще получи пари назаем от Ч. и за това искал пари на заем от него като в противен случай, щял да го „даде“ на тези хора. Подс.Ч. твърди, че подс.З. му оказвал огромен натиск да му даде 50 хиляди лева назаем, нещо което неговите роднини не споменават.

Същевременно съдът намира за установено по делото, че подс.З. действително е търсил парични суми от подс.Ч. и е търсил начини да се среща с подс.Ч. за да иска от него пари. От доказателствата по делото обаче става ясно, че З. е искал Ч. да му плати, остатъка от обещаната парична сума за поръчката за убийство на А.Г., която му е била възложена от Ч.. Дори и разговорът между тях, за който разказват свидетелите да е прераснал в някакъв по вид конфликт, нямало е как подс.Ч. да сигнализира правоохранителните органи за действията на подс.З. спрямо него, тъй като между двамата са съществували отношения на противоправна основа. Действията на подс.З. са били резултат на подбуждането осъществено спрямо него от подс.Ч. и са били мотивирани с обещаното и частично осъществено заплащане.

За оценка показанията на тези свидетели следва да се има предвид факта, че макар да са изминали около две години и половина от случката, до разпита на тези свидетели на 14.12.2016г., те цитират в показанията си конкретни фрази, заявени от страна на подс.З. пред тях към онзи момент, а не преразказват спомените си. Паралелно с това нелогично е разказаното от тях и по друга причина. Фактически с описаните от тяхна страна действия на подс.З., той е създал в тяхно лице свидетели, не просто на изнудването спрямо Ч., а и на мотивите му за същото. Според показанията З. е разказал пред семейството на Ч. защо всъщност му трябват тези пари, за които изнудва Ч. и как се е стигнало до това да се налага да го изнудва, какви момчета и за какво са били наети и какво З. им бил обещал, като един вид е направил самопризнания за участието си в тежко престъпление пред непознати за него хора. Последното сочи, че самият З., е действал изцяло противно на личните си интереси, което е лишено от логика, още повече като се има предвид и личността на конкретния подсъдим и факта на съдебното му минало.

На последно място при оценката на тези показания следва да се отчете факта на близкото родство между подс.Ч. и свид.С. П., както и близките връзки, между свид.С.П. и подс.Ч., който е съпруг на майката на подсъдимия. Тази връзка сочи свидетелите като такива заинтересовани от изхода на делото. В конкретният случай оценката на тази заинтересованост е с друга насоченост. Предвид обстоятелствата, възпроизведени в показанията на тези свидетели, ако същите бяха достоверни, близостта им с подс.Ч. щеше да провокира активни действия от тяхна страна на много по-ранен етап на делото. Истината обаче явно не е била такава.

 

         Съдът кредитира показанията на свид.С.П. за това, че  на бул.** в гр.П. се е провела среща между подс.З. и подс.Ч., за която разказват и двамата подсъдими. Не може да се даде вяра обаче на същината на разговора между двете лица, така както е възпроизведен от свид.П.. Свид.П. и за този случай не преразказва спомените си, а цитира конкретните фрази, в които се е изразил според него разговора между Ч. и З.. Не може да се приеме, че свидетелят помни две години след самото събитие точните думи на целия разговор и тяхната конкретна последователност, така както ги пресъздава пред съда. От показанията на този свидетел е видно, че това не и единственият разговор, на който е станал свидетел и който пресъздава с цитати в съответна последователност. Става ясно от показанията на свид.П., че темата на този разговор е била свидетелката П. Н. /Х./ и нейната нова интимна връзка, както и че подс. З. е изразил вид приятелска съпричастност към подс.Ч. за този развой на отношенията му с Н. /Х./ и силно възмущение от същите обстоятелства. Този факт ако се приеме за достоверен обаче сочи ясно първо, че З. е бил близък до Ч., нещо което се доказва по делото с други доказателства, както и че е бил наясно с въпроси от неговия личен живот и конкретно е бил наясно, че промяната в личния живот на Н. не е по волята на подс.Ч. за това. Последните също се доказват с други доказателства, като показанията на свид.Н. и свид.Х., подкрепени с тези на свид.В. Х., както и от обясненията на самия подс.Ч. в кредитираната им част. В този смисъл дори и да се приеме, че показания на свид.С.П. са достоверни те всъщност не доказват тезата на подс.Ч. за това, че първоизточник на идеята и решението да бъде унищожен автомобила на свид.К. е бил самия В.З.. Твърденията в тази насока не могат да противопоставят успешно на останалите доказателства в тази връзка, а именно наличието на мотив от страна на подс.Ч., отношението му към свид.Н. и многократните заплахи, които е отправял към нея и свид.К., включително и такива, свързани с опожаряване на управлявания от последния автомобил. Налице са и показанията на свид.Р.Х., който е узнал за уговорките на Ч. със З. отнасящи се до опожаряването на автомобила на К. и е възприел как Ч. е взел решение на кой точно ден да бъде запалена тази колата. В подкрепа на последните е и проведената комуникация по служебния телефон, ползван от Х., между Ч. и З. преди извършване на престъплението.

За същата среща между З. и Ч. *** дава обяснения и самия подс.З., които се намират в съществено противоречие с разказаното от свид.С.П. и от подс.А.Ч.. В съдебно заседание от 28.09.2016г. подс.З. сочи по различно място на срещата му с подс.Ч. от това описано от свид.П., като обаче обяснява и каква е причината именно там да е спрял с колата си. От тези обяснения става ясно, че не З. е спрял зад Ч. преследвайки го, а Ч. зад него, и срещата е била инициирана от Ч.. Последният е потърсил контакт със З.  като излязал от колата си и го заговорил. Става ясно, че Ч. се интересувал от телефонния номер на З. и последния му дал актуалния си такъв като последно се уговорили З. да му звънне за да си изчисти борча. За присъствието на свид.П. на този разговор подс.З. изобщо не съобщава. Към момента когато З. е дал тези обяснения свид.П. още не е бил разпитан като свидетел по делото. Съдът дава вяра на обясненията на подс.З. за характера на проведения между него и подс.Ч. разговор. Дори и подс.З. действително да е споменал при този разговор, че е видял свид.Н. с друг мъж, съдът не приема като доказани твърденията на подс.Ч., че З. при този разговор е заплашил нея и свид.К. със саморазправа. Твърденията на подс.Ч. в тази насока са израз на неговата защитна позиция, но същата не се подкрепя от доказателствата по делото, които да сочат наличие на подобен мотив у подс.З. за подобни действия.

 

Съдът кредитира показанията на свид.А.И.Ч. и свид.Т.И.Ч., с изключение на сочените от тях  обстоятелствата за размера на сумата, която З. искал от Ч.  и основанието, което той посочил пред тях за това. Видно и от останалите доказателства по делото подс.Ч. често пребивавал в заведение в кв.**, което в хода на делото се установява, че се стопанисва от неговите роднини – свидетелите Ч.. По делото е установено, че подс.З. е търсил в един период от време пари на заем от подс.Ч. за лечението на баща си и е получил такава сума в размер на 3000лв, която периодично впоследствие започнал да връща. Установено е обаче, че по-късно двамата се уговорили за заплащане на определена парична сума от подс. Ч. към подс.З., свързана с отправената от първия поръчка за премахването на А.Г.. В този смисъл и самия подс.З. е заявил в кредитираните от съда негови обяснения, че е търсил парите си от Ч., като получената в крайна сметка от него сума била в общ размер от 10 000лв. Тази сума му е била давана на части и през определени периоди от време, като междувременно подс.З. е настоявал и търсил подс.Ч. именно по този въпрос. Поради това, че подс.Ч. не изпълнявал уговорката, която имал с подс.З. двамата впоследствие се скарали. Тези установени от обясненията на подс.З. обстоятелства се потвъждават косвено от показанията както на тези свидетели, така и на свид.С.П. и свид.С. П.. Съдът не кредитира твърденията на тези свидетели за размера на паричната сума, която З. претендирал да получи от Ч.. На първо място твърдения за сума от 50 000лв се съдържа единствено в показанията на близките по роднинска линия на подс.Ч. свидетели и е преразказана още и от свидетели, пребивавали в затвора заедно с подсъдимите, чиито показания съдът не кредитира. Единственият свидетел, с който подс.Ч. е имал близки, но не и роднински отношения- свид.В.Ш., непотвърждава твърденията на Ч. за проведена среща в нейно присъствие, при която З. да  е изнудвал Ч. за сумата от 50 000лв. Тази сума се съдържа обаче в писмено доказателствено средство- частен ръкописен документ, приет по делото, даден на свид.Ш. от подс.С.Г., за да го използва тя в случай, че бъде призована да свидетелства. Тази предварителна подготовка, указана спрямо свид.Ш. относно обстоятелства, които според същата категорично не са се случили, липсата на други убедителни доказателства в тази насока, фактът, че твърдения за размера на сумата се съдържа в показанията на свидетели, на които съдът не дава доверие, аргументират позицията да не се приема това обстоятелство за обективно доказан факт. Свидетелите С. и Ч. не могат да бъдат възприети като изцяло незаинтересовани свидетели от съда, поради близостта, която имат с подс.Ч. и за която всеки от тях свидетелства.

 

Съдът кредитира обясненията на подс.В.З., от досъдебното производство, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 от НПК, както и известна част от тези дадени в съдебното производство.

Съдът кредитира обясненията на подс.В.З., дадени на досъдебно производство пред разследващ орган в присъствието на защитник и пред съдия, прочетени от съда по реда на чл.279, ал.1 и ал.2, вр. ал.1, т.3 и т.4 от НПК /том 10, стр.3706 от СД/. Същите са депозирани на 23.01.2015г., непосредствено след извършеното престъплението по чл.330, ал.3 от НК на ***г, в което участие са взели подсъдимите Ч., З., Г. и Р.. Съдът не кредитира твърденията на подс.З., че е депозирал неверни факти в обясненията си пред разследващия орган и пред съдия в досъдебната фаза под полицейски натиск. Сериозността на уличаващите обяснения изключва подценяването на тяхното значение от депозиралия ги обвиняем, който вече имал и опита на две наказателни производства, приключили през 2006г и през 2010г с осъдителен съдебен акт. По делото не са документирани и оплаквания или констатации за упражН. върху подс.З. насилие по време на задържането му от органите на полицията, като подобни твърдения за упражняване на натиск на подс.З. се заявяват от негова страна за първи път в съдебната фаза на процеса и се изтъкват като причината за промяната на съдържанието на обясненията му пред съда.

Съдът не кредитира обясненията на подс.З. дадени в съдебната фаза, относно това, че за запалените автомобили в гр.С. той изобщо не знаел, а полицейските служители го накарали да пише за тях и както и да напише, че подс.Ч. му е поръчал това. Също така съдът не кредитира заявеното от подс.З. в съдебно заседание, че бил накаран от полицейските служители да пише, че  подс.Ч. му е платил за да довърши деянието спрямо А.Г.. Обясненията на подс.З. в тази им част са неясни относно това какво точно е бил накаран да напише, в частта относно посочените от З. времеви периоди. Според обясненията за да напише тези неща е бил заплашен с отмъщение от страна на **** А.Й., което щяло да се реализира по време на пребиваването му в Затвора. Всички тези твърдения на подс.З. са изцяло лишени от смисъл и не са подплатени с доказателства. Лисват доказателства, които да сочат връзка на свид.А.Й. със системата на затворите в страната и в частност със затвора в гр.П. и както и наличието на механизъм чрез който той може да окаже влияние върху пребиваването на намиращите се там задържани или осъдени лица. Факт е също така и че към момента на задържането на подс.З., свид.А.Й. вече не е бил депутат. Друг е въпросът, че саморъчните обяснения на подс.З. не стоят на вниманието на съда, тъй като същите не могат да бъдат годен източник на доказателства. Тук съдът преценява на общо основание депозираните обяснения от подс.З., при които са спазени изискванията за форма и процедура, посочени в НПК и депозирани в присъствието на негов защитник. А видно от обясненията, дадени от подс.З. пред съдия на досъдебното производство, този подсъдим е разказал пред съда както за автомобилите от гр.С., така и за това какви искания е имал подс.Ч. за довършване на деянието спрямо А.Г.. Някой обстоятелства дори е заявил, че ги казва като „бонус“ към обясненията си. В същите обяснения на подс.З. в съдебната фаза обаче, след като вече е заявил пред съда, че е бил накаран да пише определени обстоятелства под заплахи от пет-шест полицейски служители, на въпрос на  адв.А. към него как е бил накаран, подс.З. отговаря: “Те не са ме накарали. Аз ги писах върху на малките показания“. Тази непоследователност в излаганите от подс.З. обстоятелства, когато е давал обяснения в съдебната фаза на процеса е една от причините съдът да не кредитира голяма част от тях.

 Твърденията за манипулиране на обясненията на подсъдимите от разследващите органи и за подсказване на отделни обстоятелства също остават голословни и се оборват от обективните факти, каквито са доказателствата, възпроизведени  за същите факти в други доказателствени източници по делото /показанията на разпитаните свидетели/. Следва да се обърне внимание и на характера на тези обяснения, многобройните деяния, подробности и детайли, които се излагат за същите, като предварителна организация, начин на изпълнение, причини за участието на всеки един, подробности за отношенията между съизвършителите, начина на живот на отделните участници и др. Същевременно следва да се отбележи краткият срок от около 24ч, преди разпита на подсъдимите пред съдия, когато същите са направили самопризнания в процесуално качество. Този кратък срок изключва възможността да се манипулират така прецизно толкова подробни и пълни обяснения, фактически и логически свързани с дейността и на други съучастници, които обяснения в крайна сметка е видно, че кореспондират както помежду им така и с останалите доказателства по делото, възпроизвеждащи обективни факти. Съответните установени малобройни противоречия, като например тези свързани с наличието на съпротива от страна на свид.Г., в още по голяма степен сочат, че правото на подсъдимите да ползват обясненията си като средство на защита е било съхраН. и подсъдимите са разказвали тези обстоятелства, които сами са преценили. И не на последно място следва да се отбележи и факта, че самопризнанията на подсъдимите са направени в разпит пред съдия по реда на чл.222 от НПК, като тази форма е гарантиранция за спокойна и сигурна обстановка, изключваща внушение или насилие.

В подкрепа на гореизложеното следва да се посочи и още един факт, който доказва, че подс.З. е желаел да се възползва от правото си да даде пълни обяснения по делото на досъдебната фаза. При разпита пред съдия на досъдебното производство, подс.З. е разказал и за лице на име „Т.“, за който за първи път споменава именно той.  За него подс.З. сочи и че към онзи момент бил в чужбина. Това са все факти, предварително неизвестни на полицейските органи, които били узнати от тях от самия З., видно от показанията на свид.К.М. и които се потвърждават при последвалата проверка за установяване на самоличността и местопребиваването на този човек /том 8, стр.55-61 от ДП/. Впоследствие така установения Т. П. бил обявен за издирване от полицейските органи. За същия са се споменава по-късно и в показания на свид.О., който сочи, че подс.В. е живял през известен период от време с Т. в гр.П. и това не е било отречено и от самия подс.В., видно от показанията на свид.К.М. и свид.П.Б.. Значението на тази конкретни факти за лице с име „Т.“ е такова, че същите представляват контролни факти за достоверността на обясненията на подс.З.. От друга страна за същите категорично не може да се твърди, че са били подсказани на З. от страна на полицейските служители, от там и проличава, че подс.З. е давал обяснения по своя воля, като е разказвал това което сам прецени и лично той знае и желае да каже.

В обясненията на подс.З., дадени пред съдия на досъдебното производство по реда на чл.222 от НПК, той изложил последователно множество факти. Именно подс.З. сочи кои престъпления са му били поръчани да бъдат извършени от страна на подс.Ч.. Това обстоятелство подс.З. споделил и на останалите участници в престъпната дейност още към момента, когато деянията били осъществявани. От тези обяснения на подс.З. се установили обстоятелства, които били напълно неизвестни за разследващите, като желанието на подс.Ч. да отмъсти на свид.Г.Ч. като организира опожаряването на ползвани от него автомобили. Видно е от материалите по делото, че разследване с предмет автомобили на свид.Г.Ч. се е водило в съвсем друга структура на МВР. От тези обяснения се установила връзката между палежа на автомобил „*** 207“ и задържаните лица, който случай се е разследвал по образувано производство от Първо РУ на МВР и изобщо не е бил в обхвата на работа на служителите от Второ РУП на МВР. По същия начин от обясненията на подс.З. се установило и за връзката на задържаните лица с нападението над А.Г., за който случай е било образувано досъдебно производство от Сектор „Криминална полиция“ и същият е бил извън обхвата на работа на служителите от Второ РУП на МВР. Към момента, когато подс.З. е давал обяснения пред съдия в производство по чл.222 от НПК е бил привлечен като обвиняем същия ден по-рано само за деянието, осъществено на ***г, отнасящо се за палеж на автомобили в съучастие с подс.Г. и подс.Р.. Разпитът е бил извършен пред съдия при РС П., до колкото към онзи момент разследването се е водило по чл.330, ал.1 от НК и е било наблюдавано от Районна прокуратура П. /том 1 стр.7 от ДП/.

Подсъдимите З., Г. и Р. били привлечени като обвиняеми от разследващите органи на 23.01.2015г. само за едно деяние по чл.330 от НК, но в обясненията си в това процесуално качество те разказали и за поредица от други случаи.  От обясненията им /депозирани пред съда и приобщени чрез прочитане/ се установява сходство в механизма на подготовка за осъществяване и на останалите престъпления, в които тези обвиняеми са взели участие. Такова сходство е налице и в мотивите на тези подсъдими да участват в осъществяването на тези противоправни деяния.

Дадените обяснения от подс.З. на досъдебното производство са вътрешно непротиворечиви с изключение на обясненията му за факта, каква е била целта на нападението над пострадалия Г., обсъден от съда по-долу в мотивите. Останалите описани факти от подс.З. на досъдебното производство се подкрепят от доказателства, възпроизведени в обясненията на подс.Г. и подс.Р., както и от показанията на свидетелите Д.К., И.О., Р.Х., П. Н., А.Й., Т.Й., К.М., П.Б., А.П. и от протоколите за оглед на местопроизшествия и фотоалбумите към тях .

Известни несъответствия между обясненията на подс.З. и подсъдимите Г. и Р., според съда са несъществени и се дължат на разликата във възприятията на всеки отделен човек или на неточни спомени. Други несъответствия пък се дължат на защитната позиция, която всеки подсъдим е решил чрез своите обяснения да заеме и обоснове. На това се дължи несъответствието в обясненията на тези подсъдими по въпроса какво е трябвало да се постигне като резултат с нападението над пострадалия Г.. По този въпрос обясненията на тези подсъдими са първо вътрешно противоречиви, а второ не кореспондират помежду си. Подс. З. веднъж говори за убийството на Г., след това в същите обяснения за неговото сплашване и набиване. Подс.Г. твърди, че се е очаквало Г. да изпадне в кома, но казва също така, че конкретните думи на З. били да намушкат Г. и до една седмица той да е добре. Подс.Р. не се възползва от правото си да даде обяснения непосредствено пред съда, но в обясненията си от досъдебното производство, приобщени по делото чрез прочитането им, казва, че подс.З. поискал от тях да наръгат един шеф на някаква болница, така че да го вкарат в „кома“ или да стои в болница. Това твърдение на подс.Р. частично подкрепя заявеното от подс.Г., че се очаквало подс.Г. да изпадне в кома.

Съдът не кредитира твърденията на подс.З., че целта на нападението е била да бъде пребит и стреснат пострадалия Г., тъй като по този въпрос е налице противоречие от една страна в самите обяснения на З., а от друга същите не кореспондират с останалите доказателства по делото. Вътрешни противоречия в обясненията на З. са налице по въпроса за целта, която е била преследвана с нападението над пострадалия Г.. В разпита от 23.01.2015г пред разследващ орган З. първоначално заявява, че поръчката е била за „премахването“ на А.Г.. Използваната в обясненията на З. дума според Българския тълковния речник е синоним на думите „отстранявам“, „убивам“, „неутрализирам“. Установено е по делото, че пострадалият Г. е бил нападнат от подс.Г. и подс.Р. като всеки от тях е носил със себе си по един нож с дължина на острието около 19см. Този факт сам по себе си изключва версията, че целта на нападението е била пострадалия да бъде набит, тъй като подобни действия не съответстват на вида оръжие, подготвено и впоследствие използвано от нападателите. Това оръжие е било използвано от извършителите по изрично указание от страна на З. и нещо повече- средството за извършване на престъплението е било осигурено и предоставено на извършителите от самия З.. Това се потвърждава от обясненията на подс.Г. и подс.Р., както и косвено от показанията на свид.Б., който разбрал от подс.В., че З. искал от него да нападне Г. с нож, който той щял да му осигури. По безспорен начин е установено още, че на пострадалия Г. са били нанесени седем на брой прободно -порезни рани, от които четири са попадали в анатомична област на тялото, в която се намират жизН.важни органи. Тези действия са проекция на намисленото от страна на съучастниците и категорично не сочат да е било взето решение за нанасяне на побой над пострадалия.

В обясненията си, депозирани пред съдия по реда на чл.222 от НПК в присъствието на защитник, подс.З. сочи, че поръчката, която е получил от  Н. „Р.“ относно пострадалия Г. е била да го отстранят. С това твърдение подс.З. подкрепя казаното от него по рано същия ден в разпит пред разследващ полицай за това, че поръчката е била пострадалия да бъде премахнат. Смисълът на двете думи е сходен и се уточнява в детайли от другите събрани доказателства в насока за физическото премахване и отстраняване на пострадалия като личност, приравН. на неговото лишаване от живот. Самото уточнение в този смисъл е направено и от самия З. в разпита му пред съдия, който казва, че А.Ч. е искал Г. да бъде отстранен “т.е. да го убием“. В същият разпит З. казва още, „Р. искаше убийство, но аз нямах намерение такова нещо да правя, как ще ги правя тези неща  това са глупости, но исках да бъде сплашен  и после да се прочете в пресата , че се е случило нещо с него, да можем да вземем парите“. С това твърдение на З. за пореден път се потвърждава действителната цел, която преследвал с действията си подс.Ч.. Действителната цел на нападението над пострадалия Г. се потвърждава и от показанията на свид.Д.К., на когото З. лично е казал, че ако те не утрепят д., той ще утрепе него. Показанията на свид.К. съдържат преки производни доказателства за факта на действителните намерения на З. спрямо пострадалия Г.. Що се отнася до уточнението от З., че макар поръчката да е била за убийство, той не е имал намерение същата да бъде осъществена, а целял единствено сплашването на Г., това твърдение в този му конкретен смисъл е недостоверно, тъй като противоречи на обективните факти, а именно предприетите действия на съучастниците, уговорките за мястото където трябва да попаднат ударите, вида на подготвените и използвани оръжия. На основание така изложените аргументи за съда е безспорно доказано, че подс.В.З. е действал като съучастник в осъществяване на вмеН.то му престъпление с намерение пострадалия А.Г. да бъде убит.

Съдът не приема като основателно възражението на адв.И.В., за това, че вложения смисъл в думата да се „отстрани“ пострадалия Г., „т.е да бъде убит“ не е смисъла на действителното поръчение от страна на Ч. към З., а представлява трактовка на думата „отстраняване“ така както З. го е разбрал. Аргумента на защитата не се подкрепя от събраните по делото доказателства. На първо място така извадено изречението от контекста на целите обяснения не дава ясна представа за смисъла на използваните изрази от подс.З.. В същият разпит проведен пред съдия на 23.01.2015г. подс.З. заявява, че никога не е говорил с Ч., когото той назовава с прякора му, за мотивите му да иска от З. „да бъде убит Д.“. За З. е било абсолютно ясно каква точно задача му се поставя от страна на Ч., тъй като това е въпрос, който в крайна сметка за него е свързан с определено заплащане при изпълнение на задачата, а това е и мотивът за участието на подс.З. в престъпната дейност. Установено е още, че за отстраняването  на Г.  подс.Ч. е обещал да плати на З. сумата от 20 000лв. И тъй като в крайна сметка отстраняване на Г. т.е. неговото убийство не са били постигнати, подс.Ч. е платил на З. само половината от предварително уговорената помежду им сума за отстраняването на Г.- а именно 10 000лв. Подс.З. съответно е спрял във времето да търси остатъка, тъй като в крайна сметка е разбрал, че няма как да продължи да претендира заплащането му след като не достигнат целения краен резултат. За това пък подс.Ч. не възнамерявал да се отказва от постигането му и по тази причина около седмица след запалването на лекия автомобил *** се срещнали със З. на кафене където Ч. му казал „трябва да довършим работата за Д.“. Според З., Ч. е бил категоричен, че Г. трябва да бъде убит. Видно от казаното от Ч. към З. няма съмнение, че подс.Ч. е намерил така осъщественото престъпление на 12.02.2014г за недовършено. Нито сплашване, нито стресване, нито побой, нито дори временно отстраняване от нормалния социално-битов живот са били целите на това нападение, които иначе щяха да се окажат реализирани и подбудителят не би имал каквито и да е претенции за довършване на нещо вече извършено.

Съдът приема за достоверни твърденията на подсъдимите З., Г. и Р. относно алтернативната цел на деянието пострадалия Г. да изпадне в кома. Това обаче не е била единствената цел на съучастниците, а е представлявал един уговорен помежду алтернативен резултат. Категоричността на изводите за наличие и на умисъл към летален край на жертвата се установява от кредитираните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства като обясненията на подс.Г. и подс.Р., показанията на свидетелите М., Б., М. и К., експертното заключение на съдебно медицинската експертиза, констатирала уврежданията и тяхното локализиране и съдебно-медицинската експертиза на веществено доказателствено средство- открития и иззет нож, използван от подс.Р.. За този извод съдът взема предвид обективните факти каквито са действията на подсъдимите, разпределението на ролите помежду им - единият да нападне жертвата в гръб, а другия да я нападне в лице, като първия да нанесе удари с нож в гърба на жертвата, а втория – удари с нож в корема му, указанията за начина на осъществяване на нападението, дадени им от подс.З., а именно то да се извърши с нож, два на брой, които подсъдимите да използват. Друг обективен и доказан по делото факт е този, че използваните от подсъдимите Г. и Р. ножове са били със значителна големина, за единият от които, се доказва, че е с дължина на острието 19,5см, едностранно наточен. Видът на подготвените и носени от извършителите оръжия, чрез които да осъществят престъплението, фактът, че същите са били осигурени от подс.З. с тази именно цел, описаното разпределение на ролите на извършителите на местопроизшествието, броя на ударите с нож нанесени от подс.Р. при изпълнението на деянието, насоката на ударите в такава анатомична област в която се намират жизН.важни органи- всичко това сочи какво решение подсъдимите са изпълнявали. Ударите, макар да се установява, че са били нанесени с неголяма сила, техният брой, сочи упоритостта на подс.Р., която илюстрира, не целта на съучастниците жертвата да бъде сплашена и единствено да бъде увредено здравето й, а далеч по съществен резултат. Установеното правило в наказателното правото, че за намеренията на дейците се съди от поведението им следва да се приложи и в случая, когато се изследва въпроса какво са целели да постигнат тези подсъдими чрез противоправните си действия. Целите фактически намират проявление в действията. А изброените факти сочат нападение от двама извършители насочено към две анатомични области- коремна и гръдна кухина, в които се намират жизН.важни органи, с оръжията, годни да причинят смърт. Подсъдимите са съзнавали, че с тези оръжия и избраните места, на които ударите да бъдат нанесени, насилието не може да се отмери така, че да се ограничи само до причиняването на увреждания, изразяващи се в накърняване телесния интегритет на индивида и да изключи травми, несъвместими с живота. Липсват и доказателства за подобни умения у извършителите, които да подкрепят подобна теза. Напротив, поради младата възраст на извършителите и чистото им съдебно минало е видно, че същите са били незрели и неопитни, поради което всичко им е било разяснявано и осигурявано от страна на подс.З.. По тези причини в съдържанието на умисъла на подсъдимите З., Г. и Р. се включвала и представата, че деянието ще причини летален изход, за предотвратяването на който, никой от тях не е положил конкретни усилия. Според съдебната прак*** когато подсъдимия е искал настъпването на един от няколкото възможни престъпни резултата, в това число и телесна повреда на пострадалия, той е действувал с алтернативен пряк умисъл. При това психическо отношение на дееца е възможен опит към убийство. /Решение № 24/5.05.1997 г. по н.д. № 452/1996 г. I н.о. на ВКС/. Принципът е, че когато деецът действа с алтернативен пряк умисъл и поради независещи от него фактори причини по-лекия от резултатите, той следва да отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат. Поведението на подсъдимия и при такъв умисъл съставлява опит към убийство, а не за телесна повреда. В крайна сметка изпълнителното деяние се е изразило в причиняване на седем прободно порезни рани, по време, на които се осъществява физическа съпротива от страна на жертвата, довела до преустановяване на действията от страна на извършителите.

В съдебното заседание от 10.05.2016г подс.З. твърди още, че целта на нападението над пострадалия Г. е била единствено той да бъде сплашен за да може З. да изнудва по този начин Ч., без подс.Ч. изобщо да има нещо общо с това. По-късно в съдебно заседание от 28.09.2016г З.  казва, че една от двете причини за „сплашването“ на А.Г., е че на негова близка приятелка й взели 800 лв. за преглед в МЦ ***, без да свършат нужната работа. Тези твърдения съдът не кредитира, тъй като същите противоречат на обясненията на З. дадени по-рано непосредствено след задържането му във фазата на досъдебното производство. Тези твърдения са и не логични и неподкрепени от каквито и да е факти. Първият сочен от подс.З. аргумент не може да обясни как чрез нападението на Г. фактически ще се осъществи изнудването на подс.Ч. и поради каква причина изобщо подс.Ч. ще се почувства заплашен от подс.З. за му даде вследствие на това исканите от него пари, за които го изнудва. Съдът не установи каквато и да е причина, поради която подс.Ч. би допуснал да бъде изнудван, по отношение на нещо, в което той няма никакво участие. Тази хипотеза противоречи и на самата личност на подс.Ч.. Последният, видно от доказателствата по делото, имал ясни представи за собствената си значимост и положение в обществото и не понасял поведение, което противоречи на очакванията му. В този смисъл още по-малко би допуснал да бъде заплашван от подс.З. и изнудван от него за деяния, в които фактически не е вземал участие. Това твърдение на подс.З. не само, че не се подкрепя от никакви доказателства, но е лишено и от всякакъв смисъл. На следващо място и подс.З. изтъква и втора причина, поради която той самия решил да бъде нападнат Г., а именно парите взети от негова близка от страна на медицинския център. Липсват доказателства обаче за какво са били взети тези пари на неговата близка, коя е конкретно е тя, какво точно се е случило с нея и др. подобни обстоятелства.  Същевременно на тези твърдения на подс.З. се противопоставя фактът, че свид.Г. не е медицинско лице и не извършва прегледи на пациенти, както и че същият е собственик на медицинския център в съдружие, поради което е необосновано за парите на близката на подс.З. да се търси сметка само от него и то чрез убийството му, за което вече бяха изложени аргументи по-горе. Същите твърдения на подс.З. са в противоречие с казаното от него по-рано, а именно, че неговите действия, свързани с подготовка и изпълнение на нападението срещу Г. са били продиктувани от обещаните му от страна на подс.Ч. пари в размер на 20 000лв. Този мотив за подс.З. трайно се проявява и при участието му в останалите деяния. Видно е, че участието на З. във вменените му противоправни деяние е било за него източник на доходи. За този факт са налице и други доказателства, които сочат, че З. е участвал в извършване на престъпления, поръчани от други лица, като единственият интерес на подс.З. да участва при тези различни случаи е било заплащането, което е получавал. Налице са доказателства за осъществяване на такъв вид дейност от страна на подс.З. и в приобщените по делото звукозаписи от СРС. Също така З. е разказал и за престъпление осъществено на 04.10.2014г с предмет лек автомобил „*** 207“, ползвано от А.П., за който случай е заявил, че също представлявал нечия поръчка, но не и такава направена от подс.Ч.. Видно от тези доказателства подс.З. е получавал поръчки за противоправни действия срещу заплащане не само от подс.Ч., но и от други лица. Самият факт, че това е превърнато от негова страна в източник на доходи оборва останалите, впоследствие изложени от него, мотиви за участието му, които на първо място са недоказани и нелогични, а на второ- противоречат на оставалите доказателства по делото. Освен от изброените факти, посочения и приет от съда мотив за действията на подс.З. се потвърждава и от факта, че за изпълнение на деянието предварително подс.З. е обещал заплащане на изпълнителите, а след самото деяние им е платил и една малка част. Първоначалната уговорка между З. и останалите подсъдими Г., В. и Р. е била именно, че той ще им намира някаква работа, за която ще им плаща и тъй като последните трима са се нуждаели от финансови средства са приемали поставаните им от подс.З. различни задачи, изразяващи се в осъществяване на престъпления.

Освен мотива за изнудване по отношение на деянията, свързани с Г. и с автомобил на семейство Й., по отношение на престъплението с предмет автомобила *** ***, подс.З. твърди пред съда, че извършил това защото този път очаквал да зарадва подс.Ч. въпреки, че по това време двамата още били скарани. Абсолютно противоречие е заложено от подс.З. в обясненията му дадени в съдебното производство като остава изцяло неизясН. как веднъж, с един престъпления, ще изнудва подс.Ч., а втори път, чрез подобни престъпления, ще формира у него положителни емоции на радост. Подобни твърдения освен, че са крайно нелогични, лишени от всякакъв смисъл, не се подкрепят и от каквито и да е доказателства, при пълно изследване на всички обстоятелства от съда.

В обясненията си пред съда от 28.09.2016г подс.З. сочи, че той е изпратил подс.В.В. да счупи предния прозорец на автомобила на свид.Й.- *** Джи Ел, като именно В. свършил тази работа. Подс.З. казва, че той не познава А.Й.. Тези факти до тук съдът намира за достоверни, подкрепени от останалите доказателства по делото в тази наксока. Не може да се даде вяра обаче на посочения от З. мотив, а именно че е сторил това за да може да „натопи“ Ч.. Това подс.З. искал да направи, тъй като по онова време двамата с подс.Ч. били скарани. Това твърдение на З. практически няма как да се осъществи, защото за да „натопи“ подбудителя следва самия той да разкрие участието си в същото престъпление, прекалено голяма и нелогична саможертва за да реализира една лична цел на отмъщение. На прак*** това би довело до реализиране на наказателна отговорност и срещу самия З., което като мотив за отмъщение е абсолютно нелогично /мотиви в този аспект, съдът вече е изложил и по-горе по повод твърдяното изнудване на подс.Ч. от подс.З. с приписване на нападението срещу А.Г./. Твърденията на подс.З. в съдебната фаза на процеса по повод мотива му за участие в това престъпление са противоречие и с кредитираните от съда доказателства, възпроизведени от други обяснения на подс.З., на които съдът е дал вяра. Последните кореспондират с обясненията на подс.С.Г., подс.Б.Р. и със свидетелските показания на К.М. и П.Б.. Подс.З. обяснява още как се е насочил именно към автомобил свързан с А.Й.. Той разказва, че случайно от Интернет разбрал, че искат да вземат пазара на ул.М. от Ч. и А.Й. стоял зад това и за това изпратил В. да счупи прозореца та да свържат именно Ч. с извършеното деяние. Как точно според З., А.Й. е стоял зад действията на Общинския съвет не се установява. Следва да се има предвид, обаче че подобна теза е посочена от самия А.Й. като свидетел, когато е давал показания в съдебна фаза в присъствието на подс.З.. Този мотив подс. З. е споделил пред съда в последвало съдебно заседание, след като вече самият той е възприел разпита на свид.Й. с посочени в него от свидетеля подобни факти. Чрез така изложеният мотив от подс.З.,  той посочва себе си като първостепенен подбудител във веригата на съучастията в това престъпление. Тези твърдения на подс.З. съдът намира за недостоверни, тъй като противоречат на кредитирани от съда доказателства, установяващи, че подбудите на подс.З. за участието му в престъпленията са били да получи финансови средства от подс.Ч., който като бизнесмен е бил в състояние да му осигури.

Съдът не кредитира и твърденията на подс.З. от обясненията му в съдебно заседание, че за първи път снимката на А. Г. му била показана от свид.Н., в офиса на фирмата, на лаптопа на подс.Ч.. Показанията на подс.З. по този въпрос са противоречиви. От своя страна свид.Н. казва, че подс.З. е посещавал офиса, но за да се среща насаме с подс.Ч. там. Тя твърди, че никога не е разговаряла с подс.З. и неговата роля към онзи момент и е била неизвестна. Подс.З. сочи още, че тази снимка свид.Н. му показала половин година преди нападението над Г., нещо което противоречи на кредитираните от съда негови обяснения от досъдебното производство, сочещи, че за Г. подс.З. научил от подс.Ч. и няма убедителни доказателства да е знаел за съществуването на този човек по-рано. За случката посочена от подс.З., че свид.Н. искала от него съдействие по повод често заемано пред дома й паркомясто от друг автомобил съдът намира, че доказателства за такива или подобни събития по делото липстват изцяло. С това обстоятелство подс.З. сочи, че е имал взаимоотношения със свид.Н. от по-рано, в противовес на казаното от нея, че не го познавала и не е разговаряла с него. Това твърдение на подс.З. съдът не кредитира, тъй като то се оборва от показанията на свид.Н.. Същата сочи, че вечерта след палежа на автомобила „*** ***“ е видяла подс.З. на улицата пред дома й в автомобил „Форд Фокус“, което изключително много я е притеснило. С това обстоятелство свид.Н. описва т.нар. от нея „кошмар“, който изживявала към онзи момент. Тази среща нямаше да има сочения от свидетеля ефект върху нея, ако тя и подс.З. са имали описаните от него доверителни отношения от по-рано.

От кредитираните обяснения на подс.З. става ясно, че подс. Ч. му обещал да му плати 20 000лв. за нападението над А.Г., като Ч. искал този човек да бъде отстранен като бъде убит. Как да стане това Ч. не разяснил на З., а му казал да реши сам. З. не възнамерявал лично да осъществи възложеното му от Ч., както по принцип той изобщо не процедирал, поради което се свързал със С.Г. и Б.Р. и ги склонил да извършат престъплението като им обещал, да им даде по 4000лв. След изпълнението на престъплението подс.Ч. извикал подс.З. на кафене в кв.** в гр.П. и му дал 5000лв за извършеното престъпление. Впоследствие подс.Ч. му платил на части и още 5000лв и така дал общо сумата от 10 000лв. Видно от изложената фактология единственият мотив на подсъдимите З., Г. и Р., което се потвърждава и в обясненията на последните двама, е бил по този начин същите да придобият известни финансови средства. Това разбира се води косвено до извода, че З. не е първопричината за реализиране на този общ замисъл, тъй като той е бил воден единствено от подбудите да получи съответна парична сума за своите действия. Паралелно с това тримата подсъдими нямат какъвто и да е личен мотив или интерес от реализацията на общия им замисъл да нападнат А.Г. и да причинят смъртта му или изпадането му в състояние на кома. Този маниер на действие е изцяло пренесен и в останалите деяния, за които като първи подбудител е посочен именно подс.Ч.. Единствен мотив у останалите участници- З., Г., В., Р.  за всички деяния с подбудител А.Ч. е бил паричната сума, която ще получат по този начин.  Не случайно те често наричат в обясненията си деятелността си, в някоя от тези насоки, „работа“.

Става ясно, от обясненията на подс.З., че остатъка от още 10 000лв така и не му бил даден от страна на подс.Ч.. Подс.Ч. разказва в обясненията си, че е бил търсен многократно от подс.З., който се явявал на различни места, търсейки среща с него. Поводът за тези срещи  бил, че подс.З. искал от подс.Ч. пари. Както е посочено по-горе съдът не кредитира обясненията на подс.Ч., че е бил изнудван от подс.З., да му даде пари за нещо, в което той не е имал каквото й да е участие- нападението над А.Г., както и че подс.З. е искал пари за да не му припише участие в това престъпление. Видно от доказателствата по делото единствената логическа връзка, която може обосновано да се изгради е тази, че подс.З. е търсил действително пари от подс.Ч. и е настоявал последния да му даде такива, но това е бил остатъка от уговорената предвалително между тях сума от 20 000лв. Подс.Ч. е знаел каква е била предварителната им уговорка и претенциите на подс.З. не са били изненада за него. Именно поради тази причина подс.Ч. е неглежирал всички заплахи от страна подс.З. към него, тъй като просто е нямало какво подс.З. да му припише, нито е очаквал, че подс.З. свърхсвоя интерес ще се предаде по собствена инициатива в полицията за да отмъсти по този начин на Ч. за неизплатената уговорена помежду им парична сума. За да се случи това би следвало самия З. да разкаже първо за своето участие в хипотезата на чл.208, т.3 от НПК, което той никога не би направил, поради липса у него на подбуди от друг характер. Подобно самопризнание е възможно и логично когато е резултат на подбуди, различни от отмъщение или на подбуди, които са съществували заедно с мотив за отмъщение, като например разкаяние за стореното. Фактологията в случая обаче е различна и няма данни за наличие на подобни подбуди у подс.З..

Според обясненията на подс.З. дадени пред разследващ орган /том 1, стр.168 от ДП/ в присъствието на назначен служебен защитник- адв.Р.П. ***, същият признава вината си за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК, отнасящо се за палеж на леки автомобили „***“ модел „Джи Ел“ с рег.№ **, собственост на *** ЕООД и лек автомобил марка „***“, модел „Це Ел Ка“, с рег.№ **, осъществен на ***г. При този разпит в качеството на обвиняем проведен на 23.01.2015г. подс.З. е разказал и за останалите случаи, както и посочил, които от тях са му били поръчани от подс.А.Ч.. Тези поръчки подс.З. не е изпълнявал лично, а склонявал С.Г., Б.Р. и В.В. да ги извършат. Подс.З. обяснява още, че той давал на Г., Р. и В. информация за обектите, които трябвало да бъдат запалени и съвети какво да направят, но средствата за извършването им, Г. и Р. си осигурявали сами. Съдът не кредитира последното твърдение на подс.З., касаещо средствата за осъществяване на престъплението. Твърденията на подс.Г. и подс.Р. за получените от подс.З. средства за извършване на престъпленията се потвърждават от показанията на свид.К. М. свид.Т.М., свид.П.Б.. От всички тези източници на доказателства вклъчително и от обясненията на самите подсъдими се установява, че ножовете предназначени за убийството на свид.Г. са били предоставени от подс.З.. Това е логично, тъй като в крайна сметка Г. и Р. са били изпълнители на чуждо решение и са изпълнявали дадените им указания. По същия начин подс.Г. и подс.Р. разказват и за получените средства за извършване на палежите на автомобила *** *** с Б.ка регистрация и с надпис Е. и за палежа на автомобил *** 307 в кв.**. От обясненията на подс.Р. се установява, че подс.З. му е предоставил туба с бензин и кибрит за извършването на палежа над лек автомобил „*** 207“, както и че лично му посочил местоположението на автомобила и му разяснил как да използва клечките кибрит на спон. От същите обяснения се установява, че подс.З. предоставил и метална туба с бензин на подсъдимите Р. и Г. преди извършването на палежа на лекия автомобил *** *** на 10.01.2015г, която туба те допълнили с още бензин по указание на подс.З., както и взели разпалител за барбекю оново по указания на подс.З.. За тези факти разказва и подс.Г.. Същата туба и съдържанието й били използвани от подс.Г. и подс.Р. при извършването от тяхна страна на палежа на автомобила *** *** на 10.01.2015г и на палежа на автомобила *** Джи Ел 320 с рег. №*** на ***г, в последния случай отново след като били склонени за това деяние от подс.З. преди това и след като получили от негова страна разяснения за мястото, на което се намира автомобила и какво се очаква от тях да сторят по отношение на него. Въпросната туба и бутилка, съдържащи горивна течност подс.Р. предал на полицейските органи след задържането му. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелите К.М., П.Б. и Т.М..

Относно осъществената от подс.З. помагаческа дейност спрямо извършителя В.В. за деянието от 09.01.2015г,  същата се е изразявала в даване на информация за местонахождението на автомобилите и даване на съвети за начина на запалването им. За този извод са налице доказателства в самия разпит на подс.З. пред съдия, в който от него се сочи, че научил за местонахождението на автомобилите лично от подс.Ч., който му ги показал лично. Самият извършител В. не е знаел изобщо кои са автомобилите и къде се намират те и е намало как да насочи действията си към тях, ако местоположението и видът им не са му били посочени от подс.З.. Този факт се потвърждава от това, че за задачата, подс.В. научил само и единствено от подс.З., като впоследствие той изпълнил именно възложеното му и е нямал други свои лични намерения, които да реализира чрез действията си. Тези обстоятелства се потвърждават и от показанията на свидетелите К.М. и П.Б..

За помагаческата дейност на подс.З. по отношение на счупването на предното обзорно стъкло на автомобила „*** Джи Ел“ с рег.№ ***, са налице доказателства освен в обясненията на самия З. още и в обясненията на подс.Г., който казва, че местоположението на този автомобил подс.З. посочил на подс.В. и при транспортирането на последния от подс.Г., подс.В. го водил до мястото. Тези обяснения на подс.Г. са подкрепени със свидетелските показания на П.Б. и К.М..

Подс.З. е бил привлечен като обвиняем за първи път в досъдебното производство на 23.01.2015г в присъствието на служебно назначен защитник – адв.Р.П.. Спазени са изисквания на НПК за реда, по който се извършва привличане на обвиняем, предявяване на обвинение и разпит на същия, както и е спазена формата на писмените документи свидетелстващи за извършени процесуални действия / протокол за привличане и предявяване на обвинение/ и инкорпориращите доказателства / протокол за разпит на обвиняем/. За извършване на тези процесуални действия е било необходимо да се осигури защитник на подс.З., тъй като е била налице хипотезата на задължителна защита. Подс.З. в молба до Адвокатска колегия П. с дата 23.01.2015г е посочил, няма средства за да си упълномощи защитник и желае да му бъде назначен служебен такъв. В същата молба обаче З. е посочил, че желае този служебен защитник да бъде адв.Р.Б.П. /том 1, стр.179 от ДП/. З. изрично е посочил от кого желае да бъде защитаван и молбата му е била уважена от АК-П.. Именно поискания от З. адвокат му е бил назначен от разследващите органи и е взел участие в предявяване на обвинението на З. и неговия първи разпит като обвиняем, осъществени на 23.01.2015г.  Видно от документ приложен в ДП /том 1 стр.175/ на 24.03.205г подс.З. впоследствие отново потвърдил волята си да бъде защитаван от адв.П. като решил лично да я упълномощи за негов защитник на досъдебното производство. Тези факти сочат, че са несъстоятелни твърденията на подс.З. пред съда, че е дал съответните обяснения на досъдебното производство в присъствието на случаен адвокат, който работил „асъл с полицията“ и било все едно, че нямал адвокат /съдебно заседание от 12.12.2016г/. Това е необосновано и се оборва от действията на самия подсъдим, тъй като ако е бил недоволен все пак от указаната му защита, макар и първоначално поименно да е избрал този адвокат като служебен, е нямало впоследствие о лично да го упълномощи.

По изложените съображения съдът намира авторството на престъпленията, внемени във вина на подс.З., за доказано по несъмнен начин.

 

Съдът кредитира обясненията на подс. Г. в по-голямата им част. Подс.Г. е дал обяснения пред съда в съдебно заседание от 11.05.2016г /стр. 1387 от том 4/, а в съдебно заседание от  26.05.2016г /стр.1538 от том 4/ на основание чл. 279 от НПК са били приобщени част от обясненията му, дадени на досъдебно производство пред разследващ орган в присъствието на защитник и пред съдия по реда на чл.222 от НПК. Прочетените обяснения са се отнасяли за определени обстоятелства, за които в съдебно заседание е било констатирано липса на спомен у подсъдимия, както и съществено противоречие между казаното от него пред съда и това, което е заявил на досъдебното производство. По този процесуален ред са приобщени обясненията на подс.Г. по въпросите  кога е била дадена поръчката за намушкване на пострадалия Г., колко дена са следили свид.Г. заедно с подс.В.В. преди подс.В. да се откаже, какви парични суми са му били обещани и съответно, дадени впоследствие от подс.З. за намушкването на Г., за счупването на стъклото на автомобил „*** Джи Ел”  и за палежите на автомобили  „***” и „*** Джи Ел”, каква е била дължината на острието на ножовете, с които са разполагали, конкретното местоположение на запалените автомобили „***” и „*** Джи Ел”, дали е бил свидетел на извършване от подс. В. на палежи извън обвинението за поръчки на такива, дали подс.З. е съобщил на подс.Г. причината подс.Ч. да не е доволен от резултата с намушкването на пострадалия Г.. Съдът кредитира прочетените обстоятелства, за които у подс.Г. е липсвало спомен като достоверни, тъй като същите са логични и кореспондират с останалите доказателства по делото.

Във връзка с констатирани противоречия между обясненията на подсъдимия от досъдебното производство и тези депозирани непосредствено пред съда са били прочетени обясненията на Г. по въпросите дали е получил конкретни указания какъв трябва да е резултата от намушкването, колко са били на брой ударите към пострадалия Г. от подс.Р., дали е държал в ръка ножа, който е носил в себе си при нападението на пострадалия Г., дали след нападението се е срещал с подс.З., какви туби са били давани от подс.З. преди запалването на леките автомобили „***” и „*** Джи Ел” на подсъдимите Г. и В., дали, освен оказания натиск при задържане, за който подс. Г. разказва, е имало нещо друго, което го е мотивирало да направи самопризнания пред разследващия орган. Съдът е констатирал още липса на спомен по въпросите - кой е регистрационния номер на „*** Джи Ел”, на който подс. В. е трябвало да счупи стъклото с камък, в какво се състоят заплахите от подс.З. към подс.Г., къде са намерили подс.З. след запалване на автомобил „***”, както и  противоречия по въпросите -  кой е уведомил подс.З. за резултата от изпълнение на поръчката за счупване на стъкло на  лек автомобил „*** Джи Ел” с камък,  кой от подсъдимите Г. и Р. е запалил автомобила „*** Джи Ел” отпред и кой го е запалил отзад. Относно последния факт, в определението на съда отразено в протокола от 26.05.2016г, е посочено кой от подсъдимите Г. и В. е запалил автомобила „*** Джи Ел” отпред и кой го е запалил отзад. Безспорен факт е обаче, че спрямо подсъдимия В. не е предявявано от страна на прокуратурата обвинение за участие в палеж на автомобил „*** Джи Ел“ в съучастие с подс.Г.. Такова обвинение е предявено на подс.Г. и подс.Р.. Факт е и че в обясненията на подс.Г. липсват каквито и да е данни, които да сочат съучастие между Г. и В. в палеж да такъв автомобил. За такова се говори съучастие се говори от Г. по отношение на подс.Р.. В конкретния случай е налице техническа грешка допусната от страна на съда, при изброяване в определението на въпросите, по които са били налице основания за приобщаване на обяснения на подсъдим от досъдебното производство. Грешката, видно от фактите, се изразява в това, че съда е посочил в определението си името на подс.В. вместо името на подс.Р.. Подобни факти свързани с името на подс.В. съдът няма как да прочете, тъй като те не са налични в протокола за разпит на подс.Г. от досъдебното производство. Същевременно прочитане на факти от страна на съда е било осъществено, но съдът е прочел именно фактите свързващи подс.Г. в съучастие с подс.Р. при палежа на лек автомобил *** Джи Ел 320 с рег.№** на ***г. Не се твърди от страните по делото нито в това нито в друго съдебно заседание, че подобни факти от съда на прак*** не са били прочетени. Съдът фактически е прочел обясненията кой от подсъдимите Г. и Р. е запалил автомобила „*** Джи Ел” отпред и кой го е запалил отзад и това се потвърждава от обясненията на подс.Г. /стр.28 на протокол от 26.05.2016г/, който е чул прочетеното от съда и е потвърдил пред съда верността на прочетените факти, относно това кой е запалил автомобила отпред и кой отзад.

При записване на обясненията на подс.Г. в съдебно заседание е била осъществена техническа грешка, намерила отражение в съдебния протокол от 11.05.2016г. От същия протокол е видно, че на два пъти в протокола, когато подс. Г. описва своите действия заедно с друго лице - подс.Р., е записано вместо пълната фамилия на този подсъдим  само името „Р.“. От самия контекст на разказваното от подс.Г. е ясно, че се касае за досадна техническа грешка при записването на името в съдебния протокол. В съдебно заседание адв.К. е направил възражение, но трето лице както твърди адв.К., видно от самите обяснения на подс.Г. не се е намесвало в тези събития, за които той разказва. За такова лице не съобщава никой от подсъдимите, нито към присъствие на такова сочи, който и да е обективен факт. Аналогия с малкото име на свидетел по делото би била напълно необоснована от доказателствата по делото, а и не се прави такава от страните.

Според прочетените обяснения на подс.Г. указанията, които той е получил от подс.З.,  за това какъв трябва да бъде резултатът от намушкването били „докторът“ поне да изпадне в кома, а не да го убиват /стр.18 том 2 на от ДП/. Съдът кредитира този съобщен от Г. факт само относно заръката „докторът“ поне да изпадне в кома и не кредитира твърденията на Г., че указанията са били да не убиват Г.. Твърдението, от страна на Г., че пострадалият е трябвало поне да изпадне в кома е било казано от него и в разпита пред разследващия орагн от 23.01.2015г /стр.14 том 2 от ДП/ и в този смисъл обясненията за този факт от Г., дадени на досъдебното производство са непротиворечиви. Видно от останалите доказателства обаче, че това е бил алтернативно целен от дейците резултат. Това е така защото останалите обективни факти установени по делото като средствата за извършване на деянието, които са били осигурени от страна на подс.З., начина по който нападението е следвало да бъде осъществено, мястото на което е следвало да се нанесат ударите с нож от страна на двамата извършители и други посочени по-горе обстоятелства, сочат какви да били намеренията на участниците. От така изброените факти се установява, че извършителите са действали със съзнание за умъртвяване на пострадалия. Съответно видно от доказателствата  подбудителят на деянието –подс.Ч. е останал недоволен от това, че пострадалия е лежал в болницата само седмица и не е изпаднал в кома, като последното според Г. видно от израза „поне да изпадне в кома“ е било по-малко целения резултат.

Съдът кредитира казаното от Г. пред разследващ орган в присъствието на защитник, за това, че е разбрал от З., че „Н.  Р.“ не е доволен от направеното защото А.Г. не е изпаднал в кома и е лежал в болницата само седмица. Този факт се подкрепя от обясненията на самия З. в тази връзка, както и се потвърждава косвено и от останалите доказателства, сочещи начина по –който е било решено да се осъществи престъплението, участието на две лица, които са да нанасят удари в жизН.важни области на човешкото тяло със средства, които са от естеството си да причинят смърт. Съществен аргумент обаче е факта, че  няма как с действията си извършителите да разграничат резултата като такъв привеждащ пострадалия в кома, от която задължително да последва неговото възстановяване. Подобно твърдение освен, че е нелогично е неподкрепено с каквито и да е доказателства сочещи действия от страна на извършителите в тази насока щом те твърдят, че такива са възможни.

За броя на ударите от подс.Р. към свид.Г. обясненията на Г. дадени пред разследващия орган и пред съда в процедурата по чл.222 от НПК са непротиворечиви. Заявеното от Г. в тази връзка на досъдебното производство кореспондира с установеното от съдебно-медицинската експретиза на пострадалия Г., установила следи от седем прободно –прорезни рани. Въз основа на тези факти съдът не кредитира твърденията на подс.Г. от 11.05.2016г, че подс.Б.Р. е ударил „д.“ с нож два-три пъти.

Съдът не кредитира и твърденията на Г. от 11.05.2016г, че не е имало момент, в който да е вадил ножа, който е носил от джоба на анцунга си. За този факт съдът кредитира показанията на свид.Г., който е видял острието на ножа и именно това е повишило внимането му за характера на осъществяващото се спрямо него нападение.

Съдът не кредитира заявеното от подс.Г. в съдебно заседание, че действията им не са били опит за убийство, а представлявали сплашване.  Действията, към които извършителите са се насочили, противоречат на това твърдение, тъй като тези действия са от естеството си да доведат до летален изход, при който ефект на сплашване няма как да бъде постигнат. От обясненията на подсъдимия в съдебно заседание се установява, че той и подс.Р. са отишли пред дома на пострадалия където са го причакали, като всеки от тях е носил голям кухненски нож, с който са щели да намушкат пострадалия. Вида на избраните средства и използването им, мястото, на което са попаднали ударите, а именно в такава част от тялото, в която се намират жизН.важни органи сочат какви са били действителните намерения на извършителите. Сплашването като мотив освен, че противоречи на доказателствата по делото е и нелогично, тъй като с такова действие се цели промяна в поведението на сплашения в някаква насока, която следва да му бъде по някакъв начин поне подсказана. Използваните средства и насоката на ударите, планираното нападение, което е следвало да се осъществи от двама извършители в гръб и в лице на пострадалия сочат, че целеният резултат е бил много по сериозен от телесна повреда, която да сплаши пострадалия. Подс.Г. казва, че е трябвало двамата с подс.Р. да намушкат Г.. Подс.Г. уточнява, че е трябвало острието на ножа да проникне в тялото на жертвата на не повече от един два сантиметра- твърдение, което съдът не кредитира. Самият подсъдим обяснява каква е била големината на използваните ножове. По делото е установен и ножът, използван от подс.Р., открит в контейнер зад жилищния блок, където е бил намушкан с него Г.. От тези доказателства става ясно, че носените от подс.Г. и Р. ножове са имали значителна дължина на острието. Няма как да се приеме за достоверно, че подсъдимите, са възнамерявали да въздействат върху тялото на жертвата в такъв минимален размер, ползвайки значителни по големината си средства. Именно размерът на ножовете, предоставени им от подс.З., е един от обективните факти, които илюстрират какъв е бил действителния замисъл на лицата.

Подс.Г. казва още в обясненията си, че доброволно се отказал да осъществи намисленото, тъй като когато видял свид.Г. да се качва по стълбите го погледнал в очите и не можал да извърши планираното действие. Недовършеността на изпълнителното деяние обаче видно от показанията на свид.А.Г. се дължи на оказаната от него съпротива срещу извършителите, която разколебала намеренията на подс.Г.. Подс.Р. дори сочи, че свид.Г. се е развикал. Именно тези обстоятелства са били причината  деецът да не довърши замисленото. Той се уплашил от действията на свид.Г. и пръв избягал навън. По тези причини не може да се приемат за достоверни твърденията на подс.Г. за самоволен отказ от негова страна да довърши престъплението.  За да е налице самоволен отказ при недовършения опит, какъвто представлява деянието на подс.Г. следва той да е имал обективна възможност да довърши изпълнителното деяние, субективно да е съзнавал тази възможност  и въпреки това да не го е довършил като е взел едно ново решение, противоположно на това, въз основа на това, което е предприел престъпното поведение. Това ново решение следва да е било взето по собствени подбуди. Не може да има собствена подбуда, а от тук и самоволен отказ от опит, когато са се проявили обективни пречки за довършване на престъплението, както и когато промяната в намерението му се дължи на конкретни външни въздействия. Подс.Г. твърди, че когато погледнал свид.Г. разбрал, че не може да осъществи замисленото. Факт е обаче, че подс.Г. е възприел съпротивата на свид.Г., оказана спрямо нападението осъществено от съучастника на подс.Г.. Подс.Г. възприел и ударите, които подс.Р. нанесъл и липсата на искания ефект от тях върху пострадалия. Страхът, който се формирал у подс.Г. не е такава промяна в първоначалното намерение на извършителя, която да е формирала ново решение у извършителя водещо до за отказ от извършване на престъплението. Касае се за възникнали обективни пречки, които рефлектирали върху решението на подсъдимите извършители да довършат престъплението и тези обетивни пречки предизвикали последвалите действията на подсъдимите като бягство от местопроизшествието.

В този смисъл е и съдебната прак***, която сочи, че липсва самоволност, когато отказът е наложен на дееца и същият е възпрепятствуван от трудности, които по обективни или субективни причини той не може да преодолее. /Р-249/2009 г. на ВКС по н. д. № 242/2009 г., III н. о./ Подобни обстоятелства за прекратяване на престъпната дейност са съществуващи материални препятствия като оказаната съпротива от жертвата. Предпоставките за ненаказуемост се съдържат в поведенческите изяви на дееца.  

 

 

 

 

 

Отказът от довършване на престъплението по смисъла на чл. 18, ал. 3 НК не е доброволен, когато единствено съпротивата и действията на пострадалия поставят края на престъплението в процес на изпълнение. /Решение № 154 от 27.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 67/2010 г., II н. о., НК и Р. 57-72-2 н. о. на ВС на РБ/.

                   Обясненията на подс.Г. представляват самопризнания за участието му в престъпленията, за които е обвинен. Този подсъдим единствено отрича да е целял с действията си убийството на свид.Г., но тези твърдения съдът не приема за достоверни по описаните по- горе мотиви. Подс.Г. признава участието си в престъплението в резултат на което е било счупено предното обзорно стъкло на лек автомобил *** Джи Ел с рег.№**. За този факт са налице доказателства в обясненията на подс.З., както и в показанията на свидетел Б. и в този смисъл самопризнанията на подс.Г. не са изолирани от останалите доказателства по делото. Същите са подкрепени и от установените факти, чрез проведения следствен експеримент с участието на подс.Г..

                   Самопризнанията на подс.Г. за участието му в извършване на палеж на лек автомобил „*** ***” с рег.№*** се потвърждава от обясненията на подс.З. и подс.Р., от извършения следствен експеримент за проверка на обясненията на този подсъдим, от видеозаписа от аптека Сейба, от която са закупили с подс.Р. латексови ръкавици преди осъществяване на престъплението, които използвали според обясненията им по време на извършването му. При осъществяване на това престъпление подс.Р. видял, че в непосредствена близост до автомобила марка „*** ***” е паркиран и лекия автомобил „*** ***”. Това се установява както от обясненията на Р., така и от протокола за оглед на местопроизшествие, в който този факт е посочен.

От кредитираните от съда обяснения на подс.С.Г. се установява участието му в извършване на престъпленията в които същият е обвинен от страна на представителите на държавното обвинение. Тези самопризнания на подс.Г. не са изолирани от останалите доказателства по делото и не са единствените такива сочещи авторството на деянията, в съответното съучастие. От обясненията на подс.Г. се установя още какви са били отношенията между него и подс.З., подс.Р. и подс.В., какво е било участието на тези подсъдими, как и от кого подс.Г. разбрал за съпричастността на подс.Ч., какви точно действия бил подбуден да извърши от подс.З. и по какъв начин същия улеснил извършената от него противоправна дейност.

 

Съдът кредитира по-голямата част обясненията на подс.Б.Р.. В хода на съдебното следствие подс.Р. се възползвал от правото си да не дава обяснения, поради което на основание чл.281 от НПК са били приобщени чрез прочитане дадените от него обяснения на досъдебното производство пред разследващ орган в присъствието на защитник и пред съдия /том 9 съдебно заседание от 16.12.2016г стр.3404/. Подс.Р. потвържава приобщените чрез прочитане негови обяснения от досъдебното производство и в съдебното заседание от 11.01.2017г. стр.3672, когато дал и частични кратки обяснения по конкретен факт, свързан със свидетелстването на С.С. по делото.

Съдът не кредитира обясненията на Р. за това, че след като е нанесъл прободните рани на пострадалия Г., последният е паднал на земята. Съдът не се доверява и на казаното от подс.Г. по този въпрос, тъй като това твърдение не се подкрепя от обективни факти. Последователни и непротиворечиви са показанията на свидетеля Г. по всички изложени от него факти, както на досъдебното производство така и пред съда. Нито страните в съдебното производство, нито съдът са констатирали наличие на хипотезите на чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК -липсата на спомени за определени факти или наличие на съществени противоречия между заявеното от свидетеля на досъдебното производство и казаното от него непосредствено пред съда. Това, което свидетелят е заявил пред съда, конкретно относно действията му, с който се е опитал да се защити се потвърждава от механизма на причинените му телесни увреждания. Обективни факти по делото са местата, на които са попаднали ударите, нанасяни с нож от подс.Р..  Той е нанесъл общо седем прободни рани на пострадалия. Първите четири удара са били насочени и съответно са попаднали в областта на гърба на пострадалия. Свид.Г. казва, че в началото не е възприел тези удари като прободни, а като такива от юмрук. Междувременно срещу него бил и подс.Г., който държал нож в ръка. Свид.Г. видял острието на ножа и осъзнал характера и сериозността на нападението срещу него. Тогава се мобилизирал и се извъртял наляво за да се противопостави на ударите, идващи от Р.. Съответно останалите три последователно нанесени удари с нож от подс.Р. не случайно попадат в областта на лявото рамо на Г. и в задната мишницата на лявата му ръка. Самият подс. Р. е казал в разпита си пред съдия от 23.01.2015г: „Прободох го даже 5-6 пъти да не е и повече, в гърба, в плешките, само там, май от дясната страна го прободах.“. В съзнанието на извършителя се е отразило обстоятелството, че той е насочил първите удари в гърба на жертвата, в дясната му част. Логично е, че движението, което пострадалият е направил, извръщайки се наляво за да се защити би довело до промяна на мястото, в което насочените от извършителя удари попадат, след като извършителя не е преустановил същите. Предвид механизма на нанасяне на телесните повреди и действията на пострадалия, част от прободно-порезните рани се намират именно в лявата част на тялото и крайниците му.

От друга страна твърдението на подс.Р., че пострадалият Г. в резултат на ударите е паднал на земята освен, че не се подкрепя от доказателствата, е и нелогично въз основа на така събраните по делото факти. Липсват данни, които да сочат каквато и да е причина, която да доведе до падането на пострадалия на земята. Самите удари от подс.Р. не са били от характер да предизвикат подобно движение на тялото му. Тяхната сила и интензитет се е изразила в постигнатия резултат- да преодолеят преградата на дрехата, с която пострадалия е  бил облечен и да проникнат в тъканите на тялото му. Също така липсват доказателства за настъпили извън поведението на подсъдимите обстоятелства, които да пречат на пострадалия да стои изправен. Нито за момент свидетеля не съобщава да му е прилошало, като той дори заявява, че първоначално не е изпитал дори болка. Самият той твърди, че през цялото време е останал прав или седнал, като е наблюдавал и състоянието си, а в линейката, с която е бил транспортиран впоследствие е отказал да легне. Тъй като твърдението за този факт от подс.Р. не се потвърждава от доказателствата по делото, съдът го намира за недостоверен.

Следва да се отбележи, че при осъществяване на престъплението от подс.Р. спрямо свид.Г. този подсъдим е бил непълнолетен. Същият обаче е годен субект на престъпленинето, тъй като видно от изготвената по делото съдебно психиатрична експертиза /том 5, стр.145 от ДП/, приета в съдебно заседание, по време на инкриминираното деяния подс.Р. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Обясненията на подс.Р., депозирани на досъдебното производство пред съдия и пред разследващ орган, приобщени по съответния процесуален ред по делото,  представляват по своя характер самопризнания за участието на този подсъдим в извършване на престъпленията, в които е бил обвинен. Същите обаче не са изолирани от останалите доказателства. Те се подкрепят от кредитираните обяснения на останалите подсъдими, от доказателствата възпроизведени в следствения експеримент, проведен с негово участие и изготвените в хода на тези действия фотоснимки, от показанията на свид.Т.М.. Открит е бил и иззет по делото и използвания от подс.Р. нож, по който са били установени и следи от човешка кръв. Самият Р. също, видно от обясненията му, е възприел следите от кръв върху ножа след използването му. Обясненията му се подкрепят още и от видеозаписа от охранителните камери в аптека Сейба, където подс.Г. и подс.Р. закупили латексови ръкавици на 09.01.2015г около 17,18-17,20часа. Също така с протокол за обиск и изземване от подс.Р. били иззети 202лв. Обискът бил осъществен на 23.01.2015г в момент, в който подс.Р. нямал процесуално качество по делото. Поради това, не могат да се ползват като източник на доказателства извънсъдебните обяснения, които този подсъдим дал в протокола за обиск и изземване при изготвянето му. За паричната сума обаче са налице доказателства в обясненията на подс.Р. в качеството му на обвиняем, където той посочва, че  З. му дал на 20.01.2015г сумата от 300лв, от която сума на 21.01.2015г купил телефон и сим карта по поръчение на З., а с останалата сума бил задържан от полицията. Подс.Р. заявява, че е негово предположението, че тези пари са му дадени от подс.З. във връзка с джипа, този на свид.Й., към който извършителите насочили противоправните си действия, но предположението му според съда е основателно, базирано на установените трайни отношения между подс.Р. и подс.З.. Този факт се потвърждава от доказателствата, че действията, които подс.З. е възлагал на подс.Г., подс.Р. и на подс.В. са били срещу обещание за заплащане от негова страна, каквото било и реализирано и при отделните случаи. Също така освен заплащането, обещавано и осъществявано от подс.З., съпроводено от негова страна и със заплахи към подс.Р. и подс.Г., липсват каквито и да е други доказателства, сочещи какъвто и да е друг мотив у подс.Г., подс.Р. и подс.В. да участват в извършване на престъпленията, за което били подбуждани от подс.З.. По делото са събрани и други веществени доказателства, тъй като подс.Р. предал доброволно метална туба с вместимост 5л и пластмасова бутилка, за които е установено от извършена експертиза по делото, че съдържат бензин А-95Н и смес предназначена за разпалване и осветление. Същите свидетелстват за това, че подс.Р. и подс.Г.  разполагали със запалителна течност за извършване на палежите, така както са разказали. Подс.Р. разказва още, че тубата за бензин им била предоставена на него и подс.Г. от подс.З. преди осъществяването на палежа на автомобила *** *** и същата  ползвали и за палежа на автомобила *** Джи Ел, осъществен на ***г, който осъществили отново по указания на подс.З.. За този факт са налице противоречия в обясненията на подс.Р. дадени пред разследващ орган и тези дадени пред съдия на досъдебното производство. В обясненията си пред разследващ орган подс.Р. е посочил, че тубата му е била предоставена от подс.З. преди палежа на джипа *** Джи Ел на ***г, а в разпита си пред съдия от досъдебното производство сочи, че тази туба им е била предоставена от подс.З. още преди палежа на автомобила „*** ***“, извършен на 09.01.2015г. Тъй като именно второто обстоятелство се потвърждава и от обясненията на подс.Г. депозирани в разпита му в съдебната фаза на процеса, съдът кредитира като достоверти тези факти, сочещи, че металната туба е била предоставена от подс.З. преди палежа на лекия автомобил *** ***.

По отношение на обвинението за повреждане на чуждо имущество освен от обясненията на подс.Р., обективни доказателства, сочещи предпоставките за осъществяване на това престъпление се намират в протоколите за оглед на местопроизшествие, в които е описано непосредственото разположение на повредените автомобили до тези, чието запалване подс.Р. е целял.

По тези мотиви съдът намира, че авторството на вменените във вина на този подсъдим деяния е доказано.

 

Подс.В.В. се възползвал от правото си да не дава обяснения в процесуално качество както на досъдебната фаза, така и в хода на съдебното производство. Той е бил поканен от съда да даде обяснения, освен след прочитането на обвинителния акт  и в съдебно заседание на 16.11.2016г, /том9 л.3404 гръб/, както и в съдебно заседание на 12.01.2017г /стр.3706 гръб/. За участието на подс.В. са налице доказателства съдържащи се в обясненията на подс.Г. и подс.З.. Подс.Г. разказва, че са имали с подс.В.В. уговорка да ги сигнализира чрез телефонно повикване т. нар. „стрела“, когато пострадалия А.Г. си тръгва от работа. Подс.Г. разказва, че подс.В. е сторил точно това, като сигналът е бил изпратен на телефона, ползван от  Г.. Също така от обясненията на подс.Г. се установява участието на подс.В. при проследяването на пострадалия Г. за установяване на навиците му. Последното се установява и от показанията на свид.Д.К. и свид.И. О.

В обясненията си, дадени както на досъдебното производство така и в съдебното производство на 28.09.2016г., подс. З. казва, че е поръчал на В.В. с камък да сплаши „д.“, както наричат пострадалия Г. помежду си, но В. отказал. З. казва още и че му е поръчал да счупи с камък прозорец на един автомобил, който бил на Й. като това В. действително направил. Тези съобщени от подс.З. обстоятелства са сред малкото на брой такива, за които подс.З. е последователен в обясненията си дадени, както на  досъдебната така и на съдебната фаза на процеса. Тези обстоятелства съобщени от подс.З. се потвърждават от показанията на свид.К.М. и свид.П.Б.. Показанията на последните пък се потвърждават от показанията на свид.Д.К..

Също така от обясненията на подс.З. се установява и участието на подс.В. при палежа на автомобили ползвани на семейство Й., осъществен  на ***г. Тези обстоятелства съобщени от подс.З. също се потвърждават от показанията на свид.К.М. и свид.П.Б.. Същите косвено се подкрепят и от показанията на свид.И.О., който научил лично от подс.В., че същия извършвал палежи на коли.

От показанията на свид. Д.К. се установява участието на подс.В. в проследяването на пострадалия Г.. Свид.К. е бил потърсен от подс. В. с молба да му помогне да сплаши някакъв човек, когото К. не познавал, във връзка с паричен дълг. На другия ден К. отишъл заедно с подс.В. и подс.С.Г. пред жилищния блок в кв.**, където живеел въпросния причакван от тях човек. Там подсъдимите посочили на К. лек автомобил тъмно синьо „БМВ“ и му казали, че тази кола била на въпросния длъжник. След като чакали около час свид.К. разпитал в ателие, находящо се на входа на жилищния блок за собственика на автомобила БМВ, но нищо не научил за него. Малко след това се прибрал  в дома си и споделил случилото се със съквА.анта си свид.И.О..

Видно от показанията  на свид. И.О. приобщени по реда на чл.281 от НПК  този свидетел бил много близък по онова време със свид. Д.К. и двамата били най-добри приятели. От показанията на свид.О. става ясно, че събитията, за които К. разказва са се случили през януари 2014г. Този времеви период, посочен от свид.О. съдът приема за действителен, тъй като за същия се сочи и в обясненията на подс.З. и в обясненията на подс.Г.. Това обстоятелство се установява от останалите доказателства по делото.  Именно през януари 2014г свид.К. споделил на свид.И.О., че техен общ познат – подс.В.В., му предложил да отидат да набият някакъв човек, който имал парични задължения, като това щели да свършат срещу заплащане. Д.К. се очаквало да послужи за сплашване защото изглеждал по-сериозен. Д. му казал още, че на В.В. това му било поръчано от друг човек, който бил лихвар на име В.. Работата трябвало да бъде свършена на другата сутрин от Д., В. и още едно момче. След като се прибрал на другия ден свид.К. казал на свид.О., че се е отказал от тази работа.

Същия ден, видно от показанията на свид.К., следобяд му се обадил подс.В. за да го запознае с още един човек. Срещнали се на пазара на ул.**, като на срещата освен подс.В. и подс.Г. бил и подс.З.. Последният се представил на свид.К. като В. – Л. и му казал, че дава пари назаем. Разговорът на тази среща се провел в лек автомобил марка ***, с какъвто разполагали според доказателствата по делото както подс.З., така и подс.Г.. На срещата свид.К. казал на останалите, че желае да прекрати отношенията си с тях, след което си тръгнал. Около един час по -късно свид.К. получил обаждане  на мобилния си телефон от непознат номер, на което отговорил. Свид.К. разпознал гласа като този на „В. Л.“- подс.З.. Същият го заплашил, че ако се откаже му се пише лошо. Казал му, че има големи връзки в града и ако те не утрепят д., той ще утрепе него. Обаждания с такова съдържание от подс.З., свид.К. продължил да получава същата вечер, като на някои от тях отговарял, а на други не. Свид.К. сериозно се притеснил от заканите на подс.З., възприел ги като съвсем реални още повече, че научил, че подс.З. е известен в общежитията с това, че е нанасял побой на други студенти. По тази причина свид.К. променил житейските си навици. Започнал работа като сервитьор и за да бъде през по голямата част от денонощието в заведението работил двойни смени. Изнесъл се от общежитието на хотел, а впоследствие заминал в чужбина за да избяга от тези хора. Този драстичен ефект, който заплахите от страна на подс.З. оказали спрямо живота на свид.К. обясняват изцяло твърдяното от него, че голяма част от нещата вече ги е забравил. С това изречение свид.К. започва своите показания пред съда, което явно е била целта на свидетеля в опита си да се дистанцира максимално от случилото се. По нататък той посочва, че е виждал В.З. да пие кафе пред общежитията, комуникирал е с него по телефона, но не си спомня кой на кого се е обаждал, абсолютно не си спомня съдържанието на провежданите разговори, не си спомня дали е имал някакви лични срещи с него и дали е получавал някакви заплахи от него. След прочитане на показанията на свидетеля от досъдебното производство дадени пред разследващ орган той заявява, че си спомня част от прочетеното и това са единствено обстоятелствата, че е помагал на подс.В. и че подс.З. го е търсил по телефона и му е отправил заплахите, за които е разказал. След прочитане на показанията му дадени пред съдия във фазата на досъдебното производство свид.К. заявява пред съда, че смята, записаното, и съответно прочетено от съда, за вярно.

Съдът кредитира изцяло показанията на свид.К. приобщени по делото по реда на чл.281 от НПК, с изключение на посочения период от него- декември 2013г, тъй като този период не се потвърждава от останалите доказателства по делото. Показанията на свид.К. възпроизвеждат преки доказателства относно съвместното участие на подс.З., подс.В. и подс.Г. в подготовката за осъществяване на нападението над пострадалия А.Г., както и преки доказателства за това, че умисълът на лицата е бил да бъде извършено убийство. Конкретните думи на подс.З. към свид.К. са били, че ако не „утрепят д.“, той ще утрепе К.. Показанията на свид.К. доказват участието на лицата З., В. и Г. в предумишлено убийство- наличието на общност на умисъла помежду им и действията, в които този умисъл се е изразил. Тези показания кореспондират с обясненията на подс.З. и подс.Г., че са изпълнявали задача за нападение над лицето А.Г., който бил шеф на медицинско заведение и който те наричали „д.“. На свид.К. станало ясно, че този човек управлява лек автомобил БМВ, тъмно син на цвят, какъвто бил лекия автомобил на пострадалия Г., което е било известно на подсъдимите, тъй като те вече са били започнали да изучават неговото поведение и навици и са набрали информация за неговия живот. Показанията на свид.К. се потвърждават и от фотоснимка от приложения по делото фотоалбум на местопроизшествието, видно от която, на входа на адреса, където е живял пострадалия действително е съществувало ключарско ателие.

Показанията на свид.К. са източник на преки първични доказателства, които кореспондират с фактите възпроизведени в обясненията на подс.Г. за това, кое лице е било целта на нападението, къде е живяло то, с какъв автомобил се е придвижвало и как същото нападение е било организирано с участието на подсъдимите Г., В. и З.. Обстоятелството, че подсъдимите не разказват за фрагмента на краткото участие на свид.К., не води до извод за недостоверност на показанията на свидетеля. Свидетелят е длъжен да каже истината, а по делото липсват каквито и да е доказателства, които да сочат, към извод, че свидетелят е разказал тези факти с друга цел.

Показанията на свид.К. се потвърждават и чрез доказателствата, възпроизведени в показанията на свид.О.. Свид. О. казва, че е разбрал от свид.К., че поръчката е била да набият този човек, но не и да го убият. Това обстоятелство кореспондира с твърденията на самия К., за това какво той е разбрал от останалите, когато се е съгласил да помогне, а именно че се очаква човекът да бъде сплашен.  Свид.О. разказва още, че свид.К. е бил заплашен от човек на име „В.“, че ще му се случи нещо лошо заради това, че се е отказал да участва, като заплахата идвала главно от „В.“. Свидетелят разказва, че Д. бил много притеснен и дори му казал номера на колата на този В., която била марка ***, за да може О. да каже този номер в полицията, ако се случи нещо лошо с К.. Видно от материалите по делото подс.З. действително е управлявал лек автомобил „***“, черен на цвят. Тези мерки, които предприел свидетелят К. доказват сериозността на отправените му от подс.З. заплахи. Свид.О. разказва още, че притесненията на свид.К. за личната му сигурност продължили дълго време и през май 2014г той заминал за чужбина за да се скрие от В., а след като се върнал три месеца по-късно поискал от О. да си сменят квА.ата за да не го намерят и да е по-спокоен. 

Съществен момент при оценката и анализа на доказателствата е, че за съществуването на свид.К. полицейските органи научили непосредствено, само и единствено, от подс.В.В., а самия К. впоследствие с показанията си потвърждава това, което В. е споделил на полицейските служители след призоваването му. Показанията на свид.К. от своя страна се потвърждават от показанията на свид.О., за който се разбрало от самия К.. По този начин подс.В. макар и по делото да не е дал каквито и да е обяснения в свое процесуално качество, частично е допринесъл за разкриването на обективната истина по делото, тъй като в разговора си с полицейските служители е посочил първични доказателства, които са били събрани от тях.

За съществуването на подсъдимия В.В. и за неговата съпричастност към престъпната дейност полицейските органи, научили за първи път от подс.З.. След като установили самоличността на В.В. от гр.л., същият бил призован като свидетел /том 8, стр.43 от ДП/. В разговор между него и полицейските служители Б. и М., подс.В.В. потвърдил обстоятелствата първоначално споделени от подс.З. пред полицейските органи, станали причина В. да бъде призован. Той не само потвърдил участието си в проследяването на пострадалия А.Г., но разказал изначално как са се е запознал с подс.З., как са се развивали отношенията между тях, как е бил обучен от него да пали чуждо имущество. В. посочил конкретни случки, сред които е случая за палеж на автомобили на паркинга пред хотел в гр.Х., за който било образувано ДП 218/2014г по описа на РУП Х. /видно от докладна записка приложена в том 7, стр.8 от ДП и справка от РУП Х. стр.35/. Съпричастността на подс.В. към този палеж, например е  нямало как да е известна на полицейските органи във Второ РУП на МВР гр.П., тъй като се касае за случай разследвани от съвсем отделни структури на МВР в различни области на страната.

Подс.В. разказал на полицейския служител свид.Б., че подс.З. първо поискал от подс. В., той да извърши убийството на А.Г., като в началото му предложил да го удари с камък. Това се установява от обясненията на подс.Г., подкрепени с тези на свид.Б.. Според тези доказателствени източници подс.В. се отказал да удари свид.А. Г. с камък, но продължил да помага на участниците в престъпната дейност като следял дали Г. отива на работа и кога си тръгва от там. Така в деня на престъплението докато подс.Г. и подс.Р. причаквали Г. пред дома му, подс.В., чрез повикване на телефона на подс.Г. им дал знак, че свид.Г. тръгва от работа. Тези факти сочат какво е било участието на подс.В. в престъплението по чл.116, вр. чл.115 от НК, поради което съдът намира участието на този подсъдим като помагач при осъществяване на посоченото престъпление за доказано.

За деянието по чл.330, ал.3 от НК, осъществено на ***г с предмет лек автомобил „*** МЛ 280“ с рег.№** и „***“ с рег.№**, са налице доказателства сочещи подс.В. като извършител в обясненията на подс.З., които се подкрепят с показанията на свид.Б. и свид.М.. По същото време и на същото място било осъществено от подс.В. и престъплението по чл.216 НК с предмет лек автомобил „*** 190Е“ с рег.№**. За авторството на това деяние са налице доказателства в посочените по-горе гласни доказателствени източници и в протокола за оглед на местопроизшествие, от който се установява, че автомобилът „*** 190Е“ с рег.№** е бил паркиран между двата автомобила, ползвани от семейство Й. „*** МЛ 280“ и „***“, чието подпалване е била пряката цел на извършителя и неговите съучастници.

 За деянието осъществено 10.01.2014г с предмет лек автомобил „*** Джи Ел” с рег.№**, който е бил паркиран в близост до МОЛ – П., подс.В. казал на свид.Б., че хвърлили „някакъв камък“, който счупил предното му стъкло. За този факт са налице доказателства и в обясненията на подс.З. и подс.Г. и в проведения следствен експеримент с участието на подс.Г., който показал мястото, на което автомобилът бил паркиран.

По реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 т. 2 НПК са били прочетени показанията на свидетеля Б., дадени на досъдебното производство / стр. 124 от т. 3/  относно дата, на която той е провел оперативната беседа с подсъдимия В., сумите, които са били обещавани на подс.В. за конкретните поръчки от З., на кого от двете момчета, които са нападнали пострадалия А.Г., В. е подал сигнал по телефона и с кое момче е бил при счупването на прозореца на лекия автомобил. „*** Джи Ел“, както и какво е  било участието на това момче в този случай. Свид. Б. потвърждава пред съда верността на прочетените факти. Според тях разговорът на свидетеля в качеството му на полицейски служител с В. бил проведен на 25.01.2015г. Видно от писмото по делото подс.В. е бил призован като свидетел именно за тази дата. От прочетените показания става ясно, че подс.В. е имал уговорка да подаде сигнал към С.Г., който с непознато за В. момче, трябвало да наръгат свид.Г. пред неговия дом. Това обстоятелство се потвърждава и от подс.Г., а непознатото за В. момче видно от обясненията на подс.Г. е подс.Р.. За този факт са налице доказателства и в обясненията на подс.З.. От прочетените показания става ясно, че именно подс.В.В. е счупил с камък предното обзорно стъкло на черен джип ***, като това твърди и подс.Г. в обясненията си. Прочетените показания на свид.Б., съдът кредитира изцяло, тъй като същите кореспондират с останалите доказателства по делото.

         Въпросът, поставен от защитата в съдебно заседание ,дали саморъчно написаните обяснения на подс.В. са му били диктувани от страна на някого е без значение за наказателното производство, тъй като тези обяснения не могат да се ползват от съда като източник на доказателства. По своя характер те представляват извънпроцесуални самопризнания на лице, придобило впоследствие процесуално качество по делото. Принципно липсата на самопризнание направено от обвиняем/ подсъдим в наказателното производство не може да бъде заместено чрез преразказ на извънсъдебни самопризнания на лицето, направени пред полицейски служители, което обаче не означава, че тези свидетелски показания се отхвърлят автоматично. Същите следва да се ценят на общо основание, съответстващо на характера им на източник на производни доказателства. В настоящото дело тези свидетелски показания кореспондират с кредитираните от съда обяснения на подс.З., подс.Р. и подс.Г., както и с кредитираните от съда свидетелски показания на Д.К. и И.О. и служат за проверката им. От друга страна са налице доказателства, че тези обяснения В. е написал едва след като първо е разказал на свидетелите Б. и М. всичко, което сам е решил да им сподели. Този извод съдът прави въз основа на самите факти, тъй като за голяма част от разказаното от подс.В. полицейските служители са нямали формирани представи преди разговора си с този подсъдим.

         Обстоятелството, че подс.В. се занимавал с противозаконни действия с цел да получава парични средства се потвърждава и от показанията на свид.И.О.. Същият разказва, че в края на 2013г научил от подс.В., че извършва поръчки срещу заплащане, което включвало и палежи на автомобили и сгради. Свидетелят сочи, че подс.В. бил много близък с лице на име Т. от гр.К. на 22год. и по онова време когато им гостувал в апартамент на ул.**, Т. също бил там. Т. обаче не споделил да е участвал заедно с подс.В. при тези случаи, за които последния разказал на свид.О.. За такова лице с малко име „Т.“ обаче разказва и подс.З. в разпита си пред съдия от 23.01.2015г, който е приобщен по чрез прочитането му, като следва да се има предвид, че подс.З. и свид.О. лично не се познават. По този начин показанията на свид.О. потвърждават тези обстоятелства разказани от подс.З.. Подс.В. казал на свид.О., че е запалил някакъв автомобил в гр.П., като полял автомобила с бензин и драснал клечката и бил доволен от парите, които получил за това. За този автомобил подс.В. казал на свид.О., че се намирал в „**“. Действително спрямо подс.В. няма повдигнато обвинение за палеж на автомобил през 2013г, но показанията на свид. О. коредпондират с тези на свид. Б., който също от подс.В. научил за осъществени от него противоправни деяния преди тези, за които е привлечен впоследствие като обвиняем. Тези показания косвено потвърждават с каква дейност се е занимавал подс.В., не само през 2014г. Показанията на свид.О. пред съда по този въпрос са последователни и непротиворечиви. За останалите обстоятелства свид.О. не могъл да си спомни пред съда, поради което на основание чл. 281, ал.4 от НПК са прочетени изцяло показанията на свидетеля депозирани в досъдебното производство /том 3, стр.117/, тъй като у същия е липсвал спомен по много на брой въпроси. Пред съда свид.О. е посочил, че не си спомня повечето от нещата, които са се случили поради изминалото време. Той разказва, че си спомня разпита, който е бил проведен в полицията, като преди същия не е разговарял с Д.К.. Свид.О. разказва, че разпита му бил проведен като му били задавани въпроси, на които той отговарял. Съдът намира, че протоколът за разпит на свидетеля О. съставен във фазата на досъдебното производство е годен източник на доказателства, тъй като отговаря на изискванията на НПК за форма и реквизити.

От тези гласни доказателствени средства  се установява, че подсъдимите В., Г. и Р. били лица, спрямо които подс.З. от позицията на своята възраст, престъпно минало и буен нрав можел лесно да влияе. За подс.Р. конкретно следва да се има предвид, че по онова време същия е бил все още ученик. Неговия брат свид.С.П. разказва обаче, че подс.Р.  учил в училище „**” до 10-ти клас, а след това прекратил учението си заради тренировките по футбол, като започнал да учи задочно. Свид.П. разказва още и за трудностите, които са изпитвали в семейството от социално-битов характер. От тези факти се установява, че подс.Р. е бил особено уязвим по отношение на оказано му негативно въздействие от страна на подс.З..

И тримата подсъдими са разказали на полицейските служители, че са били заплашвани от подс.З. като заплахите освен към тях били насочени и към семействата им. Те са посочили още, че са били удряни и понякога от подс.З. когато той не е бил доволен от свършената от тях работа. За това отношение на подс.З. разказва и бащата на подс.Г. – свид.Р.Г.. От неговите показания става ясно, че подс.Г. е давал пари на подс.З. неколкократно, като за единият случай свид.Р.Г., представя и документ, приложен по делото, за извършен паричен превод чрез Уестърн Юнион /стр.1663/ от чужбина на името на В.З.. Свид.Р.Г. разказва, че за заплахите към него самия и към сина му от страна на подс.З. е научил от сина си- подс.Г.. В хода на разпита на този свидетел пред съда обаче, той съобщава за възприето от него изречение, отправено към него от страна на подс.З. при конвоирането на последния в обявената от съда почивка. Това изречение свид.Р.Г. възприел и като заплаха и като обида. Възражения срещу твърдението на свид.Р.Г. за възприетата от него реплика от страна на подс.З. не са били направени от страните.

 

По повод възраженията за начина, по който се стигнало до даване на обяснения от страна на З., Г. и Р. следва да се има предвид факта, че и тримата подсъдими – З., Г. и Р. са дали обяснения пред съдия по реда на чл.222 от НПК във фазата на досъдебното производство. Този правен институт представлява законова гаранция срещу недопускане на принуда спрямо волята на разпитваното лице. Същевременно по делото не се сочат каквито и да е доказателства,  обясненията на подсъдимите да са били изтръгнати чрез някакъв вид насилие от страна на  полицейските органи. Твърди се от подс.З., че при самото задържане от страна на полицията както на него, така и на Г. и Р. им е бил оказан натиск за да направят самопризнания. Съдът не кредитира тези твърдения на З.. Те не се потвърждават от страна на подс.Г. и подс.Р.. Те се оборват и от казаното от свид.Е.З., която разказва, че З. сам е искал да говори, но преди това се е опитвал да достигне и е търсил някакво споразумение, което евентуално да облекчи бъдещото му процесуално положение. Повечето от цитирани от подс.З. думи на различни полицейски служители, в които според З. представляват някакъв натиск върху него фактически не носят подобен смисъл и не могат да бъдат приети от страна на съда като вид натиск спрямо този подсъдим. Останалите съдът не кредитира. Това е твърдението на подс.З., че разследващия полицай Н. Д. заедно с още един служител му казали „Ако искаш да си добре и да излезеш по-късно, недей да си казваш истината за Ч.. Дръж си първите показния, които сме ти казали какво да говориш и как. Има срещу вас целенасочена полицейска поръчка и смениш ли си показанията, ще береш много ядове”. За каквато и да е по вид „поръчка“ спрямо тези подсъдими лица липсват факти, които да подкрепят самото твърдение на подсъдимия. Нелогични са и тези така изложени обстоятелства от З.. За желанието на З. да говори в качеството си на обвиняем свидетелстват и самите му показания пред съдия. Ясно е записано в протокола от 23.01.2015г цялата поредица от различни случки, които подс.З. е разказал, като в началото дори по повод една от тях той изрично заявява „това бонус Ви го казвам“, от което личи волята му към онзи момент да спомогне за разследването, съобщавайки и допълнителни факти. Това, което е разказал този подсъдим е подкрепено от множество на брой изброени по-горе доказателства съдържащи се в различни по вид доказателствени източници. В този смисъл „истината“, за която става въпрос е именно тази, която З. вече е бил разказал пред съдия, тъй като точно тези факти са доказаните по делото. С така цитираното изречение подс.З. изразява промяна в защитната си позиция, която поддържа в хода на съдебното заседание, но която е оборена от доказателствата, събрани по делото и се доказва, че така наречената от него „истина“ разказана в съдебното производство е необоснована и нелогична.

  Налице са по делото възражения, че името на подс.Ч., като лицето, което е давало поръчките към останалите, било подсказано на подсъдимите от полицейските служители. Тези твърдения са също нелогични и неподкрепени с доказателства. Подсъдимите Г. и Р. са последователни в обясненията си по отношение на това, че поръчителя на престъпленията им е бил известен още към периода на осъществяването на престъпленията. Именно З. им е казал според обясненията им, че това е „Н. Р.“, когото те лично непознавали, но за това лице научили именно от З. и то във връзка на конкретните престъпления, които този човек поръчвал на З.. Подс.З. също споделил този факт на разследващите и доказателствата събрани в тази насока си кореспондират. Достоверността на тези факти се проверява чрез показанията на свидетелите Е.З., К.М., П.Б. и Т.М., които са първите лица разговаряли със З., Г. и Р. след задържането им. Разговорите, които полицейските служители са провеждали с подсъдимите лица не са незаконосъобразна дейност тъй като на същите нормативно им е възложено да извършват дейност по разкриване на престъпления. В онзи момент тези подсъдими са разказали за много случаи, които изобщо не са били разследвани от конкретната полицейска структура и не са били на вниманието им. Впоследствие при разговора им и с подс.В.В. същите факти са били потвърдени от последния. Няма причина да не се кредитират показанията полицейските служители по въпроса как е стА.ало разследването по делото и как се е стигнало до разкриване на извършителите. Свид.М. казва, че всъщност задържаните лица им предоставили информацията благодарение, на която тръгнало и самото разследване. Съответно безспорен факт е, че З., Г. и Р. са били задържани на ***г, а на 23.01.2015г същите били разпитани пред съдия, където са дали подробни обяснения и са разказали за много други деяния извън предмета на конкретното дело, но почти всички обективно свързани, отнасящи се за една обща деятелност на едни и същи лица, за която като първоизточник на повечето поръчки е бил посочени от тяхна страна А.Ч.. Индиректно тези факти се потвърждават и от разказа на подс.В. пред полицейските служители, за който последните свидетелстват. На следващо място, установените входа на разследването връзки, познанства или приятелства на подс. Ч. с всеки от пострадалите лица са станали известни на конкретните работещи по случая лица на много по-късен етап. Пример за това е фактът, че  разследването на престъплението с пострадал А.Г. по досъдебно производство №27/2014г се е водило в съвсем друга служба на МВР и не е стояло на вниманието на служители при Второ РУП на МВР в онзи първоначален момент на задържане на тримата подсъдими, когато различните служби, видно от показанията на свид.З. са били насочили вниманието си към осъществените палежи. Не на последно място липсват обективни факти, които да подкрепят подобно възражение и да сочат, че полицейските органи и/или разследващите полицаи, на които е възложено разкриване и разследване на престъпления в конкретния случай имат какъвто и да е личен или служебен интерес или мотив да подсказват на задържаните лица името на подс.А.Ч. или да инициират неправомерно по какъвто и да е начин установяването на същия като участник в престъпна дейност. Тези твърдения остават необосновани, тъй като не са подкрепени с каквито и да е доказателства, като същевременно са налице не малко доказателства в обратна насока, сочещи съпричастността на подс.Ч.. Това са показанията на свид.Й., свид.Ч., свид.Г., свид.Н., свид.Р.Х. и свид.В. Х., звукозаписите от използвани СРС, в частност показанията на свид.С.П. и свид.С П. в кредитираната от съда част за взаимоотношенията на подс.Ч. с подс.З., както и показанията на свидетелите Ч.ви също в кредитираната им от съда част.

В обясненията на подс.З. се твърди, че полицейските служители са преговаряли с него за размер на наказанието му, като са му предлагали ниски наказания в замяна на неговите обяснения. Факт е обаче, че преди задържането на подс.З. същият е бил осъждан и е изтърпявал наказание наложено от съд. Дори да се приеме, че З. някога не е бил наясно с различните правомощия на отделни държавни органи, при положение, че е бил участник в друго наказателно производство до неговия край, към момента на задържането му на ***г е знаел, че полицейските служители нямат правомощия нито да определят нито да налагат наказания за извършени престъпления. На следващо място полицейското задържане за 24ч се извършва при определени условия, регламентирани в закона и същото не представлява наказание спрямо лицето, което го търпи. Това задържане като административна мярка служи на полицейските органи във връзка възложените им правомощия да разкриват престъпления. Разговорите между полицейските служители и задържаните по този ред лица в никакъв случай не са забранени или незаконни.

 

         Съдът кредитира малка част от обясненията, дадени от подс.Ч. в съдебното производство. Останалата част съдът не кредитира поради множеството и съществени вътрешни противоречия в тези обяснения, които ги компрометират. От друга страна голяма част от обстоятелствата, описани в тези обяснения не кореспондират и с доказателствата, които съдът е приел за безспорно установени.

От обясненията на подс.Ч. и от останалите доказателства по делото се установява, че той се познава добре с подс.З., с когото са имали срещи по различни поводи във времето и част от тези срещи са ставали достояние и на други лица, сред които  свидетелите Н., Х., братовчедите на подс.Ч.ви- А.Ч. и Т.Ч., свид.С.П. и свид.С.П.. За тези факти са налице доказателства и в обясненията на подс.З.. Установява се още, че подс.Ч. е знаел за престъпното минало на подс.З. за неговите нагласи и възможности, като той самия научил от подс.З. за извършени от него назад във времето палежи на различни автомобили. Съдът кредитира обясненията на подс.Ч. в тази насока, сред които такива приобщени от досъдебното производство чрез прочитането им. Тези изложени от подс.Ч. факти дават логично обяснение защо подс.Ч. се е обърнал именно към подс.З. за да поиска от него осъществяването на престъпните деяния. Заслужават доверие и твърденията на подс.Ч., че в един период от време двамата с подс.З. са се скарали и не са поддържали контакт помежду си. Това обстоятелство се потвърждава и от кредитираните обяснения на подс.З..

Съдът обаче не кредитира описаните от подс.Ч. причини за влошаване на отношенията му с подс.З.. От доказателствата по делото се установява, че причината за влошаване на отношенията между подс.Ч. и подс.З. е била действително парична сума, която З. е искал от Ч.. Това обаче не е била парична сума, която подс.З. е искал да получи чрез изнудване на подс.Ч., както самия Ч. твърди, а е ставало въпрос за тази част от предварително уговорената сума за убийството на свид.А.Г., която подс.Ч. отказвал да плати. Подс.Ч. и подс.З. се скарали и прекъснали за известно време отношенията си, тъй като подс.Ч. не изпълнил това, което бил обещал на З. – да му плати сумата от 20 000лв за премахването чрез убийство на А.Г.. Този факт се установява от обясненията на подс.З. и косвено от обясненията на подс.Г. и подс.Р., които също са очаквали заплащане за действията си. Този факт се установяна и от показанията на свид.Р.Х., който казва, че подс.Ч. му е споделил, че като е поръчал убийството на „д.“, хората му казали, че щом е платил половината пари е негов ред сега да го „надупчат“.

За подбудителството от страна на подс.Ч. са налице преки и първични доказателства по отношение на всичките деяния в кредитираните от съда обяснения на подс.З.. Същите обаче не са изолирани от доказателствения материал по делото. Те се потвърждават от показанията на подс.Г. и подс.Р., които са научили още към момента на извършване на деянията или скоро след това, кой е първият им по ред поръчител. Техните обяснения се потвърждават и подкрепят от показанията на полицейските служители К.М., П.Б. и Т.М.. Същите се потвърждават и от показанията на свид.Р.Х., който лично научил от  подс.Ч., че той е поръчал убийството на А.Г., че той е поръчал на подс.З. опожаряване на автомобила на приятеля на П. Н., че той поръчал запалването и на други автомобили – тези на А.Й.. За това, че подс.Ч. е искал да се саморазправя със свид.К. сочат и показанията на свид.Н., която възприела заплахите му в тази насока. В тази доказателствена съвкупност следва да се прибавят и показанията на свидетелите А.Й., Г.Ч., А.Г. и С.С., у които е било създадено впечатление, че именно подс.Ч. би искал да им навреди, като сочат и конкретни причини, от които са направили тези изводи. Тук място имат и звукозаписите от използвани СРС, които илюстрират характера на провежданата комуникация между подс.Ч. и подс.З., техните доверителни отношения и конспиративност. В наказателното производство са събрани множество и убедителни доказателства, установяващи факта на извършване на престъпленията, участието на всеки един от подсъдимите в него и подбудите им за тези действия. В този смисъл осъдителната присъда за деянията осъществени от подс.Ч. в качестото му на подбудител не се основава на „оговор“.

Установява се от тези доказателства, че подс.Ч. дал на подс.З. само 10 000лв от така обещаната сума, което неудовлетворило З., макар, че крайната цел на нападението не била действително постигната. Не може да се даде вяра на обясненията на подс.Ч. за изнудването му от страна на подс.З., чрез които подс.Ч. изгражда защитната си теза. Тези обяснения освен, че противоречат на изброените по-горе доказателства са и нелогични и противоречиви. Твърди се от подс.Ч., че от пролетта на 2014г подс.З. го изнудвал упорито пред роднини и приятели за да получи сумата от 50000лв. В съдебно заседание подс.Ч. казва, че тази сума подс.З. му искал назаем, но той отказвал да му я даде защото знаел, че З. няма как да му я върне. Според приобщените чрез прочитане обяснения на подс.Ч. от досъдебното призводство обаче, подс.З. искал от него тези пари като го заплашвал, че ще му препише неизвършено от него тежко престъпление- нападението над А.Г.. Версията за искан заем е нелогична, тъй като противоречи, на действията, описани дори от подс.Ч. свързани с кавги, обиди и псувни помежду им. Последното по скоро сочи, че подс.З. е считал подс.Ч. за длъжен да му предостави исканите пари, а не че е искал от него заем. Версията за приписване на извършено тежко престъпление също е нелогична и противоречи на поведението на участниците в тези събития. За подобна сериозна заплаха от страна на подс.З., подс.Ч. не сигнализирал, които и да е компетентни да вземат отношение органи. Освен че не сигнализирал за изнудването, подс.Ч. не споделил с никого извън близките си роднини които сами станали свидетели на някакви срещи. За подобни обстоятелства свидетелстват и няколко затворници, които преразказват чути от тях при престоя им в затвора обстоятелства, но същите се отнасят за период след задържането на подсъдимите. Подс.Ч. твърди, че всъщност макар да е бил изнудван през 2014г от подс.З., той не възприел това като сериозна заплаха, тъй като не възприемал самия З. на сериозно. Това обаче противоречи на интензитета на срещите, за които се твърди, че са били осъществени помежду им, както и на самото им съдържание. Не става въпрос за инцидентна среща. Свидетелите П.и и Ч.ВИ разказват за едни срещи, самите подсъдими Ч. и З. разказват за други, а за трети и свид.Н. и свид.Х.. От тук е видно, че срещите са били сравнително чести. За една от срещите например свид.А.И.Ч. и Т.И.Ч., описват сериозна кавгата с обиди и заплахи между Ч. и З., на която те присъствали,  като за овладяването й са поискали да извикат и полиция. Твърденията в тази насока противоречат и на това, което  подс.Ч. е знаел за подс.З. още от началото на 2014г, преди срещите с твърдяното изнудване. Видно от приобщените чрез прочитане обяснения на подс.Ч. той научил от подс.З., че последния бил подпалил линейка на собственика на ***, че изгорил със свои момчета „Поршето“ на „Л.“, изгорил колата на адвокат И.И., който бил на някакво дело срещу него, както и че изгорил автомобила на зъболекаря си. Тези споделени на подс.Ч. от страна на подс.З. обстоятелства са били сами по себе си е достатъчни да повишат вниманието му към поведението на подс.З.. Подс.Ч. обаче е бил сравнително спокоен и е отклонявал предложенията на своите близки да подаде сигнал до полицията или прокуратурата. В следващия момент на фона на тези заплахи от страна и на двамата са демонстрирани доверени, дори приятелски отношения, в които подс.З. е извършвал услуги на подс.Ч. като участието в протестни действия, превозване до нощни клубове вечерно време, както и провеждане на телефонни разговори, в които подс.Ч. отказва да съобщи името си, но се обръща към З. с прякор, с който само той използва към него. За това са налице доказателства в и обясненията на подс.Ч. и подс.З. и в показанията на свид.Н. и свид.Р.Х., както и от звукозаписите от използвани СРС. Подс.Ч. твърди, че срещите му с подс.З. са били провокирани от това, че З. му дължал пари, които той по- рано му бил дал на заем. За това според подс.Ч. той потърсил подс.З. по телефона. Видно обаче от звукозаписите по делото подс.Ч. е търсил подс.З., като е отказал да се представи и се е обърнал към него с прякора „Бял“, за който уточнява, че само той го използва към него. На разговорът свидетел е станал и свид.Р. Х., от чийто телефон същия е бил проведен. Тази конспиративност в разговора между подс.Ч. и подс.З. косвено доказва, че те са имали далеч по-различни отношения от тези на заемодател-заемател.

Същевременно от доказателствата по делото става ясно, че подс.Ч. е заплащал на подс.З. за извършвани от последния противоправни действия. За такъв вид заплащане от подс.Ч. към подс.З. свидетелстват показанията на свид.Р. Х., който разказва за срещата в китайски ресторант на моста на **. Подс.З. няма мотив за действията си, различен от този да получи за съответните престъпления заплащане. Такова заплащане му е било обещано от подс.Ч. и тъй като последния изпълнявал непоследователно и частично поетото задължение по повод деянието срещу свид.Г., подс.З. многократно го търсил и по телефона и лично за да иска парите, които му били предварително обещани. Този извод се потвърждава както от казаното от страна на подс.З. в кредитираните от съда негови обяснения, така и от действията на същия, за които разказват свидетелите С. П., С.П. и братовчедите Ч.ВИ, както и самия подс.Ч.. Това е и логичното обяснения защо подс.Ч. е понасял така твърдяното от него „изнудване“ от страна на подс.З., кавгите, които се случвали помежду им с псувни, обиди и заплахи, още повече на фона на съществените разлики в общественото положение на двамата. В този смисъл са и посочените вече показания на свид.Р.Х., на който подс.Ч. казал, че го заплашват да бъде надупчен, тъй като платил за убийството на д. само половината пари. По този въпрос свид.Х. уточнява, че поради тази заплаха от страна на подс.З., подс.Ч. поискал, свид.Х. да носи оръжие, когато го придружава. От разпита на свид.К.М. в съдебното заседание се установява, че разрешително за тази правно регламентирана дейност на свид.Р.Х. не било предоставено от страна на полицията. Видно обаче от извършеното впоследствие  претърсване и изземване в дома му и извършената съдебно-балистична екпертиза свид.Х. е разполагал със сигнално- газов пистолет.

Впоследствие когато подс.Ч. узнал, че е издирван от полицията, решил да се укрие и при опита да бъде задържан от полицията, скочил от терасата на апартамента на тъщата си, в който се намирал. По този въпрос подс.Ч. обяснява, че не се е укривал и не е бягал от апартамента, а просто тренирал в задния двор, като правил лицеви опори на пейката там. Тези твърдения на подс.Ч. се оборват от съвсем различни факти, възпроизведени в показанията на свид.З. и свид.Г.. Също така видно от звукозаписите от използвани СРС подс.Ч. е знаел, че полицейски служители го търсят като за това е бил уведомен от подс.Г. предния ден и се е чувствал притеснен, според думите му. Самият подс.Ч. също разказва, че от близките си разбрал, че го търсят полицейски служители от Второ РУ на МВР.

Относно обстоятелството дали при някоя от срещите на подс.Ч. със подс.З. последният му е споделял че е наредил на няколко лица да намушкат с нож свид.Г., подс.Ч. е категоричен, че никога подс.З. не му е споделял подобно нещо /протокол от 12.12.2016г./. За това обстоятелство и за останалите случаи свързани с палежи на автомобили, които подс.З. казал на подс.Ч. се установява от приобщените чрез прочитане обяснения на подс.Ч. от досъдебното производство Съдът кредитира именно приобщените чрез прочитане обяснения за това, че подс.З. казал на подс.Ч. в началото на 2014г, че бил подпалил линейка на някакъв доктор, собственик на здравно заведение ***, както и колата на адвокат И.И., който бил срещу него в някакво дело и колата на „Л.“, тъй като му се правил много на интересен. Също така подс.З. казал на подс.Ч. и че е поръчал да намушкат с нож „д.“. Съдът кредитира това твърдение единствено като такова сочещо наличие на знание у подс.Ч. за тези обстоятелства, но не и в смисъл, че тогава подс.Ч. е научил за тях за първи път. Още повече, че от доказателствата по делото се доказва, че първият подбудител във веригата съучастници е бил именно подс.Ч. и той самият е инициирал някои от тези събития, за които е бил обвинен, а не е узнал за тях впоследствие от другиго.

Не се потвърждават изнесените от подс. Ч. твърдения в съдебно заседание на 16.11.2016г, за това, че е провел среща с подс.З. в присъствието на съпругата му Е.Ч. и свидетел В.Ш. /З./ в кафене „**”, на която среща отново бил изнудван от подс.З. за сумата от 50 000. От показанията на свид. Ш. се установява, че такава среща никога не е имало и тя  не е присъствала на среща, на която са били подс.Ч. и подс.З.. От показанията й още става ясно, че същата няма добро отношение към съпругата на подс.Ч., за която също се твърди, че присъствала на въпросната среща и даже двете с Ш. били първи на кафенето когато Ч. пристигнал, а след него неканен дошъл и подс.З.. Свид. Ш. обаче разказва, че е получила от подс.С.Г. бележка, съдържаща  обстоятелства за такава среща, които се очаквало  тя да възпроизведе ако бъде извикана да свидетелства. Тази бележката свид.Ш. предала на свид.К. А. с протокол за доброволно предаване по водена предварителна проверка и същата е приобщена като източник на доказателства по настоящото дело, ведно с протокола за предаването й. Видно от съдържанието й в нея са описани обстоятелства за среща, на която в присъствието на Ш., подс.З. е изнудвал подс.Ч. за сумата от 50000лв.  Няма как да се кредитират обясненията на подс.Ч. за тази среща, след като от една страна не се потвърждават от свид.Ш., а от друга е видно, че се е очаквало от нея да изложи обстоятелства пред съда, които не са отговаряли на обективната действителност. Свид.Ш. е била разпитана за първи път в съдебната фаза по искане на представителите на прокуратурата. В обясненията си преди това подс.Ч., заявил, че на свид.Ш. било въздействано от страна на полицейските органи да не свидетелства по делото, тъй като имало голяма опасност тя да стане обект на отмъщение. При разпита си свид.Ш. отрича за подобно въздействие над нея. От показанията й още става ясно, че свид.Ш. и подс.Ч. са познават се от години и са в близки приятелски отношения, както и, че са поддържали и продължителна комуникация по времето на задържането на подс.Ч. по настоящото дело. Поради всички тези факти съдът намира показанията на свид.Ш. за обективни, логични и последователни, подкрепени с тези на свид.А. и с писмените доказателствени средства- бележка с текста за срещата и протокола за предаването й на свид.А.. Същата не може да се приеме за заинтересован свидетел, а за обективен такъв, която въпреки привързаността си към подс.Ч., за която споделя, чрез показанията си опровергава неговите обяснения. Съответно съдът не дава вяра на обяснения на подс.Ч., тъй като същите се оборват от посочените гласни и писмени доказателствени източници.

За това, че А.Ч. е фактическият собственик на търговско дружество АГППМП „***“ ООД се установява от показанията на свид. С.С., свид.В.Ш., свид.А.Й., свид.Р.Х.. Свид.Н.Н. също свързва подс.А.Ч. с неотложната медицинска помощ 6-150. За това свидетелстват косвено и съдебните решения по заведени дела от дружеството АГППМП „***“ ООД срещу лекари, прекратили договорите си с него. Видно от същите упълномощен представител на АГППМП „***“ ООД, занимаваща се с административна дейност, била именно свид.П. Н. /Х./-  Решение № 1952 на П.ския окръжен съд по въззивно гражданско дело № 3155/2012г. Решение № 2290 по гражданско дело № 21639/2011г. на П.ския районен съд, Решение № 21637 от 2011г., Решение на П.ския окръжен съд по гражданско дело № 2241/2012г. От тези съдебни решения става ясно, че свид.Н. се е занимавала с  договорите за неотложна медицинска помощ. В тази насока са и нейните показания по настоящото дело за това, че е изпълнявала административни функции в дружеството АГППМП „***“ ООД и фактическия й работодател в това търговско дружество е бил подс.Ч.. Тези доказателства опровергават обясненията на подс.Ч., че свид.Н. никога не е работила в търговско дружество АГППМП „***“ ООД,  а била едиствено служител в дружеството му „****” 2002. Приобщени са чрез прочитане и обясненията на подс.Ч. от досъдебното производство поради съществено противоречие с казаното от него по този въпрос пред съда. В разпита си от 29.01.2015г подс.Ч. е обяснил, че е управител на повече от шест дружества, сред които е посочил и АГППМП „***“ ООД като е посочил още, че дейността им е невъзможно да бъде осъществявана в негово отсъствие, а конкретно за дружествата „***“ и „****“ е посочил, че са свързани с осъществяване на медицинска неотложна помощ и задържането му под стража ще доведе до стопиране на дейността и може да се отрази като неизпълнение на договорите с НЗОК и лекарите.

Защо подс.Ч. е фактически, а не юридически собственик на дружеството АГППМП “***“ ООД се установява, от факта, че същият няма завършено медицинско образование. Видно от указания на Агенция по вписванията гр.П. по повод промяната на обстоятелства по партидата на АГППМП „***“ ООД, новият управител на дружеството назначен с протокол от 19.04.2016г- Е.Ч., също не отговаряла на изискванията на Закона за лечебните заведения към тази длъжност /стр.3470 от СД/.

В обясненията си от 01.07.2016г подс.Ч. прави интерпретация на показанията на свид.Г., която не отговаря на действително заявеното от страна на този свидетел. В същите обяснения подс.Ч. заявява, че твърденията на прокуратурата за създалата се конкуренция между АГППМП „***“ ООД и МЦ „***“ ООД са абсолютна лъжа. Тезата на подс.Ч. противоречи на показанията на свид.Г., свид.С., на свид.Н., която казказва, че преминаването на лекари от АГППМП „***“ ООД към МЦ „***“ ООД изобщо не се понравило на подс.Ч., както и на обясненията на подс.З., които съдът е кредитирал и в които се сочи именно конкуренцията между двамата като мотив за поръчката. Действителното състояние на пазара за тази медицинска услуга се установява още писменото доказателствено средство - справка от РЗКО-П. /стр.3179/. Видно от същата, единственото търговско дружество, изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ за 2010г в гр.П., предоставяло тази услуга на практикуващите лекари, които не са искали да я извършват самостоятелно, е било АГППМП „***“ ООД. От справката става ясно, че на този конкретен пазар се явяват през 2011г още три дружества наред с АГППМП „***“ ООД, едното от които е  било МЦ „***“ ООД с 30 на брой договора. Останалите две дружества били МЦ-1 П. ООД и ДКЦ -I П. ЕООД със сключени съответно по 2 и по 10 договора. От тази справка става ясно, че основната конкуренция в този бранш действително се е създала между АГППМП „***“ ООД и МЦ „***“ ООД. Сама по себе си търговската конкурениция може да е повод за различни противоправни действия, конкретната причина обаче в настоящия случай се намира у личността на самия подсъдим А.Ч., който изпитал силни негативни емоции от развитието на търговската дейност, осъществявана от свид.Г.. Същият изпитвал ненавист към  А.Г. смятайки го за недостоен да прави бизнес в тази сфера. В тази насока подс.Ч. изтъква различни слухове, достигнали до него отнасящи се за личността на свид.Г., както и предходната му работа на систем-оператор в ДКЦ. За отношението на подс.Ч. към свид.А.Г. съдът придоби впечатленията си непосредствено в съдебните заседания. Видно е от съдебните протоколи по делото какви епитети е използвал подс.Ч. спрямо свид.Г. пред съда. Същите са представлявали коментари от личен характер, наситени обаче с емоционално съдържание, което илюстрира и съответно отношение.

Относно възприетия от съда като доказан мотив за деянието, осъществено на 10.01.2014г, спрямо имуществото на семейство Й., следва да се обърне внимание на времевия период между събитията, свързани с учредяване на Българския-ловно рибарски съюз през 2012г, решението за прекратяване на концесията на пазара взето на 14.06.2012г. и датата на извършване на първото и второто престъпление. Този изминал времеви период според съда не се отразил върху отношението на подс.Ч. към свид.Й.. В тази връзка следва да се отчете факта, че  подс.Ч. се познавал със свид.Й. отдавна, като през годините дори е имал период, в който е поддържал с него и лични приятелски отношения. Разочарованията, които по-късно понесъл, тъй като не срещнал това отношение и съдействие, което очаквал Ч. ги възприел лично и с времето негативните емоции, които изпитвал не намалявали. Тази характерис*** на личността на подс.Ч. е проектирана и при останалите деяния извършването, на които именно той е инициирал. В тази насока са показанията на свид.А.Й., свид.Т.Й., свид.Г.Ч., свид.Р.Х., свид.П. Н., обясненията на подс.З.. Също така въпросът с концесията е бил актуален за подс.Ч., видно от документите за водени от него съдебни дела на различни инстанции по този повод. Тези документи според защитата сочат, че подс.Ч. урежда своите спорове по съдебен ред. Това безспорно е факт относно казуса с пазара на ул.М., но е факт и това, че А.Й. няма каквато и да е пряка връзка и отношение към този спор в свое служебно качество. В случая се касае за определени лични отношения, възникнали и развили се по повод концесията на пазара на ул.М.. В тази връзка ако свид.Й. се бе съгласил и бе указал на подс.Ч. необходимото му съдействие и ако то бе постигнало успех, нямаше да съществува изобщо повода за водене на съдебните дела. По тази причина служебните отношени са намерили проекция в личните такива между посочените лица.

В обясненията си подс.Ч. сочи, че нито свид.Й., нито жена му са били фактори, които да му уредят някаква сделка с общината или държавата, както и че самият той притежавал ловни стопанства, имал концесия за пазара, не е бил зависим за нищо от тях. Това не се потвърждава от показанията на свид.А.Й., свид.Т.Й. и свид.Г.Ч.. Установено е, че по онова време свид.Й. е бил народен представител, което определено е авторитетна позиция, въз основа на която свидетелят разполагал и с възможности за влияние. В този смисъл са и показанията на свид.Ч..  Факт е и, че свид.Й. и кметът на града са били от една и съща политическа група и са се познавали на тази основа, което  сочи налична обективна възможност за съответен контакт. Свид.Т.Й. пък лично е участвала при гласуването на решението на Общото събрание на Общинския съвет. В качеството си на общински съветник същата е имала правомощието да внася проекти за решения, да участва в обсъждането на всички въпроси от компетентността на съвета, както и да отправя питания към кмета. При тези факти не може да се приемат твърденията на подс.Ч., че Й. не са били фактор. Последвалото решение на ВАС в полза на търговско дружество „***“ ООД е нямало връзка с личните отношения между подс.Ч. и свид.Й., тъй като те не са били помежду си страни по съдебния спор.

 По отношение на обясненията на подс.Ч., свързани с палежа на автомобила „*** ***“, ползван от свид.К., съдът констатира следното: Видно от обясненията на подс.Ч. ***, за която разказва свид.П. се състояла около средата на месец декември 2014 г. На тази среща подс.З. му казал, че водейки баща си до хирургиите минал по ул. Л., където живеела П. Н. и я видял пред къщата й да слиза от бяла *** „Е.” с висок плешив мъж. Подс.З. видно от обясненията му не споделя тези твърдения и не съобщава да се е водил изобщо разговор между тях на тема свид.П. Н.. Подс.Ч. обаче твърди, че подс.З. не само му казал това, но и отправил заплахи към К., възмутен от поведението на свид.Н., която според З. не оценявала стореното от подс.Ч. за нея. На заплахите на подс.З. подс.Ч. дал Я. отговор като казал „Не се занимавай изобщо с П. моля те и глупости не искам да слушам. Аз съм приключил с нея. Много съм си добре. Не се занимавай с П.”. След като подс.Ч. ясно дал да се разбере, че не се интересува повече от П. Н. остава изцяло необосновано заявеното от подс.З., че решил да увреди имущество на К. за да зарадва по този начин самия подс.Ч.. Не е ясно как от действията на подс.З., подс.Ч. ще се окаже доволен след като за него този въпрос е нямал никакво значение. От друга страна са житейски нелогични  последвалите действия на подс.Ч., за които той разказва. След разговора си с подс.З., по повод същия, той се обадил на свид.Н. за да я предупреди да внимава и да стои по-близо до К.. Подс.Ч. обяснява, че направил това, защото подс.З. бил „неуправляем”. С това подс.Ч. опровергава собствените си обяснения за всички останали случаи, че никога не е приемал подс.З. насериозно като престъпник. В случая се оказва, че подс.Ч. приел неясно защо като сериозни заплахите му към свид.К.. Въпреки това подс.Ч. не сигнализирал компетентните правоохранителни органи, както сторил например когато научил за предстоящо отвличане на свид.Н. по-рано през 2014г. За последния случай свид.З. дори заявява, че подс.Ч. е оказал голяма помощ в разследването, а самия подс.Ч. заявява в обясненията си „Аз разкрих тази група” по повод воденото дело за отвличане на свид.Н.. Подс.Ч. обяснява решението си с това, че нямал доверие в прокуратурата и полицията. Само, че той практически този път не направил съвсем нищо. На това се равнява характера на обаждането защото, той не обяснил нищо на свид.Н., а само й казал да стои близо до К., от което тя се притеснила и останала в недоумение.  За обаждане от подс.Ч. с такова съдържание разказва и свид.Н., само че същото тя твърди, че се е случило на 09.01.2015г, в деня преди опожаряването на автомобила, ползван от свид.К.. По това време свид.Н. изобщо вече не била в добри отношения с подс.Ч.. Тя разказва, че предупреждението от подс.Ч. било „К. през уикенда да бъде плътно до вас, все пак да сме по-спокойни.” Това предупреждение свид.Н. възприела двусмислено и се почувствала притеснена. Обективен факт е последвалото същата вечер 09ти срещу 10ти януари 2015г опожаряване на автомобила, ползван от свид.К.. Става ясно обаче, че и подс.Ч. е наясно за момента на обаждането си към свид.Н.. В своите обяснения той казва, че се е обадил да я предупреди и „тези дни” е предстояло делото за отвличане, в което П. Н. е била пострадала. Видно от показанията на свид.Н. делото е било на 12.01.2015г когато е била призована да присъства на прочитането на присъдата. В този смисъл чрез обясненията на подс.Ч. косвено се потвърждават показанията на свид.Н., че обаждането за предупреждаването й от подс.Ч. е било на 09.01.2015г., както заявява самата тя. Срещата на подс.Ч. и подс.З., на която са били отправени заплахите от последния, се е състояла около средата на декември 2014г,  но подс.Ч. не споделя кое го е провокирало да предупреди свид.Н. именно на 09.01.2015г. Макар подс.Ч. да не обяснява това, то се установява от обективните факти по делото. Часове след обаждането му е бил запален автомобилът „*** ***“, ползван от свид.К.. Извършителите – подс.С.Г. и подс.Б.Р. разказват, че са подпалили този автомобил по указания и по искане на подс.З., който им казал, че това е поръчка от подс.Ч.. Последният е знаел какво предстои да се извърши, тъй като именно той взел решението за извършването му и поискал това от подс.З., както именно той, пред свид.Р. Х., решил в кой точно ден автомобилът да бъде запален, съобразявайки, че ще е добре на другия ден да е на лов за да не го търсят. Съобразил също така и че делото за похитителите е някъде по това време и случаят може да бъде свързан с тях.

Съдът дава вяра на обясненията на подс.Ч., че след като П. Н. е заживяла със свид.К., той е наел квА.а, в която двамата са имали срещи. Свид.Н., дава показания за същите обстоятелства, които коресподнират с обясненията на подс.Ч., но се разминават в детайлите и в интерпретацията, която двамата правят по повод тези факти.  Свид.Н. разказва, че тази квА.а е посетила два пъти с подс.Ч. като е била интимна с него против волята й. Подс.Ч.  твърди, че срещите са били повече от две и отрича да е принуждавал свид.Н. към интимни отношения с него. Според съда тези обстоятелства нямат значение за мотива на подс.Ч. за склони подс.З. към извършване на престъпление с предмет лек автомобил „*** ***“. Няма значение колко пъти подс.Ч. и свид.Н. са били интимни и дали свид.Н. се е чувствала принудена за това. Това е така защото независимо от интимните им срещи в този период, е факт, че двамата не са се разбирали и в отношенията им е имало сериозен конфликт, за който свидетелстват както П. Н., и Р.Х., така и И.М.. За кавгите помежду им разказва и самия подс.Ч., както и подс.С.Г.. Въпреки личното неразбирателство помежду им и независимо от причината за това, факт е, че подс.Ч. не е прекратил отношенията си със свид.Н., а е отделял сериозно време на същата, като е оказвал грижи към сина й, провеждал е дълга комуникация чрез множество телефонни разговори със свид.Н., дори е наел апартамент, в който двамата да продължат да се срещат. Това свидетелства ясно, че намеренията му не са били насочени към прекратяване на връзката му със свид.Н., както той самия твърди, за разлика от намеренията на свид.Н., чиито действия ги илюстрират. Този извод се потвърждава и от показанията на свид.Р.Х., поткрепени от тези на свид.В. Х. Свид.Х. разказва, че подс.Ч. водил с него дълги разговори на тема свид.П. Н. и това, колко много я обича. Именно това сочат действията на подс.Ч., който фактически не само, че не прекратил вързката си със свид.Н., но и продължавал да я поддържа, дори и чрез създаване на тяхно лично за двама им място, в което да се срещат. Нямало е как свид.Н. да принуди подс.Ч. да наеме апартамент за срещите им, ако той не е искал да продължава тази връзка. От своя страна свид.Н. е искала да промени живота си, недоволна основателно или не, обективно или субективно, от това, което имала до момента. За това тя намерила нов приятел в лицето на свид.К.. Подс.Ч. трудно приел този факт като считал, че е направил много за свид.Н., а тя го е предала. Именно в това той укорява свид.Н. и в изпратеното по –късно до нея писмо.

Приобщени са били чрез прочитането им обясненията на подс.Ч. от досъдебното производство по въпроса как подс.Ч. е възприел факта на съобщаване от свид.Н. на обстоятелството, че тя е започнала връзка с друг мъж. Видно от прочетените обяснения /стр.90 от том 1/ той е реагирал бурно, станало му е много мъчно и две седмици почти не стъпвал в офиса, защото му било много тежко. Съдът кредитира именно тези обяснения за чувствата на подс.Ч., които отговарят на действията му и кореспондират с доказателствата по делото.

По тези мотиви съдът не може да приеме доводите на подс.Ч., че разривът в отношенията му със свид.Н. настъпил когато  въпреки неговата толерантност и коректност тя започнала да го принуждава да се разделя с жена му и децата му, като това се случило дори след като около осем месеца те вече нямали никакви интимни контакти помежду си. Същите се опровергават от показанията на свид.Р. Х., който сочи, че подс.Ч. е бил готов да се разведе. Дали това действително е било  така няма каквото и да е значение за настоящото производство до колкото се касае за лични взаимоотношения и етични въпроси, които не са предмет на разглеждане по делото.  Няма как логично да се обясни обаче защо подс.Ч. възобновил или продължил интимните си контакти със свид.Н., ако твърденията му пред съда са верни. В обясненията си от 26.05.2015г той дори заявява, че в този период със свид. Н. имал интимни контакти по няколо пъти на седмица, а в същите обяснения сочи, че стотици пъти бил искал от свид.Н. тя да напусне работа. Налице е несъответствие между твърденията на подс.Ч. и неговите действия. Ако той е нямал чувства и желания към нея, както твърди е нямало да търпи и подобно поведение от нейна страна, което според него било причината за скандалите им. Нямало е дори да се стига до там свид.Н. да подава заявление за напускане чрез нотариус. Все пак работодателят в случая се явява подс.А.Ч., поради което е нямало защо да й казва „стотици пъти“ да напусне работа. Самият подс.Ч. е щял да я освободи от работа много по-рано за да си спести всички така нежелани според него негативни изживявания. Поведението си подс.Ч. обаснява с това, че е щяло да му бъде много трудно да замени свид.Н. с друг служител, защото тя разбирала от нещата в дружеството. Това съдът намира за достоверно, но от обясненията на подс.Ч. на тази тема става ясно, че това не е бил основния му аргумент. Въз основа на обясненията на подс.Ч. съдът намира, че у същия е липсвало реално желание да прекрати контактите си със свид.Н., защото както самия той заявява е изпитвал желание за подкрепа, изпитвал е „безкрайно отношение” към нея. Всичко това обаче определено в личен план, защото според подс.Ч. исканията на свид.Н. не са били със служебен характер, а са касаели семейството му. Видно е, че е налице противоречие в обясненията на подс.Ч.. Една част от твърденията му не се проявяват обективно в действията му и противоречат на доказателствата по делото, които сочат силните любовни чувства и привързаност от негова страна към свид.Н.. Друга част от твърденията му кореспондират именно с действията му и по тази причина съдът кредитира само тези твърденията на подс.Ч., които потвръждават изложената фактическа обстановка и се подкрепят от действията на самия подсъдим, които се установяват по делото.

Според подс.Ч., свид.Н. го заплашвала, че ако не се разведе, тя ще го вкара в затвора, което съдът не приема за достоверно. Заканата си, според подс.Ч., свид.Н. щяла да осъществи чрез  близки познати от системата на МВР, сред които била и свид.З.. Как конкретно ще се осъществи това, от обясненията на подс.Ч., не става ясно. Тези твърдения остават изолирани от доказателствата по делото, неподплатени с обективни факти, като срещу тях стоят множество доказателства в обратния смисъл. Дори и да става въпрос за преднамерено свидетелстване на Н. против подс.Ч., то е видно от показанията й, че е тя е само косвен свидетел на обстоятелствата, извън тези свързани със самата подготовка и извършване на палежа на автомобил *** ***. Тя е косвен свидетел по отношение на самото престъпление, тъй като нито е разбрала със сигурност кой и как го е извършил, нито е била очевидец на  извършването му. Свид.Н. е била  свидетел на заплахите, които подс.Ч. е отправял към свид.К. и нея самата. Само, че към момента на тези заплахи и закани престъплението за палежа на лек автомобил „*** ***“ не е било извършено, нито свид.Н. е предвиждала какви ще са действията на подс.Ч.. В този смисъл същността на показанията на свид.Н. сочи, че ако същите са недостоверни въз основа на тях не може да бъде осъден невинен човек, за да се реализира и закана в този смисъл. Не на последно място от разпитите на свид.Н. и свид.З. става ясно, че срещите им са били инцидентни и по повод страховете, които свид.Н. е изпитвала, както като жертва на престъпление, /делото за отвличане, за което разказва подс.Ч./, така и от самия подс.Ч. след влошаването на отношенията й с него и след извършването на палежа. От своя страна свид.З. уточнява, че се е постарала да успокои свид.Н., така както би постъпила при всеки случай на служебна ангажираност. Липсват доказателства за какъвто и да е личен ангажимент на свид.З. към свид.Н.. По делото се установява, че свид.З. единствено е имала епизодичен контакт с подс.З. при задържането му, по повод извършени палежи, тъй като това се е налагало от службата й и от възложената линия на работа на тази структура към Отдел „Криминална полиция”, на която същата към онзи момент е била ръководител. Свид.З. не се е срещала и не е разговаряла с подс.Г. и подс.Р., а видно от показанията на свид.М. и от обясненията на подс.Г., пръв самопризнания е направил подс.Р.. Следва да се посочи още факта, че настоящото наказателно производство не е било образувано по инициатива на свид.Н., а образуваното за палежа на „*** ***“ е започнало поради факта на самото престъпление, за което са сигнализирали граждани, очевидци на самия пожар.

Твърди се от подс.Ч., че след като свид.Н. подала молба за напускане чрез нотариус, представила и болничен лист на нейно име от МЦ „***“ ООД и тогава той разбрал, че тя се познавала с „този от „***”. От контекста на понататъшните обяснения става ясно, че подс.Ч. има предвид свид.А.Г.. За подобно познанство обаче няма по делото никакви доказателства и не е ясно въз основа на какво подс.Ч. е направил това заключение. Същото, видно от документа, е необосновано тъй като болничният лист е подписан от лекарска комисия- докторите Ч., Б. и Й. /том 4, стр.1526/. Свид.А.Г. не е лекар и не би могъл да издава болнични листове и да участва в комисии за издаването на такива, нито е могъл да извърши преглед на свид.Н., поради липса на нужната медицинска компетентност. Поради това изводът на подс.Ч. е необоснован.

По отношение на извършеното престъпление по чл.339, ал.4, вр. ал.3 от НК подс.Ч. е дал обяснения в съдебно заседание на 10.05.2016г. В обясненията си подс.Ч. казва, че винаги носил със себе си оборудване за лов и екипировка, които поставял в легени за да ги прехвърля по лесно от кола в кола. В тези легени имало разнообразно по вид оборудване – бинокли, дрехи, далекомери и други неща, свързани с упражняването на ловна дейност. Този багаж обикновено бил мръсен. Обичайна прак*** било като се върне от лов да оставя багажа си на ул.”**”, където имал възможност да паркира и колите си. Обичайна прак*** било и да се обажда на подс.С.Г. след приключване на лова, за да вземе той мръсния багаж- дрехи или оборудване и да ги занесе в дома на подс.Ч. ***. Багажът по принцип се разтоварвал в една от стаите на имота на ул.”В. С.”.

 Подс.Ч. е категоричен, че никога не е поръчвал, давал или предавал на подс.С.Г. патрони, нито му е казвал да вземе патрони и да разполага с тях. В обясненията си от 10.05.2016г той заявява, че С.Г. е трябвало да вземе багаж за пране, като обувки, ботуши, оборудване, които да занесе на жена му за да бъдат почистени. Съдът намира това твърдение на подс.Ч. за недостоверно. Същото се опровергава от обясненията на подс.Ч., приобщени чрез прочитане в съдебното производство. Приобщени са били чрез прочитане обясненията на подс.Ч. по определени въпроси поради констатирана липса на спомен за едни обстоятелства, а за други - съществено противоречие. По този ред са били приобщени обясненията му дадени пред разследващ орган в присъствието на адвокат по въпроса какъв багаж е бил изпратен подс.Г. ***  и какво точно е наредил на своя служител Г. във връзка с багажа, който трябва да бъде пренесен какво е представлявал тоя багаж и къде точно се е намирал той, както и откъде конкретно са били иззети патроните.

 Видно от прочетените обяснения от 29.01.2015г, подс.Ч. е заявил, че боеприпасите са били иззети от линейка на фирмата му. Подс.Ч. е казал още „С.Г. работи в мое дружество и е мой служител, „за това бях го помолил да ми прибере патроните.“.

Непосредствено пред съда подс.Ч. обяснява, че въпросния ден написал по Вайбъра на подс.С.Г.  „С., вземи ми багажа от лова” или „Оправи ми багажа от лова”. Това подс.Ч. винаги пишел на подс.Г. от двадесет години, тъй като от тогава подс.Г. работил при него. Това бил установен от години  алгоритъм. Съдът счита, че тези обяснения на подс.Ч. са достоверни, но те не се отнасят за конкретния случай, при който подс.Г. е бил изпратен да вземе и пренесе определени вещи- боеприпаси. За този конкретен ден подс.Ч. е дал точни обяснения броени дни след задържането на подс.Г. с пренесените от него патрони в линейката. За разлика от обясненията на подс.Ч. пред съда, които сочат как по принцип протичат взаимоотношенията на подс.Ч. и подс.Г. от двадесет години насам, приобщените чрез прочитане обяснения се отличават с конкре***, актуална към случая. Именно прочетените обяснения от 29.01.2015г се потвърждават и от прочетените обяснения на подс.Ч. от 27.03.2015г, в които той заявява: „…наредих на моя служител С.Г. *** и да вземе багаж предварително подготвен от мен, който да отнесе на адрес ул.** №* Багажът представляваше патрони, намиращи се в картонени кутии, поставени в тъмен найлонов чувал.“ Няма как да се кредитират твърденията на подс.Ч. за това, че е пратил подс.Г. да вземе мръсен багаж от лова, тъй като това не отговаря на вида на взетите предмети от страна на подс.Г. и на това, което подс.Ч. е казал на самия Г.. Видно от протокола за претърсване и изземване и изготвената съдебно- балистична експертиза, кутиите, в които част от патроните са се намирали са били фабрични, със съответни надписи. Самите кашони, с изключение на един, също са били надписани с логото на марка патрони. В някои от кашоните патроните са били и в насипно състояние, което е давало възможност за непосредственото им възприемане. Всички тези характеристики на състоянието, в което иззетите патрони са били открити потвърждава  обясненията на подс.Ч. за вида на багажа, който е искал да бъде взет и пренесен от подс.Г.. Този багаж съществено се отличава дори по и само по външен вид от легени с дрехи и оборудване. А подс.Г., от своя страна, ако е вземал всеки път едни и същи неща – мръсен багаж използван при лова от подс.Ч. е знаел точно какво предсдтавлява той и как изглежда, което няма как да представлява така взетите от подс.Г. кашони с фабрични надписи по тях, поставени както се твръди в найлонов чувал. И именно защото това не е било инцидентен случай, при който подс.Г. е бил изпращан от подс.Ч. да взема и пренася багаж, съдът не намира за достоверно твърдението на последния, че не е знаел какво точно взема. Подс.Г. е работил от двадесет години за подс.Ч.. Последният му е имал голямо доверие и му е възлагал извършване на много задачи извън чисто служебната му дейност. Именно подс.Г. е предупредил подс.Ч., че го търси полиция, в телефонен разговор на 23.01.2015г. В същият телефонен разговор подс.Ч. поискал от него да прибере пушката му от колата в касата. Видно е, че на подс.Г. подс.Ч. е възлагал всякакъви по вид поръчки от лично естество. От контекста на разговора обаче става ясно, че подс.Ч. е поискал Г. да се погрижи за пушката му след като е разбрал от него, че го търсят полицейски служители. За полицейски служители пред дома на подс.Ч. разказва подс.Г. и в последвал телефонен разговор от 24.01.2015г в 07.36ч сутринта. От този разговор става ясно, че подс.Г. е видял много на брой полицейски служители да стоят пред дома на Ч. и предполага, че всеки момент ще го потърсят там. От разговора проведен между подс.Ч. и подс.Г. предния ден става ясно, че подс.Ч. е очаквал на сутринта да „потропат“ на вратата му и е бил притеснен по този повод. Видно от тази ситуация, логично, подс.Ч. в този момент не се е безпокоял за своя мръсен багаж останал неоправен след изминалия ловен излет. Освен преките доказателства, съдържащи се в кредитираните от съда обяснения и на двамата подсъдими и са налице и косвени такива, които сочат, че подс.Ч. е поискал от подс.Г. да пренесе именно откритото количество боеприпаси на друг адрес. По делото са приобщени и иззетите веществени доказателства. Поради тези доказателства съдът не е основал осъдителната си присъда единствено на прочетените обяснения на подс. Ч. и подс.Г..

За тези кашони в тъмен найлонов чувал разказва и подс.Г. в обясненията си от 20.03.2015г., които са били приобщени чрез прочитането им. Видно от тези обяснения, подс.Ч. чрез съобщение възложил на подс.Г. конкретно да вземе от адреса „кашони“. Малко по различни са обясненията на подс.Г. депозирани в съдебно заседание. Според тях събощението  се отнасяло до това подс.Г. да прибере багаж. Какъв конкретно е този багаж, според обяснението не му е било казано. Това обаче поставя въпроса, как изощо подс.Г. е разбрал какво се иска от него. В този смисъл съдът кредитира обясненията на подс.Г. от досъдебното производство, в което е конкретизирал, че е бил изпратен да прибере кашони. Какво е било съдържанието им подс.Г. е научил от подс.Ч., видно от кредитираните обяснения на последния и за това е знаел какво точно да вземе и не е взел нищо друго.

Обясненията на подс.Г., че не е знаел какво точно носи в кашоните съдът не кредитира. Същите се опровергават както от приобщените обяснения на подс.Ч. по въпроса какво е казал на подс.Г. да пренесе от къщата, както и от показанията на свид.Ч.Г., присъствал при задържането на Г.. Видно от последните, при задържането Г. заявил, че е изнесъл патрони от къщата. Поради липса на спомен у свид.Г. чрез прочитане по реда на чл.281, ал.4 от НПК, са приобщени показанията му депозирани в досъдебното производство по въпроса какво точно е казал подс.Г. при задържането му. Видно от приобщените показания, подс.Г. бил казал при задържането му пред свид.Г., че на 23.01.2015г бил спрян от полицейски служители, които разпитвали за подс.Ч. и той си помислил че последният е разследван от полицията. Поради това решил да прибере патроните от помещението на ул.** №**, тъй като се притеснил, че може броя на патроните да е в повече от разрешеното. Казаното от подс.Г. се потвърждава от звукозаписите от използвани СРС, видно от които на 23.01.2015г подс.Г. казал на подс.Ч., че са разпитвали полицейски служители за него. При този разговор подс.Ч. поискал от подс.Г. да принесе една негова пушка. По същия начин опасявайки се, че патроните оставени на ул.** №** са повече на брой от разрешените, на другия ден  подс.Ч. поискал от подс.Г. да ги премести на друг адрес, като му казал и точно какво да вземе- патрони. Това е заявил подс.Ч. в разпита си от 29.01.2015г. Нямало е защо подс.Ч. да крие съдържанието на багажа, тъй като подс.Г. е щял да стори, това което подс.Ч. поиска от него, както се и случило. Тази лоялност на подс.Г. към семейство Ч.ВИ подс.Г. проявил още два пъти след задържането на подс.Ч., независимо че в резултат на същата е придобил междувременно качеството на обвиняем, а впоследствие е и осъден. Това са случаите когато е занесъл лист с написани показания на свид.Р.Х., които кореспондират с обясненията на подс.Ч., за което подс.Г. бил признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт  и втория случай когато занесъл подобен лист на свид.В.Ш., за което разказва последната пред съда и сочи приобщения по делото лист със занесените й показания. Междувременно подс.Г. е бил и повишен в търговското дружество „***“, като ръководител на транспорта, на мястото на свид.Р.Х.. Тези последващи действия на подс.Г. и неговата служебна зависимост от подс.Ч. ясно сочат готовността на подс.Г. да бъде в услуга на интереса на подс.Ч., поради което съдът намира обясненията му от съдебното производство за тенденциозни. Още повече, че съдът лично е наблюдавал поведение в описаната насока в съдебната зала при провеждане на заседание от 10.10.2016г, когато по време на разпита на подс.Г., преди същия да отговори на пореден зададен му въпрос, до него се доближила защитник Е.Ч. и му прошепнала нещо на ухо. 

Този извод допълва направения извод по-горе, въз основа на доказателствата по делото, че подс.Г. е получил от подс.Ч. точни указания какво да вземе от адреса. По тези мотиви обаче съдът не дава доверие на обясненията на подс.Г. и относно отношенията между подс.Ч. и свидетелите Р.Х. и П. Н., по въпросите, които не се доказват с други доказателства, кредитирани от съда и обяснени по-горе.

Чрез прочитане на обясненията на подс.Ч. са били приобщени тези от досъдебното производство по въпросите дали е изпълнявал дейност като управител на търговско дружество, свързано с медицинска помощ, на колко и кои търговски дружества е изпълнявал такива функции, както и каква е била ролята му; дали някое от дружествата, управлявани от него е разполагало с линейка; дали знае номера на ул.** в гр.П., на който е живяла свид.Н. /Х. към онзи момент/, дали през период от година преди срещата между него и подс.З., осъществила се през декември 2014 г. на бул.**в гр.П. двамата са контактували помежду си и по какъв повод във връзка с обясненията му конкретно от 28.09.2016 г., дадени пред съда. Посочените обяснения, приобщени чрез прочитането им, съдът кредитира, тъй като същите се подкрепят от посочените по-горе доказателства.

От всичко изложено до тук са видни множеството вътрешни противоречията в обясненията на подс.Ч., поради което и поради така посочените други доказателства, съдът не може да даде вяра на тези, които са в противоречие с обоснованата по делото фактическа обстановка.

 

 

     Съдът не кредитира показанията на свид. И.К.М., депозирани пред съда на 14.12.2016г, в по-голямата им част. И.М. е допусната като свидетел от съда поради твърденията на свид.Н. и свид.Х., че на същата свид.Н. се обадила след палежа на автомобила на свид.К. и изразила пред нея увереността си, че подс.Ч. е виновен за това престъпление. Това се потвърждава  от показанията на свид.Х., който разбрал за този разговор след като свид.М. се обадила на подс.Ч. за да му предаде казаното от свид.Н.. Пред съда свид.М. не потвърждава този факт. Тя разказва, че П. Н. й се обадила, за това че колата на свид.К. е запалена и е била силно притеснена. На другия ден обаче макар, че била притеснена според свид.М., тя й казала, че е  прекратила връзката си със свид. К. и нямала търпение да се види с подс.Ч. да сдобрят отношенията си. Последните твърдения на свид.М. напълно противоречат на доказателствата по делото и са лишени от формална логика. Няма как свид.Н. да е споделила за такива положителни нейни очаквания след като доказано по делото е изпитвала след случая с опожарения автомобил изключително силен страх, като е считала, че автомобилът на свид.К. е бил опожарен по вина на подс.Ч.. По тази причина свид.Н. се уплашила и когато срещнала свид.В. Х. в деня след палежа. Последната отивала на фризьор, но свид.Н.  предположила че е следена от нея, тъй като и било известно, че тя е приятелката на Р. Х.,а той от своя страна е бил много близък на подс.Ч. към онзи период. По тази причина свид.Н. решила, че свид.Х. е изпратена да я следи, а свид.Х. от своя страна потвърждава, че при тази им среща свид.Н. била уплашена и притеснена. Подозренията на свид.Н. спрямо подс.Ч. се потвърждават и от свид.Х., който научил, че свид.Н. директно е заявила тези свои подозрения на свид.И.М., която пък ги препредала на Ч. и така фактически свид.Х. научил за тях. За подозренията на свид.Н. свидетелстват и показанията на П.К., който е възприел изпратената по-рано от подс.Ч. негова снимка с присмехулен текст под нея. За страхът на свид.Н. от подс.Ч. разказва и свид.З., която се срещнала с нея в деня след престъплението. И не на последно място свид.П. Н. описала всичките си преживявания и изживявания от нея страх от подс.Ч. в депозираната жалба до Районна прокуратура П. на 13.01.2015г. За същият този ден свид.М. разказва още, че станала свидетел на разговор между подс.Ч. и свид. Н., при който той й заявил, че няма да изостави семейството си и всичко между тях приключва, на което свид.Н. заявила "ще те съсипя и ще те вкарам в Затвора". Същият ден е подадена и жалбата от свид.Н. до прокуратурата относно отношенията й с подс.Ч. и хронологията на събитията около осъщественият палеж. Според показанията на свид.Н. в деня след палежа сутринта когато се обадила в офиса и говорила със свид. М. директно й казала „И., А.Ч. подпали колата на П.”. Свид.Н. също така твърди, че от този момент повече не посещавала офиса на дружеството, а подала молба за напускане чрез нотариус. Последното обстоятелство за подадената молба от свид.Н. се потвърждава и от свид.М.. По въпросите обаче, за които между тези свидетелки е налице съществено противоречие, съдът кредитира заявеното от свид.Н., тъй като тези показаният съдът намира за достоверни, кореспондиращи и с останалите доказателства по делото. От друга страна заявеното от свид.М. се явява и нелогично предвид съмненията на свид.Н. за съпричастността на подс.Ч. към извършеното престъпление. Показанията на свид.Н. са последователни и убедителни по отношение на развилите се събития, а показанията на свид.М. съдът намира за тенденциозни и недостоверни. Същите са съдържателни по отношение на тези въпроси, за които подсъдимият е дал обяснения по делото и с които е изложил защитната си позиция и пестелили по всички други странични факти, чието изясняване също е било наложително.

Свид.М. разказва, че свид.Н. и подс.Ч. назад във времето били близки, като той се грижил за нея и детето й. Разказва още и за последвали скандали помежду им придружени с обиди и заплахи. Тези факти са безспорно установени по делото и съдът кредитира показанията на свид.М. в тази им част. Не може да се приемат с доверие обаче твърденията на свид.М. по отношения на това, че свид.Н. е търсила отношения с подс.Ч., каквито той не е искал да има с нея и е целял окончателно да ги приключи. В тази насока в правомощията на подс.Ч. е било да прекрати по съответния ред трудовите си взаимоотношения със свид.Н., като по този начин е щял да преустанови и всякакви лични и служебни контакти с нея. Той обаче не е целял това, видно от бездействието му в тази насока и предвид показанията на свид.Н.. От своя страна свид.Н. разказва, че е искала да напусне работата си известно време след като е заживяла със свид.К., но подс.Ч. отказвал да оформи документите й. В крайна сметка и свид.Начевски и свид.М. заявяват, че свид.Н. напуснала след като тя подала предизвестие чрез нотариус, с което уведомила по официален ред подс.Ч. за това свое желание.  Защо свид.Н. е подала предизвестието си чрез нотариус тя обяснява с многократните откази преди това от подс.Ч. документите й за напускане да бъдат придвижени.

 Свид.М. твърди, че подс.Ч. заявил на свид.Н., че няма да се раздели със съпругата си и няма да изостави семейството си, от което Н. изпаднала в истерия. В резултат Н. направила скандал, като заплашила Ч., че отива при Е.З. и ще го съсипе. Свид.М. обаче не може да обясни какво означава тази заплаха на свид.Н., относно Е.З.. От тук и от обясненията на подс.Ч. в тази насока, се извеждат предположения от страна на защитата, че свид.Е.З. стои зад някакъв вид заговор срещу подс.Ч., в резултат, на който той невинен е задържан и обвинен в серия престъпления. Сочи се от страна на защитата и че съществува приятелство между свид.З. и председателя на съдебния състав, което се представя за начин, по който свид.Н. ще реализира заплахите си спрямо подс.Ч.. Тази теза се оборва от доказателствата, възпроизведени в показанията на свид.Н., свид.К., свид.С.П., свид.Р.Х., свид.Е.З., подс.Г. и подс.Р., подкрепени с показанията на свид.М. и свид.Б., както и от доказателствата от протоколите за оглед на местопроизшествия и фотоалбумите към тях, и депозираната от свид.Н. жалба до прокуратурата след деянието на 10.01.2015г. Изключително нелогично и противоречиво е това твърдение. То не може да обясни как подс.Г. и подс.Р. са запалили автомобила на свид.К. като резултат на реализиране на заплахата на свид.Н. към подс.Ч. с името на Е.З.. Към онзи момент  свид. З. е била полицейски служител в Отдел «Криминална полиция» и е изпълнявала ръководни функции на ниво началник група. Същата няма как да е знаела, че ще се инициира наказателно производство за серия престъпления, което впоследствие ще бъде електронно разпределено на случаен принцип на конкретен съдия-докладчик, за да има този въпрос изобщо някакво значение.

Не може да се даде вяра на показанията на свид.М. за тези посочени нейни твърдения, както и за твърденията й, че свид.Н. и свид.Х. споделяли с нея лични обстоятелства- първия, за личните си отношения с подс.Ч., а втория за това, че крадял от дружеството, както и че от полицията му били подхвърлили наркотици. Става ясно от показанията на свид.М., че тя не е поддържала близки отношения с тези двама свидетели за да са налице обективни предпоставки да й бъдат доверявани тези обстоятелства от тяхна страна. Свид.М. твърди, че самата тя е била обект на грубо държане от страна на свид.Н. и е била обиждана от нея, до степен, че дори на няколко пъти е искала да напусне работата си. За свид.Х. пък казва, че не поддържали каквито и да е отношения помежду си освен това, че понякога той посещавал офиса по работа. Особено впечатление правят нелогичните изказвания, за които свид.М. твърди, че са направени пред нея от Р. Х.. Това са твръденията, че Р.Х. й споделил, че краде гориво, че винаги ще краде и че от сега нататък, след като е задържан Ч., ще му е по-лесно и ще прави каквото си иска и така ще продължава. От доказателствата по делото става ясно, че след задържането на подс.Ч. на свид.Р. Х. изобщо не му е станало по-лесно, напротив – бил е обект на опити за въздействие за да промени показанията си по делото. На следващо място той е бил понижен в работата си, а накрая е останал и без нея и съответно е нямал как да прави каквото си иска, нито е можел да продължава да прави нещо. Не може да се даде и логично обяснение на това защо изобщо свид.Р.Х. би споделил подобни твърдения, с които се самоуличава с друг служител от фирмата, с когото изобщо не е бил близък. Същевременно уж на свид.Х. му било по-добре след задържането на подс.Ч., а се оказва, че свид.Х. всъщност бил изнуден да подпише определени обстоятелства посочени от полицаите, поради това че му подхвърлили наркотици. За претърсването в дома на свид.Х. е съставен надлежен протокол по реда на НПК. Претърсването е било извършено в присъствието на поемни лица на 24.01.2015г и видно от съставения протокол наркотици не са били открити. След като този отрицателен факт, със съставянето на протокола, се оказва изключен, не става ясно как несъществуващите наркотици са послужили за изнудването на Р.Х. да подпише показанията си пред съдия, депозирани след това- на 25.01.2015г. Това сочи нелогичност в твърденията на свид.М., които не могат да се приемат за достоверни поради противоречието им с останалите доказателства по делото. За конкретното обстоятелство са актуални и посочените по-горе мотиви на съда защо кредитира именно показанията на свид.Х..

         Показанията свид.М. в голямата си част на напрак*** кореспондират с тези доказателства по делото, които съдът не кредитира. Същественото за тези показания обаче е, че са тенденциозни и необективни, тъй като са депозирани от свидетел, който индиректно се намира в служебна зависимост от семейство Ч.ВИ, тъй като се явява тяхно подставено лице в новообразувано търговско дружество «**» ЕАД. От показанията на свид.М. става ясно, че тя работи като технически секретар във търговското дружество «***» ООД. Видно от вписванията в търговския регистър това дружество е било прехвърлено на дружеството «**» ЕООД с управител Е.Ч., а на 08.08.2016г е вписано и последващо прехвърляне към дружеството «**» ЕАД  с едноличен собственик на капитала Т.Н.. От показанията на свид. М. става ясно, че тя продължава и понастоящем да работи в търговското дружество «***» ООД, макар то юридически да не съществува като самостоятелно такова, като свид.М. казва, че все още заема и същата длъжност на технически секретар. Свид.М. обяснява, че «**» и «фирма ***» са едно и също нещо, тъй като след задържането на подс.Ч. всичките му фирми били прехвърлени в едно общо дружество «**». На въпроса обаче дали свид.М. има нещо общо конкретно с дружеството «**» същата не може да даде отговор. Видно от официалното удостоверение за вписвания по партидата на «**» ЕАД свид.И.М. е член на Съвета на директорите с мандат до 22.07.2019г, но в разпита си като свидетел същата заявява, че не участва в управлението на акционерното дружество, а единствено изпълнява функциите на технически секретар да фирма ***. От тези факти, които се установяват чрез приобщените по делото официални документи /том 9, стр.3446/ се установява, че свид.М. е ползвана в интерес на семейство Ч.ВИ при уреждане на търговските им дела, което неминуемо сочи същата и като заинтересован необективен свидетел. Прави впечатление също така, че показанията на свид.М. са огледални на обясненията на подс.Ч., включително и за подробности без значение за делото като това как свид.Н. се е отнасяла към детето си, какъв подарък подс.Ч. е купил за него за Коледа, все факти на които подс.Ч. е акцентирал в обясненията си. Същевременно никакви други неразказани от подс.Ч. подробности не се съобщават от този свидетел, било относими или не към делото, което да покаже, че свидетеля разказва действително своите лични възприятия. Всъщност такива се оказва, че липсват дори за един съществен факт от обективната действителност - че свид.М. е член на съвета на директорите на търговското дружество «**» ЕАД. От това произтичат и нейни права и задължения, които явно тя няма реално да упражнява, след като не знае че ги има.

 

Съдът не кредитира показанията на свид.С.Д.П., тъй като същите са вътрешно противоречиви, както и противоречат на обективни факти, установени по делото. Свид.П. твърди, че е провел разговор със свид.Х., на който последния му разказал, че е дал лъжливи показания пред разследващите органи и лично му споделил истината. Х. обяснил на П., че е станал свидетел срещу Ч. за някакви поръчки, някакви убийства, но нямало нищо такова. Това Х. го бил казал, за да се възползва и тъй като се бил възползвал от фирмата на Ч., от която доста бил крал. Свид.Х. обяснил на свид.П. още, че подс.Ч. не е извършил тези неща и нямало нищо такова, но Х. бил свидетелствал в обратния смисъл с цел, колкото може да «скубе» от фирмата докато подс.Ч. разбере, че Х. е свидетел по неговото дело. Тази среща, на която свид.Х. разказал тези неща на П., според П. се състояла януари 2016г може би на 8ми или 11ти от същия месец и година според свидетеля. Свид. П. посочва, че лично той бил задържан по обвинения за обсебване през 2014г като задържането продължило до януари 2016г и към януари 2016г С.П. вече не бил в затвора. Видно от изготвената по делото заповед за задържане на подс.Ч. и предвид показанията на свид.С.З. в тази връзка става ясно, че подс.А.Ч. е бил задържан от полицейските органи във връзка с настоящото дело на 26.01.2015г. Видно е, че в досъдебното производство разпит пред съдия на свид.Р.Х. е бил извършен на 25.01.2015г., а материалите по делото са станали известни на подс.Ч. за първи път в началото на съдебно заседание в производство по чл.64, ал.1 от НПК, проведено на 29.01.2015г, когато съдът е  предоставил материалите за проучване от защитата. След това известно време от страна на подс.Ч. и защитата му се е очаквало свид.Х. да промени показанията си, като междувременно заплатата на свид.Х. била намалена и той бил сменен от заеманата ръководна позиция като отговорник по транспорта в дружеството. За очакванията свид.Х. да промени показанията си свидетелстват, както звукозаписите от използвани СРС и твърденията на самия свид.Х., така и материалите по досъдебно производство срещу С.Г. водено по чл.293, ал.1 от НК /том 3, стр.140 от ДП/, приключило с влязъл в сила съдебен акт. От показанията на свид.Х. става ясно, че е работил за подс.Ч. до 15.09.2015г, на която дата е било образувано и досъдебното производство по чл.293, ал.1 от НК, видно от което подбуждания към престъпление по чл.290 от НК е бил именно Р.Х.. Ясно е било за свид. Х., че ще загуби работата си веднага щом се разбере, че той няма да промени показанията, които е дал по-рано в хода на досъдебното производство. На прак*** това се и случило. Тези факти обезмислят изцяло твърденията на свид.П., че уж неверните показания на свид.Х. били дадени от него, тъй като от това той е черпил изгода, а именно да се облагодетелства по незаконен начин с активи на търговското дружество. Ако фактите бяха такива е логично, че свид.Х. е можел да даде угодни за подс.Ч. показания, благодарение на които е щял да запази работата си и до настоящия момент. По тези мотиви съдът не приема за достоверни твърденията на свид.П..

Свид.П. разказва още за притежавани от свид.Р.Х. варели с нафта, за които Х. му казал, че ги е взел от служебните коли на фирмата на подс.Ч.. В тази връзка му казал, че ще се възползва максимално от облагите за него, докато разбере «Р.», че Х. е свидетел. Това твърдение също противоречи на обективните факти по делото, тъй като към момента на тази среща подс.Ч. вече е знаел, че Х. е свидетел по делото и не само това- вече е знаел и че свид.Х. не е променил първоначалните си показания, както е бил приканен да стори това. Към момента на този разговор свид.Х. е нямало как да се възползва от каквито и да е облаги произтичащи от работата му за подс.Ч., тъй като по това време той вече не е работил било за него, било за негови търговски дружества или такива на семейството му.

На следващо място твърди, се от свид.П., че свид.Х. му обяснил, че част от показания, които бил дал като свидетел били нагласени от полицейски служител на Второ районно- конкретно от разследващия полицай Н. Д., който бил диктувал на Х. или бил написал показанията му преди това, а Х. само ходел да се подписва. Това твърдение не се подкрепя от доказателства по делото. То противоречи на факта, че първите показания на свид.Х. по това дело са били депозирани от него пред съдия, по реда на чл.223, ал.1 от НПК. Тази форма на провеждане на разпита е безспорна гаранция срещу всякакви хипотетично възможни нечии злоупотреби. Следващ по ред разпит на свид.Х. в досъдебното производство е бил извършен на 12.02.2015г от разследващ полицай Н. Д. и се е отнасял за странични обстоятелства, извън предмета на делото. При третия по ред разпит извършен на 19.02.2015г от разследващ полицай Н. Д. свид.Х. е разказал за обстоятелства, за които свидетелстват и приобщените по делото звукозаписи от използвани СРС, свързани с въпроса за очакванията спрямо свид.Х. да промени показанията си- тези от съществено значение за делото, каквито могат да бъдат  единствено депозираните пред съдия. Последвал е и четвърти разпит от 15.09.2015г по въпроса за който е било образувано друго досъдебно производство за престъпление по чл.293 от НК. Видно е от тези факти, че процесуалното поведение на свид.Х. е последователно и убедително и подобни твърдения от негова страна, за които говори свид.П. няма как да бъдат изказани. Същите противоречат на процесуалната позиция на свид.Х. и на доказателствата по делото, които не водят до извод, че диктовка или предварително написване на показания от служебно лице е било извършено.

Следва да се обърне внимание обаче, че все пак написване на текст във вида на показания е имало. Става въпрос за тези, които са били дадени от подс.Г. на свид.Х., находящи се на стр.155 от том 3 на ДП. Същите видно от изложената фактология са в синхрон с обясненията на подс.Ч. и с част от тези на подс.З., дадени от него в съдебната фаза на процеса. Ако това е била истината е нямало защо същата да бъде поднасяна на свид.Х. в писмена форма, тъй като тя следва да му е била известна. А свид.Х. и останалите доказателства по делото, като кредитираните обяснения на подсъдимите, показанията на свид.Н., звукозаписите от използвани СРС сочат, че истината е била различна. По тези мотиви няма как да се кредитират показанията на свид.П. и в тази им част.

Нелогично е и твърдението на този свидетел, че двамата със свид.Х. били много близки и си имали доверие. Свид.Х. твърди, че последно е виждал братовчед си П. преди няколко години, а свид.П. от своя страна сочи, че отдавна не се били виждали преди последната им срещата януари 2016г, както и че от 2014г до тогава не били разговаряли изобщо. Също така се оказва, че макар свид.П. да твърди че е близък със свид.Хаджиски той дори не познава съпругата му, нито знае името й. Като причина свид.Х. да му разкаже тези обстоятелства, споделени от П. пред съда, последният сочи доверието, което Х. му имал и това, че П. няма да го предаде за нищо. Същевременно от така опроверганите твърдения на П. по-горе е видно, че и това няма как да е истина.

Съдът счита, че обективната действителност се установява от разговора между свид.П. и свид.Х., осъществен по интернет чрез приложението «Месинджър» на социалната мрежа «Фейсбук». Видно от тази комуникация тя се осъществява между лице, пребиваващо в пенитенциарно заведение, ползващо профил с имена С.П. и лице, ползващо профила Р. Х.- посочен в изготвената и приета по делото експертиза като Р.Х.. По това време свид.С.П. действително е изтърпявал наказания лишаване от свобода, видно от материалите по делото. Според писмената комуникация С.П. е казал на свид.Х., че «Р.» е разбрал, че П. е братовчед на Х. и искал от него да стане свидетел срещу Х.. Свид.П. трябвало да каже, че Х. му е споделил, че е дал фалшиви показания по делото. Това напрак*** прави свид.П. в разпита си в съдебно заседание, чиито твърдения обаче се оборват от останалите посочени по-горе доказателства. В показанията си свид.Х. казва, че посочените чужди имена на две лица в текстовата комуникация касаят други хора от затвора в обкръжението на С.П., на чиито имена сивд.П. поискал от Х. да му изпрати храна, тъй като лимитът на П. за прием на храна бил изчерпан. Също така е видно, че между текстовите съобщения са налице отметки за проведени устни разговори, което обяснява разпокъсаната хронология на текста. За един от тези проведени устни разговори свид.Х. разказва, че разбрал лично от свид.П., с когото именно е бил проведен този разговор, че подс.Ч. му предложил 10-15 000лв ако се съгласи да свидетелства. За да докаже това свид.Х. задал на свид.П. писмено въпрос на същата тема след самия разговор, но получил единствения отговор «Абе кви ги дрънкаш». За старанието на комуникиращия с Х. да избягва писмената кореспонденция, за която е всеизвестно че оставя следи, свидетелства самото му поведение, това че търси възможност да провежда устни разговори, поради което търси и иска от Х. да му посочи телефонен номер, на който да го търси.

Същевременно в съдебно заседание свид.П. посочи, че има профил във «Фейсбук», който обаче твърди, че лично не ползва, а свид.Х. твърди, че именно на този профил отговаря братовчед му С.П., с когото той комуникирал. Съдът кредитира именно твърденията на свид.Х., за това, че е комуникацията устна и писмена е била осъществявана с братовчед му С.П..

Тази кореспонденция между свид.Х. и свид.П., предмет на оглед в съдебно заседание от 28.09.2016г и предмет на изследване в съдебно-техническа експертиза /стр.3150 от съд.дело/ обяснява още един факт- как свид.Х. е разбрал, че свид.П. ще свидетелства по настоящото дело. В показанията си пред съда свид.П. заявява, че след срещата си с Х. през януари 2016г повече не се е чувал и не се е виждал със свид.Х. и че не е казвал, че желае да свидетелства по настоящото дело на никого освен на подс.Ч.. В същото време свид.П. съобщава, че свид.Х. бил разбрал, че свид.П. ще свидетелства и седмица по-рано се е свързал с приятелката на П. за да я заплашва. Как свид.Х. е разбрал за желанието на свид.П. да свидетелства по делото се установява напрак*** от неговите показания- след като свид.П. сам му бил казал това в посочената кореспонденция- твърдение, което не се оборва от други доказателства, поради което съдът го кредитира.

Основателни са възраженията на подс.Ч. в съдебно заседание от 28.09.2016г, че зад профила «С.П.» би могло да стои всяко лице. Това обстоятелство не е изясН. по категоричен начин по делото. Видно от експертизата при този вид комуникация е важно да се знаят потребителското име и паролата за достъп до Фейсбук. В същата експертиза обаче се сочи, че веднъж след като съобщението бъде изпратено корекции в него не могат да се правят нито от изпращача, нито от получателя. На следващо място не следва да се пренебрегва и факта, че така установената кореспонденция е пестелива, завоалирана и кореспондира с обективни факти, установени по делото, които дискредитират показанията на свид.П.. По тази причина описаната и изследвана писмена комуникация се обсъжда доколкото същата единствено подкрепя направените вече от съда изводи за недостоверност на показанията на свид.С.П..

 

Съдът не кредитира показанията на свид. С.М.С., свид.М.В.М., свид.М.З.К. и свид.И. С.С..

С тези показания се внасят по делото твръдения, че казаното от подс.З. на досъдебното производство не е било истина, а за да каже истината по делото подс.З. е изнудвал подс.Ч. за пари, както и заплашвал семейството му. Тези твърдения са недостоверни и противоречат на останалите доказателства по делото, кредитирани от съда, които се намират в корелация и изграждат стройна логическа верига от факти, водещи до несъмнен извод за авторството на деянията.

Свид.С.С. разказва, че е пребивавал в ареста в едно помещение с подс.Б.Р. и в показанията си преразказва определени обстоятелства, които твърди, че е научил лично от подс.Р.. На свой ред подс.Р. отрича твърденията на С. изобщо да са верни. Показанията на свид.С. са по съществото си източник на производни доказателства, които най-често в прак***та се използват за проверка на първичните. В случая тези доказателства, възпроизведени в показанията на С. противоречат не само на обясненията на подс.Р., но и на останалите доказателства по делото. Свид.С. описва обстоятелства от нападението на свид.А. Г., които противоречат на обясненията на извършителите С.Г. и Б.Р., относно средствата използвани за нападението, мястото на ударите и мотива за извършването му. Те противоречят още и на  показанията на самия пострадал, на показанията на свид.Д.К., наблюдавала непосредствено излизане на две лица едно след друго, на справката от МЦ ***, видно от която бащата на подс.З. никога не е бил техен пациент /том 7 стр.64 от ДП/, за да съществува изобщо някакъв мотив в тази насока, на обясненията на самия подс.З., кредитирани от съда, на съдебно-медицинската експертиза, установила нанесените на свид.Г. телесни увреждания. Липсват каквито и е доказателства бащата на подс.З. и свид.А.Г. изобщо да се познават и да са съществували помежду им каквито и да е отношения.

Посоченият мотив от свид.С., че поръчките за палежите подс.В.З. е давал на извършителите за да може да изнудва впоследствие подс.Ч. е несъстоятелен. Няма как да бъде изнудван, който и да е само с факта за извършено престъпление от другиго съпроводен едиствено с факта, че изнудвания и жертвата са се познавали или са знаели задочно един за друг. Този мотив е посочен и от подс.З., но в тази част обясненията му съдът не е кредитирал. Разказаното от свид.С. противоречи на обективните факти по делото, които сочат, че подс.З., подс.Г. и подс.Р. действително са осъществявали престъпните действия за да получавал пари от другиго, но такива парични средства, които предварително им били обещавани за всяко отделно деяние от страна на подбудителя.

В тези показанията на свид.С. се твърди и за сделка между подс.З. и полицейския служител Н. Д.. Това твърдение е недостоверно тъй като от една страна подс.З. е бил наясно от своя опит в други наказателни производства, какви са правомощията на разследващия полицай, прокурора и съда. В тази насока са и показанията на свид.З., която казва, че подс.З. действително е търсил начин на направи някакво споразумение и но е искал да се срещне с прокурор. Твърди се още, че разследващия полицай Н. Д. е диктувал и в двата разпита, проведени на подс.З., както този в районното управление, така и на този проведен пред съдия, но разпита на подс.З., който е подробен и е със съществено значение за доказване на главния факт по делото, е бил извършен пред съдия по реда на чл.222 от НПК, а това е гаранция за законосъобразност на същия. Той е бил предшестван от друг разпит същия ден, който видно от протокола е с кратко, схематично съдържание и е бил проведен от разследващ полицай, различен от Н. Д.. За този разпит свид.С. твърди, че адвокат не е присъствал, но видно от съставения протокол по реда на НПК, разпитът е проведен в присъствието на адвокат Р.П.. Тук следва да се посочи, че участвалият адвокат е бил изрично посочен от подс.З., в началото назначен, а по –късно лично упърномощен от него.  В разпита проведен на подс.З. от разследващия полицай Н. Д. на 15.04.2015г в качеството на обвиняем, подс.З. е казал, че отказва да даде обяснения. Налице са в показанията на свид.С. и твърдения за обстоятелства от личния живот на подс.Р., такива свръзани със семейството му, за които свид.С. твърди че са му били споделени от Б.Р.. Същевременно  подс.Р. категорично отрича пред съда казаното от свид.С. за семейството му да е истина. Така изложената фактология не може да обоснове извод, че твърденията на свид.С. са достоверни.

В показанията си свид.С. твърди още, че бил изпратен от подс.З. да каже на подс.Ч., че ако даде 200 000лв, З. ще каже истината в съда. Също така подс.З. заплашил подс.Ч. пред свидетелите с ударна бригада, която щял да изпрати за да убият жената и децата на подс.Ч.. За същия факт дават показания и свидетелите М.М. и И. С. Дали подс.З. е изнудвал подс.Ч. за пари по повод обясненията му по настоящото дело е било предмет на полицейска проверка, стА.ана по жалба от подс.Ч., извършена от свид.А. и не представлява предмет на доказване по настоящото дело. От доказателствата по настоящото дело обаче се установява, че ако подс.З. е искал да получи парична сума от подс.Ч., това категорично не е било под условието подс.З. да каже „истината“. Истината подс.З. по делото е казал при първите си разпити на досъдебното призводство, както и за някои обстоятелства и случки и пред съда на съдебната фаза. Същевременно е видно от процесуалното поведение на подс.Ч. и подс.З., че независимо от тези сериозни твърдения за изнудване от единия на другия, както и заплахи за живота на близки на подс.Ч., двамата продължават да поддържат приятелски отношения, като включително комуникират помежду си на ухо, дори в съдебното заседание, в което са били разпитани свидетелите С., С. и М. /протокол от съдебно заседание на 27.05.2016г и както и на 28.09.2016г/. Подс.Ч. подал сигнал до полицията, с твърдения че е изнудван, но когато бил потърсен за изясняване на случая, видно от показанията на свид.А., отказал да разговаря с полицейските служители и ги препратил да се запознаят с материалите по настоящото дело. Съответно нито разказал за получените към него заплахи, нито изразил някакво свое притеснение в тази връзка за себе си или за близките си лица. За фактите се съди от действията, които са проявление на субективните изживявания. Видно от тези факти ако между подс.З. и подс.Ч. директно или индиректно е ставало въпрос за размяна на пари във връзка с обясненията на подс.З., то от този факт подс.Ч. не се е почувствал заплашен по какъвто и да е начин. Това неминуемо сочи, че или е нямало такива заплахи от страна на подс.З. или взмаимоотношенията им са касаели въпрос, който е бил от интерес за самия подс.Ч..

Конкретно от така описаните от свид.С. обстоятелства излиза, че подс.З. в период на една  година е участвал в извършване на различни престъпления и е подбуждал и подпомагал други участници в тези престъпления, за да бъдат всички те един ден задържани и привлечени под отговорност, по който начин подс.З. да изнудва подс.Ч.. Първо за подобна теза няма никакви обективни доказателства.  Същата е и нелогична и противоречаща на установените по делото кредитирани от съда факти. Не се сочи нито едно обективно обстоятелство и как е очаквал подс.З. това изнудване да сполучи и на какви обстоятелства е разчитал в този смисъл. А такива няма установени и по делото.

По изложените мотиви до тук съдът не кредитира показанията и на свид.М.М.. Този свидетел пребивавал в едно помещение в затвора с подс.З. от когото разбрал, че подс.З. с участието си в различните престъпления целял всъщност да вземе пари от подс.Ч.. Същевременно обаче подс.З. казал, че му било предложено от страна на дознател да посочи подс.Ч. като поръчител на престъпленията като „излъже съда“. В резултат полицейските служители щели да го занулят. Тези твърдения са почти идентични с твърденията на свид.С. и по същите мотиви, с които съдът не дава вяра на едните не кредитира и другите. Следва да се отбележи обаче, че тук не става въпрос за диктовка на обясненията на подс.З., а в уговарянето му той да излъже пред съда. Обясненията, за които това твърдение се отнася съдът е оценил като достоверен източник на доказателства по изложените съответни мотиви. Тук следва да се отбележи, че само, че от изложения преразказ в показанията на свид.М. проличава разнопосочност на целите, за които се твърди, че са били преследвани от подс.З.- тази с изнудването и тази със зануляването, тъй като при лишаване на подс.Ч. от средства няма за как да бъде и изнудван за такива. Тези разнопосочни цели на подс.З. са намерили израз и в последващите негови оплаквания, за които разказва свид.М. - „че дознателят го бил излъгал“ и „че Р. още не му е дал никакви пари“. Твърди се, че наред със „зануляването“ на подс.Ч., че  дознателят бил обещал на З. и висока осъдителна присъда за подс.Ч., както и скорошното освобождаване на З.. На последния обаче е известно от личния му опит с правоприлагащите и правораздаващи орган, че разследващия полицай няма правомощия да освобождава задържани лица нито да осигурява каквито и да е присъди. Дори и подс.З. да е имал някакви очаквания свързани с неговото процесуално положение, основани на процесуалното му поведение, това не се отразява на кредитираните от съда негови обяснения, тъй като последните са оценени при съпоставка с останалите доказателства по делото.

Свид.М. преразказва и обстоятелства, които научил от  подс.В.В., които обаче също са в противоречие с доказаните по делото факти.  Подс.В. му казал, че те изобщо не отивали да убиват Г., а подс.З. ги накарал просто да отидат да го изплашат, като го набият с юмруци и крака и това с цел Г. да се изплаши и да върне парите на бащата на подс.З.. Видно от доказателствата по делото свид.Г. изобщо не е бил удрян нито с крак нито с ръка, а са му нанесени с нож седем прободно-порезни рани. Самият В. даже не е и присъствал при нападението му. Липсват каквито и да е доказателства за възникнали и осъществили се отношения между бащата на подс.З. и свид.А.Г., а видно от приложение документ по делото той не е бил и лекуван в МЦ „***“ ООД.

Показания на свид.И. С. са обсъдени по-горе, но за същите следва да се отбележи още и друго: свид.С. е подробен по отношение на обстоятелствата, за които е бил призован да свидетелства по искане на подс.Ч., но същевременно е изключително пестелил по обстоятелствата как изпълнява фактически заръката на подс.Ч. да се „върти“ покрай жена му и да й помага с каквото може. За тези обстоятелства обаче са налице и други доказателства. Факт е, че подс.Ч. и свид.С. са прекарали около седем месеца заедно в едно и също помещение в местата за задържане. От свидетелите по делото, с които подс.Ч. се е запознал в Ареста или Затвора, свид.С. е единственият, който е бил освободен по времето, за което разказва свид.Х.. Последният сочи, че след като е напуснал работата си в търговско дружество на А.Ч. е бил заместен от С.Г.. Той разказва още, че подс.Ч. е изпратил и човек с когото преди това били в Затвора, който да контролира и какво се случва във фирмата и да следи както правят Е.Ч. и  С.Г. там. Според това, което свид.Х. узнал, този човек, чието име не си спомня, звънял всеки ден на подс.Ч. и му докладвал какво става в болницата. Налице са множество косвени доказателства по отношение на последващи връзки между свид.И. С. и близките на подс.Ч., поради които съдът формира вътрешното си убеждение за наличие на заинтересованост от страна на този свидетел, макар същия да отрича каквито и да е негови зависимости от семейство Ч.ВИ. Показанията на този свидетел съдът не намира за обективни и безпристрастни, като същевременно те противоречат на установени по делото безспорни факти.

 

Съдът не кредитира показанията, дадени от свид.М.З.К.. Според тях подс.В.З. отправил закани чрез свид.К.Б. срещу подс.А.Ч.. Свид.Б. казал на свид.К. да предупреди по някакъв начин подс.Ч. да пази децата си, тъй като имало отправени закани към децата му и положението не било добро. По надолу в показанията си свид.К. обаче сам доразвива тези закани. Въпреки, че свид.Б. му казал, да предаде на подс.Ч. да пази децата си от подс.З., свид.К. фактически предал на подс.Ч., че ще отвлекат двете му деца и жена му, ако не даде 200 000 лева на подс.З.. Не става обаче ясно от къде свид.К. е узнал за заканите в тази им конкре***, след като свид.Б. му бил предал единствено да каже на подс.Ч. да пази децата си. Конкретно за сумата от 200 000 лева подс.З. бил казал, ако я получи от подс.Ч., ще каже истината в съда, а не това, което му били казали други хора. Тези обстоятелства освен, че се опровергават от останалите доказателства по делото по посочените по-горе мотиви не се потвърждават и от самия свид.К.Б., както и от показанията на свид. К. А.. Свид.Б. разказва, че действително бил с подс.З. в една килия, но си говорили общи приказки. Той твърди, че не си спомня да е водил разговори с подс.З. за делото му и за подс.Ч. като уточнява, че това по-скоро не се е случвало. Свид.Б. уточнява и че няма как да разговаря със свид.К., тъй като двамата са нямали достъп един до друг. И от показанията и на двамата става ясно, че те са се срещали рядко, едиствено по повод разглеждане на мерки за неотклонение. Съответно свид.Б. уточнява, че последно е разговарял със свид.К. преди година, година и половина. Свид.К. А., който от своя страна проверявал жалбата на подс.Ч. за изнудването му от страна на подс.З. се срещнал по този повод със свид.Б. и установил, че свид.Бояджив не е нясно с обстоятелствата, които свид.К. твърди да е научавал от него. Действително показанията на свид.М.К. съвпадат с обстоятелствата, разказани и от свид.С., свид.М. и свид.С..  Взаимоотношенията между Ч. и З. обаче не са били свързани с това, че подс.З. е скрил истина относно участието на подс.Ч. в извършване на престъпленията, в които е бил обвинен. Истината от страна на подс.З. за участието на подс.Ч. е била казана от подс.З. на досъдебното производство. Това сочат и останалите обективни факти по делото, като обясненията на подс.Г. и подс.Р., показанията на свид.Х., потвърдени от тези на свид.В. Х. и показанията на свид.Н., потвърдени от тези на свид.К., показанията на свид.А.Г. и тези на свид.С.С., показанията на свид.А.Й., Т.Й., Г.Ч. и др. По тези причини съдът се доверява на показанията на свид.К.Б., проверени с показанията и на свид.К. А..

Съдът кредитира показанията на свид.К. А., представляващи източник на производни доказателства. Видно е, че същите кореспондират с първоизточникът на въприетите от страна на свид.А. факти и единствено служат за проверка на първичните доказателства и за тяхното допълване. Първичните доказателства се явяват тези възпроизведени в показанията на свидетелите К.Б., В.Ш. и Р.Х.. От показанията на свид.К. А. се установява, че той в качеството си на полицейски служител извършил проверка по жалба на подс.Ч. се е срещнал и с подс. В.З.. Последният се въздържал да изложи писмени обяснения, но провел разговор с полицейския служител, след оформяне на протокола за писмените обяснения. В този разговор подс.З. казал, че е склонен да поеме вината за престъпленията, за които са подсъдими всички те, само ако му се предаде по-голяма парична сума. За целта подс.А.Ч. му предлагал една много по-малка сума, за която той не бил готов да лежи толкова дълго в затвора. Подс.З. не е давал обяснения в подобен смисъл пред съда, но е факт промяната в неговите обяснения на съдебната фаза и то именно в насока да отрече участието на подс.Ч. в престъпната деятелност. В тази насока подс.З. сочи различни протироворечащи си и изцяло нелогични мотиви, които съдът не е кредитирал, както поради тези им характеристики, така и поради това, че не са подкрепени от доказателствата по делото. Съдът кредитира твърденията на свид.А. за направения пред него коментар от страна на подс.З.. В тази насока същите кореспондират с показанията на свид.Р.Х., който заявява, че научил от подс.Г., непосредствено след освобождането му от Ареста, че подс.З. очаквал да получи заплащане за да оттегли обясненията си, които е дал по-рано. Така описаните обстоятелства, за разлика от всичко пресъздадено в разпитите на свидетелите С., М., С. и К., единствени кореспондират с фактите, приети за достоверни по делото, а именно че не се касае за изнудване от страна на З., а на взаимоотношения в интерес на подс.Ч.. По повод възраженията в съдебно заседание от защитата, срещу провеждане на разпит на свид.К. А. и срещу кредитиране на показанията му от съда, следва да се има предвид, че свид.К. А. не е участвал в процесуално качество в настоящия наказателен процес, по времето когато служебно му е било възложено да извърши предварителна проверка по образувана от прокуратурата преписка. Същият не е свидетел на направено извънсъдебно самопризнание от обвиняем/ подсъдим по делото, по въпроси свързани с обвинението срещу него. Така споменатите от подс.З. факти пред него, не са вид самопризнание, тъй като не касаят факти от главния предмет на доказване по делото.  Разпита на този свидетел и приемане на показанията му като достоверни не създава какъвто и да е правен прецедент.

 

ЕКСПЕРТИЗИ:

Съдът не кредитира изготвената по делото съдебномедицинска експертиза №164/2014г /том 9, стр.44 от ДП/ от вещо лице И.Д., тъй като се установи, че същата е непълна и необосновано в достатъчна степен. Според тази експертиза на Г. са били причинени пет прободно-порезни рани на кожата, като вещото лице е направило своите изводи само от свидетелските показания на Г. и издадената му епикриза от УМБАЛ Св.Г..  Изготвената по делото съдебно медицинска експертиза №176/2015г / том 5, стр.2 от ДП/ съдът кредитира, тъй като същата е била извършена не само по документи, а и след личен преглед на пострадалото лице. В резултат вещото лице е констатирало три белега по задната повърхност на гръдния кош, един белег в дясната гръдно-поясна област, два белега по задната повърхност на лявата мишница и един белег по задната повърхност на лявата раменна става- общо седем на брой. Приблизителният брой на нанесените удари на свид.Г. от страна на подс.Р. е посочен и в обясненията на подс.Р. и подс. Г.. Подс.Р. сочи, че е насесал поне пет-шест удара, а може би и повече, а подс.Г. сочи, че са били нанесени седем-осем удара. Тъй като втората по ред експертиза е дала обоснован отговор на поставените въпроси след по -пълно и задълбочено проучване на следите от деянието, съдът кредитира именно нейното заключение.

Съдът кредитира експертните заключения по изготвените пожаро-технически експертизи - експертиза №300 от 07.04.2014г изготвена от вещо лице В.Д. /том 10, стр.31/, относно деянието на ***г, експертиза №1001 от 25.09.2015г изготвена от вещо лице Б.Т., за деянието на 10.01.2015г и експертиза №510 от 28.05.2015г изготвена от вещо лице Божир Т. за деянията на 04.10.2014г и ***г /том 5, стр.16 и стр.25/. Съдът не взе предвид направените изводи на вещите лица, че палежите са умишлени, тъй като се касае за извод на вещите лица по правни въпроси от компетентността на съда. Съдът намира, че от тези експертни заключения изследвали механизма на възникване и развитие на пожарите, подкрепени от доказателствата по делото, безспорно се установява, че възникналите пожари на автомобилите, предмети на престъпленията по делото са били резултат от човешка дейност. Въз основа на останалите доказателства по делото, сочещи какви са били конкретните действия на подсъдимите лица, съдът прави извода, че тази човешка дейност е била умишлена. Посочените експертни заключения съдът намира за пълни и обосновани, поради което ги кредитира.

Съдът кредитира експертните заключения в протокол №86/27.01.2015г /том 5 стр.39/ и протокол №84/03.02.2014г /том 10, стр.28/   изготвени от вещо лице С.Б.. Същите сочат, че няма наличие на следи от леснозапалими вещества или петролни продукти по иззетите веществени доказателства при извършените огледи на МП на ***г и на ***г. Фактът обаче, че върху тези веществени доказателства не са открити следи от леснозапалими вещества или петролни продукти, не води до извода, че такива не са използвани от извършителите за да стА.ат запалителен процес. Видно от самото заключение лабораторията не е разполагала към онзи момент с инструментален метод за откриване на петролни продукти и други леснозапалими вещества в следови количества. Вещото лице Б. разясни в разпита си още, че не става въпрос за прахообразно вещество, както е посочено в протокол №84/2014г, а посочването на такова в заключителната част е техническа грешка.

Съдът кредитира експертно заключение в протокол №902/16.09.2015г, като правилно и изготвено от компетентно вещо лице. Изводите на вещото лице С.Б. сочат, какво е съдържанието на предадените с протокол за доброволно предаване предмети от подс.Б.Р.. Същата установява, че в металната петлитрова туба се съдържа течност, представляваща бензин А-95Н, представляваща смес от петролни въглеводороди за гориво на двигатели за вътрешно горене с обем 2,9л, а в пластмасовата бутилка с номинал 1л се е съдържала течност с обем 0,7л представляваща смес от петролни въглеводороди, предназначена за осветление и за лесно разпалване на въглища и пелети за барбекю или камина /том 5, стр.34/. Това експертно заключение потвърждава обясненията на подс.Р., в които той разказва за използваните от тях средства за стА.ане на пожарите.

Не се констатира противоречия между химическите и пожаро-техническите експертизи, така както твърди адв.С.А.. Това, че следи от пертролни продукти и други леснозапалими вещества не са били открити при химическите експертизи, не доказва липса на такива, както счита защитата. За използването на такива разпалителни течности са налице доказателства, както в гласните доказателствени средства, така и в следите, които процеса на горене е оставил върху предметите на престъпленията, описани от вещите лица в експертните изследвания, които извършили. Следва да се има предвид и обстоятелството, че към онзи момент лабораторията при ОДМВР П. не е разполагала с метод за откриване на петролни продукти и други леснозапалими вещества в следови количества.

Видно от експертните заключения- протокол №345 от 15.04.2015г и протокол №423 от 07.05.2015г, изготвени от вещо лице С.Б., номерата на рамите на лек автомобил *** ** и Форд Фокус с рег.№** и двата ползвани от подс.С.Г. са с оригинален шрифт. С експертно заключение №84 от 27.01.2015г, са изследвани от вещо лице б. номерата на ловна пушка и цев за ловна пушка, кокито се оказват оригинални, фабрично поставени. С експертно заключение №204 от 17.03.2015г с вещо лице П.С.  са изследвани иззетите и предадени доброволно  сигнално-газови пистолети и патрони от свид.Х. и подс.С.Г.. Всички тези установени обстоятелства доказват отрицателни факти, които нямат отношение към предмета на доказване по делото и не изясняват факти от същото.

По обтривките иззети от скоростните лостове на същите два автомобила изготвената експертиза- протокол №135 от 09.02.2015г от вещо лице М.С. не установява наличие на следи от лесно запалими вещества или петролни продукти. Сочи се обаче в експертното заключение, че химическата лаборатория в Сектор БНТЛ на ОДМВР П. не е разполагала с инструментални методи за откриване на такива вещества в следови количества.

Съдът кредитира заключението на извършената съдебно-балистична експертиза №381 от 02.06.2015г от вещо лице С.Г., сочещ вида на боеприпасите, предмет на престъпления по чл.339 от НК и тяхната годност. При същата освен инкриминираните вещи са били изследвани и законно притежавани такива партони иззети от подс.Г. /том 4, стр.130 от ДП/. От същото вещо лица са били изготвени и експертиза №62/27.01.2015г. /том 5, стр.128/, с която е изследван ловен автомат, но изводите на вещото лице не са относими към предмета на доказване по делото.

Съдът кредитира заключението на повторната стоково-оценъчна експертиза на вещо лице С.С.. Видно от първото по ред експертно заключение по същия въпрос от вещото лице, датата за която щетата е била оценена е различна от тази, на която престъплението е било осъществено. По тази причина това първо заключение не може да се ползва от съда, тъй като не са били съобразени фактите по делото. При повторната стоково-оценъчна експертиза вещото лице е посочило, каква е стойността на предно обзорно стъкло на лек автомобил „***“, модел „Джи ЕЛ“ с рег.№ ** към инкриминираната дата 10.01.2014г. До колкото в тази оценка се сочи в експертизата, че касае именно автомобил с рама **, каквато е била рамата на процесния автомобил, видно от документите представени от Сектор „ПП и КАТ“, то е без значение фактът, че в самото постановление за назначаване на експертното изследване този номер е посочен с неточна буква на латиница в средата му /стр.1025, том 3/. Тази техническа грешка не се е отразила на съдържанието на самото експертно изследване, поради което съдът намира че същото следва да се кредитира. Друг е въпросът, че номерът на рамата фактически не се отразява на стойността на частите на едно МПС от съответен вид, модел и период на производство.

Съдът кредитира изготвените авто-оценъчни експертизи от вещо лице К.М. – експертиза в том 10, стр.42, относно предмета на деянието от ***г, том 5, стр.59 за предмета на деянието от ***г 04.10.2014г, том 5, стр.73 за нанесената имуществена щета на автомобила *** *** и том 5, стр.80 за нанесените имуществени щети на на предмета на престъплението от ***г. От тези експертизи се установява, както стойността на предметите на престъпленията, така и стойността на нанесени на същите материални щети. Тези заключения са обосновани, като методите за оценка използвани от вещото лице според съда са законосъобразни и изводите на вещото лице са правилни и аргументирани.

Съдът кредитира изготвеното експертно заключение от вещо лице Р.К. в том 12, стр.24 за стойността на автомобила *** *** към датата на осъществяване на противоправното деяние. Вещото лице е приложило пазарен метод за оценка на овехтяване на този автомобил, по който стойността на вещта като нова е била намалена с 5%. Липсват основания за съмнение в правилността на заключението поради което съдът намира същото за пълно и обосновано.

Съдът кредитира изготвената съдебно-психиатрична експертиза на подс.Б.Р. /том 5, стр.149 от ДП/ като такава изготвена от компетентно вещо лице в тази научната област – психиатър, като заключението на експертизата е пълно, мотивирано и отговаря на всички поставени въпроси.

Съдът кредитира изготвената Съдебно-медицинска експертиза №24/14г от вещо лице Н.К. на веществено доказателство- нож, като обоснована, мотивирана, дала отговор на всички поставени въпроси. От същата се установяват обективни факти като средството за извършване на престъплението и оставените следи от същото.

Съдът кредитира експертните заключения, изготвени от вещо лице Д.Д.. Екпертът е установил, че достъп до съдържанието на мобилен телефон Айфон не може да бъде осъществен, тъй като същият е бил блокиран. Видно е от извършен протокол за оглед на същия телефон от досъсдебното производство, че за достъпа да съдържанието му е бил необходим пин код, който за разследващите е бил неизвестен и при огледа на този телефон е констатирано само това, което се вижда на началната страница. Експертното заключение на интернет комуникацията между свид.Х. и свид.П. отговаря на поставените въпроси и съдът счита, че няма основания за съмнение в правилността на изводите на вещото лице

 

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЗАЩИТАТА, до колкото същите не са обсъдени при анализа на доказателствата:

 

                На всички възражения на адв.М.Н. съдът е отговорил по-горе при излагане на анализа на доказателствената съвкупност, която е приета за достоверна и безспорно установена по делото. Видно от обясненията на подс.З., по въпроса каква е била целта на нападението над Г. същите са противоречиви, като съдът е кредитирал тази част на обясненията, които са подкрепени с останалите доказателства по делото. От тези обяснения става ясно, че подс.З. е бил подбуден от подс.Ч. да организира убийството на свид.Г. срещу възнаграждение от 20 000лв. Подс.З. е казал в обясненията си, че лично той не възнамерявал да изпълни възложеното му от подс.Ч. убийство, като неговите действия били насочени организация за причиняване на пострадалия единствено на някакъв вид телесна повреда. Това твърдение на подс.З. съдът не е кредитирал. То се оборва от останалите доказателства, от които е видно какви действия е осъществил  подс.З. в качеството му на подбудител и помагач и какви действия са осъществили извършителите в резултат на общия замисъл между съучастниците. За умисъла на съучастниците се съди по действията им, а тези действия в случая не подкрепят твърденията на подс.З., като подробни мотиви за това съдът е изложил при оценката на доказателствата по-горе.

        

По възраженията на адв.С.А. и подс.Ч.:

Според адв.А. мотивът у подс.Ч., който се сочи от страна на държавното обвинение за нападението над Г. е неоснователен. Изтъква се, че МЦ „***“ ООД е с двама съдружници-  свид.Г. и свид.С. и дори и един от тях да бъде отстранен, дружеството няма да спре дейността си. Съдът не споделя тези доводи на защитата. На първо място от показанията на свид.Г. и свид.С. се установява, че по активният в дейността на дружеството се явява свид.Г.. Именно за него е чувал и подс.Ч. според обясненията му. На второ място подбудите на подс.Ч. за извършване на престъплението са възникнали от чувствата му в личен аспект, породени от разрастването на дейността на МЦ „***“ ООД на пазара на неотложната помощ. Тази неприязън на подс.Ч. към личността на свид.Г. е демонстрирана от него и в хода на съдебното следствие по делото и е била водещия мотив за дееца. В този смисъл целта на подбудителството от страна на подс.Ч. е била на първо място средство за реализация на личните негативни чувства у него спрямо свид.Г., като преуреждането на пазара на неотложната помощ в града в полза на фактически управляваното от подс.Ч. дружество е била допълнително преследваната от подс.Ч. користна цел.

Относно твърденията на адв.А. и подс.Ч., че той не е фактически собственик на дружеството „***“ съдът е изложил подробни аргументи при анализа на доказателствата по-горе и на основание същите намира тези възражения на адв.А. за неостователни. Незначителните разлики в предмета на дейност на двете дружества нямат значението на факти, които да оборят доказателствата върху които е изградено становището на съда.

Адв. А. твърди, че няма връзка между дружеството „***“ и  „**“ АД, но и този въпрос е извън предмета на доказване по делото. Значението на фактите, свързани с дружеството „**“ АД, е че същите служат при оценката за достоверност на показанията на свид.И.М., която съдът е направил по-горе.

Защо съдът е кредитирал показанията на свид.С. също е описано по-горе, като възраженията на адв.А. в тази връзка са неоснователни. Липсват доказателства за това пребиваването на свид.С. в съдебната зала в определен момент от съдебното следствие да е повлияло на възприятията и обективността му, както се твърди. Свид. С. не е казал пред съда при разпита му нищо по различно от това, което е било заявено от него в разпита на досъдебното производство. Съдът е обсъдил и правното значение на заявеното от свид.К. обстоятелство, за това че е бил разпитван заедно със свид.Л.П. от разследващия орган на досъдебното производство, както за несъответствието между посочените в протокола за разпит часове.

Относно аргументите на адв.А. защо според нея няма умисъл за убийство следва да се посочи, че същите са основани на отделни изказвания на подсъдимите и свидетелите без да се съпоставят същите с  всички доказателства по делото, поради което съдът не приема тези аргументи за обосновани. Твърди се, че е напълно възможно подс.З. да е видял снимката на свид.Г. два пъти – веднъж по искане на свид.Н. и втори път от приятелка, за която той разказва, без съществени подробности за самоличността й. Това обстоятелство е без значение тъй като съдът не е намерил за достоверно нито едното, нито другото твърдение. А дали  е възможно да са осъществени и двете, също е без значение, тъй като хипотетично възможностите са безброй и от същите следва да се отделят доказаните по делото факти. Сочи се противоречие между показанията на свидетелите М. и Б., относно мястото, на което подс.В. им казал, че трябвало да попаднат ударите спрямо свид.Г.. Посочените свидетели обаче не са присъствали през цялото време заедно на провежданата беседа, както се твърди от адв.А., видно от показанията им. Също така разясненията на подс.В. къде е трябвало да попаднат ударите са без правно значение за извършеното престъпление и неговото доказване, тъй като подс.В. не е извършил деянието, за което първоначално е бил подбуждан от подс.З. и в този смисъл указанията, които са му били дадени не се отразяват на фактическата обстановка по делото. Мястото на нанасянето на ударите с нож действително са от съществено значение за определянето на умисъла на извършителя, както сочи адв.А., но в случая извършителите са други лица, а не подс.В., поради което неговите представи за местата на нанасяне на ударите може единствено косвено да свидетелства за умисъла на неговия подбудител.

По повод доводите на адв.А., според които самопризнанията на подсъдимите са получени чрез физическа и психическа принуда освен изложеното по горе, с което съдът е изразил становището си за неоснователност на тези твърдения, следва още изрично да се отбележи, че данни, сочещи физическа принуда спрямо подсъдимите по делото няма. Неправилно се интерпретират показанията на свид.З., в насока, че подс.З. е бил изнудван да даде обяснения срещу това да получи храна. Отношението на подс.З. към редовното хранене е демонстрирано от него и в съдебните заседания по делото и правата му в тази насока са били спазвани, както от полицейските органи, така и от съда. Твърденията за давани от полицейските органи обещания за по-малко наказание и изменение на мярка за неотклонение са нелогични. Към момента на провеждане на беседите спрямо подсъдимите не са били наложени мерки за неотклонение от съд, за да се обещава изобщо изменението им. За възможното бъдещо наказание в такъв ранен етап на производството, когато подсъдимите дори не са били привлечени в процесуално качество, е нелогично да са правени каквито и да е предположения. Общоизвестен факт е и този, че наказания за извършени престъпления могат да се налагат само от съд, а съдът е независима институция, която се подчинява единствено на правилата от закона. Следва обаче да се посочи, че е известно от наказателноправната теория кои обстоятелства се ценят по правило като смекчаващи наказателната отговорност на субектите на престъплението. За това ако някои от подсъдимите лица са желаели да облекчат процесуалното си положение като съдействат на органите на разкриване и на разследване на престъпленията, нещо за което са налице доказателства по делото, то това не води до извод да им е била оказана психическа принуда.

Сочи се от адв.А., че достоверността на показанията на полицейските служители е под съмнение, тъй като чрез тези гласни доказателствени средства се възпроизвеждат самопризнания непридобити по законен ред. Безспорен факт е обаче, че подсъдимите З., Г. и Р. са направили своите самопризнания пред съдия, по реда на чл.222 от НПК и показанията на полицейските служители потвърждават именно това, което е било възпроизведено в обясненията на тези подсъдими по съответния процесуален ред. 

Дали свид.З. е провеждала оперативна беседа или не със задържаниете лица, не представлява факт, за който да е налице нечие задължение да го документира. Няма къде и защо да фигурира това обстоятелство, тъй като се касае за извънпроцесуална дейност, която не се отчита в рамките на съответното наказателно производство. Доколко полицейските служители имат законното право да извършват оперативно-издирвателна дейност и да събират информация чрез оперативна комуникация с лица, няма как да се приеме доводът на адв.А., че беседата на свид.З. с подс.З. сочи „скалъпен сценарий“ срещу подс.Ч.. Необосновано е твърдението на адв.А. за това, че свид.З. е в „основата на организиране на най-първоначалните действия като лице на ръководна длъжност, даваща методически указания за работата на служителите от Второ РУП“. Никой от свидетелите –полицейски служители не сочи да е получавал указания в работата си от свид.З.. Същата видно от показанията й едиствено е оказала съдействие на колегите си поради големия обем от работа, като участието в провежданата беседа с подс.З. е било кратко. От текста на ЗМВР още е видно още, че дейността на работещите в полицейско районно управление на МВР, се ръководи от началника на тази структура, какъвто свид.З. не е била.

Следва да се посочи още, че свид.З. е била допусната от съда до разпита й след като съдът е уважил искане на представителите на държавното обвинение в тази насока. В разпита си свид.Н. е заявила, че след извършване на палежа на автомобила на свид.К. тя е потърсила контакт  със свид.З. и в този смисъл съдебният състав е счел, че показанията на този свидетел могат да допринесат за изясняване на обективната истина по делото. Искането на адв.И.В. за разпит на този свидетел е целяло единствено да се установи дали са налице лични отношения между председателя на съдебния състав и този свидетел, което според съдебният състав се е явявал въпрос извън предмета на доказване по делото. Позицията си съдебният състав изразил в хода на съдебното следствие при задаването на такъв въпрос от адв.И.В. към свид.З.. В допълнение следва да се отбележи единствено, че съдът не е длъжен да проверява предположения от всякакъв характер на защитата. Известно правилото от наказателноправната теория, че защитниците не носят тежест на доказване, но имат задължението да съдействат за изясняване на всички фактически обстоятелства в полза на защитата и в този смисъл носят задължение за доказване. Задължението за доказване, което носи защитника не е задължение за доказване по несъмнен начин на твърдяните факти. Това задължение е изпълнено и когато защитникът успее да внесе съмнение в обвинението. Но това съмнение следва да се основава на доказателства. Дали обективно съществува познанство между свид.З. и председателя на съдебния състав е факт, който не би доказал нищо друго освен наличието или не на такова познанство. Интерпретацията, която се прави за значението на възможното познанство не представлява доказване на факти, а голословни твърдения. Същите по никакъв начин не ангажират съдебния състав по делото нито са от естеството си да обосноват негова предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, нещо което необосновано се внушава от страна на защитата. Поднасят се единствено твърдения с характер на слухове, които не могат да се противопоставят на показанията на свид.Н. и свид.З. в обратния смисъл.

Твърденията на адв.А. и подс.Ч. за „лична вендета“ от страна на свид.Н. и свид.З. са несъстоятелни. Налице са фактите, че свид.З. е провеждала беседата с подс.З., че същата е познавала свид.Н., както и че братът на свид.З.– свид.С.З., в качеството си на полицейски служител, впоследствие е задържал подс.А.Ч.. Тези отделни факти в своята съвкупност не сочат нито предубеденост на З., З. и Н., нито сочат някакъв заговор от тяхна страна, за който се твърди. В тази насока от страна на адв.А. не се сочат доказателства, а са налице само предположения основани едиствено на по-ранното познанство на двете жени и на проведените инцидентни срещи между тях впоследствие. Адв.А., на следващо място заявява, че било установено по делото, че подс.З. е притискан специално от свид.З. да посочи подс.Ч.. Такива доказателства обаче липсват. Следва да се държи сметка на подобни необосновани изявления, доколкото в случая чрез тях се твърди, за дейност от страна на полицейски орган да бъдат изфабрикувани доказателства срещу невинен човек. Ясно е, че подобно поведение е противозаконно и силно укоримо. Как свид.З. е притискала подс.З. да сочи подс.Ч., от страна на адв.А. не се сочи. За същността на така твърдяното „притискане“ липсват каквито и да е доказателства по делото. Участието на свид.З. за разкриване на престъпленията е било епизодично. То се е състояло в проведена беседа в присъствието и на други полицейски служители с подс.З..  Подс.З. е бил задържан във връзка с палежа на автомобилите, разследван по ДП 51/2015г по описа на Второ РУП на МВР. Налице са били данни обаче и за съпричастността му във връзка с други престъпления, за които към онзи момента са се водили отделни досъдебни производства срещу неизвестни извършители. Дейността по разкриване на престъпления е възложена на МВР и един от способите за това са предвидените в този ЗМВР беседи. С оглед законовите си правомощия полицейските служители, в това число и свид.З. са работили именно за разкриване на други престъпления. Явните разузнавателни беседи, като проведената с подс.З., представлява по същността си разговор с това лице.  Този разговор е неформален и може да бъде придружен или да бъде последван от снемане на обяснения.  Дали подс.З. се е чувствал притиснат по време на беседата, до колкото няма каквито и да е доказателства за неправомерно поведение от страна на полицейските служители и в частност такова от свид.З., ще представлява единствено една негова интерпретация на случилото се. Доказателствата всъщност сочат, че подс.З. се е чувствал притиснат от възможната наказателна отговорност, която е предвиждал, че може да последва, поради разкриването на съпричастността му към осъществени от него противоправни деяния. За това свидетелства поведението му, за което свид.З. разказва, че същият е търсил начин да се споразумее и  искал среща с прокурор. Това се подкрепя и от обясненията на подс.З. от които се установява, че той разбрал, че подс.Г. и подс.Р. са направили самопризнанията преди него.

И свид.З. и свид.З. са изпълнявали свои служебни правомощия, произтичащи от изпълняваните от тях длъжности в различни структури на МВР. Същите не се намират в йерархична зависимост един от друг, така че, въпреки близката им роднинска връзка, няма как да се реализира волята на единият в служебната дейност на другия, тъй като липсва обективен механизъм за подобни взаимоотношения. Свид.З. от своя страна е познавала свид.Н. във връзка с по-рано осъществило се друго престъпление, при което свид.Н. е била пострадало лице. Броените контакти помежду им след това били свързани именно с това осъщесвено по-рано престъпление, тъй като свид.Н. все още не се чувствала спокойна. От своя страна свид.З. откликнала на нуждата на свид.Н. да поговори със служител на реда, тъй като подобно отношение се предполага от полицейските служители към жертвите на престъпления. Това, че веднъж вече свид.Н. е била пострадало лице или свидетел на престъпление не изключва последващи възможности същата да участва в това качество по отношение на други случаи. Съответно, познанството й с полицейски служители от по-рано, не означава, че П. Н. вече е предубеден свидетел. Твърденията за заговор помежду им, който да доведе до осъждане на подс.Ч., като отмъщение на свид.Н., са голословни и нелогични. В подкрепа на същите не е налице нито един обективен факт. Това твърдение не може да обясни факта на объществените по-рано други престъпления преди това от 09.01.2015г, още повече, че същественият разрив в отношенията между подс.Ч. и свид.Н. е настъпил в края на 2014г. Дори и да се допусне, че свид.Н. водена от свои субективни чувства поради дългогодишните си взаимоотношения с подс.Ч. е желаела  да повлияе върху живота му по някакъв начин, остава напълно неясно защо свид.З. би станала съучастник в това. Същата е нямала дори мотив от служебно естество, тъй като е видно, че работата по всички случаи е била осъществена и съответно отчетена от служителите на Второ РУП на МВР.

Съдът не споделя този анализ на доказателствата, който прави в пледоарията си адв.А.. По повод всички възражения в тази насока съдът е взел предвид същите при анализа на доказателствата, изложен по-горе. За пълнота следва да се посочи това, че според съда не е налице твърдяното противоречие в показанията на свид.Р.Х.. Видно от показанията на свидетеля това, което той прочел във вестника в офиса се отнасяло за запалените автомобили на свид.Г.Ч.. По отношение на мястото, на което подс.Ч. му споделил за поръчката за убийството на свид.Г., свид.Х. сочи, че в този момент се намирали в джипа пред дома на Ч. и тръгвали за гаража. Съдът е отчел факта на продължилите интимни контакти между свид.Н. и подс.Ч. по време на връзката й със свид.К. и е анализирал значението на този факт. От анализа на цялата доказателствена съвкупност се установява, че този факт не се е отразил на отношението на подс.Ч. към свид.Н. и свид.К., в резултат на което у този подсъдим са възникнали подбуди за извършване на престъпление. Също така е видно от показанията на свид.Р.Х., че е разпитвал за свид.К. и е съобщил на подс.Ч., за свой познат- Е.Х. от паркинг, след като обаче подс.Ч. вече го е изпращал да събира информация за свид.К.. Именно свид.Р.Х. установил къде свид.К. паркира колата си в кв.„**“, тъй като посещавал съпругата си на работното й място там и случайно видял автомобила на К., за което съобщил на подс.Ч.. От това обстоятелство подс.Ч. определено се е интересувал иначе е нямало защо вниманието на неговия служител да е заето с подобна информация. Свид.Е.Х. от своя страна е разказал, че много хора са разпитвали за свид.К., включително и жени. Никои от тези факти не са в противоречие едни с други, нито имат различно обяснение от това, което е възприел съда.

Неоснователни са твърденията на адв.А., че свид.К. е търсил да прехвърли съмненията си на някого -подс.Ч., за да не се се злепостави пред работодателя си свид.П. и поради това е изразил съмненията си за негова съпричастност. Видно от показанията на свид.П., свид.К. е споделил своите съмнения с него няколко дни след палежа на автомобила. А съпричастността на подс.Ч. към това престъпление се доказва от обясненията на подсъдимите З., Г. и Р. и показанията на свид.Р.Х. и свид.Н.. Всички тези доказателства се подкрепят от показанията на свид.К., които са източник на косвени доказателства и самостоятелно категорично не биха могли да бъдат поставени в основата на осъдително съдебно решение. Показанията на свид.П. са от естеството да подкрепят тези на свид.К.. Посочените от този свидетел случаи на запалено имещуство на дружеството „Е.“ нямат каквато и да е връзка със случая на запаления лек автомобил и за такава връзка липсват каквито и  да е доказателства. Въпросните кабинки, за които свид.П., разказва не са били във владение на свид.К. и са странични и неотносими случаи на унищожаване на имущество на дружеството „Е.“. От друга страна липсват каквито и да е доказателства, които да посочат изобщо съществуването на друга версия за палежа на автомобила, която евентуално свид.К. да е искал да скрие, както твърди защитата.

Не са налице доказателства по делото, които да подкрепят аналогията, която прави адв.А.  между убийството на лице на име С.С. и дъщерята на свид.А.Й.. Изводът който прави адв.А., че е имало и други лица, които са искали да навредят на сем.Й. не се подкрепя от нито един факт по делото. Този извод не може да се подкрепи и с факта на убийство на странично за делото лице, тъй като липсват каквито и да е доказателства, които да сочат някаква връзка между това убийство и палежите на автомобили на сем.Й.. Касае се отново за предположение на защитата, което не може да се противопостави на доказателствата по делото, сочещи мотива на всеки от подсъдимите за участие и самото участие в предстъпната дейност с предмет автомобили, ползвани от сем.Й..

 От адв.А. се сочи, още че в един от разговорите, възпроизведен в звукозапис, чрез използване на СРС се говори за убийството на П. С. и брат му, поръчано от П.Н., без да се сочи от защитника от кои обстоятелства, установява тези свои твърдения. По делото липсват доказателства, които да сочат за поръчано убийство от лице на име П.Н., както и липсват данни за самоличността на такова лице, а името му се споменава за първи път от адв.А.. Съдът не счита, че чрез този звукозапис, може да бъде заблуден в анализа на доказателствата, както твърди адв.А., като мотиви за това съдът вече е изложил по горе.  Видно от същите мотиви не може да се сподели твърдението на адв.А., че този разговор няма никаква връзка с делото.

На въпросът на адв.А. защо в СРСтата няма нито един разговор, който да доказва престъпната дейност от страна на подс.Ч. съдът отговаря, че това не е така. Налице е разговор между подс.Ч. и подс.З., осъществен от страна на подс.Ч. чрез телефонния апарат на свид.Р.Х., който по своя характер е източник на косвени доказателства и е обсъден от съда при анализа на доказателствата. Ясно е още от доказателствата по делото, че разговорите при които подс.Ч. е подбудил подс.З. към различни престъпления не са били провеждани по телефон, както и че повечето от тях са осъществени в период преди съпричастността на тези лица към престъпната дейност да е била известна на разследващите, за да приложат те каквито и да е способи за събиране и проверка на доказателства.

Съдът не може да приеме твърдението на адв.А., че  по делото са налице само косвени доказателства срещу подс.Ч., които си противоречат помежду си. Обясненията на подс.З., които съдът по посочените по горе мотиви е приел за достоверни, възпроизвеждат преки първични доказателства, сочещи участието на подс.Ч. като подбудител в престъпленията, за които е бил предаден на съд. Преки, производни доказателства се намират и в показанията на свид.Р.Х., който преразказва споделените му от подс.Ч. факти за съпричастността му към отделните деяния. Преки, но производни са и доказателствата, сочещи подс.Ч. като първия по ред подбудител, възпроизведени в обясненията на подс.Г. и подс.Р.. Всички тези доказателства са подкрепени и от показанията на свидетелите, които съдът е намерил за достоверни.

По отношение на твърденията на адв.А., че е следвало да бъде повдигнато обвинение на подс.З. за престъпление по чл.117 от НК спрямо подс.В., то подобно обвинение спрямо подс.З. не е било повдигано от страна на прокуратурата, поради което аргументи в тази насока са неотносими. За пълнота следва да се посочи, че предмет на престъплението „Убийство“ е конкретната човешка личност чрез увреждането, на която се увреждат и обществените отношения, гарантиращи неприкосновеността на човешкия живот. И подс.В. и подсъдимите Г. и Р. са били подбуждани от подс.З. към лишаване от живот на една и съща личност. Съставът на престъплението по чл.117 от НК може да съществува когато действията на подбудителя са само една предварителна дейност и изпълнението на престъплението изобщо не е започвало. В настоящия наказателно правен казус подбуждането е успяло и извършителите Г. и Р. са започнали изпълнението на деянието, от естество да причини смърт. Действията на подс.З. са били насочени към един и същи предмет, поради което отделни такива, които да изпълнят състав на престъпление по чл.117 от НК не мога да бъдат отличени. Друг е въпросът, че твърденията на адв.А. за умисъла на лицата за телесна повреда няма как да изпълнят елементите на състав на престъпление по чл.117, ал.2 от НК.

По отношения на автооценъчната експертиза следва да се посочи, че на вещите лица е бил поставен въпросът каква е стойността на предметите на престъпленията към инкриминираните дати. Касае се за пазарната стойност на същите. Адв.А. оспорва посочената от вещото лице стойност и желае същата да се определи според стойностите от каталога „Шваке“. Безспорно е обаче, че данните изложени в каталозите „Шваке“ нямат задължителна сила за съда, а при необходимост от специални знания от областта на науката, какъвто е настоящия случая, НПК в гл.14, раздел III е предвидел реда, по който същите да бъдат придобити. Ясно е също така, че информацията от каталозите „Шваке“ не отразяват пазарните стойности на посочените автомобили в тях. Пазарната стойност е величина, която следва да посочи според търсенето и предлагането на съответната вещ към определен период от време. На пазарът се съпоставят непрекъснато търсене и предлагане, свободната воля на страните и съответна конкуренция. За нуждите на наказателното производство при определане стойността на засегнатото имущество като обективна стойност, следва да се определи тази осреднена пазарна такава, на която същата по вид вещ се купува и продава, а не частен случай на такава сделка. В разпита си по повод извършените експертизи /стр.3230/ вещо лице К.М. обяснява, че е използвал метода за аналогови пазарни стойности. Експертизата е била извършена от него по писмени данни от досъдебното производство, годините на експлоатация, вида на автомобила и техническите му параметри, като е използвал е осреднена информация за подобни автомобили. Вещото лице е обяснило какво означава аналогови пазарни цени, а именно цени проверени по данни от пазара, в случая от сайтове в интернет и автокъщи. Вещото лице уточнява, че не винаги остатъчната стойност отговаря на стойността на пазарното предлагане и за да отговори на въпросите на експертизата е проверявал обяви, на които се предлагат подобни автомобили. Така вещото лице определило средно-пазарната стойност на база на предложение за продажба, като е приложил и коефициента на остатъчната стойност. Предвид изложеното съдът приема заключението на вещото лице за обосновано, а възраженията на защитата срещу същото за неоснователни.

Съдът не приема и твърденията на адв.А., че липсата на сервизни книжки на автомобилите пречи да се установи, какво е било техническото им състояние преди палежа, което се отразява на обективността на оценката за стойността им. Този въпрос не се установява единствено със сервизна книжка, а липсат каквито и да е доказателства, които да сочат, че някой от процесните автомобили е бил технически неизправен преди палежа, което да се отразява на неговата стойност. За всички автомобили се установява, че са били ползвани от притежателите им преди палежите и не се твърди да е имало повредени такива.

Относно възраженията за здравословното състояние на подс.А.Ч., направени от адв.А. и този подсъдим, съдът намира същите за неоснователни, като счита, че изопачено се пресъздават от подсъдимия и защитата обективните факти по този въпрос. Твърди се, че подс.Ч. бил неадекватен и това попречило на адв.А. да изгради линия на защита. Същевременно от страна на подс.Ч. чрез защитника му адв.А. са подавани множество молби повреме на разклеждане на делото в съдебната му фаза. След като в тези молби подробно и аргументирано е изложена волята на подсъдимия, няма как да се приеме, че същия е бил неадекватен и е съществувала пречка за обсъждане на линията на защита между подс.Ч. и адв.А.. На следващо място видно от процесуалното поведение на подс.Ч., независимо от многобройните му оплаквания по повод здравословното му състояние, същият по време на цялото съдебно следствие е демонстрирал активно процесуално поведение и присъствие в залата. За тези факти са налице серия констатации в съдебните протоколи от проведените заседания. Оплакванията на подс.Ч. за влошеното му здравословно състояние са мотивирали съда неколкократно да активира процедури по осигуряване на възможност за лечението му в специализирани клиники. Това лечение е било приемано частично от страна на подс.Ч. като същия многократно лично е декларирал и откази от провеждането му.  Същевременно въпреки отказите си от лечение подс.Ч. многократно е изтъквал пред съда именно това негово влошено здравословно състояние като обстоятелство, което да обоснове необходимост от изменение на мярката му за неотклонение. При така реализиралите се в хронология събития съдът е констатирал, че на прак*** подс.Ч. експлоатира здравословното си състояние в насока да промени процесуалното си положение по делото. По същият начин подс.Ч. е използвал факта за влошено здравословно състояние за да аргументира твърденията си, че не е в състояние да участва в съдебните заседания. Това негово твърдение се оборва веднъж от медицинската документация, прилагана при всеки случай и втори път от самото процесуално поведение демонстрирано от подс.Ч. пред съда след като искането му за отлагане на делото не е било уважавано. В последните случаи подс.Ч. не просто е присъствал в залата, каквото е минималното изискване на закона, а активно е участвал при събиране на доказателствата или е демонстрирал наличие на внимание, чрез коментари на случващото се в залата. Следва да се уточни, че участието на подсъдимия в наказателното производство и в събирането на доказателствата е негово законно право, упражняването на което зависи изцяло от волята му. Независимо дали подсъдимият е желаел да упражни това свое право или не, съдът е длъжен да прецени и да следи дали обективно са налице предпоставки за това. В конкретния случай правилната преценка на съда за наличие на обективни предпоставки се е потвърждавала и от последвалото активно участие в съдебните заседания и демонстрирана ангажираност на подсъдимия към случващото се в съдебната зала.

Всички останали възражения на адв.А. във връзка с лечението на подс.Ч. съдът е обсъдил подробно в мотивите си към съдебните актове в производствата по чл.270 от НПК.

 

По възраженията на адв.И.В.: Адв.И.В., упълномощен защитник на подс.А.Ч., излага твърдения, че наказателното производство е било проведено при грубо нарушаване на чл.3 и чл.6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните му свободи. Според адв.В. по време на цялото наказателно производство било обективирано  унизително и нечовешко отношение срещу подс.Ч., което ескалирало в разпореждане на председателя на съдебния състав от 21.09.2016г., с което е била отказана хоспитализация на този подсъдим. С тази интерпретация на фактите съдът не може да се съгласи. Същата не е обективна и не отчита всички обстоятелства по този въпрос. Хронологията на събитията е следната:

В хода на досъдебното производство са били назначени и извършени няколко съдебно-медицински експертизи за установяване здравословното състояние на подс.Ч. по повод оплакванията му. Това са:

Съдебно медицинска експертиза №175/2015г от 18.05.2015г установяваща заболяване артериална хипертония ІІ, метаболитен синдром, захарен диабет –тип 2

Съдебно медицинска експертиза №832/2015г изготвена от д-р Н.А. кардиолог, д-р Й. Ш. старши ординатор по съдебна медицина при УМБАЛ Св. Г., които на 27.08.2015г. извършват преглед и изследвания на Ч. и констатират  артериална хипертония ІІ степен епизоди на надкамерна параксизмална тахикардия

Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза  извършена при амбулаторни услония от три вещи лица за преценка на психичното му здраве и нужда от лечение.

Съдебно медицинска експертиза №380/ 2015г  от 03.09.2015г от проф. Д-р И.Я. Д., Началник клиника по урология , д-р И.Б. ординатор в същата и д-р Й. Ш. старши ординатор в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ Св. Г. том 14 стр.20, хронична непълна задръжка на урината. След изготвянето на тази експертиза е било образувано досъдебно производство по повод действията на вещите лица и са били извършени претърсвания в медицински кабинети на УМБАЛ Св.Г. ***. В последствие, в хода на съдебното производство, са били разпитани като свидетели и медицински лица, работещи в същата клиника, относно обстоятелства, свързани с пребиваването на А.Ч. в това лечебно заведение.

Съдебно –медицинска експертиза № 41/2015г от 14.09.2015г Вещо лице съдебна медицина МБАЛ П. АД Е. Б.в, Д. Р.  специалист уролог  УМБАЛ Проф.д-р С.К.” гр.С.з., д-р Пе. Н. П. специалист по урология МБАЛ Св.И. Рилски.

С разпореждане на Окръжна Прокуратура гр.П. от 12.10.2015г било разпоредено превеждане на А.Ч. от СБАЛЛС- С. във ВМА за  срок от 10 дни за лечение. Превеждане на Ч. е било извършено на 13.10.2015г до спешно отделение на хирургичен кабинет на ВМА гр.С., където А.Ч. отказал лечение.

Съдебно медицинска експертиза по писмени данни №П-74/2015г  от вещите лица д-р С.Н. –специалист по урология, началник Клиника по обща урология ВМА, д-р В.В.- специалист по урология, началник Клиника по ендоурология и ЕКЛ и д-р Ц.Г. специалист по съдебна медицина Началник Отделение СМЕ ВМА, при която подс.Ч. е бил прегледан на 05.10.2015г във ВМА гр.С..

С декларация от 13.10.2015г до наблюдаващия прокурор подс.Ч. отказал да бъде преведен за изследвания и лечение във ВМА гр.С..

Допълнителна комплексна съдебно мед. експертиза № П-89/2015г към СМЕ П-74/2015г, която дава отговор на въпроса дали подс.Ч. може да пребивава в следствения арест, към онзи момент, както и как протича хода на болестта му.

При последните две експертизи бил констатиран у подс.Ч. поставен по-рано на 14.09.2015г цитофикс, свалянето на който било препоръчано от вещите лица при ВМА гр.С., но подс.Ч. отказал да постъпи в болничното заведение.

На 24.11.2015г подс.Ч. отказал да постъпи за лечение в Урологично отделение на МБАЛ П. и промивка на поставения му цитофикс била извършена в МЦ при Затвора гр.П..

На 08.12.2015г А.Ч. постъпил за лечение в МБАЛ „П.“, от където бил изписан на 04.01.2016г, след проведено антибиотично лечение и премахване на поставения цитофикс. Състоянието му при изписване било определено като добро общо състояние, като е епикризата е отбелязано, че Ч. се изписва с подобрение и му е бил предписан съответен хигиенно-диетичен и двигателен режим .

 

В съдебната фаза на процеса били назначени:

Комплексна съдебно-медицинска експертиза възложена на три вещи лица от ВМА гр.С. /д-р С.Н.- уролог, д-р Н.Н.- уролог и д-р Ц.Г.- специалист Съдебна медицина/. В хода на експертното изследване специалистите при ВМА С. съобразили всички налични по делото медицински документи за проведени изследвания и лечение на подс.Ч.. Те констатирали, че подс.Ч. страда от урологично заболяване, което е лечимо по оперативен път. Извършване на операция подс.А.Ч. обаче отказал, което декларирал писмено. Подобни откази Ч. декларирал многократно и впоследствие, като и до края на производството пред първата инстанция тази медицинска интервенция не му е била извършена. Състоянието му без провеждане на препоръчаното оперативно лечение било  определено от вещите лица като задоволително общо състояние, което изисква проследяване и периодични прегледи с оглед възможността да се обостри. Специалистите са категорични, че ако подсъдимият бъде опериран ще се избегне опасността от инфекции, които могат да влошат здравословното му състояние. При престоя на подс.Ч. във ВМА гр.С. му бил извършен и консултативен преглед от психиатър по повод установено безпокойство и напрежение у същия. Въз основа на прегледа е била поставена диагноза: Депресивен синдром и е била препоръчана терапия.

В съдебното заседание на 29.02.2016г вещите лица потвърдили експертизата и допълнили в разпита си, че лечение на подс.Ч. във ВМА гр.С. е възможно да се приложи при наличие на съгласие от страна на подсъдимия, без това да окаже допълнително влошаване на здравето му. Вещите лица са изложили становището, че задръжката на урина води до инфекции, а опасността от инфекции каквато съществува при подс.Ч. се избягва с хирургично лечение и ако А.Ч. бъде опериран това категорично ще доведе и до неговата терапия.

Подс.Ч. е възразил, че иска да бъде опериран, но на по-късен етап, в лечебно заведение по негов избор, защото към момента е в тежко психическо състояние и лекувайки се в такова счита, че заболяването му ще рецидивира, както и че не желае да се лекува под условията на мярка „Задържане под стража“, тъй като не желае да е вързан с белезници.

По повод констатирания „Депресивен синдром“ при преглед на подс.Ч. във ВМА гр.С.,  в съдебно заседание на 16.03.2016г е била назначена съдебно-психологична и психиатрична експертиза на подс.Ч., с което е било уважено искането на защитата за такава, аргументирано с твърдения за налично психическо разстройство у подс.Ч., което ще наруши правото му на лична защита. По инициатина на съда е била назначена допълнителна комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни на същите лица от ВМА гр.С., която следвало да установи дали констатираното заболяване в предходната съдебно-медицинска експертиза представлява пречка за подс.Ч. да участва при провеждане на съдебното производство и представлява ли същото заболяване тежко такова.

Видно от заключението на Съдебно-психологичната и психиатрична експертиза у подс.Ч. липсва симптома*** на Депресивен епизод или изобщо психическо заболяване. Налице било тревожно депресивно състояние  причинено от условията, в които подсъдимия се намира, за което състояние лечение не е задължително. Вещите лица сочат, че ситуацията прави освидетелствания тревожен и подтиснат, но това не сочи психично заболяване, което да ангажира основни психични сфери и да представлява психично разстройство. По тези причини вещите лица са изразили мнение, че няма пречка лицето да участва в процеса пълноценно, да се грижи за интересите си и да организира защитни действия.

Видно от заключението на допълнителната съдебно –медицинска експертиза по писмени данни от вещите лица при ВМА гр.С., заболяването на подс.Ч. не се явява тежко и в никакъв случай не може да се приеме, като такова, което създава обективна пречка за участието му в съдебното производство.

Последвали три на брой съдебни заседания по чл.270 от НПК, в които съдът по искане на защитата или служебно е намирал за необходимо да бъде назначена нова съдебно-медицинска експертиза, която да установи актуалното здравословно състояние на подс.Ч., като изрично съдът е постановявал да се предостави възможност на подсъдимия да проведе лечение при наличие на желание от негова страна. Въпреки предоставените възможности за лечение във водещо за страната медицинско заведение, подс.Ч., упражнявайки правото си на свободен избор на лечение, декларирал, че се отказва от такова, като заявявал, че не желае да бъде хоспитализиран, не желае да бъде конвоиран до друг град или до СБАЛЛС гр.С., както и да престоява там, с аргумент, че не може да се лекува успешно и адекватно под условията на мярка за неотклонение задържане под стража. Междувременно на подс.Ч. било осигурено извършването на медицински консултации с уролози, видно от представяните документи за констатациите при същите. Макар че в тези документи се сочи необходимост от хоспитализация, същата е било невъзможно да се осигури, при отказ от страна на подс.Ч., което е негово законно право.

Хоспитализация на подс. А.Ч. била осъществена на 04.08.2016г в МБАЛ П., по разпореждане на съда от 03.08.3016г, при спазване на нормативните изисквания за процедурата. В това лечебно заведение подсъдимият бил лекуван до 02.09.2016г. В хода на това лечение отново не било извършено препоръчаното от медицинските специалисти оперативно лечение, поради липса на съгласие от пациента. С писмо от д-р П.,***, съдът е бил уведомен, че на 02.09.2016г А.Ч. е дехоспитализиран от клиниката по настояване на представители от Затвора гр.П.. По повод тези твърдения постъпила молба от А.Ч. чрез защитника му адв.А., с която се иска незабавната му хоспитализация отново в МБАЛ П., тъй като насилствено и неправомерно е бил дехоспитализиран, с което правата му били нарушени. Предвид изминалия дълг срок на лечение в това лечебно заведение и поради  необходимостта да бъде осъществена и назначената от съда поредна съдебно медицинска експертиза на вещи лица във ВМА гр.С., е било прието от страна на съда за целесъобразно подс.А.Ч. да продължи лечението именно  във ВМА гр.С., където са били вече определени и вещите лица, които да изготвят експертизата. Със съдебно разпореждане от 07.09.2016г подс.А.Ч. бил изпратен за лечение и експертиза на здравословното му състояние във ВМА гр.С.. Разпореждането на съда прекъснало втори по ред престой на подс.Ч. ***, където той постъпил на 07.09.2016г. За това обстоятелство съдът обаче не бил уведомен. От МБАЛ П. подс.Ч. бил изписан на 09.09.2016г в изпълнение на съдебното разпореждане и същият ден бил придвижен до ВМА С., директно в Клиника по обща урология. Същия ден- 09.09.2016г подс.Ч.  писмено изрично декларирал, че отказва да бъде хоспитализиран във ВМА С.. На 10.09.2016г постъпила до съда молба от подс.Ч., в която същият е заявил, че не отказва съдебно-медицинска експертиза във ВМА, но към настоящия момент има здравословни оплаквания, които изброява и иска спешно да бъде хоспитализиран, като изрично сочи в кое лечебно заведение да бъде сторено това- единствено МБАЛ П.. Последвала молба от адв.А. в същата насока от 19.09.2016г. Във връзка с тази молба съдът изискал информация от Медицинския център при Затвора гр.П. дали състоянието на подс.Ч. налага хоспитализацията му в медицинско заведение, на основание чл.250, ал.3 от ЗИНЗС. Видно от постъпилата медицинска справка от д-р А. С. от 20.09.2016г. по време на престоя си в затвора гр.П. подс.Ч. е извеждан за медицински процедури, при които му е поставян временен катетър, като е посочено, че при необходимост подс.Ч. може отново да бъде извеждан за съответните процедури. Съдът съобразил това становище в разпореждането си от 21.09.2016г, с което отказал да изпрати подс.Ч. в лечебно заведение.

Според адв.И.В. това разпореждане сочи нечовешко отношение на съда към подс.Ч.. За това конкретно решение обаче съдът съобразил както становището на медицинските лица от МЦ Затвора гр.П., така и цялата налична до онзи момент документация по делото свързана със здравословното състояние на подсъдимия, видно от която предписаното лечение на същия както от медицинските специалисти от ВМА С.,*** е било оперативно такова. Съдът е съобразил и предоставените по-рано възможности за лечение на подс.Ч., които той ингорирал напълно. След като достъп до лечение на подсъдимият е бил осигуряван многократно, няма как да се твърди, че същия е бил третиран по унизителен и нечовешки начин. Това сочат и последвалите събития. Следва да се посочи още, че в този момент съдът не е бил сезиран и с предложение от началника на Затвора П. по реда на чл.250, ал.3 от НПК, а в случай на спешни състояния се осигурява незабавна медицинска помощ на подсъдимите, включително и настаняване в лечебно заведение по реда на чл.255, ал.2 от ЗИНЗС, в който случай съдът само се уведомява.

След разпореждането от 21.09.2016г, посочено от страна на защитата като нечовешко отношение към подсъдимия последвало ново разпореждане на съда за хоспитализация на подс.Ч.. Заседание по чл.270 от НПК съдът взел предвид констатацията на медицинския специалист д-р Делчев в представения писмения документ и новопостъпилите оплаквания за влошено здравословно състояние от подсъдимия, както и декларираното от него  съгласие да се подложи на многократно предлаганото му оперативно лечение. Въз основа на тези обстоятелства съдът разпоредил на основание чл. 250, ал.3 от ЗИНЗС подс. Ч. да бъде изпратен за лечение във ВМА гр. С.. Съдът посочил и своите мотиви за избор именно на това лечебно заведение. Такъв мотив бил от една страна недоразуменията, свързани с изписването на подсъдимия Ч. при последния му престой в МБАЛ гр.П. и възникналите противоречия в тази връзка между затворническата администрация и лекуващите лекари. Втори мотив бил обстоятелството, че макар и да било проведено едно продължително лечение в МБАЛ П., подсъдимият Ч. продължавал да е с постоянни оплаквания, което поставя въпрос за ефективността на лечението в това медицинско заведение. Съдът преценил, че следва да се назначи и съдебно-медицинската експертиза която да се възложи на лекуващите подс.Ч. лекари от ВМА С.. Последвало писмо изпратено до съда от ВМА С., в което се сочи, че разпореденото лечение и назначената експертиза могат да бъдат осъществени само след хоспитализирането на пациента в Урологична клиника при ВМА. На 17.10.2016г А.Ч. бил приет в урологичния кабинет на консултативното отделение при ВМА за клиничен преглед и хоспитализация, където той саморъчно написал декларация, че не отказва преглед, не отказва съдебно-медицинска експертиза, но отказва хоспитализация във ВМА гр.С.. В амбулаторния лист от ВМА -С. били отразени констатациите от извършения консултативен преглед, при което е било констатирано наличие на голямо количество остатъчна урина. Според писмо от СБАЛЛС при Затвора гр.С. по време на престоя му там в периода 14.10.2016г -18.10.2016г подс.Ч. имал оплаквания само от затруднено уриниране и отказал изследвания.

От тези факти се установява явно несъответствие между оплакванията на подсъдимия Ч. и предприеманото от него поведение по повод същите, което не сочи нечовешко и унизително отношения спрямо същия от страна на съда.

При решенията си съдебният състав се позовал на разпоредбите на ЗИНЗС, ППЗИНЗС, НАРЕДБА № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода и Закона за здравето. Видно от същите нормативни актове подсъдимите се изпращат в лечебни заведения с разпореждане на съответния съд по предложение на началника на затвора. Когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, налагат се консултативни прегледи, специализирани изследвания или лечение на инфекциозни заболявания, подсъдимите се изпращат по този посочен ред в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода. Необходимостта от изпращане на подсъдим в лечебно заведение се мотивира от директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода, от директора на медицинския център или от медицинския специалист към ареста, а транспортирането и охраната на подсъдимите до и в лечебните заведения се организира със заповед на началника на затвора или поправителния дом или началника на областната служба "Изпълнение на наказанията". В Наредба №2/2010г е регламентирано, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани болници, разкрити в местата за лишаване от свобода, по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, като в същия нормативен акт е посочено, че по смисъла на тази наредба "лишени от свобода" са и задържани под стража по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. Според наредбата в СБАЛЛС - С., и СБАЛЛС - л., се приемат за лечение лишени от свобода от цялата страна, като лишените от свобода от затвора в С. и от затвора в л. се настаняват за лечение в съответната болница по предложение на директора на медицинския център със заповед на началника на затвора, а лишените от свобода от другите затвори и поправителни домове се настаняват за лечение в специализираните болници по ал. 1 със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на Сектор "Медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода" към ГДИН. При приемане, лечение и изписване на лишен от свобода от СБАЛЛС се води медицинска документация, утвърдена от министъра на здравеопазването за лечебните заведения за болнична помощ. Пациентът се уведомява за предлагания обем медицинска помощ, като медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие на пациента. Всяка допълнителна медицинска услуга извън предлагания обем медицинска помощ в тези лечебни заведения може да му бъде осигурена по искане на пациента и за негова сметка по цени, определени от съответното лечебно заведение.  В Наредбата е регламентирано още, че лишените от свобода се изпращат в държавни или общински лечебни заведения, когато в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение, както и когато са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания, какъвто е и настоящия случай с подс.Ч.. Необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение се определя от директора на СБАЛЛС или на медицинския център. Той издава медицинско направление, в което задължително се отбелязват: диагнозата, началото и протичането на заболяването, направените изследвания и резултатите, моментното състояние на болния, къде е проведено и какъв е резултатът от назначеното лечение, както и конкретното искане. Директорът на СБАЛЛС или на медицинския център уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи. Изпращането във външното лечебно заведение се извършва със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода. Необходимостта от охрана при провеждане на лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се преценява от началниците на местата за лишаване от свобода, като изрично е посочено, че подсъдимите могат да бъдат лекувани в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода само с охрана. Според Законът за здравето всеки пациентът има право на достъпна и качествена здравна помощ, повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването, ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение, предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно, като той е длъжен да се грижи за собственото си здраве. Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента. Пациентът, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност, като отказът се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето. В случаите, когато е налице такъв отказ и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

Според адв.И.В. твърдяното нечовешко отношение на съда продължило до края на съдебното производство пред първата инстанция, изразило се в начина на провеждане на съдебните заседания, в последните седмици и последните няколко дни. Тези твърдения на защитата са необосновани. Видно от съдебните протоколи във всяко съдебно заседания по делото протичали в няколко последователни дни, от страна на подс.Ч. се сочат оплаквания свързани със здравословното му състояние, което се изтъква като пречка същия да реализира правото си на участие. За всеки от тези дни обаче е налице документ, постъпващ от  Медицински център Затвора П., по изрично искане в тази насока от съда. Видно от тези документи медицинските лица са дали становището си, че здравословното състояние на подс.Ч. позволява участието му в съдебното заседание. Оплакванията от подс.Ч. продължават, но същевременно той изрично отказва хоспитализация. В съдебно заседания по чл.270 от НПК от 16.12.2016г /стр.3409-3410/, той изрично заявява, че не желае по никакъв начин да е хоспитализиран под стража, нито да му се назначава експертиза, а желае да се лекува след като мярката му бъде изменена.   Категорично нежелание за хоспитализация е изразил и в съдебно заседание от 11.01.2017г /стр.3668/. В крайна сметка съдът стигнал до извода за злоупотреба с правото на защита от страна на подс.Ч.. Този извод съдът изложил в определение, прочетено в съдебното заседание, въз основа на фактите сочещи от една страна субективните твърдения за невъзможност на подсъдимия да участва в заседанията поради влошеното му здравословно състояние, а от друга  нежеланието му да се лекува за да подобри състоянието си.

Адв.И.В., твърди още че е налице нарушение на чл.6 от ЕКЗПЧОС, според който всеки подсъдим има право делото му да  бъде разглеждано от безпристрастен и независим съд. В тази връзка защитникът сочи, че не е бил спазена процедурата за случаен избор наблюдаващите прокурори по делото и тази за избор на съдебните заседатели. Случайният избор на съдии и съдебни заседатели при определянето на членовете на съдебния състав се осъществява от длъжностните лица при институцията, на които тази дейност е възложена по административен ред. Този въпрос стои извън предмета на делото и се отнася за административни процедури, които независимо дали са били спазени или не, не сочат наличие на законовите предпоставки по чл.29 и чл.47 от НПК, в който случай биха били налице основания за отвод. За пълнота следва да се посочи, че тези процедури в найстоящия случае са спазени, видно от протоколите за случайно разпределение по делото.

На следващо място според адв. И.В. са били налице по делото беспорно установени обстоятелства за това, че в гр.П. е съществувала и функционирала една организирана престъпна група създадена за извършване на палежи и повреди по леки автомобили. Според защитника Специализираната прокуратура, която би била компетентна в този случай не е била сигнализирана, тъй като там делата се разпределят на случаен принцип, а в случая е била налице поръчка от страна на политическата власт подс.Ч. да бъде смачкан със средствата на наказателното правораздаване. Тези твърдения на адв.И.В. са голословни и не защото както той твърди съдът не е приел представените доказателства в тази връзка, представляващи интернет статии за участието на подс.Ч. в политически протести срещу кмета на гр.П.. По делото са налице доказателства за организиране и участие на подс.Ч. и подс.З. в такива протестни действия, възпроизведени в обясненията на тези подсъдими и в показанията на свид.Р.Х. и свид.П. Н.. Липсват обаче доказателства, които да посочат каква е връзката между тези протестни действия и провежданото наказателно производство, в което Ч. участва в качеството на подсъдим. Такива доказателства защитата не е посочила на съда за да бъдат същите събрани и проверени по законовия ред. Същевременно от доказателствата по делото не се установяват такива, които да посочват намерения у представител на местната политическа власт да се саморазправя по противозаконен начин с подс.Ч.. Твърденията на защитата, че в нашите реалности това се случвало и така са третирани хора, които не позволявали да бъдат „мачкани“ не са аргумент, който да защити изложената теза. Касае се за предположения от страна на защитата, че политическата активност на подс.Ч. е създала неприятели в лицето на неустановени представители на местната политическа власт, които по един неустановен начин създали наказателно дело като инструмент да „смачкат“ гражданин, позволил си да изрази своята гражданската позиция. Няма как подобни твърдения да бъдат приети за достоверни от съда, тъй като същите не се подкрепят с доказателства, а са изцяло хипотетични. На тази теза обаче противостоят останалите доказателства по делото, от които по несъмнен начин се установява, кои са участниците в престъпленията, каква роля са имали те, какъв мотив е имал всеки от тях за участието си, какъв е бил общия им умисъл, какви действия са предприели и извършили. Всички тези приети от съда за достоверни доказателства сочат участието в престъпната дейност на подс.Ч. и подбудите му за същото. Липсват каквито и да е доказателства за политическа обвързаност на свид.Г., свид.Р.Х., свид.П. Н., а за свид.А.Й. се установи, че в резултат на престъпленията извършени спрямо имущество на семейството му е загубил доверието на хората, с които е работил и приключил със служебните си ангажименти.

По въпросът за това, коя прокуратура е следвала да провежда разследването в досъдебната фаза, съдът намира, че се касае за въпроси, от правомощията на прокуратурата да определят предмета на доказване по делото въз основа на установените доказателство според вътрешното си убеждение за значението на същите. Посочената организираност между съучастниците по делото бе констатирана и от съда при анализа на доказателствата по делото, поради което същата следва да се вземе предвид при индивидуализацията на наказанията на подсъдимите, като отегчаващо отговорността им обстоятелство.

Изтъква се от адв.И.В. нарушения на процесуалния ред на провеждане на съдебните заседания, тъй като било водено съдебно следствие преди да се прочете обвинителния акт. Възраженията на адв.В. касаят назначените и изслушани от съда експертизи относно физическото и психическо здраве на подс.Ч. преди даване ход на съдебното следствие по делото. Тези експертизи са били назначени от съда по повод твърденията на подс.Ч. и защитата му, че не е в състояние да участва съдебното производство. Обстоятелствата, които тези експертизи е следвало да установят не са били такива по съществото на делото. Същите са се отнасяли до установяване на процесуални предпоставки от значение за развитието на наказателния процес. В този смисъл събраните доказателства преди даване ход на съдебното следствие по делото не се отнасят до обстоятелствата изложени в обвинителния по делото акт. Същите доказателства не са били вземани предвид от съда и при решаване на въпросите по същество на делото посочени в чл.301 от НПК. Това няма и как да се случи, тъй като тези експертизи са установявали обстоятелства със съсвем различен предмет от предмета на доказване по делото. И след като ход на съдебно следствие не е бил даден е нямало и процесуална пречка да бъдат конституирани и допълнителни страни в процеса. Относно поредицата от действия свързани с конституирането на свид.Г. като граждански ищец по делото, съдът не приема интерпретацията, която се прави на същите от страна на адв.И.В.. Тези действия са видни в тяхната пълнота и поредност от съдебният протокол, поради което съдът не намира за необходимо да бъдат преразказани. Следва да се отбележи обаче, че повереникът на пострадалото лице – адв.Р. категорично не е бил нелегитимно лице. Същият е имал правото по силата на пълномощията, с които видно от документите по делото, е разполагал да изложи претенцията на своя доверител пред съда. Изявлението на адв.Р. по този въпрос е било потвърдено пред съда и от пострадалия А.Г..

Относно твърдяното от адв.И.В. нарушение на чл.6 от конвенцията, съдът намира, че възраженията на защитата и подс.Ч. в тази насока са неоснователни. Независимостта на съда се отнася до независимост по отношение на другите власти и по отношение на страните в производството. В конкретния случай от защитата се сочи, че съдът е бил зависим от становището излагано в съдебното следствие от страна на представителите на прокуратурата, тъй като уважавал същото. В случая обаче не се касае за зависимост на членовете на съдебния състав от страна в процеса, а до независима оценка от страна на съда на аргументите излагани от тази страна в процеса. Фактът, че съдът е намирал становището на една или друга страна в процеса за аргументирано и основателно не сочи зависимост на този съд от страна в процеса. Сред членовете на състава на съда не е имало лице, което от гледна точка на неговите служебни задължения или организацията на дейността му да се е намирало в подчинено положение по отношение на една от страните участници в процеса. Само при такава ситуация доверието в съдебните органи би било засегнато поради наличието на обективна предпоставка всяваща съмнение в независимостта на ръководно-решаващия орган.

Безпристрастност на съда означава отсъствие на предразсъдък или пристрастие. Критериите за оценка на безпристрастността са обективният тест когато се преценят предоставените от съдебният състав гаранции за изключване на всякакво основателно съмнение относно неговата безпристрастност и субективният тест,  при който се взема под внимание някакъв личен предразсъдък и пристрастие по дадено дело. Според съдебната прак*** на Европейския съд по правата на човека личната безпристрастност на съдията трябва да се предполага до доказване на противното. Адв. И.В. сочи, че съдът е бил предубеден, тъй като отказвал събирането на доказателства по искане на защитата. Излишно е да се изброяват доказателствата, които съдът е събрал след като е уважил искания на защитата в тази насока. Това са факти видими от съдебните протоколи. Няма и защо да се доказва това, тъй като е безспорна съдебната прак***, според която недопускането от страна на съда на искани доказателства от страна на защитата, не сочи само по себе си предубеденост на състава на съда.

В съдебно заседание по реда на чл.270 от НПК от 16.09.2016г адв.И.В. посочил и други аргументи за отвод на състава на съда, а именно че съдът не насрочил незабавно съдебно заседание по повод молба за изменение на мярка за неотклонение на подс.Ч. от юли 2016г и си позволил процесуално поведение, което определяло процесът като инквизиционен. В подкрепа на искането за отвод подс.Ч. заявил пред съда, че научил от Главният лекар в затворническа болница, че в разговор със „съдийката“ по делото и тя му казала, че ще осъди Ч. на много години затвор. Подс.Ч. заявява, че от думите на главния лекар- Я. Т. разбирал предварително, че ще бъде осъден на голяма присъда. Впоследствие били поискани от защитата да бъдат разпитани като свидетели поименно посочени затворници, пребивавали по онова време в СБАЛЛС при Затвора гр.С., за които се твърди че са възприели репликите на д-р Я. Т.. Съдът отказал това искане на защитата и подсъдимия, като искането за отвод било оставено без уважение. В пледоарията си адв.И.В. твърди, че по този начин съдът е нарушил правото на защита на подс.Ч.. Съдът обаче не счита, че това е така. Според прак***та на европейския съд за правата на човека има две възможнни ситуации, в които може да възникне въпрос за липса на безпристрастност на съда. Едната е от функционално естество, когато едно и също лице е в йерархични или други връзки с друг участник в производството,  втората е от личен характер и произтича от поведението на съдиите по конкретното дело. В случая се излагат твърдения за наличие на втората възможност като се твърди за определо поведение на председателя на съдебния състав по делото, според което той е взел становище по съществените въпроси на чл.301 от НПК преждевременно. Тези твърдения обаче се основават на това, че друго лице извън участниците в процеса е направило коментар за изразено такова становище от съдията. Подобни странични коментари на други лица от името на членове на съдебния състав, неподкрепени от обективни факти не могат да обосноват предубеденост на съда, тъй като в противен случай би се предоставила неограничена възможност за злоупотреба с право от недобросъвестни участници в процеса, когато ще се стига до подмяна на един законен състав с друг единствено по лични съображения на страните. Следва да е налице обективно обстоятелство извън субективните твърдения на лицата, което да е от естеството да ги подкрепи, тъй като в противен случай ще се допусне добросъвестността на правораздавателните органи да се компрометира с голословни твърдения. Видно е, че по времето, за което се твърди  подобен коментар да се е състоял по делото са били събрани едва малка част от доказателствата за да е възможен изобщо какъвто и да е извод от член на съдебния състав по въпросите на чл.301 от НПК. На следващо място съдебният състав по делото е петчленен и е нелогично и необосновано да се твърди, че осъдителна присъда би могла да се постигне единствено по решение на един от членовете на същия. Не на последно място липсват каквито и да е обстоятелства- доказани или недоказани такива, които да сочат защо член от състава на съда ще осъществи това, което се твърди. Тук следва да се има предвид съдебната прак*** сочеща, че при решаване на въпроса дали  по дадено дело съществуват основателни опасения, че конкретен съдия или съдебен заседател са недостатъчно безпристрастни, гледната точна на засегнатото лице е важна, но не е решаваща. Решаващо е дали тези опасения може да се смятат за обективно обосновани. Подобно грубо погазване на основни принципи в наказателният процес каквото се твърди, че е сторил председателя на съдебния състав е абсолютно немислимо, а и логически неиздържано особено в контекста на водения наказателен процес съпътстван с многократни по рано отправени искания за отвод от страна на защитата на подс.Ч.. Обстоятелствата, които се твърдят от подс.Ч. няма как да не са известни на председателя на съдебният състав, за който твърденията се отнасят, но същият категорично не е счел себе си за предубеден или заинтересован от изхода на делото, тъй като се касае за приписване на неосъществени от негова страна действия. А дали трети лица са коментирали относими към настоящия процес обстоятелства бил от свое или било от чуждо име представлява факт ирелевантен към обстоятелствата по чл.29, ал.2 от НПК, до колкото всеки има право да изразява мнение според чл.39, ал.1 от Конституцията на РБ, ако с него не накърнява правата и доброто име на другиго.

По повод твръденията на защитата, че обвинението по чл.116 от НК не отразява нужното изпълнително деяние, което да отговаря на фактологията  от обвинителния акт съдът намира, че в случая следва да се отчете тази особеност при съучастието, която определя като наказуемо само успялото подбудителство и помагачество, когато същото не носи признаците на друго престъпление.  Престъплението от страна на подбудителя се счита за извършено тогава, когато извършителят най-малкото е започнал изпълнението на деянието. За това именно датата посочена в обвинението, която се доказва, че е тази на извършване на изпълнителното деянието по чл.115 НК се явява времето на осъществяване на престъплението за всички съучастници. Видно от обвинението в същото е посочено, че подс.Ч. на 12.02.2014г в съучастие с изброените лица умишлено е склонил подс.В.З. умишлено да склони избрани от него лица, които умишлено да умъртвят другиго- свид.Г., като деянието е извършено предумишлено и с користна цел и е останало недовършено поради независещи от волята на дееца причини. Това изложение на диспозитива на обвинението напълно кореспондира с фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и съдържа в себе си всички признаци от състава на престъплението посочен цифрово. Същото обвинение сочи, че на тази дата склоняването е реализирано, тъй като тогава същото намира фактическо проявление в действията на извършителите. Няма съмнение, че се касае до склоняване към осъществяване на изпълнителното деяние „умъртвяване“ при съответните квалифициращи предпоставки. Въз основа на изложеното съдът не констатира разлика между фактологията и диспозитива на обвинението каквато твърди, че има адв.И.В..

 

Относно възраженията на адв.И.В. за продължителността на съдебните прения, следва да се отбележи, че съдът е бил длъжен да спази изискването за  непрекъснатост на съдебното заседание, което е нямало как да бъде сторено, след като страните са предлагали отлагане на съдебното заседание единствено за предвартелно определените резервни дати през месец февруари. Съдът също е нямал механизъм, по който да осигури присъствието на страните за продължаване на пренията в дните следващи този, в който е даден ход на съдебните прения. Това е така, тъй като същите страни предварително не са били ангажирани от съда за следващите началото на пренията дни и също така не са заявили възможността си да присъстват в тези следващи дни, а са искали отлагане на пренията единствено за определените резервни дати. По тези обективни причини съдебното заседаниие, в което са преминали и приключили етапите на съдебните прения и последната дума на подсъдимите е било продължително. Видно от съдебният протокол от 13.01.2017г този факт не се е отразил на възможността на подс.Ч. да участва в производството. Независимо от здравословните му оплаквания, констатациите на ангажираните за заседанието медицински лица са сочили, че същият може да участва в съдебното заседание, като правото си той пълноценно реализирал, упражнявайки право на лична защита и последна дума. По тези мотиви съдът намира, че продължителността на последният ден от съдебното заседание не е нарушила правата на страните по делото. По този начин не само са спазени изискванията на закона, но е осигурен и баланс на интересите между всички субекти на наказателния процес и интересите на обществото за разглеждане на делото в разумен срок.

Относно възраженията на адв.И.В. за незаконност на оперативните беседи, проведени с подсъдимите преди да придобият процесуално качество по делото съдът намира следното: Според текста на ЗМВР, който е бил в сила към момента на провеждане на беседите със задържаните лица З., Г. и Р. и последвалата беседа с В. /последните изменения с ДВ бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 1.01.2015г/, полицейските органи са имали правомощия да извършат оперативно-издирвателната дейност по получени данни за лица, които подготвят, извършват или вече са извършили престъпни деяния, когато тези данни не са достатъчни за образуване или започване на наказателно производство. В случая за извършените престъпления са били започнати досъдебни производства поради самия факт, сочещ осъществени противоправни деяния, без обаче да е било известно на разследващите органи, кой е извършителят им. Наказателни производства срещу конкретните подсъдимите към онзи момент не са били водени или образувани. Едно от основанията за извършване на оперативно-издирвателна дейност според закона е било именно получените данни за лица, които вече са извършили престъпни деяния когато срещу тях не са се водили наказателни производства за това. По искане на  органите на досъдебното производство полицейските служители също са били в правомощията си да извършат оперативно-издирвателната дейност за събиране на информация за извършителите на противоправните деяния, което се осъществява според закона чрез оперативна комуникация с лица. Тази дейност не може да се приеме за формална такава, тъй като на полицейските органи по силата на същия закон е възложено изрично да предотвратяват, пресичат и разкриват престъпления, независимо от това дали допълнително ще им бъдат възложени компетенции. Именно в тази връзка на полицейските органи е предоставено и правомощието да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Задържането на лица по ЗМВР се осъществява от полицейските органи, а не от разследващите такива и се извършва при наличие на данни, че лицето е извършило престъпление, независимо дали ще последва или не привличането му в качеството на обвиняем.

Адв. И.В. твърди, че оперативната беседа не е била средство за извършване на оперативно-издирвателна дейност по смисъла на ЗМВР към разглеждания период на време, но това не е така. Видно от чл. 10, ал. 1 от ЗМВР /ДВ бр. 107 от 24.12.2014 г., в сила от 1.01.2015г/ оперативно-издирвателната дейност се извършва чрез събиране, съхранение и обработване на информация, а последното според ал.2, т.5 на същия член се осъществява чрез „оперативна комуникация“ с лица. Дали същата ще представлява „оперативна беседа“, в смисъла на разпространения и наложил се теоритичен термин, определящ разговор с оперативна цел между полицейски служител и гражданин или ще представлява „снемане на обяснения“ като елемент от извършвана извънпроцесуална дейност при водена предварителна проверка, в случая е без значение защото и в двата случая се касае за вид комуникация с лица, позволена от закона.

 

Относно възраженията на адв.Д.Д., за липса на доказателства, които да сочат наличие на сценарий, разпределение на ролите между съизвършителите, както и липса на доказателства, че подс.Г. е получил поръчка именно за убийството на свид.Г., съдът уточнява, че доказателства за тези факти се съдържат в обясненията на подс.Б.Р. и обясненията на подс.С.Г., относно разпределението на ролите, а относно умисъла на дейците – в обясненията на подсъдимите Р., Г. и З., потвърдени от свидетелските показания на К.М., П.Б. и Т.М., както и в показанията на свид.Р.Х., който научил от подс.Ч., че той е поръчал убийството на Г. и от показанията на свид.Д.К., който цитира реплика от подс.З. за това какво се е искало от него във връзка с епизодичното му участие. Всички тези обстоятелства са обсъдени по –горе, при извършената от съда оценка и анализ на доказателствата. Следва да се повтори за яснота, че подс.Р. е посочил в разпита си пред съдия от досъдебното производство, приобщен в съдебното следствие чрез прочитането му, че са се разбрали със С.Г. като влезе Г. във входа, подс.Р. да се размине с него по стълбите и той да го нападне в гръб, а Г. да го нападне отпред, като това трябвало да се случи едновременно /том 2 стр.44/. В обясненията си пред съда подс.Г. заявява „…и двамата трябваше да го намушкаме…“. За разпределените роли при нападението между извършители се съди и от действията им, в които първоначалният им замисъл се е изразил, видно от които същият е бил изпълнен до съпротивата оказана от свид.Г.. За умисълът на лицата съдът е изложил своите аргументи защо същият е пряк, алтернативен такъв. Умисълът на участниците в престъплението по чл.116 от НК категорично не е евентуален такъв, тъй като с действията си са целяли да лишат пострадалия от живот или да го приведат в състояние на „кома“. Това е била пряката цел на съучастниците, а не възможен вероятен страничен резултат с настъпването, на който съучастниците да се съгласяват в преследването на друг резултат от тях. За отношението на извършителите към настъпването на обществено опасните последици от деянието по чл.116 от НК се съди от действията им, в които намеренията им са се обективирали.

Адв.Д. също така, твърди, че липсва користна цел у подс.Г., при осъществяване на деянието по чл.116, вр. чл.115 от НК. В действителност видно от доказателствата по делото, именно користната цел се явява мотива за подс.Г. да вземе участие в престъпната дейност реализирана от няколко лица. Видно от обясненията на подс.З., Г. и Р., подкрепени от показанията на свид.К.М. и Т.М., за извършване на престъплението от страна на подс.Г. и подс.Р., подс.З. им обещал парична сума, по който начин ги склонил към участие в това противоправно деяние. Убийството е извършено с користна цел, когато деецът е желаел чрез него да набави за себе си или за другиго имотна облага. Такава се явяват обещаните им от подс.З. парични средства, поради което предвид доказателствата, аргументите на адв.Д. не мога да бъдат приети като основателни от съда.

По възраженията на адв.Д. за наличие на доброволен отказ от подс.Г. от довършване на престъплението, съдът е изложил подборни аргументи при оценката на доказателствата и твърденията на самия подс.Г. в тази насока. В случая от доказателствата не се констатират признаци на този институт за да бъде същия приложен.

По отношение на възраженията на адв.З., изложени в хода на съдебните прения, съдът намира следното: Не може да се сподели анализа на доказателствата направен от адв.З., в насоката, че ако умисълът на лицата е бил за убийство, то подс.Р. е нямало да се откаже толкова лесно. Адв.З. сочи, че на пострадалия в крайна сметка са били нанесени леки телесни повреди и оздравителния процес е бил кратък. Според съда умисълът на подс.Р. не се извлича от това, което е можел да стори, а от това което е сторил в действителност. Действията на подс.Р., вида на използваното от него средство за извършване на престъплението, участието на двама извършители в изпълнение на общия на съучастниците план, нападението осъществено в тъмната част на денонощието, броят на нанесените удари в област на човешкото тяло, в която се намират жизненоважни органи, макар и да не е използвана от дееца голяма сила, сочат вида на неговия умисъл. Следва да се има предвид и обстоятелството, че извършителят към онзи момент е бил непълнолетен, незрял и неопитен, с чисто съдебно минало, който в случая е бил подбуден единствено от желанието да се обогати финансово, за това и упоритостта му в постигане на преследваната цел не е била прекомерно голяма. Няма как обаче да се отрече значението на седем на брой прободно-порезни рани, насочени в гърба на жертвата, част от тях попаднали именно там.

Адв.З. на следващо място твърди, че няма пряк умисъл у подс.Р. за осъществяване на престъпление по чл.216 от НК, тъй като целта му не е била да повреди вменените му във вина два леки автомобила. Съдът споделя това становище на защитата. То напълно се подкрепя от доказателствата по делото, които сочат каква цел е преследвал подс.Р.. Деянието по чл.216 от НК обаче от субективна страна може да се осъществи и с евентуален умисъл, когато деецът съзнава, че въздейства върху чужда вещ, предвижда унищожаването или повреждането й като последица, но се отнася безразлично към този резултат. В случая е установено, че автомобилите „*** ***“ и „*** ***“ са били паркирани в непосредствена близост до автомобилите, които извършителите искали да запалят, но това не се оказало причина, която да ги въздържи от последвалото им поведение. Именно в резултат на същото настъпило повреждането на чуждите движими вещи, което подс.Р. съзнавал и същевременно се съгласил с настъпването на този страничен резултат.

По възраженията на адв.З. и адв.К. срещу приетия за съвместно разглеждане по делото граждански иск, съдът се е произнесъл при обсъждане на възраженията на адв.И.В..

 

По възраженията на адв.В.К. на първо място следва да се посочи, че съдът не констатира данни да са били нарушени правата на подс.В.. Този подсъдим е бил призован да се яви в качеството на свидетел на 25.01.2015г във Второ РУ на МВР гр.П. от разследващ орган. Към разпит на свидетел не се стигнало, тъй като при проведената оперативна комуникация с него от полицейските служители се установили данни за съпричастността му към извършване на различни престъпления. На основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР полицейски орган задържал подс.В.В. за срок от 24ч, считано от 17.50ч, като при задържането си подс.В. попълнил и декларация, в която посочил от кои свои права желае да се ползва. Липсват доказателства да е била отказана консултация на задържаното лице с адвокат, така както твърди адв.К.. Полицейските служители не са били длъжни да упражнят правомощията си по чл.72, ал.1 от ЗМВР към момента, в който подс.В. се е явил в сградата на полицията. Същият е бил призован от разследващ орган за разпит на свидетел, което сочи, че от страна на разследващия орган е имало и искане за провеждане на оперативно-издирвателна дейност във вид на оперативна комуникация с това лице преди разпита му в качеството на свидетел. За провеждането на тази комуникация законът не изисква лицето да е задържано по реда на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Още повече следва да се отчете и факта, че към момента на призоваването на В. като свидетел, срещу него не са били събрани доказателства, възпроизведени в разпитите на подсъдимите З. и Г., по -късно същия ден. Относно посоченото разпознаване на подс.В., същото се явява извънпроцесуална дейност и като такава към него не са налице изискванията на НПК като процедура за провеждането му. Същевременно същото няма и наказателноправно значение, тъй като не представлява годен източник на доказателства.

Относно посочените от адв.К. обстоятелства какви доказателства е можело да бъдат събрани в хода на досъдебното производство от страна на разследавщите органи и прокуратурата, същото е неотносимо към така установената доказателствена съвкупност по делото. Дали са били правени опити в насока да се установят доказателства по сочения от адв.К. начин, от настоящото дело не може да се установи, но тъй като такива е факт че не са събрани то липсата им не доказва нищо.

Адв.К. възразява и срещу фактологията изложена в обвинителния акт за телефонното повикване /стрела/, което подс.В. инициирал към подс.Г. в момента, когато свид.Г. се насочил от местоработата си към дома си. Адв.К. упреква прокуратурата в бездействие по този факт, тъй като не били изискани разпечатки от мобилните оператори в срок. Тук следва да се отчете единствено безспорния факт, че това престъпление е било осъществено на 12.02.2014г и към онзи момент участието на подс.В. в престъпната дейност е било абсолютно неизвестно за разследващите. Същото е било установено за първи път след задържането на подс.З. на 23.01.2015г. Видно от разпоредбата на чл.250а от ЗЕС в сила към момента на установяване самоличността на подс.В., данните, за които става въпрос се съхраняват за срок от 12 месеца, който фактически е изтичал. Според текста на закона обаче се пази информация за осъществена връзка, като източника, направлението й, дата, част и продължителност. В случая при това неприето повикване /„стрела“/, връзка между подс.В. и подс.Г. по смисъла на ЗЕС не е била осъществена.

Адв.К. излага възражения за липса на умисъл у съучастниците за извършване на убийство. Този въпрос е обсъден от страна на съда както при анализа и оценката на доказателствата, така и при посочените възражения по-горе от останалите защитници по делото, поради което е ненужно съдът да повтаря аргументите си, поради, които намира възражението на защитата за необосновано. Тук следва да се отчете обаче посоченото от адв.К. обстоятелство, че умисълът на съучастниците е общ и подс.В. няма как да отговаря за това, което са направили подс.Г. и подс.Р. извън него. Защитата сочи наличие на ексцес от страна на извършителите, за който останалите съучастници според него не следва да носят наказателна отговорност. Съдът не приема становището на адв.К., за наличие на ексцес в умисъла на съизвършителите Г. и Р.. Съизвършителите са действали при пряк алтернативен умисъл за телесна повреда или смърт на пострадалия. Фактът, че смъртта е била предвиждан и целен резултат се установява от обясненията на подс. З., който разказва към какви действия е бил подбуден от подс.Ч. и това се потвърждава и от показанията на свид.Р.Х., който пряко възприел думите на подс.Ч. относно убийството на Г.. За решението на подс.З. в същата насока сочат действията му относно избора на средствата за извършване на престъплението, организацията по осъществяването му, в която са ангажирани двама извършители, съветите за мястото на ударите, които дал на извършителите. Видно от показанията на свид.Б., подс.В. е бил наясно с тези обстоятелства, което се сочи и от подс.Г.. За умисъла на подс.З. са налице доказателства в показанията на свид.Д.К., който сочи, че от подс.З. научил, че целта на участниците е била убийство. Този факт косвено потвърждава останалите доказателства за формата на вина, при която е действал подс.В.. За същата са налице доказателства и в обясненията на подс.Г., който казва, че първоначално подс.В. е трябвало да удари свид.Г. с камък отдалече „някъде по главата“. Последното се потвърждава от показанията на свид.П.Б.. Всички тези факти в съвкупност сочат, че единият от целените резултати е бил именно смъртта на пострадалия.

Адв.К. призовава съда да не кредитира свидетелските показания на полицейските служители. Като аргумент адв.К. сочи решение № 257 от 17.05.2001 г. на ВКС по н. д. № 255/2001 г., II н. о., докладчик председателят Р. Ненков, според което когато съдът, е сезиран с искане за вземане или изменение на мярка за неотклонение задържане по стража по реда на  НПК не може да преценява наличието на "обосновано предположение" на основата на оперативни разработки или каквато и да е друга извънпроцесуална дейност, а само въз основа на доказателства, събрани чрез установените в НПК средства. Факт е обаче, че доказателствата, които съдът в настоящия казус е кредитирал са възпроизведени в устни доказателствени средства каквито са показанията на свидетел, което не представлява извънпроцесуална дейност. Съдържанието на тези показания касае възприятия на полицейските служители при извършена от тяхна страна извънпроцесуална дейност и няма как да е иначе, тъй като ако те бяха извършили процесуална такава, законът не позволява изобщо да бъдат разпитвани, по аргумент на чл.118, ал.1 от НПК.

Относно посоченото от адв.К. съдебно решение № 361 от 8.07.2003 г. на ВКС по н. д. № 123/2003 г., III н. о., докладчик председателят на отделение Е.К., съдът е съобразил тази установена съдебна прак*** при анализа на доказателствата по делото. Според това съдебно решение саморъчното обяснение, след като не е потвърдено в извършения по реда на НПК разпит на подсъдимия, не може да се цени като годно доказателствено средство. Още по-малко според решението би могло да се приемат като годно доказателствено средство показанията на оперативния работник, пред когото е заявено извънпроцесуално самопризнание. Настоящият съдебен състав е оценил показанията на полицейските служители като източник на доказателства в подкрепа на самопризнанията на подсъдимите З., Г. и Р. и като източник на доказателства за това как се е стигнало до установяване на съпричастността на конкретни лица и свидетели. Същите показания не са изолирани от останалите доказателствата по делото и са в подкрепа на показанията на свид.Д.К., до установяването на който се стигнало след посочването му от подс.В. именно по време на неговите извънпроцесуални самопризнания. В този смисъл извънпроцесуалните самопризнания на този подсъдим са се явили средство за разкриване на първични доказателства, което съдебната прак*** допуска видно от  Решение №276 от 13.07.2015г по н.д. №818/2015г на ВКС III н.о. Извънпроцесуалните самопризнания под формата на  обяснения нямат сами по себе си никаква процесуална стойност поради, което е без значение каква помощ е била оказвана на подс.В. при изписване на съдържанието им. Дали при изборът на конкретно изразно средство от подсъдимият същият е бил насочван или му е оказвана помощ при записването на обясненията му е без значение тъй като съдът не може да анализира тези писмени обяснения, за да е от значение точното използвано изразно средство. Следва обаче да се посочи, че предвид доказателствената съвкупност по делото съдът счита за неоснователни твърденията на подсъдимия и защитата за това, че подс.В. е писал саморъчните си обяснения под диктовка касателно фактите, за които свидетелите впоследствие разказват. Това е така тъй като, както съдът е посочил по-горе, тези обстоятелства, възпроизведени в показания на полицейските служители, се доказват с фактите изложени в разпитите на подсъдимите З., Г. и Р. и от показанията на свид.К., подкрепени с тези на свид.О..

Сочената от адв.К. съпричастност на друго лице на име Т. към извършени противоправни деяния съдът не намира за необходимо да обсъжда, тъй като се касае за страничен факт извън предмета на доказване по делото. За същото е известно, че е било посочено за първи път от подс.З. и местонахождението му не било установено, като са налице данни да пребивава в чужбина, поради което видно от материалите по делото същият бил обявен за издирване. Фактът, че такова лице е било посочено от подсъдимите съдът единствено е ценил като контролен такъв, чрез който се проверява достоверността на доказателствените източници и доброволната воля на подсъдимите при даване на обяснения от тях. Дейността на това лице обаче няма как да се изследва тъй като такава не е описана в депозирания обвинителен акт.

Относно огледните протоколи, в които като поемно лице е посочен разпитания по-късно като свидетел Н.Н., съдът се е мотивирал при анализа на доказателствата. Не може да се приеме като обосновано твърдението на адв.К., че протоколите за оглед на местопроизшествие от ***г са негодни доказателствени средства. Участието на свид.Н.Н. като поемно лице и при двата огледа следва да се вземе предвид единствено при оценка достоверността на показанията му, доколкото същия е бил и пострадал от извършеното към онзи момент деяние. Относно възраженията за допълнителния оглед липсват  данни за въздействие на местопроизшествието преди извършване му. Тези твърдения на защитата представляват само една хипотеза без да се сочи дори какви изменения е могло да настъпят между двата огледа, предвид характера на извършеното престъпление. Разликата между двата протокола за оглед е тази, че при втория протокол за оглед е използвана светлата част на денонощието за да бъдат изготвени фотоснимки на местопроизшествието. Също така при втория оглед са иззети две обтривки от два от автомобилите и едно обгоряло уплътнение от третия автомобил, от които обаче впоследствие при изготвената експертиза  /стр.28, том 10 от ДП/ следи не са били установени. Предвид тези факти въпросът дали местопроизшествието е било запазено е несъстоятелен, тъй като това обстоятелство няма как да се отрази на фактологията по делото.

По отношение на възраженията на адв.К. за начина, по който пожаро-техническата експертиза е била назначена, съдът не намира, че същите са се отразили по какъвто и да е начин върху достоверността на изготвеното заключение. Липсват данни, които да създават основателно съмнение за заинтересованост или предубеденост на вещото лице, изготвило експертизата. В случая не са били налице каквито и да е основания по чл. 148 от НПК за отвеждане на вещото лице, които непредубедено и незаинтересувано са изложили своите експертни изводи. Никакви съмнения няма в безпристрастността на специалиста и в способността му да бъде независим в изясняването на въпроси от предмета на доказване по делото. Нормата на  чл. 147 НПК не въвежда специални изисквания за условията и реда за назначаване на експертите, каквато регламентация обаче се съдържа в устройствения закон - чл. 396, ал. 1 ЗСВ, съгласно който, вещите лица се назначават по принципа на случайния подбор от съответния списък на специалисти, утвърдени за вещи лица. В съответствие с разпоредбата на чл. 144-145 НПК и чл. 396, ал.1 от ЗСВ вещото лице се назначава от органа, който възлага експертизата. Последната разпоредба обаче важи единствено за органите на съдебната власт. Няма правила, които да сочат изискване към разследващите органи от изпълнителната власт да определят вещите лица при случаен подбор. В конкретният случай, видно от постановлението за назначаване на експертиза от 11.03.2014г /стр.30 том 10/ разследващият орган е възложил това на административният ръководител на структурата, към която се е числяло вещото лице Д., но същевременно в постановлението е посочено и поименно, че експертизата се възлага на вещо лице В.Д.. Тези обстоятелства не сочат да е било осъществено процесуално нарушение от страна на разследващия орган. Такова според съда няма дори и да е липсвало поименно посочване на вещото лице в постановлението, тъй като същото е било част от сруктурата, на която е била поставена задачата за изготвяне на експертизата и са спазени изискванията на чл.147 и чл.148 от НПК. Изводът, който вещото лице е направил за умишлено запалване на автомобили, доколкото това е по своя характер правен извод от компетентността на съда, същият не е бил ценен при анализа на доказателствата по делото. Изводът на съда за умисъла на съучастниците в това престъпление е изведен от другите доказателства по делото като обясненията на подс.З., подкрепено със свидетелските показания на полицейските служители, които си кореспондират помежду си, от протокола за оглед и показанията на свидетелите Й. и Н. за факта на пожара и причините довели до същия. В тази насока съдът цени експертното заключение, по всички останали въпроси, на което то е отговорило като първоначалното място на пожара, посоката на разпространение и неговата продължителност, наличието на опасност горенето да се разпростре и  върху лек автомобил „*** 190С“, с ДК№ **, факта, че пожарът е резултат от човешка намеса и са установени признаци свидетелстващи за използвани лесто-запалими и горими течности. Това, че следи от такива не са били установени при изготвената химическа експертиза, не изключва факта, че такива течности са били действително използвани за да бъде стА.ан пожара. Вещото лице Б. в разпита си пред съда / протокол от 12.12.2016г/ е обяснило, че към момента на  изготвяне на експертизата в БНТЛ при ОДМВР П., лабораторията не е разполагала с инструментален метод за откриване на следови количествата върху тампоните, с които са били взети натривки от местопроизшествито. За използване на запалителни течности обаче се сочи в обясненията на подс.З.. В тази насока са и доводите на вещото лице, което е направило своите изводи, въз основа на характера на пожара, начина по който се е развил, следите, които същия е оставил.

Съдът намира за недоказани твърденията на адв.К. за това, че свидетелите К. и О. били заплашвани  от полицеските служители преди да бъдат разпитани като свидетели. За подобно заплашване тези свидетели не съобщават, поради което и изводът на защитата в тази насока остава необоснован.

 

 По възраженията на защитник Е.В.: Относно проведените оперативни беседи, при които полицейските служители К.М., П.Б., Т.М. и Е.З. са възприели самопризнания на подсъдимите З., Г., Р. и В. съдът вече се е произнесъл в мотивите си по повод анализа на доказателствата и възраженията на останалите защитници. Следва да се посочи единствено, че цитираните мотиви към присъда по ВНОХД 1333/2016г касят съвсем друга фактическа обстановка, при която подобни разпити на полицейски служители не могат да подменят липсвалите първични доказателства. На следващо място полицейските служители не цитират в показанията си дословно саморъчно написаните обяснения от подс.В. за да се поставя въпросът за използваните от него изразни средства. Известно е, че свидетелите преразказват непосредствено въприети от тях обстоятелства според личните си възприятия. От тук и няма как да се прави извод, че казаното от полицейските служители не съответства на използваните изразни средства от подс.В.. Проведеното разпознаване на подс.В. от подс.З. не е източник на доказателства, тъй като същото е било оперативно такова. По тази причина процесуалните изисквания за разпознаване по реда на НПК не важат за оперативното разпознаване на лица и последното не може да бъде източник на доказателства в наказателното производство. За съответствието между самоличността на лицето В., посочено от подс.З. и подс.В.В. се съди от доказателствата по делото, които са разпитите на подс.З. и подс.Г., на свид.Д.К. и свид.И.О. и на полицейските служители Б. и М..

Защитникът Е.В. възразява срещу придадения смисъл на неприетото повикване „стрела“, инициирано от подс.В. към подс.Г.. Излагат се мотиви, че и без същата извършителите са щели да направят това, което са решили. Това твърдение на защитата обаче не отчита факта на самото участие на подс.В. в престъпната дейност. Характерът и степента на това участие съдът е взел предвид при индивидуализацията на наказанието на този подсъдим. Факт е обаче, че такова участие от страна на подс.В. е било осъществено, предвид доказателствата изброени в анализа им по-горе и въз основа на тези доказателства при решаване на въпроса за авторството и вината няма как съдът да направи извод, че този подсъдим следва да бъде оправдан.  А смисълът на това неприето повикване от страна на подс.В. видно от доказателствата е бил с уведомителен характер спрямо съизвършителите, които по този начин научили, че жертвата напуска местоработата си и се отправя вероятно към дома си, каквито навици на свид.Г. били по-рано наблюдавани от подс.В. и подс.Г.. Помагаческата дейност на подс.В. не се е изразила единствено в подаване на този сигнал, а в една по трайна ангажираност на същия, при която свид.Г. е бил наблюдаван, проследяван, изучаван за да се установи местоживеенето му, местата, които посещава, навиците му. Според съдът сочената от защитника Е.В. разлика в часовете в показанията на различни свидетели, за това кога точно свид.Г. е напуснал местоработата си същия ден, няма това доказателствено значение, което й се предава. Тази разлика в показанията на свидетелите не сочи възможност за други изводи по фактите и правото.

Съдът намира, че експертизите по делото са назначени съобразно изискванията на закона, като са били спазени разпоредбите на чл.147 и чл.148 от НПК. Следва да се подчертае, че няма правила, които да сочат изискване към разследващите органи да определят вещите лица на случаен принцип. Необходимо е обаче безусловно да се спазват изискванията на чл.148 от НПК, който сочи кои лица не могат да бъдат вещи лица. При експертизите изслушани и приети в съдебно следствие на делото не са констатирани случаи на неспазване на изискванията на чл.148 от НПК.

За наличие на знание у подсъдимите, че пожарът е могъл да се разпростре върху други обекти се съди от обективните факти, сочещи каква е била конкретната обстановка на местопроизшествието. Касае се до местоположението на обектите едни към други и възникване на представи у извършителите за същите. За да се направи преценка от тяхна страна, че непосредствената близост между обектите ще създаде опасност от това горенето да се разпростре върху не пряко целени такива, не са необходими специални знания у извършителите. Тази преценка се прави на база обикновените знания у всеки човек и логиката на причинно следствените процеси произтичащи от естеството на нещата и връзките помежду им.

Твърденията на защитника Е.В., че са налице данни, че причината на пожара е електротехническа са необосновани от доказателствата по делото. И експертните заключения и видно от самите огледи на местопроизшествието и приложените фотоалбуми огнището на пожара е външно.

За използваната методика за оценка на цените от вещото лице К.М. съдът сочи следното: Наредба № 24 от 08.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, действително е била отменена с ДВ бр.90 от 31.10.2014г и актуалната наредба действаща по време на изготвянето на експертните заключения и понастоящем е Наредба № 49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, обнародвана в ДВ, бр. 90 от 31.10.2014. Видно от актуалната наредба  в чл.1 ал.3 от същата с тази наредбата се въвежда единна методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. В  параграф 3 от преходните и заключителни разпоредби обаче се сочи, че до приемане на методиката по чл. 1, ал. 3 от тази наредба се прилага методиката по чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Именно тази актуална за момента методика е използвало и вещото лице, тъй като нова такава по чл.1, ал.3 от Наредба №49/2014г до сега не е приета. Това, че вещото лице сочи именно отменената наредба касае ползваната от него методика за оценка, която е в сила и до днес. Именно в тази методика е посочено и понятието „тотална щета“.

Относно възраженията на подс.В.В., че е искал да му се осигури адвокат, но това не е било сторено от страна на полицейските служители, съдът е посочил становището си по-горе. Следва да се допълни, че от документите е видно, че подс.В. е бил уведомен при задържането му за правото му на адвокатска защита и в декларацията, която попълнил на 25.01.2016г подс.В. посочил, че желае защита от служебен адвокат по реда на ЗПП. Дали полицейските служители са изискали такъв от определените дежурни адвокати към онзи период, по делото доказателства няма. Единствено е видно, че подс.В. е упълномощил адв.В.К. да го представлява в това наказателно производство на 26.01.2015г. и привличането на подс.В. като обвиняем по делото с участието на този адвокат се е осъществило на 26.01.2015г в 13,25ч. На прак*** участие на защитник на подс.В. към момента когато той е придобил процесуално качество по делото е било осигурено и по тази причина нарушение на правото на защита на този подсъдим в наказателното производство съдът не констатира.

 

По възраженията на адв.Л. и адв.Д.: Твърди се, че подс.Г. не е знаел какво има в чувала, който е носел и в който са се намирали установените и иззети при претърсването боеприпаси. Била обичайна и трайна прак*** подс.Г. да изпълнява нареждания на подс.Ч., които не са били свързани с работата му, като да пренесе личен багаж на подс.Ч.. Сочи се, че подс.Г. е следвало да изпълнява нарежданията на подс.Ч., като в тази насока като аргумент се сочи характера на подс.Ч.. Последните два аргумента съдът приема за обосновани и доказани по делото и същите са взети предвид при анализа на доказателствата. Действително според съда не става ясно в кой момент подс.Г. е заявил пред полицейските служители чии са патроните- преди лично да възприеме съдържанието на чувала непосредствено пред полицейските служители или след това. Свид.Ч.Г. сочи, че при задържането му, подс.Г. заявил, че тези ловни патрони са притежание на подс.Ч.. Свидетелят сочи още, че подс.Г. първо бил запитан „чии са тези патрони“ и тогава подс.Г. отговорил, че са на подс.Ч.. Свид.Ч.Г. не може да каже пред съда как е изглеждал външно пренесения от подс.Г. багаж от къщата до линейката, чието съдържание е било установено при задържането на подс.Г.. В този смисъл е възможно да се твръди, че подс.Г. е говорил за съдържанието на багажа чак след като го  възприел непосредствено пред полицейските служители. За знанието на подс.Г. относно съдържанието на товара обаче съдът прави извод от другите събрани доказателства, описани при анализа на доказателствата по-горе. Посочените показания на свид.Ч.Г. подкрепят така направения извод от съда въз основа на другите доказателства. Аргументите на съда са изложени при оценката на доказателствата по-горе, но за пълнота следва да се посочи, че съдът кредитира прочетените по реда на НПК обяснения на подс.Ч., подс.Г. и свид.Г., от които се установява знанието у подс.Г. за вида на пренасяния от него багаж. Видно от приобщените показания на свид.Ч.Г. от досъдебното производство, подс.Г., при задържането му на местопроизшествието, заявил, че прибирал патроните от помещението на ул.** №*, тъй като се притеснил, че може броя на патроните да е в повече от разрешеното. В този момент подс.Г. не е съобщавал да не знае какво е съдържанието на чувала, да е взел нещо по грешка, да е бил пратен да вземе мръсен багаж от лова или нещо друго- съвсем логични действия в случай че подс.Г. действително се беше изненадал от съдържанието на чувала при установяването му от полицейските органи. Подс.Г. обаче не въобще не изразил изненада от така установеното съдъжание на чувала, видно от неговите обяснения и от показанията на свидетеля Ч.Г.. Вместо това подс.Г. съвсем съзнателно и убедително обяснил, че прибирал патроните от помещението на ул.** №*, тъй като се притеснил, че може броя на патроните да е в повече от разрешеното. Също така видно от приобщените обяснения на подс.Ч. от досъдебното производство, депозирани от него на 29.01.2015г., именно той изпратил подс.Г. да прибере багажа, представляващ патрони. Предвид тези доказателства съдът не може да приеме като обосновани твърденията на защитата, сочещи липса на представи у подс.Г. за съдържанинето на пренесения от него багаж.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената по делото безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимите са осъществили всички признаци на съставите на престъпленията от обективна страна и субективна страна, за които са били привлечени като обвиняеми от страна на държавното обвинение.

При повечето от деянията е налице съучастие по чл.20 от НК. По отношение на формата на съучастие, същата се доказва от конкретните действия на всеки съучастник, в които се проявява и психичното му отношение към извършеното, като е налице взаимна информираност и е налице общност на умисъла. Това сочат деянията на отделните участници, които са взаимно обусловени и координирани, реалния личен принос на всеки един от тях за осъществяване на конкретно и индивидуално определено действие, причинна връзка обективно проявена между тях и престъпния резултат, представата в съзнанието на всеки един от подсъдимите, че не е сам и осъществява престъплението заедно с други. Извършителството е основната форма на съучастие, без чието осъществяване не може да възникне отговорността на останалите съучастници. От обективна страна за извършителителя /съизвършителите е характерно, че е налице участие на едно или повече лица в самото изпълнение на престъплението, когато извършителя или всеки от съизвършителите осъществява елементи от изпълнителното деяние като резултат на общия им замисъл и неговото реално изпълнение. От субективна страна при съизвършителството освен това, че всеки предвижда общественоопасните последици на извършваното от него деяние и съзнава обществено опасния му характер, всеки от съизвършителите съзнава, че осъществява деянието съвместно с друго лице, като иска настъпването на целения престъпния резултат от тях. Освен умисъл за съответния вид престъпление, при съучастниците е налице и умисъл за съучастие, който се отнася до отношението на отделния съучастник към самото съучастие. Умисълът за съучастие може да бъде и евентуален, когато съучастникът предвижда поведението на останалите лица и съзнава обществено опасния му характер, но се съгласява с това възможно участие, без пряко да го цели.  Това се отнася само до отношението на отделния участник към самото съучастие. Именно тази форма на вина по отношение на съучастието се наблюдава конкретно за подс.Ч., който разчитал на подс.З. да привлече в престъпната дейност толкова и тези лица, които самият той прецени, по който начин се е съгласявал и с възможното им участие. В случая подс.Ч. дори не познавал подс.Г., подс.Р. и подс.В., като тяхната конкретна самоличност била без значение за него, доколкото се касае за лица, способствали за постигането на пряко целените престъпни резултати от него. По отношение на същите лица подс.Ч. проявил евентуален умисъл за съучастие, а по отношение на съучастието си с подс.З. умисълът му бил пряк. Същото се отнася и за подс.Г., подс.Р. и подс.В. относно тяхното отношение към съучастието им с подс.Ч., което сочи косвен умисъл за съучастие. А спрямо подс.З. и помежду си, съответно на конкретните престъпления, тези подсъдими проявили пряк умисъл за съучастие. Следва да се уточни, че видно от доказателствата, трайната престъпна дейност на съучастниците е била осъществявана при по-висока степен на организираност от обикновеното съучастие, което предполага и възможността не всички съучастници да са се познавали помежду си.

Относно съдържанието на умисъла за извършеното конкретно престъпление, неговата форма и съдържание ще зависят от вида на осъщественото престъпление и отношението на дееца към същото, описани по-долу.

Някои от престъпленията, осъществени от подсъдимите представляват, форма на усложнена престъпна дейност, съобразно критериите на чл.26 от НК и Тълкувателно решение №3 от 15.02.1971г на ОСНК на ВС. От фактическата обстановка е установено, че тези деяния осъществяват поотделно едно и също по вид престъпление- това по чл.330 НК или това по чл.216 от НК, при относително една и съща обстановка, предвид времето, мястото и начина на извършване  и при едно и също трайно отношение от страна на дееца. Единството на продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че една част от деянията си деецът е осъществил сам, а останалите в съучастие с трети лица, валидно по отношение престъплението по чл.216, ал.1 НК осъществено от подс.В.. При настоящата фактическа обстановка се установява, че промеждутъците от време между деянията не са толкова продължителни, че да премахват единството между отделните деяния. Най-големият обхванат от обвинението период е малко над една година, който период предвид вида и броя на деянията обхванати от него, отговаря на изискването на закона за непродължителност. От субективна страна връзката между отделните деяния се проявява и в повторността на едно и също психическо отношение на дееца към обществено опасните последици, като в настоящия случая доказателствата сочат умишлена  форма на вина на дейците.

 

От правна страна всички деяния са обсъдени по-долу съобразно поредността на същите, изложена при описанието на фактическата обстановка по делото, с условната номерация на същите там, както следва:

 

1.               От описаната по делото фактическа обстановка, отнасяща се за  деянието, осъществено на ***г., се установява, че подс.В.В.,  в съучастие с  подс.А.Ч. като подбудител и подс.В.З. като подбудител и  помагач,  е запалил имущество със значителна стойност - лек автомобил марка “***” модел “***” с рег. № ***, собственост на “***” ЕООД гр. П., на стойност 38000 лева  и лек автомобил марка “***” с рег. № ***, собственост на А.Й.Й. на стойност 8000 лева, като са последвали вреди в размер на 34200 лева за автомобила ***” модел “***” с рег . № ***, и вреди на стойност 6800 лева  за автомобила “***” с рег. № ***, като всички вреди възлизат на обща стойност  41000 лева.

От доказателствата по делото се установява, че именно подс.В. е извършил действия с които е стА.ал процеса на самостоятелно горене на автомобилите, чрез използване на течност за бързо разпалване. За извършване на тези действия подс.В. бил  умишлено склонен от подс.В.З., който от своя страна бил умишлено склонен от подс.А.Ч.. Налице е специфичната форма на „съучастие в съучастието“. Чрез действията си на убеждаване и обещаване на парично възнаграждение подс. Ч. склонил подс.З. да извърши действия, чрез които да убеди друго лице- в случая подс.В. да осъществи  престъплението палеж. Чрез това въздействие от страна на подс.Ч. у подс.З. се формирало решение да склони подс.В., последния да извърши поисканото от страна на подс.Ч. престъпление. Това подс.З. сторил като от своя страна лично убедил подс.В. да извърши престъплението и му обещал парично възнаграждение. В резултат на действията на подс.З. у подс.В. възникнало решение да извърши престъплението и в изпълнение на същото той пристъпил към осъществяването му, като извършил действия от естеството си за предизвикат процес на самостоятелно горене на предметите на перстъплението. За осъществяване на това, подс.В. бил улеснен от страна на подс.З. чрез съвети и разяснения, относно даване на информация за автомобилите и местонахождението им, както и даване на съвети за начина на запалването им.

С действията си подс.В.В. изпълнил състава на престъпление по чл.330 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, тъй като в резултат на същите бил стА.ан процес на самостоятелно горене, с което престъплението е довършено. Значителната стойност на запаленото имущество е обективен признак от състава на престъплението, като за наличието му следва да се отчете стойността на това имущество, което е било запалено и обективно е могло да пострада /Решение № 273 от 2.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 691/2012 г., I н. о./. Предмет на престъпното посегателство е имущество със значителна стойност. Същата се определя съобразно критерия заложен от актуалната съдебната прак*** на ВСК за понятието значителни вреди, според който такива са вредите на стойност над 14 минимални работни заплати за страната - Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о.

От субективна страна деянието е осъществено от съучастниците с пряк умисъл. Подс.Ч. съзнавал, че чрез действията си на убеждаване и обещаване на парично възнаграждение склонява подс.З. да извърши престъпление, съзнавал е обществено опасният характер на това деяние и неговите обществено опасни последици, като е искал настъпването им. С поведението си подс.Ч. е имал за цел да формира у подс.З. решение последният да извърши престъпление. Подс.Ч. е съзнавал, че в резултат на въздействието от негова страна към подс.З. у последният ще възникне решение на свой ред той да склони друго лице, което да осъществи поискания от страна на подс.Ч. палеж на конкретните автомобили на значителна стойност, като подс.Ч. е целял настъпването именно на тези последователни резултати.  Подс.З. от своя страна нямал съзнание за извършване на престъпление по отношение на автомобилите, ползвани от семейство Й., предмет на това деяние, преди оказаното върху него въздействие от страна на подс.Ч.. В резултат на същото у подс.З. възникнало решение да склони подс.В. към осъществяването на палеж на двата посочени от него автомобила. Установените факти сочат „съучастие в съучастието“, под формата на подбудителство към подбудителство между подс.Ч. и подс.З.. Подс.З. от своя страна съзнавал, че действията му са от естеството си да предизвикат възникване на решение у подс.В. да извърши престъплението палеж по отношение на конкретните автомобили, като искал настъпването именно на този резултат. Подс.З. съзнавал, че чрез дадените от него съвети и разяснения като посочването от негова страна на автомобилите и местонахождението им фактически улеснява действията на подс.В., преди същите да бъдат извършени, като е искал именно това. В резултат на действията на подс.З., подс.В. взел решение да извърши действия, с които да предизвика процес на горене на два посочени му от подс.З. автомобила. В действията си подс.В. бил улеснен от подс.З., чрез съветите, които получил как да стори това и разясненията в тази насока. Подс.В. предвиждал, че чрез своите действия ще причини пожар, който ще засегне чуждо имущество, което е със значителна стойност, съзнавал общественоопасния характер на това деяние, като искал настъпването на този резултат и е имал за цел неговото предизвикване. Всички обективни признаци от състава на престъплението намерили отражение в представите на съучастниците.

Между подсъдимите Ч., З. и В. съществувал, общ умисъл за съучастие, при който всеки  съучастник е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и тези, които ще последват от деянията на другите съучастници. Този общ умисъл за съучастие съществува независимо от това, че за подс.Ч. е била неизвестна самоличността на извършителя- подс.В.. За него е било важно да се реализират в обективната действителност пряко целените от него действия и техния резултат, независимо от броя и конкретната самоличност на останалите съучастници, както и е било важно собствената му самоличност да не бъде известна на останалите съучастници. Именно поради тази причина действията на подс.Ч. са били насочени само спрямо едно единствено лице при всичките престъпления, в които взел участие- към подс.З., на когото разчитал за съответната организация за изпълнение на поставената от него задача. По същият начин подс.В. е бил безразличен към обстоятелството, кой е първоизточника на първото решение за осъществяване на конкретното престъпление. У същият е било налице съзнание, че подс.З. осъществява противоправна дейност било по свое решение било в изпълнение на решение на други лица. С оглед доказателствата сочещи по-високата степен на организираност от тази на обикновеното съучастие по чл.20 от НК и поради установената конспиративност и трайна ангажираност към осъществяване на разнородни престъпления е напълно възможно не всички от съучастниците да се познават помежду си. Всеки от съучастниците е съзнавал и обществено опасния характер на деянията и е искал извършването на престъплението с настъпване на неговите вредни последици. По отношение на подс.Ч. и подс.З. посоченото деяние се явява елемент от усложнена престъпна дейност, тъй като същото е осъществено заедно с други деяния, които поотделно осъществяват различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка  и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

2.               Със същото деяние по т.1, осъществено на ***г от страна на подс.В.В., бил осъществен състава на още едно престъпление, като двете престъпления се намират в условията на идеална съвкупност. От доказателствата по делото се установява, че в резултат на извършените действия на подс.В. са увредени два различни непосредствени обекта на посегателство и по този начин този подсъдим е осъществил съставите на две отделни престъпления.  От фактите по делото, че установява, че на *** г. в гр. П., по същото време и на същото място като деянието по т.1 от условната номерация, подс.В. самостоятелно противозаконно е повредил лек автомобил марка “***” модел “190Е” с рег. № ***, собственост на Н.И.Н., като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 204 лв. Макар и това да е сторено по един общоопасен начин, липсва в конкретния случай признак от обективна страна от престъплението по чл.330 от НК, а именно значителната стойност на предмета на престъплението, за да е възможно това престъпление да се квалифицира по този текст от закона. Видно от изготвената автооценъчна експертиза стойността на този автомобил към инкриминираната дата е била 3000лв. Критерият за понятието «значителни» вреди или стойност е въведен с Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о., според което такава ще бъде стойността над 14 минимални работни заплати за страната. Към датата на осъществяване на това престъпление минималната работна заплата в страната е била 340лв, определена с Постановление на МС №249 от 31.10.2013г. и видно от този факт лекия автомобил марка “***” модел “190Е” с рег. № *** не е представлявал имущество на значителна стойност по смисъла на чл.330 от НК.

С тези действия си подс.В. от обективна страна осъществил състава на престъпление по чл.216, ал.1 от НК. Видно от доказателствата по делото този автомобил се намирал в непосредствена близост до автомобила марка “***” модел “***” с рег. № *** и автомобила марка “***” с рег. № ***, като бил паркиран помежду им. Този обективен факт не останал невъзприет от страна на подс.В.. Сам по себе си този факт води до ясно съзнание и логически извод, за това че в резултат на стА.ане на процес на горене спрямо заобикалящите го автомобили, намиращият се помежду им вероятно ще бъде повреден. Този обективен факт обаче не разколебал подс.В. в решението му. След като обективните признаци на това престъпление се отразили в съзнанието на този подсъдим, той съзнал общественоопасния характер на възможното увреждане на чуждия автомобил “***” модел “190Е” и съзнал вероятното настъпване на тези вредни последици. Подс.В. съзнавал, че увреждането на  автомобил “***” модел “190Е”  е вероятен страничен резултат, спрямо целеното от него опожаряване на автомобилите  „***” модел “***” и автомобил марка “***” и се съгласил с настъпването му. Това деяние от субективна страна подс.В. осъществил с евентуален умисъл.

3.               От описаната фактическа обстановка се установява, че на 10.01.2014 г. в гр. П.  подс. А.Ч., склонил подс. В.З. чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение да склони от своя страна другиго, който противозаконно да унищожи чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на лек автомобил марка “***” модел “***” и с което да изпълни състав на престъпление по чл.216, ал.1 от НК. От своя страна подс.В.З. в изпълнение на решението, формирано у него в резултат на действията на подс.Ч., склонил подс.В.В., като го убедил противозаконно да унищожи чужда чужда движима вещ и като му обещал парично възнаграждение за стореното. Установени са факти, които сочат „съучастие в съучастието“, под формата на подбудителство към подбудителство между подс.Ч. и подс.З.. Подс.В. знаел, че вещта е чужда  и действията, към които е склоняван са провозаконни, но в резултат на склоняването у него било формирано решение да извърши това престъпление и въз основа на това решение осъществил действия, с които реализирал престъпния състав и причинил общественоопасните му последици. Преди извършването на престъплението подс.В. бил улеснен от двама помагачи- подс.В.З. и подс.С.Г.. Подс.В.З. улеснил изпълнението на престъплението от страна на подс.В. чрез съветите и разясненията, които му дал, като информация за автомобила и неговото местонахождение и даване на съвети за начина на извършване на деянието. Касае се за интелектуално помагачество, което било осъществено от подс.З. чрез въздействие върху психиката на подс.В., при вече оформено от негова страна решение за извършване на престъплението. Подс.В. бил улеснен и от подс.Г., който го транспортирал с автомобил до мястото на престъплението и след извършването му спомогнал на извършителя да се отдалечи бързо. Подс.Г. улеснил подс.В., тъй като с действията си въздействал върху средата, така, че да я направи по-благоприятна за извършване на престъплението от подс.В.. Това той фактически сторил след като осигурил транспортирането на подс.В. до мястото на престъплението. По този начин подс.Г. осъществил физическо помагачество спрямо подс.В., което било сторено след като у подс.В. вече било формирано решение да осъществи престъплението и преди неговото осъществяване. Подс.Г. реализирал и действия на интелектуално помагачество, тъй като обещал на подс.В. помощ след извършване на деянието, а именно да го транспортира с автомобил от местопроизшествието след извършване на престъплението. Това от страна на подс.Г. било сторено отново преди подс.В. да осъществи престъплението, но след като е взел решение да стори това. По този начин подс.Г. създал у извършителя известно спокойствие, че ще остане ненаказан, тъй като ще се отдалечи бързо от мястото на осъществяване на престъплението.

От субективна страна съучастниците- подс.Ч. като подбудител, подс.З. като подбудител и помагач, подс.Г. като помагач и подс.В. като извършител, действали с пряк умисъл за престъплението, осъществено от извършителя и с умисъл за съучастие. Всички съучастници съзнавали общественоопасния характер на деянието и предвиждали настъпването на конкретните обществено опасни последици, представляващи противозаконно унищожаване на чуждо имущество, като искали настъпването им и целели именно тяхното предизвикване. За подсъдимите В. и Г. деянието представлява форма на усложнена престъпна дейност- продължавано престъпление по чл.26 от НК, заедно с други деяния, всички осъществяващи състава на едно и също престъпление- чл.216, ал.1 от НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината – умишлена форма на вина, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

 

4.               От описаната по делото фактическа обстановка се установява, че подс. В.З. като подбудител и помагач е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 116, ал.1, т.7, т.9 и т.12 пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А от НК.  Подс. А.Ч. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.116 ал.1 т. 7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл. 20 ал.3, вр. с ал.1 от НК, като същият действал като подбудител по отношение на подс.В.З.. Подс. В.Е.В. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр. с ал.1 от НК, като действал като помагач. Подсъдимият С.Р.Г. и подсъдимият Б.Б.Р. осъществили от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК, като те извършили чрез действията си състава на престъплението, за което били подбудени и подпомогнати от останалите съучастници.

Престъплението е установено и доказано по време и място на извършване, като е изяснен и механизма на осъществяването му, формите на съучастие и действията, в които същите са се проявили спрямо всички посочени съучастници. Подс.Р. и подс.Г. започнали изпълнителното деяние на престъплението в момента, в който се насочили към пострадалия Г., носейки в себе си големи кухненски ножове, предоставени им от подс.З., с намерение да го нападнат. Подс.Р. нанесъл седем прободно –порезни рани на пострадалия, които попаднали на различни места, установени в изготвената съдебно-медицинска експертиза от вещо лице И.Д., кредитирана от съда. Нараняванията в областта на гръдния кош не проникнали в гръдната кухина, но същите са разположени в анатомична област, където се намират жизненоважни органи. Деянието останало недовършено, във фазата на опита, поради независеща от волята на извършителите - подс.Г. и поде.Р. причина, каквато била оказаната съпротива на жертвата. Действително подс.Г. не нанесъл удари по отношение на пострадалия, но следва да се има предвид, че за съизвършителите в такова престъпление е без значение конкретния принос поотделно на всеки в предизвиканите със задружната престъпна дейност престъпни последици /Решение №513 от 25.10.1984г по н.д. №521/1984г II н.о./.

Подсъдимите Ч., З., Г., Р. и В. са съучастници по чл.20 от НК с известно усложнение от фактическа страна. Установени са факти, които сочат „съучастие в съучастието“, под формата на подбудителство към подбудителство между подс.Ч. и подс.З.. Подсъдимите Ч., З. и В. са допринесли с действията си за осъществяване на престъплението, без пряко да са участвали в неговото изпълнение. Последното са сторили съизвършителите Г. и Р.. Тези двама подсъдими са участвали в самото изпълнение на престъплението.

От обективна страна подс.В.З. умишлено склонил С.Г. и Б.Р. да осъществят престъпление по чл.116, вр. чл.115 от НК, като ги убедил да умъртвят А.Т.Г. и като им обещал парично възнаграждение за същото деяние. По този начин подс.З. взел участие в осъществяване на престъплението в качеството на подбудител спрямо подс.Г. и подс.Р.. Също така подс.З. умишлено улеснил подс.Г. и подс.Р. в извършване на престъплението. Това той сторил като им дал разяснения - предоставил им информация за личността на пострадалия Г., за навиците и местоположението му и им дал съвети за начина на извършване на престъплението. Пострадалият бил посочен на извършителите от подс.З., като същият посочил още и местоработата му. Освен това, той набавил и средствата, с които подс.Г. и подс.Р. да извършат престъплението -2 броя ножове. По този начин подс.З. взел участие в извършеното деяние като помагач спрямо подс.Г. и подс.Р..

От обективна страна е установено, че подс.Ч. е склонил подс.З. той на свой ред да склони други лица да извършат действия, с които умишлено да умъртвят А.Т.Г.. Подс.Ч. поискал от подс.З. да бъде умъртвен свид.А.Г., като за това му обещал заплащане в размер на 20 000лв. Така подс.Ч. е въздействал върху психиката на подс.З. по начин, че да възникне у последния решение той на свой ред да въздейства върху други лица, които да извършат намисленото престъпление. Умисълът у подс.З. възникнал като следствие на оказаното му въздействие от страна на подс.Ч.. До началото на склоняването, извършено от подс.Ч., у подс.З. не е имало представи за извърване на това престъпно деяние. По същият начин до началото на извършеното склоняване от подс.З., спрямо съизвършителите Г. и Р. у тях не е съществувало решение за участие в така намисленото престъпление. Именно действията на подс.З., изразили се във въздействие спрямо психиката на подсъдимите Г. и Р., довели до възникване на решение у последните да осъществят конкретни действия, реализиращи общия умисъл на съучастниците. Подс.З. въздействал върху психиката на подс.Г. и подс.Р.  като извършил действия на убеждаване спрямо същите и им обещал парично възнаграждение, което ще получат след изпълнението на престъплението. Също така подс.З. дал на подс.Г. и подс.Р. разяснения, като им предоставил информация за личността на пострадалия и за неговите навици и им дал съвети за начина на извършване на престъплението- как да извършат нападението над пострадалия. По този начин подс.З. от обективна страна осъществил действия на помагач по отношение на извършителите. Неговите действия със същия наказателно правен характер се изразили и в набавяне на средствата, с които извършителите пристъпили към осъществяване на престъплението- 2бр. ножове. Така осъществената форма на физическо и интелектуално помагачество от страна на подс.З. спрямо извършителите Г. и Р. била реализирана, преди последните да пристъпят към осъществяването на общия замисъл на съучастниците. От своя страна подс.В. също с действията си улеснил осъществяването на престъплението, като създал условия, които благоприятствали изпълнението на действията от извършителите. Действията на подс.В. са предшествали изпълнението на престъплението от страна на съизвършителите. Подс.В. е осъществил физическо помагачество, като е извършил наблюдение над навиците на жертвата, установил е движението й от местоработата до дома й и е сигнализирал извършителите непосредствено преди жертвата на престъплението да се насочи към дома си, където е била причаквана.

От обективна страна деянието било осъществено от подс.З. при условията на опасен рецидив, тъй като той извършил престъплението, след като е бил осъждан по НОХД 2319/2010г по описа на ПОС, за друго тежко умишлено престъпление по чл.214, ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.213а, ал.З, т.6 от НК на лишаване от свобода не по малко от една година- а именно една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което не е било отложено по чл.66 от НК. Съдебният акт, с който това наказание е било наложено на подс.В.З. влязъл в сила на 02.10.2010г, а същото наказание подс.З. изтърпял на 15.06.2011г. До извършване на първото престъпление по делото на ***г, не е бил изтекъл предвидения в чл.30 от НК петгодишен срок.

От обективна страна се установява, че подс.С.Г. в съучастие с подс. Б.Р. като извършители са направили опит да умъртвят А.Г., като деянието е останало недовършено поради независещи от волята им причини. В осъществяване на това престъпление те са били съучастници с подс.В.В., подс.В.З. и подс.А.Ч., всеки в съответната форма на съучастие според извършените от него конкретни действия. Към момента на извършване на деянието подс.Р. бил непълнолетен, което се установява от данните му за самоличност и датата на осъществяване на престъплението. В резултат на осъществяване на изпълнителното деяние от извършителите на пострадалия били причинени седем прободно порезните наранявания, една част от които в гръдния кош, непроникващи в гръдната кухина.

От субективна страна съучастниците осъществили престъплението  при пряк умисъл, с целени, но не настъпили общественоопасни последици, тъй като деянието приключило в стадия на опита. Налице е и общност на умисъла между съучастниците, тъй като всеки един от подсъдимите е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и тези, които ще последват от деянията на другите съучастници, съзнавал е общественоопасния характер на деянията и е искал настъпване на престъпния резултат от тях.

От субективна страна подс.Ч. действал с пряк умисъл за подбудителство, като е предвиждал, че у подс.З. и подбудените от него извършители ще възникне решение за извършване на престъплението и е искал именно това. Подс.Ч. е предвиждал обществено опасните последици, които ще настъпят в резултат на деянието на подбудения съучастник З. и подбудените от него други съучастници, съзнавал е общественоопасния характер на деянието към извършване, на което е подбуждал подс.З., като е искал настъпването на неговия престъпен резултат. Той е имал и представи в съзнанието си за това, че в резултат на действията му у подс.З. се формирало решение да подбуди  избраните от него лица да умъртвят свид.А.Г.. Подс.Ч. с действията си целял именно това и искал настъпването на точно тези вредни последици, като престъплението от негова страна е било осъществено при пряк алтернативен умисъл, предумишлено и с користна цел.

От субективна страна подс.З. е имал в съзнанието си представи за това, че осъществява действията на подбудител и помагач, като е искал постигането на противоправната цел на тези действия. Подс.З. съзнавал, че с действията си на подбудител изпълнява  решение формирано у него в резултат на въздействие от подс.Ч.. Подс.З. е имал още и представи за това, че е съучастник и с подс.В.В., който действал като помагач на подс.Г. и подс.Р.. Освен умисъл за съучастие, подс.З. съзнавал и че от действията на извършителите  ще бъде увредена личността на пострадалия Г., по начин, че той да бъде лишен от живот или ще му бъде причинена телесна повреда, като е искал настъпването на едни от тези два алтернативно предвиждали и целени резултата. От субективна страна престъплението е било осъществено от подс.З. с пряк алтернативен умисъл, предумишлено и с користна цел.

От субективна страна деянието било извършено от подс.В.В. при форма на вина пряк алтернативен умисъл, предумишлено и с користна цел. Подс.В. е имал и формиран умисъл за съучастие, тъй като е съзнавал, че е участник, в дейност, която цели да реализира общия престъпен замисъл на няколко съучастника в нея за увреждане на личността на пострадалия, като бъде същия лишен от живот или му бъде причинена телесна повреда- състояние на кома.

От субективна страна се установява, че подс.Г. и подс.Р. извършили престъплението при форма на вина пряк, алтернативен умисъл и са действал още предумишлено и с користна цел. И двамата извършители са годен субект на престъплението, като подс.Р. е бил непълнолетен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. За преценка на формата на вина на извършителите водеща е съдебната прак***, според която когато деецът причинява телесни увреждания, с нанасяне на силни удари върху жизнено важни центрове на тялото, с оръжие годно да лиши от живот пострадалия, е налице умисъл за убийство /Решение № 74 от 26.02.2009 г. на ВКС по н. д. № 686/2008 г., II н. о., НК/. Подс.Г. и подс.Р. са съзнавали обществено опасния характер на деянието, което се насочили да извършат, предвиждали са вероятното настъпване на един от два алтернативно целени от тях резултата, като са искали настъпването на който и да е от тях. У съзнанието на извършителите Г. и Р.  са съществували представи, че действат съвместно, тъй като се намирали на местопроизшествието за да осъществят предварителния замисъл на съучастниците с общите си усилия, като реализират такива действия, които представляват признаци от изпълнителното деяние. За съучастието е без значение конкретният принос на всеки от участниците в престъплението за настъпване на крайния резултат, нито е задължително съизвършителите едновременно да извършват заедно цялата престъпна дейност, изпълваща състава на престъплението. От значение за определяне умисъла на всеки от участниците в престъплението е да се установи дали всеки един от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал или допускал настъпването на общественоопасните последици, както и дали е обхващал в съзнанието си, че действията му са в изпълнение на съгласуваното общо решение на всички участници за постигането на преследваната престъпна цел. /Решение № 574 от 8.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 1902/2012 г., III н. о., НК/. При конкретния случай извършителите са съзнавали общественоопасния характер на деянието и са предвиждали възможното настъпване на два резултата– телесна повреда изразяваща се в състояние на кома или смърт, като са искали настъпването на един от тях и са имали за цел предизвикването на някоя от алтернативните обществено опасни последици, както и са съзнавали взаимното участие на всеки от тях. Когато деецът е насочил действията си към постигането на един от два алтернативни резултата и деянието остане недовършено в стадия на опита, същото ще изпълни признаците на състав  на престъпление, представляващо по-тежката алтернатива.

Подс.Г. и подс.Р. са действали и с умисъл за съучастие като са съзнавали, че са формирали решението си да извършат престъплението след като били склонени да сторят това от съучастника им В.З., който на свой ред е бил склонен от съучастника А.Ч.. Подс.Г. и подс.Р. са съзнавали още и че са улеснени в осъществяване на престъплението от подс.В.В. и от подс.В.З., тъй като с действията си те създали по-благоприятна обстановка за реализация на намисленото от съучастниците престъпление.

    Установява се, че конкретните два алтернативни обществено опасни резултата от престъплението, искани и целени от съучастниците са или настъпването на смърт или на телесна повреда, изразена в  състояние на „кома“. Това сочи, че подсъдимите са действали при алтернативен умисъл, като форма на прекия умисъл, без тази по-лека степен на вината да променя решаващите изводи за съставомерност на извършеното. Визираната форма на виновно поведение сочи действия към постигане на различни резултати- телесна повреда или умъртвяване, пряко преследвани, очаквайки настъпването на един, който и да е от тях. При действието на съучастниците по уговорения начин, извършителите ясно са съзнавали, че насилието не може да се отмери по начин, че да бъде ограничено само до причиняването на увреждания, изразяващи се в накърняване телесния интегритет и да изключи травми, несъвместими с живота, поради което в съдържанието на умисъла им, се включва и представата за възможност от летален изход, за предотвратяването на който, те не са положили усилия. Събразно съдебната прак*** /Решение № 24/5.05.1997 г. по н.д. № 452/1996 г. 1 н.о. на ВКС/ се приема още, че дори подсъдимите да са искали настъпването на един от няколкото възможни престъпни резултата,  то те са действали с алтернативен пряк умисъл. При това психическо отношение на дееца е възможен опит към убийство. Когато деецът действа с алтернативен пряк умисъл и поради независещи от него фактори причини по-лекия от резултатите, той следва да отговаря за опит към по-тежкия престъпен резултат, т.е., поведението на подсъдимия и при такъв умисъл съставлява опит към убийство, а не за телесна повреда. Категоричността на изводите за наличие на умисъл към летален край на жертвата се установява от горепосочените гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, експертното заключение, констатирало уврежданията и тяхното локализиране. Това са фактите сочещи участието на двама извършители, посоката на ударите, средството на престъплението-два големи кухненски ножове, седем на брой удара от непосредствена близост, насочени към област от човешкото тяло, в която се намират жизненоважни органи. Тези факти се потвърждават и от доказателствата сочещи какви са били предварителните указания от подс.З. към подс.Г. и подс.Р. и косвено, тези към подс.В.. Това се подкрепя и от косвените доказателства, установяващи, че  подс.Ч. е платил половината от първоначално уговорената сума на подс.З. и последният продължил да търси остатъка, което е било сторено, тъй като фактически е била реализирана една от алтернативните цели, изразяваща се в телесна повреда, макар и много по-лека от желаната, но все пак увредила пострадалия и довела до престоя му в болнично заведение. От тези факти е ясно, че съучастниците са съзнавали вероятното настъпване на смърт или на телесна повреда, като са искали настъпването на един от тези възможни резултата и към тях е бил насочен целеустременият волеви акт на извършителите. Единствено неголямата сила, използвана от подс.Р. и оказаната съпротива на пострадалия Г. са попречили извършеното да доведе до фатални летални последици. Извършителите от своя страна, не са сторили всичко необходимото това да се случи, поради непредвидените обективни обстоятелства, които възникнали.

От субективна страна съучастниците са действали предумишлено. За осъществяването на намисленото убийство съучастниците взели предварително решение в спокойно  хладнокръвно състояние след обсъждане на мотивите „за“ и „против“ извършването му. Касае се за предварително взето решение, тъй като между момента, в който субекта на престъплението е решил да извърши престъплението и този на осъществяването му е изминал известен период от време, в случая от няколко дни. Този период от време е позволил на дейците да обмислят решението спокойно и хладнокръвно, което сочи, че решението е било взето в момент когато интелектуалните им способности не са били повлияни от въздействието на външни дразнители. Действията на подс.Г. не сочат института на самоволния отказ от извършване на престъпление. При предумишлено убийство, извършено от две и повече лица, не е необходимо всички да са участвали в причиняването на непосредственото лишаване от живот на пострадалия. Съучастниците ще отговарят за съизвършителство при предумишлено убийство, защото участвуват при формирането на предумисъл, като се разработва специален план, при който при изпълнението всеки върши онова, което му е възложено при взетото предварително решение за извършване на деянието /Решение № 54 от 13.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2880/2011 г., НК, I н. о./. Опитът е започнатото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици за това престъпление. Изпълнението на последното започва преди осъществяване на самото изпълнително деяние и представлява пряко и непосредствено насочване към неговото извършване. Видно от действията на подс.Г., същият се насочил заедно с подс.Р. към изпълнение на деянието, тръгвайки към свид.Г. с носените от тях ножове, на мястото, на което са го причакали. Подс.Г. носил в ръка предназначения за извършване на престъплението нож и също се насочил към пострадалия с намерение да го намушка, така както бил първоначалния план за извършване на нападението. В този момент той въприел ударите с нож от страна на подс.Р. спрямо жертвата на престъплението, нанесени й в гръб, както и последвалата съпротива от пострадалия. Последната се явява обективен фактор, който довел до преустановяване на нападението. При недовършен опит се има предвид отказ от довършване на изпълнителното деяние по собствена подбуда, в момент когато е ясно, че няма как да настъпят вредоносните последици поради липса на причина за тях - това е самоволен отказ при недовършен опит по силата на чл. 18, ал. 3, б. "а" НК. В случая решението на съизвършителите да не довършат престъпленито се дължи не на собствените им подбуди, в резултат на едно новоформирано субективно решение, което да промени първоначалните им намерения, а единствено на обективен фактор, какъвто представлява съпротивата, оказана от  жертвата.

От субективна страна съучастниците са преследвали и специална користна цел. Те са желаели чрез убийството да набавят за себе си имотна облага, изразяваща се в увеличаване на имуществото им. Конкретно за подс.Ч., който е първия по ред подбудител за осъществяване на това престъпление, от субективна страна се установява, че е действал с допълнителната користна цел - неутрализиране на конкуренцията на пазара за неотложна медицинска помощ, което косвено ще допринесе до имущественото му облагодетелстване независимо от размера му. За останалите съучастници користната цел се изразила в стремежа им да получат обещаното им заплащане за участието им в престъпната дейност. Обстоятелството дали и в каква степен е постигната преследваната  от съучастниците користна цел е ирелевантно за съставомерността на деянието по  чл. 116, ал. 1, т. 7 от НК. Същата обаче в случая е представлявала мотив на съучастниците, чрез който у тях е бил формиран умисъл за извършване на престъпление. Конкретно за подс.Ч. се установява още, че освен користните подбуди, същият е бил воден и от лични мотиви в резултат на изпитваната неприязън и нетърпимост към конкретната личност на пострадалия.

 

5.               От описаната фактическа обстановка се установява, че на 04.10.2014г. в гр. П. подс.Б.Р., в съучастие с подс.В.З. в качеството му на подбудител и на помагач, е запалил имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “***”, модел “207” с рег.№ *** собственост на “***” ЕАД гр. С. на стойност 6500 лева, като са последвали вреди в размер на 5200 лева. С тези действия подс.Р. осъществил от обективна и субективна страна едно от деянията от престъплението по чл.330, ал.3, пр.1, вр. ал.2, т.2, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.26 от НК, а подс.З. осъществил от обективна и субективна страна едно от деянията на престъплението по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна подс.З. склонил подс.Р. да запали имущество на значителна стойност, каквото представлява лек автомобил марка “***”, модел “207” с рег.№ *** на стойност 6500 лева. Това подс.З. сторил, като убедил подс.Р. да извърши противоправното деяние и като му обещал парично възнаграждение. До въздействието от страна на подс.З. върху психиката на подс.Р. у последният не са съществували представи за това общественоопасно деяние и възможното му осъществяване. Действията на подс.З. били реализирани преди подс.Р. да пристъпи към осъществяване на изпълнителното деяние. Това се отнася и за действията на подс.З. в качеството му на помагач, чрез които той улеснил подс.Р., чрез информацията, която му дал за автомобила и местонахождението му, съветите, които му дал за начина запалването. Също така подс.З. набавил и средствата за осъществяване на извършителното деяние- туба с бензин и кибрит, които предоставил на подс.Р. непосредствено преди извършване на деянието. С действията си, чрез посочените средства, на местопроизшествието подс.Р. стА.ал процес на самостоятелно горене, който обхванал целения предмет - лек автомобил марка “***”, модел “207” като освен този резултат са последвали вреди в размер на 5200 лева. Деянието е довършено, тъй като след подпалването автомобилът започнал да гори самостоятелно. Признак на престъплението по чл.330, ал.1 от НК от обективна страна представлява и значителността на стойността  на увреденото чрез пожара имущество, а по чл.330, ал.3 от НК- значителната стойност на нанесените му от пожара вреди. Доколкото обсъжданото деяние е елемент от усложнена престъпна дейност, в която участие са взели и двамата подсъдими, за определянето на значителната стойност на вредите е от значение причиненият в резултат на действията им общ престъпен резултат /чл.26, ал.2 от НК/. Видно от доказателствата по делото стойността на увредената вещ надвишава критерия от 1000лв, определящ съдържанието на понятието „значителна“, установен от задължителната съдебна прак*** в Постановление №1 от 17.01.1983г на Пленума на ВС. Съобразно актуалната икономическа обстановка в Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о. е посочено, че признакът „значителни“ ще бъде изпълнен, когато стойността надвишава 14 минимални работни заплати за страната. Видно от постановление на МС №249/2013г, минималната работна заплата за страната към датата на осъществяване на деянието е била 340лв. В случая този признак от обективна страна е налице както според задължителната съдебна прак***, така и според актуалната съдебна прак***, създавана от ВКС. Що се отнася до причинените от престъплението по чл.26 от НК вреди, то стойността им и по отношение на двамата подсъдими, спрямо продължаваните престъпления, в които всеки от тях е взел участие също надвишава посочените критерии, поради което се определят за значителни. В случая се прилага и разпоредбата на чл.26, ал.3 от НК, тъй като квалифициращото обстоятелство по чл.330, ал.2, т.2 от НК не е изпълнено при това конкретно деяние, но когато отделни деяния осъществяват различни състави, продължаваното престъпление се наказва по-тежкия от тях, при преценка значението на квалифициращите обстоятелства за цялостната престъпна дейност. В случая това квалифициращо обстоятелство е с водещо значение още повече, че тази опасност визирана в чл.330, ал.2, т.2 от НК е била и реализирана.

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл от страна на двамата съучастници и с умисъл за съучастие на всеки от тях. Подс.З. съзнавал, че с действията си ще формира у подс.Р. решение за извършване на противоправен палеж, осъзнавал общественоопасния характер на деянието си, но искал именно настъпването на този резултат. Подс.З. съзнавал, че действията на подс.Р. ще увредят имущество със значителна стойност по общоопасен начин, но искал настъпването именно на тези целени вредни последи, като съзнавал още, че в резултат на продължаваното престъпление, в което участавал ще бъдат причинени значителни вреди и искал тяхното настъпване. Подс.Р. съзнавал, че е склонен и улеснен от страна на подс.Р. да извърши палеж на имущество със значителна стойност, съзнавал, че с действията си ще причини пожар спрямо същото имущество, в резултат, на което то ще започне да гори самостоятелно, като искал настъпването именно на тези обществено опасни последици. И двамата съучастници съзнавали, че в резултат на деянието настъпват вреди, които като част от усложнената престъпна дейност ще причинят един общ престъпен резултат на значителна стойност, като това бил и пряко целеният с действията им резултат.

 

6.               От описаната фактическа обстановка се установява, че на 10.01.2015г. в гр. П. подс.В.З. като подбудител и помагач, с подс.А.Ч. като подбудител и подсъдимите С.Г. и Б.Р. двамата като извършители, в съучастие от обективна и субективна страна, осъществили едно деяние част от продължавано престъпление, като форма на усложнена престъпна дейност. Конкретното деяние е осъществено от няколко съучастника, като е налице и „съучастие в съучастито“, изразено в отношенията между подс.Ч. и подс.З.. Именно подс.Ч. е първия подбудител, който с въздействал върху психиката на подс.З. чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение и формирал по този начин у него решение да склони други лица, да запалят конкретното посочено от него имущество, със значителна стойност.  От своя страна подс.З. е склонил С.Г. и Б.Р. да извършат палеж на имущество със значителна стойност- автомобил марка “***”, модел “***” с рег.№ ***, собственост на „***” ЕООД на стойност 32 091 лева, посочен на подс.З. от подс.Ч.. Действията си на подбудител подс.З. осъществил чрез убеждаване на извършителите да извършат конкретното противоправно деяние и чрез обещаване да им даде парично възнаграждение. Подс.З. също така умишлено улеснил подс.Г. и подс.Р. да извършат противоправното деяние като им дал съвети и разяснения, изразяващи се в даване на информация за конкретния автомобил, предмет на посегателство и  неговото местонахождение, както и чрез даване на съвети за начина, по който той да бъде запален, сочен окнкретно от подс.Р.. Това подс.З. сторил, след като преди това въздействял върху психиката на извършителите, по начин, че у същите да се формира умисъл за осъществяване на противоправното деяние. Подс.З. също така набавил средствата на извършителите, чрез които те да осъществят изпълнителното деяние, а именно туба за бензин течността, от която била използвана за стА.ане на процеса на горене. От своя страна подс.Г. и подс.Р. извършили действия, чрез които стА.али процес на самостоятелно горене на автомобил марка “***”, модел “***” с рег.№ ***, като последвали в резултат на деянието вреди в размер на 32091  лева. От доказателствата по делото се установява, че автомобилът “***”, модел “***” е бил собственост на дружеството „***” ЕООД, а дружеството “ ***” ООД, придобило правото на ползване на същия по сключен между двете търговски дружества договор за лизинг.

От субективна страна подсъдимите- съучастници в осъществяването на това противоправно деяние съзнавали обществено опасния характер на действията си, предвиждали настъпването на обществено опасните последици в резултат от тях, като искали постигането на този престъпен резултат- опожаряване на конкретния автомобил до степен приравняваща се на унищожаването му. Съучастниците имали представи за това, че действията им ще увредят чужда за тях движима вещ, която е със значителна стойност, като са знаели, че извършват това по един общоопасен начин. Освен с умисъл за осъществяване на престъплението, съучастниците действали и с умисъл за съучастие.

Като форма на усложнена престъпна дейност за това противоправно деяние важат правилата посочени в т.6 по-горе на чл.26, ал.1, ал.2 и ал.3 от НК.

 

7.               От установената фактическа обстановка се доказва, че на 10.01.2015 г. в гр. П. подс.Б.Р. и подс.С.Г. двамата като съизвършители са осъществили от обективна и субективна страна противоправно деяние, форма на усложнена престъпна дейност по чл.26 от НК, касаеща осъществяване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК От обективна страна с действията си съизвършителите противозаконно повредили чужда движима вещ - лек автомобил “***” модел “***” с рег № ***, собственост на С.Г.М., като нанесените в резултат на деянието щети се равняват на 635,63 лв. Чрез действията на подс.Б.Р. и подс.С.Г. *** са били осъществени две престъпления, тъй като с едно деяние са били увредени два различни непосредствени обекта на посегателство и по този начин са били осъществени основните състави на две отделни престъпления-  по чл.330 от НК и по чл.216 от НК. Това е така, тъй като въз основа на едно конкретно решение и цел- да бъде опожарен автомобила „*** ***“, описано в т.6, е осъществено едно деяние, насочено към увреждане на различни непосредствени обекти. Последното фактически е осъществено чрез въздействието, оказано от извършителите спрямо различни предмети- лек автомобил “***”, модел “***” с рег.№ *** на значителна стойност и лек автомобил “***” модел “***” с рег. № ***, който не бил на значителна стойност. Значителната стойност на предмета на посегателство е обективен признак от състава на престъплението, поради което увреждането по общоопасен начин на този автомобил не може да се квалифицила като деяние по чл.330 от НК. Видно от експертното заключение същият автомобил е бил към датата на деянието на стойност 2200лв. Тази стойност макар и да надвишава стойността на значителните вреди /1000лв/, определена с Постановление №1 от 17.01.1983г на Пленума на ВС е под размера на 14 минимални работни заплати за страната, при размер на минималната работна заплата от 360лв, съгласно Постановление на МС №419 от 17.12.2014г. Посоченият критерий от 14 минимални работни заплати е определен в Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о. Последното решение е възприело актуален за икономиката на страната критерий, поради което макар и да не е със задължителен характер именно то следва да бъде съобразено в случая. При извършване на това деяние подс.Г. и подс.Р. насочили пряко действията си към целеният от тях резултат- опожаряването на лекия автомобил “***”. Те възприели обективният факт на паркирания в непосредствена близост лек автомобил  “***”. Въз основа на този факт подсъдимите Г. и Р. формирали у себе си представа, за възможното повреждане на този паркиран в близост автомобил, но този факт не бил от естеството да промени намеренията им. По този начин преследвайки пряката си цел тези подсъдими се съгласили с настъпването на вторичния резултат.

От субективна страна престъплението било осъществено умишлено при форма на вина- евентуален умисъл. Извършителите са изградили представи, че близкото местоположение на автомобила “***” е предпоставка, поради която същият може да бъде увреден в резултат на стА.ания от тях процес на горене, съзнавали са обществено опасния характер на това деяние и възможното настъпване на обществено опасните последици от него по отношение на лекия автомобил „***“, но са се съгласили с настъпването им, преследвайки пряко целта си да опожарят  автомобила “***”.

 

8.               От установената фактическа обстановка се доказва, че на ***г. в гр. П. подс. А.Ч. като подбудител, подс.В.З. като подбудител и помагач, подс. С.Р.Г.  и подс. Б.Б.Р., двамата като извършители, са осъществили в различна форма на съучастие противоправно деяние по чл.330, ал.2, т.2 вр. с ал.1 от НК, което се явява част от извършено от страна на подсъдимите продължавано престъпление.

От обективна страна с действията си на убеждаване и обещаване на парично възнаграждение подс.А.Ч. умишлено склонил подс.В.З. да склони от своя страна други лица, избрани от него, които да запалят имущество със значителна стойност- лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег.номер *** – собственост на “***” ЕООД гр. П. на стойност 45000 лева. Видно от посочената стойност на вещта, установена по делото същата е значителна според критериите за това понятие, заложени в Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о.  В резултат на действията на подс.Ч. в съзнанието на подс.З. се формирало решение да осъществи исканото от него деяние, като до действията на подс.Ч., подс.З. нямал никакви представи в тази насока. 

От обективна страна подс.З. извършил това, за което бил склонен от страна на подс.Ч., като чрез убеждаване и чрез обещаване на парично възнаграждение въздействал върху психиката на подс.С.Г. и подс.Б.Р., по начин, че да формира у тях решение да извършат противоправно деяние, изразяващо се в опожаряване на посочен от подс.З. автомобил.  За да осъществят тези действия подс.З. улеснил извършителите, като им дал съвети за начина на запалването му и разяснения относно самия автомобила и местонахождението му. Тези съвети и разяснения подс.З. дал след като вече бил склонил подс.Г. и подс.Р. да извършат противоправното деяние. Освен интелектуалното помагачество, което подс.З. осъществил, същият извършил и физическо такова като  набавил на средства за извършване на палежа – метална туба, съдържаща бензин. Чрез последните действия на интелектуално и физическо помагачество подс.З. създал по-благоприятна обстановка, която способствала осъществяването на деянието. От своя страна извършителите Г. и Р. пряко подбудени от подс.В. и улеснени от него извършили на местопроизшествието действия, с които осъществили изпълнителното деяние на престъплението палеж, като причинили процес на горене, в резултат на който лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег.номер *** – собственост на “***” ЕООД гр. П. започнал да гори самостоятелно. Чрез действията на извършителите била създадена опасност пожарът да се разпростре върху други  имоти със значителна стойност. За квалификацията на деянието по  чл. 330, ал. 2, т. 2 от НК минимално необходимото е да е имало опасност пожарът да се разпростре върху други имущества като запаленото по ал. 1 /Решение № 277 от 17.07.2013 г. на ВКС по н. д. № 909/2013 г., II н. о., НК/, а именно такова със значителна стойност. В случая, тази опасност не само е била налице, но е била и реализирана, тъй като фактически пожарът се е разпрострял върху още два автомобила на значителна стойност лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег. № ***,  собственост на С.А.Й. на стойност 5500  лева и лек автомобил “***”,  модел “***” с рег. № ***, собственост на Ж.Т.Н.,  на стойност 5500  лева. Значителната стойност на тези автомобили, като обективен елемент от състава на престъплението е съобразена с критерия за същата, определен в Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о. - 14 минимални работни заплати за страната.  Обективна предпоставка за създадената опасност пожарът да се разпростре е близкото местоположение на двата автомобила до този, чието опожаряване съучастниците пряко са целели. В резултат на тези действия на извършителите са последвали вреди в размер на 42750 лева за автомобила “***”, модел “***”, с рег.номер ***, в размер на 4400 лева за  автомобила “***”, модел “***”, с рег. номер ***,  и вреди в размер на 2139,92 лева за автомобила “***” модел “***” с рег. № *** -  всички вреди на обща стойност 49289,92 лева.

От субективна страна подсъдимите Ч., З., Г. и Р. действали с пряк умисъл по отношение на пряко целеният от тях резултат- опожаряване на автомобил марка “***” модел “***”, с рег.номер ***. Подсъдимите съзнавали обществено опасния характер на деянията си и предвиждали конкретните обществено опасни последици, като искали настъпването на тези обществено опасни последици и имали за цел тяхното предизвикване. По отношение на допълнителния резултат- създаване на опасност за друго имущество на значителна стойност, същите действали с евентуален умисъл, тъй като при съществувалата обективна обстановка е имало реална обективна възможност  пожарът да се разпростре върху намиращите се в близост автомобили на значителна стойност, което се отразило в съзнанието на извършителите. Отговорността на подбудителя и помагача е обективно обусловена от това, което конкретно е осъществено от извършителите, защото степента на засягане на обекта ще зависи от действително извършеното. В този смисъл ако извършителите осъществят нещо по-малко от това, което е било обхванато от общия умисъл, отговорността на останалите съучастници ще се ограничи, само до действително извършеното. В случая е настъпил допълнителен резултат, който следва да се отчете като отегчаващо отговорността обстоятелство. Не е налице ексцес на извършителите, тъй като те не са извършили нищо повече от това, което е било обхванато като действия от общия умисъл на съучастниците. Те са насочили действията си за постигане на целения от съучастниците вреден резултат, по един общоопасен начин, уговорен от съучастниците, който поставил в опасност други имуществени интереси. За останалите съучастници също така е било известно, че противоправните действия се реализират на обществено място, каквото е местопроизшествието в случая, на което освен автомобила, чието опожаряване за целели се намират обикновено и други автомобили. В това именно се изразява и обекта на това противоправно деяние. Касае се за престъпления извършени по общоопасен начин, какъвто е по своя характер пожарът, при който често се получава комбинация между реално увреждане на един вид интереси и поставяне в опасност на интереси от друг вид.  Освен умисъл за извършване на противоправното деяние, у съучастниците бил формиран и умисъл за съучастие, при който всеки съучастник обективно съзнавал участието и на други лица, които обективно допринасят с поведението си към постигане на обществено опасния резултат.

 

9.               От описаната фактическа обстановка се установява, че на ***г в гр.П. подс.Г. и подс.Р. осъществили в идеална съвкупност противоправните деяния по чл.330 от НК, /описано в т.8/ и по чл.216 от НК, когато едни и същи съизвършители с едно осъществено от тях деяние увредили два различни непосредствени обекта. В резултат на действията на подс.Г. и подс.Р., /описани по горе в т.8/, при които те стА.али процес на самостоятелно горене спрямо автомобил “***” модел “***”, с рег.номер ***, бил увреден и лек автомобил “***” модел “***” с рег. № ***, собственост на Б.Д.А.. Увреждането на този автомобил настъпило тъй като горенето на автомобила “***” модел “***” нанесло повреди върху паркирания в непосредствена близост автомобил “***” модел “***”.  В резултат на  това въздействие били нанесени щети на автомобила “***” модел “***”  на стойност 491,74 лв.  Установено е по делото, че стойността на автомобил “***” модел “***” към датата на деянието възлиза на 950лв, и предвид критериите за значителна стойност в актуалната съдебна прак*** /Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о./, многократно посочени до момента, тази стойност на предмета на противоправното деяние не се явява такава. Тъй като значителната стойност е елемент от обективната страна на престъплението по чл.330 от НК, отсъствието му сочи, че е било извършено деяние по общия състав на чл.216 от НК.

От обективна страна подс.Г. и подс.Р. извършили действия насочени към лек автомобил „***” модел “***”, целящи неговото опожаряване. Близостта на вторично засегнатия автомобил “***”, модел “***” била забелязана от тяхна страна, тъй като същата е била елемент от обективната действителност. Същият автомобил е бил чужд за извършителите и с действията си макар и пряко насочени към лек автомобил ***” модел “***” те го повредили.

Начина, по който са се отразили в съзнанието на извършителите Р. и Г. обективните свойства на деянието и неговото значение и формираното на тази основа тяхно волево отношение към отрицателните изменения в обективната действителност, определят формата на им на вина. От субективна страна извършителите са действали с евентуален умисъл, тъй като са предвиждали вероятното настъпване на обществено опасните последици, изразяващи се в повреждане на чужда движима вещ, съзнавали са обществено опасния характер на деянието и са допускали настъпването на съставомерния резултат. Съставомерните последици се явяват възможен страничен резултат, по отношение на пряко целения от извършителите, с настъпването, на който те са се съгласили.

Тъй като противоправното деяние в случая е форма на усложнена престъпна дейност- продължавано престъпление, в случая важат правилата на чл.26 от НК и конкретно посоченото в него обстоятелство, че деецът се наказва съобразно причиненият общ престъпен резултат от всички деяния.

 

         Подс. А.Т.Ч. осъществил деянията, условно номерирани по горе като т.1, т.6 и т.8 под формата на продължавано престъпление. Това са деянията, при които подс.Ч. е участвал като подбудител спрямо подс.З. и които били осъществени на:

         - на ***г.  по отношение на лек автомобил марка “***” модел “***” с рег . № *** , собственост на “***” ЕООД гр. П. , на стойност 38000 лева  и лек автомобил марка “***” с рег. № *** собственост на А.Й.Й. на стойност 8000 лева, като са последвали вреди в размер на 34200 лева за автомобила ***” модел “***” с рег . № *** и в размер на 6800 лева  за автомобила “***” с рег. № ***, всички вреди с общ размер 41000 лева.         

           - на 10.01.2015г. в гр. П.  по отношение на лек автомобил марка “***”, модел “***” с рег.№ *** собственост на „***” ЕООД, на стойност 32091  лева, като са последвали вреди в размер на 32091  лева,

       - на  ***г. по отношение на лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег.номер *** – собственост на “***” ЕООД гр. П. на стойност 45000 лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху други  имоти като посочените по- горе - върху  лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег. номер ***,  собственост на С.А.Й. на стойност 5500 лева, върху лек автомобил “***”,  модел “***” с рег. № ***, собственост на Ж.Т.Н.,  на стойност 5500 лева, като са последвали значителни вреди в размер на 42750 лева за автомобила “***” модел “***”, с рег.номер ***, в размер на 4400  лева за  автомобила “***” модел “***”, с рег. номер ***, и в размер на 2139,92 лева за автомобила “***” модел “***” с рег. № ***, всички вреди с общ размер 49289,92 лева,

От трите посочени деяния  последвали значителни вреди с общ размер 122380,92 лева. Тези деяния осъществили всички съставомерни признаци на престъплението по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, в което подс.Ч. участвал като подбудител по чл.20 ал.3 вр. с ал.1 от НК.

         Посочените противоправни деяния поотделно осъществяват едно и също по вид престъпление и са били осъществени при относително една и съща обстановка. В случая са осъществени две противоправни деяния по основния състав на чл.330, ал.1 от НК и едно по квалифициран такъв – по чл.330, ал.2, т.2, вр чл.330, ал.1 от НК. За резултата от престъплението следва да се съобрази правилото на чл.26, ал.2 НК, според което при деецът се наказва съобразно включените в продължаваното престъпление деяния, тяхната съвкупност и с причинения от тах общ престъпен резултат. Макар деянието осъществяващо квалифициран състав на престъпление да е само едно от всичките три на брой, същото се отразява значително на цялостната престъпна дейност, тъй като е създало опасност да се разпростре и върху други имоти на значителна стойност, която опасност е била реализирана. Предвид чл.26, ал.3 от НК престъплението се наказва по по-тежкия квалифициран престъпен състав, след като значението на квалифициращите обстоятелства за цялостната престъпна дейност е съществено. Така е и в настоящия случай. И при трите противоправни деяния обаче са били причинени вреди, като тяхната обща стойност  от 122380,92лв. сочи, че същите са и значителни. Значителните вреди по ал.3 на чл.330 от НК са признак от обективната страна на престъплението и същият ще представлява съставомерно обстоятелство при наличие на осъществено квалифициращо обстоятелство от ал.2 на същия член. Тъй като подбудите за осъществяване на отделните деяния за подс.Ч. са били именно да се увреди чуждото имущество на значителна стойност и тази цел е била преследвана и от останалите съучастници, то този настъпил общ престъпен резултат проявен при съставомерност на квалифициращите обстоятелства на едно от деянията се отразява значително на цялостната престъпна дейност. Налице е обективна връзка между отделните деяния – избрания начин на осъществяване на деянията от подбудителя като реализация на намеренията му. Тези три деяния са били извършени през непродължителни периоди от време и единството помежду им не е било премахнато. Същото е израз на запазено трайно отношение от страна на подбудителя Ч. към обекта на посегателство. Това трайно отношение се е изразило и в повторността на едно и също психическо отношение на подбудителя към обществено опасните последици от деянията, което е проявено в еднородност на вината му- умисъл. Конкретните деяния са били осъществени след конкретни решения за извършването им вземани преди осъществяване на всяко от тях по сходни подбуди и мотиви.

        

Подс. В.Г.З. осъществил деянията, условно номерирани по горе като т.1, т.5, т.6 и т.8 под формата на продължавано престъпление. Това са деянията, при които подс.З. е участвал и като подбудител спрямо различните извършители и като помагач на същите, преди те да осъществят изпълнителните деяния. Последните са били осъществени на:

         - на ***г.  в гр. П. по отношение на  лек автомобил марка “***” модел “***” с рег . № ***, собственост на “***” ЕООД гр. П., на стойност 38000 лева  и лек автомобил марка “***” с рег. № *** собственост на А.Й.Й. на стойност 8000  лева, като са последвали вреди в размер на 34200 лева за автомобила ***” модел “***” с рег . № ***, и вреди на стойност 6800 лева  за автомобила “***” с рег. № ***, всички вреди на обща стойност – 41000 лева;         

- на 04.10.2014г. по отношение на лек автомобил марка “***”, модел “ 207” с рег.№ *** собственост на “ ***” ЕАД гр. С. на стойност 6500 лева, като са последвали вреди в размер на 5200 лева;

      -  на 10.01.2015г. в гр. П.  по отношение на  автомобил марка “***”, модел “***” с рег.№ ***, собственост на „***” ЕООД на стойност 32091 лева, като са последвали вреди в размер на 32091  лева;

       - на ***г. в гр. П. по отношение на лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег.номер *** – собственост на “***” ЕООД гр. П. на стойност 45000 лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху други  имоти като посочените по-горе - върху  лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег. № ***,  собственост на С.А.Й. на стойност 5500  лева, и върху лек автомобил “***”,  модел “***” с рег. № ***, собственост на Ж.Т.Н.,  на стойност 5500  лева, като са последвали значителни вреди в размер на 42750  лева за автомобила “***” модел “***”, с рег.номер ***, в размер на 4400 лева за  автомобила “***” модел “***”, с рег. номер ***,  и вреди в размер на 2139,92 лева за автомобила “***” модел “***” с рег. № *** -  всички вреди на обща стойност 49289,92 лева.

От изброените четири поредни деяния са последвали значителни вреди с общ размер 127580,92 лева Тези четири деяния осъществили всички съставомерни признаци на престъплението по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК,  при осъществяването, на което подс.З. взел участие като подбудител и като помагач, съобразно чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с ал.1 от НК. Между описаните четири противоправни деяния е налице връзка от обективна и субективна страна. От обективна страна подс.З. осъществил поотделно състав на едно и също престъпление, като едно от четирите деянията осъществява признаците на квалифициран състав на престъпление. Предвид разпоредбата на чл.26, ал.3 от НК цялото престъпление е квалифицирано по по-тежкия състав, тъй като същият се отразява значително на цялостната престъпна дейност. Установява се още, че обществено опасните последици от това престъпление се изразяват в причинени имуществени вреди на много голяма стойност, надхвърляща многократно критерия за значителни вреди, определен в прак***та на ВСК, цитирана по-горе. Вредите в случая са сбор от тези причинени с отделните деяния, тъй като съгласно чл.26, ал.2 от НК, при продължаваното престъпление деецът се наказва за причинения общ престъпен резултат. Освен количественият показател са налице и доказаните преследвани цели от съучастниците, за осъществяване на пресъпната дейност, която в случая е свързана именно с причиняване на вреди на чуждо имущество. Действията си подс.З. осъществил при относително една и съща обстановка, по сходен начин на осъществяване, през непродължителни периоди от време, при едно и също трайно отношение към предмета и обекта на посегателство, като е действал с една и съща форма на вина- умисъл.

 

Подс. С.Р.Г. осъществил деянията, условно номерирани по горе като т.6 и т.8 под формата на продължавано престъпление. Това са деянията, при които подс.Г. е участвал и като съизвършител с подс.Р.. Деянията са били осъществени на:

      -  на 10.01.2015г. в гр. П.  по отношение на лек автомобил марка “***”, модел “***” с рег.№ *** собственост на „***” ЕООД на стойност 32091 лева, като са последвали вреди в размер на 32091 лева;

       -  на  ***г. в гр.П. по отношение на лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег.номер *** – собственост на “***” ЕООД гр. П. на стойност 45000 лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху други имоти като посочените  по- горе - върху  лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег. номер ***, собственост на С.А.Й. на стойност 5500 лева и върху лек автомобил “***” модел “***” с рег. № ***, собственост на Ж.Т.Н.,  на стойност 5500 лева, като са последвали значителни вреди в размер на 42750 лева за автомобила “***” модел “***”, с рег.номер ***, в размер на 4400 лева за  автомобила “***” модел “***”, с рег. номер ***, и в размер на  2139,92 лева за автомобила “***” модел “***” с рег. № ***,  всички вреди на обща стойност 49289,92 лева

От двете противоправни деяния са последвали значителни вреди с общ размер 81380,92 лева, съгласно критериите за това понятие определени от актуалната съдебна прак*** на ВКС. Всяко от двете деяния осъществява признаците на състав на престъпление по чл.330 от НК. Тези последователно осъществени деяния от подс.Г. се явяват едно престъпление, квалифицирано по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК с оглед по-тежкия състав. В това престъпление подс.Г. действал като извършител, съобразно чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК. Между описаните деяния е налице връзка от обективна и субективна страна. Същите са изпълнили състава на едно и също по вид престъпление при относително една и съща обстановка и през непродължителни периоди от време между отделните деяния, като съставът на второто по ред деяние е квалифициран. Приложена е разпоредбата на чл.26, ал.3 от НК, тъй като второто по ред деяние е водещо за резултата от цялата престъпна дейност. Подс.Г. проявил трайно отношение при осъществяване на отделните деяния, сочещо едни и същи начин на действие. От субективна страна психическото му отношение към общественоопасните последици е проявено при еднородност на вината- умисъл.

 

 

Подс. С.Р.Г. осъществил деянията, условно номерирани по горе като т.3, т.7 и т.9 под формата на продължавано престъпление. Това са деянията, при две от които подс.Г. е участвал като съизвършител с подс.Р., а при едно като помагач спрямо извършителя подс.В.. Деянията са били осъществени на:

- на 10.01.2014г. в гр. П., когато подс.Г. участвал като помагач спрямо извършителя  В.В. с предмет на престъплението предно обзорно стъкло на лек автомобил марка “***” модел “***”, с регистрационен номер ***, собственост на “***” ЕООД гр. П., на стойност 997 лева;

- на 10.01.2015 г. в гр. П., когато подс.Г. като съизвършител с подс.Р. противозаконно повредили чужда движима вещ - лек автомобил “***” модел “***” с рег № ***, собственост на С.Г.М., като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 635,63 лв.

- на *** г. в гр. П., когато подс.Г. като съизвършител с подс.Р. противозаконно повредили чужда движима вещ - лек автомобил “***” модел “***” с рег. № ***, собственост на Б.Д.А.,  като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 491,74 лв.

Общата стойност на причинените от престъплението щети възлиза на 2124,37 лв. С действията си подс.Г. осъществил престъпление по  чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

Престъплението представлява форма на усложнена престъпна дейност, при която подс.Г. осъществил три отделни последователни по време деяния, всяко от които изпълнява всички признаци на един и същи състав на престъпление. И трите деяния са обединени от съществуваща вързка между тях от обективна и субективна страна, която се изразява в една и съща обстановка и начин на действие от страна на подс.Г.. Същият е запазил едно и също трайно отношение към предмета и обекта на престъплението независимо от това, че в едно от деянията е участвал в качеството на помагач. Различната форма на съучастие при едно от деянията не разкъсва единството на продължаваното престъпление, тъй като видно от другите обстоятелства- време, място на извършване, предмет на посегателство, един и същи траен повод насочен към предмета на посегателството, помежду им съществува обективна връзка. От субективна страна подс.Г. проявил едно и също отношение към деянията и техните обществено опасни последици, изразило се под форма на вина- умисъл, поради което е налице и еднородност на вината.

 

Подс. Б.Б.Р. осъществил деянията, условно номерирани по горе като т.5, т.6 и т.8 под формата на продължавано престъпление. Две от деянията подс.Р. осъществил като съизвършител с подс.Г., а едно от деянията извършил сам в съучастие само с подбудител и помагач. Деянията са били осъществени на:

         - на 04.10.2014г. в гр. П., когато подс.Р. запалил имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “***”, модел “207” с рег.№ *** собственост на “ ***” ЕАД гр. С. на стойност 6500 лева, като са последвали вреди в размер на 5200 лева;

       -  на 10.01.2015г. в гр. П., когато подс.Р. заедно с подс.Г.  като съизвършители запалили имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “***”, модел “***” с рег.№ ***, собственост на „***” ЕООД на стойност 32091 лева, като са последвали вреди в размер на 32091 лева;

       - на  ***г. когато подс.Р. заедно с подс.Г.  като съизвършители, запалили имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег.номер *** – собственост на “***” ЕООД гр. П. на стойност 45000  лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху други имоти като посочените  по- горе - върху  лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег. номер ***, собственост на С.А.Й. на стойност 5500 лева и върху лек автомобил “***” модел “***” с рег. № ***, собственост на Ж.Т.Н.,  на стойност 5500 лева, като са последвали значителни вреди в размер на 42750 лева за автомобила “***” модел “***”, с рег.номер ***, в размер на 4400 лева за  автомобила “***” модел “***”, с рег. номер ***, и в размер на  2139,92 лева за автомобила “***”, модел “***” с рег. № ***,  всички вреди на обща стойност 49289,92 лева.

В резултат на всички деяния настъпил общ престъпен резултат от престъплението, изразяващ с в нанесени значителни вреди с общ размер – 86580,92 лева. С действията си подс.Р. осъществил престъпление по  чл.330, ал.3, пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 от НК. От обективна страна подс.Р. осъществил различни състави на едно и също по вид престъпление- това по чл.330 от НК, като деятелността му е квалифицирана по по-тежкия от тях, предвид разпоредбата на чл.26, ал.3 от НК. Това е оправдано поради факта, че деянието, съставляващо квалифицирания съдебен състав се отразява значително на цялостната престъпна дейност, предвид настъпилия общ престъпен резултат и трайните подбуди на подс.Р. за причиняване на вреди чрез увреждане на чуждо имущество по специален начин. Единството на продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че деецът е извършил престъплението сам в съучастие единствено с подс.З. като подбудител и помагач, а останалите две деяния е осъществил в съучастие с подс.Г. като съизвършители, подс.Ч. като подбудител и подс.З. като подбудител и помагач. Това е така, тъй като подс.Р. запазил едно и също трайно отношение към предмета и обекта на престъплението, тъй като използвал един и същ траен повод, при сравнително една и съща обстановка предвид място, на което деянията са осъществени, през непродължителни периоди от време и сходен конкретен начин на извършване на отделните деяния. От субективна страна подс.Р. действал при еднородност на вината, тъй като психическото му отношение към обществено опасните последици от различните деяния е проявено във форма на вина - умисъл.

 

 Подс. Б.Б.Р. осъществил деянията, условно номерирани по горе като т.7 и т.9 под формата на продължавано престъпление. Двете деянията подс.Р. осъществил като съизвършител с подс.Г.. Деянията са били осъществени на:

-    на 10.01.2015 г. в гр. П. по отношение на лек автомобил “***” модел “***” с рег № ***, собственост на С.Г.М., като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 635,63 лв.

-           на *** г. в гр. П. по отношение на лек автомобил “***” модел “***” с рег. № ***, собственост на Б.Д.А.,  като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 491,74 лв.

      В резултат на продължаваното престъпление настъпил общ престъпен резултат - общата стойност на причинените от престъплението щети на стойност 1127,37 лв. Всяко от деянията, осъществени от подс.Р., изпълнило признаците на един и същ състав на престъпление - чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 от НК. Двете деяния се намират в обективна и субективна връзка помежду си, тъй като били извършени при сходна обстановка и едно и също трайно отношение от страна на подс.Р. към предмета на престъплението и обществените отношения, които се засягат с него. Налице е еднородност на вината, проявена от подс.Р. в действията му, представляваща умисъл.

 

Подс.В.Е.В. осъществил деянията, условно номерирани по горе като т.2 и т.3 под формата на продължавано престъпление. Първото деяния подс.В. осъществил самостоятелно, а второто – в съучастие като съизвършител с подс.Г.. Деянията са били осъществени на:

- на *** г. в гр. П. когато подс.В. самостоятелно противозаконно повредил лек автомобил марка “***” модел “190Е” с рег. № *** собственост на Н.И.Н., като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 204 лв.

- на 10.01.2014 г. в гр. П. когато при различна форма на съучастие с подс.Ч., подс. З. и подс. Г., противозаконно унищожил чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на лек автомобил марка “***” модел “***”, с регистрационен номер ***, собственост на “***” ЕООД гр. П., на стойност 997 лева,

Общият престъпен резултат от продължаваното престъпление е на стойност 1201 лева. Всяко от деянията осъществило само по себе си състава на престъпление по чл. 216 ал.1 от НК. Двете деяния се намират в обективна и субективна връзка помежду си. Макар да е налице различен начин на осъществяване на всяко от тях подс.В. проявил трайно отношение и траен повод към предмета и обекта на посегателството, които се изразили в наличието на относително една и съща обстановка при осъществяване на действията, насочени към причиняване на сходни обществено опасни последици, въздействайки върху еднакви по вид предмети на посегателство. Единството на продължаваното престъпление не се разкъсва от това, че деецът е извършил първото деяние сам, а второто в съучастие с трети лица, тъй като и при двата случаи подс.В. запазил едно и също трайно отношение към предмета и обекта на престъплението, довело до вида на увреждането им. От субективна страна еднородността на вината не се променя от обстоятелството, че първото деяние е било извършено с пряк умисъл, а второто с евентуален. Еднородността на вината предполага една и съща форма на вина и при двете деяния каквато е умисълът, независимо от разновидностите му.

 

10.         От описаната фактическа обстановка се установява, че подс.С.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. чл.339, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 24.01.2015г.,  в град П. е придобил чрез предаването им от А.Т.Ч. и държал боеприпаси за огнестрелни оръжия в голямо количество – 575бр. ловни патрони както следва: 488бр. ловни патрони кал. 12х70, 26бр. ловни патрони кал. 12х76, 45бр. ловни патрони кал. .308Win, 8бр. ловни патрони кал. .30-06Spr.  и 8бр. ловни патрони кал. 6.5х68мм, без да има за това надлежно разрешение.

Престъплението по  чл. 339, ал. 1 от НК е на формално извършване, като формата на изпълнителното деяние – придобиване и държане на посочените вещи, се изразява в установяване от страна на дееца на своя фактическа власт и упражняването на такава, без дееца да разполага с надлежно разрешение както да придобие вещите така и да ги държи след това. За съставомерността е без значение продължителността на упражняване на фактическата власт върху боеприпасите, като тяхното държане, придобиване и разпореждане е поставено под разрешителния режим по ЗКВВООБ. /Решение № 493 от 15.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 1559/2014 г., III н. о Решение № 144 от 30.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 124/2015 г., I н. о./.  Изпълнително деяние „придобиване“ се осъществява чрез установяване на фактическа власт върху съответния предмет на престъплението. Няма никакво значение какъв е начина на придобиване- дали той е възмезден или безвъзмезден, ирелевантно е и въобще съществуването на трето лице, от което се придобива инкриминираният предмет. Изпълнителното деяние „държане“ се осъществява чрез упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението. Няма значение какво е намерението на дееца, като той може да държи предмета за себе си или за трето лице. Голямото количество на предмета на престъплението е квалифициращо обстоятелство по ал.2 на същия член.

От обективна страна се доказва, че подс.Г. придобил и държал 575бр. ловни патрони. Изпълнителното деяние „придобил“ фактически било осъществено с действията на подс.Г., когато той взел боеприпасите от мястото, на което се намирали, след като подс.Ч., изразил волята си за това. Също така подс.Г. установил своя фактическа власт спрямо същите след придобиването им, чието времетраене е без значение за съставомерността на деянието, осъществено от него. От обективна страна се установява още, че боеприпасите са в големи количества, съобразно прак***та на ВСК, определяща същността на това наказателно правно понятие. Единствено меродавен критерий в случая е броят на незаконно придобитите боеприпаси по аргумент от Решение № 164 от 22.IX.1993 г. по н. д. № 160/93 г., ВК, който в случая възлиза на 575бр. и сочи сам по себе си наличието на този квалифициращ признак на престъплението.

От субективна страна подс.Г. е действал с пряк неопределен умисъл. Деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, което осъществява и е предвиждал настъпването на обществено опасните последици от същото, които в случая се изразяват в застрашаване на обществените отношения. При престъпленията на просто извършване единственото съставомерно изменение на действителността се изразява в самото осъществено от извършителя деяние, като този вид престъпления също могат да причинят определени обществено опасни последици, които обаче са без значение за съставомерността на извършеното. Спрямо същото деецът е искал неговото реализиране и е имал за цел с поведението си да го осъществи. Подс.Г. е съзнавал всички признаци от състава на престъплението, включително и обстоятелството, че придобитите и държани от него патрони са в голямо количество, тъй като пренасяйки ги е въприел техният обем. Същият обаче е нямал конкретни представи за точния брой на боеприпасите, които придобил и държал. В този случай е налице неконкретизиран пряк умисъл, когато деецът предвижда вредата и обекта на посегателство, но не знае точно конкретната величина и степен на възможна вреда като е бил съгласен със застрашаване на определения обект във всякаква степен.

 

11.         От описаната фактическа обстановка се установява, че подс. А.Т.Ч. осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. чл.339, ал.4, вр. ал.3, тъй като  на 24.01.2015г. в град П. е предал другиму – на С.В.Г. боеприпаси за огнестрелни оръжия – 575бр. ловни патрони, както следва: 488бр. ловни патрони, кал.12х70, 26бр. ловни патрони  кал.12х76, 45 бр. ловни патрони кал. .308 Win, 8бр. ловни патрони, кал.30-06 Spr. и 8бр. ловни патрони кал.6,5х68мм, без С.Г. да има разрешение за носене на съответното огнестрелно оръжие – за ловно огнестрелно оръжие кал.12х70, кал.12х76,  кал. .308 Win, кал.30-06 Spr. и кал.6,5х68мм.

Изпълнителното деяние „предал“ се осъществява чрез фактическото преминаване на предмета на престъплението от фактическата власт на извършителя в тази на трето лице. Фактическата власт върху предмета на престъплението може да бъде предадена и неприсъствено, след като се обективира воля за това и бъде посочено местонахождение на конкретната вещ на трето лице. В конкретния случай подс.Г. е бил наясно с местонахождението на вещите, предмет на престъплението, но същият не предприел каквито и да е действия спрямо тях докато не била обективирана воля от страна подс.Ч., посочените предмети да преминат във фактическа власт на подс.Г.. По този начин подс.Ч. предал фактическата власт върху тези вещи без да присъства при придобиването им от страна на подс.Г.. Подс.Ч. съзнавал, че действията му са насочени към предоставяне на боеприпаси на подс.Г., като имал ясни представи за обективният факт, че подс.Г. не разполагал с регламентираното в закона разрешително за носене на този вид оръжие, към което се полагат и съответен брой боеприпаси.

От субективна страна престъплението било осъществено от страна на подс.Ч. с пряк умисъл. Той съзнавал обществено опасния характер на деянието, което осъществява и предвиждал настъпването на обществено опасните последици от същото деяние, изразяващи се в промяна на фактическата власт спрямо предмета на престъплението, която се упражнявала от лице, което не разполага с разрешение за тази специална дейност. По отношение на деянието по чл.339, ал.4 от НК подс.Ч. е искал именно да предаде другиму боеприпаси за огнестрелно оръжие и е имал за цел с действията си да осъществи тези свои намерения. Подс.Ч. е съзнавал всички признаци от състава на престъплението. Той обаче е нямал конкретни представи за точния брой на боеприпасите, които предава, поради което е действал с пряк, но неопределен умисъл. Същият е налице, когато деецът предвижда вредата и обекта на посегателство, но не знае точно конкретната величина и степен на възможна вреда, като е бил съгласен с причиняване на вреда от всякаква степен на определения обект.

 

 

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

За престъплението по чл. 116, ал.1, т.7, т.9, вр. чл.115 от НК, осъществено в съучастие от подсъдимите А.Ч., В.З., В.В., С.Г. и Б.Р. законът предвижда наказание лишаване от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Трите разновидности на наказания са предложени алтернативно, като предвид конкретната деятелност на съучастниците, адекватно на обществената опасност на деянието и дейците се явява първото от алтернативно посочените три наказания. Това е така, тъй като същото престъпление е завършило в стадия на опита, не се отличава с особена престъпна упоритост и е довело до настъпването на далеч по-леки резултати от пряко целените.

Съдът намира, че при индивидуализация на санкцията за всеки един от подсъдимите трябва да се имат предвид и специалните правила относно отговорността на съучастниците, уредени в чл. 21 от НК. Съдът отчита поведението на всеки един от тях и проявеното от тях отношение, за да индивидуализира наказателната отговорност на отделния субект в зависимост от неговия конкретен принос и от значението на последния за поведението на останалите съучастници. Тази оценъчна дейност се съобразява с характерът и степента на участие в престъплението на всеки един от подсъдимите. Характерът на съучастието се определя от неговата форма - дали то е извършителство, подбудителство или помагачество. Степента на участие отразява количествения принос на съучастника за осъществяване на престъпното деяние. Предвид изложеното съдът намира, че подс.Ч. като първи по ред подбудител и подс.З. като втори по ред подбудител и като помагач имат съществен и значим конкретен принос в осъществяването на престъплението. Подс.Ч. е първоизточник на решението за осъществяване на престъплението спрямо свид.Г., без който подобно изменение в обективната действителност изобщо е нямало как да настъпи. Подс.З. е оказал съществен принос за реализацията на намеренията на подс.Ч., тъй като без неговото участие подс.Ч. би бил съществено затруднен да реализира намеренията си, ако въобще е бил в състояние да стори това. Именно подс.З. осигурил извършителите, чрез поведението на които да се реализират намеренията на подс.Ч. за увреждане на здравето и живота на другиго.  Когато едно лице участва в престъплението в няколко форми, това също се отчита при индивидуализация на неговото наказание, какъвто е случаят с подс.В.З., участвал и като подбудител и като помагач. В извършеното престъпление намира своята проекция личността на дееца. Мотивите за извършване на престъплението от страна на подс.Ч. и подс.З. и извършените от тях действия, в които се проектира личността им, определят тези двама подсъдими като личности с много висока степен на обществена опасност.

Представените в съдебно заседание доказателства за личността на подс.Ч. -медали и спортни отличия от различни спортни състезания и документи за поведение от училищна възраст в по-голямата част от тях се отнасят до обстоятелства прекомерно отдалечени от събитията по делото, поради което трудно може да се свържат с характера на настоящата личност на подс.Ч., такава каквато е тя понастоящем. Безспорно е обаче, че всички тези негови лични постижения, сред които и завършените по-късно обучения, дават определена характерис*** на личността му през годините като способна, амбициозна, целенасочена личност със стремеж към първенство, което е проектирано и в създадената и развита впоследствие от негова страна успешна търговска дейност, което съдът е оценил в положителен аспект. Следва обаче уточнението, че наличието на този потенциал, сам по себе си, не означава, че същият се насочва и използва единствено за правомерни цели, което е видно и от доказателствата по делото. Подобни качества подс.Ч. проявил в действията си, осъществили състава на различни престъпления, което е видно от доказателствата по делото. По тези причини съдът не отчете така представените доказателства като смекчаващи отговорността на подс.Ч. обстоятелства.

По отношение на подс.Ч. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало, трайната му трудовата ангажираност и активност, свързана със създаването и на работни места и факта, че е баща на непълнолетни деца.

Отегчаващо отговорността обстоятелство е, факта, че този подсъдим е първоначалният инициатор на престъплението, по мотиви, които са проява на егоцентризъм и изявен стремеж за себеналагане. Тъй като този стремеж се проявява от страна на подс.Ч. и при останалите престъпления, в които е взел участие /с изключение на това по чл.339 от НК/, то тези трайни проявени от него личностни особености, го определят като личност с висока обществена опасност, която при обичайни житейски ситуации отвръща с противоправна проява. Не може да се пренеберегне и факта, че същият е разполагал с достатъчен финансов ресурс, за да провокира осъществяването на противоправните действия, които целял.

Спрямо подс.В.З. е налице едно смекчаващо отговорността обстоятелство, с оглед оказаното от него съдействие за разкриване на обективната истина по делото в досъдебното  производство като в тази насока съдът отчита самопризнанията, които подс.З. направил. Съдът обаче споделя становището на държавното обвинение, че това смекчаващо вината обстоятелство не е съвсем пълноценно, с оглед процесуалната позиция на подс.З. в съдебната фаза на процеса. Оттегчаващи отговорността обстоятелства са лошите характеристични данни за този подсъдим, свързани с участието му в разнообразни противоправни прояви, за организацията на които е бил търсен от различни лица, обремененото му съдебно минало, факта, че подс.З. е намерил съучастниците и определил начина на извършване на престъплението, като осигурил и необходимите за това средства. Също така следва да се отчете въдействието, което указвал този подсъдим спрямо младите съучастници и доказателствата за оказван спрямо тях частичен физически и психически натиск. На следващо място допълнителната користна цел у подс.З. фактически била реализирана, като за извършеното той получил от подс.Ч. една не малка парична сума. При подс.З. са налице повече квалифициращи деянието, обстоятелства от тези на останалите съучастници, тъй като той осъществил това престъпление при условията на опасен рецидив. Също така подс.З. осъществил и  две форми на съучастие. Всичко това очертава З. като личност с особено висока степен на обществена опасност спрямо останалите съучастници. Доказва се по делото, че степента на участие на този подсъдим в престъплението е най-съществена и има ключово значение за осъществяването му, което е допринесло за реализация на намеренията на подс.Ч.,       чрез осигуряване на нужното за постигането им.

   По отношение на подсъдимите Г., Р. и В. съдът отчита формата им на съучастие, а именно обстоятелствата, че първите двама са извършители, а третия помагач. И тримата подсъдими са личности в млада възраст, податливи на чуждо влияние, каквото в случая им е било оказано от подс.З..

За подс.С.Г. са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като признанието на вината и пълното съдействие за разкриване на обективната истина още преди да придобие процесуалното качество на обвиняем, чистото му съдебно минало, изразеното съжаление за извършеното, младата му възраст и ниската степен на участието му в престъплението и характеристиките за доброто му поведението в училищната среда и през времето в което работил в чужбина. Съдът не констатира наличие на отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.Г. във връзка с това престъпление.

По отношение на подс.Б.Р., съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства признаването на вината и пълното съдействие, което оказал за разкриване на обективната истина, още преди да придобие процесуалното качество на обвиняем, статута му на неосъждано лице и трудностите от социално-битов характер, които преживявал предвид ограничените възможности на родителите му да го издържат финансово и да се грижат за него, което улеснило привличането му към участие в престъплението, изказано от съжаление за стореното. Отегчаващите отговорността обстоятелство  по отношение на подс.Б.Р., са по-високата степен на участие в изпълнителното деяние на чл.115 от НК от тази на подс.Г. и допълнителните обществено опасни последици, които настъпили като резултат от престъплението по отношение на пострадалия А.Г., довели до промяна на начина му на живот и последвали негативни психични изживявания, за които провеждал лечение.

Към момента на осъществяване на престъплението по чл.116 от НК, подс.Р. е бил непълнолетен, но навършил 16г., поради което съдът е приложил редукцията по чл.63, ал.2, т.1 от НК, според която наказателно правната санкция за наказанието лишаване от свобода за това престъпление е от пет до дванадесет години лишаване от свобода.

По отношение на подс.В.В. са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като частичното съдействие на този подсъдим за разкриване на обективната истина по случая, младата му възраст, чистото съдебно минало, усложненията от битов характер, които преживявал към онзи момент. Лоши характеристични данни за личността му обаче се извеждат от предходна проява по чл.354а, ал.5 от НК от 17.08.2012г, за което му е било наложено административно наказание по чл.78а от НК.

Съдът не намира, че посочените смекчаващи вината обстоятелства за всеки един от подсъдимите представляват многобройни такива, нито е налице и някакво изключително смекчаващо вината обстоятелства, в които случаи ще са налице основания за прилагането на чл.55 от НК. Тъй като самият опит за извършване на престъплението обаче е останал в начален етап на осъществяване на намеренията на съучастниците и в резултат на извършеното на пострадалия са били причинени леки телесни повреди, съдът приложи разпоредбата на чл.58 от НК по отношение на всички съучастици. Спрямо подс.Ч., подс.З., подс.Г. и подс.Р. бе приложена хипотезата на б.“А“ на чл.58 от НК, като по отношение на подс.В. съдът приложи втората хипотеза- б.“Б“, свързана с участието му като помагач, тъй като се установява, от доказателствата по делото, че степента на участието му на този подсъдим в престъплението е малка и именно тази хипотеза е адекватна на фактите по делото.

По тези съображения съдът определи наказанията на подсъдимите както следва:

За подс. А.Ч. и извършеното от него престъпление по чл. 116 ал.1 т. 7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл. 20 ал.3 вр. с ал.1, вр. чл.58, б.“а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи наказание лишаване от свобода под най- ниския предел за срок от ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ. За този размер на наказанието съдът прецени посочения превес на отегчаващи отговорността обстоятелства и същественото значение на участието на подс.Ч. за осъществяване на престъплението.

За подс. В.З. и извършеното от него престъпление по чл. 116, ал.1, т.7, т.9 и т.12 пр.1 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.А, вр. чл.58, б.“а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи наказание лишаване от свобода под най- ниския предел за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ. За този размер на наказанието съдът прецени посочения превес на отегчаващи отговорността обстоятелства и същественото значение на участието на подс.З. за осъществяване на престъплението.

За подс. С.Г. и извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.58, б.“а“ вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи наказание лишаване от свобода под най- ниския предел за срок от ПЕТ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА. За този размер на наказанието съдът прецени наличните смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива.

За подс.Б.Р. и извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. чл.63 ал.2 т. 1, вр. чл.58, б.“а“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи наказание лишаване от свобода под най- ниския предел за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА. За този размера на наказанието съдът прецени посочения превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, като същото е сторено след редукция на наказанието, чийто минимум в случая е пет години.

За подс.В.В. и извършеното от него престъпление по чл.116 ал.1 т.7 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр. с ал.1, вр. чл.58, б.“б“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи наказание лишаване от свобода под най- ниския предел за срок от ТРИ ГОДИНИ И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

 

За престъплението по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 от НК  осъществено в периода от ***г. до ***г. при условията на продължавано престъпление,  съдът установи следното:

 

        Подс.В.З. е участвал като подбудител и помагач в извършването на четири последователни деяния, които съставят това продължавано престъпление, както следва:

- на ***г.  в съучастие с А.Т.Ч.  като подбудител и В.Е.В. като извършител, умишлено  склонил и улеснил В.Е.В. да запали имущества със значителна стойност - лек автомобил марка “***” модел “***” с рег . № ***, собственост на “***” ЕООД гр. П., на стойност 38000 лева  и лек автомобил марка “***” с рег. № *** собственост на А.Й.Й. на стойност 8000  лева, като са последвали вреди в размер на 34200 лева за автомобила ***” модел “***” с рег . № ***, и вреди на стойност 6800 лева  за автомобила “***” с рег. № ***, всички вреди на обща стойност – 41000 лева;         

- на 04.10.2014г. в гр. П. в съучастие с Б.Б.Р. като извършител умишлено склонил и улеснил Б.Б.Р. да запали имущество със значителна стойност – лек автомобил марка “***”, модел “ 207” с рег.№ *** собственост на “ ***” ЕАД гр. С. на стойност 6500 лева, като са последвали вреди в размер на 5200 лева;

      -  на 10.01.2015г. в гр. П.  в съучастие  с А.Т.Ч. като подбудител,  и със С.Р.Г. и Б.Б.Р. двамата като извършители, умишлено  склонил и улеснил С.Р.Г. и Б.Б.Р. да запалят имущество със значителна стойност – автомобил марка “***”, модел “***” с рег.№ ***, собственост на „***” ЕООД на стойност 32091 лева, като са последвали вреди в размер на 32091  лева;

       - на ***г. в гр. П. като в съучастие с А.Т.Ч.  като подбудител,  със С.Р.Г.  и Б.Б.Р., двамата като извършители, умишлено склонил и улеснил С.Р.Г. и Б.Б.Р. да запалят имущество със значителна стойност– лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег.номер *** – собственост на “***” ЕООД гр. П. на стойност 45000 лева, като е имало опасност пожарът да се разпростре и се е разпрострял върху други  имоти като посочените по-горе - върху  лек автомобил марка “***” модел “***”, с рег. № ***,  собственост на С.А.Й. на стойност 5500  лева, и върху лек автомобил “***”,  модел “***” с рег. № ***, собственост на Ж.Т.Н.,  на стойност 5500  лева, като са последвали значителни вреди в размер на 42750  лева за автомобила “***” модел “***”, с рег.номер ***, в размер на 4400 лева за  автомобила “***” модел “***”, с рег. номер ***,  и вреди в размер на 2139,92 лева за автомобила “***” модел “***” с рег. № *** -  всички вреди на обща стойност 49289,92 лева, като от деянията са последвали значителни вреди с общ размер 127580,92 лева.

 

За подс.З. съдът констатира наличие на едно смекчаващо отговорността обстоятелство, което представлява самопризнанията, направени от този подсъдим във фазата на досъдебното производство, с което е допринесъл за разкриване на обективната истина по делото.  Отегчаващи отговорността му обстоятелства са конкретната роля на този подсъдим, който допринесъл за реализирането на престъпния замисъл на подс.Ч. чрез възлагането на изпълнителите на три от деяния, за които е бил склонен от негова страна. Също така съдът отчита съдебното му минало, броят на деянията в продължаваното престъпление, формиращи усложнената престъпна дейност, в която участвал, вредите, които настъпили в резултат от престъплението, които съществено надвишават критерия за значителни вреди от 14 минимални работни заплати за страната, участието му в повече от една форма на съучастие, конкретният му принос за реализацията на престъпния замисъл. Следва да се отчетат като отегчаващо обстоятелство и користните подбуди, от които е бил воден подсъдимия за всички деяния. По тези съображения съдът определи наказанието на този подсъдим при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и на основание чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т.2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с ал.1, вр. чл.54 от НК го осъди на ДЕВЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. От така повдигнатото обвинение на подс.З. не се доказа автомобилът марка “***”, модел “***” с рег.№ *** да е бил собственост и на “***” ООД, гр. Б., подари което подс.З. бе признат за невиновен и оправдан за това обстоятелство.

 

В посоченото продължавано престъпление подс.Ч. взел участие в качеството на подбудител в три последователни деяния, тези       осъществени на ***г., на 10.01.2015г. и на  ***г., при които умишлено склонил подс.З., той от своя страна на склони други лица, които да запалят конкретните посочени от него автомобили, като от деянията са последвали значителни вреди с общ размер 122380,92 лева. При определяне размер на наказанието съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства за този подсъдим, като чистото му съдебно минало, това, че е трайно трудово ангажиран, създал е работни места и за други лица, развивал е разнообразна търговска дейност и е баща на непълнолетни деца. Отегчаващите отговорността обстоятелства за този подсъдим са фактът, че същият е инициатора на три противоправни деяния, както и мотивите, поради които е действал този подсъдим свързани избрания от него противоправен начин за решаване на обикновени житейски ситуации и междуличностни конфликти, желанието за отмъщение и доминиране, от които е бил воден. Налице са трайни престъпни нагласи у подс.Ч., които се наблюдават при участието му в трите противоправни прояви. Отегчаващо вината обстоятелство е и размера на настъпилите значителни вреди от престъплението, многократно надхвърлящи минимума за това наказателно правно понятие. Съобразно изложеното съдът определи наказанието на този подсъдим при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства, поради което за участието му в извършване на престъпление по чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. с ал.1 вр. чл.54 от НК съдът го осъди на лищаване от свобода от  ОСЕМ ГОДИНИ. Тъй като не се доказа лекия автомобил марка “***”, модел “***” с рег.№ *** да е бил собственост и на “***” ООД, гр. Б., съдът призна подс.Ч. за невиновен по това обстоятелство и го оправда за същото.

 

В същото  продължавано престъпление подс.С.Г. взел участие като извършител в две поредни противоправни деяния- това осъществено на 10.01.2015г. и на  ***г., при които са последвали значителни вреди с общ размер 81380,92 лева. Смекчаващи отговорността обстоятелства за този подсъдим са пълното му съдействие за разкриването на обективната истина в наказателното производство, младата му възраст и чистото му съдебно минало, въздействието от подс.З., под което попаднал, което улеснило вземането на решение за участие в престъплението от негова страна и изразеното от него съжаление за извършенотоу както и характеристиките за поведението му в училищната и работна среда, приложени в досъдебното производство. Отегчаващи вината обстоятелсва са размерът на нанесените значителни щети от деянията, многократно надхвърлящи минимума от 14 минимални работни заплати, както и користните му подбуди, поради които взел участие в извършването им. По тези съображения съдът определи наказанието на този подсъдим при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което на основание чл.330 ал.3 пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1, вр. чл.54 от НК го осъди на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода. Тъй като не се доказа автомобилът марка “***”, модел “***” с рег.№ *** да е бил собственост и на “ ***” ООД, гр. Б., съдът призна за невинен подс.Г. по това обстоятелство, за което той бе оправдан.

          В същото продължавано престъпление взел участие като  извършител подс.Б.Р.. Той участвал в извършването на три противоправни деяния, последователно осъществени на 04.10.2014г., на 10.01.2015г. и на ***г, като от деянията са последвали значителни вреди с общ размер – 86580,92 лева. Съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства за този подсъдим като възрастта му, много близка до непълнолетието, чистото му съдебно минало и пълното съдействие от негова страна на досъдебното производство, с което способствал разкриването на обективната истина по делото, влиянието под което попаднал от страна на подс.З., трудностите от социално-битов характер, които изживявал сред, които липсата на финансови средства и изразеното съжаление за стореното. Оттегчаващи вината му обстоятелства се явяват трайния престъпен умисъл изразил се в три поредни деяния, общия размер на вредите, надхвърлящ многократно минимума на критерия за значителни вреди и користните му подбуди. По тези съображения съдът определи наказанието на подс.Р. при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като за участието му като извършител в престъпление по чл.330, ал.3, пр.1 вр. с ал.2 т. 2 вр. с ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1, вр. чл.54 от  НК го осъди на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода. За това автомобилът марка “***”, модел “***” с рег.№ *** да е бил собственост и на “***” ООД, гр. Б., съдът намери подс.Р. за невинен и го оправда по отношение на това обстоятелство.

 

         Подс. В.В. взел участие само в едно от деянията, което за останалите съучастници се явява част от усложнена престъпна дейност. В това престъпление изпълнило основния състав на престъплението подс.В. участвал като извършител, заедно с подс.Ч. като подбудител и подс.З. като подбудител и помагач. При това престъпление осъществено на  *** г. били нанесени вреди на обща стойност  41000 лева. Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство младата възраст на подс.В., спортната му активност, представляваща вид занимание с обществено полезна дейност, липсата на предходни осъждания, влошения му към онзи момент социално-битов статус и липсата на финансови средства, частичното съдействие, което оказал на полицейските органи, допринесло до разкриване на обективната истина по делото. Отегчаващи вината обстоятелства се явяват користните мотиви, поради които взел участие и предходна противоправна проява, за която е бил освободен от наказателна отговорност. По тези съображения съдът определи наказанието на този подсъдим при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което на основание чл.330 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 вр. с ал.1, вр. чл.54 от НК го осъди на ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

 

Подсъдимите Ч. и З. осъществили в съучастие престъпление по чл.216, ал.1 от НК на 10.01.2014г. в гр. П., в което подс.Ч. участвал като подбудител, в съучастие с В.З. като подбудител и помагач, в съучастие със С.Г. като помагач, и в съучастие с В.В. като извършител, с което деяние противозаконно подс.В. унищожил  чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на лек автомобил марка “*** модел “***”, с регистрационен номер *** собственост на “***” ЕООД гр. П. на стойност 997 лева

За подс.Ч. съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства, като чистото му съдебно минало, трайната му и активна трудова ангажираност, създавайки работни места и за други граждани, както и обстоятелството, че е баща на непълнолетни деца. Отегчаващите отговорността обстоятелства за този подсъдим са мотивите му, поради които е действал, свързани с желание за саморазправа по неправомерен начин по отношение на обикновени житейски ситуации и междуличностни конфликти, неетичните подбуди, от които е бил воден. Съдът ненамира да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат необходимост от приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Съобразно изложеното съдът определи наказанието на този подсъдим при превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което за участието му в извършване на престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. с ал.1 вр. чл.54, от НК го осъди на лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА.

За подс.З. относно участието му като подбудител и помагач в това престъпление, осъществено от подс.В., съдът отчете, при индивидуализацията на наказанието, смекчаващите отговорността му обстоятелства, като самопризнанието, което направил, с което способствал за разкриването на обективната истина. Оттегчаващи отговорността обстоятелства са лошите му характеристични данни за този подсъдим, свързани с участието му в разнообразни противоправни прояви, за организацията, на които е бил търсен от различни лица, предходните му осъждания за други престъпления, користната цел у подс.З., приносът му към осъществяване на деянието, в което участвал в две форми на съучастие. По тези съображения съдът намери, че наказанието на този подсъдим следва да се определи при превес на отегчаващите вината обстоятелства, поради което за участието му в това престъпление по чл. 216 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. с ал.1, вр. чл.54 от НК, съдът го осъди на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.

 

Подсъдимите Г., Р. и В. осъществили престъпление по чл.216, ал.1 от НК при условията на чл.26, ал.1 от НК.

Подс.С.Г. осъществил престъплението по чл.216 от НК, като участвал в три противоправни деяния, както следва:

- на 10.01.2014г. в гр. П. участвал в качеството на помагач,  заедно с подс.Ч. като подбудител, с подс.З. като подбудител и помагач и с подс.В. като извършител, като улеснил  подс. В. да унищожи противозаконно чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на лек автомобил марка “***” модел “***”, с регистрационен номер ***, собственост на “***” ЕООД гр. П., на стойност 997 лева;

- на 10.01.2015 г. в гр. П., участвал като като съизвършител заедно с подс. Р. като противозаконно повредил чужда движима вещ - лек автомобил “***” модел “***” с рег № ***, собственост на С.Г.М., и в резултат на деянието били нанесени щети на стойност 635,63 лв.

- на *** г. в гр. П., участвал като извършител заедно с подс.Р. и двамата като съизвършители противозаконно повредили чужда движима вещ - лек автомобил “***” модел “***” с рег. № ***, собственост на Б.Д.А.. Нанесените в резултат на това деяние щети възлизали на 491,74 лв. Общата стойност на причинените от престъплението щети възлиза на 2124,37 лв.

Съдът отчете счекчаващите отговорността обстоятелства за  подсъдимия Г., каквито са пълното му съдействие за разкриването на обективната истина в наказателното производство, младата му възраст и чистото му съдебно минало, изразеното от него съжаление за извършеното, както и характеристиките за доброто му поведението в училищната и работна среда, приложени в досъдебното производство. Отегчаващи вината обстоятелства са трайния престъпен умисъл, реализиран при три последователни деяния, макар да не е взел участие при всички в едно и също качество, засягането на правата на различни граждани по общоопасен начин. Съдът отчете, обаче, че две от деянията са осъществени при по-леката форма на умишлена вина- евентуален умисъл, но пък е налице по-висок размер на нанесените от престъплението вреди в сравнение с тези резултат от деянията на подс.Р.. Съдът ненамира да са налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат необходимост от приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. По тези съображения съдът определи наказанието на този подсъдим при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което на основание чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 и ал.4 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1, вр. чл.54 от НК го осъди на ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода.

Подс.Б.Р. участвал като извършител при две от деянията в посоченото продължавано престъпление по чл.216 от НК- в това осъществено на 10.01.2015 г. и в това осъществено на *** г. като общата стойност на причинените от престъплението, с участието на подс.Р., щети възлиза на 1127,37 лв. При определянето на наказанието на този подсъдим съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства възрастта му, много близка до непълнолетието, чистото му съдебно минало, пълното съдействие от негова страна на досъдебното производство, с което способствал разкриването на обективната истина по делото, трудностите от социално-битов характер, които изживявал и липсата на финансови средства, както и изразеното съжаление за стореното. Оттегчаващи вината му обстоятелства отчетени от съда са трайния престъпен умисъл изразил се в две поредни деяния и използвания общоопасен начин за изръшване на престъплението, с което е увредена собствеността на различни лица, но пък същите деяния са осъществени при по-леката форма на умишлената вина- косвен умисъл. По тези съображения съдът определи наказанието на подс.Р. при превес на смекчаващите вината обстоятелства като на основание чл. 216 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.54 от  НК го осъди на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

Подс.В.В. извършил две противоправни деяния съставляващи престъпление по чл.216 от НК- едно на *** г. в гр. П., което осъществил самостоятелно и при което противозаконно  повредил лек автомобил марка “***” модел “190Е” с рег. № *** собственост на Н.И.Н., като нанесените в резултат на деянието щети възлизат на 204 лв. Второ осъществено от него деяние е това от 10.01.2014 г. в гр. П.  когато участвал като извършител, заедно с подс. Ч. като подбудител, с подс. З. като подбудител и помагач и с подс. Г. като помагач, при което той противозаконно  унищожил чужда движима вещ - предно обзорно стъкло на лек автомобил марка “***” модел “***”, с регистрационен номер ***, собственост на “***” ЕООД гр. П., на стойност 997 лева. Общата стойност на причинените от престъплението на подс.В.В. щети възлиза на 1201 лева. Съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства за този подсъдим като младата му възраст, спортната му активност като вид занимание с обществено полезна дейност, липсата на предходни осъждания, влошения му към онзи момент социално-битов статус. Отегчаващи вината обстоятелства се явяват предходна противоправна проява, за която подс.В. е бил освободен от наказателна отговорност и по-трайно изразените престъпни нагласи, поради участието му в две поредни противоправни деяния, като следва да се отчете, че този подсъдим осъществил и двете деяния при пряк умисъл. По тези съображения съдът констатира превес на смекчаващите вината обстоятелства за този подсъдим, поради което на основание чл. 216 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. с ал.1 вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл.54 от НК съдът му определи наказание в размер на  ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

 

Относно престъплението по чл. чл.339, ал.4, вр. ал.3 от НК извършено от подс.А.Ч. законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години. При определяне на наказанието съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства за този подсъдим, като чистото му съдебно минало, активната му и трайна трудовата му ангажираност, факта че е работодател на други лица, частичните му самопризнания на досъдебната фаза на процеса, фактът, че е целял не трайно предаване на вещите, а единствено преместването им от едно място на друго. Отегчаващи вината обстоятелства се явява голямото количество на боеприпасите и неположената грижа по отношение на мястото на съхранението им каквато изисква закона. Съдът не намира да са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключително такова, при което и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. В този смисъл съдът намира, че наказанието на подс.Ч. следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, които сочат, че интензитета на тази престъпна дейност не е голям. По тези мотиви съдът определи на подс.Ч. наказание лишаване от свобода в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

По отношение на подс. С.Г., осъществил престъпление по чл.339, ал.2, вр.ал.1 от НК, законът предвижда за това престъпление наказание лишаване от свобода от три до десет години. При определяне на наказанието на този подсъдим съдът констатира наличието на смекчаващи вината обстоятелства като чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, семейното му положение, обстоятелствата, при които е било извършено престъплението, сочещи финансова му зависимост от подс.Ч., както и целта на държането на тези боеприпаси – единствено за да бъдат преместени от едно място на друго и мотивите за извършването на престъплението- да съдейства на своя работодател, така както многократно е бил ангажиран по принцип със несвойствени на службата му задачи. Съдът не констатира наличие на отегчаващи вината обстоятелства, освен факта, че е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. По тези съображения съдът намира, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и така определения минимум в наказателно правната санкция от три години лишаване от свобода сочи несъразмерно тежко наказание несъответно на личността на този подсъдим. По тези съображения съдът счете, че наказание за подсъдим С.Г. следва да се определи при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Прилагайки тази разпоредба на закона съдът определи на подс.Г. за престъплението по чл.339, ал.2, вр.ал.1 от НК наказание от  ДВЕ ГОДИНИ лишаване от свобода. Тъй като така определеното и наложено наказание на подс.Г. е под три години лишаване от свобода и този подсъдим не е бил осъждан на наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, съдът отчете, че за постигане на целите на наказанието и най-вече за поправянето на този подсъдим не е наложително същият да го изтърпи ефективно. По тези мотиви, на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание на подсъдимия С.Г. за срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.

 

Спрямо подсъдимите А.Ч., В.З., С.Г., Б.Р. и В.В. са налице множество престъпления, в хипотезата на реална съвкупност, която налага за така определените спрямо тях наказания да се приложи разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК. По тези причини на подсъдимите бе наложено едно из между определените им няколко наказания- най-тежкото от тях, както следва:

-На подс.З.- дванадесет години лишаване от свобода.

-На подс.Ч.- единадесет години лишаване от свобода.

-На подс.Г.- пет години и четири месеца лишаване от свобода.

-На подс.Р.- пет години лишаване от свобода.

-На подс.В.- три години и единадесет месеца лишаване от свобода.

 

При обсъждане на предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.24 от НК съдът намери, че наложените наказания на подсъдимите са от един и същи вид и се касае за осъществена от тях трайна престъпна дейност, развила се в един не малък период от време, изразена в множество противоправни деяния и настъпили съществени по количество и размер обществено опасни последици, довели до увреждане на правата и интересите на много и различни  граждани. Съдът отчете още, че се касае за престъпления с висока обществена опасност, осъществени от множество съучастници с изградена конспиративност и характерен маниер на действие помежду им, изразен при отделните деяния, сочещ висока степен на организираност на съучастниците, разпределение на ролите помежду им и конкретни повтарящи се по вид мотиви, за всеки съучастник по повод осъществяваната противоправна деятелност. По тези съображения съдът счете за наложително така определените на посочените подсъдими наказания да бъдат увеличени по реда на чл.24 от НК, тъй като само в този случай наказанията ще се явят съобразни на обществената опасност деянията от цялата престъпна дейност и на обществената опасност на дейците, изразена в демонстрираната от тяхна страна трайна престъпна насоченост. Поради това съдът увеличи наказанията на тези подсъдими по реда на чл.24 от НК, както следва:

На подс.Ч. – с две години лишаване от свобода или общото наказание, увеличено по чл.24 от НК, което подсъдимият А.Т.Ч. следва да изтърпи е в размер на ТРИНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.  За определяне на този размер на наказание, освен посоченото по-горе съдът отчете значението, което има този подсъдим за цялостната реализирана престъпна дейност. Високата обществена опасност на личността му се установи от фактите, че същият урежда своите междуличности отношения, които възникват с останалите членове от обществото, по престъпен начин, като в резултат са били застрашени и увредени правата и интересите и на тези и на съвсем други странични граждани. Съществено е и обстоятелството, че за да генерира този процес подс.Ч. е предлагал и предоставял заплащане, с което е допринесъл за подхранването на криминогенни ситуации и въвличането като участници в престъпната дейност на други лица. Следва да се отчете и фактът, че престъпните намерения на подс.Ч. възникнали още преди осъществяването на първото по ред престъпление, за което се води настоящото производство. Това се установява от доказателствата сочещи, че подс.Ч. поискал от подс.З. да бъдат опожарени и автомобилите на свид.Г.Ч.. При този случай подс.Ч. извършил и конкретни действия, като завел подс.З. до гр.С. за да му покаже кои са автомобилите и къде се намират те. Всичко това сочи трайна престъпна упоритост у подс.Ч., която намерила разнопосочен израз. По тези мотиви съдът увеличи именно с този размер определеното на подс.Ч. наказание, като счита, че наказание в този размер е справедливо и отговаря на обществената опасност на дееца и осъществените от него противоправни деяния. С оглед изложеното съдът намира, че целите на наказанието по чл.36 от НК, както във връзка с личната превенция, така и с оглед генералната превенция, ще бъдат постигнати именно с така определеното и увеличено наказание на подс.Ч.. Чрез този размер на наказанието ще се осъществи превъзпитаването му към спазване на законите и добрите нрави, ще се въздейства предупредително спрямо него, като се отнеме и възможността му да извърши други престъпления и не на последно място ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото и неустойчивите личности сред тях.

 

На подс.З. -   с четири години лишаване от свобода или общото увеличено по реда на чл.24 от НК наказание, което подсъдимият В.Г.З. следва да изтърпи е в размер на ШЕСТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.  За определянето на  размера на това наказание съдът, освен посоченото по-горе съобрази още, че престъпната дейност, в която подс.З. участвал е превърната от него в източник на доходи, което сочи изключително висока степен на обществено опасност на личността му.  Тази обществена опасност е още по-голяма поради факта, че в осъществяването на престъпната дейност този подсъдим въвличал и избрани от него не толкова укрепнали членове на обществото, като си служил и с материални стимули и със заплахи. Налице са доказателства също така, че подс.З. е обучавал подс.В. и подс.Г. как да осъществяват палежи на чуждо имущество, което сочи, същественото влияние, което този подсъдим оказал спрямо останалите съучастници. Видно от свидетелството за съдимост подс.З. е бил осъждан два пъти, за съвсем други по вид престъпления, като първото осъждане е било по споразумение в сила от 14.04.2006г. Тези разнородни престъпни прояви, както установени с влязъл в сила съдебен акт, така и доказващи се в настоящото производство, заедно с останалите посочени обстоятелства, определят личността на подс.З. като такава с изключително висока степен на обществена опасност. По тези мотиви съдът намира така увеличеното наказание на подс.З. за справедливо, при спазване на целите, заложени в чл.36 от НК. Именно така увеличеното наказание на подс.З. ще способства неговото превъзпитаване към спазване на законите и добрите нрави, ще се въздейства предупредително спрямо него, като се отнеме и възможността му да извърши други престъпления и не на последно място ще се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото и най- вече върху неустойчивите личности сред тях.                                                                                  

На подс.Г. – с осем месеца лишаване от свобода или общото увеличено по реда на чл.24 от НК наказание, което подсъдимият С.Р.Г. следва да изтърпи е в размер на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.  Това наказание на посочените по-горе мотиви съдът намира за справедливо, като счита, че същото ще окаже нужният поправителен и превъзпитателен ефект спрямо този подсъдим, при спазване на изискванията и за генералната превенция на наказанието.                                                                                                     

         На подс.Р. – с осем месеца лишаване от свобода или общото увеличено по реда на чл.24 от НК наказание, което подсъдимият Б.Б.Р. следва да изтърпи е в размер на ПЕТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Действително подс.Р. е с най-ниска възраст от всички подсъдими и е бил непълнолетен при първото престъпление, в което взел участие.  Освен този факт обаче съдът прецени, че подс.Р. има по-съществен общ принос към причиняване на вредоносните резултати от престъпленията, в които взел участие, поради което съдът счете, че няма основания размерът, с който се увеличава така определеното му наказание по чл.23 НК да бъде по малък от осем месеца лишаване от свобода.  Така увеличеното наказание на подс.Р., по изложените по –горе мотиви, според съда е съобразно на обществената опасност на деянията и дееца и ще въздейства превъзпитателно на подс.Р. и предупредително върху останалите членове на обществото, поради което съдът намира същото за справедливо и законосъобразно.

На подс.В.-  със седем месеца лишаване от свобода  или общото наказание, увеличено по реда на чл.24 от НК, което подсъдимият В.Е.В. следва да изтърпи е в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Установи се че подс.В. е участвал в три различни по вид престъпления, като единствено това по чл.216 от НК представлява усложнета престъпна дейност, съставена от две последователни деяния. Касае се обаче за престъпления насочени към различни непосредствени обекти, които са били засегнати от престъпните посегателства и тази разнородна престъпна дейност сочи по-висока обществена опасност на личността на този подсъдим. По изложените по-горе мотиви съдът счита, че така увеличеното наказание на подс.В. ще му въздейства поправително, превъзпитателно и предупредително, както и  ще се осъществи и генералната превенция, която се изисква за всяко наказание, това наказание съдът намира за справедливо при спазване на изискванията на чл.36 от НК.

На основание чл 59, ал. 2, вр. ал.1, т.1 от НК  съдът приспадна спрямо всички подсъдими времето на предварителното им задържане, като съобрази същото с наличните по делото документи за задържания под стража по ЗМВР спрямо всеки от подсъдимите и наличните документи за задържане по реда на чл.64, ал.2 от НПК, както и определенията на съда за взета мярка на неотклонение «Задържане под стража». Тъй като по делото не са приложени заповеди за задържане по реда на ЗМВР на подс.З., подс.Р. и подс.Г., съдът не приспадна този срок на задържане. Макар фактът на това задържане да се установява от други доказателства по делото, съдът намира, че за приспадане на този срок следва да се ползват официалните удостоверителни документи, сочещи същия.

На основание разпоредбата на чл.57, ал.1, вр. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС /в сила към момента на постановяване на присъдата/  съдът определи строг режим за изтърпяване на наказанията спрямо подс.Ч., подс.З., подс.Г. и подс.Р., при затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Спрямо подс.В. е била налице хипотезата на чл.57, ал.1, вр. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.3 от ЗИНЗС /в сила към момента на постановяване на присъдата/, поради което за същият е бил определен общ режим за изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от открит тип.

 

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Свид.А.Г. е бил конституиран като граждански ищец против съучастниците в престъплението по чл.116 от НК- подс.Ч., подс.З., подс.Р., подс.Г. и подс.В. /стр.1349 от съд.дело/. Предявеният граждански иск е в размер на 100 000лв за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.116 от НК. За да бъде уважен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва да бъде установено кумулативното осъществяване на елементите от фактическия състав на деликта, както следва: извършено от ответника деяние, неговата противоправност, настъпването на вредоносен резултат, причинна връзка между него и деянието, вида и размера на вредите. От доказателствата по  делото се установява, че в резултат от противоправното нападение, осъществено от съучастниците спрямо свид.А.Т.Г. на същия е било причинено разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като са му били причинени такива увреждания, които не са завинаги, не са постоянни, продължителни, трайни или временно опасни за живота. Касае се за леки телесни повреди, причинили болка на ищеца, която прераснала в страдание, тъй като по отношение на една от раните посочена от него болката продължила и до днес. От доказателствата описани в мотивите се установява, че също в резултат на престъплението свид.Г. в период от приблизително две години след нападението живеел под страх за собствената си сигурност, което рефлектирало върху личността му и нейните способности. Последното наложило свид.Г. продължително време да търси медицинска помощ и да провежда лечение с предписвани му медикаменти при спазване и на определен режим на лечение. В резултат на престъплението също така ищецът променил обичайния си начин на живот, навиците си и местоживеенето си с цел да си осигури усещане за по-голяма сигурност. По тези мотиви съдът намира, че гражданският иск е доказан по основание, видно от доказателствата сочещи причинено на пострадалия Г. непозволено увреждане в резултат на извършеното престъпление от подсъдимите по чл.116 от НК, от което за ищеца са настъпили като пряка и непосредствена последица неимуществени вреди.

Относно  размера на претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Съдът намира, че адекватният и справедлив размер на обезщетението възлиза на сумата от 50 000 лв. В тази връзка съдът отчита характера и степента на причинените увреждания, продължителността на оздравителния период, липсата на усложнения при проведеното лечение, обстоятелството, че ищецът и понастоящем се налага да търпи известен дискомфорт с оглед изпитваната болка, дългият период на адаптация към нормален живот. Макар причинените телесни увреждания да са леки по вид и оздравителният процес да е приключил в кратък период от време, нападението осъществено спрямо ищеца оказало съществено влияние върху неговото емоционално състояние и способността му да се върне към нормален житейски ритъм останала съществено ограничена. Предвид доказателствата за физическото, психическото и емоционално състояние на ищеца след инцидента и продължителността на това негово общо състояние съдът намира, че именно обезщетение в посочения размер се явява справедливо. Претенцията на ищеца за обезвреда на претърпените морални вреди се явява основателна за сумата от 50 000лв., като за разликата до пълния предявен размер от 100 000лв. Същата следва да бъде отхвърлена. Пълният размер на предявената гражданска претенция остава недоказан предвид характера и степента на причинените неимуществени вреди на пострадалия. По тези мотиви съдът присъди в тежест на подсъдимите обещетение за причинени неимуществени вреди в размер на 50 000лв, което на основание чл. 53 от ЗЗД се дължи от същите солидарно.

Доколкото съгласно установеното в чл. 84, ал.3 от ЗЗД в случаите на непозволено увреждане длъжникът се счита в забава от момента на увреждане, то върху обезщетението съдът присъди и законната лихва, считано от датата на вредоносното деяние /12.02.2014г./.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът присъди в тежест на  подсъдимите  В.З., А.Ч., С.Г. и  Б.Р., В.В., разделното заплащане на сумата от 2000 лв., представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, според тарифа №1 към закона за държавните такси.

 

Свид. А.Й. е бил конституиран като граждански ищец /стр.913/ против подсъдимите  З., Ч. и В., за причинени му имуществени вреди от осъществено противоправно деяние по чл.330 от НК, при осъществяването на което тези подсъдими били съучастници. От доказателствата по делото се установява, че ищецът е бил собственик на лек автомобил „***“ с рег.№** на стойност от 8000лв към датата на инкриминираното деяние. В резултат на едно от деянията осъществяващо престъпление по чл.330 от НК на този автомобил били причинени вреди в размер на 6800 лв. Авторството на деянието се доказва от посочените в мотивите кредитирани от съда доказателства. Посочените вреди от 6800лв също се доказват от изготвената по делото автооценъчна експертиза, кредитирана от съда. Видно от изложеното  в резултат на извършеното престъпление по чл.330 от НК за ищецът, собственик на процесната вещ, възникнали имуществени вреди в доказан по делото размер. Именно на това основание ищецът претендира възстановяването на същите, поради което съдът намира, че тази гражданска претенция е доказана по основание и размер. По тези мотиви, основани на доказателствата по делото, съдът възложи в тежест на подсъдимите З., Ч. и В. солидарното заплащане на причинените на ищеца Й. имуществени вреди в размер на 6800лв, настъпили като пряка и непосредствена последица от деянието по чл. 330, ал.1 от НК за подс. В.В. и по чл.330, ал.3, вр. ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК за подс. В.З. и подс.А.Ч., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на непозволеното увреждане /*** г./ до окончателното й изплащане. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът присъди в тежест на тези подсъдими и разделното заплащане на  сумата от 272 лв. представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, съгласно тарифа №1 към закона за държавните такси.

 

Като гражданския ищец по делото е било конституирано търговското дружество „***“ ЕООД, със собственик и управител Т.Д.Й. /стр.914/. Същото дружество било собственик на ле,к автомобил „***“ модел „***“, с рег.№**. От доказателствата по делото се установява, че това МПС било предмет на престъпление по чл.330 от НК, осъществено от подсъдимите  З., Ч., Г. и Р. на ***г. От извършената автооценъчна експертиза се установява, че размерът на причинените вреди в резултат на палежа на този автомобил възлизат на 42750лв. От представените по делото документи към молбата за конституиране на дружеството като граждански ищец /стр.902-903/ се установява, че една част от вредите са били възстановени на ищеца от страна на застраховятелят „ДЗИ“, по сключена помежду им автомобилна застраховка „Каско +“. Установява се, че по сметка на ищеца са били преведени като обезщетение 34967,50лв. Сумата претендирана от гражданския ищец в наказателното производство се равнява на  7782,50 лева, което видно от посочените по горе стойности се явява разликата между причинените вреди и обезщетението от страна на застрахователя. По тези мотиви съдът намери, че гражданският иск от страна на търговското дружество „***“ ЕООД приет за съвместно разглеждане в наказателното производство е доказан както по основание така и по размер. Съдът присъди в тежест на подсъдимите З., Ч., Г. и Р. остатакът от причинените имуществени вреди- 7782,50 лева, резултат от непозволеното увреждане, което тези подсъдими причинили с осъщественото от тях противоправно деяние на търговското дружество, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ***г до окончателното й изплащане. За задължението подсъдимите отговарят солидарно, съгласно чл.53 от ЗЗД. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на същите подсъдими е присъдено разделното заплащане на сумата от 311,30лв., представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, определена по тарифа №1 към закона за държавните такси.

 

По делото като граждански ищец е била конституирана и С.А.Й., за която според документите се установява, че е собственик на лек автомобил „***“, модел „***“ с рег.№**. Спрямо посоченият автомобил била реализирана опасността от разпростиране на пожара, причинен на ***г. от действията в съучастие на подсъдимите  З., Ч., Г. и Р.. За авторството на деянието са налице доказателства, описани в мотивите. От същите се доказва, че в резултат на противоправното поведение на тези подсъдими са настъпили конкретни материални вреди върху чужда собственост. Изготвената и приета по делото автотехническа експертиза установила, че стойността на причинените вреди на този автомобил възлиза на 4400лв. По тези причини съдът намери предявената гражданска претенция за доказана по основание и размер и възложи в тежест на подсъдимите З., Ч., Г. и Р. заплащане на сумата от 4400лв на гражданския ищец С.Й. като обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди от деянието по чл.330, ал.3, вр. ал.2 т.2, вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ***г до окончателното й изплащане. За задължението подсъдимите отговарят солидарно, съгласно чл.53 от ЗЗД. На основание чл. 189 ал. 3 от НПК и тарифа №1 към закона за държавните такси в тежест на същите подсъдими съдът възложи разделното заплащане на сумата от 176лв., представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

        

         ПО ОТНОШЕНИЕ НА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

На основание чл. 53, ал.1 б. «а» от НК съдът отне в полза на държавата веществените доказателства:

         Паричната сума, както следва: 38бр. банкноти от 100лв, 6бр. банкноти от 50 евро, 10бр. банкноти от 20евро и 5бр. банкноти от 100 щатски долара, иззети при обиск на 23.01.2015г от В.Г.З.

            Парична сума от 10 000лв иззета на ***г от дома на В.Г.З.

            Паричната сума от 202лв, иззети при личен обиск на 23.01.2015г от Б.Б.Р.

            1 бр. мобилен телефон "Prestigio" с IMEI ** IMEI**, ведно със сим карта на Глобул

            1 бр.   мобилен телефон  "Huawei"  с IMEI  **, без сим карта, без заден капак

            1 бр.  мобилен телефон "iphone"  с IMEI **

            2 бр. мобилни телефони с "Алкател" модел „One touch” с номера на задния капак СЕ 1588

            1 бр. мобилен телефон "Iphone" с IMEI **

            1 бр. мобилен телефон  "Sony     Ericsson"      с IMEI **,  със сим карта на Виваком.

            1 бр.   мобилен телефон  "Самсунг"  с  IMEI  **,със сим карта на Глобул.

            1 бр. мобилен телефон "Нокиа" с IMEI **

            1 бр. кутия, съдържаща мобилен телефон "LG BELLO" IMEI ** с комплект слушалки и зарядно устройство

            1 бр. кутия, съдържаща мобилен телефон "Нокиа" с IMEI **, IMEI **, ведно със сим карта на Виваком, зарядно устройство слушалки

            1 бр.   мобилен телефон "Blackberry"  IMEI **

            1 бр.  кутия с 16 бр. боеприпаси 9 мм.

         Посочените мобилни телефони са способствали комуникацията между съучастниците, осъществявана помежду им във връзка с организацията и изпълнението на общия им умисъл при осъществяване на престъпната дейност, за което са налице доказателства, възпроизведени в гласните доказателствени средства. Що се отнася до паричните суми, за тази иззета от подс.Р. се установява, че е била получена като заплащане от подс.З.. По отношение на паричните средства, иззети от подс.З., същите са послужили за осъществяване на престъпната дейност от негова страна, видно от доказателствата сочещи получаване на такива суми от него по повод поръчките за престъпленията. Същевременно по делото липсват каквито и да е доказателства за получавани от него парични средства от правомерно осъществявана трудова или друг вид дейност. По отношение на посочените 16бр. боеприпаси, видно от протокол за претърсване и изземване от 24.10.2015г, същите са били иззети от дома на подс.Г. и тъй като срещу този подсъдим се води настоящото наказателно производство тези боеприпаси не следва да му бъдат връщани понастоящем, тъй като притежанието им е забранено по аргумент от чл.58, ал.1 т.2 от ЗОБВВП.

 

По отношение на друга част от веществените доказателства, съдът установи, че същите, представлявайки средства за извръшване на престъпленията, нямат собствена стойност. Сред тях са и веществени доказателства, които представляват опаковки на предмет на престъплението по чл.339 от НК, както и опаковки, в които са били поставяни проби за изследване или иззети от местопроизшествието веществени доказателства. Тези опаковки нямат стойност, а значението им за наказателното производство приключва с неговото завършване. По отношение на лекарствените таблетки не се установява чие конкретно притежание са, като не е установена нито представена рецепта за същите. По тази причина съдът разпореди унищожаване на тези вещи, както следва:

         1 бр. туба зелена на цвят с течност с вместимост 5 л, с течност

            1 бр. кафяво на цвят пластмасово шише с червен етикет и течност

            2 бр. силиконови ръкавици 2 бр. кибрит с клечки.

            2 бр. туби черни на цвят, пластмасови, с вместимост 5 л, празни

            2 бр. оптичен носител на информация DVD-R диск марка „Verbatim” с надпис УниБет.

            2 бр. сим карти на Виваком и 1бр. сим карта на Глобул

            6 бр. хартиени бележки с изписани телефонни номера

            1 бр.   бокс от черен метал и 1 бр.   бокс от сив метал

            4 бр. картонени пакети за сим карти Глобул - запечатани

            1 бр.   картонени пакети за сим карти Глобул – разпечатани ведно със сим карта.

            1  бр.   картонени пакети за сим карти Глобул  "b-conect" - празна

            1 бр. картонени пакети за сим карти Виваком - запечатана

            1 бр. устройство с надпис "Dochester"

            1 бр. пълнител за запалки с течност с надпис "Zippo"

            1 бр. пълнител за запалки с газ марка "Clipper"

            2 бр. сгъваеми ножове един черен и един сив

            4 бр. кутии за мобилни телефони различни модели и марка

            1 бр. сим карта Мтел срязана на две

            3 бр. държач за сим карти - 2бр. Глобул,  1бр. Виваком

1 бр. празна ПВЦ бутилка без капачка поставена в бяла на цвят полиетиленова торбичка

1 бр. марлен тампон с червено кафяво вещество иззето от петно на 24.02.2014 г. - обтривка от държач на нож

1 бр. нож с черна дръжка от пластмаса с надпис на острието "**"  с обща дължина 32,5 см.

1   бр.   бял  плик   с   намиращи   се   в  него   три  броя тампони положени в  прозрачни самозалепващи се  пликове  с  надпис "лява ръка",   "дясна ръка" и "чиста проба" иззети от В.З.

            1 бр. бял плик с намиращи се в него три броя тампони положени в прозрачни самозалепващи се пликове с надпис "лява ръка", "дясна ръка" и "контрола" иззети от Б.Р.

            1 бр. бял плик с намиращи се в него три броя тампони положени в прозрачни самозалепващи се пликове с надпис "лява ръка", "дясна ръка" и "контрола" иззети от С.Г.

            1 бр. полиетиленов плик със стопилки иззети с протокол за оглед от *** г.- маркирани в протокол за оглед като ВД 3

            1 бр.полиетиленов плик със стопилки иззети с протокол за оглед от *** г.- маркирани в протокол за оглед като ВД 2

            1 бр. полиетиленов плик със стопилки иззети с протокол за оглед от *** г. - маркирани в протокол за оглед като ВД 4.

            1 бр. натривка от предна дясна гума на автомобил иззета с протокол за оглед от *** г.- маркирани в протокол за оглед като ВД 1.

            1 бр. запечатан, посредством червен восъчен печат с надпис "НИКК МВР", найлонов плик и със залепен бял етикет с намиращи се в него ббр. картонени кутии с надпис "Ефедрин Софарма" 50Mg.ml.

         1 бр. бял хартиен плик запечатан посредством червен восъчен печат с надпис "НИКК МВР" и надпис опаковки към протокола номер 15/НАР-576 и със залепен бял етикет.

            5 бр. блистери съдържащи 44 бр. таблетки "Клемботерол"

            6 бр.   гилзи,   части  от  ловни  патрони,   съдържащи метални сачми

            6  бр.   големи   кашона,   съдържащи   24   бр.   малки картонени кутии

         1 бр. касов бон от мобилен телефон Нокия 

        

         За част от веществените доказателства се установи, че същите нямат отношение към наказателното производство, а представляват лични вещи на подсъдимите или на свидетели, които не са били предмет или средство на престъпление и притежанието им не е забранено, поради което следва да им бъдат върнати. В този смисъл съдът постанови:

         1 бр. полиетиленов плик с 4 бр. флаш памет в него 1бр. ключодържател с надпис ^wPetек" да се върнат на С.Р.Г., след влизане на присъдата в сила.

            1 бр. мобилен телефон "Prestigio" с IMEI1 ** И IMEI2 **, ведно СЪС сим карта на Глобул И 1 бр.   мобилен   телефон   "Нокиа"  с   IMEI   **, 1 бр.   мобилен   телефон   "Нокиа" с   IMEI **, 1 бр. мобилен телефон "Нокиа" с IMEI *********, 1 бр.  мобилен телефон "Нокиа"  с IMEI **, 1   бр.   мобилен   телефон   "Нокиа"   с   IMEI   ** да се върнат на Р.А.Х., след влизане на присъдата в сила.

            1 бр. паспорт със сериен номер ** издаден на името на А.Т.Ч., 1 бр. ключ тип "касов", с черен държач, 1  бр.   халка  с ключ  за автомобил с  логото на   „***" и малък ключ от бял метал, 1 бр. ключодържател с 5 бр. ключа и сив чип за врата, 1 бр. халка с дистанционно с логото на „Порше" и чип с логото на "Газпром", Връзка с 1 бр. секретен ключ и черно дистанционно и ключодържател с логото на "***", 1бр. връзка с 4 бр. малки ключа, дистанционно с ключ за автомобил и 2 бр. ключодържател с изобразено "Американско знаме" да се върнат на А.Т.Ч., след влизане на присъдата в сила.

            1 бр. преносим компютър "HP" със сериен номер **, 1 бр.преносим     компютър     "ACER"     със  сериен номер **,  ведно със зарядно устройство, 1 бр. телефонна слушалка с надпис "Globul home", 1 бр.  мобилен телефон "Нокиа"  с IMEI **, със сим карта на Глобул, 1 бр.  мобилен телефон "Нокиа" с IMEI **, със сим карта на Глобул да се върнат на представител на медицински център 6-150, от където са били иззети, след влизане на присъдата в сила.

            1 бр. преносим компютър "lenovo" сериен номер **, 1 бр. флаш памет "Transcend" и 1бр. устройство "Sony", 3 бр. микро SD карти с различни размери да се върнат на В.Г.З., след влизане на присъдата в сила.

 

        

         На основание чл.112, ал.4 от НПК, съдът намери за необходимо част от иззетите като веществени доказателства документи да останат по делото, тъй като същите отговарят на условията в този законов текст. Това са :

1  бр.   фактура  от магазин  Германос  издадена на името на В.З.

1 бр.   гаранционна карта издадена на издадена на името на В.З.

1 бр.  заявка за регистрация на предплатена карта на името на В.З.

              1   бр.   регистрационен  талон  част  1   с  номер  ** за ^л.а. Форд Скорпио с per номер **

              1  бр.   регистрационен талон част 1  с номер **за л.а. Форд Фиеста с per. номер **

              1 бр. малко тефтерче с изписани телефонни номера и имена.

  1   бр.   нареждане   -   разписка  от  ПИБ  на  името  на В.З.,

  1 бр.  заявка за теглене на пари в брой.

5 бр. договори за покупко - продажба на МПС с участник В.З.

 1 бр. договор за покупко — продажба на МПС с участници "ЕТ **" и Й. К.

 1 бр. споразумение между И. П. Х. и С. П. Х. и В.Г.З..

             1 бр. бележка с изписани телефонни номера и регистрационен номер на лек автомобил

 

По отношение на приложените към делото екземпляри от изготвените веществени доказателствени средства, в резултат на използваните СРС, съдът постанови да бъдат предадени след влизане на присъдата в сила на органа, който ги е изготвил за унищожаването им, тъй като същите се изготвят, съхраняват и унищожават по специален зоконоворегламентиран ред.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Съдът присъди в тежест на подсъдимите В.Г.З., А.Т.Ч., С.Р.Г., Б.Б.Р., В.Е.В. да заплатят разделно в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр.П.  направените разноски по делото в хода на досъдебното производство в размер на  1549,27лв , като всеки от подсъдимите следва да заплати сумата от 309,86  и направените в съдебното производство разноски в размер на 1066,14лв в полза бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд П., като всеки от подсъдимите следва да заплати сумата от 213,23лв. Тези разноски са свръзани с производството водено по обвинение срещу посочените подсъдими или са направени за изясняване на обстоятелства в хода на разследването, поради което се дължат от тези подсъдими.

По отношение на обвинението по чл.339 НК, както срещу подсъдимия А.Т.Ч. така и срещу  подсъдимия С.В.Г., са били направени разноски в хода на досъдебното производство в размер на 137лв, за изготвяне на съдебно балистична експертиза. Тъй като тази експертиза се отнася за конкретно обвинение предявено само срещу двама от подсъдимите тези разноски следва да се възложат в тежест единствено на тях. По тези мотиви съдът възложи разделното заплащане на посочените разноски в тежест на подс.Ч. и подс.Г., като всеки от тях следва да заплати по 68,50лв както и направените разноски в съдебното производство в размер на 40лв за изслушване на вещото лице по тази експертиза, като всеки от подсъдимите следва да заплати по 20лв в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд П..

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът намери, че в тежест на подсъдимия А.Т.Ч. следва да се възложат и разходите по изготвените спрямо този подсъдим съдебно-медицински експертизи за установяване на здравословното му състояние в хода на наказателното производство. Това са направените разноски в досъдебното производство в размер на 2039,86лв, които да бъдат заплатени в полза на Държавата по сметка на ОДМВР гр.П., както и да заплати направените разноски за съдебно медицински експертизи в съдебното производство в размер на 1823,28лв, които следва да бъдат заплатени  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд П..

Мотивиран от гореизложеното съдебният състав постанови единодушно присъдата си.

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                     ЧЛЕН- СЪДИЯ: