№ 6910
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Ц. П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100503736 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 2643/22.02.2023 г. по гр.д. № 32289/2022 г. на СРС, 34 състав,
съдът е признал за установено по предявените от „ЗК Л.И.” АД срещу Столична
община положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Столична община дължи на „ЗК Л.И.” АД следните суми: сумата от 455,44
лева, представляващи престирано на застрахованото лице обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „Мерцедес Е280“,
рег. № СВ****КТ, от настъпило на 24.01.2019 г. ПТП – попадането му в необезопасена
дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху главницата от 05.05.2022 г.
/датата на депозиране на заявлението/ до окончателното й погасяване, както и сумата
от 127,03 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 01.08.2019 г. до
30.04.2022 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е осъдил
Столична община да заплати на „ЗК Л.И.” АД сумата от 127,03 лева – разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 23997/2022 г. на СРС, 34 състав, както и сумата
от 515,00 лева – разноски за първоинстанционното исково производство.
С горецитираното решение СРС е уважил предявения евентуален обратен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, като е осъдил „Т.Г.Х.” АД да заплати на
Столична община сумата от 455,44 лева, представляващи обезщетение за имуществени
вреди, както и сумата от 127,03 лева, представляващи обезщетение за забава за
периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2022 г., при условие че Столична община заплати тези
суми на „ЗК Л.И.” АД. На основание чл. 78, ал. 10 ГПК съдът е осъдил „Т.Г.Х.” АД да
заплати на Столична община сумата от 100,00 лева – разноски по делото пред СРС.
1
Решението на СРС е постановено при участието на третото лице помагач на
страната на ответника – „Т.Г.Х.” АД.
Срещу частта от решението, с която е уважен евентуалният обратен иск, е
постъпила въззивна жалба от ответника по този иск – „Т.Г.Х.” АД. В жалбата са
релевирани оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа
се, че от събраните доказателства не се установява по безспорен начин противоправно
поведение на „Т.Г.Х.“ АД във връзка с поето задължение по договора за поддръжка и
ремонт на процесния пътен участък, което противоправно поведение да е в причинна
връзка с настъпилото ПТП. Твърди се, че по делото е представен сключен със
Столична община договор за поддръжка и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните
съоръжения, но ул. „Козяк“ не попада сред улиците, за които въззивникът осигурява
абонаментна поддръжка. Твърди се също така, че са събрани доказателства, от които е
видно, че работите на ул. „Козяк“ са изпълнени в срок, с необходимото качество и в
съответствие с изискванията на възложителя. Заявява се, че Столична община не е
констатирала нарушения на приложимите технически норми, респ. не е претендирала
неустойки, поради което е изгубила правото си да претендира вреди от
неизпълнението на договора за изработка. Поддържа се, че по делото няма
доказателства, установяващи неизпълнение от страна на въззивника. Предвид
изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която е
уважен предявеният от Столична община евентуален обратен иск. Претендират се
разноски.
Въззиваемият, ищецът по обратния иск – Столична община, оспорва жалбата.
Поддържа, че първоинстанционното решение е правилно, като излага и подробни
съображения за наличие на предпоставките за ангажиране на отговорността на „Т.Г.Х.“
АД. Предвид изложеното моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено в
частта, в която е уважен предявеният обратен иск. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт намира следното:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Пред СРС е предявен евентуален осъдителен иск с правна квалификация чл. 79,
ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД. За уважаване на този иск ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/
наличието на облигационна връзка с ответната страна, произтичаща от договор за
изработка; 2/ неизпълнение от ответната страна на конкретно поето задължение; 3/
вид, размер и предвидимост на вредите, настъпили за ищеца в пряка причинно-
следствена връзка от неизпълнението на ответната страна.
Столична община в качеството на ответник по главните искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
2
422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е привлякла „Т.Г.Х.“ АД като свой помагач по
претенциите на „ЗК Л.И.” АД. С влязлата в сила като необжалвана част от
първоинстанционното решение горепосочените главни положителни установителни
искове на „ЗК Л.И.” АД са уважени до размера на сумата от 455,44 лева – изплатено
застрахователно обезщетение по щета, причинена на 24.01.2019 г. на лек автомобил
„Мерцедес Е280”, рег. № СВ****КТ, и 127,03 лева – обезщетение за забава за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2023
На основание чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение има установително
действие в отношенията на третото лице помагач и насрещната страна. А съгласно чл.
223, ал. 2 ГПК установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице
в отношенията му със страната, на която то е помагало. Третото лице помагач не може
да оспорва установеното от съда в мотивите под предлог, че подпомаганата страна зле
е водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е
пропуснала да предяви неизвестни на третото лице помагач обстоятелства или
доказателства. Тоест по силата на цитираните разпоредби подпомагащата страна
„Т.Г.Х.“ АД е обвързана от установителната сила на първоинстанционното решение в
отношенията си с насрещната страна – ищцовото застрахователно дружество. В
отношенията си с подпомаганата страна – Столична община, „Т.Г.Х.” АД е обвързано
от силата на мотивите на първоинстанционния акт, касаещи главните искове,
предявени от „ЗК Л.И.” АД срещу Столична община.
По делото липсват оплаквания и доказателства, че Столична община виновно е
пропуснала да предяви неизвестни за помагача „Т.Г.Х.” АД обстоятелства или
доказателства. Затова и спрямо дружеството помагач следва да се приемат за доказани
правнорелевантните факти по главните искове, а именно:
Налице е валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
имуществена застраховка „Каско“, сключен между „ЗК Л.И.” АД и собственика на
увредения лек автомобил „Мерцедес Е280“, рег. № СВ****КТ. Покрит риск по
договора за имуществена застраховка представлява и увреждането на гумите на
автомобила, когато това увреждане е настъпило поради ПТП, регистрирано с
протокол, издаден от „Пътна полиция“.
В срока на действие на застрахователното покритие по този договор, на
24.01.2019 г., е настъпило застрахователно събитие (ПТП), когато при движение в гр.
София, по ул. „Козяк“ в посока ул. „Хенрик Ибсен”, лек автомобил „Мерцедес Е280”
попада в необезопасена и несигнализирана пътна неравност (дупка), без да е
установено съпричиняване от водача. Вследствие от това на лекия автомобил са
причинени увреждания в областта на двете леви гуми.
„ЗК Л.И.” АД е изплатило на собственика на увредения лек автомобил
обезщетение в размер на 445,44 лева, поради което застрахователят е встъпил в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Във връзка с това СРС е
установил, че Столична община е получила на 30.07.2019 г. регресна покана от „ЗК
Л.И.” АД за възстановяване на изплатеното обезщетение.
В производството по главните положителни установителни искове е
констатирано, че участъкът от пътя, на който е било реализирано процесното
произшествие, е собственост на общината като част от общински път, чието
изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от Столична община на основание
чл. 31 ЗП. С оглед на това въззивният съд следва да отбележи, че не е спорно между
страните по обратния иск, а и се установява от Договор № СО15-РД-55-355/11.06.2015
г., че Столична община и „Т.Г.Х.“ АД са постигнали споразумение, по силата на което
Столична община е възложила на „Т.Г.Х.“ АД да извършва на територията на Столична
община – I зона „Райони Витоша, Лозенец, Средец и Триадица“ дейностите по
3
поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения, включително
изграждане, изработване и поддържане на средства за организация на движението.
По арг. от чл. 3.1. договорът влиза в сила от датата на регистрационния му
индекс, като на основание чл. 3.2. сделката има действие за срок от 48 месеца, считано
от регистрационния индекс. Тоест срокът на действие по процесния договор за
възлагане на поддръжка и текущ ремонт на улична мрежа, който има характер на
договор за изработка, е до 11.06.2019 г.
На основание чл. 1.1.1. от договора за посочените в Приложение № 11 улици и
булеварди поддържането се осъществява ежемесечно от „Т.Г.Х.“ АД на база
показателите на изпълнение, определени в приложението.
Въззивният съд констатира, че ул. „Козяк“, на която е нестъпило
застрахователното събитие, не е сред улиците и булевардите в Приложение № 11.
Ноторно известно е обаче, че улица „Козяк“ попада в район „Лозенец“, за който е
възложено на „Т.Г.Х.“ АД да извършва поддръжка и ремонтни дейности. Тоест
неоснователно е оплакването на въззивника „Т.Г.Х.“, че улицата, на която е настъпила
ПТП, не е част от уличната мрежа, за която „Т.Г.Х.“ АД се е задължило да осъществява
поддръжка.
Поддръжката и текущият ремонт на ул. „Козяк“ следва да се извършват на база
конкретни възлагания по арг. от чл. 1.1.2. от горепосочения договор, сключен между
Столична община и „Т.Г.Х.“ АД. Съгласно чл. 5.1. от договора Столична община може
да възлага за улиците по чл. 1.1.2. годишни, месечни, допълнителни или извънредни
задания.
По делото е представено възлагателно писмо с изх. № СОА18-ТД26-3400 от
12.03.2018 г. от Евгени Крусев, заместник-кмет на Столична община, съгласно което в
изпълнение на Договор № СО15-РД55-355/11.06.2015 г. е възложено на „Т.Г.Х.“ АД да
2
извърши ремонт на пътната настилка на ул. „Козяк“ с асфалт – 100 м. Съгласно
възлагателното писмо ремонтът следва да се осъществи в срок до 30.03.2018 г. при
подходящи метрологични условия, като до 30.04.2018 г. следва да бъде представен
отчет за дейността на изпълнителя „Т.Г.Х.“ АД.
По делото са представени схеми /л. 46 – л. 49 от делото на СРС/, от които е
видно, че ремонтни действия са извършвани пред и до посолството на САЩ. А
съгласно представения Протокол за ПТП № 1720888/24.01.2019 г. органите на МВР са
установили, че пътната неравност, в която увреденият лек автомобил „Мерцедес Е280”
е попаднал, се намира именно до посолството на САЩ. В частта, в която в протокола
за ПТП е установено мястото на дупката, протоколът се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила. Това е така, защото се касае за официален документ
– протоколът е съставен от длъжностно лице, в кръга на правомощия му, по
предвидения за това ред и отразява обстоятелства, които длъжностното лице пряко е
възприело. Тоест налага се изводът, че ремонтираният от „Т.Г.Х.” АД участък от ул.
„Козяк” съвпада с мястото, където е настъпило процесното застрахователно събитие.
По-нататък обаче следва да се посочи, че Столична община сама е представила
количествена сметка от 07.08.2018 г. за извършената работа на ул. „Козяк” от страна на
„Т.Г.Х.“ АД. Върху тази сметка е записано саморъчно, че възложената поръчка е
завършена на 15.03.2018 г. Столична община не е оспорила този запис.
Към материалите по делото е приобщен и Протокол № 36/12.09.2018 г.,
подписан от представители на Столична община и „Т.Г.Х.“ АД. С протокола е
установено завършването на възложени СМР. В т. 11 е констатирано завършване на
мероприятията и на ул. „Козяк“, възложени с горецитираното възлагателно писмо с
изх. № СОА18-ТД26-3400 от 12.03.2018 г.
4
Протоколът от 12.09.2018 г. следва да се разглежда като признание за
неизгодните за съставителя факти. В тази връзка следва да се приеме, че Столична
община в качеството на възложител по договора, сключен с „Т.Г.Х.” АД, е приела
работата, вкл. ремонтните дейности по ул. „Козяк“, без да направи възражения за
наличие на недостатъци.
Въз основа на цитирания констативен Протокол № 36/12.09.2018 г. Столична
община е заплатила за извършените СМР на „Т.Г.Х.” АД на 07.11.2018 г., което е видно
от представеното на л. 90 от делото на СРС банково извлечение.
Както се посочи вече, договорът между Столична община и „Т.Г.Х.” АД има
характера на договор за изработка. Съгласно чл. 265 ЗЗД изпълнителят отговаря за
вреди при недостатъци в извършената работа. В Решение № 60113/11.11.2021 г. по т.д.
№ 1321/2020 г. на II Т.О. на ВКС е разяснено, че „При отговорността по чл. 265 ЗЗД
изпълнителят отговаря за явни и скрити недостатъци, които са съществували по
време на приемане на работата, докато при гаранционната отговорност
строителят/изпълнителят отговаря и за тези недостатъци, които са се появили в
течение на използването на изработеното през гаранционния срок, с оглед поетото с
гаранцията задължение изработеното да съхрани посочените в гаранционното
споразумение качества и свойства в определения в гаранцията срок”.
По силата на чл. 264 ЗЗД обаче при приемане на работата възложителят е
длъжен да извърши преглед и да направи всичките си възражения срещу
некачественото изпълнение. Ако възложителят не направи такива възражения, то
съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД работата се счита за приета. В този случай не може в по-
късен момент възложителят да претендира обезщетение за вреди от недостатъци.
Посоченото не се прилага само в случай на скрити недостатъци, т.е. такива отклонения
от възложената работа, които не могат да бъдат констатирани при обикновен преглед,
а се установяват едва при нормалното служене с вещта. Но и скритите недостатъци
също трябва да са съществували към момента на приемането на работата.
В случая е видно от приобщените по делото доказателства, че Столична община
не е възразила за наличие на явни недостатъци при завършване на работата на ул.
„Козяк”. Не се установява и наличие на скрити недостатъци – процесното ПТП е
настъпило на 24.01.2019 г., т.е. четири месеца, след като е съставен Протокол №
36/12.09.2018 г. за приемане на работата на ул. „Козяк“ без възражения. ПТП е
настъпило и десет месеца, след като е завършен ремонтът на 15.03.2018 г. съгласно
записа върху количествена сметка от 07.08.2018 г. следва да се приеме, че за времето
между завършване на работата и приемането й през м. септември 2018 г. биха се
проявили скритите недостатъци, ако такива е имало.
По делото нито се твърди, нито се доказва, че след съставянето на Протокол №
36/12.09.2018 г. е възложена нова задача на „Т.Г.Х.” АД за извършване на ремонтни
дейности по ул. „Козяк”. Тоест Столична община, чиято е доказателствената тежест, не
е установила пълно и главно наличие на неизпълнение на договорно задължение от
страна на „Т.Г.Х.” АД, което да е в причинна връзка с ангажираната отговорност на
общината спрямо „ЗК Л.И.“ АД. Следователно не са налице предпоставките за
уважаване на предявения срещу „Т.Г.Х.” АД обратен иск.
Поради несъвпадение на изводите на първата и въззивната инстанция относно
основателността на обратния иск първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в
частта, в която „Т.Г.Х.” АД е осъдено да заплати на Столична община сумата от 100,00
5
лева – разноски за първоинстанционното производство.
За въззивното производство право на разноски има въззивникът „Т.Г.Х.” АД.
Същият е претендирал възстановяване на внесената по делото държавна такса в
размер на 25,00 лева, както и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. С оглед материалния интерес, липсата на правна и фактическа сложност на
делото, както и положените усилия от страна на процесуалния представител на
„Т.Г.Х.” АД следва да се определи възнаграждение в минимален размер от 50,00 лева.
Тоест на „Т.Г.Х.” АД следва да бъдат присъдени общо 75,00 лева разноски за
въззивното производство. За същите отговаря Столична община, която неоснователно
е предявила обратен иск срещу „Т.Г.Х.” АД. „ЗК Л.И.“ АД не отговаря за разноските,
дължими на „Т.Г.Х.“ АД, тъй като не е страна по предявения обратен иск.
Въззивният съд констатира, че Столична община не е заплатила дължимата се
държавна такса за предявения обратен иск, респ. СРС е провел производството, без да
има представени по делото доказателства за заплащане на изискуемата се такса по
ГПК. Поради това Столична община следва да бъде осъдена на основание чл. 77 ГПК
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на СГС сумата от 50,00
лева – дължима и незаплатена държавна такса за предявения в първоинстанционното
производство обратен иск срещу „Т.Г.Х.“ АД.
Предвид цената на иска и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2643/22.02.2023 г. по гр.д. № 32289/2022 г. на СРС, 34
състав, В ЧАСТТА, в която „Т.Г.Х.” АД е осъдено на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82
ЗЗД да заплати на Столична община сумата от 455,44 лева, представляващи
обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 127,03 лева, представляващи
обезщетение за забава за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2022 г., при условие че
Столична община заплати тези суми на „ЗК Л.И.” АД, както и ОТМЕНЯ Решение №
2643/22.02.2023 г. по гр.д. № 32289/2022 г. на СРС, 34 състав, В ЧАСТТА, в която
„Т.Г.Х.” АД е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Столична община
сумата от 100,00 лева, представляващи разноски за първоинстанционното
производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Столична община срещу „Т.Г.Х.” АД обратен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД за осъждане на
„Т.Г.Х.” АД да заплати на Столична община обезщетение за вреди от договорно
неизпълнение в размер на 582,47 лева, равняващи се на сбора от сумите от 455,44 лева,
представляващи регресно вземане за изплатено обезщетение за имуществени вреди, и
127,03 лева, представляващи обезщетение за забава за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2022 г., които суми Столична община е осъдена да заплати на „ЗК Л.И.” АД по
предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 410, ал. 1 КЗ вр. чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с настъпили на
24.01.2019 г. вреди по лек автомобил „Мерцедес Е280”, рег. № СВ****КТ, от ПТП –
попадане в необезопасена дупка на пътното платно при движение в гр. София, ул.
„Козяк“.
В останалата част решението като необжалвано в законоустановения за
6
това срок е влязло в сила.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, с адрес в гр. София, ул.
„Московска” № 33, да заплати на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
„Т.Г.Х.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
„Триадица”, ул. ****, сумата от 75,00 лева – разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, с адрес в гр. София, ул.
„Московска” № 33, да заплати на основание чл. 77 ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Софийски градски съд сумата от 50,00 лева – дължима,
но незаплатена в първоинстанционното производство държавна такса за разглеждане
на предявения от Столична община срещу „Т.Г.Х.“ АД обратен иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 258 ЗЗД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7