№ 1288
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100508787 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца ЗАД „А.“ АД срещу решение от 23.06.2022
г. по гр.д. №13820/2022 г. на Софийския районен съд, 70 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу Столична община искове с правно основание чл.411
вр. чл.410 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1474,98 лв., представляваща
обезщетение за нанесени щети на л.а. „Ягуар“ с рег. № ******* СК, настъпили в резултат на
реализирано на 20.02.2017 г. ПТП в гр. София, и за сумата от 449,50 лв. – обезщетение за
забава за периода 16.03.2019 г. – 15.03.2022 г., като жалбоподателят е осъден да заплати на
ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че от събраните по
делото доказателства е установено по безспорен начин настъпване на процесното ПТП и
неговият механизъм. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Столична община в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
1
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, изразяващо се в
несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното платно, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение,
застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.
По делото са представени уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на
МПС“ и декларация на водача на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена
цялост на пътното покритие, както и от наличието на предмети, животни, вещества и други
подобни, намиращи се нерегламентирано върху пътното платно, изходящи от Б.Т.В. – водач
на л.а. „Ягуар“ с рег. № ******* СК, в които деклараторът сочи, че на 20.02.2017 г. в гр.
София при движение по ул. „Всеволод Гаршин“ е попаднал в неравност на пътното платно,
при което е увредена кора под двигателя на автомобила.
От показанията на свид. Б.В. се установява, че през 2016 г. е управлявал служебен
автомобил „Ягуар“, но се си спомня за никаква щета, както и че ул. „Всеволод Гаршин“ е в
лошо състояние, като веднъж е имало щета с кората отдолу. Свидетелят сочи още, че той не
е попълнил и подписал описаните по-горе уведомление-декларация и декларация.
От приетото по делото САТЕ се установява, че съобразно описаните по-горе
уведомление-декларация и декларация процесното ПТП е настъпило, като л.а. „Ягуар“ с рег.
№ ******* СК при движение по ул. „Всеволод Гаршин“ в гр. София е попаднал в дупка на
пътното платно, като от техническа гледна точка щетите по л.а. „Ягуар“ се намират в пряка
причинно-следствена връзка със соченото застрахователно събитие.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият въззивен
състав намира, че по делото не се установи настъпването на процесното ПТП, респ. същото
да е настъпило вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на дупка на пътното
платно.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл.411 ал.1 КЗ вр. чл.45 вр.
чл.49 ЗЗД се явява неоснователен и като такъв следва да бъда отхвърлен изцяло без да се
разглежда наличието на останалите елементи от фактическия състав на съдебнопредявените
права.
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Доколкото съдът не достигна до наличието на такъв, то и този иск
също следва да бъда отхвърлен изцяло.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №7036/23.06.2022 г., постановено по гр.д.
№13820/2022 г. по описа на СРС, ГО, 70 състав.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „******* *******, да заплати на Столична община, адрес: гр. София, ул. „*******, на
основание 78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3