Определение по дело №60/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК . Образувано е по въззивна жалба на К. П. Б., в качеството й на директор на ПГ по Т.”. С.-гр.Р., с адрес, ул.”.№1 против Решение № 687/04.03.2009 г., постановено по гр.д.№ 657/2008 г. по описа на РС Р..

С жалбите (две въззивни жалби срещу основното решение и срещу решението за поправка на ОФГ) се правят оплаквания за постановяване на атакуваното решение при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и се иска отмяната му.

Твърди се , че от представеното пред въззивната инстанция щатно разписание се установява , че действително има съкращаване на щата. Поради което неправилно е прието от решаващия съд , че такова няма и заповедта на директора на училището е правилна и законосъобразна.В другата жалба се сочи единствено , че по отношение на иска по чл.344, ал.1 ,т.2 КТ е постановено решение в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК.

В съдебно заседание жалбите се поддържат от пълномощника на жалбоподателя. Представя се щатно разписание влязло в сила от м.октомври 2008 г. и копие от актуализирания през м.декември списък-образец №1 за учебната 2008/2009 г..

Въззиваемата се явява лично и оспорва жалбата.

Представените от въззивника документи с въззивната жалба са отказани да бъдат приети като доказателства, тъй като не са такива по смисъла на чл.266 ГПК. С отговора по чл.131 ГПК ответника работодател е бил задължен да ги представи на съда . Към момента на предявяване на иска тези доказателства са били известни на ответника и непредставянето им с отговора е преклудирало възможността да ги представя и да бъдат приети като такива. Недисциплинираното процесуално поведение на страната се наказва съобразно ГПК с преклузия на права.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционното дело, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че между страните е било налице трудово правоотношение за неопределено и пълно работно време, по което въззиваемата е заемала длъжността “чистачка”.Била и е възложена и допълнителна работа ” извън работно време-пране на бельо и постелочен инвентар”.

Трудовото правоотношение е прекратено с атакуваната Заповед № 187/25.05.2008 г. на осн.чл.328, ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата, считано от 26.09.2008 г..

В цитираната заповед, в обстоятелствената й част е изложено, че прекратяването на трудовото правоотношение се основава и на т.20 от КТД и във вр. с писмо на Д”ИТ, относно дадено разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение.

От ангажираните пред първата инстанция писмени доказателства от страна на въззивника – поименно разписание на длъжностите и работните заплати в сила от 01.07.2008 г., щатно разписание в сила от 10.09.2008 г.,списък – образец 1 за Учебната 2008/2009 г. се установява, че чистачите “хигиенисти” са четири броя т.е. съкращаване на щата няма. Четирите длъжности са заети, като едната е заета въззиваемата.

Районният съд е приел, че предявените обективно съединени искове са основателни и ги е уважил.

За да постанови горното е изложил съображения, че работодателят при условията на пълно и главно доказване в хода на производството, не е обосновал твърденията си, че е приложил в съответствие с материалния закон фактическият състав на прекратяване на трудовия договор поради“съкращаване на щата”.

За да обоснове този извод решаващия съд е направил анализ на фактическия състав на нормата на чл.328, ал.1, т.2 КТ, като изброил трите положителни предпоставки, които следва да са налице, за да се счита осъществен последния – съкращението да е реално, т.е. съответната трудова функция действително да се премахва за в бъдеще, а не само да се променя нейното неименование при запазване характера на извършената работа; уволнението и фактическото премахване да съвпадат по време или уволнението да следва съкращаването на щата; да бъде извършено по съответния ред и от органа, които има право да извършва такава промяна.Изложил е, че в конкретния казус от ангажираните доказателства не се установявало наличието на посочения по-горе фактически състав.

От анализа на доказателствата не може да се направи извод, че към момента на уволнението на въззиваемата действително са били налице първите две предпоставки на чл.328, ал.1, т.2 КТ.Изрично следва да се посочи, че доказателства сочат , че чистачите са толкова колкото са по щатното разписание .четири, толкова са и в Списък образец 1. РС е признал уволнението за незаконно и отменил заповед № 187/25.05.2008 г., като възстановил въззиваемата на заеманата от нея преди уволнението длъжност.

При гореустановеното въззивната инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него от страна на въззивника са неоснователни по следните съображенията:

Правилно и в съответствие с установените пред него факти районният съд е заключил, че правото на работодателя да прекрати съществуващо трудово правоотношение с работника е негово субективно преобразуващо право за едностранно преустановяване на трудовоправната връзка помежду им.

Правилен е и изводът, че трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на осн.чл.328, ал.1, т.2 КТ, чийто фактически състав изисква наличието на трите посочени предпоставки.

По отношение на този извод, обоснован въз основа на анализа на ангажираните доказателства от двете страни, настоящата инстанция се счита длъжна да отбележи, че споделя изцяло изложените мотиви от районния съд досежно незаконосъобразността на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото, поради неустановяване /недоказване/ наличието на фактическият състав, посочен в същата като основание за това, и за избягване на преповтарянето им съобразно нормата на чл.272 ГПК препраща към тях.

За пълнота следва да се отбележи, че постановеното Решение за поправка на ЯФГ е в съответствие с изискванията на процесуалните правила. Констатираната грешка, чието отстраняване е поискано по реда на чл.247 ГПК, е от категорията на ОФГ-т.е. в случая я е налице несъответствие между формираната истинска воля на решаващия съд и нейното външно изразяване.

Стигайки до тези фактически и правни изводи, настоящата инстанция констатира, че те съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което обжалваните решения следва да бъдат потвърдени като правилни и законосъобразни. Следва въззивника да бъде осъден да заплати 123.75 лева д.т.

Мотивиран от горното и на основание чл.269 – чл.272 ГПК, Окръжен съд гр.Благоевград

Р Е Ш И

Потвърждава решения № 162/22.01.2009 г. и решение за поправка на ЯФГ №687/04.03.2009 г. на РС-Р. по гр. д. № 657/2008 г..

ОСЪЖДА ПГ по Т.”. С., гр.Р., ул.”К.”№1 представлявано от директора К. Б. да заплати д.т. по сметка на БОС в размер общо на 123.57 лева(60 лева за двата неоценяеми искове,22.50 лева за оценяеми иск и 41.25 лева за въззивно обжалване), както и 5 лева за издаване на изпълнителен лист.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: