РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. П., 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230101131 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.49 СК.
Образувано е по искова молба на К. С. П., ЕГН: ********** с адрес за
призоваване гр.П., ул.М. № 52, подадена против С. Ж. П., ЕГН: ********** с
адрес за призоваване гр.П., ул.С. № ***.
Посочва се в исковата молба, че страните са сключили граждански брак
на 09.04.2005 г., от който брак на 23.08.2005 г. е родено детето Ж. С.ов П..
Сочи се, че страните нямат придобито семейно жилище по време на брака.
Излагат се твърдения, че от около пет години страните са във фактическа
раздяла, като ищцата и синът й живеят в гр.П., а ответникът живее във
Франция. Твърди се, че преди да се разделят между страните възниквали
доста често спорове относно начина им на живот, и поради разстоянието
между тях и времето на фактическата им раздяла между двамата липсвало
разбирателство, уважение и доверие.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да прекрати
с развод сключения между страните граждански брак без издирване на
вината, да предостави упражняването на родителските права на роденото от
брака дете на майката, като на ответника бъде определен режим на лични
1
контакти с детето и издръжка, която да заплаща на същото. Ищцата прави
искане за възстановяване на предбрачното си фамилно име, като посочва
също, че страните не са придобивали семейно жилище по смисъла на закона,
както и че същите след прекратяване на брака съпрузите не си дължат
издръжка.
Ответникът в указания срок не е депозирал писмен отговор.
В хода на производството по делото са приети писмени доказателства.
Приобщен е социален доклад относно роденото от брака дете. Разпитана е
свидетелката А.П..
П.кият районен съд, след като взе предвид исковата молба и
изложените във същата доводи, събраните по делото доказателства и
след като съобрази приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
На л.л.3-4 по делото са приложени удостоверение за сключен
граждански брак между С. Ж. П. и К. С. П. от 09.04.2005 г., и удостоверение
за раждане на детето Ж. С.ов П..
По делото в качеството на свидетел е разпитана А.П. /снаха на ищцата/,
от чиито разпит се установява, че страните не живеят заедно от 15 години,
защото ответникът живее във Франция. Посочва, че страните имат родено
едно дете Ж. П., който е на 17 години. Излага твърдения, че дори когато се
прибира в България ответникът не спи в семейното им жилище, а нощува при
баща му или при приятели, че постоянно е по заведения, че не се прибира, за
да бъде със семейството си, а за собствени удоволствия.
По делото е приобщен и социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане“ гр.П., от който се установява, че страните живеят разделени от
около 5 години, като съм настоящия момент детето Ж. П. живее заедно с
майка си в гр.П.. Изложено е, че С. П. участва финансово в отглеждането на
детето, като същото има ежедневни контакти с баща си по телефона.
Въз основа на така установените факти, релевантни за
решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.49, ал.1 от СК всеки от съпрузите може да иска
развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В разглеждания
случай по безспорен начин се установява, че с оглед продължителната
фактическа раздяла и липсата на какъвто и да било контакт между страните и
2
наличието на нови връзки, брачната връзка между страните понастоящем е
формална. Липсват положени усилия за поддържане на семейни отношения,
основани на взаимна грижа и подкрепа между членовете на семейството.
Продължаваща в значителен времеви период фактическа раздяла
предопределя изводи, че процесната брачна връзка страда от непреодолим
порок, както и че същата не може да бъде санирана. Бракът не може да
изпълнява своята основна функция, същият се явява лишен от съдържание и
неговото продължаване е обществено неоправдано, поради което следва да
бъде прекратен.
По въпроса за вина за разстройството на брака:
С исковата си молба ищцата не иска от съда да се произнася относно
вината за разстройството на брака, като се позовава на чл. 49, ал.3 от СК,
поради което, по аргумент на чл. 49, ал.2 от СК, съдът счита, че не следва да
се обсъжда въпросът за вината за разстройството на брака, по същество.
Относно упражняването на родителските права и местоживеенето
по отношение на роденото от брака дете.
Както се установи от доказателствата по делото /разпитаната свидетелка
и социалния доклад/, и до настоящия момент основните грижи за
отглеждането и възпитанието на роденото от брака дете Ж. П. се полагат от
ищцата. След заминаването на бащата за чужбина, същата продължава да се
грижи за детето си, поради което съдът намира, че родителските права следва
да бъдат предоставени на майката, а на бащата да бъде определен режим на
лични контакти с детето, а именно всяка първа и трета събота от месеца от
09,00 до 17,00 часа на същия ден, както и 20 дни през лятото, което време да
не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Местоживеенето на роденото от брака дете следва да бъде определено
на адреса на майката, на който същото живее и към момента, а именно гр.П.,
ул.М. № 52.
Относно дължимата издръжка на непълнолетното дете на
страните.
Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права
дължи издръжка на своите непълнолетни деца. Това задължение е безусловно
и не зависи от възможността на родителите да се издържат от имуществото
си.
3
При определяне размера на дължимата издръжка намира приложение
разпоредбата на чл.142 СК, според която съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето от една страна, а от друга от възможностите на родителя да
дава такава.
В настоящия случай ищцата прави искане ответникът да заплаща на
роденото от брака дете издръжка в размер на 300 лева.
С оглед възрастта на детето, неговите нужди за храна,облекло,
развлечения и др., необходими за нормалното му физическо и интелектуално
развитие и възможностите на родителите, както и съобразявайки новелата на
чл.142, ал.2 от СК установяваща, че минималната издръжка на едно дете е
обвързана с размера на минималната работна заплата, съдът намира, че
страните могат да осигуряват месечна издръжка в размер на 450 лв. за сина
си. От така определената издръжка майката следва да плаща по-малката сума
от 150 лв./т.к. ще полага непосредствените грижи за детето/, а бащата - 300
лв.
Още повече, че видно и от социалния доклад бащата участва активно в
издръжката на сина си, като изпраща редовно финансови средства.
Относно семейното жилище на страните.
Видно от исковата молба страните не са придобивали семейно жилище
по смисъла на закона, като в тази връзка същата не изразява претенция за
предоставяне за ползване на такова.
Относно фамилно име на ищцата.
В депозираната искова молба е заявена воля относно това, че ищцата
желае да възстанови предбрачната си фамилия.
Ето защо и на основание чл. 53 СК следва да бъде постановено от съда
след прекратяването на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно
име – П..
Относно разноските:
Ищцата прави искане съдебните разноски да останат за страните така
както са направени, в която връзка съдът не дължи произнасяне относно
присъждане на сторените от страната разноски.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК и съобразно характера на производството,
4
съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 /петдесет/ лева.
Предвид обстоятелството, че ищцата при образуване на делото е заплатила
сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, в тежест на съпругът-ответник следва да
бъде възложено да заплати сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща
остатък от дължимата държавна такса за образуване на делото. Същият
следва да бъде осъден да заплати и ДТ върху определената издръжка досежно
детето Ж. П. в размер на 432 лева.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл.49 СК,
П.кият районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод на основание чл. 49, ал. 1 от СК гражданския
брак сключен на 09.04.2005 г. в гр. П. между К. С. П., ЕГН: ********** от
гр.П., ул.М. № 52 и С. Ж. П., ЕГН: ********** от гр.П., ул.С. № ***, поради
неговото дълбоко и непоправимо разстройство.
На основание чл. 49 ал.3 от СК съдът не се произнася относно вината
за разстройството на брака.
ПРЕДОСТАВЯ за упражняване родителските права спрямо детето Ж.
С.ов П., ЕГН: ********** на майката К. С. П., ЕГН: ********** от гр.П.,
ул.М. № 52.
ОПРЕДЕЛЯ след развода роденото от брака дете Ж. С.ов П., ЕГН:
**********, да живее в дома на своята майка К. С. П., ЕГН: ********** от
гр.П., ул.М. № 52.
ОПРЕДЕЛЯ режим за лични отношения на С. Ж. П., ЕГН:
********** от гр.П., ул.С. № ***, с детето Ж. С.ов П., както следва: всяка
първа и трета събота от месеца от 09,00 до 17,00 часа на същия ден, както и
20 дни през лятото, което време да не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
ОСЪЖДА С. Ж. П., ЕГН: ********** от гр.П., ул.С. № ***, ДА
ЗАПЛАЩА на детето Ж. С.ов П., ЕГН: **********, месечна издръжка в
размер на 300 /триста/ лв., платима чрез неговата майка и законна
представителка К. С. П., ЕГН: **********, в брой или чрез пощенски запис
5
до 05-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи, считано от
датата на предявяване на исковата молба /08.08.2022 г./ до настъпване на
законово основание за нейната промяна или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 СК, съпругата К. С. П., ЕГН:
********** от гр.П., ул.М. № 52, след прекратяване на брака, да носи
предбрачното си фамилно име – П..
След прекратяването на брака съпрузите не си дължат издръжката
помежду си.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 50 /петдесет/
лева, от които сумата от 25 /двадесет и пет/ лева внесени от ищцата К. П. при
образуване на делото.
ОСЪЖДА ответника С. Ж. П., ЕГН: ********** от гр.П., ул.С. № ***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-гр.П.,сумата от 25 /двадесет и пет/
лв. – доплатима държавна такса по иска за развод, както и сумата от 432
/четиристотин тридесет и два/ лева – държавна такса върху присъдената
издръжка за детето Ж. П..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Благоевград.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6