РЕШЕНИЕ

№  641

гр.Бургас, 28.04.2021 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и трети състав, в открито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                       СЪДИЯ: Галя Русева

 

при участието на секретаря И. Г. и в присъствието на прокурора Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия Русева адм.дело № 1230 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК вр. с чл.166 от ДОПК. Образувано е по жалба на ЕТ „Танива-Т. Й.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, бул. „България“ № 1, вх.1, ет.3, представляван от Т. Й. К., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/2776/26.07.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с който на жалбоподателя е определено парично задължение, представляващо публично държавно вземане в размер 1 274 491.46 лв., представляващо цялата изплатена по договор № 201632/20.04.2016 г. финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г.

         В жалбата се сочи незаконосъобразност на АУПДВ поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че в случая за установяването на публични държавни вземания на ДФ „Земеделие“ от вида на процесните е бил приложим чл.69 е сл. от ЗУЕСИФ, а не ЗПЗП, поради което не е била спазена процедурата за установяване по основание и размер на претендираните неправилно изплатени средства за плащане на финансова помощ. Сочи се липса на законово и договорно основание за издаването на акта, като се твърди и нарушаване на принципа на непосредственост при събирането на доказателства в административното производство. Сочи се, че не са налице основания за връщане на финансовата помощ, тъй като съгласно сключения Договор № 201632, такава клауза при неизпълнение не е предвидена, а отделно от това, целта по проекта била изпълнена. Не се оспорват обстоятелствата по сключването и изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 20.04.2016 г., като се сочи, че в изпълнение на поетия ангажимент от страна на ответника е изплатена финансова помощ на два транша, а именно – авансово в размер на 1 023 642 лв. и окончателна финансова помощ в размер на 250 849,46 лв., изплатена на 13.03.2018 г. Твърди се, че финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция на осн.чл.70, ал.1, т.10 ЗУСЕСИФ за нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на ЕС и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициера, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ, а в случая органът не бил установил такова действие или бездействие. Оспорват се констатациите на органа, че кандидатът изкуствено е създал условия за получаване на помощта или за осигуряване на предимство, в противоречие с целите на мярката, както се оспорва и твърдението, че жалбоподателят е „свързано лице“ с М. С. С. и ЕТ „Биоплант-Н. Т.“. Моли се за отмяна на акта като незаконосъобразен.

В з. жалбоподателят се представлява от адв. Трифонов и от адв. К., които поддържат жалбата и сочат доказателства, не претендират присъждане на разноски.

Ответникът – изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, оспорва жалбата и наведените с нея възражения.. Счита, че актът е издаден в съответствие с процесуалните и материалноправните норми. В с.з. се представлява от ю.к. Л., който претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Сочи доказателства.

С определение от открито с.з. на 19.04.2021 г. като заинтересована страна по делото е конституирана на осн.чл.16, ал.1, т.3 АПК Прокуратурата на РБ, чрез Окръжна прокуратура Бургас, чийто представител заявява неоснователност на постъпилата жалба и претендира отхвърлянето й, като мотивира законосъобразност на издадения АУПДВ.

Административен съд Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната и на заинтересованата страна по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С писмо изх.№ 01-6500/2776/30.05.2019 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л.25-л.26/, изпратено до жалбоподателя Т. К. Й., действаща като ЕТ „Танива-Т. Й.“, същата е уведомена, че е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на осн.т.4.5, предл.2, във вр.т.8.2, предл.2 от Договор № 201632/20.04.2016 г., във вр.чл.8, ал.7, т.3 във вр.§1, т.46 от ДР на Наредба № 2/04.04.2014 г. и чл.60 от Регламент /ЕС/ № 306/2013 г. На жалбоподателя е предоставен 14-дневен срок от получаването на писмото за депозиране на писмени възражения. Същият се е възползвал от това свое право, тъй като в предоставения му срок е подал възражение с вх.№ 01-6500-2776/18.06.2019 г. /л.29-л.30/, в което е обосновал, че Договор № 201632/20.04.2016 г. е изцяло изпълнен от негова страна и че липсва законово основание за установяване на процесното публично вземане.

На 26.07.2019 г. органът - изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, като е преценил възраженията на жалбоподателя за неоснователни, е издал оспорения в настоящото производство Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/2776/26.07.2019 г. В обстоятелствената част на акта е изложено, че жалбоподателят е сключил с Държавен фонд Земеделие – Разплащателна агенция гр.София (ДФЗ РА) Договор № 201632/20.04.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, дейност „Засаждане с права от националния резерв“ с краен срок на изпълнение до 31.12.2017 г. По този договор ДФ „Земеделие“ заплатил на жалбоподателя на две вноски общо 1 274 491,46 лв. /авансово в размер на 1 023 642 лв. и окончателно в размер на 250 849,46 лв./, след констатирано изпълнение на поетите задължения от страна на ЕТ „Танива-Т. Й.“. Втората, окончателна вноска по предоставената помощ е била изплатена на 13.03.2018 г. На 21.09.2018 г. в ДФ „Земеделие“ било получено писмо от Специализирана прокуратура с предоставени данни и доказателства, че стопанска дейност, свързана с получаване на финансова помощ от средства по ЕСИФ, се осъществява от разследваното лице М. С. С. чрез девет подставени лица, сред които жалбоподателят Т. К. Й., действащ като ЕТ „Танива-Т. Й.“, и лицето Н. Т., действащ като ЕТ „Биоплант-Н. Т.“, което било установено чрез нотариално заверени изявления на лицата в този смисъл /обратни писма/. При тези данни изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, след като взел предвид и обстоятелството, че общото получено финансиране на Н. Т. и Т. К. Й., в качеството им на еднолични търговци, е в размер 4 232 985 лв., е приел, че при сключването на договора с жалбоподателя са били налице изкуствено създадени условия, имащи за цел и резултат надхвърляне на допустимия таван за финансиране от 3 000 000 лв. по чл.8, ал.1 от Наредба № 2/04.04.2014 г. – основание за недопустимост на финансирането по чл.8, ал.7, т.3 от Наредбата. Органът е преценил, че въпреки формалното спазване на предвидените в правната уредба условия, целта, която е преследвана със същата, не е постигната и не може да бъде постигната, тъй като намерението на договарящите ЕТ било да се осъществи предимство и да се изплати финансова помощ по проекта, като изкуствено се създават условия, необходими за неговото получаване при лице, което не е реалният получател на финансовата помощ по заявлението и договора с фонда. И двата ЕТ - ЕТ „Танива-Т. Й.“ и ЕТ „Биоплант-Н. Т.“, били вписани в ТР в периода м.май – юни 2015 г., когато са били изготвени и заверени от нотариус обратните писма в полза на М. С.. В изпълнение на Заповед № РД 09-375/12.04.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите била извършена тематична проверка в Изпълнителна агенция по лозата и виното, за която бил изготвен доклад № КД 01-12/30.04.2019 г., одобрен от министъра на земеделието, храните и горите. Въз основа на констатациите от проверката и другите доказателства, органът е приел, че е налице умишлена координация между кандидатите по подмярката, изразяваща се в създаването на изкуствени условия, необходими за получаването на предимство /одобрение, респ. финансиране/ пред останалите кандидати за финансово подпомагане, подали заявления за същия период на прием, в противоречие с целите на европейското и национално законодателство в областта на селското стопанство и които са в противоречие с изискванията за финансово подпомагане по мярката, несъвместими с изплатеното финансово подпомагане. Въз основа на тези констатации и на осн.чл.20а, ал.2 вр.чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 ЗПЗП, чл.162, ал.2, т.8 и т.9 ДОПК, чл.59, ал.1 и ал.2 АПК, на осн.т.4.5, предл.2 вр. т.8.2, предл.2 от Договор № 201632/20.04.2016 г., във вр.чл.8, ал.7, т.3 вр.§1, т.46 ДР на Наредба № 2/04.04.2014 г. и чл.60 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г., изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ – РЗ е издал оспорения в настоящото производство АУПДВ. Органът е преценил като неоснователно направеното от жалбоподателя възражение в производството по издаване на акта /л.29-л.31/, доколкото същият не е оспорил издаденото обратно писмо в полза на М. С..

Представен е заверен препис от договор № 201632/20.04.2016 г. между ДФ „Земеделие“ и жалбоподателя Т. К. Й., в качеството й на ЕТ „Танива-Т. Й.“ - ползвател, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г. Със същия е договорено, че фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 75% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за извършване на дейности по мярката, посочени в чл.5 от Наредба № 2/2014 г. и заявени в заявлението за предоставяне на финансова помощ с УИН 29/250116/09839 и ИН ********** и приложенията към него (инвестиционен проект, план за преструктуриране и  конверсия и удостоверение за участие по мярката) по чл.12 ал.1 от Наредба № 2/2014 г. и одобрени със Заповед № 03-РД/1194/11.04.2016 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Договорено е, че фондът заплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил дейностите по одобреното заявление, но може да заплати 80% от помощта авансово при определените условия. Договорената дейност на ползвателя най-общо представлява засаждане на лозя и изграждане на подпорна конструкция в стопанисвани от него земеделски имоти. Срокът за изпълнение е договорен до края на втората винарска година, следваща годината на сключване на договора, не по-късно от 31.12.2017 г. /т.3.1/. По делото е приложено и копие от посоченото заявление за подпомагане, въз основа на което е бил сключен процесният договор (л.99-107).

По делото са събрани доказателства и не е спорно, че страните по договора са изпълнили поетите задължения. ДФЗ е заплатил на ЕТ „Танива-Т. Й.“ договорената финансова помощ в пълен размер, съобразно посоченото в акта. От своя страна, ползвателят на помощта извършил договорените дейности във взетите под аренда земеделски имоти, посочени в плана за преструктуриране и конверсия № 203/20.01.2016 г. (л.118-134) и намиращи се в землището на с.Терзийско, Община Сунгурларе. Представени са множество документи за извършени проверки по изпълнението, при които не са открити нередности. Всички тези обстоятелства не са спорни между страните, поради което съдът ги приема за установени и не намира за необходимо да обсъжда подробно събраните в тази насока доказателства. Обстоятелствата по точното изпълнение на поетите задължение по договора за предоставяне на финансова помощ и надлежно осъществения контрол от страна на органите на Разплащателната агенция се установяват и от заключението на вещото лице по назначената от съда експертиза /л.1213-л.1218/.

Аналогичен комплект документи са приложени като доказателства по делото и спрямо ЕТ“ Биоплант–Н. Т.“ – Договор за предоставяне на финансова помощ № 201629/20.04.2016 г. с размер на помощта 1 895 186.25 лв. /л.271-л.279/, заявление за подпомагане /л.206-л.212/, инвестиционен проект, план за преструктуриране и конверсия № 212/22.01.2016 г. /л.225-л.239/, удостоверение за участие по мярката /л.224/ и др. ДФ „Земеделие“ е заплатил на Трифонов договорената финансова помощ в пълен размер, а от своя страна ползвателят на помощта извършил договорените дейности във взетите под аренда земеделски имоти, посочени в плана за преструктуриране и конверсия и съобразно заявлението за подпомагане. Спрямо Т. също е издаден от изпълнителния директор на ДФЗ АУПДВ № 01-6500/2775/26.07.2019 г., с който и се определя парично задължение, представляващо публично държавно вземане в размер 1 869 497.31 лв., представляващо цялата изплатена по договор № 201629/20.04.2016 г. финансова помощ /л.568-л.576/. Мотивите на акта са аналогични с тези по АУПДВ, чиято законосъобразност е предмет на настоящото производство. Обстоятелствата по точното изпълнение на поетите задължение по договора за предоставяне на финансова помощ с този едноличен търговец и надлежно осъществения контрол също се установяват и от заключението на вещото лице по назначената от съда експертиза (л.1213 и сл.).

Аналогичен комплект документи за приложени като доказателства по делото и спрямо ЕТ „М.С. – Комерс“ – Договор за предоставяне на финансова помощ № 201706/04.09.2017 г. с размер на помощта 2 052 000 лв. /л.702-л.710/, заявление за подпомагане /л.598-л.607/, инвестиционен проект /л.622-л.625/, план за преструктуриране и конверсия № 481/11.05.2017 г. /л.626-л.646/, удостоверение за участие по мярката и др. ДФЗ е заплатил на Стайков авансово част от договорената финансова помощ в размер 1 641 600 лв. /справка за извършени плащания на л.761 и оторизационно писмо на л.758-л.759/, а от своя страна ползвателят на помощта започнал да извършва договорените дейности, в собствените му и взети под аренда земеделски имоти, посочени в плана за преструктуриране и конверсия и съобразно заявлението за подпомагане. Приложено е писмо изх. № 01-2600/30.05.2019 г. от изпълнителния директор на ДФЗ до М. С., с което ползвателят на помощта е уведомен, че е открито производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане /л.1029-л.1032/. В писмото органът се позовава на изкуствено създадени условия, имащи за цел и резултат надхвърляне на тавана по чл.8 ал.1 от Наредба № 2 за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018г. Посочено е, че се отказва плащане на втората вноска от помощта, а авансово платената първа вноска следва да бъде възстановена на фонда. По делото няма данни производството по издаване на АУПДВ срещу Стайков да е приключило.

От приложените доказателства по административната преписка се установява също, че всички документи, с които ЕТ“ Биоплант–Н. Т.“, ЕТ „Танива-Т. Й.“ и ЕТ „М. С.– Комерс“ са кандидатствали пред ДФ „Земеделие“, Разплащателна агенция за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г., са били попълвани и подавани чрез един и същи пълномощник. Заявлението за кандидатстване по мярката, подадено от името на ЕТ „Танива-Т. Й.“, е попълнено от пълномощник С.Г.П. /л.99/, която е попълнила от името на кандидата и декларации по ЗЗЛД /л.112-л.113/, декларация за запознаване с понятията „нередност“ и „измама“ /л.114-л.116/, както и декларация от 25.01.2016 г. по чл.15, ал.3 вр.чл.16, ал.9 от Наредба № 2/04.04.2014 г. /л.116/. Пълномощното, овластяващо пълномощника С.Г. П. да действа от името на жалбоподателя ЕТ „Танива-Т. Й.“ при подаването на документите и сключването на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е нотариално заверено на 06.01.2016 г. от нотариус Н.Х.-С. с район на действие РС Пловдив /л.117/. Аналогични пълномощни са издадени и от името на ЕТ“ Биоплант–Н. Т.“ и ЕТ „М.С. – Комерс“, като упълномощеното лице е същото /л.218, л.617/. Подаваните документи – заявления, декларации и др. от тези ЕТ във връзка с кандидатстването им по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г., също са попълвани от пълномощника С.Г. П. /л.206, л.219, л.221, л./ Чрез пълномощника си С. Г. П., ЕТ „Танива-Т. Й.“ е сключила процесния Договор № 201632/20.04.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, дейност „Засаждане с права от националния резерв“, ЕТ“ Биоплант–Н. Т.“ е сключил цитирания по-горе Договор за предоставяне на финансова помощ № 201629/20.04.2016 г., а ЕТ „М. С.– Комерс“ – цитирания по-горе Договор за предоставяне на финансова помощ № 201706/04.09.2017 г.

Представен е документ, озаглавен „обратно писмо“ /л.1006/, с който Т. К. Й. е декларирала, че при всички действия, които ще извърши в качеството си на едноличен търговец ЕТ „Танива-Т. Й.“ във връзка с осъществяваната търговска дейност, в това число и при създаване, засаждане, отглеждане и прибиране на реколтата от дълготрайни насаждения, ще действа изцяло от името и за сметка на М. С. С. ЕГН **********. Посочено е, че действителен притежател на всички имуществени и неимуществени права, които Й. ще придобие в качеството си на едноличен търговец, ще бъде М.С.. Писменото изявление на Й. е подписано от нея и подписът й е нотариално заверен на 23.06.2015. от нотариус Т. В. с район на действие РС Карнобат.

Представен е документ с идентично съдържание, с нотариална заверка на подписа от същия нотариус и от същата дата, с автор на изявлението Н.А.Т. с ЕГН **********, действащ в качеството си на едноличен търговец ЕТ „Биоплант – Н. Т.“ /л.1004/.

Приложен е препис от писмо вх.№ 02-1100/376/21.09.2018 г., с което горните документи са били предоставени на ДФЗ от Специализирана прокуратура /л.32-л.33/. От текста на писмото става ясно, че писмените изявления на Т. и Й. са били открити и иззети от жилище в гр.София, обитавано от М. С. в рамките на провеждано досъдебно производство.

При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл.166, ал.3 ДОПК вр.чл.149, ал.1 АПК /АУПДВ е връчен на жалбоподателя чрез пълномощник на 15.06.2020 г., видно от направеното в него отбелязване, а жалбата е депозирана чрез органа на 19.06.2020 г./, от лице, адресат на акта, който се явява неблагоприятен за него и поради това има правен интерес да го обжалва.

Актът е издаден от изпълнителния директор на ДФЗ София, който се явява компетентен орган с оглед разпоредбата на чл.20а, ал.5 от ЗПЗП.

Актът е издаден в писмена форма с реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. Изложени са мотиви, съдържащи обстоятелствата, които органът е приел за установени, и произтичащи от тях правни изводи, съответстващи на постановения резултат, поради което не е налице основание за оспорване на процесния акт по чл.146, т.2 от АПК, тъй като установената форма е спазена.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по издаването на акта. Процесният АУПДВ е издаден на 26.07.2019 г., към която дата вече е била приложима разпоредбата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП /ДВ бр.51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, съгласно която дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Процесният случай е именно такъв – органът е приел, че се касае за възстановяване на финансова помощ, неправомерно получена от жалбоподателя поради неспазване на критерий за допустимост. Не е налице визираното изключение по чл.27, ал.6 от ЗПЗП, тъй като не се касае за нарушение, представляващо основание за налагане на финансова корекция по хипотезите, изброени в чл.70, ал.1, т.1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. От тази гледна точка, доводите на жалбоподателя за приложимост на процедурата по администриране на нередности и извършване на финансови корекции по ЗУСЕСИФ не са в съответствие със закона. Процедурата по издаването на процесния АУПДВ е предвидената в закона и е правилно проведена, като за започването й е бил надлежно уведомен адресатът на акта, при спазване изискването на чл.26, ал.1 от АПК, вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК и чл.27, ал.7 от ЗПЗП, като Йорданова е подала до органа в писмен вид възраженията си. Органът е изпълнил задълженията си по чл.35 и чл.36 от АПК за събиране на всички необходими доказателства с цел изясняване на обстоятелствата, които са от значение за случая. Поради това, не е налице основание за оспорване по чл.146, т.3 от АПК.

Относно правилното приложение на материалния закон, съдът взе предвид следното:

Приложима в процесния случай е разпоредбата на чл.8, ал.7, т.3 от Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г., съгласно която финансовата помощ не се предоставя на кандидати и ползватели на помощта, за които се установи, че изкуствено са създали условия за получаване на помощта или за осигуряване на предимство, в противоречие с целите на мярката, ако се установи, че в резултат на свързаността се надхвърля таванът, определен в ал.1. Съгласно чл.8, ал.1, изр.2 от Наредба № 2 максималният размер на всички разходи по проект или проекти, подадени от един кандидат в рамките на един прием, е  3 000 000 лева.

Според т. 39 от решението на СЕС от 21 юли 2005 г. по дело С-515/03, Eichsfelder Schlachtbetrieb, за да се докаже наличие на злоупотреба от страна на потенциален бенефициер на такава помощ, от една страна, е необходима съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, е необходим субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създават условията, необходими за неговото получаване.
Относно субективния елемент СЕС приема, че фактическите обстоятелства, които националната юрисдикция може да вземе предвид, са връзките от правно, икономическо и/или лично естество между лицата, участващи в съответната операция по инвестиране /решение от 14 декември 2000 г. по дело Emsland-Stдrke, т. 58/ Наличието на този субективен елемент може да бъде потвърдено и ако се докаже тайно съглашение, което може да приеме формата на умишлена координация между различни инвеститори, кандидатстващи за помощ по схема за подпомагане от ЕЗФРСР, особено когато инвестиционните проекти са еднакви и между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка, според т. 44 от решение от 12 септември 2013 г. по дело С-434/12, Слънчева сила.
Съответно на цитираните решения на СЕС е и определението в пар. 46 от ДР на Наредба № 2/04.04.2014 г., според което изкуствените условия се установяват, когато въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия, кандидатите за подпомагане имат намерение да получат предимство чрез създаване на координация помежду си или между тях съществува географска, икономическа, правна и/или персонална връзка.

Правилно административният орган е установил и квалифицирал обстоятелствата, явяващи се основание за издаване на оспорения административен акт. В тази връзка значимост имат преди всичко описаните по-горе „обратни писма“ от Н. Т. и Т. Й.. Оценката на тези писмени доказателства не следва да се гради на поставеното им заглавие (както неправилно излагат доводите си представителите на жалбоподателя), а въз основа на смисъла на направеното изявление. Касае се не за волеизявление, насочено към пораждане на определени правни последици, а за свидетелстващо изявление, удостоверяващо неизгодна за автора информация (а именно, че придобито от стопанската му дейност имущество не е негово). Това писмено изявление, след удостоверяване авторството му от нотариус, е било предадено от автора на лицето, в полза на което е направено – М.С., за да може последният да го ползва при нужда. По този начин изявленията на жалбоподателя Й. и на Н. Т. сочат, че участието на тези две лица в отношенията по получаване на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г. е било като подставени лица, а реалният, скрит участник е бил М. С.. Общата сума на помощта, договорена и получена от двете подставени лица, е била 3 143 988.77 лв., с което в резултат на свързаността се надхвърля таванът, определен в чл.8, ал.1, изр.2 от Наредба № 2 – материална предпоставка за издаване на оспорения АУПДВ.

Без значение е представения в с.з. на 19.04.2021 г. от страна на процесуалните представители на жалбоподателя и приет от съда само за сведение незаверен препис от Решение № 170445/06.08.2020 г. по гр.д. № 22654/2019 г. на СРС. Последното няма характер на официален документ /липсва реквизит „подпис“ на съдебния състав, в който смисъл липсва волеизявление на държавния орган на власт/, съответно – няма данни и за влизането в сила на този „съдебен акт“. Със същия е прогласена нищожност на уговореното в обратното писмо, издадено от Й.в полза на С. /видно от мотивите – поради сключването му в нарушение на императивната разпоредба на чл.152 ЗЗД/. Сам по себе си резултатът от този „съдебен акт“ по никакъв начин не рефлектира върху крайния извод за изначална липса на основание за предоставяне на процесната безвъзмездна финансова помощ на Йорданова, тъй като не се променя изводът относно свързаността на същата със С., макар и на основание съглашение, сключено в нарушение на чл.152 ЗЗД.

По повод оспорването на жалбоподателя, че той не е бил подставено лице и не е създадено привидно условие в този смисъл при кандидатстването за получаване на финансова помощ, съдът намира за необходимо да отбележи, че истинността на направеното от Й. изявление в приложеното „обратно писмо“ се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства. Не се установи Й. лично да е оформила и подала някои от множеството документи по финансирането, за което сочи, че е кандидатствала. Документите и на тримата кандидати по мярката - ЕТ „Танива-Т. Й.“, ЕТ“ Биоплант–Н. Т.“ и ЕТ „М. С.– Комерс“, са били подготвяни и подавани от пълномощник С. Г.П.. Заявленията за авансово и окончателно плащане също са подавани от този пълномощник. От друга страна, представените „обратни писма“ са били открити от Специализираната прокуратура в обитавано от М. С. жилище. Всички тези доказателства потвърждават като достоверно изявлението на Й., че е привиден участник в отношенията по получаване на финансова помощ по процесния договор, и налагат недвусмислен извод, че Йорданова не е осъществявала реално дейността, която документално е отразена като нейна, а че тази дейност е осъществявана от М. С..

Следва да се отбележи, че „свързаността“ по смисъла на цитираната норма на чл.8, ал.7, т.3 от Наредба № 2/04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 – 2018 г., не визира наличието на „свързани лица“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК. Двете правни понятия са несъпоставими – използвани са различни думи, в различен нормативен контекст, съответно и смисълът им е различен. Докато понятието „свързани лица“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ДОПК е въведено във връзка с презумиране на определени зависимости между тях, т. е. като способ за установяване на определени значими факти, свързаността по на чл.8, ал.7, т.3 от Наредба № 2 се отнася до вече установени в съответната процедура връзки, явяващи се част от материалното основание за издаване на АУПДВ. В този смисъл, несъстоятелни са направените от жалбоподателя доводи за липса на качество „свързани лица“ между Т., Й.и С..

Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, произтичащи от обстоятелствата по установеното (и безспорно по делото) точно изпълнение на задълженията по договор № 201632/20.04.2016 г. Това изпълнение не е достатъчно за обосноваване на подобен извод, тъй като правото да се получи финансова помощ няма чисто договорно основание, а възниква от смесен фактически състав. Съществена част от предпоставките за възникване на правото на финансова помощ са уредени не в договора, а в нормативните актове, уреждащи тези обществени отношения. Неизпълнението на нормативно установените критерии за получаване на финансова помощ, независимо от изпълнението по договора, прави помощта неправомерно получена и като такава – подлежаща на връщане чрез издаване на АУПДВ, съгласно чл.27, ал.7 от ЗПЗП. Такъв е процесният случай – чрез посочването на жалбоподателя ЕТ като ползвател на помощта, вместо реалния ползвател М. С., в качеството му също на ЕТ, е създадено изкуствено условие за получаване на помощта и е прикрито обстоятелството, че М.С. е получил финансиране в размер, надхвърлящ тавана по чл.8, ал.1 от Наредба № 2. Затова получаването на помощта е неправомерно и последната подлежи на връщане, независимо от изпълнението по сключения договор.

Съгласно чл.54, т.1 от Регламент № 1306/2013 г. на Европейския парламент и Съвета, за всяко неправомерно плащане, възникнало в резултат на нередност или небрежност, държавите членки изискват възстановяване от бенефициера в срок от 18 месеца след одобрението. Цитираното правило не въвежда срок за погасяване на задълженията за връщане на неправомерно получени суми, а урежда ангажимент на държавите членки (една спрямо друга и спрямо ЕС) за експедитивност при събирането на посочената категория вземания, съответно за ефективност при оперирането със средства от ЕСИФ. От гледна точка на процедурата по издаването на процесния АУПДВ, срокът е инструктивен. Затова, неспазването на посочения срок не може да доведе до незаконосъобразност на издадения акт за събиране на вземането.

            Ето защо, не е налице основание за оспорване по чл.146, т.4 от АПК, тъй като правилно е приложен материалният закон.

Що се отнася до целта, преследвана с мярката, както е приел и административният орган, тя е заложена в Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2014 г. – 2018 г. и според нея финансовото подпомагане на българските производители трябва да доведе преструктуриране на лозята, подобряване на лозарските стопанства и позициите им на международните пазари. По отношение на жалбоподателя тази цел няма как да бъде постигната, тъй като по делото не са доказва той да има качеството на производител, нито да се е възползвал по някакъв начин от финансирането. Точното изпълнение на условията на договора не изключва принципната недопустимост на финансирането, поискано и получено с цел трето лице да получи средства, надхвърлящи максималния размер на помощта. Настоящият съдебен състав счита, че актът е издаден в съответствие с целта на закона и при спазване критериите за съразмерност по чл.6 от АПК, доколкото е пряко насочен към събиране на суми, представляващи средства от ЕСИФ, които са били неправомерно получени като финансова помощ. Ето защо, не е налице основание за оспорване и по чл. 146, т.5 от АПК.

С оглед на горното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

В горния смисъл е и Решение № 15804/21.12.2020 г., постановено по адм.д. № 9482/2020 г. на І отделение на ВАС.

Предвид крайния изход на делото и направеното от ответника искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.143, ал.4 от АПК, вр. с чл.78, ал.8 от ГПК и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 100 лв., представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

Мотивиран от изложеното, Административен съд Бургас

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Танива-Т. Й.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, бул. „България“ № 1, вх.1, ет.3, представляван от Т. Й. Калчева, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-6500/2776/26.07.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, Разплащателна агенция.

ОСЪЖДА ЕТ „Танива-Т. Й.“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат, бул. „България“ № 1, вх.1, ет.3, представляван от Т. Й. Калчева, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция гр.София сумата от 100 лв. разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: