РЕШЕНИЕ
№ 1667
Гр.Пловдив, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и
втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 709 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.268, ал.1 от Данъчно -
осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на "ЛИОН ИНВЕСТ
ГРУП" АД, ЕИК *********, чрез изп.директор А.К.М.,***, срещу Решение № 63
от 28.02.2022 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 267, ал. 2, т. 4 ДОПК по жалба на „ИНВЕСТ 2020“ АД е отказано отменянето на
действията на публичен изпълнител по принудително изпълнение върху недвижими
имоти (находящи се в ***) по изпълнително дело срещу "ЛИОН ИНВЕСТ
ГРУП" АД, обективирани в Протокол за опис с изх. № С220016-028-0000143/08.02.2022
г.
Твърди се нищожност на обжалваното решение,
като издадено от некомпетентен орган в нарушение на правилата за местна
компетентност. На следващо място се твърди и незаконосъобразност на решението,
като постановено при допуснати съществени процедурни нарушения. Според
жалбоподателя описът на недвижимия имот, находящ се в ***, също е извършен от
некомпетентен орган, в нарушение на чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК. Изразено е несъгласие с изводите в
съдебно решение по адм. дело № 1651/2021г. на Административен съд – Бургас.
Твърди се, че ПИ с идентификатор 56784.525.60 по КККР на гр.Пловдив, с адрес: ***,
ведно с построените в него сгради, са собственост
на „ИНВЕСТ 2020“ АД, придобити посредством апорт от 11.02.2016г., надлежно
вписан в Търговския регистър по партидата на „ИНВЕСТ 2020“ АД. Жалбоподателят
счита, че имотът находящ се в *** не може да бъде предмет на принудително
изпълнение за погасяване публичните задължения на "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП"
АД. Изтъкнато е, че публичните изпълнители при ТД на НАП Пловдив са наложили
възбрана върху същия този имот за публични задължения на „ИНВЕСТ 2020“ АД. Иска
се отмяна на решението и отмяна действията по принудително изпълнение,
обективирани в Протокол за опис с изх. № С220016-028-0000143/08.02.2022 г.
В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя,
адв.М. поддържа жалбата и претендира разноски. Подробни съображения са изложение в представени по
делото писмени бележки.
Ответникът по делото - Директора на ТД на НАП
Пловдив, чрез процесуалния си представител юриск. К., оспорва жалбата,
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
За
допустимостта:
Доколкото постановеното от Директора на ТД на
НАП гр.Пловдив решение не е връчено на "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД, а
отделно от това в него изрично е посочено, че не подлежи на обжалване, то с
оглед разпоредбата на чл.140 от АПК следва, че жалбата на "ЛИОН ИНВЕСТ
ГРУП" АД е подадена в срок. Съгласно чл.268 от ДОПК, в случаите при постановяване на решение на основание
чл.267, ал.2, т.4 от ДОПК, с което жалбата е оставена без уважение поради отказ
да бъде отменено изпълнителното действие, обжалвано от третото лице със
самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното
изпълнение ( в случая „ИНВЕСТ 2020“ АД), същото подлежи на обжалване от
длъжника. Изложеното налага извод за ДОПУСТИМОСТ на жалбата.
От
фактическа страна е установено, следното:
Няма спор по делото, че в ТД
на НАП - Пловдив е образувано изпълнително дело № 16140004446/2014 г. срещу
"ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД, ЕИК ********* за принудително събиране на
публични вземания.
Не се формира спор и относно
обстоятелството, че дружеството жалбоподател последователно е променяло адреса
си на управление от Пловдив, в София, в Айтос и отново в Пловдив.
С Постановление за налагане
на обезпечителни мерки (ПНОМ) с изх. №С200022-022-0003297/24.01.2020 г. (лист
37-38) е наложена възбрана върху недвижими имоти - поземлен имот, сгради и
самостоятелни обекти в сгради, подробно описани в акта, находящи се в ***,
собственост на "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД, придобити с Договор за апорт от
24.08.2010 г. № 98, том 53, peг. 20339 от 14.09.2010 г., издаден от Служба по
вписвания - гр. Пловдив, а именно: поземлен имот с идентификатор 56784.525.60; сграда
с идентификатор 56784.525.60.4; сграда с идентификатор 56784.525.60.9;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.525.60.10.2; самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.525.60.8.1; самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.525.60.10.3; самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.525.60.8.3; самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.525.60.10.1;
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.525.60.8.4; самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.525.60.8.2. Възбрана върху недвижимите имоти е вписана в Агенция
по вписвания - Служба по вписвания.
С ПНОМ изх.№
С210022-022-0020629/25.03.2021г. (лист 39) е наложена възбрана върху недвижим
имот - поземлен имот, КИД 56784.523.1888, находящ се в ***, собственост на "ЛИОН
ИНВЕСТ ГРУП" АД, придобит с Договор за апорт от 24.08.2010 г. № 98, том
53, peг. 20339 от 14.09.2010 г. Възбраната е вписана в в Агенция по вписвания -
Служба по вписвания.
С изх. №
С220016-026-0003329/01.02.2022г. (лист 35-36)
е изпратено съобщение на длъжника за насрочване на опис на възбранените имотите.
Видно от Протокол за опис с
изх. № С220016-028-0000143/08.02.2022 г. на 08.02.2022г. е извършен опис на
недвижимите имоти, находящи се в ***. На извършения опис е присъствало
упълномощеното от "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД лице - адвокат С.М..
„ИНВЕСТ 2020“ АД е подало жалба до ТД на НАП - Пловдив с вх. №
70-00-1697/14.02.2022г. г., против действията на принудително изпълнение,
съставляващи ОПИС, извършен на 08.02.2022 г. от публичен изпълнител при ТД на
НАП-Пловдив.
С оспореното в настоящото
производство Решение № 63/28.02.2022г., директора на ТД на НАП Пловдив е отказал
да отмени действия та на принудително изпълнение обективирани в Протокол за
опис № С220016-028-0000143/08.02.2022г. издаден от публичен изпълнител при ТД
на НАП-Пловдив, като е приел, че обжалваното действие е законосъобразно. По
отношение на местната компетентност на публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив
е посочено, че е резултат на изричен съдебен акт – Решение № 1684 от
03.11.2021г. по адм.д. № 1651/2021г. на Административен съд – Бургас, което
съдебно решение е окончателно и задължително за изпълнение. Решаващият орган е
приел, че публичният изпълнител е спазил изискванията на чл. 233, ал. 3 от ДОПК, като е извършил нарочна проверка
чрез справка от служба по вписванията, от която е установил, че процесните
недвижими имоти, находящи се в ***, са собственост на задълженото лице
"ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД. Подробно в решението на директора на ТД на НАП
Пловдив е изложено, че извършеното чрез непарична вноска разпореждане съгласно
разпоредбата на чл. 73, ал. 5 от ТЗ подлежи на вписване в служба по
вписванията като съответния орган на дружеството след възникването му следва да
представи в служба по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от
дружествения договор. Вписването нямало конститутивен ефект, но имало
предвиденото в чл. 113 от Закона за собствеността
(ЗС) действие на
противопоставимост при конкуренция на права между лица, имащи един и същи
праводател (включително и в хипотеза, при която двама праводатели черпят
правата си от актове, сключени с общ предишен праводател). Направено е
позоваване на мотивите към т. 5 на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че вписването на дружеството в Търговския регистър има
действие спрямо всички, поради факта на възникването на този правен субект, но
при конкуренция на права по отношение на правото па собственост върху апортна
вноска, имаща за предмет недвижим имот, меродавно било вписването в службата по
вписванията. Тъй като внасянето на
недвижимите имоти като непарична вноска от "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД в
„ИНВЕСТ 2020“ АД било вписано само в Търговския регистър, но не и в Службата по
вписванията, същото било непротивопоставимо на публичния взискател - НАП.
Решаващият орган е посочил,
че актовете, с които се прехвърля право на собственост, подлежат на вписване, като
по отношение на тези актове приложение намира разпоредбата на чл. 113 от ЗС, която предвижда, че до вписването
им те не могат да се противопоставят на трети лица, които по-рано са придобили
от същия собственик и вписали вещни права върху недвижимия имот. Определящ при
разрешаване на спор за конкуренция между два такива акта, бил единствено
моментът на вписването.
По делото е приложена
Справка № 179956 от 14.02.2022г. за вписвания, отбелязвания и заличавания за
периода 01.01.1991г. до 14.02.2022г. по отношение на "ЛИОН ИНВЕСТ
ГРУП" АД, от която се установява, че за периода са вписвани и заличавани
възбрани върху недвижими имоти - поземлен имот, сгради и самостоятелни обекти в
сгради, находящи се в ***. Същевременно според Справка № 226408/23.02.2022 г.
за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991г. до
23.02.2022 г. относно „ИНВЕСТ 2020“ АД, надлежно са вписани възбрани за сгради
и самостоятелни обекти в сгради, находящи се в ***.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Оспореното решение е постановено от
компетентен административен орган по чл. 266, ал. 1 ДОПК – директора на ТД на НАП Пловдив, а обжалваното пред горестоящия орган
действие по чл. 233 ДОПК
е извършено от компетентен орган - публичен изпълнител, в компетентната ТД на
НАП – Пловдив. По отношение на възраженията на жалбоподателя относно местната
компетентност на публичния изпълнител извършил описа и на решаващия орган е
необходимо да се отбележи, че по този въпрос има постановен съдебен акт, а
именно Решение № 1684 от
03.11.2021г. по адм.д. № 1651/2021г. на Административен съд – Бургас, което е
окончателно и е задължително за страните по делото. В съдебното решение е
посочено, че от значение за преценката на
компетентния орган е седалището на "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД към момента на образуване на изпълнителното дело, като
видно от справка в търговския регистър към 2014 г. седалището на дружеството е
гр. Пловдив и независимо от промяната на седалището на дружеството на
11.05.2021 г. в гр. Айтос, а преди това гр. София, компетентната териториална
дирекция се явява ТД на НАП Пловдив. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.7, ал.4 от ДОПК, и е направил извод, че
изпълнителното производство следва да се довърши от органа, който го е
образувал – публичният изпълнител при ТД на НАП Пловдив и обстоятелството,
свързано с промяна на седалището на дружеството, не е от значение и не променя
териториалната компетентност на публичния изпълнител и на решаващия орган,
поради което в случая компетентен да се произнесе по жалбата е директорът на ТД
на НАП Пловдив и публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив. Със съдебното
решение преписката е изпратена на публичния изпълнител при ТД на НАП-Пловдив за
предприемане на действия съобразно мотивите на решението. Необходимо е да се
отбележи, че съгласно чл.177, ал.2 от АПК, актове и действия на административния
орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни.
По делото няма спор, че
„ИНВЕСТ 2020“ АД е получило като апортна вноска поземлен имот, сгради и
самостоятелни обекти в сгради, находящи се в ***, като в тази връзка на лист
358 и сл. по делото е приложен Устав на „ИНВЕСТ 2020“ АД. Няма и спор, че
непаричната вноска е вписана в Търговския регистър. Спорът в настоящото
производство е относно конкуренцията на правото на собственост на третото лице „ИНВЕСТ
2020“ АД и правото на публичния взискател по изпълнително дело срещу длъжника "ЛИОН
ИНВЕСТ ГРУП" АД.
Според мотивите на т. 5 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, възможността съдружниците (съответно акционерите) в търговско дружество да
правят непарични вноски, е уредена още с приемането на Търговския закон (ТЗ). Чл.73,
ал.1 от ТЗ предвижда вноската на право, за учредяването или за прехвърлянето на
което се изисква нотариална форма, да се извърши с дружествения договор или
устава. За целта вносителят трябва да даде писмено съгласие с нотариално
заверен подпис, което да съдържа описание на вноската. Дружеството придобива
вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването му - т. е.
когато бъде вписано в търговския регистър (арг. от чл.73, ал.4 от ТЗ).
Законодателят е отчел, че въз основа на посочения фактически състав, от един
правен субект към друг преминават вещни права върху недвижими имоти, поради
което е уредил задължение за съответния орган на дружеството да поиска вписване
на нотариално заверено извлечение от дружествения договор или устава.
Вписването в книгите по Правилника за вписванията няма конститутивен ефект -
такъв ефект има вписването на дружество (или увеличение на капитала на
съществуващо дружество) в търговския регистър. Независимо от това законодателят
е възложил на съдията по вписванията да извършва проверка на правата на
вносителя с изрична разпоредба и ако доказателства за тези права не бъдат
представени, извършването на вписването следва да бъде отказано. Отказът не
може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил
собственик - в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в
търговския регистър, а вписването в книгите по Правилника за вписванията е
условие единствено за противопоставимост.
Изводът на ответния орган,
че определящо в случая е вписването в службата по вписванията е неправилен.
Според решение № 5154 от 11.05.2015г. на ВАС по адм. дело № 11679/2014г., VII
о., вписването в Службата по вписванията има значение за даване гласност на принадлежността
на правото на собственост и преминаването му в патримониума на друг, нов правен
субект - титуляр на това право, както и за противопоставимостта на
придобиването на правото на собственост на трети лица (срв. чл. 113 от Закона за собствеността), поради което и невписването не е
от естество да препятства, респ. - да осуети преминаването на правото на
собственост в патримониума на дружеството, което настъпва, от момента на
вписването на увеличението на капитала на дружеството в Търговския регистър.
Съгласно ТР № 7/25.04.2013 г. на ВКС по тълк.
дело № 7/2012 г. на ОСГК вещноправното
прехвърлително действие по отношение на апортирания имот настъпва с вписването
на увеличението (апорта) в търговския регистър, а не от момента на последващото
му отразяване в имотния регистър. Пак според мотивите на ВАС, дружеството
придобива вещното право върху предмета на вноската от момента на възникването
му - т. е. когато бъде вписано в търговския регистър (арг. от чл. 73, ал. 4 ТЗ), като законодателят е отчел, че въз
основа на посочения фактически състав, от един правен субект към друг
преминават вещни права върху недвижими имоти, поради което е уредил задължение
за съответния орган на дружеството да поиска вписване на нотариално заверено
извлечение от дружествения договор или устава. Според ВАС, вписването в книгите
по Правилника за вписванията няма конститутивен ефект - такъв ефект има
вписването на дружество (или увеличение на капитала на съществуващо дружество)
в търговския регистър. Независимо от това законодателят е възложил на съдията
по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя с изрична
разпоредба и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването
на вписването следва да бъде отказано. Отказът не може да засегне правата на
дружеството, ако вносителят действително е бил собственик - в този случай
вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър, а
вписването в книгите по Правилника за вписванията е условие единствено за
противопоставимост на трети лица. От всичко изложено следва извода, че
вписването в Службата по вписванията не поражда транслативен ефект, т е.
собствеността върху апорта се придобива с вписването на изменението на устава в
TP.
След извършена справка по
юридическо лице в публично достъпния интернет портал на Търговския регистър,
съдът констатира, че непаричната вноска на недвижими имоти - поземлен имот,
сгради и самостоятелни обекти в сгради, находящи се в ***, са вписани в
Търговския регистър по партидата на „ИНВЕСТ 2020“ АД на 11.02.2016г., т.е. преди
налагането на обезпечителната мярка с ПНОМ изх. №С200022-022-0003297/24.01.2020
г. по отношение на "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД. Съгласно чл.36, ал.1 от
Правилника за вписванията - в партидната книга се нанасят последователно
накратко под името на всеки собственик и на определената за него страница,
извършените вписвания, отбелязвания и заличавания, които се отнасят до него,
като се посочва и съответната книга, томът и страницата, където е подреден
актът.
Както е отбелязано по-горе
според приложената на лист 45 и сл. по делото Справка № 179956 от 14.02.2022г.
за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1991г. до
14.02.2022г. по отношение на "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД, за посочения
период са вписвани и заличавани възбрани върху недвижими имоти - поземлен имот,
сгради и самостоятелни обекти в сгради, находящи се в ***. Същевременно обаче
според приложената на лист 65 и сл. по делото Справка № 226408/23.02.2022 г. за
вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991г. до 23.02.2022
г. относно „ИНВЕСТ 2020“ АД, надлежно са вписани възбрани отново за сгради и самостоятелни обекти в сгради,
находящи се в ***. Ето защо съдът, намира за неправилни изводите на ответния
орган, че е извършена проверка съгласно чл.233, ал.3 от ДОПК, според която
разпоредба, описът на недвижимия имот се извършва само ако публичният
изпълнител се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на
възбраната. Необходимо е да се отбележи, че извършената в случая проверка на
собствеността по реда на чл.233, ал.3 от ДОПК единствено чрез проверка в Служба по
вписванията не е била достатъчна, тъй като транслативният ефект на апорта е
настъпил още с вписването му в Търговския регистър.
Изложеното налага отмяна на
решението, както и отмяната на обжалваните по административен ред действия на
публичен изпълнител по принудително изпълнение върху недвижими имоти, находящи
се в *** по изпълнително дело срещу "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД,
обективирани в Протокол за опис с изх. № С220016-028-0000143/08.02.2022 г.
Преписката не следва да се
връща на административния орган, тъй като всякакви действия на публичния
изпълнител срещу процесните недвижими имоти, находящи се в *** не могат да имат
вещно-транслативен ефект, тъй като длъжникът "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД не
е техен собственик.
С оглед изхода
на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски по делото, които се констатираха в размер на 50 лева – внесена
държавна такса. Претендира се и възнаграждение за адвокат при условията на
чл.38 от Закона за адвокатурата (ЗА). От представения договор за правна защита
и съдействие (лист 8 гръб по делото) е видно, че в него е уговорено
предоставянето на безплатна помощ в условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът
намира, че на процесуалния представител на жалбоподателя, съгласно чл.38, ал.2
от ЗА следва да се присъдят разноски съобразно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
500 лева. Доколкото претендираното адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА е в
минимално предвидения размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г., то неоснователно
се явява възражението на ответника за прекомерност.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 63 от 28.02.2022 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, с което по жалба на
„ИНВЕСТ 2020“ АД е отказано отменянето на действията на публичен изпълнител по
принудително изпълнение върху недвижими имоти, находящи се в ***, по изпълнително
дело срещу "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД, обективирани в Протокол за опис с
изх. № С220016-028-0000143/08.02.2022 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Протокол
за опис с изх. № С220016-028-0000143/08.02.2022 г., в частта относно поземлен
имот, сгради и самостоятелни обекти в сгради, находящи се в гр. Пловдив, ул.
"Владая" №4.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на "ЛИОН ИНВЕСТ ГРУП" АД, ЕИК *********, сумата от 50 /петдесет/ лева разноски по делото.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
заплати на адв. С.М., вписана
в Адвокатска колегия – Пловдив, със служебен адрес: гр. Пловдив, ул.“Владая“ №4, сумата от 500 /петстотин/ лева адвокатско възнаграждение.
На основание чл.268, ал.2 от ДОПК решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /П/