Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………/…………………2018 г. гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Варна, XXXIV-ти състав, в публичното заседание на пети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3052 по
описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 405а
ал.7 от Кодекса на труда /КТ/.
Образувано
е по жалба на Д.С.Е., като
представляващ СД „Е. съдружие““ ЕИК *********, срещу
постановление от 19.10.2017г.
за обявяване съществуването на трудово правоотношение между СД „Е. съдружие““ и В.Д.М. ЕГН ********** и дадено предписание
за сключване на трудов договор, издадени
от старши инспектор при Дирекция „Инспекция по труда”
гр. Варна с искане за тяхната отмяна .
В жалбата се релевира твърдение за неправилно установена фактическа обстановка от
административния орган, което довело до грешни изводи у ответника за наличие на
предпоставки за обявяване на трудово правоотношение. Наведени са доводи че В.Д.М.
не бил нает от представляващ дружеството, не е осъществявал трудова дейност на
обект, в който дружеството е извършвало ремонтни дейности. В деня на
злополуката М. е разговарял с техническия ръководител на обекта, като последният
му е казал да се снабди с медицинско свидетелство и др. документи с цел-
започване на работа. Трудовите договори се сключвали от Д. С.Е.а и работниците,
като твърдението в тази връзка е, че тя не е виждала това лице и не го е
наемала на работа. Не знае защо М. се
намирал в обекта, находящ се в бившия битов комбинат на кв.Владиславово.
На гореизложените доводи въвежда искане за отмяна на обжалваното тук
постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят- СД „Е. съдружие““ се представлява от единия от управителите Г.Б.Е., който
лично и чрез представител по пълномощие-адв.Т., поддържа жалбата.
Ответникът – „Главна
инспекция по труда“- Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, чрез процесуален
представител, упълномощен от представляващия Инспекцията, старши
юрисконсулт Д.И.-К., излага становище за неоснователност на оспорването предвид
събраните писмени и гласни доказателства, налагащи извод за възникнало трудово
правоотношение между жалбоподателя и В.Д.М.. В депозирани по делото писмени
бележки подробно се аргументира тази теза. Твърди се престиране на труд,
респективно изпълнение на трудова функция. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованото лице В.Д.М., редовно призован, се явява лично,
оспорва жалбата и въвежда твърдения, че бил нает лично от единия от представляващите
дружеството Г.Е. на 13.10.2017г. Уговорили се да се яви на работа в понеделник-
16.10.2017г., когато отново лично Е. му обяснил какво да прави, къде да работи
и с кого. С друг работник, идентифициран от него като К.Х. се качили на покрива и започнали да слагат стъклена вата. Късно
следобед същия ден, стъпвайки на плоскост, която не издържала тежестта му,
пропаднал „в сградата вътре“. Около него
се събрали работниците К.Х. и още двама, които наименова като С. и Е.. В последствие
извикали линейка и бил откаран в Окръжна Болница.
По допустимостта на жалбата,
съдът приема следното:
Жалбата изхожда от лице с активна
процесуална легитимация , което е адресат на постановлението за обявяване съществуването на трудово
правоотношение и на инкорпорираното в него предписание. Постановеното
властническо волеизявление засяга
неблагоприятно правната сфера на
оспорващия правен субект, поради което е налице пряк и непосредствен правен
интерес от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност.
Субективното потестативно право на жалба
е упражнено в законоустановения четиринадесетдневен срок, съобр. чл. 149, ал.1
от АПК, пред местно и родово компетентен съд, срещу индивидуален
административен акт. В контекста на изложеното жалбата е процесуално допустима.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 405а, ал.1 и ал.2 КТ Инспекцията по
труда има право да обявява с постановление съществуването на трудово
правоотношение, когато установи, че работната сила се предоставя в нарушение на
чл.1, ал.2 от същия кодекс и дава предписание на работодателя да предложи
работа на работника или служителя сключване на трудов договор. Постановлението представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.2 АПК, с който се
констатират вече възникнали, съществуващи права и задължения, респ. отношения и
едновременно с това изпълнява функцията на принудителна административна мярка
по отношение на работодателя. В тази връзка
постановлението като индивидуален
административен акт подлежи на оспорване по реда на чл.145 АПК, респективно на
съдебен контрол за законосъобразност. С издаденото предписание се вменява
задължение за дружеството- жалбоподател да сключи трудов договор с В. Д.М. и
поради тази причина това произнасяне на
ответника представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК.
В хода на съдебното
производство, съдът установи следното:
На 16.10.2017г. работодателят- СД“Е. съдружие“ е допуснал в строителен обект: ремонт и
преустройство на съществуваща сграда на филиал „Владиславово“ - Банка ДСК, бивш
битов комбинат лицето В.Д.М. до работен процес по подмяна на интернитови плоскости
с оесби плоскости на покрива на същата сграда, в полза на дружеството, на длъжност
„общ работник“, при определено работно време и определено работно място.
Констатирано е, че на същата дата при изпълнение на вменени от Г.Е. задължения
работникът В.М. е пострадал при настъпил в обекта инцидент. Установено е, че
работодателят го е допуснал до работа преди да е предложил и сключил трудов
договор.
Жалбоподателят оспорва действителността на описаните в
Постановлението Факти. Според него, безспорно установен е единствено фактът на
пребиваването на В. Д.М. на 16.10.2017г. на обект, в който дружеството е
извършвало строително ремонтни работи, находящ се на адрес гр.Варна,
кв.Владиславово- бивш битов комбинат. Според представляващия дружеството обаче,
М. не бил нает на работа от оторизирано лице и не са му възлагани трудови
дейности.
Приобщен към доказателствата по делото и неоспорен от
страните е Протокол № 5101-03-265#23 от
19.06.2018г., съставен от ТП на НОИ Варна за резултатите от извършеното
разследване на злополуката, станала на 16.10.2017г. Установява се, както от
неговото съдържание, така и от представения списък на лицата, назначени в СД „Е.
съружие“ към 16.10.2017г., че работещи на същия обект били както следва: Г.Б.Е. - технически ръководител
строителство, Д.Д.А. (работник строителство), Е. Д.Д. (арматурист), П.С.И.
(работник строителство), Ц.Г.С. (строителен инженер) и К. Х. Х..
По време на инцидента В.Д.М.
бил в трудови правоотношения с друг осигурител- „Хранкотош” ЕООД - Варна с ЕИК:
*********, видно от представения трудов договор № 082/18.09.2017г. Назначен е
на длъжността „общ работник” при условията на пълно работно време, за срок от 6
мес. Освободен е на 19.10.2017г. със заповед №036/ 19.10.2017г., 3 дни след
злополуката. В Обяснение от представляващия „Хранкотош“ЕООД /л.77/ е пояснено, че В.М. е работил на обект
на „Хранкотош” ЕООД до 10.10.2017г.
В хода на образуваното
досъдебно производство № 1486/2017г. по описа на Трето РУ-Варна, видно от
Постановление за възлагане на действия за разследване по делегация /л.83/, са
събрани обясненията на св.К.Х. /л.84 гръб/, видно от които той не е пряк
свидетел на злополуката. Заявява, че на 16.10.2017г. е осъществявал трудови
функции на същия обект, но по време на инцидента е отсъствал от обекта. Не
познавал В.Д.М., видял го е едва, след като М. пострадал.
В хода на административната проверка, са събрани обясненията на единия от представляващите
дружеството-жалбоподател Г.Е./л.81/. От съдържанието им се установява изложение
на факти по следния начин:
На 13.10.2018г. М.
се явил в обекта и заявил желание да започне работа. Първоначално му отказал,
но когато на 16.10.2017г. М. потвърдил желанието си, му пояснил, че следва
първо да се снабди с документи, необходими за започване на работа. Същия ден
имал ангажименти извън обекта, когато към 16.40ч. Е. Д.Д. му се обадил и
съобщил за това, че друг работник е претърпял инцидент. Предполага, че В.Д.М.
самоволно се качил на покрива, заедно с
други работници.
В следствие на осъществения административен контрол е
издаден Протокол №ПР1737342/16.11.2017г./л.32/ за извършена проверка на СД“Е.
съдружие“ с дата 17.10.2017г. В него е възприет крайния извод, че в качеството
си на работодател дружеството допуснало до работа лицето В.Д.М. да изпълнява
трудови функции на длъжност „общ работник, строителство“ на 16.10.2917г. при
работен процес по подмяна на интернитови плоскости с оесби плоскости на
височина около 4 метра на покрив на съществуваща сграда: филиал „Владиславово“
на банка ДСК, -бивш битов комбинат, без да е предотвратена опасността от падане от височина на работещия при работа
чрез използване на приспособления, които осигуряват безопасно извършване на
работата, като не са взети мерки за предотвратяване на неволно стъпване върху
интернитова плоскост, чрез колективни или лични предпазни средства, вседствие
на което същата се счупва и работещия пропада от покрива на сградата на земята
и получава фрактура на таз. Гореизложения извод е послужил като основание да се
констатират поредица от нарушения на КТ- непроведен начален инструктаж за
безопасност и здраве при работа; непоставени планове за предотвратяване и
ликвидиране на пожари на видни места; незапознаване на работниците с плановете
за предотвратяване и ликвидиране на аварии и др., като в същия протокол по реда
на чл.404 ал.1 т.1 от КТ са дадени предписания.
На основание горецитирания протокол на 19.10.2017г. е
постановено и оспореното тук Постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение между В.Д.М. и СД“Е. Съдружие“. Постановлението е
връчено на 19.10.2017г. на представляващата Д. Е.а, която е вписала като
възражение обстоятелството, че не познава лицето и не е съгласна да сключва
трудов договор с него.
Изслушан от съда по искане на жалбоподателя е Е.Д.Д.. На
16.10.2017г. изпълнявал задълженията си на общ работник на същия обект. Не
познавал заинтересованата страна В.Д.М.. Видял, че на покрива има работници, но
не знаел кои са. Заявява, че лично Е. възлагал работата и без неговите
указания, не се допускали работници в обекта.
От обясненията на св.П.С.И. се установява, че през
м.октомври 2016г. е работил на същия обект като общ работник. Заявява, че не
познава В.Д.М., никога не е контактувал с него и няма спомен М. изобщо да е
работил на обекта. По време на инцидента работили заедно с Е. д.Д. вътре в
сградата. Чули шум, започнали да обикалят сградата и видели паднал човек на
земята. Уточнява, че в тази част сградата е едноетажна и предположили, че
човека е паднал от покрива на първия етаж, където имало ремонтни работи.
Пояснява, че около обекта има временна строителна ограда, но тя е преодолима и
всеки може да влезе свободно там. Често влизали други лица-проверяващи,
инспектори , а конкретно на 16.10.2017г. външните врати на обекта били
отворени, тъй като очаквали доставка на тухли и цимент, която се извършвала с
камион. И към датата на заседанието работи при жалбоподателя. Е. бил
ръководител на обекта, той наемал работници и разпределял работата.
От обясненията на св.К.Х.Х. се установява, че работил на същия обект от 17.10.2017г. Ден
преди това се запознал с Е., той му обяснил, че предстои ремонт на покрива на
сградата. Проведен бил инструктаж, като
останал на обекта до края на работния ден. Запознал се единствено с Е.Д. и П.И.,
не познавал В.Д.М. и не работил с него.
От обясненията на св. Л.П.Б. се установява, че във връзка
с подаден сигнал в Инспекцията, като служител на 16.10.2017г. посетила обекта,
ремонтиран от СД“Е. и съдружие“. Пострадалия вече бил откаран в болница. При
посещение при него събрала обясненията му, които под негова диктовка лично
написала. В последствие било съставено и постановлението, в което били дадени
предписания, като пояснява, че е
издадено единствено възоснова на обясненията на заинтересованата страна В.Д.М..
Известни са й обясненията на други работници, в които се заявава, че не го
познават.
От обяснанията на св.П.Б.Б. се установява, че като
служител при ответника бил уведомен, че следва да посети обекта, в който се
случила трудова злополука на 17.10.2018г. На тази дата заедно със св.Б. добили
лични впечатления на място и от обясненията на Г.Е.. В болницата отишли на
19.10.2017г., когато разговаряли с М., който им обяснил, че при изпълнение на
възложена задача, паднал от височина 4 метра.
По основателността на
изложените в жалбата доводи, съдът приема следното:
Обжалваното постановление е издадено от орган с материална,
териториална компетентност и такава по степен предвид разпоредбите на чл.405а КТ и чл.20 и чл.21 от Устройствения правилник на изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”. Съгласно посочената разпоредба от КТ, Инспекцията по труда
като контролен орган има компетентност да реагира при непосредствено
констатирани нарушения на трудовото законодателство и да вземе незабавно мерки
за отстраняването им, в това число и да обяви съществуването на трудово
правоотношение при установено при проверка престиране на труд, а съгласно чл.21
от цитирания правилник инспекторът от инспекция по труда е контролен орган и
има правомощия, установени в КТ, да издава постановление по чл.405а от КТ за
обявяване на съществуването на трудово правоотношение. От представените по
делото доказателства се установява, че оспореният административен акт е издаден
от длъжностно лице, което по силата на посочените разпоредби изпълнява функции
на контролен орган на територията на област Варна и упражнява правомощията по
чл.405а КТ. Именно в тяхно изпълнение е издадено и оспореното постановление.
Предписание за сключване на трудов договор съобразно чл.405а,
ал.4 от КТ може да се издаде от
контролните органи на Инспекцията по труда и с оглед изложените по-горе
съображения съдът счита, че и атакуваното предписание изхожда от
административен орган с нужната компетентност.
Постановлението и инкорпорираното в него предписание са
обективирани в изискуемата писмена форма и съдържат фактически и правни
основания за тяхното издаване. В постановлението се съдържат данни за началната
дата на възникване на трудовото правоотношение, страните по това
правоотношение. В обстоятелствената част на издаденото постановление са изложени в достатъчна степен фактическите
констатации на ответника за съществуване на
трудово правоотношение с индивидуализиране на неговите задължителни
елементи. В тази връзка, съдът приема, че са спазени изискванията за форма на
административния акт.
По аргумент на чл. 1,
ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. Предоставянето на работна
сила в нарушение на чл. 1,
ал. 2 от КТ служи като основание по чл.
405а, ал. 1 и 2
от КТ за обявяване съществуването на трудовото правоотношение с
постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда.
Административният орган е използвал
разписания процесуален инструментариум на АПК и КТ, за да разкрие относимите
към случая обстоятелства. Извършил е проверки по чл.402, ал.1 т.1 от КТ, чиито
резултати са обективирани в приобщения към административната преписка Протокол
№ПР1737342/ 16.11.2017г. /л.32/ за извършена проверка на СД “Е. съдружие“,
съобразени при издаване на постановлението и предписанието. В тази връзка
ползвайки получената информация от допустимите доказателствени източници по чл.
39 от АПК и след техния съвкупен анализ,
ответникът е постановил своето решение за съществуването на трудово
правоотношение между подателя на жалбата и заинтересованото лице. В този
контекст съдът не счита, че са били допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
При изследване на материалната законосъобразност съдът се съобрази с
нормата на чл. 405а, ал.1 от КТ, съгласно която ако работна сила се предоставя
в нарушение на чл.1, ал.2, съществуването на
трудовото правоотношение се обявява с постановление. Според разпоредбата
на чл.1, ал.2 от КТ, отношенията по предоставяне на работна сила се уреждат
само като трудови правоотношения.
Посоченият констативен протокол е
изготвен на основание чл. 402, ал.1, т.1 от КТ и поради тази причина представлява официален документ, чиято истинност не е оспорена,
поради което не е и оборена по реда на чл.193 от ГПК. Затова по арг. на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144
от АПК има обвързваща
доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице изявление, както и за
извършените от него и пред него действия, поради което доказателствената тежест
за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по протокола за
извършена проверка лежи върху жалбоподателя.
Действително свидетелските обяснения
сочат на факти, различни от установените от административния орган. В аспекта
на разпоредбата на чл.164 ал.1 т.2 от ГПК обаче, приложим субсидиарно, е
недопустимо чрез тях да се оборва съдържанието на официален документ. Неговата
материална доказателствена сила обвързва съдебния орган, като не се установяват
и регламентираните в разпоредбата на чл.165 от ГПК изключения от
недопустимостта.
От значение е и обстоятелството, че
свидетелите към датата на инцидента са работници в дружеството-жалбоподател, а
двама от тях все още са, поради което обясненията им, възприети в аспекта на
разпоредбата на чл.172 от ГПК, сочат на заинтересованост, обоснована от
финансовата зависимост от работодателя.
Пострадалият работник е изпълнявал
трудови функции на място на работа, определено от единия от представлаващите
дружеството, който е разполагал с представителната власт самостоятелно да
осъществява представителството на дружеството, както и организацията на работа
на обекта. Поради това, възраженията на другия представляващ Д. Е.а, вписани
при връчването на протокола за извършване на проверка, а именно, че не познава В.
Д.М. и не е съгласна да сключи договор с лице, което не познава, не установяват
релевантни факти. Безспорно и от Г.Е. се установи, че той познава М., говорил е
с него по повод започването на работа в обекта, както и че именно Е. създава организационния ред и контрол в рамките на
работния ден. Присъствието на пострадалия на обекта, в който дружеството е
осъществявало ремонтни дейности Г.Е. обяснява единствено с догатката, че след
като го отпратил да събира документи за започване на работа, М. въпреки това
самоволно се качил на покрива. Няма обяснение всъщност какви дейности ще
развива един човек на покрива на ремонтираща се сграда, ако не е нает да работи
там. Още повече, че по същото време на покрива са работили и други работници,
от които никой няма спомен да го е видял, но същевремено е безспорно, че е бил
на покрива, щом също е безспорно, че е паднал от там. При събрани доказателства
за предоставяне на работна сила в момента на настъпване на злополуката
компетентният контролен орган законосъобразно е упражнил правомощията по чл.
405а, ал. 1 и 2
от КТ.
Истинността на обективираните в постановлението данни за
съществуване на елементите на трудово правоотношение - работно време,
заплащане, работно място се потвърждава и от събраните писмени и гласни
доказателствени средства : обясненията и декларацията на В. Д.М., която е валидно доказателствено средство по чл. 43 от АПК във вр. с чл. 402, ал.1 т.3
от КТ. В писмената си декларация М.
посочва, че лицето, което го е запознало с работния процес на място е именно Г.Е..
Безспорен факт е установения работен режим
на строежа с уговорено работно
време, с уточнени като брой и продължителност почивки през деня, които са
елементи на всяко едно трудово правоотношение. Поради тази причина
изпълнението на даденото предписание предполага сключване на трудов договор при
спазване на трудовото законодателство относно работното време, почивките,
отпуските, заплащането на труда.
Не се противопоставя на този извод обстоятелството, че към 16.10.2017г. не е формално прекратено
трудовото правоотношение с предходен работодател. Престирането на труд на две
работни места не се санкционира от закона така, че да се възприеме като
отрицателна предпоставка със задължителен за органа характер срещу обявяването
на трудово правоотношение.
Анализът на приобщените доказателства мотивира съда да възприеме като неоснователно
оспорването на СД „Е. съдружие“. В
подкрепа на тезата на жалбоподателя са събрани само свидетелски показания,
които са недопустими, предвид разпоредбата на чл.164 ал.1 т.2, а от друга-
предвид годните да обосноват краен извод доказателства- протокол за извършена
проверка и декларация на пострадалото лице, се мотивира и крайният извод по
делото.Установи се законосъобразност на издаденото постановление и предписание.
Не е отправено своевременно искане от ответника до датата на последното
заседание включително за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, поради което такова не се дължи.
Мотивиран от тези съображения и на основание
чл.172 ал.2 от АПК Административен съд гр. Варна
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на СД „Е. съдружие““ ЕИК *********, срещу Постановление
от 19.10.2018г. за обявяване съществуването на трудово правоотношение между СД
„Е. съдружие““ и В.Д.М. ЕГН ********** и дадено предписание за сключване на трудов договор, издадени от старши
инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: