РЕШЕНИЕ
№ 2273
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110205778 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на М. П. М. против Наказателно постановление № 25-4332-
003228/25.02.2015 г., издадено от началник на група при ОПП – СДВР, с което, на основание чл.
174, ал. 1, т. 1 ЗДП, на жалбоподателя били наложени следните наказания: лишаване от
правоуправление, за срок от 6 месеца и глоба, в размер на 500 лева, както му били отнети и 8
контролни точки за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за процесуални нарушения (неяснота –
дали свидетелите в АУАН са очевидци; непрецизна цифрова квалификация) и за недоказаност на
административното обвинение. Моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. Излага
становище по същество в писмен вид. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за
прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 30.01.2025 г., около 02:50 ч. жалбоподателят М. управлявал в гр. С., по бул. „А. Л.”, с
посока на движение от бул. „Андрей Сахаров“ към. бул. „Кл. Охридски” лек автомобил Р. К., ДК №
1
... (собственост на „Д. г.“ ЕООД), с наличие на алкохол в кръвта. Същият бил спрян за проверка от
екип на СДВР и бил тестван с техническо устройство Алкотест Дрегер 7510 № ARNA 0138, което
отчело положителен резултат – 0,95 на хиляда (g/L).
На М. бил издаден талон за медицинско изследване. Било изготвено химическо
изследване – протокол № 53/30.01.2025 г., което установило алкохол в кръвта – 0,71 на хиляда (g/L)
към момента на даване на кръвната проба – 04:30 ч.
Назначена и изготвена СМЕ установила, че към 02:50 ч. концентрацията на алкохол в
организма на водача била 1,00 на хиляда (g/L).
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля В. К.; АУАН; НП; справка за плащане; талон за изследване; протокол за химическо
изследване; протокол за медицинско изследване; разпечатка от дрегер; справка за собственост на
МПС; докладна записка; справка от ОПП-СДВР; справка за нарушения на ЗДП; заповед за
компетентност; заключение на СХТЕ.
Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на
доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, подробен неин анализ не се налага. В подкрепа на извода за наличие на алкохол в кръвта на
М. са и приложените по делото писмени доказателства за извършено експертно изследване на
проба от кръвта на жалбоподателя и заключение на СХТЕ. Между показанията на дрегера и
резултатите от експертизата се наблюдава известна разлика, но законодателят е отчел тази
принципна възможност, като е дал приоритет на химическата експертиза, като по-прецизен метод
на изследване.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
2
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Свидетелите в АУАН са посочени, като такива – при установяване на нарушението (в
каквато насока е и казаното от разпитания свидетел), а словесната формулировка (управление след
употреба на алкохол), в контекста на цифровата, не позволява опасенията на повереника за
ограничено право на защита да бъдат споделени, който смисъл и теза за наличие на отменителни
процесуални основания е трудно защитима.
Отново в процесуален план, предвид доказателствата за заплащане на глобата, в контекста
на разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 ЗАНН, в тази си част наказателното постановление е влязло в
законна сила, респективно – жалбата се явява процесуално недопустима.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на 30.01.2025 г., около 02:50 ч. жалбоподателят М.
управлявал в гр. София, по бул. „Андрей Ляпчев”, с посока на движение от бул. „Андрей Сахаров“
към. бул. „Кл. Охридски” лек автомобил Р. К., ДК № ... след употреба на алкохол – 1,00 на хиляда
(g/L) (при инкриминирани само 0,71 на хиляда от цитираната доказана концентрация).
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че
жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП да не управлява МПС, с
концентрация на алкохол в организма над 0,5 на хиляда.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го определя като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като
нарушителят е съзнавал, че шофира под влияние на алкохол /общественоопасния характер на
деянието/; съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава обществените
отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, независимо от наличието
на алкохол в кръвта си.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
3
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
безопасността по пътищата (особено актуална тема) и това далеч не е първо за М. нарушение на
ЗДП, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с
достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен
ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух - над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Санкциите са във фиксиран размер
(санкционната норма е неправилна, с оглед установената, доказана реална концентрация, но
доколкото настоящото производство е образувано, по жалба на санкционираното лице, в сила е
забраната reformatio in peius), поради което и подробни разсъждения по размера им са
безпредметни.
В допълнение, жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно
отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение
на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания
са само тези, посочени в закона. Административните наказания са numerus clausus изброени в
разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на
контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение
на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има
характер на административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН
регламентира, че наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно
чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба.
Действително, когато е опорочена административнонаказателната процедура, отмяната
на наказателното постановление влече след себе си неминуемо отмяна и на отнемането на точките.
В настоящия случай, обаче, атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и от
материална, и от процесуална гледна точка, поради което и доводите в жалбата, касаещи
отнемането на точките, не следва да бъдат обсъждани по същество. С тези аргументи, в тази си
част жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
4
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед наличието на фактическа и правна сложност на
делото и ангажирания процесуален ресурс (вкл. процесуална недобросъвестност, посредством
подаване на две жалби – чрез АНО и в регистратурата на съда, в опит за иницииране на две
паралелни съдебни производства), размерът следва да бъде определен към максималния по чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 150 лева.
Отново предвид изхода на производството, деловодните разноски следва да бъдат
възложени, в тежест на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-4332-003228/25.02.2015 г., издадено
от началник на група при ОПП – СДВР, в частта, с която, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДП, на М.
П. М. било наложено лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. П. М. в частта, касателно наложената
глоба.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М. П. М. в частта, касаеща отнемането на 8
контролни точки.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, М. П. М., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СРС сумата от 377 лева – деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, М. П. М., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 150 лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5