Решение по дело №7752/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 986
Дата: 7 март 2023 г.
Съдия: Веселин Пламенов Атанасов
Дело: 20225330107752
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 986
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20225330107752 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Д. и С. В.и против Н. А. за
заплащане на суми за извършени от тях през 2017г. СМР в масивна двуетажна жилищна
сграда, която се намира на ъгъла на ***** изградена в поземлен имот с идентификатор №
***** по действащата КК и КР на гр. П. която сграда е била с идентификатор № ***** с
административен адрес: ***** с площ от 103 кв.м както следва:
1. в сутеренните помещения на обща стойност 26 210лв. : полагане на фибран -
110кв.м. х 18лв.-3190лв.; - замазка – 110кв.м. х 18лв – 1980лв.; - поставяне на теракот и
фаянс /материали и труд/ - 30кв.м. х 20лв. – 600лв.; - поставяне на вътрешна топлоизолация
с 5см. стиропор и шпакловка - х 45лв. – общо 280лв. или общо 12600лв. материали и труд; -
боядисване на стени и тавани – 280кв.м. х 8 лв. – 2240лв. /материали и труд/; - подмяна на
ПВЦ дограма – 5 бр. малки прозореца, 1 бр. голям прозорец, 5 бр. врати – 2800лв.;
2. ремонт на инсталации в сутеренния етаж на обща стойност 6000лв.: - подмяна на
ВиК инсталация - тръби, водомери, обратна вода, шахти и кранове – 2800лв. / материали и
труд/; - подмяна на ел. инсталация /електромери и кабели/ - 3200лв.
3. покрив на сградата на обща стойност 11570лв. : - цялостна подмяна на 2 греди,
дъски, летви, черна хартия, пренареждане на керемиди – 120кв.м. х 90лв. – 10 800лв. ;
подмяна на водосточни тръби -30м. и улуци – 40м. -770лв.
4. Заплащане на всички данъци и такси за периода 2014-2018г. – 1034,64лв.
Твърди се, че страните са съсобственици при равни права /по1/2ид.ч./ в сутеренния
етаж на сградата, а ответницата е индивидуален собственик на жилищния етаж, като
сградата представлява жилищен етаж със сутерен, съставляваща имот с идентификатор
***** по КККР /заповед № РД-018-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК/, находяща се в ПИ с
идентификатор *****. В исковата молба ищците твърдят, че извършените СМР са
необходими за запазване на имота, като пред въззивната инстанция по гр.д. № 3057/2021г.
1
на ПОС, с оглед дадените указания за излагане на обстоятелства относно знанието и
съгласието на другия съсобственик за извършването им са заявили, че към момента на
извършване на процесните СМР са били единствени собственици на имота по силата на
Постановление за възлагане. Към този момент те не са търсили съгласието на друг
съсобственик, т.к. не е имало такъв.
С молба вх. № 54390/04.07.2022г. ищците поддържат, че всички ремонтни дейности
извършени през 2017г., които се претендират и са предмет на настоящето дело са извършени
без знанието и съгласието на ответната страна тъй като през 2017г. ищецът бил собственик
на цялото сутеренно помещение. След отмяната на Постановлението за възлагане на ЧСИ и
частта на ответницата призната с Решението на ВКС през 2018г. ищците все още са своили и
извършвали ремонта с намерението, че са собственици на целия имот.
Поддържат, че СМР по т.1 които касаят сутеренни помещения са осъществени без
знанието и съгласието на ответната страна и представляват разходи по поддържане на вещта
от които претендират половината стойност в размер на 13 105 лева;
Поддържат, че СМР по т.2 представляват ремонтни дейности по поддържане на
вещта за които претендират половината стойност от 3000 лева;
Поддържат, че СМР по т.3 касаят покрива на сградата и представляват необходими
разноски за запазване на вещта от които претендират половината – сума в размер на 5785
лева;
Поддържат по т.4 заплатените данъци в периода между 2015г. и 2018г. са заплатени
докато ищците са собственици на целия имот като след постановяването на Решението на
ВКС с което се отменя Постановлението за възлагане на ЧСИ Кралев ответницата става
собственик на ½ ид.част от сутерена поради което същата дължи заплащането й по реда на
чл. 30, ал.3 ЗС като се претендират половината от заплатената сума – 517,32 лева.
Ответник Н. А. чрез адв. Сергей Иванов със становище вх. № 78860/06.10.2022
дадено по повод извършената конкретизация от ищците с молбата 04.07.2022г. оспорва
твърденията по съществото на спора.
Съдът като взе предвид задължителните указания на ПОС дадени с Решение №
361/22.03.2022г. по гр.д. № 3057/2021г. намира, че извършването на подобрение на общата
вещ от съсобственик без да е променил държането на вещта във владение за себе си и без
знанието на другия съсобственик, съставлява водене на чужда работа без пълномощие.
Отношенията им се уреждат по реда на чл.61 от ЗЗД , а именно – ако работата е управлявана
уместно и добре, заинтересуваният е длъжен да върне на управителят на работата
необходимите и полезни разноски от деня на изразходването им като съгласно съдебната
практика правната квалификация в посочената хипотеза – виж Р-249-57-IVго, ВС, а така и
Р№1/24.07.2019г., гр. д. № 1131/2018г., IIг.о.,ВКС е по чл. 61 ЗЗД, ако липсва съгласието на
останалите съсобственици, и съобразно чл. 30, ал. 3 ЗС - ако подобрението е извършено със
съгласието на останалите съсобственици, и съобразно правилата за неоснователното
обогатяване.
Следователно, правната квалификация на исковете по т.1 и т. 2 е по чл. 61 ЗЗД, по т.3
е по чл. 30, ал. 3 ЗС и по т.4 – чл. 61 ЗЗД
Със свое Определение № 10829/10.10.2022г. настоящият състав е разпределил
доказателствената тежест като е указано на ищците, че по исковете по чл. 61 ЗЗД следва да
установят състоянието на имота преди, извършването на твърдените СМР, стойността на
същите, че същите са уместно направени , т.е. че са поД.ли имота.
По иска по чл. 30, ал.3 ЗС ищците следва да установят необходимостта от
извършване на ремонти дейности по поддържане на вещта, самите ремонтни дейности, 4
както и тяхната стойност.
В хода на повторното разглеждане производство по делото са пР.ни вещите лице В.
Р. и С. Ж.а, които в о.с.з. от 20.12.2022г. заявяват че процесната сграда в която са
2
констатирали подобренията е премахната, имота го няма, включително сутерена нищо няма,
дворното място е заравнено, къщата е съборена, стърчи един дървен навес, който не е
предмет на делото, процесните подобрения не съществуват.
Съгласно Заповед № РД-09-93/18.03.2013г. на ***** за премахване на незаконен
строеж „Преустройство на жилищна сграда“ в процесния имот УПИ ***** с
административен адрес – ****** преустройствата са извършени без необходимите
строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ като е образувано административно
производство по чл. 225а, ал.1, вр. с чл. 225, ал.2 ЗУТ за премахване на незаконни строежи
като е установен незаконен строеж, който подлежи на премахване. По делото няма данни
заповедта да е отменена, респ. премахването на незаконната постройка е констатирано от
вещото лице Ж. при огледа му на 19.12.2022г.
Съгласно т.ІІ.7. на ППВС № 6/27.12.74 г. подлежащите на премахване незаконни
строежи не се заплащат като подобрения, освен ако собственикът на имота желае да ги
запази. Това кога един строеж е незаконен и подлежи на премахване се определя от
техническите органи, съгласно разпоредбите на действащото законодателство. При
определяне на стойността им в такъв случай се държи сметка за евентуалното им
премахване. Всъщност, незаконният строеж подлежи на премахване, когато има издадено
предписание за това от компетентните органи. В този смисъл е и по-новата практика на
ВКС. В някои съдебни решения се застъпва, че за да е необходимо премахването на дадено
строителство като незаконно следва да има не само констативни протоколи за незаконно
строителство /без строително разрешение/, но и издадени и влезли в сила заповеди за
събаряне и фактическо премахване на незаконните обекти. Тези разбирания се споделят от
настоящия съдебен състав с аргумента, че щом ищците са направили нещо в отклонение на
техническите правила, то те трябва да носят риска от това, че направеното ще подлежи на
събаряне, като по този начин ще бъдат лишени и от евентуално обезщетение за направените
разноски по повод изграждането и вложените средства. От изразеното в Постановление №
6/1974 г. на ПВС становище следва, че собственикът на вещта може да откаже изплащането
на направените разноски тъй като не може реално да се ползва от тях. Когато разноските са
извършени за обект който е изграден в нарушение на императивните изисквания на закона и
запазването му във вида, в който съществува е недопустимо спрямо благоустройственото
законодателство и този обект подлежи на премахване и е премахнат собственикът не следва
да дължи обезщетение за тези разноски, защото не се е обогатил. Когато ликвидацията на
отношенията по повод извършени подобрения в съсобствен имот става по реда на чл.61, ал.2
от ЗЗД, заинтересованите отговарят само до размера на обогатяването – т.е. прилага се
принципът на неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду
направените от поД.теля разноски и увеличената стойност на имота – така Решение № №
315/25.10.2012г. по гр.д. № 1189/2011г. по описа на ВКС. За да бъде възможна тази
ликвидация обаче е необходимо постройката да е законна и да не подлежи на премахване, а
в конкретния случай по делото се установи че имотът е премахнат и не съществува, респ.
щом като собственикът не може да запази подобренията, той не следва да дължи
обезщетение за тях поради което и предявените искове се отхвърлят като неоснователни и
недоказани.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят сторените
разноски в размер на сумата от 2 150 лева за първоначалното разглеждане на делото в
производството по гр.д. № 9735/2019г. по описа на РС – Пловдив като за настоящата
инстанция се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, но не се
представят доказателства затова че действително са извършени поради което и такива не се
присъждат.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правна квалификация чл. 30, ал.3 ЗЗД и чл.61 ЗЗД
от Д. А. В. с ЕГН ********** и С. Г. В. с ЕГН ********** и двамата с адрес: *****
ПРОТИВ Н. К. А. с ЕГН ********** с адрес: ***** за заплащане на суми за извършени от
тях през 2017г. СМР в масивна двуетажна жилищна сграда, която се намира на ъгъла на
***** изградена в поземлен имот с идентификатор № **** по действащата КК и КР на гр.
П. която сграда е била с идентификатор № **** с административен адрес: ***** с площ от
103 кв.м както следва:
1. в сутеренните помещения на обща стойност 26 210лв. : полагане на фибран -
110кв.м. х 18лв.-3190лв.; - замазка – 110кв.м. х 18лв – 1980лв.; - поставяне на теракот и
фаянс /материали и труд/ - 30кв.м. х 20лв. – 600лв.; - поставяне на вътрешна топлоизолация
с 5см. стиропор и шпакловка - х 45лв. – общо 280лв. или общо 12600лв. материали и труд; -
боядисване на стени и тавани – 280кв.м. х 8 лв. – 2240лв. /материали и труд/; - подмяна на
ПВЦ дограма – 5 бр. малки прозореца, 1 бр. голям прозорец, 5 бр. врати – 2800лв.;
2. ремонт на инсталации в сутеренния етаж на обща стойност 6000лв.: - подмяна на
ВиК инсталация - тръби, водомери, обратна вода, шахти и кранове – 2800лв. / материали и
труд/; - подмяна на ел. инсталация /електромери и кабели/ - 3200лв.
3. покрив на сградата на обща стойност 11570лв. : - цялостна подмяна на 2 греди,
дъски, летви, черна хартия, пренареждане на керемиди – 120кв.м. х 90лв. – 10 800лв. ;
подмяна на водосточни тръби -30м. и улуци – 40м. -770лв.
4. Заплащане на всички данъци и такси за периода 2014-2018г. – 1034,64лв.
като неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА Д. А. В. с ЕГН ********** и С. Г. В. с ЕГН ********** и двамата с адрес:
***** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на Н. К. А. с ЕГН ********** с адрес: ***** сумата в
размер на 2150 съдебно-деловодни разноски по гр.д. № 9735/2019г. по описа на РС –
Пловдив;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4