Р Е Ш Е Н И Е
05.07.2016 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА
НАРОДА
VII
Районен съд – Дупница състав
10.06. 2016
на Година
Иван
Димитров
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Ива Георгиева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 268 2015
дело № по описа за г.
Държавата, чрез И.М.К.
*** административен център гр. Кюстендил, упълномощен съгласно пълномощно изх. №
02-01-133/27.06.2013 г. на министъра на регионалното развитие, адрес: гр.
Кюстендил, ул. „Демокрация" № 44, е предявила срещу ЕТ „Б.А. - ВЕСПИ”, ЕИК
*********, представлявано от Б.И.А., със седалище и адрес на управление: с.
Крайници, община Дупница, ул. „Димчо Дебелянов" № 1, искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и по чл.108 от ЗС. Искането е: - да бъде обявена нищожността на
Постановление от 14.05.2008 г. по изп. дело № 241/2007 г. на Частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) Милена Джоргова, рег. с № 744, район на действие Окръжен съд -
Кюстендил, по отношение на извършената с него публична продан на земя с площ
4041 кв. м., извън регулация - ДГФ; - да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик на имот с идентификатор №
62520.200.1 по КККР, одобрени
със Заповед № РД-18-10-17/22.02.2013 г. на началника на СГКК гр. Кюстендил,
намиращ се в землището на с. Ресилово, община Сапарева баня, с площ 4041 кв.
м., като бъде осъден ответникът да предаде владението върху недвижимия имот на
ищеца.
Ищецът твърди, че е собственик
на имот с
идентификатор № 62520.200.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-10-17/22.02.2013 г. на
началника на СГКК гр. Кюстендил, намиращ се в землището на с. Ресилово, община
Сапарева баня, представляващ почивен комплекс „Отовица", община Сапарева
баня, област Кюстендил, с площ 4041 кв. м., който е част от имот № 000091,
находящ се в землището на с. Ресилово с ЕКАТТЕ 62520, община Сапарева баня,
целият с площ от 1429, 312 дка, актуван с Акт № 2 от 16.01.1997 г. за
изключителна държавна собственост, по картата на възстановената собственост на
с. Ресилово, община Сапарева баня, област Кюстендил, при граници и съседи: №
000090, залесена територия собственост на Държавата - МЗГ -ДЛ; № 000089,
залесена територия собственост на Държавата - МОСВ; 000074, пасище с храсти
собственост на Държавата - МОСВ; 000076, полски път собственост на Държавата -
МОСВ; 000995, поляна собственост на Държавата - МОСВ; 000075, иглолистна гора
собственост на Държавата - МОСВ; 000077, полски път собственост на Държавата -
МОСВ; № 000996 гор. стоп. територия собственост на Държавата - МОСВ; землищна
граница, като не се претендира собственост върху построените в имота сгради.
Твърди се, че със Заповед № 114 от 24.02.1992 г. на Министъра на
околната среда на основание чл.17 и чл.22 от Закона за защита на природата
(отм.), с цел да се запазят в полза на обществото комплекси от саморегулиращи
се екосистеми и присъщото им видово разнообразие, е обявен Народен парк
„Рила" с обща площ 107 923, 7 ха. Съгласно т.5 от заповедта в територията
на Народен парк „Рила" са включени територии от Държавно лесничейство
Станке Димитров и Сапарева баня, по лесоустройствен проект от 1990 г.: отдели
от 177 до 181, като отдел 177 е част от имот № 000091 по КВС на землището на с.
Ресилово с ЕКАТТЕ 62520, община Сапарева баня; част от имот № 000091 по КВС и
съответно от отдел 177 е имот с проектен идентификатор № 62520.200.1 по проекта
на КККР към СГКК - гр. Кюстендил, намиращ се в землището на с. Ресилово,
почивен комплекс „Отовица", община Сапарева баня, област Кюстендил.
Със Заповед № 988 от
04.11.1993 г. на министъра на околната среда и горите са определени защитени
природни обекти (термин от тогава действащия Закон за защита на природата) с
национално и международно значение. С цитирания акт Народен парк „Рила" е
определен за защитен природен обект с международно значение. Въпреки, че не е
изрично посочено, международното значение включва в себе си и националното и
макар заповедта да няма силата на закон, може да се направи извод, че
територията на народния парк в тогавашните му граници е били публична държавна
собственост на основание чл.2, ал.2, т.5 от Закона за държавната собственост, в
редакцията от 1996 г. - като имоти предназначени за трайно задоволяване на
обществени потребности от национално значение чрез общо ползване. Следователно
изключителна държавна собственост са земите, горите и водните площи,
разположени на територията на Национален парк „Рила". Актът за
изключителна държавна собственост /акт №2/16.01.1997 г./ е издаден на основание
чл.18, ал.1 от Конституцията на Р България.
Със
Заповед № РД-397 от 15.10.1999 г. на Министъра на околната среда и водите е направена
прекатегоризация на Народен парк „Рила" в Национален парк със същото
наименование, като процесният имот отново е включен в границите на територията
на националния парк, а именно като част от отдел 177 (т.5 от заповедта)
Държавно лесничейство - Дупница, съответно част от имот № 000091 по КВС на
землището на с. Ресилово с ЕКАТТЕ 62520, община Сапарева баня, от който
съответно е част имот с идентификатор 62520.200.1 по проекта на кадастрална
карта и кадастрални регистри към СГКК - гр. Кюстендил, намиращ се в землището
на с. Ресилово, представляващ почивен комплекс „Отовица", община Сапарева
баня, област Кюстендил.
Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.1 от ЗЗТ, редакция към 1998 г., парковете с национално
значение, посочени в приложение № 1, част от които под т.3 е и Национален парк
„Рила", които служат за задоволяване на обществени потребности с
общонародна значимост, са изключителна държавна собственост. Националните
паркове попадат в категорията защитени територии, съгласно разпоредбата на
чл.5, т.2 от ЗЗТ. Министерството на околната среда и водите и неговите
регионални органи провеждат и осъществяват управлението и контрола в защитените
територии на основание чл.46, ал.1, т.1 от ЗЗТ.
С
Акт № 17 от 28.06.1999 г. Областният управител на област Кюстендил е актувал
процесния имот като частна държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл.5,
ал.3 от Закона за държавната собственост (ЗДС), актът за държавна собственост
няма правопораждащо действие, същият не поражда права, а само констатира и
удостоверява такива права.
С
Постановление от 14.05.2008 г. на Частен съдебен изпълнител Милена Джоргова,
рег. с № 744, район на действие Окръжен съд Кюстендил, процесният имот е
възложен на ЕТ „Б.А. *** на основание чл. 496, ал. 1 от ГПК.
Имотите и вещите -
публична държавна собственост могат да се обременяват с ограничени вещни права
само в случаите, определени със закон, а съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДС имотите и вещите - публична (изключителна) държавна собственост, не могат
да се придобиват по давност. Те са изключени от гражданския оборот, установена
е забрана за извършване на разпоредителни действия с тях, забрана за
придобиване на собствеността от други правни субекти посредством прехвърлителни
сделки, отчуждаване от собственика и по давност, до момента, в който по реда на
чл. 6 ЗДС не бъде променено предназначението на имотите - публична
(изключителна) държавна собственост. Тези имоти могат да бъдат използвани само
за предвиденото в разпоредбата на чл.15 от ЗДС предназначение, което обуславя и
установените в ЗДС ограничения досежно начина на управление и възможностите за
разпореждане с такива имоти.
Твърди се, че
публичната продан на недвижими вещи е особен вид продажба, за която са
приложими правилата на ЗЗД и особени правила, регламентирани в ГПК. Претендира
се нищожност на постановлението за възлагане на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
съгласно който нищожен е договорът, който противоречи на закона, а именно:
нарушена е разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗДС, изключваща от гражданския оборот
имотите и вещите - публична държавна собственост, тъй като е установена забрана
същите да бъдат обект на разпореждане.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от ответника, който счита исковете за
недопустими и неоснователни. Счита, че при осъществена публична продан на чужда
вещ защитата е чрез иск за собственост, а не чрез оспорване на публичната
продан и постановлението за възлагане, което не е нищожно, а няма вещноправно
действие. Твърди, че е придобил собствеността върху имота посредством валидно
проведена публична продан на имущество на длъжника по изп. дело № 241/2007 г.
на ЧСИ Милена Джоргова – „Мини Бобов дол” ЕАД. Имотът е бил собственост на
дружеството; съгласно ПМС № 201/25.10.1993 г., при преобразуване на държавни
предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество предоставеното
им за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество се внася в
капитала на дружеството, респ. става негова собственост, тъй като попада в
приложното поле на чл.2, ал.4 от ЗДС. С Акт № 17 от 28.06.1999 г. на Областния
управител на област Кюстендил държавата е установила погасяването на правото си
на собственост върху процесния недвижим имот, включен в ДМА на „Мини Бобов дол”
ЕАД. Твърди, че процесният имот попада в селищно образувание и за него се
прилага чл.6, ал.2 от Закона за защитените територии.
Ответникът е направил
възражение за придобивна давност и възражение на основание чл.64 ЗС.
Ответникът оспорва
представените заповед № 114/24.02.1992 г. и заповед № РД-397/15.10.1999 г. Направено
е искане за привличане на „Мини Бобов дол” ЕАД като трето лице – помагач на
страната на ответника, уважено при разглеждането на делото от ОС - Кюстендил.
„Мини Бобов дол” ЕАД
– в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бобов дол, ул. „Георги Димитров”, не е депозирало становище по предявените
искове.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, въз основа на закона и по свое
вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
Към исковата молба са
приложени и съдът е приел като доказателства: Заповед № 114 от 24.02.1992 г. на
министъра на околната среда относно включването в Народен парк „Рила" на отдели
от 177 до 181 по лесоустройствен проект от 1990 г. от Държавно лесничейство
Станке Димитров; Заповед № 988 от 04.11.1993 г. на министъра на околната среда
и горите относно определянето на Народен парк „Рила" за защитен природен
обект с международно значение; акт №2/16.01.1997 г. за изключителна държавна
собственост върху Народен парк „Рила" на основание чл.18, ал.1 от КРБ; Заповед
№ РД-397 от 15.10.1999 г. на министъра на околната среда и водите за прекатегоризация
на Народен парк „Рила" в Национален парк със същото наименование, относно включването
в него на отдели от 177 до 181 по лесоустройствен проект от 1997 г. от Държавно
лесничейство Дупница; заповед № РД-16-10-49/11.07.2011 г. на началника на СГКК
- Кюстендил за откриване на производство и протокол от 01.02.2012 г. за
приемане на кадастрална карта и кадастрални регистри на ПИ № 62520.200.1,
намиращ се в землището на с. Ресилово, община Сапарева баня, почивен комплекс
„Отовица”; акт № 17 от 28.06.1999 г. на областния управител на област Кюстендил
за частна държавна собственост върху: земя с площ 4041 кв. м., извън регулация
– ДГФ, хижа „Отовица”, 6 бр. дървени къщички тип „бунгало”, пионерски лагер
/туристическа спалня/, помпена станция, парокотелно и паркинг, намиращи се в
землището на с. Ресилово, община Сапарева баня, местност „Отовица”; в т.11 на
акта се сочи, че имотът е включен в капитала на „Мини Бобов дол” ЕАД на
основание решение от 10.01.1992 г. и решение от 09.06.1999 г. по ф. д. №І-22 на
ОС – Кюстендил.
Представено е
постановление от 14.05.2008 г. на ЧСИ М. Джоргова, с което на основание чл.496,
ал.1 от ГПК почивен комплекс „Отовица”, включващ земя с площ 4040 кв. м., извън
регулация – ДГФ, хижа „Отовица”, 6 бр. дървени къщички тип „бунгало”, пионерски
лагер /туристическа спалня/, помпена станция, парокотелно и паркинг, е възложен
на ЕТ „Б.А. - ВЕСПИ".
Ответникът е представил
протокол от 01.07.1994 г. на комисия, назначена по чл.12 от ППЗГ, с предложение
да се предостави на „Мини Бобов дол” АД, без да се изключва от държавния горски
фонд, 1, 04 дка горска площ за изграждане на почивна база – хижа „Отовица” и
Заповед № 222/11.07.1994 г. на председателя на Комитета по горите, с която е
дадено разрешение на „Мини Бобов дол” АД да изгради почивна база – хижа
„Отовица” върху площ от 1, 04 дка в горска площ и да запази право на собственост
върху извършения строеж; разпореждане № 47/07.11.1991 г. на МС /издадено на
основание чл.1, ал.1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества с
държавно имущество/ за образуване на еднолични търговски дружества с държавно
имущество, сред които „Мини Бобов дол” АД;
решение от 10.01.1992 г. по ф. д. №І-22/1992 г. на ОС – Кюстендил за вписване в
търговския регистър на „Мини Бобов дол” АД.
Представено е
извлечение от инвентарната книга на „Мини Бобов дол” АД относно сгради с
непроизводствено значение – масивна сграда, придобита на 30.10.1965 г.,
пионерски лагер /барака/, придобита на 30.10.1965 г., 6 бр. бунгала, придобити
на 30.07.1986 г., и относно земи – 1, 04 дка, придобити на 31.03.1995 г.
Ответникът е
представил допълнително и цялата преписка по горепосочената Заповед №
222/11.07.1994 г. на председателя на Комитета по горите /л.171-180/; видно от
материалите по преписката, изрично се сочи, че цялото строителство на почивна база – хижа „Отовица”, е на
територията на Народен парк „Рила" /л.176, л.179/.
Представени
са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства, които
не следва да бъдат обсъждани.
Във връзка с
направеното от ответника оспорване на истинността на Заповед № 114 от
24.02.1992 г. на министъра на околната среда /обнародвана в ДВ,
бр.20/10.03.1992 г. – л.127/ и на Заповед № РД-397 от 15.10.1999 г. на министъра
на околната среда и водите и оспорване на съдържанието на акт №2/16.01.1997 г. за
изключителна държавна собственост върху Народен парк „Рила", съдът е
открил производство по чл.193 ГПК, в което ответникът не е направил
доказателствени искания. Поради това съдът приема, че
оспорването не е доказано.
Свидетелят *** *** сочи,
че живее в гр. Бобов дол от 1958 г. и му е известно, че строежът на почивен
комплекс „Отовица” е осъществен със средства на минното предприятие в града,
което впоследствие стопанисвало комплекса.
В заключението на
вещото лице по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза /л.92-95/ се
сочи, че поземленият имот, върху който е построен почивен комплекс „Отовица”, е
включен в дълготрайните материални активи на „Мини Бобов дол” АД и е вписан в
инвентарната книга с дата на придобиване 31.03.1995 г. В допълнителното си
заключение /л.96-97/ вещото лице сочи, че „Мини Бобов дол” ЕАД е образувано с разпореждане
№ 47/07.11.1991 г. на МС, като в представения по фирменото дело /ф.д. №І-22/1992
г. на ОС – Кюстендил/ баланс са включени само сградите на почивен комплекс
„Отовица”, не и земята. Завеждането на земята в ДМА на 31.03.1995 г. е вероятно
въз основа на направена тогава инвентаризация.
Видно от заключението
на вещото лице по назначената и приета съдебно-техническа експертиза /л.147-160/,
имот с идентификатор № 62520.200.1 попада в границите на отдел 177 по
лесоустройствен проект от 1997 г. и от 2007 г. на Държавно лесничейство – Дупница
и попада в границите на Национален парк „Рила"; имотът попада в имот №
000091 от КВС на с. Ресилово, с ЕКАТТЕ 62520. Границите на отдел 177 не са
променяни в периода от 1986 г. до 2007 г. По-голямата част от имот с
идентификатор № 62520.200.1 попада в подотдел 177-1 /видът на подотдела е
„дворно място”, т.е. на терена има постройки и основното предназначение не е
„гора”/, а 460 кв. м. попадат в подотдел 177”б” с вид „смесена гора”.
В съдебното заседание
вещото лице е уточнило, че имот с идентификатор № 62520.200.1 е обособен за
първи път с изработената кадастрална карта, не и по предходните планове на
възстановената собственост и лесоустройствени проекти. Поради това не може да
бъде дадено категорично заключение за идентичност на процесния имот и описания
в постановление от 14.05.2008 г. на ЧСИ М. Джоргова, но вещото лице е
категорично, че сградите, описани в постановлението на ЧСИ, съвпадат със
сградите, прилежащи към имот с идентификатор № 62520.200.1.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
По
иска с правно основание чл.26 ЗЗД:
В тежест на
ищеца по този иск е да докаже наличието на фактически основания, свързани с
пороци по смисъла на ЗЗД на атакуваната публична продан, довели до
недействителност.
Продажбата на чужда вещ,
независимо от вида на собствеността върху вещта, не поражда правните последици
на недействителност на сделката. Публичната продан не е договор за продажба по
своето правно естество, а едностранен властнически акт на съдия-изпълнителя,
какъвто представлява постановлението му за възлагане; по отношение на нея се
прилагат специалните правила на изпълнителния процес. Съгласно чл.496, ал.3 ГПК, ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да
бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 ГПК и при невнасяне
на цената. Публичната продан може да бъде оспорена по исков ред само при два
недостатъка: когато имотът е бил възложен на лице, което няма право да участва
в наддаването и когато имотът е бил възложен, макар че купувачът не е платил
цената. Само в първия случай проданта е недействителна. Ищецът не поддържа тези
основания за пороци на продажбата. Поради това искът следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
Публична продан на чужда вещ не прави купувача собственик и не
лишава действителния собственик от правата му върху вещта, които могат да бъдат
заявени по пътя на ревандикацията.Защитата
на правото на собственост на ищеца срещу така осъществената публична продан се
осъществява по исков ред, по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.
По
иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Предявен е ревандикационен иск по
чл.108 от ЗС и уважаването му е обусловено от доказването на три кумулативни
предпоставки: правото на собственост на ищеца върху описания недвижим имот,
владението от страна на ответника върху имота и липсата на правно основание за
осъществяването на това владение.
С доклада по делото е обявено за
безспорно, че владението върху процесния имот се осъществява от ответника,
считано от влизане в сила на постановление от 14.05.2008 г. на ЧСИ М. Джоргова.
От
заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установи, че
претендираният от ищеца имот с идентификатор № 62520.200.1 попада в границите
на отдел 177 по лесоустройствен проект от 1997 г. и от 2007 г. на Държавно
лесничейство – Дупница и попада в границите на Национален парк „Рила",
както и в имот № 000091 от КВС на с. Ресилово, с ЕКАТТЕ 62520. Обстоятелството,
че земята, върху която е построен почивен комплекс – хижа „Отовица”, попада в територията
на Народен парк „Рила", се установява и от представената от ответника
преписка по издаване на Заповед № 222/11.07.1994 г. на председателя на Комитета
по горите.
Национален парк „Рила" е посочен
в приложение № 1 към чл.8, ал.1 от Закона за защитените територии като парк с
национално значение, респ. представлява изключителна държавна собственост по
смисъла на чл.18, ал.1 от Конституцията.
Ответникът твърди, че е придобил
собствеността върху процесния имот като купувач на публична продан по изп. дело
№ 241/2007 г. на ЧСИ Милена Джоргова, тъй като „Мини Бобов дол” ЕАД е било
собственик както на изнесените на публична продан сгради на почивен комплекс
«Отовица», така и на прилежащия терен, който съгласно постановление от
14.05.2008 г. на ЧСИ М. Джоргова е с площ 4040 кв. м. и съгласно ПМС №
201/25.10.1993 г. при преобразуване на държавни предприятия в еднолични
търговски дружества с държавно имущество предоставеното им за стопанисване и
управление движимо и недвижимо имущество се внася в капитала на дружеството и
става негова собственост.
Фактическият състав на придобивния
способ, уреден в чл.17а от ЗППДОбП /отм./, респ. в чл.1 от ПМС № 201/25.10.1993
г. за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти при образуването,
преобразуването и приватизирането на държавни предприятия, включва: държавата
да е собственик на конкретно имущество; това държавно имущество да е било
предоставено за стопанисване и управление на държавно предприятие и с акта на
държавния орган за преобразуване на държавното предприятие в търговско
дружество това имуществото да не е изрично изключено от имуществото, което се
включва в капитала на търговското дружество. При наличието на тези предпоставки
вещно-транслативният ефект настъпва по силата на самия акт за преобразуване на
държавното предприятие в търговско дружество и от момента на възникване на това
търговско дружество /т.2Г от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК/.
За основателността на възражението по
чл.17а от ЗППДОбП /отм./ от значение е установяването, че процесният имот е бил
предоставен на праводателя на ответника за стопанисване и управление. От представената
Заповед № 222/11.07.1994 г. на председателя на Комитета по горите, с която е
дадено разрешение на „Мини Бобов дол” АД да изгради почивна база – хижа
„Отовица” върху площ от 1, 04 дка в горска площ и да запази право на
собственост върху извършения строеж, не се установи предоставянето на стопанисване
и управление на земята, за която изрично се сочи, че не се изключва от
държавния горски фонд.
Такова предоставяне не е извършено с разпореждане
№ 47/07.11.1991 г. на МС за образуване на „Мини Бобов дол” АД – видно от заключението
по съдебно-счетоводната експертиза, в представения по фирменото дело на
новосъздаденото търговско дружество баланс са включени само сградите на почивен
комплекс „Отовица”, не и земята. Неговото включване в дълготрайните материални
активи на „Мини Бобов дол” АД и вписване в инвентарната книга е направено
по-късно - на 31.03.1995 г.
Записването на имота в баланса на
дружеството с оглед установяването, че е част от имуществото на преобразуваното
предприятие, няма правопораждащо действие. /Решение № 425 от 6.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 969/2009 г., I г. о., ГК/. При спор и липсата на документ,
съдържащ волеизявление на компетентен държавен орган за предоставянето на
процесния имот за стопанисване и управление, този факт не може да се приеме за
доказан, защото липсва правна норма, от която следва, че самото записване на
имот в баланса на предприятие представлява доказателство за предоставянето му
за стопанисване или управление /Решение № 16 от 8.02.2013 г. на ВКС по гр. д. №
621/2012 г., I г. о., ГК/.
Гореописаният акт
№ 17 от 28.06.1999 г. за частна държавна собственост върху сградите на почивен
комплекс „Отовица” и земя с площ 4041 кв. м., с отбелязване, че имотът е
включен в капитала на „Мини Бобов дол” ЕАД на основание решение от 10.01.1992
г. и решение от 09.06.1999 г. по ф. д. №І-22 на ОС – Кюстендил, също не
установява предпоставките по чл.17а от ЗППДОбП /отм./. Актовете за
държавна собственост като официални свидетелстващи документи са констативни
актове, т.е. нямат правопораждащо и транслативно действие по отношение на
правото на собственост – чл.5, ал.3 от ЗДС. Актът за
преобразуване на държавното предприятие в еднолично дружеството с държавно
участие удостоверява придобиването на собствеността на новосъздаденото дружество
върху предоставеното имущество, а не актът за държавна собственост. В
зависимост от съдържанието си той би могъл да послужи като косвено
доказателство за включването в имуществото на дружеството на спорния имот, но в
конкретния случай актът за държавна собственост не сочи конкретно основание за
включване в капитала; налице е очевидно несъответствие между доказателствата за
предоставената за строителство на почивния комплекс площ от ДГФ - 1, 04 дка, и посочената
в акта - 4041 кв. м.
По делото не се установи предоставянето на процесния имот за стопанисване
или управление на „Мини
Бобов дол” ЕАД /чиито вещни права е придобил при публичната продан ответникът/,
т.е. основателността на правоизключващото възражение по чл.17а от ЗППДОбП
/отм./. Поради това следва да се приеме, че процесният имот с идентификатор № 62520.200.1 по
КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-10-17/22.02.2013 г. на началника на СГКК гр. Кюстендил продължава да е публична държавна собственост като част от отдел 177 по
лесоустройствен проект от 1997 г. и от 2007 г. на Държавно лесничейство –
Дупница и част от Национален парк „Рила".
Неоснователно е възражението за
изтекла в полза на ответника придобивна давност. Собствеността върху терена е
продължила да принадлежи на държавата след образуването на „Мини Бобов дол” АД през
1991 г. и до промяната на ЗС през 1996 г. не може да бъде придобивана по
давност вещ, която е държавна собственост, впоследствие – публична държавна
собственост /същата забрана съдържа и чл.7, ал.1 ЗДС/.
Ответникът не е доказа наличие на правно
основание за владението върху имота и предвид
установяването на кумулативните предпоставки по чл.108 ЗС, съдът намира, че
следва да се уважи предявения ревандикационен иск.
За пълнота във връзка с направеното възражение по
чл.64 ЗС следва да се отбележи, че с доклада по делото е обявена за безспорна
собствеността на ответника върху сградите в процесния имот. Поради това съдът
не е събирал доказателства във връзка с това възражение, по съображения, че не
спада към спорния предмет. След като своевременно наведените доводи от
претендиращия правото на собственост върху постройките, свързани с определянето
на площта по чл.64 ЗС, не са били разгледани от съда, правото да се иска
определяне на тази площ в последващо исково производство не е преклудирано
/Решение № 236 от 3.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2972/2014
г., I г.
о., ГК/.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи държавна такса в размер на 360 лв., която
следва да внесе по сметка на РС – Дупница.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения от Държавата, чрез И.М.К. *** административен център гр. Кюстендил, срещу ЕТ „Б.А. -
ВЕСПИ”, ЕИК *********, представлявано от Б.И.А., със седалище и адрес на
управление: с. Крайници, община Дупница, ул. „Димчо Дебелянов" № 1, иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за обявяване нищожността на Постановление от
14.05.2008 г. по изп. дело № 241/2007 г. на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ)
Милена Джоргова, рег. с № 744, район на действие Окръжен съд Кюстендил, по
отношение на извършената с него публична продан на земя с площ 4041 кв. м.,
извън регулация – ДГФ.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ЕТ
„Б.А. - ВЕСПИ”, ЕИК *********, представлявано от Б.И.А., със седалище и адрес
на управление: с. Крайници, община Дупница, ул. „Димчо Дебелянов" № 1, че Държавата
е собственик на имот с идентификатор № 62520.200.1 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-10-17/22.02.2013 г. на началника на СГКК гр. Кюстендил, намиращ се в
землището на с. Ресилово, община Сапарева баня, с площ 4041 кв. м., и ОСЪЖДА ЕТ „Б.А. -
ВЕСПИ”, ЕИК *********, да предаде на Държавата, чрез И.М.К. *** административен център гр. Кюстендил, владението върху
описания имот.
ОСЪЖДА ЕТ „Б.А. - ВЕСПИ”, ЕИК *********, представлявано от Б.И.А.,
със седалище и адрес на управление: с. Крайници, община Дупница, ул. „Димчо
Дебелянов" № 1, да заплати по сметка на РС – Дупница държавна
такса в размер на 360 лв. /триста и шестдесет лева/.
Решението е постановено при
участието на привлеченото от ответника трето лице – помагач „Мини Бобов дол”
ЕАД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бобов дол, ул. „Георги Димитров”.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: