РЕШЕНИЕ

 

                                                       гр.София, 04.10.2019 г.

 

                                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на четиринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е.Иванова                        

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  Зл.Чолева

                                                                                                              М.Богданова

при секретаря В.Илиева и в присъствието на прокурора .................... като разгледа доклад-ваното от съдията в.гр.дело N: 4 005 по описа  за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

              Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

              С решение  16852 от 25.10.2016 г., постановено по гр.д.№  33 847/2012 г. по описа на СГС, ­­­­­­ІІ ГО, 57 състав са отхвърлени предявените от С.О.срещу „Д.С..“ ООД, ЕИК ******** искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД за признаване нищожността на договор за замяна от 20.11.2002 г., вписан в Службата по вписванията с вх. № 37173, том 17, № 66 и договор за замяна от 01.07.2003 г., вписан в Службата по вписванията с вх.№ 22608, том 10, № 290, сключени между С.О.и „Д.С.“ ООД, поради невъзможен предмет – разпореждане с имоти публична общинска собственост; чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД за признаване нищожността на договор за замяна от 20.11. 2002 г., вписан в Службата по вписванията с вх.№ 37173, том 17, № 66 и договор за замяна от 01.07.2003г. - вписан в Службата по вписванията с вх.№ 22608, том 10, № 290, сключени между С.О.и „Д.С.“ ООД, поради невъзможен предмет – несъщест-вуващи към момента на сключване на договорите самостоятелни кадастрални или регула-ционни единици по съществуващите планове и чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо „Д.С.“ ООД, че С.О.е собственик на недвижимите имоти, предмет на договор за замяна от 20.11.2002 г., вписан в Службата по вписванията с вх.№ 37173, том 17, № 66 и договор за замяна от 01.07.2003 г. – вписан в Службата по вписванията с вх.№ 22608,    том 10, № 290, сключени между С.О.и „Д.С.“ ООД и осъждане на „Д.С.“ ООД да предаде владението им, като неоснователни.

              Със същия съдебен акт ищецът С.О.е осъден да заплати на ответника на основание чл.78, ал.3 ГПК направените по делото разноски в размер на 5 138,80 лева.

              Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Столична община, гр.София. Жалбата е бланкетна, като в същата се поддържа, че решението е незако-носъобразно и следва да бъде отменено, като бъдат уважени изцяло предявените от С.О.претенции.

              В хода на производството жалбоподателят поддържа, че доводи за нарушени ма-териално-правни норми от публичноправен характер, свързани с установяването и защитата на публична общинска собственост. Претендира присъждането на разноски по делото.

              Ответникът по жалбата – Д.С.“ ООД, гр.София в депозирания в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор оспорва изцяло жалбата като неоснователна. С оглед на това, че жабата е бланкетна се навеждат доводи, че въззивният съд не следва да разглежда оплакванията за неправилност на съдебното решение по допълнителната молба на ищеца. При условията на евентуалност – в случай, че се приеме, че тези доводи следва да бъдат разгледани, излага подробни съображения за тяхната неоснователност. Претендира присъж-дането на разноски по делото.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото

доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за следно- то:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

              Не се спори между страните в производството, че на 20.11.2002 г. между същите е  сключен договор за замяна, вписан в Службата по вписванията – том 17, № 66, вх.рег.№ 37173, със следния предмет: С.О.прехвърля на „Д.С.” ООД недви-жим имот – частна общинска собственост, представляващ поземлен имот, означен на скицата като имот планоснимочен № 1163, с площ от 380 кв.м., актуван с АОС № 1557/17.05.2002 г. на район „Подуяне”, находящ се в гр.София, район „Подуяне”, м.”Левски” – „********* по плана на гр.София, м.”Ботевградско шосе-рамка”, одобрен със заповед № РД-09-50-263/29.05.1997 г. и РД 09-50-727/10.12.1999 г. на гл.архитект на София, при гра-ници: бул.”*********, парцел ХІ-627 и ул.”Княгиня Тамара”, срещу което „Д.С.” ООД на С.О.собствения му апартамент № 113, находящ се в гр.София, район „*********”, „Връх Манчо” – стар ж.к.”Баба Параш-кева”, което е видно и от представеното по делото заверено копие от този акт.

              Не е спорно и че с договор за замяна на недвижими имоти от 01.07.2003 г., вписан в Службата по вписванията под том Х, акт № 290, вх.рег.№ 22608, същите правни субекти са постигнали съгласие С.О.да прехвърли на „Д.С.” ООД следния об-щински имот – частна общинска собственост, а именно: незастроен поземлен имот пл.№ 1168, актуван с АЧОС № 1797/2002 г. на район „Подуяне”, находящ се в гр.София, бул.”Бо-тевградско шосе”, кв.306а, по плана на м.”Левски” – бул.”Ботевградско шосе-рамка” – ІІ част, одобрен със заповед № РД-09-50-263/27.05.1997 г., целият с площ от 466 кв.м., при съседи: север – УПИ VІІІ-624, УПИ ІХ-625 е УПИ Х-626, изток – имот пл.№ 1163, юг – пе-шеходна пътека и подлез, запад – имот пл.№ 619, срещу което „Д.С.” ООД прех-върля на С.О.собствения му недвижим имот – апартамент № 121, находящ се в жилищен блок № *********, вх.”Д”, ж.к.”*********

              От визираните два акт на частна общинска собственост, съставени съответно на 17. 05.2002 г. и 11.12.2002 г. на основание чл.2, ал.1, т.4 от Закона за общинската собственост, е видно, че в същите е отразено, че недвижимите имоти – предмет на същите, са бивша собст-веност на физически лица, по отношение на които по-рано са съставени актове по рег.пр.№ 103/1972 г., рег.пр.№ 99/1972 г. и рег.пр.№ 102/1972 г.

              Във връзка със статута на имоти пл.№ 1163 и № 1168, техните граници и идентич-ност са допуснати и изслушани основно заключение на съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вещо лице инж.С.К.от 14.11.2014 г., три допълнителни заключения на същата, изгот-вени от вещото лице инж.К. – от 10.12.2014 г., от 09.06.201 г. и от 22.02.2016 г. и една тройна съдебно-техническа експертиза на вещите лица инж.М.Р., ахр.М.Т.и инж.Р.С.-Й.от 05.06.2015 г.

              Съгласно приетото основно заключение на вещото лице инж.К., въз основа на  одобрения регулационен план от 1971 г. са направени отчуждавания на имоти в кв.319; че процесните такива попадат върху имоти с пл.номера 9, 10 и 11 по този план, които са били отчуждени и са станали част от имот 619, както и че в кадастралната основа на следващия регулационен план, одобрен със заповед № 192/21.06.1977 г., все още са съществували имоти 9, 10 и 11, въпреки предприетата процедура по отчуждаването. В заключението изрично е отразено, че копие от плана от 1971 г. не е бил предоставен на експерта.

              От неоспорената тройна СТЕ се установява, че процесните имоти с пл.№№ 1163 и 1168, находящи се в гр.София, район „Подуяне”, м.”Левски – бул.Ботевградско шосе” – рам-ка ІІ част”, представляват незастроени части от бивши поземлени имоти с пл.№№ 9, 10 и 11 от кв.319 от стария ж.к.”Левски”, за които е предвидено отчуждаване във връзка с предвиж-данията на регулационен план за транспортен възел „Подуяне – пл.”Пирдоп” и артерия „Ботевградско шосе” – от бул.”Паун Грозданов” до отклонението за Кремиковци с части от кварталите на прилежащите местности „Подуяне-Центъра”, „Подуяне – Редута”, „Суха ре-ка”, ж.к.”Левски” и кв.”Връждебна” и уличен регулационен план и напречни профили, одоб-рен със заповед № 527/31.12.1971 г. на Председателя на ИК на СГНС. Съгласно този план значителни части от имоти с пл.№№ 9, 10 и 11 от кв.319 попадат в уличната регулация – в терени за пътно платно и озеленяване в напречния профил на бул.”Ботевградско шосе”.

              Както в заключенията на СТЕ, така и в останалите ангажирани доказателства по делото не са налице данни за заплатени обезщетения във връзка с предприетата процесура по отчуждаването на имотите.

              При установената фактическа обстановка по делото от правна страна съдът приема, че е сезиран с обективно съединени установителни искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 ЗЗД – главен и евентуален, и осъдителни искове с правно основание чл.108 ЗС.   

              Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

              При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС.

При липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба относно пороците  на об-жалваното решение  въззивният съд не  е задължен да излага  доводи за неговата правилност, освен в случаите, когато констатира нарушение по приложението на императивна материал-ноправна норма. В този случай въззивният съд служебно дължи произнасяне по отношение на приложението на тази разпоредба, тъй като тя е установена в публичен интерес, а не само в интерес на страните по делото / в т.см. и т.1 на ТР № 2013/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 764/19.01.2011 г. по гр.д.№ 1645/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 247/28.10. 2013 г. по гр.д.№ 3769/20 13 г. на ВКС, І ГО, решение № 246/23.10.2013 г. по гр.д.№ 3418/ 2013 г. на ВКС, І ГО, решение № 408/27.06.2013 г. по гр.д.№ 1314/2013 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 48/12.06.2017 г. по т.д.№ 408/2015 г. на ВКС,  II ТО и др./ . По въпроса за правил-ността на решението жалбоподателят трябва да изложи доводи в жалбата, които да се разг-ледат от въззивната инстанция. Неизлагането на такива не прави жалбата нередовна, а я прави бланкетна.

 Депозираната въззивна жалба не съдържа конкретни възражения и не сочи пороци на първоинстанционното решение относно неговата правилност. Поради това и не следва да се извърши служебна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт. Районният  съд не е допуснал нарушение и на императивна материалноправна норма, което да създава задължение за настоящата инстанция да се произнесе по отношение на нея.

Поради изложеното решението на първоинстанционният съд трябва да бъде потвър-дено.

              Неоснователни са наведените в хода на производството от страна на жалбоподателя-ищец твърдения за допуснати нарушения на императивни материално-правни норми, свър-зани с установяването и защитата на публична общинска собственост. Ищецът е основал правото си на собственост върху процесните имоти на титулите на собственост, отразени в съответните актове за общинска собственост, а именно: поради това, че са били отчуждени. От събраните по делото доказателства се установява, че процедурата по отчуждаване във връзка с предвижданията за улична регулация е от 1971 г., към който момент е действал от-менения Закон за планово изграждане на населените места /ЗПИНМ/. След измененията чл. 39 от ЗПИНМ /отм./ с Изв. Бр.54/06.07.1956 г., считано от 10.07.1956 г. до отмяната на този закон през 1973 г., регулацията няма пряко отчуждително действие, а отчуждаването на недвижими имоти на частни физически лица и обществени организации за мероприятия по улично-регулационния план се счита за извършено от деня на обезщетяването. Доказателст-ва за заплатено обезщетение на собствениците-физически лица във връзка със започналата  процедура по отчуждаване на процесните имоти по делото не са ангажирани от страна на ищеца, който носи доказателствената тежест за това на основание чл.154, ал.1 ГПК. След като визираното обстоятелство не е доказано, отчуждаването не е произвело действие и собствеността върху имотите не е преминала в патримониума на държавата, съотв. на Сто-лична община, а последните са останали частна собственост на физическите лица, описани в АЧОС – обстоятелство, което изключва приложението на императивните материално-правни разпоредби, регламентиращи защитата на публичната общинска собственост, независимо от предвижданията по приетите благоустройствени планове.    

              Съобразно приетия изход на спора на жалбоподателя  не се дължат разноски по реда на чл.78, ал.1 ГПК. Такива следва да бъдат присъдени на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника в размер на 2 400,00 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС.

              Воден от горното, Съдът

 

                                                      Р     Е     Ш     И:

 

              ПОТВЪРЖДАВА решение № 16852 от 25.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 33 847/ 2013 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 57 състав.

     

             ОСЪЖДА С.О.с адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ на „Д.С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес *** сумата 2 400,00 /две хиляди и четиристотин/ лева – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция  на основание чл.78, ал.3 ГПК.              

        

             Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните – с касационна жалба, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

 

                           

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.