№ 218
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20211000500890 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
С решение № 260856/28.10.2020г. постановено по гр.д. № 3173/2019 г. по описа на
СГС, ГО, 20-ти състав, е уважен иск с правно основание чл.79 вр.чл.240 и чл.86 ЗЗД, като
„АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД и В. С. К. са осъдени да заплатят солидарно в полза на М. Ц.
И., сумата от 110 000 евро - главница по договор за заем от 02.10.2017г., ведно със законната
лихва, считано от 07.03.2019г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 14 602 лева направени по делото разноски.
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответното дружество. Жалбата на ответника В. С. К. е върната обратно с влязло в
сила разпореждане, поради неизпълнени в срок указания.
Жалбоподателят-ответник „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД оспорва решението
изцяло, като твърди, че за уважаване на иска с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД ищецът е
следвало да докаже пълно и главно съществуване на валидно правоотношение по договор за
заем. Съдът не е допуснал направеното от двамата ответници искане още с отговора на ИМ
ищецът да бъде задължен да представи заверени копия от подадени данъчни декларации в
изпълнение на разпоредбата на чл.50, ал.1, т. 5, б. „б“ от ЗДДФЛ. Така е опорочен процеса -
за един и същ факт, в случая - съществуването на договор за заем, е допусната и приета ССЕ
(съгласно която сумата от 110 евро не е осчетоводена, а счетоводството е редовно водено), а
1
съществуването на този факт - наличието на валиден договор за заем се презумира и
доказателствената тежест е възложена неправилно върху ответниците. Следващо
съществено нарушение е непроизнасянето на съда по представените от „АЙСИЕН
КОНСУЛСТ“ ООД доказателства: Протокол от извънредно заседание на ОСС на „АЙСИЕН
КОНСУЛТ“ ООД, от 16.07.2019г.; Протокол от заседание на ОСС на „АЙСИЕН КОНСУЛТ“
ООД, от 08.01.2020 г„ per. № 171 и per. № 172 от 08.01.2020 г. на В. М. - Нотариус с район на
действие - РС гр.София, per.№ *** на НК; Извлечение от Търговски регистър на Федерална
Република Германия. Съдът е определил, че ще се произнесе по представените такива с
окончателния съдебен акт. Посочва, че в решението не са обсъдени всички представени по
делото доказателства, като горните доказателства не се коментират и кредитират. Място в
съдебното решение е намерило само едно от представените три документа, и то отново в
посока придаване тежест на позицията на ищеца и изключване на доказателствената сила на
представените документи. В същото време не се коментира направеното изявление от В. С.
К. (като заемополучател) в представения в о.с.з. Протокол от заседание на ОС на
съдружниците от 08.01.2020 г. с нотариална заверка на подписите, съгласно което В. С. К. е
получил процесната сума (което получаване първоначално отрича) лично, в качеството си
на физическо лице, респ. „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД няма качеството на заемополучател
по договор за заем респ. не следва да носи солидарна отговорност. Твърди, че в решението
не се обсъдени твърденията за наличие на предходни трайни правоотношения между ищеца
и ответника В. С. К., за което са представени доказателства - съвместно сътрудничество и
обща търговска дейност, съгласно представените в о.с.з. доказателства, а именно - извадка (в
превод съгласно изискването на ГПК) от публично достъпната информация в Търговски
регистър на Федерална Република Германия за дългогодишна съвместна дейност между
ищеца и В. С. К.. Посочва още, че е неправилен и необоснован изводът на съда, че е налице
солидарна отговорност между физическото лице и представляваното от него ЕООД към
2017г. От процесната разписка не могат да се извлекат съществените елементи на твърдяния
договор за заем, доколкото при твърдение за двама заематели не е ясно кой от тях каква сума
е заел. При тълкуване на всички представени по делото доказателства, а именно -
направеното от В. С. К. извънсъдебно признание в Протокол от ОСС от 08.01.2020 г. че е
получил сумата само в лично качество, би се стигнало до друг извод, а именно че В.К. е
заемополучател, а представляваното от него дружество „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ЕООД (към
онзи момент) е своеобразен поръчител по същия договор. По силата на чл.138, ал.1 ЗЗД
обаче поръчителството следва да е уговорено писмено, като тази форма на договора е за
действителност на съглашението или изявлението. Доказателства в тази насока не са
представени от ищеца. Изготвената по делото ССЕ установява по безспорен начин, че:
„АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД води редовно счетоводството си, при извършено текущо
начисляване на стопанските операции в хронологичен ред. Дружеството е подавало в срок
дължимите декларации по ЗКПО и е обявило в срок ГФО в ТР при спазване на всички
изисквания на Закона за счетоводството; както и че липсват данни за съществуване на
договор за заем между ищеца и „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД.
Въззиваемата страна В. С. К. се присъединява към жалбата, като посочва, че
2
възразява срещу това да бъде ангажирана отговорността му, предвид факта, че в качеството
му на управител на фирмата- жалбоподател той е действал от нейно име и в полза на
дружествената дейност, а не в лично качество. Поддържа искането ищецът да бъде задължен
да представи заверени копия от подадени данъчни декларации в изпълнение на разпоредбата
на чл.50, ал.1, т.5, б. „б“ от ЗДДФЛ. Претендира разноски.
Въззиваемата страна М. Ц. И. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като
правилно и законосъобразно. Посочва, че съдът абсолютно правилно не е допуснал
направеното искане, поради факта, че то не е относимо по спора на делото. Подадените от
него декларации в изпълнение на разпоредбата на чл. 50 ал. 1, б. „б“ от ЗДДФЛ, по никакъв
начин нямат общо и не се релевантни по настоящия съдебен спор, а именно дадена ли е в
заем съответната сума и подлежи ли тя на връщане. Несъстоятелна е тезата на жалбодателя,
че „счетоводната експертиза, установява, че между ищеца и ответника "АЙСИЕН
КОНСУЛТ" ООД договор за заем не съществува“. Експертизата установява единствено и
само, че такъв договор за заем не е осчетоводен в счетоводството на Дружеството, но това,
че няма съответното счетоводно записване не доказва, че изобщо няма договор, при условие,
че същият е приложен и приет като доказателство. Приетата ССЕ и поставените въпроси
към вещото лице за наличието на редовно счетоводство и наличие на валиден договор за
заем, не установява липсата, съответно наличието на заемно правоотношение, тъй като това
не е търговска сделка, поради което не следва да намира приложение чл.55 ТЗ. В конкретния
случай ответникът "АЙСИЕН КОНСУЛТ" ООД се опитва да установява благоприятни за
него факти и обстоятелства, както и да черпи права от неизвършените от/под контрола на
управителя му В. С. К. счетоводни записвания Т.е. в нарушение на ЗСч. не е извършено
осчетоводяване/отчетена съответната счетоводна операция по вина на управителя на
Дружеството към момента на получаване на заема - В.К..
На второ място - относно твърдението, че е допуснато съществено нарушение с
непроизнасянето по предоставените от "АЙСИЕН КОНСУЛТ" ООД доказателства, а
именно: Протокол от извънредно заседание на ОСС на "АЙСИЕН КОНСУЛТ" ООД от
16.07.2020г.; Протокол от заседание на ОСС от 08.01.2020г.; Извлечение от ТР на ФРГ,
посочва, че не следва да се вземат предвид поради няколко причини: ответната страна има
право да предостави доказателства по делото до първото о.с.з. или до вземане на становище
по доклада, освен ако документите не са нови и не са могли да бъдат представени. В случая
това не е направено в срок, а в последно о.с.з. респ. е преклудирана възможността за
представяне им по делото.
На трето място посочва, че според „АЙСИЕН КОНСУЛТ" ООД посоченото в
процесната разписка „като заематели“ не представлява и не означава две волеизявления.
Посочва, че изрично в началото на документа е записано, че лицето В. С. К. издава и
подписва разписката в две качества: а/ лично като физическо лице и б/ като управител на
"АЙСИЕН КОНСУЛТ" ЕООД. Никъде в действащото законодателство няма изискване,
когато едно и също лице се подписва в две качества да полага два отделни подписа. В тази
посока е и трайната практика - когато едно лице се явява лично като физическо лице и като
3
представляващ ЮЛ, е достатъчно и необходимо да положи само един подпис, след като от
съдържанието на документа безспорно и категорично се установява, че се черпят права
и/или поемат задължения за повече от едно лице. Според общото правило на чл. 122, ал. 1
ЗЗД при пасивната солидарност няколко длъжници дължат една и съща престация на
кредитора, а кредиторът може да иска изпълнението й от всеки съдлъжник. Солидарно
съзадължени са лицата, които са получили паричната сума общо, без разграничение каква
част поема всяко едно от тях и независимо от това на кое от тези лица е предадена
фактически, като кредиторът може да претендира пълния размер на предоставения заем от
всеки един от длъжниците. С двете допуснати и приети по делото графологични експертизи
се дава категоричното заключение, че подписът положен под разписката, както и трите
имена са изписани собственоръчно от В. С. К.. Наличието на предходни трайни
правоотношения между страните не лишава някоя от тях от поемане на отговорност за
задълженията й. Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа
жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по реда на чл.79 вр.чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Ищецът М. Ц. И. твърди, че на 02.10.2017г. е предоставил паричен заем в размер на
110 000 евро на В. С. К. и на „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ЕООД, което впоследствие било
преобразувано в „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД. Заемателите се задължили да върнат
солидарно заетата сума на заемодателя, в срок до 01.01.2019г. Твърди, че въпреки
многократните покани, ответниците не са изпълнили задължението си т.е. не са му върнали
заетата сума. Претендира да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 110 000
евро, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Ответникът „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД оспорва иска по основание, като твърди, че
в представената разписка от 02.10.2017г. не са посочени името и качеството на лицето,
положило подпис под печата „Вярно с оригинала“. Освен това, върху разписката е положен
само един подпис, който не е автентичен т.е. не принадлежи на В. С. К., затова не се
ангажира солидарно отговорността на „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД. Отделно счита, че ако
полагането на подписа е в качеството на представляващ ЮЛ, то това следва да се отбележи
с отметка „управител“ и да се положи печат на дружеството, а такъв няма. Освен това, от
представената разписка не може да се направи извод за съществуването на договор за заем
към тази дата т.е. тя е антидатирана. Твърди, че „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД не е страна в
заемното правоотношение, респ. не носи солидарна отговорност, че никога и под никаква
форма не е сключвал договор за заем и не е получавал парични средства от ищеца за своята
търговска дейност.
Ответникът В. С. К. оспорва иска с възражението, че представената разписка не е
подписана от него т.е. не е автентична. Евентуално счита, че ищецът следва да докаже
наличието на реално притежавани и предоставени като заем парични средства, съгласно
4
чл.50, ал.1, т.5, б. „б“ ЗДДФЛ. Твърди, че ищецът не е разполагал с доходи, които да му
дават възможност да предоставя заем в размер на претендираната сума. Оспорва да е
получавал реално в заем каквато и да е сума от ищеца. Претендира разноски.
От фактическа страна се установява, че е издадена разписка, в която е посочено, че
на 02.10.2017 г. В. С. К., лично и като управител на „АЙСИЕН КОНСУЛТ" ЕООД, ЕИК
*********, е получил в брой от М. Ц. И., сумата от 110 000 евро, представляваща паричен
заем, който В. С. К. и представляваното от него дружество, като заематели, се задължават да
върнат солидарно на заемодателя М. Ц. И., в срок до 01.01.2019 г. Върху разписката е
положен един подпис, след който ръкописно е изписано „В. С. К.“. Няма положен печат на
дружеството.
Разписката от 02.10.2017г. е частен документ, чиято автентичност е оспорена по
делото и затова с определение от 26.08.2019 г. на основание чл. 193 ГПК, е открито
производство от СГС по оспорване автентичността на подписа, положен върху нея. По
делото са приети заключенията по единична и тройна съдебно-графически експертизи
(СГЕ), съгласно които категорично се установява, че процесната разписка е подписана от
ответника В. С. К. т.е. подписът е автентичен. В този смисъл искът по отношение на
физическото лице-заемател е основателен и като такъв правилно е бил уважен от първа
инстанция.
При служебно извършена справка в търговския регистър по партидата на дружеството се установява, че
на 12.03.2018г. В.К. е продал на В. В. 250 дружествени дяла от капитала на втория ответник, като „АЙСИЕН
КОНСУЛТ" ЕООД е преобразувано в „АЙСИЕН КОНСУЛТ" ООД, а за целта е приет нов
съдружник, в лицето на В. М. В., който става съуправител заедно с досегашния едноличен
собственик на капитала В.К.. Двамата представляват дружеството само заедно. Това
съвместно представителство е вписано в търговския регистър на 16.03.2018г. Затова
правно релевантен е въпросът кога е сключен процесния договор за заем – преди или
след тази дата т.е. дали същият е антидатиран. Ако се докаже пълно и главно, че е
сключен преди 16.03.2018г., тогава В.К. притежава еднолично представителна власт по
отношение на търговското дружество респ. последното следва да носи солидарна
отговорност.
От заключението на депозираната на л.103 сдебно-счетоводна експертиза, прието от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че
счетоводството на втория ответник е редовно водено, редовно и в срок са подавани ГДД за
2017г. и 2018г., но при проверка от вещото лице по сметки група 50 не фигурират
счетоводни записвания за постъпили суми с наредител/вносител М.И. за периода от
01.01.2017г. до 31.12.2018г. При проверка на ГФО, обявени в търговския регистър за 2017г.
се констатира, че не фигурират данни за получен заем респ. ищецът не фигурира като
кредитор по счетоводни баланси за 2017г. и 2018г. В заключение вещото лице посочва, че
няма счетоводни записвания при ответното дружество за периода от 2017г. до 2019г. сочещи
наличието на задължение към ищеца.
От изисканите пред въззивна инстанция годишни данъчни декларации, подавани
5
ежегодни от ищеца до НАП в периода от 2017г. до 2019г. се установява, че сумата от
110 000 лв. не е отразена като предоставена в заем на трето лице респ. не е била налична
към 2017г.-2019г.
Пред първа инстанция е приложен протокол от проведено извънредно заседание на
Общото събрание на съдружниците в „АЙСИЕН КОНСУЛТ ООД от 08.01.2020г. /след
депозиране на ИМ на 07.03.2019г. и първо о.с.з. на 18.11.2019г./, от съдържанието на който
се установява, че всеки от двамата притежава по 50% от дяловете на същото, че след като е
образувано настоящото производство в СГС, с основание разписка, която В. С. К. е
подписал на 02.10.2017г. за получена лично от него сума от М. Ц. И., първият признава, че
получената сума не е постъпила по сметка на дружеството и не е била разходвана за
дружествени цели.
Отделно от горното съдружникът В.К. е подписал Предварителен договор за
продажба и строителство на недвижим имот между „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ЕООД, и М. И.
П., по силата на който купувачът М. И. П. е заплатила на В.К. в брой срещу разписки сума
размер на общо 81 408 (осемдесет и една хиляди и четиристотин и осем) евро, която сума не
е постъпила в касата на Дружеството и не е разходвана за дейността му.
Съдружникът В.К. декларира, че освен към М. П. и М. Ц. И., не е подписвал други
документи, с които може да бъде търсена отговорност или да бъде предявена финансова
претенция към „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД. Въз основа натова съдружниците приемат
решение, в случай, че финансовите резултати на дружеството са положителни, цялата
печалба да бъде разпределена в полза на съдружника В. В., а В.К. признава, че няма и не
може да има каквито и да било претенции към нея.
Този протокол е представен едва в последното о.с.з. на 05.10.2020г., след проведени
о.с.з. на 24.02.2020г. и 22.06.2020г., на които са имали обективна възможност да представят
тези нововъзникнали доказателства, но са пропуснали срока за това, поради което същите са
преклудирани от една страна. От друга – те са непротивопоставим на ищеца, доколкото
имат значение единствено във вътрешните отношения между съдружниците. Протоколът
следва да бъде ценен единствено в съвкупност с останалите събрани по делото писмени
доказателства, съгласно които заетата сума от 110 000 евро очевидно не е постъпила по
сметка на дружеството и не е била разходвана за дружествени цели. Последното не води
автоматично до отпадане солидарната отговорност, ако се докаже пълно и главно, че
разписката не е антидатирана т.е. че е издадена на 02.10.2017г., когато представляващ
„АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД е бил единствено В.К..
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Безспорно заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато
въз основа на постигнатото съгласие между страните по него едната страна даде, а другата
получи в заем парична сума. Това следва от разпоредбата на чл.240 ЗЗД, където сделката е
6
регламентирана. С оглед горното, за да има валидно сключен договор за заем, освен
постигнато съгласие между страните т.е. основание /кауза/, следва да има и реално
предаване на сумата, предмет на договора. Когато такова реално предаване на сумата
липсва, фактическия състав на сделката не е осъществен. При спор относно
дължимостта на сума, за която се твърди, че е дадена в заем, в доказателствена тежест е за
страната, която се позовава на сделката при условията на пълно и главно доказване т.е.
ищецът следва да установи както основанието за предаване на сумата, така и
обстоятелството, че сумата е реално предадена.
СГС е приел за доказано както сключването, така и предаването на сумата,
поради което е уважил субективно съединените искове срещу двамата ответници
солидарно. Въз основа на заключенията по СГЕ, СГС е приел за установено по делото, че
формална доказателствена сила на документа (процесната разписка) не е опровергана,
поради което и на основание чл. 180 ГПК, съдът е длъжен да приеме, че изявлението по него
е направено от лицето, означено като автор на документа. При наличие на частен документ,
подписан от страната, която го е съставила, същият съставлява доказателство, че
изявленията които се съдържат в документа са направени от посоченото в тях лице и
удостоверените в факти са се осъществили така, както са посочени (в този смисъл е решение
№ 4/26.03.2015 г. по гр.д.№ 4638/2014 г. наВКС, III ГО). Направен е извод, че в разписката
е налице яснота относно съществените условия на договора за заем-страни, предмет и
срок за изпълнение на поетото задължение, а доколкото няма доказателства в тази
насока т.е. за връщане на парите в пълен размер, е прието за доказано, че въпросната
сума не е платена т.е. искът е изцяло основателен.
Настоящата съдебна инстанция споделя частично горните правни изводи по
следните съображения:
Константна е практиката на ВКС по отношение доказателствената сила на частния
свидетелствуващ документ: този документ се ползва с формална доказателствена сила
относно факта на писменото изявление и неговото авторство. При оспорване верността на
отразените в него обстоятелства не се открива производство по установяване на истинността
му по смисъла на чл.193 ал.1 ГПК, тъй като преценката на съда за верността на
съдържащите се в него изявления се основава на всички доказателства по делото.
Разписката, издадена от заемодателя за връщане на получената от заемателя сума съставлява
частен свидетелстващ документ. Тя се предоставя от кредитора на длъжника и доказва
изпълнение на задължението съгласно чл.77 ал.1 ЗЗД. В нея издателят на документа
удостоверява неизгодни за него факти, поради което има сила на извънсъдебно признание и
важи срещу своя издател. Издателят на разписката може да оспори формалната и
доказателствена сила чрез възражение, че документа (подписа и/или съдържанието му) не са
автентични, т.е. подправени са; може да оспори валидността на волеизявлението си поради
пороци на волята (грешка, насилие, измама) или да опровергае съдържанието на разписката
като докаже, че направеното в нея изявление е симулативно. Когато издателят на разписката
не оспорва автентичността и не твърди симулация или че е направил изявлението при порок
на волята, съдът следва да зачете доказателствената сила на документа като извънсъдебно
признание за връщане на получената заемна сума, което следва да бъде ценено наред с
всички доказателства по делото. В този смисъл решение № 174 от 23.07.2010 г. по гр. д. №
5002/2008 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 57 от 29.04.2013 г. по гр. д. № 354/2012 г. на ІV г.о.
ВКС; решение № 74 от 13.05.2015 г. по гр. д. № 4426/2014 г. ІІІ г.о. ВКС; решение № 50 от
21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2017 г. ІV г.о. ВКС.
В случая разписката е автентична, като спорен е единствено въпросът дали
7
същата е антидатирана т.е. дали е издадена преди или след 16.03.2018г., което
предопределя отговора на въпроса може ли да се ангажира солидарната отговорност между
ответниците. По въпроса достатъчно ли е в текста на договора да се употреби изразът
солидарен длъжник, за да се приеме, че е уговорена солидарна отговорност, в практиката е
даден отговор на същия, като в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 06.06.2011
г. по гр. д. № 1127/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС се приема, че следва да се извърши преценка на
волята на страните, тъй като законът не изисква съгласието по договора за неделимост на
задължението да е изрично отразена, а определящи са смисълът на поетите задължения и
начинът, по който те са формулирани от страните. Затова правно ирелевантен е факта, че
заемателят се е подписал само веднъж, поемайки задължения за две различни лица, както и
че липсва печат.
В случая в срока за отговор на ИМ солидарният длъжник, в лицето на „АЙСИЕН
КОНСУЛТ“ ООД е оспорил разписката с твърдение, че тя е антидатирана т.е. няма
достоверна дата по отношение на него по смисъла на чл.181 ГПК и в тази връзка е заявил, че
тя му е непротивопоставима.
Частният документ се ползва с доказателствена сила само по отношение на
авторството му. Той не доказва нито фактите, които са предмет на направеното изявление,
нито датата и мястото на съставянето на документа (решение № 748/17.02.2011 г. по гр. д. №
801/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 197/23.12.2014 г. по гр. д. № 7364/2013 г. на
ВКС, ГК, ІІІ г.о.). Тъй като частните документи не се ползват с обвързваща материална
доказателствена сила, ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните
подлежат на доказване по общите правила на ГПК (решение № 50/21.07.2017г. по гр.д.№
4880/2014г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 270/19.02.2015 г. по гр. д. № 7175/2014 г. на
ВКС, ГК, ІV г.о.). Съгласно разпоредбата на чл.193 ал.3 изр.1 ГПК, тежестта за оспорване на
частен документ се носи от страната, която го оспорва, когато документът от външна страна
е подписан от нея и като такъв разполага с формална доказателствена сила по смисъла на
чл.180 ГПК.
Твърди се, че е поставен само един подпис, само от единия представляващ и без печат
на дружеството. Когато документът е свидетелстващ, да се оспори неговата истинност
значи: или да се заяви, че той е неавтентичен, т.е. да се отрече формалната му
доказателствена сила или да се заяви, че той е неверен - тогава оспорващият отрича
материалната му доказателствена сила, като твърди, че удостовереното в документа не
отговаря на действителното фактическо положение. Оспорването на верността на документа
като средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа влиза в
действие само срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи
документи. Когато се оспорва истинността на неподписан от оспорващия частен документ,
страната която го е представила и иска да се ползва от него, трябва да докаже неговата
автентичност, т.е. че изхожда от лицето, което е според нея издател на документа.
При частни свидетелстващи документи защитата срещу тяхната материална
доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на
документа по реда на чл.193 ГПК. В конкретния случай, от съда е четено нарочно
определение, като производство по оспорване автентичността на разписката е проведено,
доколкото ищецът е заявил, че ще се ползва от нея, като от приетото по делото заключение
на СГЕ, безспорно се установява, че тя е подписана от лицето, сочено като издател т.е. че е
автентична и съгласно чл.180 ГПК съставлява доказателство, че изявленията, които се
съдържат в нея, са направени от В.К., т.е. ползва се с формална доказателствена сила, която
се отнася единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Няма
спор в съдебната практика, че формалната доказателствена сила на частния документ
не обхваща други данни, за които той свидетелства и по-специално тя не обхваща
датата и мястото на съставянето му, така както са посочени в него, т.е. те могат да бъдат
антидатирани. Именно с оглед на тази опасност и за да защити правата на третите лица,
чл.181 ГПК постановява, че на тях посочената в документа дата е непротивопоставима. Като
действителна /достоверна дата/ на документа се счита спрямо тези лица денят, след който
издаването на документа е безсъмнено. Трети лица по разума на посочената разпоредба са
само тези, неучастващи в съставянето на документа лица, които черпят права от някои от
издателите на документа и които биха могли да бъдат увредени от неговото
8
антидатиране. Другите неучастващи в документа лица не са трети лица и спрямо тях не
важи изискването за достоверност на датата на частния документ. В конкретния случай
вторият ответник ООД е трето лице по смисъла на чл.181 ГПК, тъй като издателят на
документа е бил негов представляващ към 2017г., но не и еднолично към 2018г. и респ. би
могло да бъде увредено от антидатирането на разписката. Ако дружеството не е
представлявано съвместно от двамата съдружници, разписката не носи подписа на страната.
Следователно частните свидетелстващи документи, какъвто е процесния договор за заем, са
годни доказателствени средства /допустими според процесуалния закон/, стига да няма
забрана според действащия по време и мястото на съставянето им закон по такъв начин да
се удостоверяват фактите, за които свидетелстват; съдът ги преценява по вътрешно
убеждение и с оглед на всички обстоятелства по делото. Тъй като тези документи не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, ако бъдат оспорени
удостоверените от тях факти, последните подлежи на доказване по общите правила на ГПК -
чл.153, 154 и 155, а не по тези за производството по чл.193 ГПК. Опровергаването на такъв
именно документ е в тежест на страната, която го е представила, в случая ищеца. За
установяване на действителната дата съдът може да се позове на всякакви доказателствени
средства, вкл. и свидетелски показания на лицата, които са издатели на частния
свидетелстващ документ, ако няма изискване за писмена форма на договора и те не са
страни по делото, съгласно чл.181 ал.2 ГПК./така РЕШЕНИЕ № 89 ОТ 30.09.2020 Г. ПО ГР.
Д. № 3827/2019 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/
В тази насока по делото се установява единствено, че сумата от 110 000 евро не е
постъпила по сметка на дружеството, не е декларирана от заемателя в подаваните от него
годишни данъчни декларации и не е разходвана за осъществяваната търговска дейност.
Предвид разпределението на доказателствената тежест и доколкото разписката няма
достоверна дата по отношение на дружеството, представлявано съвместно от двамата
съдружници, съдът намира за недоказано, че същата е издадена на посочената в нея дата
през 2017г. Издадена по-късно - през 2018г., когато вече е приет новия съдружник, а
представителството става съвместно, тя не е породила желаните правни последици по
отношение солидарната отговорност на дружеството, поради ненадлежно представителство,
ограничено до съвместно. В този смисъл основателно е възражението, че липсва пасивна
материално правна легитимация, доколкото вторият ответник не е бил надлежно
представляван, а по смисъла на чл.301 ТЗ веднага след узнаване /т.е. след връчване на
препис от ИМ/ той се е противопоставил, като е възразил.
С оглед горното настоящата съдебна инстанция намира, че искът за реално
изпълнение на поетото договорно задължение за връщане на заетата сума е доказан и като
такъв същият правилно е бил уважен само срещу първия ответник В.К.. По отношение на
втория ответник искът следва да бъде отхвърлен, като недоказан.
Налице е частично несъвпадение на изводите на първа и втора инстанция, поради
което решението следва да бъде потвърдено по отношение на физическото лице и отменето
в останалата му част.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 110 000 евро.
На основание чл.78 ал.1 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя-
ответник направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 6000 лв.
платен адв.хонорар за въззивна инстанция.
Ответникът е направил разноски пред първа инстанция в общ размер на 9247.20 лв.,
съгласно приложения списък по чл.80 ГПК, които са изцяло дължими.
Воден от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260856/28.10.2020г. постановено по гр.д. № 3173/2019 г. по описа
на СГС, ГО, 20-ти състав, в частта, с която е уважен иск с правно основание чл.240 ЗЗД
срещу „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Ц. И., ЕГН: **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.
***, вх. А, ет. 3, ап. 9, против „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, СО - район „Слатина“ ж.к. „Редута“, ул. „Попова шапка“
№ 26, вх. Б, ет. 2, иск с правно основание чл.240 ЗЗД за заплащане на сумата от 110 000 евро
/сто и десет хиляди евро/ главница по договор за заем, обективиран в разписка от
02.10.2017г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2019г. до окончателното й
изплащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М. Ц. И., ЕГН: **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. А, ет. 3, ап. 9,
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „АЙСИЕН КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, СО - район „Слатина“ ж.к. „Редута“, ул. „Попова шапка“
№ 26, вх. Б, ет. 2, сумата от общо 15 247.20 лв. /петнадесет хиляда двеста четиридесет и седем
лева/ направени по делото разноски пред двете инстанции, на основание чл.78, ал.1-3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението с
касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10