О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 06.07.2020г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На 06 юли
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 967, по описа за 2020 година.
Производството е образувано по предявена
искова молба от „Изи финанс” ЕООД гр. София, против Х.Д. ***, с правно
основание чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от
исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на
последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът по делото е
депозирал писмен отговор на исковата
молба.
Като взе предвид депозираната искова молба, съдът
счита, че с оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат
приети като доказателства приложените към молбата документи, тъй като същите са относими
към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се
произнесе по направените искания.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по делото,
представените от ищеца заверени копия на: Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 232662 от 07.12.2018г; Общи условия за предоставяне на кредит от
разстояние; Платежни нареждания за извършени плащания от страна на „ИЗИ ФИНАНС”
ЕООД; Кореспонденция по повод сключване на сключване на договор за кредит от разстояние;Известие
за обвиване на предсрочна изискуемост - копие;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
ищеца да се приложи по делото диск със записан разговор, както и искането за
назначаване на съдебно техническа експертиза относно представения диск, както и
искането на ищеца да се задължи «Централна Кооперативна банка» АД да представи
искана справка, тъй като не се явява за необходимо събирането на тези
доказателства.
ПРИЛАГА към делото изисканото ч.гр.д.№ 6886/2019г., по описа на РС-Стара Загора.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна
експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Стоянова, което след
като се запознае с материалите по делото, направи справка и проверка навсякъде,
където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено
заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените последни
два въпроса от ищеца в исковата молба:
- В случай, че има плащания по процесния
кредит - в какъв размер са и кога са извършени?
-В какъв размер е остатъчната
дължима сума по кредита?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 200 лв.,
като ЗАДЪЛЖАВА ищеца да заплати
депозита в тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната
сметка на СтРС.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „Изи финанс” ЕООД гр. София, чрез пълномощника си, твърди в исковата молба,
че на 07.12.2018г., в качеството на кредитодател, сключил с ответника, в
качеството му на кредитополучател,Договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 232662. Договорът е сключен при условията на ЗПФУР.
Сочи, че сключването на самия
договор се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес:
www.minizaem.bg На същия, електронен адрес са
публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно
същите, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и
попълване на въпросник, както и маркиране на полето "Съгласен съм с общите
условия", с което кандидатът безусловно приема същите. След това
кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за
условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл
Договор и общи условия за писмено потвърждаване. Описва процедурата на
потвърждаване.
Сочи също, че сключването на
договора чрез електронната платформа и последващото потвърждаване на
сключването по време на телефонния разговор е годно доказателство по смисъла на
чл. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 9 от ЗПФУР и чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР във вр. с чл.
3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Приложим по повод дефиницията на това, какво е електронен
документ е чл. 3, т 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. на Европейския парламент
и на Съвета от 23 юли 20141. Съдът, следва при преценка на доказването на факта
на сключването на договора, да се придържа към акта на ЕС. Прилага по два броя
дискове - за съда и за ответната страна, с доказателствената стойност на
оригинални договори за кредит, съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 2 от ГПК. Прилага
и аудиозаписа. Съгласно Решение № 410/16.04.2013 по дело №1150/2012 на ВКС, ГК,
III г.о. събирането подлежи на оглед по чл. 204 от ГПК. При отказ, моли да се
назначи техническа експертиза, която да запише на съдържанието на аудиофайла.
Твърди още, че етапите за
сключване на договора, изисквали множество действия от страна на потребителя,
като във всеки от тях той е бил запознат с обстоятелството, че сключва договор
за предоставяне на кредит. По тези начин кредитополучателят сключва договора за
предоставяне на кредит oт разстояние, а кредитодателят му изпраща съобщение по
телефон, с което го уведомява, че паричните средства са преведени по посочения
от него начин.
Гореописаната процедура е
извършена от ответника, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с
главница в размер на 1200.00 лв.
Съгласно чл. 2. ал 2 от Договора сумата е преведена на ответника по
посочен от него начин, а именно: по банков път на негова сметка в „Централна
кооперативна банка" АД с IBAN:***, В1С CECBBGSF. Доказателство за превода
е представеното платежно нареждане.
Видно от чл. 4, ал. 3, т. 2 от
Договора за кредит вземането на главница е разсрочено на 18 броя вноски за периода
06.01.2019г. - 30.05.2020г. От тях вноските за главница за 06.01.2019г.,
05.02.2019г. и 07.03.2019г. са изцяло платени. Платената главница е в общ
размер 200.01 лв,. Размера на 17 от вноските е 66.67 лв., а на последната 18-та
вноска е в размер ма 66.61 лв. Дължими остават вноските за периода от следните
месеци: 06.04.2019г. - 30.05.2020г. в размер на 999.99 лв. С известие от
30.10.2019г., получено на 06.11.2019г. от Х.Д.Б., за което тя саморъчно е
изписала трите си имена, датата на получаване и се е подписала, са обявили
надлежно предсрочна изискуемост на същата. В случай, че съдът счете, че
предсрочна изискуемост не е надлежно обявена то приложение следва да намери
приложение т. 1 от TP № 8 от 2017г. по т.д. 8 от 2017г. на ОСГТК на ВКС
съгласно което се уважава искането за установяване на вземания, които са
непадежирали към датата на входиране на заявлението и за които не е обявена
надлежно предсрочна изискуемост. Размера на вземането подлежащо на уважение
следва да се определи към момента на формиране на сила на присъдено нещо.
Съгласно т. 2 от цитираното решение обстоятелството, че в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не са отграничени падежирали от непадежирали
вноски не е условие иска да бъде обявен за недопустим. Въз основа на горното и
в случай, че съдът приеме, че вземането не е надлежно обявено за предсрочно
изискуемо, моли да определи като изискуеми всички вземания за главница към
момента на формиране на сила на присъдено нещо. С оглед продължителността на процесуалните
срокове за размяна на книжа, насрочване на делото и постановяване на решение,
то към момента на постановяването му, всички вземания ще са с настъпил падеж,
ако не дължими ще са падежиралите вземания. Поради това, следва да се уважи
цялата им претенция по заявление и по настоящата искова молба, а именно сума в
размер 999.99 лв
При изплащане на вноските по
кредита клиента трябва да преведе освен дължимата главница, още и договорна
лихва, която е фиксирана и не търпи изменения по време на договора. Договорната
лихва е уточнена в Договора. Съгласно чл. 2, ал. 4, т. 3 от него лихвения
процент е в размер на 40.15%. От общото вземане за лихва погасена е лихвата за
периода 07.12.2018г. - 07.03.2019г. в размер на 112.20 лв. Дължима е лихвата за
периода 07.03.2019г. - 02.12.2019г. в размер на 217.80 лв.
По отношение на всички
вземания, била надлежно обявена предсрочна изискуемост.
Ищецът уточнява, че с
настоящата искова молба не претендира вземане за неустойка.
Заявява, че до входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и до входиране на
исковата молба са постъпили плащания в размер на 474.48 лв. разпределени, както
следва: 200.01 лв. главница, 112.20 лв. лихва, 162.27 лв.неустойка.
Твърди се, че ищецът прави
опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред. Същите са
безуспешни, като ответникът не погасява задълженията си съгласно договореното.
Вследствие ищецът депозирал пред Районен съд Стари Загора заявление по реда на
чл. 410 от ГПК. В резултат на него е образувано ч.гр.д. № 6886/2019г. По същото
е издадена заповед за изпълнение, която е надлежно връчена на ответника по
делото. Той е подал възражение срещу нея. Поради това и на основание чл. 415,
ал. 1. т. 1 от ГПК съдът е указал да предяви установителен иск, за да докаже
вземането си, след като довнесе дължимата държавна такса. Поради това за ищеца
се поражда правен интерес да заведе настоящето дело.
Към датата на входиране на
настоящата искова молба Кредитополучателят дължи на Кредитодатедя сумата от 1217.79
лв., от които: 999.99 лв., главница но предоставения кредит 217 80 лв., претендирана
със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за
периода 07.03.2019г. - 02.12.2019г„ ведно със законната лихва върху
претеидираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до
пълното погасяване на дължимата сума.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника Х.Д. **********, че същата му дължи в сумата от 1217.79 лв., oт
които: 999.99 лв. - главница по предоставения кредит, 217.80 лв., претендирана
със заявление по заповедно производство договорна/възнаградителна лихва за
периода 07.03.2019г - 02.12.20191., ведно със законната лихва върху
претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до
пълното погасяване на дължимата сума, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.6886/2019г., по описа на Районен съд Стара Загора.
Моли, съдът да осъди ответника
да заплати направените и присъдени разноски в заповедното производство в
следния размер: 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и платената
държавна такса в размер на 39.26 лв., както и направените от дружеството ищец
разноски в настоящото производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева.
В
законоопределения срок, ответникът Х.Д.
Бабаджакова е депозирала писмен
отговор на исковата молба. Счита предявените с
исковата молба установителни искове са допустими, но неоснонователни, поради
което ги оспорва изцяло по основание и размер. Не оспорва изложените факти в
исковата молба, касаещи сключването на приложения Договор за предоставяне на
кредит от разстояние № 232662 от 07.12.2018г., както и получаването от нея на
договорената сума в размер на 1200 лева. Не оспорва и твърдението, че е
направила плащания за погасяване на задължението си по договора общо в размер
на 474,48 лева, като твърди, че тези плащания са направени изцяло преди
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК.
Оспорва всички останали твърдения в исковата
молба и най-вече, че е останала неизплатена главница по договора в размер на
999.99 лева, както и договорна лихва в размер на 217.80 лева.
Счита, че клаузата в чл.
2, от Договора, с който е уговорена възнаградителна лихва е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Уговореният по договора ГПР е 48.3 % , а
фиксираният годишен лихвен процент е 40.15 %.
В случая договорът не
отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за
потребителски кредит съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин". В
конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по
- горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено,
че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В конкретния случай тези основания не са изложени в
договора, като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и
как се формира посочения в договора ГПР от 48,3 %. Счита, че следва да посочи,
че договорната лихва в размер на 40,15 % - фиксиран годишен процент по заема
също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност по
чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва.
В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. На ВКС по гр. д. № 315/2005 г.,Н
г.о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. На ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г.
о.., Определение № 901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о.
Именно поради така уговореният ГЛП /40.15 %/ в размер на малко повече от 4 пъти
на размера на законна лихва противоречи на добрите нрави. Предвид характера на
предоставяната по договора услуга, следва да се приеме, че процесиите уговорки
не съответстват на изискванията за добросъвестност, присъщи на нормалните
договорни правоотношения и равнопоставеността на страните по договора.
С оглед изложеното,
счита, че уговорките в договора за възнаградителна лихва се явяват
недействителни.
Цитира разпоредбата на чл.23
от ЗПК, съгласно която на основание чл.23 от ЗПК дължи връщане само чистата
стойност на кредита, но не и на начислените лихви и такси по кредита. Тъй като
е усвоила общо 1200 лева, но е върнала само 478,48 лева, непогасеният остатък
от кредита, който дължи е в размер на 721.52 лева, поради установяването на
основания за неговата недействителност.
Ответницата моли, съдът
да приемете, че предявеният иск за заплащане на договорна лихва е изцяло
неоснователен, а този за главница неоснователен в претендираният му размер.
Взема становище по направените доказателствени искания.
По отношение на искането
на ищеца за присъждане на разноски в размер на 300 лева, представляващо юрисконсулстко
възнаграждение, прави възражение за прекомерност, като моли съдът да го
редуцира до законоустановения минимален размер.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК,
който е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване,
че вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 6886/2019г., по описа на Районен съд- Стара Загора, съществува. В тежест на
ищеца е да докаже фактите, от които произтича вземането му. Тъй като в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от
договор за кредит, в това производство ищецът следва да докаже с допустимите от
процесуалния закон доказателствени средства сключването на договора между
страните, предоставяне на сумата по кредита на ответника, както и размера на
претендираните суми. Ответницата следва да докаже възраженията си.
УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят
взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на
спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба – извънсъдебна или
съдебна. По този начин ще е налице облекчение в разноските по делото за всяка
от страните.
УКАЗВА на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на
делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 05.10.2020г.
от 10.00ч., за която дата да се призоват страните и
вещото лице.
Препис от определението да се връчи на
страните.На ищеца да с е връчи копие от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: