Решение по дело №5081/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 379
Дата: 30 ноември 2021 г.
Съдия: Адриан Динков Янев
Дело: 20201720105081
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. П., 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20201720105081 по описа за 2020 година
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – П.,
срещу КР. М. КР..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във
връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на
закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот,
находящ се в гр. П., ул. „****, е водоснабден. Посочва, че ответникът е задължено лице за
заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от
момента на присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен
номер на негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил
задълженията си, като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги.
Изяснява се, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след
фактурирането на сумата, обуславя начисляването и на законна лихва за забава.
При изложените твърдения се иска признаване за установено по реда на чл. 422 ГПК
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от
5172,17 лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени
канални води за периода от 19.11.2015 г. до 18.09.2019 г. до водоснабден имот, находящ се в
гр. П., ул. „****, за абонатен № 1231413, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 20.02.2020 г. до окончателното плащане на
вземането и сумата от 651,02 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните
плащания за периода от 11.02.2016 до 19.12.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 1210/2020
1
г. по описа на РС П. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК. Претендира разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК чрез назначения особен представител, изразява становище за нередовност на исковите
претенции по отношение претенцията за лихва, а по същество – за тяхната неоснователност.
Оспорва се съществуването на облигационна връзка между страните, както и конкретният
размер на задължението. Въвежда се правопогасяващо възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията за част от исковия период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, разглеждани
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същевременно съгласно
нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху
водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. П., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен
препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
В процесния случай от представените писмени доказателства – акт за общинска
собственост и декларация по чл. 14 ЗМДТ, се установява, че процесният водоснабден имот е
собственост на Община П., която обстоятелство не се оспорва.
По силата на Заповед № 864/22.05.2009 г., издадена на осн. чл. 43, ал. 1 ЗОбС и чл.
22, ал. 1 от НУРУРОЖ /отм./ КР. М. КР., е настанен в общинско жилище за отдаване под
наем, находящо се в гр. П., ул. „****. В заповедта е отразено, че настаняването е за „ до
промяна на обстоятелствата по чл. 11, ал. 1 от НУРУРОЖ, но не за срок не повече от 10
години“. Посочено е също, че въз основа на заповедта следва да бъде сключен договор за
наем между настаненото лице и „Жилфонд“ ЕООД, а титулярят по заповедта следва да
открие абонаментни номера на свое име във „ВиК“ ООД, „Електроразпределение“ АД и
„Топлофикация“ АД. Изрично е посочено, че дължимите суми за ползвана електрическа
енергия, топлинна енергия и за доставка на вода във жилището следва да се заплащат От КР.
М. КР., респ. от неговите наследници. Върху заповедта е удостоверено, че същата е
получена от ответника на 26.05.2009 г., без възражения по съдържанието ѝ.
Други доказателства във връзка с твърдяното качество „потребител на ВиК услуги“
2
по отношение на ответника не са ангажирани.
От така събраните доказателства и следващите от тях фактически изводи съдът
намира, че по делото не е установено пълно и главно, съществуването на твърдяното
правоотношение между страните през процесния период. Изясни се, че ответникът е бил
настанен в процесния имот, по силата на приложената настанителна заповед – до промяна
на обстоятелствата по чл. 11, ал. 1 от НУРУРОЖ, но не за срок не повече от 10 години. По
силата на цитираната заповед, заплащането на консумативните разноски, в частност – за
ВиК услуги, се дължи от настанените лица. Липсват данни ответникът да е подавал молба за
откриване на партида при ищцовото дружество, съгласно предвиденото в заповедта, нито по
делото е бил представен договор за наем, сключен на основание настанителната заповед
между ползвателя и „Жилфонд“ ЕООД – гр. П..
Изброяването в нормата на чл. 3, ал. 1 от приложимата към процесната хипотеза
Наредба е неизчерпателно. Клиенти на ВиК услуги за битови нужди могат да бъдат и правни
субекти, различни от посочените, ако ги ползват със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор при публично известните общи условия с доставчика на услугите.
Договорът между това трето ползващо лице и ВиК предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с представяне по делото на такъв, откриването на
индивидуална партида на ползвателя по негова молба, но не и едностранно – както е
настоящия случай, доколкото е представено извлечение справка по партида на ответника,
неносещо негов подпис. Наличието на облигационно връзка не се презюмира с установяване
на факта на ползване на имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, които макар и да касаят
топлоснабдяване, следва да намерят приложение предвид аналогичната правна уредба,
регулираща доставката на процесната и топлинната услуги. Друг аргумент в тази насока е
разпоредбата на чл. 8, ал. 9 от Наредбата, съгласно която наемателят на водоснабдяван имот
може да заплаща услугите В и К от името на наемодателя, като е длъжен да спазва
изискванията на тази наредба и на договора. Когато наемателят не спазва задълженията
съгласно общите условия и договора, отговорен за тях е наемодателят.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по
основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през
разглеждания период, конкретно – и в контекста на представената настанителна заповед,
което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна
материалноправана предпоставка за възникване на процесните вземания. По изложените
съображения съдът намира, че по делото не са ангажирани писмени доказателства, от които
да се установява пълно и главно наличието на облигационна връзка между страните.
Произтичащото от принципа на служебното начало в гражданския процес задължение
на съда за съдействие на страните за изясняване на делото, не означава да съдът да
осъществи вместо страната собствените процесуални задължения във връзка с
доказателствената тежест. В случай, че страната не установи фактите, на които основава
твърдяното субективно материално право и изрично указани от съда, съдът дължи
прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил
се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да
даде защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното
бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й процесуална
(доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на доказателствената
тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт – съществуващо в полза на ответника
право на собственост или друго вещно право върху процесния имот през исковия период, за
3
неосъществил се.
Ето защо в процесния случай намира, че по делото не е установено в изискуемата от
закона степен на пълно и главно доказване обстоятелството, че в процесния период
ответникът е притежавал право на собственост или вещно право на ползване върху
процесния имот. В този смисъл, недоказана остава първата материална предпоставка,
обуславяща основателността на исковите претенции – съществуването на облигационно
правоотношение между страните. Доколкото не се установява между страните да е
съществувала облигационна връзка, безпредметно е обсъждането на останалите материални
предпоставки относно реалното осъществяване на ВиК услуги на посочената в исковата
молба стойност. Безпредметно е и обсъждането на въведеното от особения представител на
ответника възражение за изтекла погасителна давност. Предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани, с произтичащите от това правни последици.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски поначало има ответната страна, но
такива не са искани, нито доказани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 срещу КР.
М. КР., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: общ. П., с. Р., ул. ***,, обективно
кумулативно предявени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 198о ЗВ, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ООД съществува изискуемо вземане по отношение на КР. М. КР. за сумата от 5172,17
лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени
канални води за периода от 19.11.2015 г. до 18.09.2019 г. до водоснабден имот, находящ се в
гр. П., ул. „****, за абонатен № 1231413, законната лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 20.02.2020 г. до окончателното плащане на
вземането и сумата от 651,02 лева, представляваща законната лихва за забава на месечните
плащания за периода от 11.02.2016 до 19.12.2019 г., за които суми по ч. гр. дело № 1210/2020
г. по описа на РС П. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
4