№ 1
гр. К. , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
Секретар:Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело №
20201850100387 по описа за 2020 година
Ищецът "Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.П.” № 10, със законен
представител Р.В. – управител, чрез юрк. Е.Е. е предявил против Т.В.Л., ЕГН
********** от гр. Г., кв. „М.“ 112 иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД в размер на 366.58 /
триста шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки / лева,
представляваща дължима сума по Договор за кредит № ******* / 08.10.2016
г., ведно със законната лихва върху главницата, дължима от подаването на
исковата молба по настоящото дело – 06.07.2020 г. до окончателното
плащане.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че „4финанс“
ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка
„Вивус“ е сключил с ответника Договор за кредит № ********* / 08.10.2016
г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР за сумата от 190.00 лева, за период от 30 дни, с
падежна дата – 07.11.2016 г.
Ищецът сочи, че сумата е отпусната на 08.10.2016 г. в И. на името на
ответницата.
1
На същата дата 08.10.2016 г. кредитополучателят прави заявка за
отпускане на допълнителна сума в размер на 310.00 лева, като отново заявява
услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит. При отпускане на
допълнителен кредит съществуващия Договорът за кредит се изменя чрез
подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия
договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и
се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Ответницата упражнява
правото си, като в крайна сметка срокът за плащане на кредита е удължен до
новата падежна дата – 09.12.2016 г. Така към падежната дата ответницата се
задължава да върне сума в общ размер 641.88 лева, от които : 500.00 лева –
главница, 125.05 лева – начислена такса за експресно разглеждане и 16.83
лева – договорна лихва за периода на ползване на кредита.
На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с
„Кредитреформ България” ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за
прехвърляне на вземания № BGF – 2018 – 033 / 23.11.2018 г., по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор за кредит №
******* / 08.10.2016 г.
С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 366.58 / триста шестдесет и
шест лева и петдесет и осем стотинки / лева – остатъчна непогасена главница,
ведно със законната лихва от 03.07.2020 г. / датата на подаване на исковата
молба в РС / до окончателно изплащане на вземането. Направено е искане за
присъждане на направените в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. В депозираната молба вх. № 2667 / 28.09.2020 г. ищецът
поддържа така предявените искове и моли съдът да постанови решение, с
което да уважи същите. Направено е искане за заплащане на разноските и е
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства във
връзка с доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното от фактическа страна :
2
Като доказателство по делото е приложен заверен препис от Договор за
кредит № ********* / 08.10.2016 г. по реда на чл. 6 от ЗПФУР за сумата от
190.00 лева, за период от 30 дни, с падежна дата – 07.11.2016 г.
От приложената по делото разписка № 2000000112207648 / 08.10.2016 г.
/ л. 18 / се установява, че ищецът е извършил плащането на сумата от 190.00
лева, като същите са преведени на ответницата.
От приложения като доказателство към делото заверен препис от рамков
договор за продажба и прехвърляния на вземания / цесия / № BGF- 2018 – 033 /
23.11.2018 г. е видно, че вземането на „4финанс“ ЕООД, произтичащо от
Договор за кредит № ********* / 08.10.2016 г. е прехвърлено в собственост на
„Кредитреформ България” ЕООД. Приложено е и потвърждение за сключена
цесия на основание чл. 99 ал. 3 от ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна :
Ищецът „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Ш.П.” № 10, със законен
представител Р.В. – управител, чрез юрк. Е.Е. е предявил против Т.В.Л., ЕГН
********** от гр. Г., кв. „М.“ иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 240 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.
В аспекта на горепосоченото и с оглед събраните по делото доказателства
съдът намира, че между страните по делото е възникнало валидно
правоотношение по договор за Договор за кредит № ********* / 08.10.2016 г. по
реда на чл. 6 от ЗПФУР за сумата от 190.00 лева, за период от 30 дни, с падежна
дата – 07.11.2016 г.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на едно
вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по вземането
не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане
на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от цедента върху
цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като цесията засяга интересите
освен на страните по договора и на трето лице – цедирания длъжник, се налага
извършването на допълнително действие – съобщаване на длъжника за цесията –
чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи действие, съобщението трябва да бъде
извършено от цедента – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав
на договора, съобщението има значение с оглед на третите лица – цедирания
3
длъжник, правоприемниците и кредиторите на цедента и на цесионера.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника
за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице,
което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно
логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето
на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това
уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла
на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е
единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента (стария кредитор),
но не и съобщението, извършено от цесионера (новия кредитор). При договора за
цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице. При това положение,
става промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава
от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на
договора, като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на
съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за
цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера.
Задължението ще възникне едва след получаване на съобщението от предишния
кредитор.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение
№ 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение №
123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3
от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо от
цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание
чл.235, ал. 3 ГПК.
С оглед събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че ответникът, който не оспорва иска дължи на ищеца сумата в
размер на 366.58 / триста шестдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки /
лева – представляваща цедираната остатъчна неизплатена главница по Договор
кредит № ********* / 08.10.2016 г.
С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на
разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на
основание чл. 78 ал. 1 от ГПК паричната сума от 200.00 / двеста / лева, от
които : 50.00 / петдесет / лева – ДТ и 150.00 / сто и петдесет / -
4
юрисконсултско възнаграждение / ищецът е внесъл 50.00 лева повече ДТ /.
Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т.В.Л., ЕГН ********** от гр. Г., кв. „М.“ 112 да заплати на
„Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ш.П.” № 10, със законен представител Р.В. – управител
паричната сума в размер на 366.58 / триста шестдесет и шест лева и петдесет и
осем стотинки / лева – представляваща цедираната остатъчна неизплатена
главница по Договор за кредит № ********* / 08.10.2016 г., ведно със законната
лихва от 03.07.2020 г. / датата на подаване на исковата молба в РС / до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.В.Л., ЕГН ********** от гр. Г., кв. „М.“ 112 да заплати на
„Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Ш.П.” № 10, със законен представител Р.В. –
управител на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените съдебни разноски, а
именно : паричната сума от 200.00 / двеста / лева, от които : 50.00 / петдесет /
лева – ДТ и 150.00 / сто и петдесет / - юрисконсултско възнаграждение /
ищецът е внесъл 50.00 лева повече ДТ /.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5