№ 1533
гр. Пазарджик, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело №
20245220102019 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2, 3 ЗЗД, вр.
чл.146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК от М.
Й. Х. против „Микро кредит“ АД, ЕИК: ********* за прогласяване на
нищожност на Договор за потребителски кредит № 9032-00105094 от
20.06.2022г. поради противоречие със закона, поради заобикаляне на закона,
поради противоречие с добрите нрави, евентуално за прогласяване на
нищожна на клаузата в договора, предвиждаща предоставяне на
допълнителни услуги.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №
9032-00105094 от 20.06.2022г., сключен с „Микро Кредит” АД, с който му е
отпуснат паричен заем от 1300 лв., платим на 11-месечни погасителни
вноски, при годишен лихвен процент от 40,48 %.
Излага, че на същата дата e сключил Договор за допълнителни услуги №
9032-00105094 към Договора потребителски кредит № 9032-00105094, за
предоставяне на допълнителна услуга „Пакет комфорт“ (безплатно внасяне на
вноски, директно в офиса на дружеството, безплатно предоговаряне,
преференциално обслужване, право на участие в промоции). За
предоставената допълнителна услуга следвало да заплати възнаграждение в
размер на 1 181,18 лв., платима на равни месечни вноски за срока на договора.
С него общата сума, която следвало да върне възлизала на 2 758,80 лв.
Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр.
чл. 22 от ЗПК поради неспазване на предвидената в закона форма, а именно
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и
1
размер шрифт, не по-малък от 12.
Счита се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита.
Твърди, че в нарушение на императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване. Липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита кои компоненти точно са включени в него, било в пряко противоречие
с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4
от ЗПК.
Намира, че в размера на ГПР следва да бъдат включени всички такси и
разходи (в това число възнаградителна лихва и възнаграждение за пакет
допълнителни услуги). С включване на възнаграждението за предоставените
допълнителни услуги размерът на ГПР би бил различен от посочения.
Уговорката, с която ищецът се задължавал да заплати възнаграждение за
предоставените допълнителни услуги, противоречала на принципите на
добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
справедливостта, чиято цел била да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Нарушаването на принципа на „добрите нрави” водело до значителна
нееквивалентност на насрещната престация по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на собствена изгода от
кредитора.
Договорът за кредит, в частта за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, бил нищожен, на осн. чл. 26, ал.1 от 33Д, поради нарушение на чл.10а,
ал.2 от ЗПК, предвиждащ, че кредиторът не може да иска заплащането на
такси и комисионни за действия, които са свързани с усвояване и управление
на кредита“. Посочените в договора за кредит допълнителни услуги,
представлявали действия по усвояване и управление на кредита. Освен това
не били посочени видът, размерът и действието, за което се начислява
възнаграждение за допълнителни услуги, а същото било посочено общо в
договора и за двата вида услуги, в нарушение на чл.10а, ал.4 от ЗПК.
Уговорката за заплащане на пакет допълнителни услуги нарушавал
принципа за еквивалентност на насрещните престации. При отпуснат кредит в
размер на 1300 лв. възнаграждението за допълнителни услуги в размер на
1181,18 лв., са явявало необосновано високо и надвишавало половината от
размера на кредита. Неморално и неетично било да се уговоря
възнаграждения за услуги, които не били предоставени на клиента.
Споразумението за допълнителни услуги било нищожно и на основание
чл. 21, ал.1 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал.1 от 33Д, поради заобикаляне на закона.
Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират
2
размера на ГПР. Уговореният с договора ГПР не отговарял на изискванията за
яснота и прозрачност по чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Пакетът от допълнителни услуги
представлявал разходи по кредита, които следвало да намерят стойностно
изражение в ГПР. С включването им ГПР би надхвърлил максималният
законов размер. За да не се допусне това, кредиторът използвал правната
форма на „пакет от допълнителни услуги“, чрез които да заобиколи забраната
на закона за по-висок размер на ГПР и с позволени средства да постигне
непозволен правен резултат.
Предвидената клауза била неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 от
ЗЗП, тъй като предвиждала заплащане на сума, размерът на която бил
необосновано висок. С търсената сума по договора в полза на кредитора се
уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение. Искането за заплащането на допълнителната услуга по
съществото се явявало добавка към възнаградителната лихва и сигурна
печалба за заемодателя, която би увеличила стойността на договора.
Поддържа, че основната цел на така уговорената клауза била
неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя, увеличаване на подлежаща на връщане сума
допълнително с още % от предоставената главница.
Счита, че т. 3 от Договора за допълнителни услуги към Договор за заем
№ 9032-00105094 е нищожна, тъй като не е индивидуално уговорена.
Договорът, предвиждащ заплащането й е сключен при общи условия, върху
съдържанието на които потребителят не можел да влияе.
Иска от съда се произнесе с решение, с което да прогласи нищожността
на Договор за потребителски кредит № 9032-00105094/20.06.2024г.,
евентуално да прогласи нищожността на клаузата за предоставяне на
допълнителни услуги в Договор за потребителски кредит № 9032-00105094.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по иска Микро Кредит АД оспорва
основателността на иска.
Твърди се, че договорът за допълнителни услуги имал напълно
самостоятелно действие, съдържал напълно независими клаузи, създаващи
права и задължения за страните, различни от тези, произтичащи от договора за
заем, затова и предвиденото възнаграждение не следвало да се включва в ГПР.
Правоотношенията по договора за допълнителни услуги не следвало да
се регулират от ЗПК, а от общите разпоредби на Закона за задълженията и
договорите.
Макар че договорът за услуги нямал самостоятелна уредба, същият имал
за предмет да се извърши определена услуга или да се осъществи пакет от
услуги, за което да бъде заплатено възнаграждение. Поради основната
престация (facere), договорът се доближавал до договора за изработка. Затова
разпоредбите на ЗПК били неприложими по отношение на него, а следвало да
3
се прилагат правилата на ЗЗД.
Неоснователно било и твърдението на ищеца, че договорът за заем бил
нищожен на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като не била
спазена предвидената от закона форма. Процесният договор изцяло отговарял
на изискванията на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. На ищеца били
предоставени копие от договора, съпровождащите го документи -
Погасителен план и Стандартен европейски формуляр.
Размерът на шрифта на текста в процесния договор отговарял на
изискванията, предвидени в нормата на чл.10, ал.1 от ЗПК.
Оспорва твърденията на ищеца за нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК,
поради непосочване на начина на изчисляването на ГПР и липсата на яснота
по какъв начин е бил формиран същия.
Оспорва твърденията, че предоставянето на допълнителни услуги
представлявало „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл.68д,
ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП. В случая не можело да става и дума за представяне на
невярна информация. Дори ищецът да не разбирал правилно клаузите на
договора или да е решил, че е бил заблуден по някакъв начин, това не
означавало, че и друг потребител или потребителите са били заблудени. Освен
това, съгласно чл.68л от ЗЗП, подобна търговка практика следвало да се
установи от КЗП, респективно прилагането й да се забрани със заповед на
Председателя на КЗП и едва след влизане в законна сила на тази заповед, на
основание чл.68м от ЗЗП, потребителят имал право да развали договора с
търговеца, сключен в резултат на използваната нелоялна търговска практика,
ведно с всички законни последици произтичащи от това. В този смисъл
поддържа, че и да е налице такава практика, наличието й не представлява
наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Оспорва твърденията, че договорът за заем е нищожен, поради
прекомерност на договорната лихва, която надвишавала три пъти законната.
Намира, че съдебната практика в подобен смисъл, след приемането на
чл. 19, ал.4 от ЗПК, въвеждащ пределен размер на ГПК, вече не била актуална.
Оспорва твърдението, че в процесния договор за заем липсвали каквито
и да било условия за прилагането на ГЛП, съгласно разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.9 от ЗПК.
Настоява, че размерът на фиксирания лихвен процент бил ясно и
напълно разбираемо посочен в Раздел 2 от договора за заем, именно 40,48 %.
И тъй като размерът на лихвата бил фиксиран, непосочването на
съотношението главница/лихва по никакъв начин не въвеждало ищеца в
каквото и да било заблуждение или неспособност да разбере какви условия
договаря.
Поддържа, че дори и процесният договор за допълнителни услуги да
попада в приложното поле на ЗПК, твърдението на ищеца, че допълнителните
услуги били свързани с усвояване и управление на кредита, респективно били
4
в противоречие с разпоредбата чл.10а, ал.2 от ЗПК, било напълно
неоснователно. Услугите, които се предоставяли на ищеца по силата на
договора за допълнителни услуги, не били свързани с усвояване и управление
на кредита, по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК, респективно по отношение на
същите тази разпоредба била неприложима. Но дори да се приемело, че са
приложими, в случая видът, размерът и действието, за което се събирали били
ясно посочени както в Приложение № 1 - Описание на допълнителните услуги
към договора за допълнителни услуги, така и в Тарифа за допълнителни
услуги на Микро Кредит АД към договори за заем, подписана от ищеца.
Допълнителните услуги се предлагали напълно отделно от договора за
потребителски кредит. Тези услуги нито били договорени в самия договор за
заем, нито пък кредитодателят е изисквал от заемополучателя да ползва
допълнителни услуги, още по-малко да сключва договор за допълнителни
услуги. Следователно допълнителните услуги не били свързани с
управлението или усвояването на кредита. Същите се предлагали за удобство
на клиента и само и единствено по негово изрично искане. Заемополучателят
бил запознат с обстоятелството, че допълнителните услуги не били
задължителна предпоставка за сключване на договор за заем и/или получаване
на заем Microcredit. Дори да се приемело, че услугите в договор за
допълнителни услуги, са свързани с договора за заем, то съгласно чл.10а, ал.1
от ЗПК, кредиторът имал пълното право да събира от заемополучателя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит.
Излага, че като кредитна институция, поемал сравнително по-висок риск
при отпускане на заем в сравнение с банките, отпускал кредити със средства,
които не били набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими начини, поради което неговата дейност не можела да бъде
финансирана от друго място освен от лихвоносни заемни средства. Затова и
лихвите по договорите били в пъти по-високи от тези предлаГ. от банките.
Нещо повече, финансовите институции отпускали кредити в изключително
кратки срокове и без формалности, което допълнително увеличавало
разходите за отпускане на кредита (бързи риск оценки, заетост на хора и пр.).
Самите отпускани кредити били свързани с по-високи проценти на риск,
които финансовата институция поемала, заради бързината, с която се
одобрявали потенциални клиенти.
Предоставянето на процесните допълнителни услуги (по смисъла на
чл.10а, ал.1 от ЗПК) се предлагало единствено за удобство на клиента, като
част от стратегията на дружеството за привличане на клиенти и само и
единствено по изрично искане на клиента.
Намира, че твърдението, че допълнителните услуги били свързани с
усвояване и управление на кредита и следвало да бъдат включени в ГПР,
противоречало на всякаква икономическа и правна логика. Допълнителният
пакет услуги се предоставял по силата на съвсем отделно облигационно
правоотношение от договора за заем, а именно на договор за допълнителни
5
услуги. Този договор, макар и в името му да се съдържало името на договора
за заем, не бил обвързан с последния. Поради тази причина нямало как
възнагражденията за услуги по Договора за допълнителни услуги да бъдат
включени в ГПР, тъй като последният бил елемент на съвсем различен
договор, а именно този за предоставяне на заем.
Поради гореизложеното, настоява предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
На 20.06.2022г. между М. Й. Х. и „Микро кредит“ АД е сключен
Договор за заем Microcredit № 9032-00105094, по силата на който на ищеца е
предоставена сумата от 1300 лв. Заемната сума е следвало да бъде издължена
на 11- месечни равни погасителни вноски, платими на 30 – то число на месеца,
за периода 30.03.2022г. – 30.05.2023г. в размер на 143,42 лв. всяка, включващи
главница и лихва, съгласно изготвения погасителен план, неразделна част от
договора. Уговорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,48 % и
лихвен процент при просрочие ОЛП+10%. Общата сума, която
кредитополучателят се задължил да върне възлиза на 1577,62 лв.
На същата дата между страните е подписан и Договор за допълнителни
услуги към заем Microcredit № 9032-00105094/20.06.2022г. Съгласно чл. 3 от
договора на потребителя са предоставени пакет от допълнителни услуги
„Комфорт“ и допълнителна услуга „Връщане в 30-дневен срок“. С пакета
допълнителни услуги „Комфорт“ на потребителя били предоставени следните
услуги: посещение в дома му или на удобно за него място за събиране на
вноската; безплатно внасяне на вноските на името и за сметка на Клиента по
банковата сметка на Микро Кредит АД; безплатно предоговаряне и
разсрочване на заема; разглеждане на заявлението за кредит в срок до 5 мин.;
преференциално обслужване; право за участие в специални промоции.
С услугата „Връщане в 30-дневен срок“, която се предоставя
единствено, ако клиентът е заявил и ползването на пакета от допълнителни
услуги „Комфорт“, кредитополучателят има възможност да погаси
задължението по договора за заем в срок 30 дни от неговото сключване, без да
дължи лихва за периода на ползване на заетата сума, до изтичане на този срок.
Предвидено е, че за пакета допълнителни услуги „Комфорт“ се дължи
възнаграждение в размер на 107,38 лв. месечно за срока на договора.
Дължимото възнаграждение за услуга „Комфорт“ е в размер на 1181,18 лв.,
изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК и се заплаща на равни месечни
вноски на падежната дата на вноските по кредита.
Съдържанието на договорните клаузи налага извод, че се касае за
сключен договор за потребителски кредит. Ищецът има качество на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 ЗПК, а именно- физическо лице, което
при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност. Като потребител, М. Х. разполага и със защита срещу
6
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът
следи служебно и които следва да се преценяват при основателността на иска.
По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити,
приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.
За да е действителен договорът за потребителски кредит, трябва да
отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 1-9 ЗПК, а именно- да е в писмена форма или приравнената на нея
форма на електронен документ и в него да е посочен общият размер на
кредита и условията за усвояването му, а когато кредитът е под формата на
разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит-
стоката или услугата и нейната цена в брой; лихвеният процент по кредита и
условията за прилагането му, а когато лихвеният процент е променлив за
срока на договора-и индекс или референтен лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; при
променлив лихвен процент- методиката за изчисляване на референтния
лихвен процент; годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин; условията за издължаване на кредита от потребителя, както и
приложен към него погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; информация за правото на потребителя при погасяване на
главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; правото на отказ на потребителя от договора, срока,
в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото
упражняване, включително информация за задължението на потребителя да
погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за
размера на лихвения процент на ден. Ако договорът не съдържа посочените
реквизити, е недействителен. При недействителност на договора, съгласно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Договорът е сключен в предвидената в закона писмена форма. Посочен е
общият размер на кредита и условията за усвояването му, срок на договора,
брой, размер и падеж на погасителните вноски, размер на лихвения процент,
който е фиксиран и общият размер на дължимата сума. Ищецът е информиран
за правото да получи от заемодателя информация за извършените и
предстоящи плащания, както и за оставащите дължимите суми при
предсрочно погасяване на главницата, за правото му да се откаже от договора
и срока, в който може да бъде упражнено.
7
Съдът намира за нищожна на клаузата на чл. 3 от Договора за
допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № 9032-00105096 от
20.06.2022г. С нея е уговорено, че срещу заплащане на възнаграждения за
допълнителни услуги кредитополучателят може да се ползва от различни
привилегии – приоритетно разглеждане на искането, възможност за
посещения на адреса му или на удобна за него място за събиране на вноските
по кредите, освобождаване от такси при внасяне на падежиралите вноски по
банков път, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, възможност за
предсрочно погасяване на заема в срок до 20.07.2022г. без лихва върху
главницата за този период. Неравноправният характер на посочената клауза
произтича от липсата на еквивалентност между поетото задължение за
заплащане на допълнителни възнаграждения и поетите ангажименти от страна
на кредитора, тъй като предоставянето на изброените по – горе привилегии не
е обусловено от настъпване на предвидени в договора условия, а зависи
единствено от волята на кредитора. Клауза, която поставя изпълнението на
задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието
изпълнение зависи единствено от неговата воля, е неравноправна и
следователно нищожна – чл. 143, т. 3 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Цитираната клауза не е индивидуално уговорена, тъй като сключването
на договора за предоставяне на пакет от допълнителни слуги е включено в
типовото искане за отпускане на потребителски кредит. Изготвена е
предварително и длъжникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието й, а ако не е съгласен единствено може да се откаже от
договора. Възможността за преговори с кредитора и евентуално изменение на
клаузи от договора за допълнителни услуги по взаимно съгласие на страните
не е предвидено. Това поставя заемодателя в доминиращо положение спрямо
потребителя. Таза клауза е нищожна и поради противоречие с добрите нрави,
доколкото за противоречащи на добрите нрави се считат уговорки, с които
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг.
Освен това, разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Анализът на съдържанието на клаузата в
т. 3 от Договора за допълнителни услуги, налага категоричния извод, че се
касае именно за действия по усвояването /по отношение на приоритетното
разглеждане и изплащане на сумата по кредита и улеснената процедура за
получаване на допълнителни парични средства/ и управлението /по
отношение на възможността за отлагане или намаляване на определен брой
погасителни вноски, събиране на сумите по кредита, правото на предсрочно
погасяване на договора без заплащане на лихва/ на кредита.
Разходите за допълнителните услуги, дължими по Договора за
8
допълнителни услуги от 20.06.2022г. попадат в обхвата на понятието „общи
разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и
на понятието "годишен процент на разходите“. Затова е следвало да бъдат
включени във формулата за изчисляване на ГПР по договора за потребителски
кредит, доколкото договорът за допълнителни услуги е пряко свързан с
договора за потребителски кредит. Този извод се налага от обстоятелството, че
страна и по двата договора е ответникът, престацията на изпълнителя по
договора за допълнителни услуги е извършване на действия по обслужване на
кредита, предвиденото възнаграждение е за действия, които обслужват
погасяване на задълженията по него, възнаграждението за услугата се дължи
на падежа на договора за кредит, включено е в погасителния план и се
заплаща по една и съща сметка с вноските по кредита. Впечатление правят и
клаузите, според които, ако длъжникът да поиска да изплати предсрочно
кредита или да упражни правото се да се откаже от договора, дължи
останалата неизплатена част от възнаграждението за допълнителни услуги.
Следователно договорът за допълнителни услуги няма самостоятелно
съществуване, а съществуването му е обусловено от съществуването на
договора за кредит. Затова договореното възнаграждение в размер на 107,38
лв. месечно е компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхващат от легално
дадената дефиниция в §1, т. 1 ДР ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимално допустимият размер на ГПР е пет пъти размера на законната
лихва.
Според заключението на приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обоснована е
компетентно изготвена, ГПР по договора е в размер на 48,90%. Ако в него се
включат разходите за допълнителни услуги от 1181,18 лв., ГПР би бил 448,54
%.. Този ГПР надвишава законово предвидения максимум по чл. 19, ал. 3 ЗПК-
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове към
20.06.2022г. от 64,80 % /(2,96 % основен лихвен процент на БНБ, определен
съгласно "Методика за определяне на основен лихвен процент", публикуван
на интернет страницата на банката +10 пункта) х5/. С невключването на
разходите за допълнителни услуги в ГПР потребителят е бил подведен
относно действителните разходи, които дължи по договора. С уговарянето на
възнаграждение за услуги по отделен договор, който е пряко свързан с
договора за кредит, но без възнаграждението да е включено в ГПР се
заобикаля изискването на чл. 19, ал. 3 ЗПК ГПР да не надвишава път пъти
законната лихва.
С разпоредбата на чл.9 от ЗЗД се урежда принципът на свободата на
9
договаряне, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, които
противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В тази
връзка следва да се вземе предвид, че според чл. 21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза
в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
В случая неприложим е чл. 26, ал. 4 ЗЗД и съдът не разполага с
правомощията да редуцира размера на ГПР до законово допустимия от
68,95%. С решение С-618/10 от 14.06.2012г. по дело Banco Espanol de Credito
срещу Joaquin Calderon Camino, постановено по преюдициално запитване
относно тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета
от 05.04.1993г. по неравноправните клаузи в потребителските договори и член
2 от Директива 2009/22/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2009г. относно
исковете за преустановяване на нарушения с цел защита на интересите на
потребителите, състав на СЕС постановява, че не се допуска правна уредба на
държава-членка, която дава възможност на националния съд, когато
констатира нищожността на неравноправна клауза в договор между продавач
или доставчик и потребител, да допълни договора, като измени съдържанието
на тази клауза.
В мотивите на решение С-421/14 от 26.01.2017г. по дело Banco Primus
SA срещу Jesus Gutierrez Garcia /т.71/ състав на СЕС приема, че видно от
текста на член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993г., националните съдилища са длъжни само да не прилагат
неравноправните договорни клаузи, така че те да нямат задължителна сила за
потребителя, но не са овластени да изменят съдържанието им. Договорът
трябва по принцип да продължи да действа без друго изменение освен
произтичащото от премахването на неравноправните клаузи, доколкото
съгласно нормите на вътрешното право съществува правна възможност така
да се запази договорът. Предвид обаче, че клаузата, с която се договаря
годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, същият не може да съществува без нея,
поради което нищожността на тази клауза, обуславя недействителност на
целия договор.
В заключение, предявеният от ищцата М. Х. иск за прогласяване на
нищожен на Договор за заем Микрокредит № 9032-00105094 от 20.06.2022г. е
основателен и следва да се уважи.
Предвид уважаване на главния иск, съдът не следва да се произнася по
евентуалния за прогласяване нищожността на клаузата за предоставяне на
допълнителни услуги.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски
има ищецът. Искането за заплащането им е заявено своевременно – с исковата
молба.
По делото са представени доказателства, че Х. е заплатил държавна
такса в размер на 63,10 лв. и депозит за възнаграждение за вещо лице в размер
10
на 360 лв. Поради уважаване на иска за прогласяване нищожността на
договора за паричен заем ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените разноски по делото в размер на общо 423,10 лв.
Тъй като ищецът е представляван от пълномощник, чието
възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адв.
Д. М. се дължи адвокатско възнаграждение за защита по предявения иск с
право основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, в размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения от 457,76 лв.
Съдът, намира, че така определеното възнаграждение е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и с извършените от процесуалния
представител правни действия в защита на интересите на своя доверител.
По изложените съображения, настоящият състав на районен съд
Пазарджик:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, във чл.
19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, по иска на М. Й. Х., ЕГН: ********** от гр. Пазарджик,
ул. „*********, против „Микро кредит“ АД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ №
137, ет. 3, на Договор за заем Микрокредит № 9032-00105094 от 20.06.2022 г.,
сключен между „Микрокредит“ АД, ЕИК: ********* и М. Й. Х., ЕГН:
**********.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, „Микро кредит“ АД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“,
бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ на М. Й. Х., ЕГН:
********** от гр. Пазарджик, ул. „*********, разноски по гр. д. 2019/2024 г.
на Районен съд Пазарджик, в размер на 423,10 лв. /четиристотин двадесет и
три лева и 10 ст./.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, Микро
кредит“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Младост“, бул. „Цариградско шосе“ № 137, ет. 3, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на адв. Д. М., действащ като Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с
Булстат № *********, с адрес на упражняване на дейността гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 125 -2, ет. 5, офис 5 -3, сумата от 457,76 лв.
/четиристотин петдесет и седем лева и 76 ст./, разноски за процесуално
представителство по гр. д. 2019/2024 г. на Районен съд – Пазарджик.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12