№ 2850
гр. Пловдив, 12.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503051 по описа за 2022 година
Производство по чл.278, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба адв. И. - Г.-Б., АК-Пловдив, като
пълномощник на Н. Н. Г. против Определение № 10613/ 04.10.2022г.
постановено по гр. д.№ 7532/ 2022г. по описа на Пловдивски районен съд, IV
бр. с., с което е прекратено производството по делото по предявените от
жалбоподателя против Й. И. Г. по чл.127 ал.2 СК и по чл.127а ал.2 СК, поради
липса на международна компетентност да разгледа и реши спора. По
изложени в частната жалба доводи се иска отмяна на обжалваното
определение и връщане на ПРС за разглеждане на предявените искове, както
и присъждане на разноски по делото.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените доказателства,
намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в преклузивния срок по
чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по
същество.
С предявената от жалбоподателя искова молба пред Пловдивски районен съд против
ответницата Й. И. Г. за решаване на спор за родителски права и местоживеене на роденото
от фактическото съпружеско съжителство между страните малолетно дете М. Н.ва Н.а, р.
30.01.2018г., са изложени фактическите обстоятелства, че страните са заминали да живеят
във Великобритания през 2019г., където ищецът започнал и работа, след което през м. април
1
2022г. ответницата напуснала жилището, а на 13.05.2022г. ищецът се прибрал в България
заедно с детето.
С ОИМ и последващите уточнения по него ответницата е оспорила предявената искова
молба като допустима, при неоспорване на фактическите обстоятелства, че страните са
заминали заедно с роденото от връзката им малолетно дете М. да живеят във
Великобритания през 2019г. , след което страните се разделили на 10.05.2022г. и се разбрали
детето М. да остане да живее при ответницата. След гостуване на ищеца с малолетното дете
при майката на ищеца на 13.05.2022г. обаче, без предупреждение ищецът заедно с детето
заминал в България. След сезиране на полицията били образувани две дела – наказателно
дело за отвличане на дете по Закона за отвличане на деца от 1984г. и такова за
настойничество. След завръщането на ищеца във Великобритания уведомил ответницата, че
малолетното дете е на „сигурно място“, а от органите на реда във Великобритания е бил
задържан на 30.05.2022г. В тази насока на изложените обстоятелства са представени от
ответницата писмени доказателства с надлежни преводи на Разпореждане от 05.07.2022г по
дело № : FD22Р00427 на Висш съд , Семейно отделение - Лондон, Великобритания, с приети
констатации, че на и около 13 май 2022г. детето да е имало и остава обичайно пребиваващо
в юрисдикцията на Англия и Уелс към датата на започване на това производство, като на
посочената дата детето неправомерно изведено от Англия , поради което и прието
съдилищата на Англия и Уелс да имат основна юрисдикция по въпроси, свързани с
родителските права спрямо детето съгласно членове 5 и 7 от Хагската конвенция за защита
от 1996г.
Въз основа на изложените от страните фактически обстоятелства и така представените от
ответницата писмени доказателства, районният съд е отчел факта, че към настоящия момент
Великобритания не е членка на ЕС, считано от 31.12.2020г., каквато е Република България,
поради което не е налице възможност за приложение на разпоредбите на Регламент (EO) №
2201/2003г относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителска отговорност. В случая се явява приложима
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от
1996г., ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 18.01.2006г. – ДВ, бр.9 от
27.01.2006г., обн., ДВ, бр.15 от 16.02.2007г, в сила от 1.02.2007г. от Република България,
както и от Великобритания през 2012г., влизаща в сила н Обединеното Кралство на 1
ноември 2012г. и която конвенция съгласно КРБ / чл.5, ал.4/ е част от вътрешното право и
има предимство пред българското законодателство, вкл. ГПК и КМЧП / чл.3 КМЧП/. С
оглед на това районният съд е направил обоснованият правен извод, че за настоящия казус
се следва приложение на Конвенцията за компетентността, приложимото право,
признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и
мерките за закрила на децата от 1996г. , според която компетентността на съда следва да се
определи въз основа на обичайното местопребиваване на детето /чл.5, параграф 1 от
Конвенцията/, което понятие е предмет на тълкуване в практика на СЕС, приемаща
2
обичайното местопребиваване да представлява вид териториална връзка , свързана с
пребиваването на територията на дадена държава и намерението на лицето да установи
центъра на своите интереси на територията на тази държава. При тези правилни правни
изводи е постановено обжалваното определение, с което е прието недопустимо при липса на
международна компетентност за разглеждане от българския съд на правния спор,
последният приет за разглеждане от чуждестранен съд по обичайното местопребиваване на
детето М..
С частната жалба обжалваното определение се намира за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано при оспорване да са налице заявените от
ответницата обстоятелства като основания по чл.7, ал.1 от Конвенцията,
чието приложение е намерено за настоящия случай, поради оспорване на
извода детето да е „прехвърлено и задържано незаконно“ в България. В тази
насока частният жалбоподател, чрез процесуалния си представител се
позовава на представена по делото Декларация – съгласие с нот. заверка на
подписите на двете страни с рег.№ 7266/ 10.06.2019г. на Нотариус Ст.К. – Н.а
– Пловдив за дадено изрично съгласие на ответницата за пътуване и престой
в чужбина, въз основа на която детето е пътувало през държавната граница.
Излагат се твърдения за наличие на противоправно поведение от ответницата,
въз основа на които се иска отчитането им като наведени доводи от ищеца,
доколкото Хагската конвенция защитава висшия интерес на детето. Оспорват
се като неактуални представените от ответницата в насока обосноваване
наличието на обичайно местопребиваване на детето във Великобритания
писмени доказателства относно фактите за посещаемостта на детето в детска
ясла и удостоверението за медицинска практика от 2020г, в насрещна насока
в която е представена от жалбоподателя с частната жалба Служебна бележка
изх.№ АСД – 02-70/ 26.09.2022г. на Детска градина „Бисер“ с. Труд, община
Марица, Пловд.област.
Частната жалба е неоснователна.
От изявленията на страните по делото не се спори, че страните при условията
на фактическо съпружеско съжителство са заминали за Великобритания още
през 2019г. заедно с малолетното си дете М. и се установили да живеят и
работят там. От този момент и насетне до м. май 2022г. страните не спорят, че
детето е живяло в чуждата държава с оглед установените от родителите
намерения да живеят и работят в тази държава, поради което и за детето са
уредени организационни форми за ползване на социални услуги, в каквато
3
насока са представените от ответницата писмени доказателства. Въвеждането
на оспорване с частната жалба за вероятна неактуалност на факта на ползване
на така посочените в тях социални услуги от детето, не може да обори
фактическия извод относно намерението и на двамата родители на
малолетното дете за установяване да живеят и работят в чужбина от 2019г
насетне и към настоящия момент, което се намира да е от значение за
определяне на обичайното местопребиваване и на детето . Представената
Декларация – съгласие с нот. заверка на подписите на двете страни с рег.№
7266/ 10.06.2019г. на Нотариус Ст.К. – Н.а – Пловдив за дадено изрично
съгласие и на двете страни по делото за пътуване и престой в чужбина е от
периода преди фактическата раздяла на страните, поради което не може да
бъде преценявана като актуална. Представената Служебна бележка изх.№
АСД – 02-70/ 26.09.2022г. на Детска градина „Бисер“ с. Труд, община
Марица, Пловд.област не може да опровергае извода, основан на съвкупната
преценка от обсъдените по-горе специфични за конкретния случай
фактически обстоятелства относно определяне на обичайното
местопребиваване на малолетното дете на територията на чуждата държава.
При преценка на висшия интерес на детето, не може да бъде направен
категоричен извод, че е в негова изключителна полза делото да бъде гледано
от български съд, доколкото от най-ранната си възраст детето е отглеждано
във Великобритания, поради което специализираните власти на посочената
държава имат поглед върху неговото развитие, за да могат да дадат
аргументирано становище по съществото на спора. Поради това само фактът
на пребиваването на детето към настоящия момент не обоснове
компетентността на българския съд да разгледа спора по чл.127 и чл.127а СК.
/ / Определение № 306/ 19.08.2022г. по ч.гр.д.№ 1270/ 2022г., ІV гр.с., ГК на
ВКС./
Съгласно чл.28 КМЧП съдът проверява служебно международната си
компетентност, поради което постановеното от районния съд определение, в
което установява липсата на международна компетентност да разгледа и реши
спора между страните поради установено обичайно местопребиваване на
малолетното дете М. се намира за правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I във връзка с чл.278, ал.4
4
ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 10613/ 04.10.2022г. постановено по гр. д.№
7532/ 2022г. по описа на Пловдивски районен съд, IV бр. с., с което е
прекратено производството по делото по предявените от адв. И. - Г.-Б., АК-
Пловдив, като пълномощник на Н. Н. Г. против Й. И. Г. по чл.127 ал.2 СК и по
чл.127а ал.2 СК, поради липса на международна компетентност да разгледа и
реши спора.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5