№ 20545
гр. София, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20241110138976 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Д. Д. Н., уточнена последователно с молба от
09.10.2024 г. и молба от 21.11.2024г., представляван от адв. М. М. срещу „ЕОС Матрикс“
ЕООД за признаване за установено в отношенията между страните, че вземанията по
издаден изпълнителен лист от 28.09.2011 г. по ч.гр.д. № 8998/2011 г. по описа на Районен
съд – Варна, както следва 362, 35 лв. – главница, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда до окончателно изплащане, 232, 36 лв. – възнаградителна лихва и 125 лв.
– съдебни разноски, са погасени по давност.
В исковата молба се твърди, че ответникът постоянно притеснявал ищеца и
семейството му с искане да му се заплатят определени суми. Това наложило да се извърши
справка при ЧСИ Д. П. - Я., с район на действие ОС-Варна и било установено, че срещу
ищеца имало образувано изп.д. № 20117110400826 с взискател „БНП ПАРИБА ПФ“ ЕАД.
Ищецът твърди, че никога не бил уведомяван за издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 8998/2011 г. по описа на РС-Варна нито за издадения въз основа на нея изпълнителен
лист, послужил и за образувано на посоченото изпълнително дело. Сочи, че последното
извършено изпълнително действие по образувано изп.д. № 20117110400826/2011 г. по описа
на ЧСИ Д. П. - Я. било от 06.02.2012 г., а именно наложен запор на вземания, поради това и
настъпила перемпция, изпълнителното дело било прекратено през 2023 г., а вземането за
което е образувано е погасено по давност. Впоследствие обаче срещу ищеца въз основа на
същият изпълнителен лист от 28.09.2011 г. било образувано ново изпълнително дело, а
именно изп.д. № 20247110400556 по описа на ЧСИ Д. П. - Я.. Ищецът твърди, че вземанията
по издадения изпълнителен лист били погасени по давност и не се дължат на кредитора.
Освен това сочи, че липсва основание за претендиране на сумите от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
доколкото изпълнителният лист е издаден в полза на трето неучастващо по делото лице и
няма данни за прехвърляне на вземанията. Моли за уважаване на предявения иск,
претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, подаден чрез юрисконсулт М., в който исковете се оспорват като
неоснователни. Ответникът твърди, че към датата на образуване на изп.д. № 20117110400826
по описа на ЧСИ Д. П. - Я. с район на действие ОС-Варна било в сила Постановление № 3
от 18.11.1980 г. на Пленума на Върховния съд и не е текла погасителна давност по
отношение на вземането, такава започнала да тече едва от 26.06.2015 г. след постановяване
на Тълкувателно решение №2 от 2015 г. на ВКС. Сочи още, че в периода от 26.06.2015 г. до
26.06.2020 г. погасителната давност била спирана на основание Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците. Твърди, че на 31.07.2020 г. било
предприето ново изпълнително действие, което прекъснало давността. Сочи, че
впоследствие било образувано изп.д. № 20247110400556 по описа на ЧСИ Д. П. - Я. с район
на действие ОС-Варна по молба на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в която е поискал и да
се извършват изпълнителни действия срещу длъжника, с което се прекъсвала давността.
Твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и „ЕОС Матрикс“ ЕООД
настъпило частно правоприемство, като прилага към исковата молба уведомление за
настъпилата цесия. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.06.2011г. по ч.гр. д. № 8998/2011г. на Районен съд – Варна,
е издаден изпълнителен лист, по силата на който Д. Д. Н. е осъден да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата от 362,35 лв. – неплатени вноски по договор за
потребителски кредит № CASH – ********/29.09.2007г., ведно със законната лихва, считано
от 15.06.2011г. до окончателното плащане, сумата от 75,97 лв. – печалба по договор, 156,39
лв. – мораторна лихва за периода от 07.12.2007г. до 15.06.2011г., както и сумата от 125 лв. -
разноски по гражданското дело.
В подкрепа на твърденията в исковата молба и отговора на исковата молба страните са
направили доказателствено искане по реда на чл. 192 ГПК за изискване на препис на изп. д.
№ 826/2011г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я.. С уведомление с изх. № 14130/29.05.2025 г.
съдебният изпълнител е предоставил информация, че изпълнителното дело е унищожено с
Протокол от 25.01.2025г. /л. 48/. На гърба на приобщения по делото изпълнителен лист се
съдържа отбелязване, че процесното изпълнителното производство е било прекратено на
06.03.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като не е отбелязана датата на последното
изпълнително действие. Отразени са и суми, постъпили през 2012 г. в погашение на
паричното задължение на обща стойност от 680 лв., както и три плащания към взискателя в
размер на 575,98 лв., осъществени през 2012 г. и 2013 г.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че на
22.04.2024 г. по молба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД е образувано изп. д. № 556/2024 г. по описа
на ЧСИ Д. П. - Я. срещу Д. Д. Н.. В сезиращата молба е инкорпорирано искане да бъде
изпратена покана за доброволно изпълнение и уведомление до длъжник за извършената
цесия от 13.07.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и „ЕОС Матрикс“
ЕООД. На изпълнителния орган е възложено извършването на имуществено проучване,
включващо справки относно регистрирани трудови доходи, пенсия и открити банкови
сметки на името на длъжника, като при установяването на такива изпълнителният орган е
овластен да наложи запор.
Към молбата е приложен Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
13.07.2020 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ и „ЕОС Матрикс“
ЕООД, по силата на който първото дружество прехвърля пет портфолиа от вземания на
ответника, индивидуализирани в Приложение № 1 – Списък на вземания, срещу покупна
2
цена, която не е отбелязана в сделката. От съдържанието на въпросното приложение е
видно, че под № 330 е посочен Договор за кредит № CASH – ******** с кредитополучател
Д. Д. Н. в размер на 362,35 лева. Сред приложенията към иницииращата молба е и
пълномощно с упълномощител Д. Т. Д. като заместник-управител на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, по силата на което цесионерът е овластен да уведомява всички
длъжници за сключения Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.07.2020 г.
Представено е и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирано до ищеца, като липсват данни
същото да е достигнало до адресата.
С постановление от 22.04.2024 г. съдебният изпълнител е постановил образуване на
изпълнително производство, уведомяване на длъжника и НАП за започналото изпълнение,
извършване на имуществено проучване, както и налагане на запор върху вземанията на
длъжника към „Юробанк България“ АД и „Изипей“ АД. На основание чл. 80 ЗЧСИ са
определени авансови такси в размер на 80,60 лв. и пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ
на стойност от 139,84 лв. Установява се, че в изпълнение на процесната молба са изпратени
запорни съобщения до „Изипей“ АД и „Юробанк България“ АД, които са връчени на третите
задължени лица на 26.04.2024г.
От материалите по делото се установява, че с молба с вх. № 23522/ 25.06.2024г. /л. 51/
взискателят е извършил уточнение за актуалния размер на задължението към 17.06.2024 г.
На 27.06.2024 г. в деловодството на изпълнителния орган е постъпило искане
принудителното изпълнение да бъде насочено върху вземанията на длъжника към „Изипей“
АД /л. 52/. Към молбата е представено и платежно нареждане от 20.06.2024 г.,
удостоверяващо извършен превод в размер на 18 лв. по специалната банкова сметка на
съдебния изпълнител с основание „00556/2024 т.9“.
По делото е представено постановление от 29.06.2024 г., с което изпълнителният орган
е наложил запор върху притежаваните от ищеца пътни превозни средства, както и
извлечение от Информационната система за единна входна точка за запори и платформа за
електронни публични търгове за вписан запор върху лек автомобил „Ф. П.“ с рег. №
*********. Установява, че запорно съобщение е изпратено и до длъжника, като съгласно
известие доставяне с № 4110013061594 същото е връчено на 08.07.2024г. на Р. Н.а в
качеството на родител.
На 30.07.2024 г. ответното дружество е депозирало ново искане принудителното
изпълнение да се насочи върху лек автомобил с рег. № *********. Към молбата е приобщено
платежно нареждане от 26.09.2024 г. за преведена по сметка на съдебния изпълнител сума в
размер на 30 лв. с основание „00556/2024 т. 9 т. 4“.
От събраните писмени доказателства е видно, че на 06.03.2025 г. взискателят е поискал
ново имуществено проучване относно регистрирани на името на длъжника банкови сметки,
трудови договори или доходи от пенсия. Като приложение към молбата е представено
платежно нареждане за заплатена такса по т. 31 ТТРЗЧСИ на стойност от 16 лв.
С молба с вх. № 11187/08.04.2025 г. и на основание чл. 427, ал. 1 ГПК ответникът е
отправил искане изпълнителното дело да бъде прехвърлено на ЧСИ С. Я. с оглед
необходимостта от извършване на изпълнителни действия в друг съдебен район. Към
молбата е приложено платежно нареждане за преведена по сметка на ЧСИ Д. П. - Я. сума в
размер на 26,20 лв. с основание „0556/2024 т. 31 т.4“.
От приетите по делото писмени документи се установява, че изпратеното по реда на
чл. 427, ал. 1 ГПК изпълнително е образувано под № 1887/2025г. по описа на ЧСИ С. Я.. С
разпореждане от 20.05.2025 г. съдебният изпълнител е разпоредил образуване на
изпълнително производство, уведомяване на длъжника и НАП за започналото изпълнение,
извършване на имуществено проучване, както и налагането на запор върху вземанията по
банковите сметки на длъжника, както и върху притежаваните от него моторни превозни
3
средства. В разпореждането е отразено заплащането на авансови такси в размер на 170,80
лв. към ЧСИ Д. П. - Я., като на основание чл. 80 ЗЧСИ са определени и 146 лв. обикновени
такси по ТТРЗЧСИ.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Доколкото правният интерес представлява абсолютна процесуална предпоставка,
обуславяща съществуването и надлежното упражняване правото на иск, за която съдът следи
служебно, то следва да бъдат изложени мотиви досежно допустимостта на настоящото
производство. Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е
издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и
само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили
след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание,
ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване
възможността за иницииране на ново изпълнително производство - /в този смисъл
Определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС,
Определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о.,
Определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/2016 г., І т. о., Определение №
95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о./. Наличието на изпълнителен титул и
оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по
изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от
предприетата защита. При това положение и въведените в исковата молба твърдения за
издаден в полза на ответника изпълнителен титул за горепосочените суми, за чието
събиране е иницииран изпълнителен процес, то предявеният иск се явява допустим и следва
да бъде разгледан по същество.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, който намира правната си
квалификация в чл. 439 ГПК. Основателността на исковата претенция е обусловена от
установяването в условията на пълно и главно доказване от ищеца, че в полза на ответника е
издаден изпълнителен лист за процесните суми, въз основа на изпълнително основание,
както и твърдените положителни факти, в това число и правопогасителното си възражение,
че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията. В доказателствената
тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респективно
настъпването на факти, обуславящи спирането или прекъсването на предвидения давностен
срок.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени обстоятелствата, че въз основа на заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 8998/2011г. на Районен съд – Варна е издаден
изпълнителен лист от 28.09.2011г., както и че въз основа на издадения изпълнителен лист са
образувани последователно изп. д. № 826/2011г. и изп. д. № 556/2024г. по описа на ЧСИ Д.
П. - Я., с район на действие ОС – Варна.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има
установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила
заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на
обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е
разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните
способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за
4
влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение №
480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г.
по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. №
2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г.
по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на
пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. В тази връзка, следва да се
отбележи, че релевираните с исковата молба възражения срещу обявяването на процесния
договор за кредит за предсрочно изискуем, срещу началния момент на забавата и срещу
дължимите суми, са преклудирани от силата на присъдено нещо, поради което същите не
подлежат на разглеждане и пререшаване в настоящото производство.
Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва
да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение
№ 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021
г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. №
1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., в това число и относно спорните лихви – в този смисъл
Определение № 480/19.07.2013г. по ч.гр.д. № 2566/2013г. по описа на IV г.о на ВКС,
Определение № 318/09.07.2019г. по ч.гр. д. № 2108/2019г. по описа на IV г.о. на ВКС,
Определение № 443/30.07.2015г. по ч.т.д. № 1366/2015г. на II т.о. на ВКС, Решение №
37/24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г. по описа на IV г.о. на ВКС, Решение №
118/07.07.2022г. по гр. д. № 4063/2021г. на III г.о. на ВКС. Поради тези съображения
настоящият състав намира, че приложим в случая е петгодишният давностен срок за всички
спорни вземания, в това число и тези с периодичен характер за изтеклите лихви и разноски.
В това отношение, неоснователни се явяват доводи на ищеца за приложимост на
тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Този срок би бил приложим, ако се касае
за вземания за лихви, неустойки и т.н., неустановени със съдебно решение или заповед за
изпълнение, респективно за вземания, удостоверени в несъдебни изпълнителни основания
по чл. 237 ГПК /отменен/, каквато не се явява разглежданата хипотеза.
Процесната Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 8998/2011г. на Районен
съд – Варна е издадена на 16.06.2011 г. В исковата молба на различни места заповедта е
посочена като издадена по реда на чл. 410 ГПК, а след това - по чл. 417 ГПК. С цел да се
внесе яснота следва да се отбележи, че по аргумент от чл. 416, ал. 1 и 418, ал. 1 ГПК
разглежданата хипотеза касае заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, тъй като изрично е
посочено в изпълнителния лист, че заповедта подлежи на изпълнение по чл. 416 ГПК, както
и от факта, че същите са постановени на различни дати. По делото ищецът не е ангажирал
доказателства, от които да се направи обоснован извод в кой момент се е стабилизирало
изпълнителното основание. По силата на чл. 414, ал. 2 ГПК /в редакцията, действаща към
издаването на заповедта/, длъжникът е разполагал с двуседмичен срок от връчването на
заповедта да депозира възражение. При липса на данни за връчване и дали това процесуално
право е упражнено, може да се направи обоснован извод, че Заповедта за изпълнение се е
стабилизирала на 28.09.2011 г. /датата, на която е издаден изпълнителният лист/. Правният
спор се концентрира относно това дали след влизане в сила на заповедта са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност, доколкото в исковата
молба се твърди, че такива не са предприети.
Съгласно ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемането
на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В
мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия,
прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор,
5
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т. н., както и действията, с които
давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е
посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение,
извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на
имущественото състояние на длъжника и др. Давност не тече, ако кредиторът е поискал
извършване на изпълнителни действия, но съдебният изпълнител бездейства и не
предприема изпълнение по различни причини, независещи от волята на кредитора – виж
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, решение № 37 от
24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни
института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици:
давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията не го изключва – обратно,
тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това
съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ
се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е
образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ – така и т. 3 от ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС.
В чл. 116, б. "в" ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Двугодишният срок за
перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение
(включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или
поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря – след
направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така
осуетява неговото прилагане.
Относно обстоятелството, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на
давността виж практиката на ВКС - определение № 337 от 21.07.2022 г. по ч. т. д. №
854/2022 г. на I т. о., решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на г. о. на ВКС,
решение № 127 от 12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на III г. о. на ВКС, определение №
248 от 01.04.2021 г. по гр. д. № 3657/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 93/17.05.2021 г. по
гр. д. № 2766/2020 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.
на IV г. о. на ВКС, решение № 126 от 28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. на III г. о. на ВКС.
Както беше посочено безспорно между страните е обстоятелството, че за
6
удовлетворяване паричното притезание на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, е
образувано изп. д. № 826/2011 г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я. срещу Д. Д. Н.. Единствените
данни по делото относно точния момент на иницииране на изпълнителния процес се
съдържат в исковата молба, според която делото е образувано през месец октомври 2011 г.,
като на 06.02.2012 г. принудителното изпълнение било насочено върху трудовото
възнаграждение на длъжника, получавано от „Комфорт“ ООД. Тези твърдения представляват
признание на неизгодни за страната факти, които съобразно чл. 175 ГПК подлежат на
преценка от съда с оглед на всички останали обстоятелства по делото. От съвкупния анализ
на събраните доказателства настоящият състав намира, че признанието не е изолирано, а
кореспондира с останалите доказателства, поради следните съображения: От една страна,
изпълнителният титул датира от 28.09.2011 г., която дата хронологично прехожда посочения
от ищеца период на образуване. Твърдението за датата, на която е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника, е в синхрон с постъпленията на парични средства,
отразени на гърба на изпълнителния лист, които могат да послужат като индиция за
успешно приложен изпълнителен способ. Между твърдяната дата на образуване и датата на
изпълнителното действие е изтекъл период от около 3 месеца, който към 2012 г. се явява
обичаен и нормален, като се държи сметка за времето, което е необходимо за снабдяването
със справки относно имущественото положение на длъжника поради липсата на клиентски
приложения, предоставящи дистанционен и бърз достъп до тази информация, както и при
отчитане на времето, нужно за връчване на запорното съобщение.
Поради изложените съображения, настоящият състав счита, че изпълнителното
производство е било образувано през октомври 2011 г. С ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС се възприе, че погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно вземанията по изпълнителни дела, образувани до
приемането на ТР № 2/26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, какъвто се явява и
настоящият казус. Давността за тези вземания започва да тече от 26.06.2015 г., тъй като до
посочената дата е обвързващо тълкуването, дадено с Постановление № 3 от 1980 г. на
Пленума на Върховния съд. Освен делото да е образувано преди 26.06.201 5г. обаче е
необходимо и кумулативното наличие на две предпоставки: надлежно волеизявление за
принудително изпълнение на едно неудовлетворено притезание, извършено пред
компетентен държавен орган и да е налице висящо изпълнително производство.
От събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства се налага заключение,
че вторият компонент е отпаднал. Както беше посочено, препис на изп. д. № 826/2011 г. не е
представен в настоящото производство, за да се извърши преценка дали сезиращото
волеизявление е надлежно. Предвид предприетото на 06.02.2012 г. изпълнително действие и
произтичащото от чл. 426, ал. 3, вр. с чл. 129 ГПК задължение на съдебния изпълнител да
следи за редовността на процесуалните действия на страните в хода на процеса, може да се
направи обоснован извод, че сезиращата молба е отговаряла или е била приведена в
съответствие с изискванията на процесуалния закон. Следователно, приложими се явяват
съжденията, възприети с ТР 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според
които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото изпълнителният орган дължи подчинение на издадения изпълнителен лист, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие
по принудително изпълнение. Следователно, както давностният, така и перемпционният
срок са били прекъснати с наложения на 06.02.2012 г. запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника.
Отразените на гърба на изпълнителния лист постъпления по изпълнителното дело в
погашение на процесните задължения, респективно извършените по реда на чл. 455, ал. 2
ГПК плащания към взискателя предоставят информация единствено за годината, но не и за
точния период, през който са осъществени. Същевременно, по делото не се съдържат данни
в периода от 06.02.2012г. до 26.06.2015 г. да са извършвани искания за прилагане на
7
изпълнителни способи, нито да са предприемани изпълнителни действия. Дори да се приеме,
че плащанията са осъществени във възможно най-късния момент на 2012г. – 31.12.2012 г., то
отново към 26.06.2015г. не е налице елементът висящност, тъй като към 02.01.2015 г.
изпълнителното дело би подлежало на прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При съблюдаване на съжденията, дадени с ТР № 3/28.03.2023г. по т.д. № 3/2020г. на ОСГТК
на ВКС, се налага заключение, че погасителната давност за процесното вземане е започнала
да тече от 02.01.2015 г., а крайният момент на давностния срок е 02.01.2020 г.
От събраните в хода на производството писмени доказателства не се установява в
периода от 02.01.2015 г. до 02.01.2020 г. да са депозирани искания от взискателя за
прилагане на изпълнителни способи или да са извършвани изпълнителни действия. На гърба
на изпълнителния лист е отразено, че изп. д. № 826/2011г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я. е било
прекратено на 06.03.2019г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Липсва отбелязана дата, на
която е осъществено последното изпълнително действие. По делото не е представено и
постановление за прекратяване, което в случаите по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдържа
констатация на изпълнителния орган за настъпилото прекратяване при съобразяване и
отразяване датата на последното изпълнително действие. При това положение, само от
обстоятелството, че изпълнителното производство е прекратено през 2019 г. не може да се
направи извод, че в неговия ход са извършвани искания и действия, които са от естество да
прекъснат давностния срок. Аргумент в тази насока може да бъде изведен от същността на
постановлението по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – перемпцията настъпва по силата на закона, а
постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира този факт /в този смисъл
ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Доказателствената тежест за установяването на фактите, обуславящи спиране или
прекъсване на погасителната давност, е възложена върху ответника, което му е указано с
Определение № 21156 от 14.05.2025 г. В подкрепа на своите твърдения за прекъсване на
давностния срок в указания период същият не е ангажирал доказателства, с каквато правна
възможност е разполагал. От една страна, следва да се държи сметка, че екземпляр от
постановлението за прекратяване се връчва на взискателя, тъй като същият е активно
легитимиран да обжалва прекратяването – арг. чл. 435, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 7, ал. 2 ГПК.
Отделно от това, съобразно чл. 10, ал. 2, т. 6 от Наредбата за служебния архив на ЧСИ
архивната книга съдържа номер и дата на запазените документи и кратко описание на
съдържанието им. С протоколно определение от 17.06.2025 г. на ответника е била
предоставена възможност да изрази становище относно доказателственото искане на ищеца
за представяне на протокола за унищожаване, съдържащ описание на запазените документи,
както и на самите документи, от която възможност същият не се е възползвал. При това
положение, следва да се приложат последиците по чл. 154, ал. 1 ГПК, като се приеме, че
недоказаният факт е неосъществил се факт. Следователно, в периода от 02.01.2015г. до
02.01.2020 г. не са искани и не са предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат
давностния срок, поради което и възможността за принудително събиране на изпълняемото
право е погасена.
В настоящото производство не се установи, нито се твърди ищецът да е извършвал
отказ от изтеклата в негова полза погасителна давност, за да се заличат нейните последици.
Депозираните в хода на изп. д. № 556/ 2024г. по описа на ЧСИ Д. П. - Я. молби за прилагане
на изпълнителни способи са съобразени с изискванията на процесуалния закон, валидни са и
предприетите въз основа на тях действия на процесуална принуда. Доколкото обаче
спирането и прекратяването на давностния срок предполагат последният да не е изтекъл, то
не е възможно нито исканията, нито предприетите действия да породят целения с тях ефект
– спиране, респективно прекъсване, поради което и тяхното обстойно разглеждане се явява
безпредметно.
Що се касае до извършеното в хода на изпълнителното производство прехвърляне на
8
процесните вземания, следва да се отбележи, че същото е породило целените от страните
правни последици. Вземането, предмет на сделката, е прехвърлимо, конкретизирано в
Приложение № 1 – Списък на вземания - основанието, от което произтича, длъжника, както
и неговия размер, поради което следва да се приеме, че последното е достатъчно
индивидуализирано и валидно прехвърлено на цесионера. Представеният договор е
подписан и от двете страни, поради което на основание чл. 180 ГПК се полза с формална
доказателствена сила относно авторството. При това положение и при съобразяване, че
уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, то
следва да се приеме, че с въпросната сделка надлежно е прехвърлено изпълняемото право,
обективирано в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист от 28.09.2011 г.
Обстоятелството, че се установи към този момент вземането да е естествено не рефлектира
върху прехвърлителния ефект, тъй като чл. 99, ал. 1 ЗЗД не установява забрана предмет на
цесия да бъдат и естествени права. Предвид гореизложените съображения, разглеждането на
въпроса за уведомяването на длъжника и противопоставимостта на изпълнителните
действия след 02.01.2020 г. се явява безпредметно.
При тези мотиви съдът намира, че взискателят не е бил активен в хода на
изпълнителното производство, като по делото не се установи в периода от 2012 г. до
22.04.2024 г. да са правени искания за прилагане на изпълнителни способи или да
предприемани изпълнителни действия, които да прекъснат давностния срок. При това
положение се налага извод, че вземанията, обективирани в процесния изпълнителен лист, са
погасени поради изтекла давност, а предявената искова претенция се явява частично
основателна.
С исковата молба и уточняващи молби от 09.10.2024 г. и 21.11.2024г. е посочена
възнаградителна/мораторна лихва в размер на 232,36 лв., която не сума не кореспондира с
посочената в изпълнителния лист. Следователно, исковата претенция следва да бъде
уважена до посочения в изпълнителния титул размер на мораторната лихва – 156,39 лв., а в
останалата част – отхвърлена като неоснователна.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски
възниква в полза и на двете страни. В установения срок е депозиран списък по чл. 80 ГПК, с
който се претендира заплащането на сумата от 500 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение и сумата от 50 лв. – заплатена държавна такса. Представени са и писмени
доказателства за тяхното осъществяване. При това положение, неоснователни се явяват
доводите на ответника за недължимост на разноски. С отговора на исковата молба е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар, което
съдът счита за неоснователно. Съобразявайки Решение по д. С-438/2022г. по описа на Съда
на Европейския съюз настоящият състав намира, че претендираното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно. Делото действително не се отличава с правна и
фактическа сложност, но процесуалният представител на ищеца е подал искова молба,
участвал е активно в процеса на доказване и се е явил в проведените открити съдебни
заседания, поради което и уговореният и платен хонорар не е прекомерен. Държейки сметка
за уважената от иска, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 491,
92 лв. Ответникът не е представил списък, претендира разноски с отговора на исковата
молба. Като взе предвид вида и количеството на предоставената правна помощ и
съобразявайки чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. чл. 23 и сл. НЗПП, настоящият състав намира, че в
полза на ответната страна се следва сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С
оглед отхвърлената част от иска, в полза на ответника следва да се присъдят 10,56 лв.
Мотивиран от гореизложеното, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. Д. Н., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: **************************************, иск с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено спрямо „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, че не
дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата от 362,35 лв. – неплатени вноски по договор за
потребителски кредит № CASH – ********/29.09.2007г., ведно със законната лихва, считано
от 15.06.2011г. до окончателното плащане, сумата от 156,39 лв. – мораторна лихва, както и
сумата от 125 лв. - разноски по гражданското дело, за които вземания е издаден
изпълнителен лист от 28.09.2011г. по ч.гр. д. № 8998/2011г. по описа на Районен съд – Варна
въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.06.2011г., поради погасяване по
давност, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 156,39 лв. до пълния предявен
размер от 232,36 лв., представляваща мораторна лихва.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, да заплати на Д. Д. Н., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: **************************************, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 491, 92 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Д. Д. Н., ЕГН: **********, със съдебен адрес:
**************************************, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков – Казанджията“
№ 4-6, сумата от 10,56 лв. – разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10