МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД
№ 90 ПО ОПИСА ЗА ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД ЗА 2017 ГОДИНА
На 30.01.2017 год. Варненската окръжна прокуратура е внесъл във ВОС обвинителен
акт № 5, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимите
К.Д.Т. и И.М.М., за извършени от тях престъпления
както следва:
По отношение на подс.Т. за това, че:
-на 22.03.2016 год. в гр.Провадия, обл.Варна,
се съвкупил с лице от женски пол ненавършило 14 годишна възраст - А.Л.С. ЕГН **********,
като я принудил към това със сила и заплашване - престъпление по чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.1, т.2
от НК;
- на 22.03.2016 год. в гр.Провадия, обл.Варна,
в съучастие като съизвършител с И.М.М. ЕГН **********, отнел чужди движими вещи - чифт златни
обеци с общо тегло 5 грама, 14 карата, на стойност 250,95 лв.; златен синджир с
тегло 4,25 грама, 14 карата, на стойност 213,31лв.; златен пръстен със сини и
бели камъчета с тегло 4,4 грама, 14 карата, на стойност
220,84 лева; златна гривна с тегло 4 грама, 14 карата, на стойност 200,76 лева;
всичко на обща стойност 885.86 лева от владението на А.Л.С. ЕГН **********, с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът
е придружен с убийството на пострадалата А.Л.С.- престъпление по чл.199, ал.2, т.2 предл.1, вр.чл. 198, ал.1, вр.чл.20, ал.2
от НК.
По отношение на подс.И.М. за това, че на 22.03.2016 год. в гр.Провадия, обл.Варна, в съучастие като съизвършител
с К.Д.Т. ЕГН **********, отнела чужди движими вещи - чифт златни обеци с общо
тегло 5 грама, 14 карата, на стойност 250,95 лв.; златен синджир с тегло 4,25
грама, 14 карата, на стойност 213,31лв.; златен пръстен със сини и бели
камъчета с тегло 4,4 грама, 14 карата, на стойност
220,84 лева; златна гривна с тегло 4 грама, 14 карата, на стойност 200,76 лева;
всичко на обща стойност 885,86 лева от
владението на А.Л.С. ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребила за това сила и грабежът е придружен с убийството на
пострадалата А.Л.С. - престъпление по
чл.199, ал.2, т.2, предл.1, вр.
чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК.
В с.з. подсъдимите изразяват съжаление за случилото се, молят за
минимално наказание.
В с.з. е направено искане от страна на двамата подсъдими за приложение на
разпоредбата на чл.371, т.2 НПК, като производството по делото премине по реда
на съкратеното съдебно следствие, тъй като признават всички факти така, както
са отразени в обвинителния акт.
В с.з. представителят на прокуратурата поддържа обвинението по чл.199,
ал.2, т.2 НК и предлага да се определи наказание „доживотен затвор”, като
същото следва да бъде заменено с "лишаване от свобода" за срок между
20 до 30 години, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.2 НК, а за престъплението
по чл.152 НК на подс.Т. да бъде наложено наказание
"лишаване от свобода" към максималния размер.
В с.з. като частни обвинители и граждански ищци са конституирани
родителите на убитата А.С., като баща й-Л.Д. е предявил граждански иск
солидарно срещу двамата подсъдими, с който претендира причинени му в резултат
на деянието неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., ведно със законната
лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
С.А., майка на пострадалата, е предявила граждански иск за причинените й
в резултат на деянието неимуществени вреди срещу всеки от подсъдимите в размер
на 150 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
Поверениците на
двамата претендират пред съда за уважаване изцяло на предявените граждански
искове, а по отношение на наказанието молят то да бъде "доживотен затвор"
със съответната редукция, предвидена в разпоредбата на чл.58а НК.
Защитниците на подсъдимите излагат становище, че наказанията, които
следва да им бъдат наложени трябва да бъдат определени към минималните размери,
предвидени в разпоредбите на закона, предвид младата им възраст и съжалението
им за извършеното и направените от тях самопризнания, като считат, че тези
наказания, биха постигнали целите на специалната превенция.
От фактическа страна съдът
приема за установени следните обстоятелства:
Подсъдимата И.М. и подсъдимият К.Т. се познавали, като от края на 2015
год. станали интимни приятели. Те решили да живеят заедно, като първоначално
били на квартира в гр.Варна, а впоследствие се преместили да живеят при бащата
на Т. в гр.Провадия. Двамата подсъдими нямали никакви доходи, като от време на
време подсъдимият си намирал работа в строителството, без да е имал трудови
договори за това.
Пострадалата А.С., която наричали С. и към инкриминираната дата била
13-годишна, живеела в гр.Провадия, заедно с баба си св.М.Й.А., която наричали Гиска. Те били в
дома на С.А. /Анифе/, заедно с по-малката сестра на А. - Д.С. М. /М./.
Родителите на двете деца - свидетелите С.А. и Л.С.Д./Тото/ били разделени, но и
двамата живеели и работели в Германия, поради което бабата се грижила за децата
им. Първоначално в същата къща живеела и най - голямата внучка на св. А. - М.Л.С.
/Г./, но към инкриминираната дата тя била при майка си в Германия, тъй като
била бременна, а се разделила с мъжа си.
През пролетта на 2016 год. св.М.А. и двете й внучки се преместили да
живеят в гр. Провадия на адрес „Х. Смирненски" №35, за да се грижат за св.Р.А.,
майка на М.А., която била болна. На този адрес имало няколко постройки, които
се обитавали от различни роднини по родство и сватовство.
На същия адрес живеели сестрата на Р.А.- Д. с двете й дъщери - св. З. Д. Й.
/Ф./ и св. С.Б.А./С./ с трите си деца и мъжа си Андон Т.С.. Последният бил полубрат по бащина линия на подс.Т..
От месец февруари 2016 год. в една от постройките на същия адрес,
обитавана от св.Т.С.М. се настанили да живеят двамата подсъдими, заедно с брата
на Т. - свидетелят Е.Т.С. и двете му сестри К. Т.С. и А.Т.М..
Семейството на пострадалата С. имало по-добри битови условия, редовно
получавали средства, изпращани от роднините им в Германия. Момичето постоянно
носело върху себе си златни накити - обици с общо тегло 5 грама, с кръгла форма
и модел -усукани халки, пръстен със специфична форма със сини и бели камъчета с
тегло 4,4 грама, гривна с тегло 4 грама, синджир, на
който било изписано име, с тегло 4,25 грама, като всички били 14 карата.
М.А. не разрешавала на внучката си А. да напуска сама дома й. Дори до
близък магазин ходела придружавана поне от една от двете й братовчедки-
свидетелките З.Й. или С.А.. Вечер най - много до 21 часа й било позволено да
бъде извън къщата и то стояла отпред на тротоара, където общувала предимно с
роднини или техни родственици по сватовство. Нощем
спяла в едно легло с баба си. Пострадалата спряла да ходи на училище от
м.ноември 2015 год. като имали намерение с баба й и по-малката й сестра да
заминат за Германия при майка й и кака й.
А.С. притежавала мобилен телефон, в който нямало сим
- карта, но на него можела да ползва интернет, като обикновено посещавала фейсбук, скайп и месинджър, чрез които комуникирала с приятелите си. Към м.
март 2016 год. си пишела със св. Е.Х.Я., който живеел и работел в Англия. Те се
били харесали преди това, като за около 3-4 месеца през 2015 год. излизали на
разходки, но роднините й били против връзката им и й забранили да се виждат,
тъй като св. Е.С. бил брат на мъжа на братовчедка й С.Б.А., поради което
двамата престанали да общуват дори по скайп. Докато
били приятели двамата не са имали интимни отношения.
Пострадалата общувала и с различни други момичета и момчета в социалната
мрежа, но нямала по-близка връзка с никой от тях.
Двамата подсъдими ежедневно посещавали дома на пострадалата А.С., където
пиели кафе с роднините й и си говорили с нея. Те забелязали златните накити,
които носила и решили, че могат да ги отнемат и от продажбата им да си набавят
парични средства. Най-трудно за подсъдимите било да изведат пострадалата сама
от дома й. Начин за това се оказало предложението на Т. да пушат марихуана,
което заинтригувало малкото момиче.
На 21.03.2016 год. Т. и М. пили кафе в къщата на пострадалата С.. Подсъдимият
й предложил да пушат марихуана, с което тя се съгласила, но тъй като баба й
била в къщата, не й позволила да излезе. През остатъка от деня и вечерта всички
били в къщата и очаквали раждането на бебето на М С.. След полунощ от Германия
се обадила майка й- С.А. и съобщила, че бебето се е родило, което зарадвало
всички роднини, които започнали да се черпят, като си легнали около 4 часа на
следващия ден. Сутринта пострадалата С. се оплакала на баба си и братовчедка
си, че я болял корема и вероятно ще й дойде месечния цикъл, поради което си
сложила превръзка, като нямала желание да напуска дома си.
На същия ден- 22.03.2016 год. Т. и М. отново посетили около обяд дома на
пострадалата С.. Св.М.А. им направила кафе, след което излязла, тъй като
трябвало да пусне спешно по факс до Германия удостоверението за раждане на М С.,
което й било необходимо при изписването й от болницата. В къщата останали двамата
подсъдими, пострадалата А.С. и свидетелите Р.А. и З.Й.. Т. използвал
отсъствието на баба й и веднага предложил на пострадала С. да отидат да пушат
марихуана и тя се съгласила. Подсъдимите тръгнали първи от къщата, а малко след
тях от там излязла и пострадалата С., която ги настигнала. Тя била по чехли на
бос крак, с черно платнено палто /яке/ върху домашните си дрехи - розова блузка
със сиви ромбчета, надолу обута със синьо с бели звездички долнище на пижама и
дори не си взела мобилния телефон. Т. предложил да отидат в изоставената сграда
на бившия ресторант „Ловен дом", която не била далече, като предложението
му било прието от двете момичета. Под предлог да не ги види никой, тримата
влезли в сградата. Слезли на полуетажа с желязна цистерна, върху която Т.
сложил марихуана, от която започнал да прави цигара като с ножичката, която
винаги носел в себе си, я нарязал и я смесил с тютюна от обикновена цигара. Подс.М. отишла да купи още тютюневи цигари на дребно, с
които да смесят марихуаната. Като останали сами, Т. отвел пострадалата С. по
стълбите в мазата на сградата. По пътя надолу чехлите се изхлузили от краката
на пострадалата. При слизането надолу Т. бутал пострадалата, стискал я с
пръстите си за лявата китка и я пробол повърхностно с ножицата на няколко места
по шията, за което са установени обективни данни по тялото й при извършената
впоследствие експертиза. Т. завел пострадалата в последното помещение с достъп
от към коридора, което в дъното си било тъмно. До това помещение се стигало
напряко и по продължението на стръмната и извита стълба от полуетажа, но
подходът от там бил по- труден, тъй като имало натрупани строителни отпадъци
върху стълбите.
Т. съборил на земята С., събул долницата на
пижамата й, заедно с бельото и с ножицата я наранил повърхностно по корема
няколко пъти. Т. осъществил вагинално и анално проникване. Непосредствено след
това, при двамата отишла подс.М.. Тя застанала зад
пострадалата С., преметнала през врата й син плетен пуловер с бежови /бели/
ръкави, намерен в изоставената сграда и започнала да я души като със сила
дърпала двата края на преметнатия през шията на пострадалата ръкав на пуловера.
В същото време Т., който бил с лице към пострадалата, свалил златните й накити
- обици, синджир, пръстен и гривна - и ги поставил в джоба на панталона си,
след което, я хванал за шията с дясната си ръка и също започнал да я души като
здраво я стискал за гърлото. Само след няколко минути, при действието на едновременно
упражнения натиск върху шията и от двамата извършители, пострадалата била
умъртвена.
Подсъдимите придърпали тялото на пострадалата в северозападния ъгъл,
който бил и най-тъмната част от помещението, обули й долницата
с бельото, като по седалището и петите на пострадалата С. останало зацапване от
пръстта на пода. Пуловерът останал около врата на
пострадалата.
Т. намерил и взел и други захвърлени дрехи и вещи, с които покрили тялото
на пострадалата - кафеникава ватенка, която поставили върху главата и гърдите и
черно кожено яке, с което покрили торса, а върху краката от към ходилата, Т.
поставил тъмночервена кожена седалка. На излизане от сградата, подсъдимите
забелязали изхлузените чехли на пострадалата, взели ги и като минали отново
покрай цистерната, ги захвърлили насреща в тъмно помещение.
Непосредствено след това Т. се обадил по телефона на св. П.П. и поискал да ги откара с автомобила си до гр. Варна.
Този разговор бил регистриран в 15.48 часа. Свидетелят обещал да стори това към
17.30 часа, тъй като преди това бил на работа. За да си набавят средства за
гориво, подсъдимите решили да продадат обиците в гр.Провадия. Те отишли в златарско
ателие, находящо се до магазин „Бурлекс"
в центъра на гр.Провадия, собственост на св. Ж.Ж.. Т.
извадил от джоба си златните обици на С. и ги предложил за продажба. Св.Ж.
забелязал, че били широко разпространен модел с кобилична
закопчалка, проверил ги и установил, че били златни - 14 карата, 5 грама и
платил на подсъдимия сумата от 200 лв. за тях. Впоследствие, заедно с друго
изкупено от него злато, св. Ж. ги предал за претопяване на фирма „Ел Амор", за което предал с протокол доброволно втори
екземпляр на касова бележка от 01.04.2016 год.
По същото време, св.Т.Т. се намирал в заведение
"Пиано". От там той видял двамата подсъдими да влизат в златарското
ателие и решил да се обади на Т.. Позвънил на тел. номер ********** в 15.44
часа, но подсъдимия не му отговорил. Непосредствено след това позвънил и на
втория телефонен номер, който знаел че ползва, на който Т. отговорил и се
уговорили да се срещнат. Това станало в близост до златарското ателие, като
тримата поседели на близка пейка, поговорили си, след което се разделили.
След това Т. и М. се прибрали до дома си, където разбрали, че роднините
на пострадалата С. я търсели. Те били притеснени от факта, че С. е излязла от
дома и до прибирането на св. М.А. в 15.50 часа още не се била върнала. Около
18.25 часа на същия ден М.А. сигнализирала полицията за изчезването на внучката
й - А..
Около 17.30 часа. подсъдимите тръгнали за гр.Варна с автомобила,
управляван от св.П.. Когато св.П. получил от Т. 10 лв. за гориво, забелязал, че
той има доста пари в себе си. По пътя подсъдимият поискал да отидат до Колхозен
пазар в гр.Варна, като обяснението било, че смята да закупи злато за
приятелката си. На мястото пристигнали малко след 18.00 часа. Т. и М. влезли в находящ се в близост златарски магазин „Антик
енд голд", в който работил св. М.Г.. Т. извадил
от джоба си синджира, отнет от пострадалата, подал го на М. и тя го предложила
за продажба на св.Г.. Той установил, че е златен - 14 карата, 4.25 грама и им предложил
сумата от 156 лв., която Т. получил. От записа на охранителните камера на
магазина се установява, че цялата процедура е протекла общо 3 минути, от 18.10
часа до 18.13 часа. След това подсъдимите се върнали при св.П., който ги
оставил на бензиностанция „ОМВ" на ЖП гара Варна, като се уговорили на
следващия ден Т. да му се обади, за да ги прибере обратно в гр.Провадия. От там
подсъдимите отишли до изоставена сграда в строеж, находяща
се на ул. „Бачо Киро" №22, където пребивавали роднини и познати на Т.. Решили
да нощуват на квартира и позвънили на обява за нощувки на тел. № 0895 835227,
на който се свързали със св.К.К., която отдавала стая
под наем.
След това подсъдимите си уговорили среща с братовчеда на Т.- св.К.К. пред магазин „Ню Йоркър",
в центъра на града. Между 20.00 ч и 22.00 ч. тримата посетили последователно
две казина - първото до „Ню йоркър", второто - в
хотел „Черно море", където Т. и К. играли на игрални автомати. Около 22.30
ч. Т. и М. отишли в уговорената преди това квартира за нощувки, находяща се на адрес: гр.Варна, ул. „Одрин" №7., за
която заплатили сумата от 30 лв., където останали до около 11 часа на следващия
ден. Св.К. ги запомнила, тъй като не се пазарили за цената на нощувката и била
впечатлена от тишината в стаята им, тъй като обикновено нощуващите вдигали шум
и пускали високо музика.
На 23.03.2016 год. подсъдимите посетили заложна къща „Кредит груп", находяща се на бул.
„Мария Луиза" №11 в гр.Варна, с управител св.И.Д.. Т. попитал дали може да
заложат златен пръстен, а М. го свалила от ръката си и го подала на св.Д., като
го уверила, че е нейна собственост и по искане на св. Д. предоставила личната
си карта, от която той записал данните й. Д. установил, че пръстенът бил от
злато 14 карата с тегло 4,4 гр. и го оценил на 145 лв.
През това време Т. харесал мобилен апарат „Самсунг",
за който св.Д. поискал 85 лв., която била приспадната от цената на пръстена и
подсъдимите получили разликата от 60 лв. За стореното Д. издал заложен билет
№6253/23.03.2016г. и разписка на името на И.М., в които тя собственоръчно се
подписала.
Последния златен накит взет от пострадалата С. - златна гривната,
подсъдимите продали в неустановена в хода на разследването заложна къща за сума
около 150-200 лв., след което св.П. ***,
като към 19.00 ч. двамата се прибрали в къщата на ул. „Х. Смирненски" №35.
Пред близките на пострадалата А.С., които я издирвали усърдно, подсъдимите
твърдели, че я били видели за последно около 13.00 часа на 22.03., когато тя
отишла до магазина, а те отпътували с автобус да посетят лекар в гр.Варна, тъй
като М. била бременна, което не отговаряло на истината.
На 12.04.2016 год. при проверка на изоставената сграда на бившия
ресторант „Ловен дом" служители на РУ Провадия - свидетелите А.М. и С.Н.
открили трупа на А.Л.С. и запазили местопроизшествието. Образуваното досъдебно
производство било прието по компетентност за наблюдение от ОП - Варна, а в
разследването се включили разследващи от ОД МВР - Варна. Бил извършен оглед, обективиран в протокол от 12.04.2016 год., при който били
иззети множество вещи, подробно описани и приложени като веществени
доказателства по делото. На 13.04.2016г. в светлата част на деня, бил извършен
повторен оглед, обективиран в протокол от същата
дата, при който били иззети вещи, подробно описани в него, сред които и чехлите
на пострадалата С., приобщени като веществени доказателства по делото.
При извършеното претърсване на обитаваната стая от подсъдимите била
иззета разписка на името на Ивелина М. с прикрепен към нея с телбод фискален бон и дата на издаване 23.03.2016 год. от
заложна къща „ Кредит Груп" ООД гр. Варна, бул. „Мария Луиза" № 11,
ЕИК *********. С протокол от 13.04.2016 год. св. И.Д. доброволно предал 1 брой
заложен билет № 6253 на заложна къща „Кредит груп"
ООД за 1 брой дамски пръстен от жълт метал със 17 броя бели камъчета и 2 броя
сини камъчета и 1 брой диск „Сони".
По делото са назначени множество експертизи, допринасящи за изясняване на
обективната истина.
От заключенията на назначените по делото съдебномедицински експертизи,
които съдът приема за обективни, компетентни и безпристрастни, се установява,
че причина за смъртта на А.Л.С. е механична асфиксия,
вследствие притискане на шията, което личи от установените кръвонасядания
в областта на шията, трупната картина на смърт от асфиксия,
липсата на други болестни и травматични причини за смърт.
При огледа и аутопсията върху трупа на А.С. е установено: „механична асфиксия от притискане на шията: кръвонасядания
и ожулване по кожата на шията, кръвонасядания на
меките тъкани на шията в дълбочина, ивицесто кръвонасядане ориентирано хоризонтално околовръст
на шията, в областта на което се различават отделни дребнопетнисти
кръвонасядания с вид на негативен отпечатък на
текстилна материя, тъмна течна кръв в трупа, венозен застой във вътрешните
органи, подчертано кръвонапълнени мозъчни съдове,
оток на мозъка, точковати кръвоизливи по плевралните листове, епикарда,
под конюнктивите, повърхностни прободни
рани с диаметър 1-Змм. в областта на шията, прободно-порезна
рана в областта на корема, непроникваща в коремната кухина, повърхностни прободно-порезни рани по корема, кръвонасядане
в областта на лявата гривнена става, ожулване по
дясната предмишница, кръвонасядания
в областта на ануса, влагалищния вход, здрава девствена ципа с пръственовидна форма и с височина на ръба от основата 2-З мм.,
допускаща полов акт без разкъсване, ожулвания в двете седалищни половини и
долните крайници, зацапани със сивочерна материя
наподобяваща пръст, напреднало трупно разложение, личинки на местната муха с
дължина до 1,5см.
Описаните кръвонасядания в областта на шията са
резултат на действието на твърди, тъпи предмети, резултат на силно стискане с
ръка на шията, както и загърляне - притискане на шията от предмет притежаващ
характера на текстилна материя с изразен релеф. Тези травматични увреждания
биха могли да бъдат получени едномоментно, вкл. при
действието на двама извършители, при което единият притиска шията с дреха в
положение зад пострадалата, а другият притиска шията с ръце в положение пред
пострадалата лице в лице. Тези травматични увреждания реално биха могли да
бъдат получени и при действията на един извършител.
Описаните травматични увреждания в областта на шията, обусловили
механичната асфиксия, не биха могли да бъдат получени
по механизма, при който извършителят е зад жертвата и със сгъвката
на ръката си при лакътя притиска шията й.
Описаните повърхностни прободни рани в областта
на шията са резултат на действието на предмети с остър връх, вкл. и нож.
Описаната прободно-порезна рана в областта на
корема е резултат на действието на предмет с остър връх и един режещ ръб, би
могла да бъде получена при удар с едноостър нож.
Повърхностните прободно-порезни рани по корема
също са резултати на действието на предмет притежаващ остър връх и поне един
режещ ръб, какъвто предмет е и ножът.
Ожулванията по дясната предмишница, дясната
длан и седалището са резултати на тангенциално действие (триене) с или върху
твърди тъпи предмети притежаващи подчертани ръбове или груба повърхност. Биха
могли да са получени при седящи или лежащо положение по гръб от подлежащата
повърхност.
Кръвонасядането в областта на лявата гривнена става е резултат
на действието на твърд тъп предмет с ограничена повърхност и би могло да бъде
получено при стискане с пръсти, вкл. при опит за задържане от страна на
извършителя.
Описаните кръвонасядания в областта на ануса,
половия орган, са резултат на действието на твърди, тъпи предмети. Такива биха
могли да бъдат получени при извършен анален, вагинален полови актове, вкл.
вкарване на предмети в областта на ануса и влагалището. Описаните кръвонасядания имат давност до около денонощие преди
смъртта и е възможно да са получени и непосредствено преди настъпването й. Установена
е здрава пръстеновидна девствена ципа допускаща полов акт без разкъсване.
Всички описани травматични увреждания са получени приживе.
При изследване под микроскоп не е установено наличие на сперматозоиди в
препарати изготвени от проби влагалищно и анално съдържимо взети по време на
аутопсията.
Състоянието на трупа съответства на смърт от предходни 2-3 седмици и
престояване в условията, установени при огледа на местопроизшествието."
Видно от заключението на назначената СМЕ с участието на съдебен медик и трасолог причина за смъртта на А.Л.С. е механична асфиксия вследствие притискане на шията. Описаните кръвонасядания и ожулване по кожата на шията, кръвонасядания по меките тъкани в дълбочина, са резултат на
действието на твърди, тъпи предмети, притискане на шията със значителна сила от
пръсти, най-вероятно с дясна ръка, независимо от взаимното разположение на
извършителя и пострадалата - лице в лице или стискане откъм гърба. По
установените кръвонасядания не би могла да се
идентифицират характерни особености на действащата повърхност на този
вредоносен фактор - човешки пръсти. Описаното ивицесто
кръвонасядане околовръст на
шията, включващо отделни дребнопетнисти кръвонасядания с вид на негативен отпечатък на текстилна
материя, е резултат на действието на предмет с характерен релеф, би могло да
бъде получено с представеното веществено доказателство тъмносин пуловер с
бежови ръкави, както и с друга материя притежаваща подобен релеф. Такова реално
би могло да бъде получено при притискане с част от дрехата, най-вероятно ръкав.
При извършения оглед на местопроизшествието на 12.04.2016 год. в
изоставената сграда били намерени множество трасологични
следи, които били маркирани и номерирани като обекти №3, №4, №,7, №8 и №9, до
главата на трупа, в праха, била намерена трасологична
следа - обект №13, оставена от
дясна подметка от обувка с ширина 8 см. в подметъчната
част с кръгли пъпки в горния край и напречни черти между тях. Фрагменти от
такива стъпки имало и на други места около трупа. След повдигане на седалката,
на 10 м. от стъпалата на трупа се намерила трасологична
следа - обект №15, част
от стъпка на подметка на обувка.
От заключението на назначената трасологична
експертиза, която съдът кредитира като обективна и безпристрастна, трасологична следа №13, е оставена от подметката на дясна
обувка от предадените чифт дамски обувки от И.М.М..
Останалите трасологични следи, описани като обекти
№3, №4, №,7, №8 и №9, не са оставени от изследваните обувки, а трасологична следа №15, е негодна за идентификация.
При извършения оглед на местопроизшествието на 12.04.2016г., на 1,5м. от
главата на трупа, на 30см. от подхода към вътрешното помещение, на пода се
намерил найлонов презерватив - използван, иззет и описан в протокола като обект №23. Под краката на трупа
имало влажни следи, с тъмен цвят, където се намерил и 1бр. използван гумен
презерватив иззет и описан в протокола като обект №25.
Видно от заключението на назначената ДНК експертиза, ядреният клетъчен
материал по външната повърхност на обект №23/записан в експертизата под обект №
11.2/, по вътрешната повърхност на обект № 25/ записан в експертизата под обект
№ 12.1/ и по обтривката, взета с поднокътно
съдържание на дясна ръка при огледа на трупа, /записана в експертизата под
обект № 21 произхожда от К.Т.. При изследването на обект № 11.1 /вътрешна
повърхност на тъмен презерватив/се наблюдава смес от клетъчен материал от две
лица - от мъжки и женски пол в различно съотношение, като в по- голямото
количество има ДНК профил, напълно съвпадащ в генотипизираните
локуси с този на К.Д.Т., а в по - малкото количество
се визиуализират алели,
които не присъстват в профилите на А.Л.С. и И.М.М.,
т.е той произхожда от друго, неизследвано лице от женски пол.
По делото е назначена видео - техническа и лицево идентификационна
експертиза, от заключението на което се установява следното:
- След извършения преглед на видеофайловете записани в 1бр. CD-R „Verbatim", от охранителните камери разположени в
златарски магазин „Антик голд"
и 1бр. DVD-R „SONY", записани от охранителна камера разположена в заложна
къща „Кредит груп" CD-R „maxell" се установи, че са цифров презапис от
оригиналните файлове, записани върху твърдия диск на видео-охранителна система.
Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Резултатът
от сравнителния анализ на лице 2, заснето от охранителните камери разположени в
златарски магазин „Антик голд"
и от охранителна камера разположена
в заложна къща „Кредит груп", записано в / CD-R
„ Verbatim" и DVD-R „SONY" позволява да се
направи извод, че на горепосочените фотокопия вероятно е заснето едно и също
лице, посочено като И.М.М..
Резултатът от сравнителния анализ на лице 1, заснето от охранителните
камери разположени в златарски магазин „Антик голд" записано в CD-R „Verbatim"
позволява да се направи извод, че на горепосочените фотокопия не се изключва
възможността да е заснето едно и също лице, посочено като К.Д.Т..
Резултатът от сравнителния анализ на лице 1, заснето от охранителна
камера разположена в заложна къща „Кредит груп"
записано в DVD-R „SONY" позволява да се направи извод, че на
горепосочените фотокопия вероятно е заснето едно и също лице, посочено като К.Д.Т..
Експортирани са избрани снимкови кадри от действията на заснетите лица, които
са обработени с цел повишаване на информационната им стойност и са подредени в
хронологичен ред от 1 до 60.
От заключението на назначената последна комплексна психиатрична и психологична
експертиза по отношение Т. е установено, че не е имал психични заболявания,
интелектуално изоставане, ЧМТ и припадъци. Той не е бивал обект на психиатрична
намеса по лечебен повод. Липсват данни за отклонения в психологичното развитие.
Анализът на установените данни е дало основание на вещите лица да приемат, че
освидетелстваният не страда от психично разстройство . Не са налице анамнестични и клинични белези за зависимост към алкохол
психоактивни вещества. Налице са данни за вредна употреба на канабиноиди, което е довело до неблагоприятни социални
последици, без да има данни за синдром на зависимост с покачване на толеранса,
недостатъчен контрол върху свръхдозирането, неуспешни
опити за дефинитивно спиран, абстинентни симптоми при
прекратяване на употребата.
Няма основание да се приеме, че поведението на Т. към момента на
извършеното деяние е било болестно мотивирано по психотични
мотиви. Психиатричното освидетелстване не разкри активна психотична
продукция или други симптоми,които да отговарят на медицинските критерии за
невменяемост. В обективното състояние при Т. вещите лица не са установили
симптоми /налудности и халюцинации, сериозни афективни разстройства/, които да променят качествено
съзнанието му и да нарушат психичната му годност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Тъй като не е бил в „краткотрайно или продължително разстройство на
съзнанието" и не е страдал от тежко слабоумие, към момента на извършване
на деянието на 22.03.2016 год. той е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Физическото и психичното състояние му позволява да възприема правилно
фактите, имащи значение за наказателното производство и да дава достоверни
обяснения в качеството на обвиняем.
По делото е назначена комплексна психиатрична и психологична експертиза на
подс.И.М., от заключението на която се установява, че
освидетелстваната не страда от психично заболяване. По време на изследването не
са налице анамнестични и клинични данни за наличие в
минало или на сегашно психично разстройство, както и за злоупотреба или
зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Към момента на извършване на
деянието И.М. не е била в състояние на „краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието" и не страда от умствена недоразвитост и е
могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Физическото и психическото състояние на освидетелстваната й
позволява да дава достоверни показания за факти и обстоятелства, които са от
значение по делото.
С оглед данните от досъдебното производство и отношенията на И.М. с К.Т.,
както и проведеното психологично изследване на двамата, И.М. е доминираща във
връзката. Тя има лидерска позиция при извършване на престъплението, за което са
обвинени. К.Т. е прекият извършител на престъплението.
По делото са приложени изписани саморъчно бележки от двамата подсъдими
номерирани като ВД с номера от 1 до 53. По отношение на същите е назначена СГЕ
от която се установява, че ВД №1 с посочена дата 23.09.2016; ВД№ 2с дата
05.09.2016; -ВД№3 с дата 14.09.2016; -ВД №4 без посочена дата (ф.к.4); ВД №5 с
дата 24.09.2016; ВД №6 без посочена дата; ВД№7с дата 26.07.16; ВД №8 без
посочена дата; ВД №9 без посочена дата; ВД №10 с дата 03.08.2016; ВД №11 без
посочена дата; ВД № 15 с дата 06.10.2016 са изпълнени от подсъдимата И.М..
Останалите, приложени по делото писмени бележки и номерирани по съответния ред
са изпълнени от подс. К.Т..
На 12.01.2017 год. е извършен обиск на К.Т., при който е установена сим - карта на Теленор с номер
89359050100720780783, залепена на паспортна снимка на И.М. и 17 броя бележки
-кореспонденция, укрити в подплатата на зимно яке, приложени в т.З от лист 628
до лист 635 и номерирани с номера от 54, 55, 55а до 69. От И.М. били иззети още
4 бр. бележки, приложени в т.З от лист 640 до лист 643 и номерирани с номера от
70 до 73, а петата бележка била приложена на лист 644 в хартиен плик.
Видно от назначената СГЕ бележките с номера от 54, 55, 55а до 69 са изпълнени от лицето К. Т., а бележките с номера от 70
до 73 са изпълнени от лицето И.М., ръкописният
текст в петата бележка, иззета от И. М.
не е положен от никое от двете лица.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите, заключенията на вещите
лица, както и всички писмени доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство, които са взаимно допълващи се.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът постанови присъдата си като взе предвид следните
правни съображения:
Производството е по реда на чл.371, т.2 НПК доколкото в с.з. подсъдимите са
направили изрично изявление, че признават фактите, описани в обвинителния акт,
както и че се признават за виновни изцяло по повдигнатото им обвинения.
Подсъдимите К.Т. и И.М. са осъществили от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл.199, ал.2, т.2 предл. 1,
вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 за това че на 22.03.2016г. в град Провадия, обл.
Варна, в съучастие помежду си като съизвършители,
отнели чужди движими вещи - чифт златни обеци с общо тегло 5 грама, 14 карата,
на стойност 250,95 лв.; златен синджир с тегло 4,25 грама, 14 карата, на
стойност 213,31лв.; златен пръстен със сини и бели камъчета с тегло 4,4 грама, 14 карата, на стойност 220,84 лева; златна гривна
с тегло 4 грама, 14 карата, на стойност 200,76 лева; всичко на обща стойност
885,86 лева от владението на А.Л.С., ЕГН **********, с намерение противозаконно
да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежът е придружен с
убийството на пострадалата А.Л.С..
Този свой извод съдът направи поради следните обстоятелства:
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява,
че двамата подсъдими се познавали преди инкриминираното деяние. Те имали
интимна връзка и живеели заедно в различни квартири. Последно се установили в
гр.Провадия, в дома на роднини на подс.Т.. На същия
адрес ***Х. Смирненски № 35 живеела А.С., заедно с по-малката си сестра, баба
си и нейната майка, за която се грижели. На този административен адрес са
намирали няколко постройки, които били обитавани само от роднини по родство и
сватовство на семейството. Родителите на малката А. се разделили, като и двамата
заминали да работят в Германия, откъдето изпращали периодично на семейството си
парични средства, поради което и последните живеели в добри условия и имали
материални възможности. Макар пострадалата да била спряла да посещава училище,
баба й св.М.А. упражнявала строг контрол върху нея и не й позволявала да излиза
сама от дома им, както и следила с какви хора контактува в приятелския й кръг.
Основно С. общувала с хората, които живеели на същия адрес. Сред тях били
подсъдимите М. и Т., които няколко месеца преди това се установили да живеят в
дома на бащата на последния. Срещите между тях били ежедневни. Те пиели кафе и
разговаряли помежду си всеки ден. Така се изградили отношения на доверие между
тях. При този срещи двамата подсъдими забелязали, че А.С. носи по себе си
златни накити - обеци, пръстен, синджир, гривна- и решили да намерят начин да
ги вземат, като по този начин да си набавят необходимите им средства, тъй като
и двамата не работели. Т. предложил на пострадалата да отидат някъде и да пушат
марихуана, с което тя се съгласила. В изпълнение на замисленото на 21.03.2016
год. подсъдимите отново отишли в дома на пострадалата и Т. й предложил да
излязат и да пушат някъде марихуана, но замисъла му не се осъществил, тъй като
св.А. не й позволила да излезе. На следващия ден подсъдимите отново посетили
дома на пострадалата. Св.М.А. им направила кафе и напуснала дома, тъй като
имала спешна работа. Подсъдимите използвали отсъствието й и предложили на С. да
отидат и да пушат марихуана извън къщата. С оглед възрастта на пострадалата /13
години/ и изградените отношения на доверие, тя се съгласила да излезе с тях без
да има каквито и да било възражения или притеснения. Двамата подсъдими
предварително взели решението не само да ограбят малкото момиче, но и да го
убият, тъй като в противен случай то ще ги издаде да близките си. Именно за
това я завели в изоставената сграда, тъй като там щели да имат необходимото им
уединение. Първоначално действително запалили цигара с марихуана, както се били
уговорили и подс.М. отишла до близък магазин за да
купи още цигари, с тютюна на които да смесват притежаваната от подсъдимия Т.
марихуана. През това време Т. останал с С., като я повел към подземните етажи
на изоставената сграда. По пътя надолу той я дърпал за ръката, блъскал я и й
нанесъл няколко удара с носената от него ножичка в областта на шията. След като
успял да я завлече на тъмно място, подсъдимият изнасилил момичето, като й
нанесъл още удари с ножичката в областта на корема и през това време на мястото
се върнала и подс.М.. Чрез сила и използвайки вече
сломената й съпротива, Т. свалил златните накити от момичето и започнал да я
души с ръце. Подс.М. използвала захвърлен в сградата
пуловер и с ръкава на същия, който преметнала през шията на момичето, също
започнала да я души. От тези техни действия С. починала, след което била
завлечена от двамата в най-вътрешния край на помещението и затрупана с намиращи
се там парцали и една изхвърлена седалка.
Това е сложно съставно престъпление като двамата подсъдими са осъществили
престъпление грабеж, който бил придружен с убийство, с което целяла да прикрият
авторството на грабежа.
Грабежът от своя страна е съставно престъпление, което се изразява в
отнемане на движимата вещ от владението на другиго, с цел противозаконно
присвояване, като за да се запази владението върху вещите се употреби сила.
Употребата на сила трябва да е такава, че да сломи съпротивата на пострадалия.
В настоящият казус по безспорен се установява, че подсъдимият Т. е отнел златните
накити на пострадалата С., като употребил за това сила, изразяваща се нанасянето
на множество удари по тялото на момичето с носената от него малка ножичка, за
което свидетелстват обективните находки по тялото на момичето, подробно описани
при изготвените медицински експертизи.
Освен от експертизата, която установява, че тези наранявания са нанесени
приживе на пострадалата, за обстоятелството, че подс.Т.
винаги е носил в себе си малка ножичка свидетелства и св.Т.Т.
и К.К.. Първият от тях е близък приятел на
подсъдимия, а втория-негов братовчед. И двамата свидетелства за това, че Т.
винаги е носил в себе си малко ножичка, която си обясняват, че използвал за
нарязване на марихуана.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено като умисълът
винаги е пряк. Законът изисква наред с умисъла да е налице и намерението за
присвояване. Последното представлява намерението деецът да се разпорежда
противозаконно с вещта като собственик, като за осъществяване на това свое
намерение желае употребата на сила.
От субективна страна деянието е осъществено при наличието на пряк умисъл,
тъй като двамата подсъдими са съзнавали общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са общественоопасните
последици и са ги желаели.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемане на вещите,
което представлява преустановяване на владението върху тях от страна на
собственика им и установяване на владението на дееца, като за постигане на това
е използвана сила. След като са взели златните накити - - чифт
златни обеци с общо тегло 5 грама, 14 карата, на стойност 250,95 лв.; златен
синджир с тегло 4,25 грама, 14 карата, на стойност 213,31лв.; златен пръстен
със сини и бели камъчета с тегло 4,4 грама, 14
карата, на стойност 220,84 лева; златна гривна с тегло 4 грама, 14 карата, на
стойност 200,76 лева, подсъдимите са ги продали в различни заложни къщи, като
получените средства са изразходвали за собствени нужди.
Деянието се установява по категоричен начин освен от самопризнанията на
двамата подсъдими, направени пред настоящата съдебна инстанция, така и от иззетите
записи от камерите на заложните къщи, където те са продали инкриминираните
вещи, разпита на свидетелите, които са им заплатили вещите и иззетите от
обитаваната от тях стая на писмени документи, установяващи извършените от тях
разпоредителни сделки.
От заключението на назначената по делото СОЕ се установява, че общата
стойност на инкриминираните вещи възлиза на 885.86 лева.
Непосредствено след като са ограбили малкото момиче двамата подсъдими са
я удушили за да не бъдат издадени за извършения грабеж, което част от съставомерността на възведеното на двамата подсъдими
престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1 НК.
Обект на това престъпление убийство са обществените отношения свързани с
неприкосновеността на човешкия живот и тяло.
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено: от данните по
делото безспорно се установява, че подсъдимите са удушили С. като Т. я е
стискал за шията, а М. е преметнала ръкава на намиращ се на мястото пуловер, с
които също я е душила. Налице е пряка причинно-следствена връзка между
действията на двамата подсъдими и настъпилата смърт на С..
Обстоятелството, че и двамата подсъдими са участвали при извършване на
убийството се установява освен от техните самопризнания, направени пред
настоящия състав на съда, и от обективните находки по тялото на малкото момиче.
От заключенията на назначените по делото съдебномедицински експертизи,
които съдът приема за обективни, компетентни и безпристрастни, се установява,
че причина за смъртта на А.Л.С. е механична асфиксия,
вследствие притискане на шията, което личи от установените кръвонасядания
в областта на шията, трупната картина на смърт от асфиксия,
липсата на други болестни и травматични причини за смърт.
При огледа и аутопсията върху трупа на А.С. е установено наличието на механична
асфиксия от притискане на шията: кръвонасядания
и ожулване по кожата на шията, кръвонасядания на
меките тъкани на шията в дълбочина, ивицесто кръвонасядане ориентирано хоризонтално околовръст
на шията, в областта на което се различават отделни дребнопетнисти
кръвонасядания с вид на негативен отпечатък на
текстилна материя, тъмна течна кръв в трупа, венозен застой във вътрешните
органи, подчертано кръвонапълнени мозъчни съдове,
оток на мозъка, точковати кръвоизливи по плевралните листове, епикарда,
под конюнктивите, повърхностни прободни
рани с диаметър 1-Змм. в областта на шията, прободно-порезна
рана в областта на корема, непроникваща в коремната кухина, повърхностни прободно-порезни рани по корема, кръвонасядане
в областта на лявата гривнена става, ожулване по
дясната предмишница, кръвонасядания
в областта на ануса, влагалищния вход, здрава девствена ципа с пръственовидна форма и с височина на ръба от основата 2-З мм.,
допускаща полов акт без разкъсване, ожулвания в двете седалищни половини и
долните крайници, зацапани със сивочерна материя
наподобяваща пръст, напреднало трупно разложение, личинки на местната муха с
дължина до 1,5 см.
Вещите лица са приели, че описаните кръвонасядания
в областта на шията са резултат на действието на твърди, тъпи предмети,
резултат на силно стискане с ръка на шията, както и загърляне - притискане на
шията от предмет притежаващ характера на текстилна материя с изразен релеф.
Травматичните увреждания биха могли да бъдат получени едномоментно,
вкл. при действието на двама извършители, при което единият притиска шията с
дреха в положение зад пострадалата, а другият притиска шията с ръце в положение
пред пострадалата лице в лице.
Описаните травматични увреждания в областта на шията, обусловили
механичната асфиксия, не биха могли да бъдат получени
по механизма, при който извършителят е зад жертвата и със сгъвката
на ръката си при лакътя притиска шията й, каквито са първоначалните обяснения
на Т..
Престъплението убийство е довършено от двамата подсъдими преди те да
излязат от изоставената сграда. Съдът е наведен на този извод от
обстоятелството, че след като са удушили С., двамата подсъдими са направили
всичко възможно да скрият трупа й. Първо те са я завлякли
до най-тъмното място в помещението и след това са хвърлили върху трупа й
различни парцали и една намираща се в сградата седалка. В случай, че имало и
най-малка вероятност момичето да е било живо към този момент, то подсъдимите е
нямало да предприемат тези действия, от което се прави извода, че те са били
наясно с последиците от извършеното от тях.
Обстоятелството, че двамата с предприели последните описани действия се
доказва от трасологичните следи от подметки на
обувки, установени до главата на трупа на С., за която с оглед назначената по
делото трасологична експертиза, е установено, че е
оставена от обувките на подс.М.. Също така по трупа
на пострадалата има следи от влачене, които също установяват участието на
двамата подсъдими.
На следващо място като доказателство относно авторството на вмененото на
подсъдимите деяние по чл.199, ал.2, т.2, пр.1 НК служат и писмата, които са си
разменяли в условията на следствения арест и които са приложени по материалите
по делото. В много от тях подсъдимите са обсъждали стореното и какви обяснения
да дадат, така че да им бъдат наложени най-леките наказания, като дори
първоначално са обмисляли вариант Т. да поеме изцяло вината, а М. да бъде
оневинена в извършването на това престъпление. При всички случаи от тези писма
категорично се установяват обстоятелствата, че подсъдимите много добре са
съзнавали какво са извършили и последиците от тези техни действия, както и
авторството на деянието и това, че резултата е бил предварително обсъден и
желан. Такива сведения се съдържат в множество от писмата, като само една част
от тях с номерирани под №№ 12, 15,18, 22, 26, 28, 32, 33, 37, 39, 40, 49, 53,
63 и т.н.
Деянието на подсъдимите е извършено умишлено, с пряк умисъл, като те са
предвиждали настъпването на обществено опасните последици и са ги желаели.
Субект на престъплението са пълнолетни, вменяеми,
неосъждани физически лица.
По отношение на обстоятелството, че подсъдимите са извършили
престъплението по чл.199, ал.2, т.2, пр.1 НК като съучастници,
настоящият състав намира същото за доказано както от изводите на СМЕ, която
установява, че задушаването на С. е причинено едновременно при действието на
двама извършители, при което единият притиска шията с дреха в положение зад
пострадалата, а другият притиска шията с ръце в положение пред пострадалата
лице в лице, така и изхождайки от заключенията на СПЕ, които правят подробен
анализ на всеки от двамата подсъдими.
Вещите лица са установили, че към момента на психологичното изследване
освидетелстваният е неспокоен, с индиректна агресивна готовност. Смелост
демонстрира, когато следва да бъде признат от другите, да извърши постъпка под
влияние и ръководство на други хора, но в действителност е импулсивен и не
особено смел. Реалният Аз образ не отговаря на желания такъв.Той е по-често
нетърпелив, склонен към риск, с изразена зависимост от ежедневието и външни
влияния. Изказванията и действията му по-често изпреварват планомерното и
последователно обмисляне на постъпките. При емоционална възбуда преобладават
по-често полярните емоции. Трудно понася еднообразието, монотонността, стериотипността. Такъв човек би се съобразил с ръководство
от друга личност, отколкото сам да планира. Не е в състояние ефективно да
контролира емоциите си, свързани с нервни изблици, но прави опити за това. Не
се отбелязва активна физическа агресивност. При Т. е установена т.нар.
агресивна раздразнителност / готовност за проява на негативни чувства /. Не е в
състояние да изнася директно агресия. При определени ситуации става
подозрителен и може да прехвърля собствената враждебност към други лица.
Интелектуалното ниво на К.Т. е в рамките на долно ниво в норма. Той е
по-лесно възбудим и в съответствие с неговия биологичен тип личност / холерик
/е и с агресивна готовност, която е предимно косвена, не директно проявена /
Въпросника на Бюс и Дюрке
/, но може под влияние на важна и значима за него личност, да прояви и
директна, физическа агресия.
Предвид данните от досъдебното производство и отношенията на К.Т. с И.М.,
изведените и обсъдени количествени и качествени резултати от психологичното
изследване и психиатричното интервю, И.М. е доминираща във връзката. Тя е в
позицията на лидер при извършване на престъплението. По време на изследването,
извършено от вещите лица, Т. оневинявал своето участие в извършване на
престъплението с мотива, че е трябвало да помогне на приятелката си с пари, да
я заведе на лекар.От една страна той е склонен да прикрива нейното участие, а
от друга - има интерес чрез излагането на цитирания мотив, да оневини своето
участие.В този смисъл, излагането на тази версия е удобна и за двамата.
Видно от заключението на назначената последна комплексна психиатрична и
психологична експертиза по отношение И.М. вещите лица са приели, че
освидетелстваната не страда от психично заболяване. Към момента на
психологичното изследване същата е в състояние да контролира своите емоции и
чувства, показва добра самооценка и самочувствие, способна е да отстоява своето
мнение /чрез мълчание или предприемане на действия /. Вещите лица са приели, че
има склонност към самоутвърждаване. Има активна
позиция по много въпроси. Склонна е бързо да взема решения, както и към рискови
постъпки. При емоционална възбуда могат да се наблюдават полярни емоции.
Изказванията и действията й в определени ситуации могат да изпреварват
планомерното и последователното обмисляне на постъпките. Не е склонна към
еднообразие и монотонност. В състояние е да сдържа спонтанността си и да
осъществява контрол над агресивността. Спазва правила и норми на поведение в
обществото, ако има интерес от това.Демонстрира успешни защитни механизми /
отричане и рационализация /, въпреки неправилно сформирания локус
на контрола поради липса на стабилна родителска фигура с която да се идентифицира.
Показва достатъчно воля, за да следва интересите си. При провокации е склонна
да реагира чрез агресивни реакции. Агресията е косвена. Въпреки, че става
раздразнителна, не показва това състояние явно. Преживява състояния да
предстоящо избухване. Агресията може да бъде провокирана когато не се
удовлетворяват нейните желания и потребности, които са предимно, материални
придобивки.
Като съобрази изготвените психиатрични оценки на двамата подсъдими, съдът
намира, че безспорно те са действали в съучастие, предварително са планирали
действията си и начина им на изпълнение, както и че подсъдимата М. е взела
участие в осъществяване на замисленото престъпление наравно с подс.Т., като дори е имала водеща роля при планирането му.
Като съобрази изложените до
момента обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че по категоричен
начин се доказва обвинението на подсъдимите, поради което и ги призна за виновни
по чл.199, ал.2, пр.1, вр.чл.198, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК.
По отношение на подс. К.Т. съдът намира, че е
осъществил от обективна и субективна страна и второта
му повдигнато обвинение по чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.1,
т.2 НК за това, че на 22.03.2016 год. в гр.Провадия, обл.Варна
се съвкупил с лице от женски пол ненавършило 14-годишна възраст -А.Л.С., ЕГН **********,
като я принудил за това със сила и заплашване.
Като съобрази събраните по делото доказателства съдът намира и това
обвинение за категорично доказано.
На първо място подс.Т. е направил самопризнания
пред съдебния състав при започване на съдебното производство.
На следващо място неговите самопризнания се подкрепят от събраните по
делото доказателства, от които се установява, че след като Т. е предложил на
пострадалата да напуснат дома й, той я е отвел в близка изоставена сграда.
Докато подс.М. отишла до магазина за да закупи
цигари, подсъдимият решил да извърши полов акт с малкото момиче и започнал да я
избутва към долния тъмен етаж на сградата, като я стискал здраво за ръката и й
нанесъл няколко прободни рани с носената от него
ножичка в областта на шията. Замъкнал я до долния етаж, където й смъкнал
долнището на пижамата и осъществил с нея вагинален и анален полов акт, като
междувременно нанесъл още прободни рани в областта на
корема с ножицата. При осъществения анален и вагинален полов акт по тялото в
областта на тези органи останали кръвонасядания.
Всички тези наранявания по тялото на пострадалата били установени и
подробно описани от СМЕ. От заключението на същата се установява, че описаните
повърхностни прободни рани в областта на шията са
резултат на действието на предмети с остър връх, вкл. и нож. Описаната прободно-порезна рана в областта на корема е резултат на
действието на предмет с остър връх и един режещ ръб, би могла да бъде получена
при удар с едноостър нож. Повърхностните прободно-порезни рани по корема също са резултати на
действието на предмет притежаващ остър връх и поне един режещ ръб, какъвто
предмет е и ножът. Ожулванията по дясната предмишница,
дясната длан и седалището са резултати на тангенциално действие (триене) с или
върху твърди тъпи предмети притежаващи подчертани ръбове или груба повърхност.
Биха могли да са получени при седящи или лежащо положение по гръб от
подлежащата повърхност. Кръвонасядането в областта на
лявата гривнена става е резултат на действието на
твърд тъп предмет с ограничена повърхност и би могло да бъде получено при
стискане с пръсти, вкл. при опит за задържане от страна на извършителя. Описаните
кръвонасядания в областта на ануса, половия орган, са
резултат на действието на твърди, тъпи предмети. Такива биха могли да бъдат
получени при извършен анален, вагинален полови актове, вкл. вкарване на
предмети в областта на ануса и влагалището. Заключението на вещите лица е, че описаните
кръвонасядания имат давност до около денонощие преди
смъртта и е възможно да са получени и непосредствено преди настъпването й. Установена
е здрава пръстеновидна девствена ципа допускаща полов акт без разкъсване.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че С. не е
напускала дома си в деня преди инкриминираната дата и преди да излезе с двамата
подсъдими по тялото й не е имало никакви наранявания. Също от събраните по
делото доказателства се установява, че св.М.А. е осъществявала постоянен контрол
върху поведението на внучките си, в това число и пострадалата, поради което и е
имала постоянна представа къде се намира последната и с кого дружи. По делото
също така е установено, че момичето не е водило полов живот, а приятелите с
които е обяснявала, че "ходи" са водили с нея преди всичко
комуникация чрез социалните мрежи и са ходили на разходки, когато са били на
територията на РБ.
В областта на половите органи и ануса са установени наранявания, видно от
СМЕ, които явно доказват извършените от подсъдимия анален и вагинален полов
акт, който е бил единствения човек, който се е срещнал с нея извън дома й в
последните 24 часа преди смъртта й, откогато датират и описаните в експертизата
кръвонасядания.
От така изложеното до момента съдът намира, че по безспорен начин се
доказва извършването и на това вменено на подсъдимия престъпление
Обект на тези престъпления са обществените отношения, гарантиращи
половата неприкосновеност на жената и свободата й да избира партньор за полово
общуване.
Пострадалата е изразила със своето поведение по категоричен начин
нежеланието си да се отдаде на извършителя на деянието и за сломяването на това
нежелание дееца е прибягнал до принуда, като в случая сломяването е осъществено
чрез сила - физическа принуда, като той е я държал здраво за ръката /за което
има наличие на следи по нея/, успял да я заведе до най-тъмното място в сградата
и й е нанесъл множество наранявания с ножица в областта на шията и корема.
Принудата представлява противоправно
въздействие, върху личността на пострадалия, за да се застави той мнимо волята
си да предприеме определени действия, да се въздържи от такива или да изтърпи
нещо нежелано от него. Противоправния характер на
действията определят обществено опасното засягане свободата на волеизявлението.
Принудата е резултатно действие и за да е довършено не е достатъчно
наличието на въздействие върху личността на пострадалия, а е необходимо да е
довело до изрично посочените в закона последици, с които реално се засяга
свободата на волеизявление на пострадалата.
В настоящия случай чрез използване на физическа принуда, а именно
употребената сила, пострадалата С. е принудена да осъществи полов акт против
волята си с подсъдимия.
Изпълнителното деяние за престъплението по чл.152 НК е осъществено и се
изразява в осъществения полов акт с пострадалата С. от страна на подсъдимия Т.,
като това е станало пряко волята й. Последното обстоятелство се доказва от
изготвената по делото СМЕ, при която са описани множество травматични
увреждания по тялото на С., които по начина и времето на нанасянето им напълно
съвпадат с инкриминираната дата.
Категорично доказано е от материалите по делото, че подсъдимия е
удовлетворил полово желание пряко волята на пострадалата и за това е използвал
сила. Използването на заплахата съща се установява от събраните по делото
доказателства. Факт е, че малкото момиче е заведено в изоставена сграда, то е
било безпомощно срещу използваното насилие от доста по-големия от нея подсъдим,
на когото тя определено е имала доверие за да тръгне с него.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, като умисълът
винаги е пряк.
Видно от обстоятелствата по делото деянието е съставомерно
и подсъдимия е действал с пряк умисъл - съзнавал е обществено опасния характер
на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и ги е искал.
Квалифициращият елемент по т.4 на чл.152 НК се установява от
обстоятелството, че пострадалата С. е била на 13 години към датата на
извършване на деянието. Това обстоятелство е било известно на подс.Т., тъй като той е бил в близки отношения със
семейството на момичето, контактувал е с него, посещавал е ежедневно дома й.
Като съобрази изложеното до момента, съдът прецени, че и това престъпление
е осъществено от обективна и субективна страна от подс.Т..
За да определи наказанието на подсъдимите Т. и М., съдът прецени степента
на обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителите, подбудите за извършване на деянието и като взе предвид
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от значение за отговорността
на подсъдимите, констатира следното:
- смекчаващи- изразено искрено съжаление за извършеното, чисто съдебно
минало, млада възраст ;
- отегчаващи – не се установиха в хода на съдебното следствие.
При определяне на наказанието съставът на ВОС намира, че следва да
приложи принципите на законоустановеност и
индивидуализация.
Наказанието е определено по чл.54 от НК, като съдът съобрази всички
оценъчни елементи с правно значение – степен на обществена опасност на
деянието, дееца, смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимите Т. и М.
обстоятелства. В настоящият казус съдът намира, че е налице висока обществена
опасност както на деянията, така и на самите подсъдими. От съществено значение
е обстоятелството, че двамата подсъдими са решили предварително да ограбят
носените от С. златни накити и само са чакали удобния момент за да сторят това.
Нямали са задръжки как точно ще осъществят деянието, като единственото, което ги
е интересувало е да не бъдат разкрити, поради което именно са убили момичето.
Тези техни мотиви навеждат съда на извода за изключително висока им обществена
опасност. Това мотивира съда да приеме, че по отношение на осъщественото деяние
по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр.чл.20, ал.2 НК следва
да наложи и на двамата подсъдими наказание "доживотен затвор", тъй
като намира че именно тази алтернатива от изброените в разпоредбата на закона
би била най-подходяща за подсъдимите и отговаря на извършеното от тях. По отношение
на извършеното престъпление по чл.152, ал.4, т.1 НК от подс.Т.
съдът намира, че на степента на обществената опасност на извършителя и на
извършеното отговаря наказание "лишаване от свобода" за срок от 15
години..
На следващо място съдът съобрази, че самата процедура, по която е
протекло съдебното производство, е свързана със законово регламентирано
снизхождение към подсъдими, признали фактическите положения по обвинителния акт
- по чл. 58А от НК. Нормата на чл.58А, ал.2 НК предвижда задължително
наказанието "доживотен затвор" да бъде намалено с наказание
"лишаване от свобода" от 20 до 30 години. В настоящият случай съдът
съобрази, че по отношение и на двамата подсъдими са налице единствено
смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което намира, че замяната следва
да бъде в минималния размер на лишаването от свобода, а именно 20 години.
Разпоредбата на чл.58А, ал.1 НК, приложима по отношение на престъплението
по чл.152 НК, регламентира намаляване на санкцията, определена по чл. 54 от НК,
с една трета, довело до редуциране на наложеното на подсъдимия Т. наказание "лишаване
от свобода" до реален за изтърпяване размер от 10 години.
По отношение на подс.Т. са налице условията на
чл.23, ал.1 НК, тъй като той е извършил двете престъпления, за които е обвинен
преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което
следва да изтърпи най-тежкото от определените му наказания, а именно
"лишаване от свобода" за срок от 20 години.
Като прецени размера на наложените наказания на подс.Т.
и М., съдът постанови те да бъдат изтърпени при първоначален "строг"
режим.
Настоящият състав на ВОС намира, че определените в съответните размери
наказанията ще постигнат целите на специалната и генералната превенция.
В с.з. представителя на прокуратурата е направил искане след замяната на
доживотния затвор за налагане на наказание "лишаване от свобода" в
размер на 25 години. Това искане съдът намира за неоснователно, тъй като по
отношение на подсъдимите са налице единствено смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което съдът намира, че при извършване на замяната на
доживотния затвор на подс.Т. и М. следва да бъде
наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 20 години.
В с.з. повереникът на частния обвинител С.А.
прави искане на подсъдимите да бъде наложено наказание "доживотен затвор
без замяна". Съдът намира това за неоснователно, доколкото е налице
законова забрана за налагане на това наказание на лица ненавърщили
21 годишна възраст.
От страна на защитата на двамата подсъдими е направено искане за налагане
на наказания към минималните размери, предвидени за всяко от престъпленията,
тъй като те са в млада възраст и са изразили искрено съжаление на извършеното,
както и че наказателния процес сам по себе си е постигнал целите на
наказателната репресия.
Тезата на защитника, че целите на наказанието към момента са постигнати,
тъй като подсъдимите са преосмислили начина си на живот е неубедителна при
отчитане на факта, че от момента на извършване на деянието и до настоящия –
подсъдимите са в условията на място за лишаване от свобода. Именно при тези
условия те са си предавали множество бележки, в които са договаряли позициите
си по време на наказателния процес и възможността да получат по-ниски наказания
именно чрез избиране на процедурата, по която е протекло настоящото дело, като
в написаното от тях не прозира никакво съжаление за извършеното, а само страх
от предстоящото наказание. Поради изложеното очакваните позитивни промени в
нагласите на подс.Т. и М., могат да бъдат гарантирани
само чрез продължителен период на изолация от обществото.
От значение за степента на обществена опасност на личността на дееца е
фактът, че след като са продали златните накити на пострадалата, двамата
подсъдими са похарчили парите за игра на комар, за мобилни телефони и престой в
гр.Варна, т.е. те изобщо не са имали някакви съществени нужди от тях.
Поведението на подсъдимите в хода на наказателното производство е
свързано с предоставен от процесуалния закон комплекс от права и задължения,
произтичащи от особения им статут. Участието им във воденото производство не
може да повлияе върху оценката за проявлението на личността към момента на
престъплението и не засяга извода за съответност на
наказанието спрямо извършеното, респ. не смекчава или отегчава отговорността.
Депозираното от тях частични самопризнания в хода на досъдебното
производство не би могло да доведе до третирането му като самостоятелно
смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като те са целели да дадат
достоверно обяснение относно установените вече факти, но без реално да
допринесат за разкриване на обективната истина. Приобщени са записи от охранителните
камери на заложните къщи, в които двамата подсъдими са продали отнетите златни
накити. От тях ясно се различават двамата подсъдими и техните действия. От
друга страна, съжаление за извършеното е декларирано и може да бъде отчетено
като смекчаващо обстоятелство.
От съществено значение са профилите на двамата подсъдими професионално
изследване от СПЕ. От заключението й се
установява, че към момента на психологичното изследване Т. е неспокоен, с
индиректна агресивна готовност. Смелост демонстрира, когато следва да бъде
признат от другите, да извърши постъпка под влияние и ръководство на други
хора, но в действителност е импулсивен и не особено смел. Реалният Аз образ не
отговаря на желания такъв.Той е по-често нетърпелив, склонен към риск, с
изразена зависимост от ежедневието и външни влияния. Изказванията и действията
му по-често изпреварват планомерното и последователно обмисляне на постъпките.
При емоционална възбуда преобладават по-често полярните емоции. Такъв човек би
се съобразил с ръководство от друга личност, отколкото сам да планира. Не е в
състояние ефективно да контролира емоциите си, свързани с нервни изблици, но
прави опити за това. При Т. е установена т.нар. агресивна раздразнителност /
готовност за проява на негативни чувства /. Интелектуалното ниво на К.Т. е в
рамките на долно ниво в норма. Той е по-лесно възбудим и в съответствие с
неговия биологичен тип личност / холерик /е и с агресивна готовност, която е
предимно косвена, не директно проявена
Предвид данните от досъдебното производство и отношенията на К.Т. с И.М.,
изведените и обсъдени количествени и качествени резултати от психологичното
изследване и психиатричното интервю, И.М. е доминираща във връзката. Тя е в
позицията на лидер при извършване на престъплението. По време на изследването,
извършено от вещите лица, Т. оневинявал своето участие в извършване на
престъплението с мотива, че е трябвало да помогне на приятелката си с пари, да
я заведе на лекар.От една страна той е склонен да прикрива нейното участие, а
от друга - има интерес чрез излагането на цитирания мотив, да оневини своето
участие.
Видно от заключението на назначената СПЕ И.М. не страда от психично
заболяване. Към момента на психологичното изследване същата е в състояние да
контролира своите емоции и чувства, показва добра самооценка и самочувствие, способна
е да отстоява своето мнение. Склонна е бързо да взема решения, както и към
рискови постъпки. При емоционална възбуда могат да се наблюдават полярни
емоции. Изказванията и действията й в определени ситуации могат да изпреварват
планомерното и последователното обмисляне на постъпките. В състояние е да
сдържа спонтанността си и да осъществява контрол над агресивността. При
провокации е склонна да реагира чрез агресивни реакции. Агресията е косвена.
Въпреки, че става раздразнителна, не показва това състояние явно. Преживява
състояния да предстоящо избухване. Агресията може да бъде провокирана, когато
не се удовлетворяват нейните желания и потребности, които са предимно,
материални придобивки.
Като съобрази изготвените психиатрични оценки на двамата подсъдими, съдът
намира, че макар и същите да са в млада възраст, може да се приеме, че са с
висока обществена опасност.
С оглед изложеното, проверката на обстоятелствата от значение за
отговорността, настоящият състав на съда не установи основания за проява на
по-голяма снизходителност към двамата подсъдими. Те се нуждаят от изключително
внимание и професионален подход за постигане на желаните от закона промени. При
тази увредена личностна психична основа така формираният размер на наказанието
осигурява необходимото за поправяне и превъзпитаване въздействие. Целите на
генералната превенция са насочени към общото предупредително-превъзпитателно
отражение на наказанието. Моралната укоримост на
извършеното, реалната тежест на настъпилите общественоопасни
последици, съпоставката на проявата и личността на подс.Т.
и М. спрямо останалите от този вид подкрепят този размер на санкцията. С така
определеното наказание се постига справедливо отражение спрямо подсъдимите и
обществото и гарантиране целите по чл. 36 от НК.
В с.з. като граждански ищци са конституирани родителите на убитата А.С.,
като баща й-Л.Д. е предявил граждански иск солидарно срещу двамата подсъдими, с
който претендира причинени му в резултат на деянието неимуществени вреди в
размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
С.А., майка на пострадалата, е предявила граждански иск за причинените й
в резултат на деянието неимуществени вреди срещу всеки от подсъдимите в размер
на 150 000 лв., ведно със законната лихва от деня на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.Посочените суми представляват причинените им
в резултат на деянието по чл.199, ал.2, т.2 НК неимуществени вреди.
С оглед крайния изход на делото и обстоятелството, че подсъдимите са
признати за виновни в извършването на вмененото им престъпление и събраните
доказателства, съдът намира, че предявените граждански искове са доказани по
основание.
В същото време съдът намира, че предявените искова са доказани и по
размер. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява,
че пострадалото момиче е дете на двамата граждански ищци. Те са поддържали
постоянна връзка помежду си. Макар и родителите да са били разделени и да са
живеели в чужбина, те са се интересували от живота на децата си и са ги
осигурявали финансово, като дори се е очаквало св.А. и двете й внучки да отидат
да живеят при С.А. в Германия.
Двамата родители са загубили детето си при едни много тежки
обстоятелства, каквото е убийството и съдът намира, че болките и страданията им
са неизмерими. Предявените граждански искове не са в някакви завишени размери,
поради което съдът намира, че следва да ги уважи изцяло.
На основание чл.169, ал.2 от НПК съдът възложи на подсъдимите деловодните
разноски и държавната такса върху уважените граждански искове.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН- СЪДИЯ: