№ 123
гр. Сливен , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на единадесети август, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20212200500319 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение №128/25.05.2021 г.. по гр. дело .№
20212230101105/2021г. на районен съд Сливен, с което е изменена
определената със съдебно решение №16/11.01.2019г. по гр.д.№17117/2018г. на
PC-Нова Загора месечна издръжка, която П. Г. Д.,ЕГН **********, от *** е
осъден да заплаща на малолетното дете Г. П. Д., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител СТ. Г. В.,ЕГН ********** от ***, като
увеличава от 140 на 210/двеста и десет/лева, считано от датата на завеждане
на исковата молба -24.03.2021г. до настъпване на други предвидени в закона
основания за прекратяване или изменения на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска, като отхвърля предявения иск
за разликата до пълния претендирай размер от 250 лв., като неоснователен и
недоказан. Със Същото решение е изменена определената със съдебно
решение №16/11.01.2019г. по гр.д.№17117/2018г. на PC-Нова Загора месечна
издръжка, която П. Г. Д. ЕГН **********, от *** е осъден да заплаща на
малолетното дете ПР. П. Д. ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител СТ. Г. В.,ЕГН ********** от ***, като увеличава от 140 на
1
210/двеста и десет/лева, считано от датата на завеждане на исковата молба -
24.03.2021г. до настъпване на други предвидени в закона основания за
прекратяване или изменения на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, като отхвърля предявения иск за разликата
до пълния претендирай размер от 250 лв., като неоснователен и недоказан, а
ответникът е осъден да заплати направените по делото разноски.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника чрез
представител по пълномощие, в която се поддържа, че присъденият от
първоинстанционният съд ежемесечен размер за издръжка на всяко дете е
значително по-висок и отдалечен по размер от законово определения
минимум спрямо размера на минималната работна заплата, която въззивникът
получава. Факт е, че преди постановяване на първоинстанционното решение,
въззивникът е заплащал ежемесечната издръжка на двете си деца, в размера
на по 140/сто и четиридесет/ лева, за всяко дете. Този размер към момента на
завеждане на настоящото производство е бил под законово определеният и
изискуем минимум, не по-малко от 1/4 /една четвърт/ от размера на
минималната работна заплата. Въззивникът счита, че е логично и правилно,
така както в предходното съдебно решение на PC-Нова Загора, последния се е
съобразил с тогавашния размер на MP3 за страната, каквато той е получавал,
така е следвало и Районен съд-Сливен да присъди по същия законово
определен критерий издръжката на всяко от двете деца или в малко по-висок
размер, но не и в размера на 210/двеста и десет/лева, ежемесечно за всяко
дете. Този присъден размер е значително по-висок от 1/4 /една четвърт/ от
размера на минималната работна заплата, който към настоящият момент е
650/шестстотин и петдесет/лева. Тази присъдена сума е в противоречие с
прилаганата от съдилищата у нас съдебна практика. В конкретния случай РС-
Сливен се е абстрахирал и не е оценил по никакъв начин допълнителните
разходи, като се е мотивирал, че същите нямат пряко отношение към
определяне месечния размер на издръжката. Този извод на съда е напълно
погрешен. Разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК изрично посочва начина на
определяне на размера на издръжката. Той зависи не само от нуждите на
лицето което я търси, но и от възможностите на лицето, което я дължи.
Първоинстанционният съд не е анализирал и обследвал възможностите на
въззивникът да плаща присъдения от съда издръжка, като се е ръководил
2
единствено от нуждите на лицето, претендиращо издръжката. Така
присъденият размер за ежемесечната издръжка на двете деца съпоставен с
дохода на въззивника има характера на финансова репресия. В обжалваното
решение на Районен съд-Сливен е определил месечна издръжка за всяко от
двете деца в прекомерно завишен размер, който поставя въззивника в
затруднено и неизгодно положение. В обобщение се иска решението да бъде
изменено, като дължимата издръжка за всяко от децата бъде определена на
170 лева.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Изтъкнатите в жалбата
доводи са неоснователни. Без значение е обстоятелството, че ответникът
погася задължение към финансова институция. Налице е константна съдебна
практика, че това обстоятелство не бива да се взема предвид при определяне
възможностите на бащата. Задължението за издръжка не се намира в
зависимост от изпълнението на режима на лични контакти с децата. Предвид
изложеното, решението е правилно и законосъобразно, а
първоинстанционният съд при постановяването му е взел предвид възрастта и
нуждите на децата и възможностите на даващия родител. Иска се да се
потвърди решението.
В с.з. за въззивника се явява представител по пълномощие, който
поддържа подадената жалба.
В с.з. за въззиваемите се явява представител по пълномощие, който
оспорва основателността на подадената жалба и моли да се потвърди
решението.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и
3
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред
РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното
решение е неправилно, поради което следва да бъде частично отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
За уважаване на иска по чл. 150 от СК следва да е налице изменение на
обстоятелствата, при които е определена издръжката, да е налице увеличение
на нуждите и потребностите на искащия издръжка и възможност на
задълженото лице да я дава. В случая се касае за издръжка на непълнолетни
лица, поради което родителят дължи същата.
Правилно районният съд е преценил правоизменящите факти във връзка с
чисто обективното увеличаване нуждите на децата, настъпили в рамките на
изминалия двугодишен период от първоначалното определяне на издръжката
и тяхната възраст. Децата са пораснали, преминали в юношеска възраст,
което води и до значително нарастване не само на разходите им за облекло,
обувки и ученически пособия, но и на тези за образование, социални и
културни развлечения. От друга страна, нуждите на децата, съобразно
твърденията в исковата молба и събраните доказателства, са в рамките на
нормалните за възрастта на децата разходи. Отчетена е и безспорно
настъпилата промяна на икономическата обстановка в страната, при която
обективно е трудно дете на тази възраст да бъде издържано с определените
преди 2 години средства от 140 лева месечно, като минималният размер на
издръжката за 2021 г. е 162,50 лв.
Районният съд приел, че по силата на разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от
СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали са трудоспособни или имат имущество. Задължението за
издръжка е безусловно, когато се касае издръжката на непълнолетно дете.
Конкретният размер на дължимата издръжка следва да бъде определен, с
оглед критериите, посочени в чл. 142 от СК в зависимост от нуждите на
детето - в конкретния случай децата живеят при своята майка. Доходът на
4
майката възлиза на 750лв. Доходът на бащата е поне в размер на минималната
работна заплата за страната, ведно с допълнителното възнаграждение за
трудов стаж и опит- 687.05лв Родителите дължат безусловно издръжка на
собствените си деца .В производството не се установява бащата да има други
алиементни задължения освен задълженията за издръжка на малолетните си
деца Г. и П.. Няма задължения за плащане на наем. Следва да се измени
издръжката, която бащата дължи. При тези доходи на двамата родители и
съобразявайки факта, че бащата няма други алиементни задължения, съдът
приел, че за издръжката на всяко от децата е необходима сума в размер на 400
лв., от които 210 лв. следва да се поемат от бащата, a 190 лв. следва да се
поемат от майката. Задължение на всеки родител е да издържа малолетните си
и непълнолетни деца. Съдът е приел, че възможностите на ответника да
заплаща месечна издръжка е в размер на 210 лв. за всяко дете.
Неправилно съдът не се е съобразил с възможностите на всеки от
родителите, въпреки, че е взел предвид и факта, че родителят, при когото
децата живеят, освен в пари, участва в издръжката и в натура и като полага
лични и непосредствени, ежедневни физически грижи за отглеждането и
възпитанието на децата, а другият родител работи при минимално месечно
възнаграждение. Към настоящия момент обаче не е обосновано присъждането
на издръжка в по-голям размер. Нуждите на децата не са с по-висока степен
на взискателност от обичайните и не са налице тежки здравословни
проблеми. Обосновани са оплакванията във въззивната жалба, че така
присъденият размер за ежемесечната издръжка на двете деца съпоставен с
дохода на въззивника има характера на финансова репресия. В обжалваното
решение Районен съд-Сливен е определил месечна издръжка за всяко от
двете деца в прекомерно завишен размер, който поставя въззивника в
затруднено и неизгодно положение. При установените му доходи,
заплащането на така определените издръжки ще бъде фактически
невъзможно. Поради това е оправдано размерът на издръжката за всяко дете
да бъде определен на 170 лева. Това налага и частична отмяна на решението.
Разноски не са претендирани от страните, поради което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ решение №128/25.05.2021 г.. по гр. дело .№
20212230101105/2021г. на районен съд Сливен, с което е изменена
определената със съдебно решение №16/11.01.2019г. по гр.д.№17117/2018г. на
PC-Нова Загора месечна издръжка, която П. Г. Д.,ЕГН **********, от *** е
осъден да заплаща на малолетното дете Г. П. Д., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител СТ. Г. В.,ЕГН ********** от ***, над
размера на сумата от 170 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния присъдения размер
от 210 лв., като неоснователен и недоказан
ОТМЕНЯ решение №128/25.05.2021 г.. по гр. дело .№
20212230101105/2021г. на районен съд Сливен, с което е изменена
определената със съдебно решение №16/11.01.2019г. по гр.д.№17117/2018г. на
PC-Нова Загора месечна издръжка, която П. Г. Д.,ЕГН **********, от *** е
осъден да заплаща на малолетното дете ПР. П. Д., ЕГН ********** , чрез
неговата майка и законен представител СТ. Г. В.,ЕГН ********** от ***, над
размера на сумата от 170 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до пълния присъдения размер
от 210 лв., като неоснователен и недоказан
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6