РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Смолян , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20205400500539 по описа за 2020 година
Ж 539-20
Производството е по чл.435,ал.2,т.2, т.6 и т.7 от ГПК.
Постъпила е жалба с вх.№ 4790/06.11.2020г. от „Д." ООД, с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ № **, ет.* чрез управителя С. С. Ч. срещу Постановление за
разноски от 30.10.2020г. по изп.д. № 289/2020г. по описа на ЧСИ Т. В., с рег.№ ***и район на
действие ОС-Смолян. В жалбата се сочи, че с обжалваното постановление ЧСИ е приел разноски
по изпълнителното дело общо в размер на 6352,67 лв., от които 6 200 адвокатско възнаграждение.
Излагат се доводи, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като същото
неправилно е определено от пълномощника на взискателя на основание чл.7, ал.7 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че по този ред се определя
адвокатско възнаграждение в производство по издаване на изпълнителен лист по чл.405 ал.З и 4
ГПК , а възнаграждението за „защита в изпълнително производство“, което се свежда до
проучване на делото и изготвяне на писмени становища, възнаграждението се определя по реда
на чл.6, т.2 и 3 от Наредбата. Твърди се, че адвокатско възнаграждение в размер на 6 200 лв. за
„защита по изпълнително дело“ е повече от прекомерна, поради което моли да бъде намален
размерът на адвокатското възнаграждение съгласно чл.6 ал.2 и 3 от Наредбата, а именно на 360
лева- 60 лв. за писмена консултация и 300 лв. за проучване на делото.
В срока по чл.436,ал.3 от ГПК са постъпили писмени възражения от взискателя
„Х.”ООД, с ЕИК .******, представлявано от управителя Н. П., чрез пълномощника му адв. Е. Б., в
1
които оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Излагат се доводи, че съгласно
отправената към длъжника покана за доброволно изпълнение, към 16.09.2020 г. паричното вземане
на „Х.”ООД срещу длъжника „Д.” ООД е в размер на 495 822, 41 лв., а към настоящия момент вече
надвишава сумата от 500 000 лв. За събирането на горните суми, както и на разноските по
изпълнителното производство са предприети по искане на кредитора множество принудителни
изпълнителни действия, в това число запори върху банковите сметки на „Д.” ООД в шест банки,
както и върху вземания на „Д.” ООД от Община Смолян, МОН и други трети лица, възбрани върху
недвижимо имущество, както и запори върху строителна техника, МПС и други движими вещи.
Твърди се, че във всички предприети от „Х.”ООД действия - до настоящия момент и за в бъдеще -
до окончателното удовлетворяване на вземането по изпълнителния лист, дружеството се
представлява от адв. Е. Б. на основание пълномощно от 29.09.2020 г., съгласно което, „Х.” ООД е
упълномощил адв. Б. да представлява дружеството в изпълнителното производство, като
предоставя на същата всички процесуални права по ГПК. Съгласно чл.10, ал.1,т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на
действия с цел удовлетворяване на парични вземания, дължимото минимално възнаграждение е в
размер на 1/2 от съответното възнаграждение по чл.7,ал.2,т.2-7. При материален интерес от 495
822,41 лв. дължимото минимално възнаграждение за процесуалното представителство по
настоящото изпълнително дело се определя на 5 733, 22 лв. без ДДС, респективно на 6879, 87 лв. с
ДДС. Определените с обжалваното постановление разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 6 200 лв. са дори под минимума на дължимото такова.Сочи се че изцяло неоснователен е
доводът в жалбата, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл.6,
т.2 и 3 от Наредба № 1/2004 г. Действия по изготвяне на „писмена консултация” и за „проучване
на дело” не са възлагани от „Х.” ООД на адв. Е. Б., поради което поддържаната в жалбата теза е
изцяло несъответна на изрично възложеното с пълномощното процесуално представителство в
изпълнителното производство.
Постъпила е и втора жалба с вх.№ 4930/16.11.2011г. от „Д.“ ООД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ № **,ет.* чрез управителя С.С.Ч. срещу
Разпореждане от 29.10.2020г. и Разпореждане от 12.10.2020г. по изп.д. № 289/2020г. по описа на
ЧСИ Т. В., с рег №*** и район на действие ОС-Смолян, с които съответно ЧСИ е отказал да
вдигне наложените обезпечителни мерки и да прекрати предприетите способи за изпълнение по
подадено възражение по чл.442а,ал. 2 от ГПК, с вх. № 4218/09.10.2020г., и е отказал да вдигне
наложените запори върху несеквестируеми средства от Европейския съюз, представляващи
вземания от трети задължени лица - Община Смолян и Министерство на образованието. Излагат се
доводи, че ЧСИ не се е съобразил с изискването на разпоредба на чл.442а,ал.1 от ГПК за
съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи с
размера на задължението, което води до неговата незаконосъобразност и възможност на длъжника
по исков ред да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди от незаконосъобразно
принудително изпълнение, съгласно чл.441, ал.2 от ГПК. Сочи се, че с новата уредба по
чл.435,ал.2,т.6 от ГПК е разширен кръга на подлежащите на обжалване от длъжника действия на
съдебния изпълнител, като му е предоставено правото да обжалва отказа на съдебния изпълнител
да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, поради което счита, че на това
основание жалбата срещу отказа на ЧСИ да вдигне наложените обезпечителни мерки и да
прекрати предприетите способи за изпълнение при свърхобезпечение е допустима, в който смисъл
2
е и съдебната практика /Определение № 132 от 20.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 140/ 2018 г. на
Апелативен съд - Пловдив, Определение № 309 от 21.07.2020 г. по в.ч.гр.д. № 330 / 2020 г. на
Апелативен съд - Пловдив, Определение № 17 от 14.01.2020 г. по в.ч.гр.д. № 8 / 2020 г. на
Апелативен съд - Пловдив. Твърди се още, че отказът на ЧСИ да вдигне наложените
обезпечителни мерки не е съобразен с Определение № 372/01.10.2020 г., постановено по ч.т.д.
№1759/2020 г. по описа на ВКС, ІІ т.о. , с което е спряно на основание чл.282,ал.2 от ГПК
изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 260003/02.09.2020 г., постановено по т.д. №
237/2020 г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив. Сочи се, че правна последица от това
определение е спиране на изпълнителното производство на основание чл. 432, т. 4, пр. 1 ГПК,
поради което съдебния изпълнител е следвало незабавно да вдигане наложените запори, тъй като
следва да се приеме, че съставът на ВКС, постановил определението по чл.282,ал.2 от ГПК е
определил размера на гаранцията, която да обезпечава интереса както от събиране на присъдената
сума с невлязлото в сила въззивно решение, така и евентуалните вреди на взискателя от забавяне
на спряното изпълнение. Сочи се, че размерът на гаранцията е определен от ВКС и въпросът за
нейната достатъчност не може да се обсъжда от ЧСИ, а той е длъжен само за зачете правните
последици на съдебния акт. Запорът на парично вземане е същинско изпълнително действие,
което не се изчерпва с налагането му, а действието му продължава по време на изпълнителния
процес до момента на неговото вдигане, съответно до прекратяването на изпълнителния процес
или до изчерпването на предмета му. Наличието на множество обезпечителни мерки в случая е
неоправдано защото ограничава правната сфера на длъжника. С внасянето на обезпечение по чл.
282, ал.2, т.1 от ГПК са изпълнени изискванията на закона, поради което е отпаднала
необходимостта от наложените по изпълнителното дело обезпечителни мерки.
В жалбата се твърди още, че задължението на дружеството в изпратената му поканата за
доброволно изпълнение възлиза общо на сумата от 494 947, 55 лв. - в това число главници, лихви,
включително и изтекли такива към датата на изпращане на ПДИ, при присъдена сума по т.д. 237/20
г. по описа на ПАС общо в размер на 388 508.72 лв. На 28.09.2020 г. „Д.“ ООД е внесло по сметка
на ВКС сумата от 388 508, 72 лв. с искане за спиране на изпълнението на въззивно решение по т.д.
237/20 г. по описа на ПАС. По сметка на ЧСИ от „Р. Б.“ ЕАД на 29.09.2020 г. е преведена сумата
119 693.27 лв., което обстоятелство се удостоверява и от ЧСИ в обжалваното разпореждане. Така
общият размер на обезпеченото вземане възлиза на 508 201,99 лв., което надхвърля сумата по
поканата за доброволно изпълнение, в която са включени и изтеклите лихви. От приложената към
възражението по чл. 442а, ал. 2 ГПК справка от счетоводството на дружеството е видно, че
стойността на запорираните материални активи на дружеството по балансова стойност е 5 681 342,
63 лв. а безспорно балансовата стойност на активите винаги е по-ниска от пазарната им стойност.
Запорираните вземания вземания на дружеството, за които към възражението е приложена
счетоводна справка, по банкови сметки, търговски и облигационни договори възлиза на сумата 2
546 059.92 лв. Следователно общата стойност на материалните активи и парични средства на
дружеството, запорирани от ЧСИ възлиза на 8 615 911.34 лв., поради което е налице
свръхобезпеченост на вземане, което е в размер на 494 947, 55 лв.Необосновани са доводите на
ЧСИ в мотивите на обжалваното разпореждане, че не са му известни задълженията и кредиторите
на дружеството, защото не ги посочило във възражението. За тези обстоятелства е налице
публична информация, която е достъпна за ЧСИ.
В жалбата се излагат твърдения, че задълженията на „Д.“ ООД към трети лица са следните: Към
3
„Р.“ АД по договор за кредитна линия за банкова гаранция в размер на 700 000 лв. с крайна дата на
договора 31.12.2020 г., като от тази сума не са усвоявани и ползвани никакви средства и по
договор за кредитна линия за банкова гаранция в размер на 900 000 лв. с крайна дата на договора
31.12.2020 г. с възможност за ползване на гаранции до 800 000 лв. и до 100 000 лв. за оборотни
средства с краен срок за усвояване 15.02.2022г. По лимита има издадена банкова гаранция за 26
230, 52лв. с краен срок: 31.12.2020г., а оборотните средства не могат да бъдат усвоени поради
наложен запор. Към „Б. Д.“ АД няма кредитни задължения. Твърди се още, че от справката в
Имотния регистър към Агенция по вписванията е видно, че периода от 01.01.1991-11.11.2020 г.
няма направени никакви вторични вписвания върху недвижими имоти, собственост на „Д.” ООД,
които биха могли да бъдат противопоставими на взискателя. За да може залогът на търговско
предприятие да се противопостави на трети лица, придобиващи по-късно обезпечителни права
върху отделни елементи на търговското предприятие, залогът трябва да се впише вторично в
съответния регистър. Размерът на обезпеченото вземане с този особен залог също е вписан в
регистъра и е публично известен. С нотариално заверени съгласия за заличаване на особен залог
върху търговско предприятие по чл.44, ал. 3 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене,
съхраняване и достъп до Търговския регистър и чл. 27, ал. 6 303, заложният кредитор е дал
съгласието си за заличаването на особения залог и видно от вписването по партидата на „Д.“ ООД
залогът на търговско предприятие е заличен.
В случая се установява, че активите върху които е насочено принудителното изпълнението
са в размер на 8 615 911,34 лева, като е налице и учредена пред ВКС гаранция по реда на чл. 282,
ал. 2 ГПК в размер на 388 508,72 лева и събрани суми в размер на 119 844, 15 лв. по сметка на
ЧСИ. Посоченото води до извода, че предприетите изпълнителни способи се явяват несъразмерни
на обезпеченото с внесена във ВКС гаранция вземане по изпълнителен титул, издаден въз основа
на въззивно осъдително решение. При такъв размера на задълженото и характера и вида на
предоставеното обезпечение и събраните към момента суми налагането на допълнителни запори се
явява явно несъразмерно и незаконосъобразно.
Твърди се още, че процесуалното поведение на длъжника по никакъв начин не възпрепятства
принудителното изпълнение. Фактът, че има сключени договори за банков кредит, по които се
дължи само сумата от 26 230, 52 лв. не е основание това да се отчита като негатив. За всеки голям
инвестиционен проект или при изпълнение на договори за обществени поръчки, възложителите
изискват от изпълнителите банкови гаранции от банкови институции с добра репутация.
Посочените договори за банков кредити са сключени за предоставяне на банкови гаранции,
което е показател, че дружеството е работещо, тъй като трудно банкова институция би отпуснала
кредитни линии в такъв размер на предприятие без солидни обороти от търговска дейност и
ликвидно имущество. По същия начин е сключен и договора за залог на търговското
предприятие, който обезпечава вземания по Рамков договор за търговска продажба на строителни
материали на отложено и разсрочено плащане, който залог е заличен.
От представената справка за образувани изпълнителни дела от 13.11.2020 г., издадена от
КЧСИ се установява, че срещу „Д.“ ООД не са висящи други изпълнителни дела освен
настоящето, като вземанията по същото са били обезпечени, за което е издадена обезпечителна
заповед, приведена в изпълнение по образуваното пред същия ЧСИ изп. дело № 196/2019г. От
представеното удостоверение по чл. 87 ДОПК се установява, че „Д.“ ООД няма публично правни
задължения. С оглед изложеното не се установява да е налице каквато й да е била конкуренция
4
между кредитори или образувани други изпълнителни дела срещу „Д.“ ООД, както и предприети
изпълнителни действия по реда на ГПК, ЗОЗ или ДОПК срещу негови активи, наложени възбрани
или пристъпване към изпълнение от заложен кредитор, което води до извода, че е налице пълна
несъразмерност между размера на вземането, което вече е обезпечено веднъж е внесената по реда
на чл. 282, ал. 2 ГПК гаранция и наложените обезпечителни мерки от които дружеството търпи
значителни вреди. Моли да се отмени Разпореждане от 29.10.2020г. на ЧСИ Т. В., с което е
оставено без уважение възражението по чл.442а от ГПК и бъдат вдигнати наложените запори,
поради несъразмерност с размера на задължението по изп.д.№ 289/2020г.
Незаконосъобразни са и наложените запори на вземания по Оперативна програма
„Региони в растеж 2014-2020г.“ от Министерство на образованието и Община Смолян, които имат
качеството на публични финанси и като такива не подлежат на принудително изпълнение.
Съгласно чл.444,т.8 ГПК несеквестируеми са и предвидените в друг закон вещи и вземания, като
неподлежащи на принудително изпълнение. Не се допуска принудително изпълнение върху
средства с публичен характер, постъпили като субсидии от държавния бюджет и върху средствата
от ЕС по други международни програми и договори на общините. Законова забрана да се
осъществява принудително изпълнение е въведена и с чл.96 от ЗДБРБ за 2020 г., според която
разпоредба целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия
за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги
не могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Забрана в идентичен смисъл е
съществувала и в приетите предходни бюджети - с разпоредбата на чл. 94 от ЗДБРБ за 2017 г.
(отм.), чл. 92 от ЗДБРБ за 2018 г./отм./ и л. 94 от ЗДБРБ за 2019 г./отм./ С посочените норми и
установената до този момент трайна съдебна практика, е прието, че такива целеви средства не
могат да се използват за обезпечения и за принудително погасяване на публични и частни
държавни вземания, както и на вземания на трети лица. Разпоредбите са е императивен характер и
са установени в обществен интерес. Целта на тези забрани е да се осигури безпрепятствено
извършване на законово регламентирани отделни стопански или бюджетно субсидирани дейности,
изпълняващи значими публични и обществени функции, гарантирани от държавата, които е
недопустимо да бъдат затруднявани, независимо от неизправността на субекта на такива
задължения. В този смисъл е и съдебната практика /Решение 143/25.10.2017г .по гр.д. 4666/2016
на ІІІ г.о. на ВКС/ .Съгласно т. 13 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС,
ОСГТК несеквестируеми са и вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по нея постъпват
плащания по несеквестируеми вземания и/или вземания,върху които не се допуска принудително
изпълнение. Поради това несеквестируеми биха били и всички суми, постъпили по сметките на
длъжника в търговските банки по посочените договори по Оперативна програма „Региони в
растеж 2014-2020г.“ от Министерство на образованието и Община Смолян. Моли да се отменят
наложените запори върху вземанията на длъжника от Община Смолян и Министерство на
образованието. Претендира за разноски по делото.
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК са постъпили възражения от взискателя „Х.“ ООД,
представлявано от Н. П. чрез пълномощника му адв. Е. Б., в които сочи, че жалбата е недопустима
и моли да бъде оставена без разглеждане. Твърди, че същата е насочена срещу разпореждания на
ЧСИ, в които е обективиран отказа му да вдигне наложени обезпечителни мерки и да прекрати
предприети способи на принудително изпълнение във връзка с подадено от длъжника възражение
5
по чл. 442а, ал.1 от ГПК, обосновано с твърдяна несъразмерност на изпълнителните действия с
размера на дълга. Законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на
съдебния изпълнител както по отношение на активно легитимираните лица, така и по отношение
на действията, които могат да се обжалват и основанията за обжалване. Разпоредбите са
императивни и ограничителни, поради което и разширителното им тълкуване е недопустимо.В
нормата на чл. 435, ал. 2 от ГПК не е уредена правна възможност за длъжника да обжалва отказа на
съдебния изпълнител да вдигне наложените запори и възбрани. Такава възможност не е
предвидена изрично и в разпоредбата на чл. 442а от ГПК, в производството по която са
постановени обжалваните разпореждания.Действително с приетата нова разпоредба на чл. 442а,
ал. 1 от ГПК е въведено изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и
предприетите изпълнителни способи с размера на задължението, като несъобразяването на
принудителното изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно
изричната разпоредба на чл. 441, ал. 2 от ГПК. С оглед на това предвидената защита на длъжника
срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност е да
направи възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига
съответните обезпечителни мерки. Следователно, процесуалното средство за защита, с което
разполага длъжникът съгласно чл. 442а, ал. 2 от ГПК, е да отнесе несъразмерността чрез
възражение до съдебния изпълнител, като при евентуален отказ по така релевираното възражение,
длъжникът би могъл да ангажира отговорността на съдебния изпълнител за вреди по общия исков
ред,но не и да обжалва този отказ пред съда. В този смисъл са Определение № 3022/19.09.2019 г.
на САС по в. гр. д. № 4176/2019 г.; Определение 1598/15.05.2019 г. по в.гр.д. № 1773/2019 г. на
САС, Определение 2189/13.07.2018 г. по в. гр. д. № 3189/2018 г. на САС; Определение №
357/22.10.2018 г. по в.ч.гр.д. № 318/2018 г. на БАС.
Наличието на несъразмерност на изпълнителните действия се преценява след като бъдат отчетени
всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността
вземането да остане неудовлетворено, а за извършването на такава преценка е необходимо спорът
да бъде решен по същество след събиране на съответните доказателства и при съобразяване с
интереса на взискателя, който е водещ в изпълнителното производство. Алтернативно се
поддържа неоснователност на жалбата. Твърди се, че посочената в ПДИ като дължима сума е
формирана от присъдените главници, мораторни обезщетения и законни лихви върху главниците
към 16.09.2020 г., като в тази сума не са включени присъдените разноски за двете съдебни
инстанции, разноските по и.д. № 289/2020 г. на ЧСИ Т. В., законните лихви върху главниците,
изтекли след 16.09.2020г., както и лихвите, които ще се начисляват върху главните вземания в
периода от спиране на изпълнението с определението на ВКС до окончателното им погасяване,
което ще формира задължение от около 600 000 лева. Позовавайки се на приложена справка за
вземанията на жалбоподателят твърди, че в изпълнителното производство са запорирани негови
вземания в размер на 2 546 059,92 лв. Третите лица, депозирайки отговори на направените
запорни съобщения, не потвърждават тези суми. Липсва потвърждение от общините Смолян и
Неделино. МОН не оспорва основателността на вземането, но подчертава, че към датата на
запорното съобщение, няма издадени от „Д.” ООД фактури, т.е. няма формирано изискуемо
вземане. Община Златоград, „Н. и.” ООД, и „РР Л.” ООД отричат да имат неразплатени сметки,
поради което сумата от 2 546 059,92 лв., посочена от длъжника, не може да се приеме за
достоверна.От запорирани вземания, които са потвърдени от третите лица е видно, че „Р. Б.“ АД е
посочило, че наличната сума от 119 693,27 лв. е предмет на други (първи по ред) претенции във
6
връзка с учреден залог върху паричните вземания от същата банкова сметка. „Д.“ ООД е
кредитолучател от „Р. Б.“ АД на два банкови кредита в общ размер на 2 500 000 лв., обезпечени с
ипотека върху поземлен имот, ведно с построените в него множество сгради - административни,
складови и др. Установява се също наличието на кредит от „Б. ДСК“ АД, обезпечен с ипотека
върху два поземлени имота, ведно с построените в тях сгради. От справката по партида в ЦРОЗ, се
установява наличието на множество вписани договори за залог със заложни кредитори в лицето на
„Р. Б.“ АД,“Б. Д.“ АД, „У. л.” ЕАД, „Ч.“ ЕООД, като тези вписвания не са заличени. По тези
договори „Д.” ООД е предоставио в залог движимо имущество на значителна стойност, както и
вземания по търговски договори и наличности по банкови сметки. От особена важност е учредения
особен залог върху търговското предприятие на „Д.“ ООД като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, който обезпечава дълг на „Д.” ООД към „Ч.” ЕООД в размер на 2 200 000
лв. Следователно се стига до извода, че към настоящия момент „Д.” ООД има привилегировани
кредитори с обезпечени вземания за над 5 000 000 лева. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че по представената справка е видно, че балансовите стойности на материалните
му активи, върху които е наложен запор, е 5 681 343 лв. В случая представената справка е
неотносима, тъй като в изпълнителното производство водеща е пазарната оценка на активите, а не
тяхната балансова стойност. С оглед преценката по чл. 442а от ГПК материалните активи на „Д.”
ООД са недостатъчни да обезпечат по съвкупност вземането на взискателя,както и вземанията на
привилегировани кредитори и вземанията на други хирографарни кредитори, което опровергава
твърденията за свръхобезпеченост. Преценката за съразмерност на наложените обезпечения е за
целесъобразност, която съдебният изпълнител е оправомощен да прави, като действията му
остават законосъобразни дори при наличие на известна несъразмерност на наложените
обезпечения с размера на дълга. Това е така, тъй като принудителното събиране на вземането чрез
издирване и осребряване на имуществото на длъжника е процес, който изисква технологично
време, през което дългът нараства значително, чрез начисляването на лихви и разноски по
изпълнението, а пазарната стойност на имущество е възможно значително да намалее, поради
амортизирането му или в резултат от промяна в пазарната конюнктура. При налагане на
обезпечителните мерки съдебният изпълнител трябва да отчита и тези фактори, за да гарантира
успешното събиране на цялото вземане. Моли да бъдат потвърдени обжалваните разпореждания
като законосъобразни. Претендира за разноски
В представените от ЧСИ мотиви по реда на чл.436,ал.3 от ГПК се излага становище за
процесуална допустимост на подадените жалби, но по същество за неоснователност. Сочи се,че в
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени
само минимални адвокатски възнаграждения, но страните имат свободата да договарят и по-голям
размер с оглед спецификите на всеки един отделен случай.Към настоящия момент не е постъпило
плащане от страна на длъжника в срока за доброволно изпълнение и от приложените до момента
принудителени способи не са постъпили суми, които да покриват изцяло дължимото в
изпълнителното производство, което вероятно би наложило прилагането и на други способи за
изпълнение. Към момента няма яснота за обема от действия, които ще бъдат необходими за
събиране на дължимите суми, което от своя страна разширява обема от действия, които следва да
се извършат от процесуалния представител, поради което възнаграждението му не следва да е
съобразено само с посочените минимални размери в Наредбата, а съобразено със спецификите на
конкретния случай.
7
По втората жалба ЧСИ е отказал вдигане на наложените обезпечителни мерки по
подаденото от длъжника възражение, като от посочените от длъжника активи реално по сметка
на ЧСИ към настоящия момент е постъпила само сумата от 119,844.15 лв. и събирането на
останалата част от вземането до общо дължимото по изпълнителното дело е бъдещо несигурно
събитие, което не може да бъде взето под внимание към настоящия момент. Длъжникът не е
посочил във възражението си данни за размера на своите задължения и привилегиите на
кредиторите си, които имат върху конкретните активи предмет на принудителното изпълнение.
ЧСИ е взел предвид, че с разпореждане от 07.10.2020г. изпълнителното производство е спряно на
основание чл. 432, ал. 1, т. 4 от ГПК, вр. чл. 282, ал. 2, ГПК по молба на длъжника, към която е
приложено Определение № 372/01.10.2020 г. на ВКС, съгласно което е внесена гаранция в размер
на 388,508.72 лв. От предприетите действия по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на
119,844.15 лв., поради което дължимите суми надвишават сбора на сумата внесена като гаранция
по сметка на ВКС и постъпилите суми по сметка на ЧСИ. Същевременно от направените справки
по партидите на длъжника в ЦРОЗ и Агенция по вписванията е видно, че има привилегировани
кредитори с обезпечени вземания, чийто обезпечения обхващат включително и активите на
дружеството по отношение на които са предприети гореизброените изпълнителни способи. Видно
е, че има вписан особен залог върху предприятие като съвкупност, който обхваща и ППС,
машините и съоръжения върху които е наложен запор като обезпечителна мярка. Длъжникът
обжалва и разпореждане от 12.10.2020 г., с което ЧСИ е отказал да вдигне наложените запори на
вземания на длъжника от трети задължени лица- Община Смолян и Министерство на
образованието и науката, с оплаквания за несеквестируемост на тези вземания, които са по
Оеративна програма „Региони в растеж 2014г. - 2020 г.“. По наложените запори в срока по
чл.508, ал.1 от ГПК и до настоящия момент отговор от Община Смолян не е постъпил, а
Министерство на образованието и науката е подало отговор, в който признава наличието на
вземания и изразява готовност да направи плащане при настъпване на изискуемост на вземанията,
като в своя отговор не дава подробности за естеството на финансовите средства. Разпоредбата на
чл. 520 от ГПК, въз основа на която длъжника претендира за несеквестируемост на запорираните
вземания се отнася само и единствено за средства на общините и другите бюджетно субсидирани
заведения и е неотносима към конкретния случай. Моли жалбите да бъдат оставени без уважение
като неоснователни.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите, писмените
възражения на взискателя и мотивите на ЧСИ счита, че жалбите са подадени в срок, от надлежна
страна-длъжник в изпълнителното производство по реда на чл.435,ал.2, т.2,т.,т.6 и т.7 от ГПК,
поради което счита същите за процесуално допустими, а разгледани по същество за частично
основателни по следните съображения:
Изпълнително дело № 289/2020г. по описа на ЧСИ Т. В. е образувано по молба на „Х.“
ООД с вх.№ 3776/16.09.2020г. въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2020г., издаден по
осъдително въззивно Решение № 260003/02.09.2020г. по в.т.д.№ 237/2020г. по описа на ПАС
срещу „Д.“ ООД за сумите: 18 614,73 лева,представляваща остатък по фактура № №
**********/29.05.09г., ведно с обезщетение за забава върху тази сума от 5 543,78лв. за периода
15.04.14г. до 19.03.17г., както и законната лихва върху сумата от 18 614,73 лв., считано от
19.03.17г. до окончателното им плащане, както и сумата от 279 219,81 лв., представляваща
стойността на допълнителни СМР по договора, ведно с обезщетение за забава върху тази сума от
8
85 130,40 лв. за периода от 20.03.14г. до 29.03.17г., както и законната лихва върху 279 219,81лв. от
19.03.17г. до окончателното им плащане.
След проучване на имущественото състояние на длъжника ЧСИ е наложил запори на
вземанията на длъжника в „Б. Д.“ АД, „У.К.т Б.“ АД, „Р. Б.“ ЕАД, вземанията от Община Смолян,
МОН, Община Златоград, Община Неделино, ЧСИ П.М. ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД
както и запор на ППС, машини и съоръжения,подробно описани.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 30.09.2020г.
Със съобщение изх.№ 03462/ 06.10.2020г. ЧСИ е уведомил ЦРОЗ , че е наложен запор на
вземанията на длъжника „Д.“ ООД от трети лица, както следва: „К.“ ООД, „РР Л.“ ООД, „Н. И.“
ООД, „Д. с.“ ООД и „Т.“ ООД.
С молба вх.№ 4171/07.10.2020г. длъжникът е поискал спиране на изпълнителното
производство на основание чл.432,ал.1,т.4 от ГПК, като е представил Определение №
372/01.10.2020г. по ч.т.д.№ 1759/2020г. по описа на ВКС, ІІ т.о. , с което на основание чл.282,ал.2
от ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение № 260003/02.09.2020г. по в.т.д.№ 237/2020г.
по описа на ПАС.
С Разпореждане от 07.10.2020г. ЧСИ е спрял изпълнителното производство по изп.д.№
289/2020г. на основание чл.432,ал.1,т.4 от ГПК във вр. с чл.282,ал.2 от ГПК, което е съобщено на
страните
С възражение вх.№ 4218/09.10.2020г. подадено по реда на чл.442а,ал.1 и 2 от ГПК
длъжникът е направил възражение за свръхобезпеченост на вземането с молба да бъдат отменени
наложените запори на вземания по банкови сметки и по търговски и облигационни договори.
Изложил е твърдения, че на 29.09.2020г. по сметка на ЧСИ от „Р. Б.“ ЕАД по наложения запор е
преведена сумата от 119 693,27 лева, а с внесената сума по обезпеченото искане за спиране по
чл.282,ал.2 от ГПК в размер на 388 508,72 лева сумата възлиза на 508 201,99 лева, която надхвърля
сумата по изпълнителния лист. В приложената справка за стойността на запорираните материални
активи на дружеството е видно, че тяхната балансова стойност е 5 681 342,63 лева. Запорираните
вземания на дружеството от приложената справка е видно, че възлиза на 2 546 059,92 лева или
общата стойност на запорираните активи на дружеството възлиза на 8 615 911,34 лева, поради
което е налице свръхобезпеченост. Запорираните вземания от Община Смолян и МОН по
Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020г.“имат качеството на публични финанси и като
такива не подлежат на принудително изпълнение.
С обжалваното постановление за разноски от 30.10.2020г. ЧСИ е приел разноски по изп.д.
№ 289/2020г. в общ размер на 6 352,67 лева, представляващи сбор от сума в размер на 152,67 лева–
такси по т.4,5 9 и 31 от ТТР към ЗЧСИ и адвокатско възнаграждение за защита по изпълнително
дело в размер на 6200 лева. С първата си жалба с вх.№ 4790/06.11.2020г. жалбоподателят е
оспорил размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение като прекомерен. Посочил е
че разноските следва да бъдат в размер на 360 лева на основание чл.6, т.2 и 3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Посочените разпоредби
предвиждат по т.2 възнаграждение за писмена консултация в размер на 60 лева, а по т.3
възнаграждение за проучване на дело с даване на мнение по него -300 лева. Посочените
9
разпоредби са неотносими към определяне на адвокатското възнаграждение по изпълнителни дела,
тъй като има специални разпоредби за този вид дела. Съгласно чл.10 от Наредбата за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е по
т.1 за образуване на изпълнително дело -200 лева и по т.2 за процесуално представителство,
защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лева възнаграждението е 200 лева, а за вземания над
1000 лева-1/2 от съответното възнаграждение по чл.7,ал.2,т.2-7 от Наредбата. В случая в поканата
за доброволно изпълнение е посочено, че дължимата сума към 23.10.2020г. е 494 947,55 лева , в
това число и изтеклите законни лихви до момента. Съгласно чл.7,ал.2,т.5 от Наредбата при
интерес от 100 000 лева до 1 000 000 лева възнаграждението е 3530 лева плюс 2% за горницата над
100 000 лева. В случая при интерес от 494 947,55 лева минималното адвокатско възнаграждение е
в размер на 5 708 лева. До момента освен наложените запори не са извършвани други
изпълнителни действия, а производството по изпълнителното дело е спряно, поради което съдът
счита, че жалбата е частично основателна и ще следва да бъде намалено адвокатското
възнаграждение на пълномощника на взискателя от 6200 лева на 5 708 лева.В представеното по
делото пълномощно от 29.10.2020г. на стр.271 от изп.дело не е посочено, че договореното
възнаграждение е с ДДС,каквото възражение се прави в представените писмени възражения .Не са
представени и доказателства за регистрация на адв. Б. по ЗДДС, поради което върху сумата от 5
708 лева не следва да се начислява ДДС.
В жалбата срещу Разпореждане от 12.10.2020г, с което ЧСИ е отказал да вдигне
наложените запори на вземанията на длъжника от трети задължени лица-Община Смолян и МОН
жалбоподателят твърди, че посочените вземания са несеквестируеми на основание чл.444,т.8 от
ГПК, тъй като се дължат по договори за извършени СМР по Оперативна програма „Региони в
растеж 2014-2020г. и имат характера на публични финанси, поради което не подлежат на
принудително изпълнение съгласно чл.520 от ГПК. Посочената разпоредба е относима към
изпълнение срещу общини и бюджетно субсидирани заведения, като не се допуска принудително
изпълнение върху средства с публичен характер, постъпили като субсидии от държавния бюджет
и от ЕС по други международни програми и договори на общините. Законова забрана да се
извършва принудително изпълнение е въведена и в чл.94 от ЗБРБ за 2019/отм./ и чл.96 от ЗБРБ за
2020г., съгласно които разпоредби целево предоставяните средства от държавния бюджет на
нефинансови предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от
държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения и за принудително
погасяване на публични и частни държавни вземания,както и за вземания на трети лица.
Разпоредбите са с императивен характер и са установени в публичен интерес, като целта на
забраните е да се осигури безпрепятствено извършване на законово регламентирани отделни
стопански или бюджетно субсидирани дейности, изпълняващи значими публични и обществени
функции, гарантирани от държавата, които е недопустимо да бъдат затруднявани, независимо от
неизправността на субекта на такива задължения. В този смисъл е и съдебната практика Решение
№ 143/25.10.2017г. по гр.д.№ 4666/2016г. на ІІІ г.о. на ВКС. Не е спорно, че жалбоподателят има
качеството на нефинансово предприятие по смисъла на посочената разпоредба. По принцип
Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г. е интегрирана оперативна програма,
финансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и от
държавния бюджет, насочена към регионалното развитие и към постигане целите на градската
политика в България. Бюджета й е от европейско и национално съфинансиране. В случая от
10
представените по делото доказателства не се установява, че вземанията на длъжника „Д.“ ООД по
договори с Община Смолян и с МОН, са сключени именно по Оперативна програма „Региони в
растеж“ и са финансирани с европейски и бюджетни средства. Не са представени нито договорите,
нито други доказателства, установяващи с какви средства е финансирането им. На изпратеното до
Община Смолян запорно съобщение, получена на 30.09.2020г. от Общината не е върнат отговор.
На изпратеното до МОН запорно съобщение е върнат отговор с вх.№ 4185/07.10.2020г., в който се
посочва, че не оспорва основателността на вземането, върху което се налага запора, но към датата
на получаване на запорното съобщение няма издадени фактури от „Д.“ ООД, по които
изпълнителят да очаква плащане. До момента по Договор № BG16RFOP001-3.002-0005-С02-S-1 от
11.12.2019г. са разплатени изпълнени и приети СМР на обща стойност 853 101,17 лева с ДДС. В
писмото не е посочено какви суми се дължат още по договора. След като жалбоподателят не
представя доказателства, че посочените договори с Община Смолян и с МОН са сключени по
Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020г., нито, че финансирането по тези договори е
с европейски и бюджетни средства, съдът счита за недоказано твърдението на жалбоподателя, че
въпросните вземания са несеквестируеми, поради което в тази част жалбата му е неоснователна
като недоказана.
В жалбата срещу Разпореждане от 29.10.2020г., с което ЧСИ е отказал да вдигне
наложените обезпечителни мерки и да прекрати конкретно предприетите способи, жалбоподателят
твърди, че наложените обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи са
несъразмерни на задължението му.
В писмените възражения на взискателя се излага становище за недопустимост на жалбата,
като се сочи че нито в чл.432,ал.2, нито в чл.442а от ГПК е предвидена възможност за обжалване
на отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложени обезпечителни мерки при твърдяна
несъразмерност. Действително по въпроса е формирана противоречива съдебна практика. Със
ЗИДГПК /ДВ, бр.86 от 27.10.2017 г./ е нормативно въведено с новата разпоредба на чл. 442а, ал.1
от ГПК изрично изискване за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите
изпълнителни способи с размера на задължението. Несъобразяването на принудителното
изпълнение с това изискване води до неговата незаконосъобразност, съгласно изричната
разпоредба на чл. 441, ал.2 от ГПК. С оглед на това е предвидена и защита на длъжника срещу
процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност. На същия е
предоставена възможността по чл. 442а, ал.2 от ГПК да релевира несъразмерността чрез
възражение пред съдебния изпълнител, който при установяване на такава вдига съответните
обезпечителни мерки. Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния
изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност принудително изпълнение,
съгласно чл. 441, ал.2 от ГПК. Действително с посоченото изменение и допълнение на ГПК не е
приета разпоредба, която да предвижда възможност за длъжника да обжалва конкретно
постановения по възражението му отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните
обезпечителни мерки. Следва да се има предвид, обаче, че с новата уредба е разширен кръга от
подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, като на същия е
предоставено правото по чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК да обжалва отказа на съдебния изпълнител да
спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, реципрочно на съществувалото и
до тогава, сега регламентирано в чл. 435, ал.1, т.3 от ГПК, право на взискателя да обжалва
спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение. При положение, че
11
несъразмерността е възведена изрично като порок на принудителното изпълнение, водещ до
неговата процесуална незаконосъобразност и ангажиращ на самостоятелно основание
отговорността на съдебния изпълнител за вреди от такава, както и са предвидени процесуални
способи за нейното преодоляване в рамките на провежданото принудително изпълнение по
възражение на длъжника, като при вдигане на съответните обезпечителни мерки – запор и
възбрана, съставляващи, според задължителните указания по т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. по
тълк.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия по насочване на принудителното
изпълнение спрямо конкретните имуществени обекти, за които са предприети, взискателят
разполага с право на жалба в хипотезата на чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК на отказ на съдебния
изпълнител да извърши исканото изпълнително действие, то на длъжника не може да бъде
отречено реципрочното право да обжалва не само насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество по чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК, но и върху имущество, съставляващо
свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки
поради несъразмерност, което по своята същност представлява отказ за преустановяване на
конкретен изпълнителен способ,т.е. налице е отказ да прекрати принудителното изпълнение в
съответната част по смисъла на чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК, както резонно се поддържа от
длъжника в жалбата му. По изложените съображения настоящият състав счита, че жалбата е
допустима и е насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. В този
смисъл е и съдебната практика./Определение № 132/20.03.2018г. по в.ч.гр.д.№ 140/2018г. на ПАС,
Определение № 309/21.07.2020г. по в.ч.гр.д.№ 330/2020г. на ПАС, Определение №
3022/19.09.2019г. по в.гр.д.№ 4176/2019г. на САС, Определение № 41/05.03.2020г. по в.ч.гр.д.№
50/2020г. на Апелативен съд-Велико Търново, Решение № 146/23.04.2020г. по в.гр.д.№9/2020г. на
ОС-Русе, Решение № 6962/15.10.2019г. по в.гр.д.№ 9776/2019г. на СГС и др.
В случая длъжникът е подал възражение по реда на чл.442а,ал.2 от ГПК с вх.№
4218/09.10.2020г. по което ЧСИ се е произнесъл с обжалваното разпореждане от 29.10.2020г. като
е приел, че към настоящият момент по сметката на ЧСИ е постъпила само сумата от 119 844,15
лева по наложения запор на сметките на длъжника в „Р.“ АД и събирането на останалата част от
вземането до общо дължимото по изпълнителното дело е бъдещо несигурно събитие, което не
може да не бъде взето под внимание към настоящия момент. Приел е още, че длъжникът не
посочва данни за размера на задълженията си и привилегиите на кредиторите си. Макар да е
посочил , че изпълнителното производство е спряно с разпореждане от 07.10.2020г. по молба на
длъжника и на основание Определение № 372/01.10.2020г. по ч.т.д.№ 1759/2020г. по описа на
ВКС, ІІ т.о., с което на основание чл.282,ал.2 от ГПК е спряно изпълнението на въззивно решение
№ 260003/02.09.2020г. по в.т.д.№ 237/2020г. по описа на ПАС и е внесена гаранция в размер на 388
508,72 лева, ЧСИ се е съобразил само отчасти с неговите правни последици при постановяване на
отказа си да вдигне наложените запори. Обжалваното разпореждане от 29.10.2020г. следва да се
разглежда в контекста на правните последици, произтичащи от постановения в хипотезата на чл.
282, ал. 2 ГПК съдебен акт на ВКС. Извод за правните последици на постановеното в хипотеза на
цитираната разпоредба спиране на изпълнението, може да бъде направен от указанията,
съдържащи се в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по т. д. № 6/2014 г. на
ОСГТК на ВКС, а именно, че спирането по чл. 282, ал. 2, изр. първо ГПК има за цел да се избегне
принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение докато делото е
висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е
основателна. Обезпечението по чл. 282, ал. 2 или ал. 3 ГПК следва да е достатъчно да гарантира
12
удовлетворяването на признатото с решението притезание, респ. обезщетяването на ответника по
жалбата за вреди от евентуално неоснователно забавяне на изпълнителното производство.
Изискването на процесуалния закон, за представяне на надлежно обезпечение от страна на
касатора е свързано с охрана на интереса на другата страна, в чиято полза е налице постановеното
невлязло в законна сила въззивно решение. Посочените указания мотивират извода, че в
хипотезата на спиране на изпълнението по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК се изисква размера на
заложената парична сума, да съответства както на присъдената по невлязлото в сила осъдително
въззивно решение сума, така и на предполагаемия размер на вредите, които евентуално би могъл
да претърпи взискателя, в резултат от забавеното изпълнение на въззивното решение. Последните,
впрочем, могат да бъдат прогнозирани лесно, като се отчита обстоятелството, че компетентният да
постанови определението по чл. 282, ал. 2 от ГПК състав на ВКС е и последната съдебна
инстанция, т. е. произнасянето във времеви план е предвидимо за него. В този смисъл
постановеното в хипотезата на чл. 282, ал. 2 ГПК спиране на изпълнението изисква от съдебния
изпълнител да предприеме незабавно мерки по вдигане на наложените запори, тъй като по
дефиниция следва да се приеме, че съответния състав на ВКС на РБ, който е постановил
определението по чл. 282, ал. 2 от ГПК в действителност е взел предвидените в закона и
необходими мерки за определяне на толкова адекватен размер на гаранцията, която да обезпечава
едновременно интереса от събиране на присъдената с невлязлото в сила въззивно осъдително
решение сума, но и евентуалните вреди, които взискателя в изпълнителния процес би понесъл от
забавянето на спряното изпълнение. Размерът на гаранцията по чл. 282, ал. 2 от ГПК се определя
от съответния състав на касационния съд и въпроса за нейната "достатъчност", в контекста на
обезпечаване интересите на взискателя, не може да бъде обсъждана от съдебния изпълнител, нито
в частното производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител. Последният е
длъжен само да зачита правните последици на съдебния акт.С внасянето на дължимото
обезпечение на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК са изпълнени изискванията на закона, поради
което отпада необходимостта от наложените по изпълнителното дело обезпечителни мерки,
поради което обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, като съдебния изпълнител е
длъжен незабавно да вдигне наложените в изпълнителното производство запори върху банковите
сметки на длъжника и вземанията му от трети задължени лица, но след като установи, че
постановеното от ВКС определение по чл.282,ал.2 от ГПК е запазило правните си последици към
момента на произнасянето.
Следва да бъде посочено още, че в мотивите на обжалваното разпореждане ЧСИ не е взел
предвид, че посочената гаранция при евентуално отхвърляне на касационната жалба може да се
ползва за удовлетворяване на взискателя, поради което към момента на отказа му за взискателя е
гарантирана сума от общо 508 201,99 лева, която надхвърля сумата по поканата за доброволно
изпълнение. Освен посочената сума е наложен запор и на сума от 39 988,65 лева по сметка на
длъжника в „У.“ АД или общата гарантирана сума, с която би могъл да се удовлетвори взискателя
е в размер на 548 190,64 лева при посочена като дължима сума в поканата за доброволно
изпълнение 494 947,55 лева, като следва да се вземат предвид и изтекли след поканата за
доброволно изпълнение законни лихви и разноски.
При преценката за съразмерност на наложените обезпечителни мерки и предприетите
изпълнителни способи ЧСИ следва да отчете всички данни и обстоятелства по делото,
процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено.
13
Неоснователно в мотивите на обжалваното разпореждане ЧСИ е приел, че длъжникът в
депозираното възражение не посочил данни за размера на задълженията си и за привилегиите,
които кредиторите му имат върху конкретни активи, предмет на принудителното изпълнени.При
проучване на имущественото състояние на длъжника са събрани достатъчно доказателства, от
които се установява какви задължения има длъжникът и кои от тях са с привилегии. Освен това
към възражението си длъжникът е представил доказателства–справка за балансовата стойност на
материалните активи на дружеството, върху които е наложен запор, от която е видно, че
балансовата им стойност е 5 681 343 лева, както и справка на вземанията на дружеството по
банкови сметки, търговски и облигационни договори, от която е видно, че вземанията са в размер
на 2 386 378 лева, а наложените запори на вземания по банкови сметки в „У. Б.“ АД в размер на
39 988,65 лева и в „Р.Б.“ ЕАД в размер на 119 693,27 лева, която сума е преведена по сметка на
ЧСИ. Като се има предвид и внесеното обезпечение по чл.282,ал.2 от ГПК в размер на 388 508,72
лева общата стойност на запорираните суми и активи е в размер на 8 615 911,34 лева. Във
възражението си длъжникът изрично е заявил готовност при необходимост да представи всякаква
информация, която ЧСИ счете за необходима. ЧСИ обаче не е изискал информация за размерана
задълженията на длъжника и за привилегиите на кредиторите му, преди да постанови обжалвания
отказ.
От представената справка от Централния кредитен регистър на БНБ с изх.№ БНБ-
101618/06.11.2020г. се установява, че длъжникът има следните задължения: По договор за
кредитна линия/кредит за оборотни средства от 18.02.2019г. с „Р. (.)“ ЕАД в размер на 900 000
лева е усвоена сума в размер на 26 231 лева, а остатъкът от 873 769 лева не е усвоен; по договор
кредитна линия/кредит за оборотни средства от 21.12.2007г. с „Р. (Б.)“ ЕАД в размер на 700 000
лева е с неусвоен размер от 700 000 лева; по договор за кредитна линия/кредит за оборотни
средства от 03.12.2015г. с „Б.Д.“ АД в размер на 500 000 лева е с усвоен размер от 500 000 лева и
същият е погасен изцяло на 30.04.2020г.; по договор за финансов лизинг от 31.12.2018г. с „ОТП
Л.“ ЕООД за сумата от 30 396 лева с остатък по балансова експозиция в размер на 17 605 лева със
срок на погасяване до 31.12.2022г. няма просрочени вноски и по договор за финансов лизинг от
31.12.2018г. с „ОТП Л.“ ЕООД за сумата от 32 000 лева с остатък по балансова експозиция в
размер на 18 486 лева със срок на погасяване до 31.12.2022г. няма просрочени вноски.
От удостоверение изх.№ 210202000234112/16.11.2020г., издадено от НАП –ТП-Пловдив по
чл.87,ал.6 от ДОПК е видно, че „Д.“ ООД няма публични задължения.
От писмо вх.№ 3928/25.09.2020г., изпратено от НАП до ЧСИ се установява, че по подадена
декларация по чл.92 от ЗКПО за 2019г. длъжникът „Д.“ ООД е декларирал приходи в размер на 4
962 645,42 лева.
От направената справка в Търговския регистър се установява, че вписаният особен залог на
търговското предприятие на длъжника в полза на заложния кредитор „Ч.“ ЕООД е заличен на
13.11.2020г. със съгласието на заложния кредитор.
От представената справка от Камарата на частните съдебни изпълнители с изх.№
11494/13.11.2020г. се установява, че длъжникът няма други висящи изпълнителни дела освен
настоящето изп.д.№ 289/2020г.и изп.д.№ 196/2019г., образувано въз основа на обезпечителна
заповед, издадена в исковото производство по т.д.№ 16/2019г. по описа на СмОС относно същото
14
вземане на взискателя „Х.“ ООД.
От представената справка от Агенцията по вписвания за „Д.“ ООД е видно, че дружеството
притежава множество недвижими имоти, които могат да послужат за удовлетвояване на
взискателя, но ЧСИ не е поискал вписване на възбрана.
При така установеното от данните по делото и от процесуалното поведение на длъжника
може да се направи категоричния извод, че наложените от ЧСИ запори са несъразмерни със
задължението на длъжника като многократно го надвишават, причинявайки необосновано вреди на
длъжника, поради което е налице незаконосъобразно принудително изпълнение по смисъла на
чл.441, ал.2 от ГПК и като е отказал да вдигне наложените запори върху вземанията на длъжника
от банки и трети задължени лица ЧСИ е постановил незаконосъобразно Разпореждане от
29.10.2020г., което следва да бъде отменено и бъде указано на ЧСИ Т. В. да приложи незабавно
правните последици на представеното пред него и постановено по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК
Определение № 372/01.10.2020г. по ч.т.д.№ 1759/2020г. по описа на ВКС, ІІ т.о. за спиране
изпълнението на въззивно решение № 260003/02.09.2020г. по в.т.д.№ 237/2020г. по описа на ПАС,
съобразявайки указанията в мотивите на настоящото решение.
По претенциите за разноски в настоящето производство. Жалбоподателят претендира
разноски в размер на общо 587,41 лева от които 25 лева ДТ, 62,41 лева такси по ТТР по ЗЧСИ и
500 лева адвокатско възнаграждение. Взискателят претендира разноски в размер на 360 лева.
Независимо от изхода на спора, обаче претенциите за разноски се явяват неоснователна по
следните съображения: По отношение на жалбоподателя нормите на чл. 78 от ГПК не намират
приложение, доколкото именно в качеството си на длъжник в изпълнително производство чрез
подадената частна жалба същият реализира правото си на защита. Допълнителен аргумент се явява
спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, поради което
искането му за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Това е така, защото
предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на
органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на
причинените от тях вреди /в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 от ГПК/, е
съдебният изпълнител. Той, обаче, не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.
78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на страната, сторила
разноски и имаща право на такива, е общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и
чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на
съдебния изпълнител.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 4790/2020г. на „Д.“ ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.“Б;“ № **, ет.*, представлявано от управителя С. С. Ч. ПОСТАНОВЛЕНИЕ
ЗА РАЗНОСКИ от 30.10.2020г. по изп.д. № 289/2020г. по описа на ЧСИ Т.В., с рег.№ *** и район
на действие ОС-Смолян, В ЧАСТТА МУ , с която са приети разноски за адвокатско
15
възнаграждение на пълномощника на взискателя за разликата над 5708 лева до 6200 лева, поради
прекомерност на основание чл.78,ал.5 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА по жалба с вх. № 4930/2020г. на „Д.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ № **, ет.*, представлявано от управителя С. Ст. Ч.
РАЗПОРЕЖДАНЕ от 12.10.2020г. по изп.д. № 289/2020г. по описа на ЧСИ Т. В., с рег.№ *** и
район на действие ОС-Смолян като законосъобразно.
ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 4930/2020г. на „Д.“ ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление: гр.С., бул.“Б.“ № **, ет.*, представлявано от управителя С. С. Ч.
РАЗПОРЕЖДАНЕ от 29.10.2020г. по изп.д. № 289/2020г. по описа на ЧСИ Т. В., с рег.№ *** и
район на действие ОС-Смолян, с което е отказано вдигане на наложени обезпечителни мерки и
прекратяване на конкретно предприети способи за изпълнение като незаконосъобразно.
УКАЗВА НА СЪДЕБНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛ да приложи незабавно правните последици на
представеното пред него и постановено по реда на чл. 282, ал. 2 от ГПК Определение №
372/01.10.2020г. по ч.т.д.№ 1759/2020г. по описа на ВКС, ІІ т.о. за спиране изпълнението на
въззивно решение № 260003/02.09.2020г. по в.т.д.№ 237/2020г. по описа на ПАС, съобразявайки
указанията в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.437,ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16