№ 59
гр. Шумен, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630202284 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №23-0000119/15.03.2022г. издадено от
Началника на отдел «Котрол» в РД «АА» - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози на Н. И. Й., ЕГН ********** е
наложено административно наказание «глоба» в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.58
ал.1 т.4 от Наредба №11/2002г. на МТС. В депозираната жалба жалбоподателят оспорва
законосъобразността на издаденото НП. Излага доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения. Не оспорва направените констатации и вмененото му нарушение.
Счита, че се касае за маловажен случай и като не е съобразил това наказващият орлган издал
незаконосъобразно НП. При условията на алтернативност излага доводи моли НП да бъде
изменено като счита, че приложимата санкционна разпоредба е тази на чл.105 ал.1 от ЗАвП,
излагайки доводите си за това. В съдебно заседание редовно призован не се явява, не се
явява и процесуален представител.
За административно-наказващия орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, представител не се
явява.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:На 12.01.2022г. св. И. Д. И. и
С.С. - служители при РД “Автомобилна администрация” – гр.Варна, били изпратени на
републикански път I -7, етапна връзка с път II-73 по повод настъпило ПТП. Един от
участниците в ПТП бил товарен автомобил «Скания Р 164 ЛА 4Х2 НА 480» кат.N3 с рег. №
СА0234ТВ, в композиция с полуремарке „Шмиц СКИ 24“ кат.О4 с рег. № С 8058 ЕС, с
водач жалбоподателят Н. И. Й., извършващ международен превоз на товари от Р България
за Р Румъния. В хода на извършената проверка на водача – жалб. Й., същият представил
карта квалификация №011928 издадена на 17.08.2015г. валидна до 04.04.2020г. При
направена справка в регистъра на ИА „АА“ било установено, че няма издавана нова карта.
На 12.01.2022г. св.И. И. съставил срещу жалбоподателя АУАН №310438 за
нарушение на чл.58 ал.1 т.4 от Наредба №11/2002г. на МТС изразяващо се в това, че
1
извършва обществен международен превоз на товари от Р България за Р Румъния с превозно
средство от кат.N3, за чието управление се изисква СУМПС от категория „С“, без да
притежава валидна карта квалификация. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя
и е подписан от него, като саморъчно отразил, че е съгласен. На 14.01.2022г. в РД „АА“ –
Варна било депозирано обяснения от жалб. Й. към което приложил удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превоз на товари №1-0833347/07.06.2020г.
Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно –
наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като
е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.93 ал.1 т.1 от
ЗАвП на Н. И. Й., ЕГН ********** е наложено административно наказание «глоба» в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл.58 ал.1 т.4 от Наредба №11/2002г. на МТС.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел
И. Д. И. – актосъставител. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото
свидетели, тъй като същя пресъздава това което е възприел непосредствено, като
показанията му кореспондират със събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на
правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно
предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е
предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми
по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава.
Със съставения акт за нарушение и издаденото въз основа на него НП,
жалбоподателят е санкциониран за това, че 12.01.2022 год. около 13.30 часа в обл.Шумен на
републикански път I -7, етапна връзка с път II-73 като водач на т. а. «Скания Р 164 ЛА 4Х2
НА 480» кат.N3 с рег. № СА0234ТВ, в композиция с полуремарке „Шмиц СКИ 24“ кат.О4 с
рег. № С 8058 ЕС, извършвал обществен международен превоз на товари без валидна карта
за квалификация на водача.
Доколкото се касае за международен превоз правилно нарушението е
квалифицирано като неизпълнение на задължението по чл.58 ал.1 т.4 от Наредба
№11/2002г. на МТС, съгласно който водачът на превозно средство, извършващо
международни превози на пътници и товари, трябва да притежава валидна карта за
квалификация на водача по смисъла на наредбата по по чл.7б ал.5 от ЗАвП –Наредба
№41/2008г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за
превоз на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобИ.е
на начална квалификация. Карта за квалификация на водача следва да притежават водачите
на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на МПС от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E,
когато с тези превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена
сметка. Изискването за притежание на такава карта е свързано с два основни момента: с
категорията на самото управлявано МПС и с обичайната дейност, която се извършва с него.
Не се спори между страните, че жалбоподателят е извършвал международен превоз на
товари с товарен автомобил, за управлението на който се изисква категория С. Второто
условие е с превозното средство да се извършват обществени превози или превози за
собствена сметка. Контролните органи са установили, че жалбоподателят извършва
обществен международен превоз на товари, поради което е налице и второто изискване.
При наличие на горните две предпоставки, които са безспорно установени, водачът следва
да притежава карта за квалификация. Последната по същество представлява официален
удостоверителен документ, удостоверяващ факти с правно значение, а именно, че водачът е
2
преминал началната квалификация или задължителното периодичното обучение. След
обучението на водача се издава удостоверение за професионална компетентност за превоз
на пътници или товари. Съгласно разпоредбата на чл.29 от Наредба №41/2008г., водачите,
придобили удостоверение за професионална компетентност, подават заявление за издаване
на карта за квалификация на водача. Безспорно се установява, че жалбоподателят е
преминал периодично обучение в периода 2-7 юни 2020г., за което му е издадено
съответното удостоверение, но впоследствие не е подал заявление за издаване на карта за
квалификация на водача, обстоятелство което не се оспорва от жалбоподателя.
Изложените от страна на жалбоподателя доводи, че санкционна разпоредба на чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвП е неприложима в конкретният случай, тъй като според него тя се отнася
за случаите, когато не били изпълнени изискванията за МПС, с което се извършва превоза,
съдът намира за основателни, предвид трайно установената съдебна практика, след
изменението на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП - Решение № 2071 от 4.11.2021 г. на АдмС - Пловдив
по к. а. н. д. № 2302/2021 г., Решение № 694 от 9.11.2020 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д.
№ 723/2020 г., Решение № 64 от 30.03.2022 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 31/2022 г.,
Решение № 102 от 7.02.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2779/2021 г., Решение № 171
от 31.10.2022 г. на АдмС - Велико Търново по к. а. н. д. № 10203/2022 г., Решение № 33 от
9.02.2022 г. на АдмС - Смолян по к. а. н. д. № 15/2022 г.
В конкретният случай нарушението е подведено под санкционната норма на чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвП, която гласи следното: водач на МПС, който извършва обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лв. при първо нарушение.
Съдебната практика приема, че тази разпоредба визира хипотези, при които водачът се
санкционира за липса на документи, отнасящи се до моторното превозно средство, а не до
лицето, което го управлява. Освен от анализа на самата норма, това се извлича при
сравнително тълкуване с редакцията преди изменението, където е липсвало пояснението
"без издадено за моторното превозно средство". Следователно, инкриминираното поведение
на водача е обусловено само от условието да извършва превоза без издаден за моторното
превозно средство документ, изискуем от регламент от ЗАвП и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Приема се, че доколкото видовете документи не са
изчерпателно изброени, то несъмнено в кръга "други документи" попадат неспоменати
изрично такива, касаещи отново превозното средство, а не водача. Тълкуване на нормата на
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП води до извода, че за наличието на съставомерно деяние по смисъла
на тази норма е нужно извършването на обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари с МПС, по отношение на което МПС не са изпълнени изброените в
нормата изисквания. В посочената норма няма установени изисквания към самите водачи,
извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари, каквото
изискване е установено от нормата на чл.58 ал.1 т.4 от Наредба №11/2002г. на МТС и чл.2
ал.1 от Наредба №41/04.08.2008г. по отношение на водачите - да притежават карта за
квалификация, поради което приложената санкционна норма не кореспондира на
установеното нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.105 ал.1 от ЗАвП, за нарушение на този закон и на
подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на изискванията
за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание
глоба или имуществена санкция в размер на 200 лв. С оглед изложеното, съдът счита, че за
допуснатото от Й. административно нарушение, изразяващо се в извършване на
международен превоз на товари без да притежава карта за квалификация, следва да се
извърши преценка за наличието на основания за евентуалното му преквалифициране
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба.
След изменението на ЗАНН съдът разполага с правомощие да преквалифицира
изпълнителното деяние. Според разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН / изм., бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г. /: съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1.
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
3
изменение на обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока
съдържа и Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според
цитираното ТР при липса на съществено изменение на съставомерните факти в
наказателното постановление районният съд може да приложи закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо административно нарушение, тоест районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние,
подвеждайки установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба, без да отменя наказателното постановление. В конкретният
случай не е налице съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, поради
което нарушението следва да бъде преквалифицирано като такова по чл.105 ал.1 от ЗАвП, за
което е предвидено наказание глобата на 200 лв..
Неоснователно е възражението на касатора, че това нарушение е маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като за неговото осъществяване не е необходимо да са
настъпили вредни последици, същото е такова на формално извършване. В случая не се
касае за незначително закъснение в подновяването на документа, а е изминал период от
година и девет месеца от изтичане валидността на предходно издадената карта, и година и
шест месеца от издаденото му удостоверение за професионална компетентност за
извършване на превоз на товари №1-0833347/07.06.2020г., което не дава основание да се
счете, че се касае за неволен пропуск и не очертава нарушението като такова с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия
вид.
В придружителното писмо изготвено от директора на РД „АА“ – Варна е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.63д
ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143 ал.3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се
възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на
чл.63д ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт , се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.
В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че не е
осъществено процесуално представителство в съдебно заседание, не е депозирано по делото
и становище от юрисконсулт или лице с юридическо образование,намира искането за
неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №23-0000119/15.03.2022г. издадено от
Началника на отдел «Котрол» в РД «АА» - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП на Н. И. Й., ЕГН ********** е наложено административно
наказание «глоба» в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.58 ал.1 т.4 от Наредба
№11/2002г. на МТС КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА административното наказание като такова
по чл.105 ал.1 от ЗАвП и намалява глобата на 200 лв.
ОСТАВЯ без уважение искането на РД «АА» - гр.Шумен за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4