№ 7825
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20231110113604 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба вх. № 72059/15.03.2023 г., уточнена с молба вх. №
49119/14.02.2024 г. на Д. Й. Б., ЕГН **********, срещу М. Н. К., ЕГН **********, с която
са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
240, ал. 1 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92 ЗЗД, а при условията на
евентуалност – иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца съответно: 1./ сумата от 2 500,00 лева – непогасена главница по писмен
договор за заем от 05.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.03.2023 г., до окончателното плащане, 2./ сумата от 200,00 лева –
сторени разноски във връзка със сключване на договора за заем за транспортни разходи за
явяване пред нотариус и заплатени нотариални такси и такси за банков превод; 3./ сумата от
250,00 лева – мораторна неустойка по чл. 6, ал. 2 от сключения договор; 4./ сумата от 185,42
лева – мораторна лихва върху главницата за периода 22.06.2022 г. – 15.03.2023 г.
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 49119/14.02.2024 г., се излагат твърдения,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен
помежду им писмен договор за заем от 05.01.2022 г. с нотариална заверка на подписите рег.
№ /05.01.2022 г. на нотариус ................... на НК, по силата на който ищецът Д. Й. Б. – в
качеството на заемодател, се е задължил да предостави на ответника М. Н. К. – в качеството
на заемател, сумата в размер на 2 500,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да
върне предоставената му сума в определен срок. Съгласно чл. 2 от договора заемната сума
следвало да бъде предадена по банков път в едноседмичен срок от сключване на договора,
което задължение било изпълнено от заемодателя съгласно приложено към исковата молба
платежно нареждане от 06.01.2022 г. Съгласно чл. 3 от договора заемателят се задължил да
върне заетата му сума по банкова сметка на заемодателя в срок от 6 месеца, на пет равни
месечни вноски от по 440,00 лева – всяка платима до 20-то число на съответния календарен
месец, първата от които платима на 20.01.2022 г., както и една шеста изравнителна сметка в
размер на 500,00 лева – платима до 20.06.2022 г., или заемателят следвало да върне сума в
общ размер на 2 700,00 лева, в която наред с главницата от 2 500,00 лева била включена и
сумата от 200,00 лева – сторени от заемодателя разноски, подлежащи на възстановяване от
заемателя съгласно чл. 1 от договора. В уговорения срок заемателят не изпълнил своето
задължение за връщане на предоставената му сума, като не заплатил нито една от
погасителните вноски. Плащане не било извършено и към датата на сезиране на съда.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора при забава на плащането заемателят дължал заплащане на
1
мораторна неустойка в размер на 10 % от заемната сума. За периода на своята забава
заемателят дължал заплащане и на мораторна лихва, която съгласно уточнителната молба се
претендира при условията на евентуалност. При тези фактически твърдения се моли за
постановяване на съдебно решение, с което в полза на ищеца да бъдат присъдени
претендираните суми.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор на исковата
молба.
В проведеното на 03.04.2024 г. открито съдебно заседание по делото ищецът Д. Й. Б.,
редовно призован на 18.03.2024 г., не се явява и не изпраща процесуален представител.
В проведеното на 03.04.2024 г. открито съдебно заседание по делото ответникът М.
Н. К., редовно призован, явява се лично. Последният признава, че в действителност между
него и ищеца е сключен процесният договор за паричен заем, по силата на който ищецът му
е предал сумата по договора. Навежда твърдение, че извънсъдебно е погасявал суми по
договора, но с оглед размера на конкретно претендираните в настоящи процес парични
суми, ищецът е съобразил извършените плащания и е предявил искови претенции
единствено за непогасената част от задълженията по договора от 05.01.2022 г.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представен и приет като писмено доказателство Договор за паричен
заем от 05.01.2022 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 103/05.01.2022 г. на
нотариус ................... на Нотариалната камара, сключен между Д. Й. Б. – в качеството на
заемодател, и М. Н. К. – в качеството на заемател, съгласно който заемодателят е поел
задължение да предаде в собственост на заемателя сума в общ размер на 2 500,00 лева,
срещу насрещното задължение на заемателя да върне заемната сума, както и 200,00 лева –
направени разноски, при условията на договора. Съгласно чл. 2 от договора заемната сума
следва да бъде предадена на заемателя по банков път в едноседмичен срок от сключване на
договора. Според уговореното в чл. 3 заемателят се задължава да върне заетата му сума по
банкова сметка на заемодателя в срок от 6 месеца, на пет равни месечни вноски от по
440,00 лева – всяка платима до 20-то число на съответния календарен месец, първата от
които платима на 20.01.2022 г., както и една шеста изравнителна сметка в размер на
500,00 лева – платима до 20.06.2022 г., или заемателят следвало да върне сума в общ размер
на 2 700,00 лева, в която наред с главницата от 2 500,00 лева се включвала и сумата от
200,00 лева – сторени от заемодателя разноски, подлежащи на възстановяване от заемателя
съгласно чл. 1 от договора. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора при забава на плащането на
повече от 3 месечни вноски заемодателя може да поиска връщане на цялата заемна сума
предсрочно и без да се съобразява с уговорения в чл. 3, ал. 1 от договора погасителен план,
без платените до момента вноски, заедно с лихва сърху забавеите вноски в размер на
основния лихвен процент, определен от БНБ, плюс 10 %, както и неустойка в размер на 10
% върху цялата заемна сума. Договорът е саморъчно подписан от страните по делото,
чиито подписи не се оспорват в процеса, а напротив – в проведеното на 03.04.2024 г.
открито съдебно заседание ответникът признава факта на сключване на процесния договор
за заем. Видно от положения върху договора за заем печат на нотариус ................... на
Нотариалната камара, за нотариалната заверка на подписите на страните по договора от
05.01.2022 г. нотариусът е събрал такса в размер на сумата от 36,00 лева с вкл. ДДС.
По делото е представен платежен документ от 06.01.2022 г., видно от който на
посочената дата е бил извършен банков превод на сумата в размер на 2 500,00 лева, при
посочени в документа „наредител“ – Д. Й. Б., „получател“ – М. Н. К., и основание на
превода „дог заем от 05012022 с М. Н. К.“. Видно от платежния документ за извършения
паричен превод е събрана такса в полза на банката на наредителя в размер на 5,00 лева.
В проведеното на 03.04.2024 г. открито съдебно заседание ответникът признава факта на
получаване на сумата по процесния договор за заем.
Страните по делото не са ангажирали други доказателства и доказателствени
средства, нито са правили искания за събиране на такива.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото тяхната
истинност като документи не е била оспорена от страните в настоящото исково
производство.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 92 ЗЗД , а при
условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД
Основателността на иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното положително установяване на следните материални предпоставки от
фактическия състав на предявения иск: 1./ наличие на сключен валиден договор за заем с
посоченото в исковата молба съдържание; 2./ изпълнение на задължението по договора за
предоставяне на парична сума в уговорения размер на ответницата; 3./ настъпила
изискуемост на вземането за връщане на заемната сума. Съобразно изричното правило на
чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяването на посочените обстоятелства
носи ищцовата страна, за което съдът изрично е указал с доклада по делото, приет за
окончателен без възражения на страните в проведеното на 03.04.2024 г. открито съдебно
заседание. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил задълженията си в срок, за което съдът му е указал, че не сочи доказателства.
С оглед процесуалното поведение на ответника и изявленията на същия в
проведеното на 03.04.2024 г. открито съдебно заседание и като съобрази приетите по делото
и неоспорени от страните писмени доказателства – Договор за паричен заем от 05.01.2022 г.
с нотариална заверка на подписите с рег. № 103/05.01.2022 г. на нотариус ................... на
Нотариалната камара, и платежен документ от 06.01.2022 г., съдът намира за несъмнено
установено в процеса осъществяването на първите две материални предпоставки от
фактическия състав на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, а именно възникването на валидно
облигационно правоотношение между страните по договора за заем от 05.01.2022 г. с
посоченото в исковата молба съдържание, по който ищецът, в качеството на заемодател,
фактически е предал на ответника, в качеството на заемател, сумата по договора в размер на
2 500,00 лева.
Съгласно постигнатите договорености между страните по договора от 05.01.2022 г.
заемната сума следва да бъде върната от заемателя по банкова сметка на заемодателя в срок
от 6 месеца, на пет равни месечни вноски от по 440,00 лева – всяка платима до 20-то число
на съответния календарен месец, първата от които платима на 20.01.2022 г., както и една
шеста изравнителна сметка в размер на 500,00 лева – платима до 20.06.2022 г. Следователно
към датата на сезиране на съда – 15.03.2023 г., е настъпил падежът и на последната
погасителна вноска по процесния договор за заем, респективно вземанията по него са
станали изискуеми, с което е изпълнена и третата материална предпоставка от фактическия
състав на предявения иск по чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Въпреки указанията на съда, дадени с проекта на доклад, обективиран в определение
от 05.03.2024 г. и приет за окончателен в първото по делото съдебно заседание, ответникът
М. Н. К. не сочи и не ангажира доказателства за погасяване на процесната сума, поради
което и с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест същият следва да
понесе неблагоприятните последици от пасивното си поведение, като съдът приеме, че
заемателят не е изпълнил задълженията си по договора от 05.01.2022 г. и не е върнал
дадената му в заем сума в размер на 2 500,00 лева.
При горните мотиви съдът намира искът с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
доказан по основание и размер, поради което същият следва да се уважи. Като законна
последица от това на ищеца се следва и законна лихва върху уважената главница, считано от
датата на подаване на исковата молба – 15.03.2023 г., до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД
Основателността на иска с правно основание чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД е обусловена от
кумулативното положително установяване на следните материални предпоставки от
фактическия състав на предявения иск: 1./ наличието на облигационно правоотношение с
ответника по договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание, вкл. наличие на
клауза в него за заплащане на претендираните разноски във връзка със сключването му; 2./
изпълнение на задълженията си по договора чрез доставяне на предмета му съобразно
уговореното; 3./ претърпени вреди, изразяващи се заплащане на претендираните разноски
във връзка със сключване на договора за заем за транспортни разходи за явяване пред
нотариус и заплатени нотариални такси и такси за банков превод; 4./ размер на вредите.
3
При горните мотиви съдът намира за несъмнено установено по делото, че страните са
обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за
заем от 05.01.2022 г. с посоченото в исковата молба съдържание. Видно от клаузата на чл. 1
от договора заемателят се е задължил да върне заемната сума, както и 200,00 лева –
направени разноски, при условията на договора. Съобразно уточненията на ищеца,
направени с молба от 14.02.2024 г., волята на страните по процесния договор е била
заемателят да понесе отговорност за сторените от заемодателя разноски във връзка със
сключване на заемния договор, като конкретно му заплати сторените такива за транспортни
разходи за явяване пред нотариус и заплатени нотариални такси и такси за банков превод.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не
сочи доказателства за реално сторени разноски за транспортни разходи за явяване пред
нотариус и заплатени нотариални такси и такси за банков превод.
При внимателен анализ на приетите по делото доказателства съдът установи, че
видно от положения върху договора за заем печат на нотариус ................... на Нотариалната
камара, за нотариалната заверка на подписите на страните по договора от 05.01.2022 г.
нотариусът е събрал такса в размер на сумата от 36,00 лева с вкл. ДДС. От приетия по
делото платежен документ от 06.01.2022 г. се установява, че за извършения паричен превод
е събрана такса в полза на банката на наредителя в размер на 5,00 лева. С оглед тези
доказателства съдът намира иска по чл. 82, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, за доказан до размер на сумата
от 41,00 лева – сторени разходи за заплащане на такса за нотариална заверка на подписите
на страните и такса за банков превод на уговорената заемна сума. За разликата до пълния
предявен размер от 200,00 лева искът следва да се отхвърли като недоказан. В тази насока и
за пълнота следва да се посочи, че пасивното поведение на ответника, изразяващо се в
неподаване на писмен отговор на искова молба и липса на конкретно наведени възражения
за реално сторени от заемодателя разходи по договора, не освобождава ищеца от изрично
възложената му по делото доказателствена тежест за установи факта, че в действителност е
сторил разходи в претендирания от него пълен размер.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
Основателността на иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е обусловена от
кумулативното положително установяване на следните материални предпоставки от
фактическия състав на предявения иск: 1./ наличието на облигационно правоотношение с
ответника по договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание; 2./ наличието на
валидна клауза за неустойка в случай на забава в изпълнение на задълженията на ответника,
както и 3./ размера на уговорената неустойка.
При вече изложените по-горе мотиви съдът достигна до извод за наличие на главен
дълг. В процесния договор за заем от 05.01.2022 г. страните са уговорили падеж на
задължението за връщане на заетата сума – 20.06.2022 г., както и мораторна неустойка в
размер на 10 % върху заемната сума. След датата на падежа ответникът е изпаднал в забава
/чл. 84, ал. 1 ЗЗД/. Ответникът не доказа погасяване на задължението на падежа, поради
което същият дължи заплащане на уговорената в чл. 6, ал. 2 от договора мораторна
неустойка в размер на 10 % от 2 500,00 лева, или сумата от 250,00 лева. Следователно искът
по чл. 92, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
С оглед уважаване на главния иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД съдът не дължи произнасяне по
предявения в условията на евентуалност иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна
лихва върху неплатената главница.
По разноските
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни. В случая ищецът е
ангажира единствено доказателства за платена държавна такса в размер на 158,00 лева, като
с оглед уважената част от исковете му, в негова полза следва да се присъди сумата от 149,48
лева. Ответникът не претендира разноски и не представя доказателства за реално сторени
такива.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ............... да заплати на Д. Й. Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 2 500,00 лева –
непогасена главница по писмен договор за заем от 05.01.2022 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2023 г., до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ............... да заплати на Д. Й. Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 82, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 41,00 лева –
сторени имуществени разходи във връзка със сключване на писмен договор за заем от
05.01.2022 г. за заплатени нотариални такси и такси за банков превод, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 41,00 лева до пълния предявен размер от 200,00
лева.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ............... да заплати на Д. Й. Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 250,00 лева – мораторна
неустойка по чл. 6, ал. 2 от писмен договор за заем от 05.01.2022 г.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ............... да заплати на Д. Й. Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 149,48 лева – сторени
разноски за платена държавна такса в производството по гр. д. № 13604/2023 г. по описа на
СРС, I ГО, 29 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5