Решение по дело №16099/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 177
Дата: 13 януари 2023 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20215330116099
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. Пловдив, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Р. Руменов
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело №
20215330116099 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор .
Делото е образувано по искова молба на „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Антон Павлович Чехов „ № 45, против „Ти
Еф Инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул.
„Рогошко шосе „ № 5 , и иск с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и 86 о
т ЗЗД и чл. 717з от Търговския закон - да се установи съществуването на вземане на ищеца
, за което той разполага със заповед за плащане № 1661/17.02.2021г., издадена по частното
дело № 2746 по описа на ПРС за 2021г.
Според изложената в исковата молба фактология, на дата 13.10.2016г. между „Фючър
Енержи“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София и ответника
бил сключен договор за продажба на активна нетна електрическа енергия, балансиране на
краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № *********, по силата на който ,
ответното дружество следвало да получава такава срещу насрещно задължение да заплаща
цена от 80.50 лева за един мегават. За месеците ноември и декември 2017г. на ответното
дружество било доставено електричество на обща стойност от 1533.19 лева, като
задължението за заплащане на цената било фактурирано. Стойността на фактурата останала
незаплатена .
Дружеството „Фючър Енержи“ ООД изпаднало в несъстоятелност.
С постановление за възлагане по т.д. 3343 /2017г VІ-19 състав, на Софийски градски съд,
1
на заявителя били възложени по реда на чл. 717з от Търговския закон вземанията на
"Фючър Енерджи" ООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, произтичащи от доставка на
електрическа енергия. Тъй като енергията все още не била заплатена , ищцовото дружество
се снабдило със заповед за плащане, издадена по ч. гр. дело № 2746/2021 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, Х граждански състав, против която ответното дружество възразило
в срок.
Затова се иска от съда да постанови решение, с което да бъде установено следното вземане
на ищеца по двата договора: 1533.19 лв. доставена за периода м. ноември – м. декември
активна електрическа енергия по партидата на ответника; 460 лв., мораторна лихва за
периода от 14.01.2018 год. до датата на подаване на заявлението, 15.02.2021г., и законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането,
както и да бъде осъдено ответното дружество да заплати разноските по спора.
Ответникът оспорва иска своевременно, отрича активната процесуална легитимация на
ищцовото дружество, оспорва съществуването на договора, какъвто не бил подписван от
представител на дружеството. Възразява , че между страните по договора е изтекла кратката
погасителна давност за вземането. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на
ответното дружество сторените по делото разноски.
Водят се обективно съединени установителни искове с правна квалификация по чл. 422,
вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 327 от Търговския закон , чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 717з от ТЗ, допустими като установителни. Има
идентичност между описаното в заявлението и издадената по частното дело 2746/21 заповед
вземане, и това, предмет на исковата молба. Спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
По същество , съдът съобрази следното:
Ищецът черпи права от договор за доставка на активна енергия под номер № *********,
чието съществуване следва да докаже , доколкото същото е спорно - ответната страна
отрича да е сключвала такъв договор. Договора е представен по делото, но в заверено от
страната копие. По искане на ответната страна , ищецът е бил задължен да представи
договора в оригинал или официално заверен препис, като съдът двукратно е продължил
срока за изпълнение на това задължение по чл. 183 от ГПК. Това не е направено – по делото
е представено друго , качествено копие, заверено от синдика на праводателя на ищцовата
страна, както и от процесуалния представител на ищеца , адвокат, на основание чл. 32 от
Закона за адвокатурата. Заместването на оригинала на документа с официално заверен
препис по чл. 32 ЗА в хипотезата на чл. 183 ГПК е възможно, единствено ако между
страните в процеса няма спор относно съществуването на документа в правния мир (
решение № 225 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 567/2018 г., III г. о., ГК), какъвто по
делото има; заверката от синдик на копие от договор, неподписан от него като автор , не
съставлява официален препис по смисъла на чл. 183 от ГПК, включително поради това, че
синдика не е учреждение по смисъла на чл. 186 от ГПК (каквито функции гл. 42 раздел І от
Търговския закон не му е възложила), а договора не е официален документ. По делото са
налични данни, че оригинала на документа е приложен по търговското дело № 3343/17 на
2
СГС, и не е имало пречки страната да получи официално заверен препис от същия.
С оглед изложеното и на основание чл. 183 ал. 2 от ГПК, договора под номер №
********* следва да бъде изключен от доказателствата по делото.
При липса на договор , иска е неоснователен. Установеното със съдебното решение по
цитираното търговско дело № 3343/17 на СГС не може да бъде противопоставено на
ответника, който не е страна по това дело, а само поради това , че процесното вземане е
включено в постановлението по чл. 717з от ТЗ, не може да се направи извод , че то
съществува.
Разноските се присъждат в полза на ответника.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Изключва, на осн. чл. 183 изр. второ от ГПК, преписа от договор за доставка на активна
енергия под номер № ********* от доказателствата по делото.
Отхвърля иска на „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Антон Павлович Чехов „ № 45 да бъде признато за установено
спрямо „Ти Еф Инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
Пловдив , бул. „Рогошко шосе „ № 5, че в отношенията между страните , ответника дължи
плащане на следните суми , за които е издадена заповед за плащане по ч. гр. дело №
2746/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, Х граждански състав: 1533.19 лв. –
главница , доставена за периода м. ноември – м. декември активна електрическа енергия по
партидата на ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението (
15.02.2021г. ) до окончателното изплащане на вземането, и 460 лв. мораторна лихва за
периода от 14.01.2018 год. до датата на подаване на заявлението, 15.02.2021г., като
неоснователен и недоказан.
Осъжда „ Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Антон Павлович Чехов „ № 45, да заплати на „Ти Еф Инвест“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в Пловдив , бул. „Рогошко шосе „ № 5,
сумата от 744 лева разноски по двете производства.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3