Решение по дело №1008/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК , във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на директора на РИОСВ – Варна - Е. С., с адрес: [населено място], [улица]против Решение № 277/ 01.03.2024 г., постановено по НАХД № 4960/ 2023 г., по описа на РС – Варна, с което на „Агро сип“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. на основание чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

В жалбата са наведено като касационно основание за оспорване – неправилност и необоснованост, като при тълкуване се извежда – нарушение на материалния закон.

В съдебно заседание по делото, касаторът се представлява от гл. юрк. Й. К., редовно упълномощена, която изразява становище за отмяна на оспорения съдебен акт и потвърждаване на процесното НП.

Ответникът по касационната жалба – „Агро сип“ ООД, редовно призован не изпраща представител. От процесуалния му представител – адв. К. от АК – Варна е получено писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е отменил НП

Директора на РИОСВ-Варна, с което на „Агро сип” ООД е наложено

административно наказание “Имуществена санкция ” в размер на 5 000 лева на основание чл. 166 т.3 вр.чл.155 ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

За да отмени обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че на 03.07.2023 г. в [населено място] общ. Добричка, дружеството не е изпълнило предписание, дадено с Констативен протокол № 016947/29.05.2023 г., а именно: Да се извърши покриване на торта, посредством система от полимерни материали (HDPE), закрепени на горния ръб на съоръжението (плаващо покривно съоръжение), със срок за изпълнение 30.06.2023 г. (включително). Налице е неизпълнение на задължително предписание и бездействие на задълженото лице. Гореописаното предписание е дадено с оглед дейността на „Агро сип" ООД и постъпили в РИОСВ-Варна жалби с вх. № Ж-123/11.05.2023 г., писмо с вх. № Ж-123(1)/17.05.2023 г. и писмо с вх. № Ж-123(2)/23.05.2023 г., касаещи изхвърляне на тонове течна торова маса в землището на [населено място] и в преминаващата в близост река. формирана от дейността на свинекомплекса в [населено място]. Дружеството, експлоатира инсталацията за интензивно отглеждане на свине за угояване (над 30 кг.) и свине майки, находяща се в [населено място], общ. Добричка, за което е издадено Комплексно разрешително (КР) № 586-Н0/2020 г. от ИАОС, влязло в сила от 18.05.2020 г. Във връзка с носеща се неприятна миризма и разпространение на зарази, е извършена проверка на място от експерти на РИОСВ-Варна, отразена в Констативен протокол № 016947/29.05.2023 г.. при която се установило следното: Производствените отпадъчни води, формирани от инсталацията се отвеждат в 5 броя специализирани съоръжения - торохранилища. които са каскадно разположени, на принципа на скачени съдове, свързани помежду си с тръбопроводни връзки. Съгласно Условие 9.3.4. с цел намаляване на емисиите на амоняк във въздуха от съоръженията за съхранение на полутечната оборска тор операторът е задължен ла извърши покриване на торта, посредством система от полимерни материали (HDPE), закрепени на горния ръб на съоръжението (плаващо покривно съоръжение). При огледа на торохранилищата се установило, че същите не са покрити, за което на оператора е дадено следното предписание: Да се извърши покриване на торта, посредством система от полимерни материали (HDPE), закрепени на горния ръб на съоръжението плаващо покривно съоръжение), със срок за изпълнение 30.06.2023 г. За констатациите си служителите от РИОСВ съставили акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното НП. Актосъставителят е квалифицирал нарушението като такова по чл.166, т.3 от Закона за опазване на околната среда.

Актът за административно нарушение е бил връчен надлежно на въззивника. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, като дадени безпристрастно и обективно.

От правна страна въззивният съд е намерил, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. НП е издадено от компетентен орган- от Директора на РИОСВ Варна в 6-месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочена е нарушената материално правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съдът е намерил, че АУАН също е бил издаден в предвидените от ЗАНН срокове. Ответникът е бил поканен за съставянето на АУАН. АУАН е бил предявен на нарушителя за запознаване и видно от положен подпис в АУАН нарушителят се е запознал със съдържанието на акта.

Съдът е счел, че правилно АНО е констатирал нарушение по чл.166 т.3 вр.чл.155 ал.2 от ЗООС, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Видно от посочените за нарушени разпоредби на ЗООС по време на извършването на текущия контрол длъжностни лица, определени от органите по от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица съставят констативни протоколи. В протоколите се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им. В конкретния случай е било дадено предписание на ответника за да извърши покриване на торта посредством система от полимерни материали. Срокът за изпълнение на това предписание е бил 30.06.2023г. На 11.07.2023г. след извършена проверка е било констатирано, че предписанието е било изпълнено частично-описаното в констативен протокол 80-90 %. В тази връзка съдът е приел, че ответникът е осъществил вмененото му нарушение. Предписанието не е било изпълнено в указания срок, и в тази връзка, съдът е приел, че описаното в акта и в НП нарушение безспорно е осъществено както от обективна, така и от субективна страна от въззивника. Съобразно събраните по делото доказателства обаче, съдът е намерил че АНО е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, което не е било сторено. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на НК на ВКС преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебният контрол се включва и проверка относно законосъобразността на преценката по чл.28 от ЗАНН. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административния орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. В конкретния случай, видно от материалите приложени по преписката и по делото е че въззивникът е получил предписание, което е започнал да изпълнява, но предвид обективни причини се е забавил. Контролните органи са установили около 80-90% изпълнение на предписанието, което са дали. Действително, нарушението е формално по своя характер, но с неговото допускане не е бил нарушен в съществена степен предвидения в закона ред, тъй като видно от събраните писмени и гласни доказателства жалбоподателят е предприел своевременни мерки за изпълнение на предписанието на котролните органи, но поръчаните системи за покриване на торта са били забавени. Въззивникът сам е предприел действия по изпълнение на ангажимента си, макар и след изтичане на крайния срок. На следващо място, от посоченото в постановлението обстоятелство, че нарушението е извършено за първи път, съдът намира че извършеното от въззивникът е с явно незначителна обществена опасност и засяга в малка степен установения ред за държавно управление. Поради това и съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен.

При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, АНО е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на адм. нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАННН. Наказващият орган е бил длъжен да отчете наличието на обстоятелствата на чл. 28 от ЗАНН, които изключват отговорността или най-малкото да се мотивира, защо не прилага чл. 28 от ЗАНН. Затова го задължава разпоредбата на чл. 53 ал. 1 от ЗАНН, според който наказващият орган издава наказателно постановление, след като се убеди, че няма основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР на НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и предупредително.

Решението на РС настоящата инстанция счита за неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

Видно от обстоятелствената част на процесното наказателно постановление, отговорността на дружеството ответник по касационната жалба е ангажирана на основание чл. чл. 166, т. 3 във вр. с чл. 165 от Закона за опазване на околната среда. Съгласно цитираните разпоредби с наказанията по чл. 155 от ЗООС (глоба и имуществена санкция [рег. номер] 20000 лв.) се наказват лицата, които, не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени от тях длъжностни лица. Систематичният анализ на посочените разпоредби налага извода, че изпълнителното деяние на нарушението по чл. 166, т. 3 от ЗООС е неизпълнение на предписание, дадено с индивидуален административен акт или констативен протокол.

В тази връзка настоящият съдебен състав счита, че в оспореното пред въззивния съд наказателно постановление ясно е обективирана волята на издателя на акта да накаже дружеството именно за неизпълнение на даденото с констативен протокол предписание, ясно е посочено от кога АНО е приел, че лицето е в неизпълнение – 29.05.2023 г., поради което не е ограничено правото на защита на наказаното лице и последното е било в състояние да осъществи защитата си срещу установеното нарушение – неизпълнение в цялост и в срок на даденото предписание.

Касационната инстанция не споделя изводите на решаващия съд, че са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай. Както винаги е сочил настоящият касационен състав, при преценка за приложение на чл. 28 от ЗАНН следва да се преценява всяко административно нарушение. В настоящата хипотеза действително се касае за нарушение, извършено чрез бездействие и не е настъпила реална вреда върху околната среда. От данните по делото, в частност показанията на актосъставителя свид. Д. индикират, че от страна на ответника по касация не са били предприети своевременни действия за изпълнение на предписанието за покриване на пет броя торохранилища, като е покрито на 90% само едно от тях. Видно от установените факти по делото неизпълнението на така даденото предписание на 29.05.2023 г. се състои в непокриването торохранилищата до края на м. юни 2023 г., установено с АУАН. С оглед на тези съображения административно-наказателната отговорност на дружеството законосъобразно е ангажирана на основание чл. 166, т. 3 от ЗООС в случая не е изпълнено предписание, дадено в констативен протокол от извършена проверка на 29.05.2023 г., което не следва да се приеме за моловажен случай.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и е следвало да бъде потвърдено като такова. По отношение на размера на наложената „имуществена санкция“ следва да се посочи, че същия трябва да се измени на минималния размер на санкционната норма на чл. 165, ал. 2 във вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС от 2 000 лв. Наложената санкция в по-голям размер не кореспондира с обстоятелството, че се касае за първо нарушение и не са налице данни за висока степен на обществена опасност. Наложена в минимума санкцията е съответна на нарушението, справедлива и достатъчна за постигане на целите на индивидуалната превенция.

По тези доводи и аргументи, касационната инстанция приема, че решението на Районен съд – Варна следва да бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие със събраните доказателства и при неправилно приложение на материалния закон, а обжалваното наказателно постановление – изменено по отношение на размера на наложената имуществена санкция.

При този изход от оспорването съдът приема, че разноски не следва да бъдат присъждани.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 277 от 01.03.2024 г. по нахд № 20233110204960/2023 г. по описа на Районен съд - Варна и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 000197-61/23.10.2023 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околна среда и води – Варна, с което на "Агро сип" ООД е наложена "имуществена санкция" в размер [рег. номер]. на основание чл. 166, т. З, вр. чл. 165, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда за нарушение по чл. 166, т. З, вр. чл. 155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда, като намалява размера на имуществената санкция на 2 000 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.