№ 15321
гр. София, 09.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110169466 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1-3 от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от Е.
И. Х. срещу „................“ ЕООД за признаване за установено в отношенията
между страните, че Е. И. Х. не дължи на ответното дружество сумата 14116,00
лева – главница по Договор за кредит №............/18.06.2004 г.
Ищцата твърди, че е страна по договора за кредит, сключен с „............“
АД, в качеството на длъжник. На 18.12.2023 г. е получила на ел. поща от
ответника писмо, че на 31.07.2009 г. вземането по договора за кредит е
придобито от „................“ ЕООД, на основание договор за цесия. Поддържа, че
не дължи суми по договора за кредит поради изтекла погасителна давност.
Пояснява се, че на 04.05.2023 г. ищцата е извършила справка в ЦКР и
установила, че на 31.07.2009 г. ответникът е подал информация за кредитна
задлъжнялост по договора; поради което с писмено изявление от 28.11.2023 г. е
заявила на ответника, че прави възражение за изтекла давност за вземанията по
договора и да го заличи от кредитната история. В отговор ответникът е отказал
да зачете възражението за изтекла давност и че задълженията на ищцата остават
непогасени за сумата 14116,00 лв. Ищцата сочи, че по справка от 04.07.2023 г. за
образувани срещу нея изп. дела не е установено предприето принудително
изпълнение за суми, чието основание за плащане е договора за кредит, от
ответното дружество. Настоява, че паричните вземания по заема са покрити с
давностен срок, а отказът на ответника да зачете възражението на ищцата
обуславя правен интерес от водене на делото.
Ответникът оспорва иска по допустимост и основателност. Посочва, че за
процесното вземане не е издаден изпълнителен лист, респ. към настоящия
момент не е налице висящо изпълнително производство, поради което не са
налице намерения на кредитора да предприеме съдебни мерки за
удовлетворяване на вземанията, а за ищеца липсва правен интерес от
предявяване на иска. Счита, че има право да отразява счетоводно задълженията и
кани длъжника да плати. Поддържа, че независимо дали вземането е погасено по
давност или не, остава задължението на ответника, като дружество по чл. 4 от
Наредба №22 на БНБ да предоставя информация за всички кредити на
клиентите. Оспорва иска по същество с довод, че вземането съществува,
доколкото погасителната давност не води до погасяване на вземането, а на
възможността да бъде принудително изпълнено.
Съдът не приема съображенията на ответника за недопустимост на така
1
предявения отрицателен установителен иск. Правният интерес за завеждане на
делото ищецът обосновава с конкретни твърдения, че ответникът претендира
извънсъдебно плащане на процесната сума, чиято дължимост отрича, въпреки
положени от него усилия за извънсъдебно уреждане на спора за погасяване на
материалното право. Висящият изпълнителен процес е относим за защита на
длъжника по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, в който случай оспорва правото на
принудително изпълнение с доводи не за погасяване на материалното право на
парично вземане на кредитора, произтичащо то договора, а удостовереното в
изпълнителния лист и въз основа на нови факти, настъпили след съдебното
дирене в процеса, в който е издаден, предвид че преди това тези факти ще са
преклудирани със сила на пресъдено нещо на съдебния акт установяващ
възникването на паричното вземане.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, на основание чл. 146,
ал.1, т.3 и т. 4 от ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че
между Е. И. Х. и „............“ АД е сключен Договор за кредит №............/18.06.2004
г., по който правото на парично вземане е прехвърлено с договор за цесия в
полза на „................“ ЕООД, и останала непогасена сумата 14116,00 лева.
Паричните вземания, произтичащи от договора за кредит, не са съдебно
установени и не издаден изпълнителен лист.
Доказателствената тежест в производството се разпределя, както следва:
ищецът следва да установи наведените фактически твърдения, чрез които
обосновава своя правен интерес от водене на делото, включително че ответникът
претендира плащане на отричаните парични вземания. По арг. от чл. 154 от ГПК
спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната
действително на следните юридически факти: 1) наличие на кредитно
отношение по Договор за кредит №............/18.06.2004 г., ведно с договор за
цесия, по което ищецът има качеството кредитополучател, а ответникът
кредитор, по който заемните средства са усвоени; 2) настъпила изискуемост на
паричните вземания и техния размер; 3) давностният срок за паричното вземане
е спиран и/ли прекъсван. Тези обстоятелства подлежат на доказване от
ответника, за което му се указва, че не сочи доказателства за втората и третата
група обстоятелства.
Представените от ищеца документи са допустими и относими, и искането
му по чл. 190 от ГПК, а по чл. 186 от ГПК – т.2 от доказателствени искания, не е
необходимо.
Предвид изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от ищеца документи като
писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 190 от ГПК, ответникът, в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да представи
2
документите, намиращи се в негово държане, посочени от ищеца в т. 1 от
доказателствени искания от искова молба, връчена му по реда на чл.131 от ГПК.
При неизпълнение съдът може да приложи спрямо ответника чл. 161 от ГПК и да
приеме за доказани в цялост фактическите твърдения на ищеца.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не
може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да
е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане
на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той
не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за
доброволно уреждане на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на
делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване
пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага
на страните сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за
медиацията споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на
одобрение от районните съдилища в страната. Списък на медиаторите по
Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат
глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.04.2024 година от 10,40 часа, за които дата и час да се призоват страните;
ищецът и на ел. адрес - *******@*********.***; ответникът чрез ССЕВ.
УКАЗВА на ищеца, в срок до откритото съдебно заседание да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане за евентуално пресъдени в негова
полза суми по делото.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, чрез
пълномощник, а на ищеца и препис от отговор на искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3