№ 150
гр. К., 17.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на тринадесети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йорданка Г. Янкова
СъдебниКирил В. Кирилов
заседатели:Месут Ш. Ю.
при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова
и прокурора Б. В. В. Р. Г. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Йорданка Г. Янкова Наказателно
дело от общ характер № 20245100200062 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият Ю. Т. А., редовно призован, се явява лично.
Подсъдимият Л. А. М., редовно призован, се явява лично.
Защитникът на подсъдимия Ю. Т. А. - адв. С. Х. от *АК, редовно призована,
не се явява.
Защитникът на подсъдимия Ю. Т. А. - адв. П. Д., редовно призован, се явява
лично.
Защитникът на подсъдимия Л. А. М. - адв. Н. Д., редовно призован, се явява
лично.
За Окръжна прокуратура - К. се явяват прокурор Р. Г. и прокурор Б. В..
Съдът докладва постъпила молба с вх.№ 1578/10.04.2024 г. от подсъдимия
Л. А. М., в която е изразено становище относно внесения обвинителен акт по
делото след неговото връщане, както и придружена молба до Окръжна
прокуратура - К. по ДП № 6/2019 г., ведно с приложение - два броя снимки на
път от мястото, където се е случило пътнотранспортното произшествие,
обозначени като приложения.
Съдът докладва постъпила молба с вх.№ 2051/13.05.2024 г. от Е. Д. А., Е. М.
А., Т. Ю. А., Г. Д. С. и Д. С. С., подадена чрез адв. Б. А., с която моли на
основание чл. 77, във вр. с чл. 76 и сл. от НПК, посочените лица да бъдат
конституирани като частни обвинители в наказателния процес с уточнението,
че искането е те да бъдат конституиране като частни обвинители само
досежно подсъдимия Л. А. М..
Прокурор Г.: Считам депозираната молба за конституиране като частни
обвинители за своевременно предявена от правоимащи лица чрез техния
процесуален представител и моля да бъдат конституирани като такива.
Прокурор В.: Моето становището е същото - молбата е своевременно
1
подадена от лица, които имат право съобразно процесуалните разпоредби да
участват като частни обвинители в настоящото производство и считам, че
следва да бъде уважена.
Адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
считам, че молбата за конституиране следва да бъде уважена.
Подсъдимият Ю. Т. А.: Поддържам казаното от моя адвокат.
Адв. Д.: Предоставям на преценката на съда дали да бъдат конституирани.
Подсъдимият Л. А. М.: Солидарен съм със становището на моя адвокат.
Съдът намира, че така представената молба е допустима, своевременно
подадена, посочените лица имат качеството на пострадали лица - наследници
и близки на починалото лице, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА за разглеждане молба с вх.№ 2051/13.05.2024 г. за конституиране
на частни обвинители в наказателното производство.
КОНСТИТУИРА като частни обвинители в наказателния процес срещу
подсъдимия Л. А. М. лицата Е. Д. А., с ЕГН **********, с адрес - с. П., ул.
„И.” № ***, общ. К., обл. К., Е. М. А., с ЕГН **********, с адрес - с. П., ул.
„И.” № ***, общ. К., обл. К., Т. Ю. А., с ЕГН **********, с адрес - с. П., ул.
„И.” № ***, общ. К., обл. К., Г. Д. С., с ЕГН **********, с адрес - с. В., ул. „И.
№ **, общ. К., обл. К. и Д. С. С., с ЕГН **********, с адрес - с. В., ул. „И. №
**, общ. К., обл. К., всички представлявани от адв. Б. А. А., който е налице.
Частните обвинители Е. Д. А., Е. М. А., Т. Ю. А., Г. Д. С., Д. С. С. не се явяват
в съдебно заседание. Всички се представляват от повереника им адв. Б. А..
В залата се явява и адв. Д. Г., назначен за особен представител на пострадалия
Б. Ю. А. от досъдебното производство.
Адв. Г.: Уважаема госпожо Председател, в качеството ми на особен
представител на Б. Ю. А., също подавам устна молба да бъде конституиран в
качеството на частен обвинител.
Прокурор Г.: Също считам, че искането е своевременно направено от лице,
което има право да се конституира като частен обвинител и ще моля да
уважите тази молба.
Прокурор В.: Моето становище е същото - лицето има право да участва в
съдебното производство като частен обвинител, молбата е своевременно
подадена и считам, че следва да бъде уважена.
Адв. Д.: Считам, че следва да бъде уважена и тази молба.
Подсъдимият Ю. Т. А.: Поддържам казаното от моят адвокат.
Адв. Д.: Почитаеми окръжни съдии, аз считам, че молбата така, както е
депозирана в този й вид, независимо, че законът допуска да бъде и устна, не
следва да бъде приемана от съда, тъй като в общите и специални разпоредби
на НПК има императивни изисквания какъв екзистенц-минимум от реквизити
следва да съдържа тази молба, т.е. тя в общи линии трябва да следва
изложението на самия обвинителен акт и за да не изпадам повече в
казуистика, тъй като съдът е изключително добре професионално и
теоретично подготвен, аз ще спра дотук и Ви моля да не конституирате тази
страна в качеството на частен обвинител в процеса.
Подсъдимият Л. А. М.: Солидарен съм със становището на моя защитник.
2
Съдът дава възможност на особения представител адв. Д. Г. да конкретизира
така заявеното от него с изискванията на закона, като посочи три имена,
срещу кого, в какво качество и кое престъпление касае искането за
конституиране като частен обвинител на Б. Ю. А..
Адв. Г.: Трите имена на представляваното от мен лице са Б. Ю. А..
Желанието ни е да бъде конституиран в качеството на частен обвинител
срещу обвиняемия Л. А. М. за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като желаем да поддържаме обвинението
така, както е изготвено в обвинителния акт.
Съдът намира, че молбата, предявена от особения представител адв. Г.
съдържа необходимия екзистенц-минимум за предявяване за участие на
представляваното лице, чрез неговия особен представител, а именно - Б. Ю.
А., като частен обвинител по делото срещу подсъдимия Л. А. М., ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
КОНСТИТУИРА Б. Ю. А., с ЕГН **********, с адрес - с. П., ул. „И.” № ***,
общ. К., обл. К. като частен обвинител в настоящото производство срещу
подсъдимия Л. А. М., като частният обвинител се представлява от особения
представител адв. Д. Г., назначен за такъв от досъдебното производство.
Прокурор Г.: Моля да се даде ход на делото, считам, че няма процесуални
пречки за това.
Прокурор В.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. Г.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. А.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
липсват процесуални пречки, моля да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Моля да се даде ход на делото.
Подсъдимият Ю. Т. А.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки.
Подсъдимият Л. А. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
Съдът докладва, че настоящото заседание е насрочено отново като
разпоредително такова, поради което съдът дава възможност на страните да
вземат становище по въпросите, които са посочени в разпоредбата на чл. 248,
ал. 1 от НПК.
Прокурор Г.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
по въпросите, които следва да бъдат обсъдени в днешното разпоредително
заседание, взимам следното становище: Делото е подсъдно на този съд, няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.
3 на разпоредбата на чл. 248 от НПК считам, че не е допуснато на
досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е ограничило процесуалните права на
3
обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. По отношение на
въпроса налице ли са основания за разглеждане на делото по особените
правила считам, че липсват такива основания. По т. 5 - не са налице
основания за разглеждане на делото при закрити врати, както и на настоящия
етап отсъстват причини, за да привлечем резервен съдия или съдебен
заседател, да назначим защитник, вещо лице, преводач, или преводач на
български жестов език и извършването на съдебни следствия по делегация. На
досъдебното производство няма взети мерки за процесуална принуда и на
дадения етап нямам искане за определяне на такива. Понастоящем няма да
правя искания за събиране на нови доказателства. По насрочването на
съдебното заседание и лицата, които следва да бъдат призовани за него,
считам, че следва да бъде насрочено в законовия срок, като се призоват
всички свидетели и вещи лица, които са посочени в приложението на
обвинителния акт.
Прокурор В.: Моето становище няма различие от изразеното от колегата Г..
Моля да го имате предвид, като насрочите съдебно заседание в срока, посочен
в чл. 252, ал. 1 от НПК, за което да бъдат призовани всички лица, посочени в
списъка на лицата за призоваване, изготвен към обвинителния акт.
Адв. А.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели, по
чл. 248, ал. 1, т. 1 считам, че делото е родово и местно подсъдно на Окръжен
съд - К.. По т. 2 считам, че няма основания за прекратяване или за спиране на
наказателното производство. По т. 3 считам, че на досъдебното производство,
както и друг път съм казвал, е допуснато съществено отстранимо
процесуално нарушение, което е нарушило правата на подсъдимия Т.,
доколкото при процесното ПТП той същият също се явява пострадало лице,
доколкото му е причинена средна телесна повреда, поради което считам, че
делото трябва да бъде върнато на досъдебното производство, където същото
да бъде разделено спрямо двамата подсъдими, срещу които се води при
условията на независимо съизвършителство, за да може максимално пълно да
се охранят правата на подсъдимия Т.. По отношение на т. 4 считам, че на този
етап не са налице основания да разглеждане на делото по реда на особените
правила, доколкото липсва волеизявление от страна на подсъдимите в тази
насока. По т. 5 считам, че не е необходимо разглеждане на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател,
налице е основание за привличане на резервен защитник спрямо подсъдимия
М., като съображенията ми са във връзка с това да бъде възпрепятствано
последващо бъдещо шиканиране на процеса, на което досега съм ставал
свидетел многобройни пъти. Считам, че вещо лице не е необходимо,
преводач или тълковник също не са необходими, както и намирам, че не е
необходимо извършването на съдебни следствени действия по делегация. По
т. 6 не са взети мерки за процесуална принуда, считам, че не е необходимо на
този етап. По т. 7 - към този момент нямам искания за събиране на нови
доказателства. По т. 8 - моля да насрочите съдебно заседание на избрана от
Вас дата, за която да бъдат призовани лицата, посочени в приложението към
обвинителния акт.
Адв. Г.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа съдебни
заседатели, солидаризирам се със становището, изразено от предноговорящия
преди мен колега, като намирам, че по т. 1 делото е подсъдно на настоящия
съд. Не намирам основания за прекратяване и спиране на наказателното
производство. Относно това дали е допуснато на досъдебното производство
отстранимо съществено нарушение предоставям на съда, с оглед изявеното от
колегата преди мен, както и по отношение на назначаване на резервен
защитник също предоставям на съда, въз основа на взетото мнение преди мен.
4
Нямам отношение по взетите мерки за процесуална принуда, няма взети
такива, както разбрахме. Нямам искане за събиране на нови доказателства.
Мисля, че няма основания за разглеждане на делото при закрити врати. По
насрочване на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за
него, мисля, че също е допустимо.
Адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
становището ми по въпросите по чл. 248 ал. 1 от НПК е следното: По т.1 -
делото е подсъдно на Окръжен съд - К.. По т. 2 - не са налице основания за
спиране на наказателното производство или за прекратяване на същото. По т.
3 - на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на Ю. Т. А.. По делото е установено, че процесното
ПТП е причинено в условията на независимо съизвършителство от
подсъдимия Л. А. М. и подсъдимия Ю. А.. Клиентът ми обаче има двойно
качество в процеса. Той се явява едновременно пострадал - причинена му е
средна телесна повреда и е баща на починалата Е. Ю. А., и подсъдим. На
подсъдимия Л. М. не е потърсена отговорност за причинената на Ю. А. средна
телесна повреда. На Ю. А. не е дадена възможност да се ползва от правата си
на пострадало лице в рамките на досъдебното производство, тъй като
разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от НПК внася ограничения в рамките на едно и
също производство обвиняемо лице да упражни правата си на пострадал. По
този начин правата на пострадалия Ю. А. са ограничени, като е допуснато
отстранимо съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал. 4,
т. 2 от НПК. Предвид дотук изложеното, моля съдебното производство да
бъде прекратено и делото да бъде върнато на наблюдаващия прокурор с
указания да бъдат зачетени на досъдебна фаза правата на Ю. А. като
пострадал. Наказателното производство срещу независимите съизвършители
следва да бъде разделено, за да бъде спазена разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от
НПК, като Ю. Т. А. следва да бъде привлечен като обвиняем за причиняване
на смърт по непредпазливост на едно лице при управление на МПС, което е
престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, а Л. А. М.
следва да бъде привлечен като обвиняем за причиняване на смърт по
непредпазливост на едно лице и средна телесна повреда на едно лице при
управление на МПС, което е престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с ал. 3,
б.“в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. По т. 4 - считам, че не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. По т. 5 -
намирам, че не е необходимо делото да се гледа при закрити врати, нито пък
е необходимо привличането на резервен съдия или съдебен заседател, нито
пък назначаването на вещо лице, извън назначените, преводач, тълковник и
извършването на съдебни следствени действия по делегация. Налице са
основанията за назначаване на резервен защитник на подсъдимия Л. М..
Считам, че не са налице основания да се променят взетите мерки за
процесуална принуда. По т. 7 - нямам искания за събиране на нови
доказателства на този етап. По т. 8 - моля да насрочите съдебно заседание на
определена от Вас дата, за която да се призоват лицата по списъка към
обвинителния акт.
Подсъдимият Ю. Т. А.: Присъединявам се изцяло към казаното от моя
защитник по всички въпроси по чл. 248 ал. 1 от НПК, вземам същото
становище.
Адв. Д.: Уважаеми окръжни съдии, на първо място считам, че делото е
подсъдно на съда, пред който е образувано. На второ място считам, че няма
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство. По т.
3 обаче считам, че не са отстранени допуснатите от прокуратурата
5
съществени процесуални нарушения, които доведоха не само до нарушаване
на процесуалните правила, но доведоха по своята същност и до драстични
несъответствия и нарушения на материалното право. Още повече, че ние сме
за втори път пред Вас в разпоредително заседание и в първото
разпоредително заседание в определението, което прочетохте и което беше
потвърдено изцяло от въззивния състав на Апелативен съд - Пловдив, ясно,
недвусмислено и категорично бяха посочени проблемите в този обвинителен
акт и съответно бяха дадени и указания от Вас къде и по какъв начин тези
проблеми да бъдат отстранени, защото тези процесуални нарушения, които за
пореден път не само, че не бяха отстранени, ами и така, както е внесен сега
обвинителният акт той създава още по-големи проблеми и то не само за нас
като защита, но този обвинителен акт създава проблеми за всички страни в
процеса. Той е написан при драстично нарушение на процесуалните правила,
като на първо място отново не само, че няма дефиниция кой е
първоначалният момент на възникване на опасността и от който момент
следва да се търси наказателна отговорност, което указание Вие дадохте в
унисон с многобройната съдебна практика не само на Върховния съд, но и на
Общите събрания на наказателните колегии, но това е допуснато и
процесуално нарушение дефинитивно в разрез с доказателствата по делото.
Аз имам чувството, че в този обвинителен акт всъщност се говори за съвсем
друго престъпление, без нито едно доказателство, което да подкрепя
обвинителната теза. Ето защо и както Вие изрично в своето изложение в
определението на практика преповторихте тезите на Общото събрание на
Върховния съд, които са обективирани в Тълкувателно решение № 2/2002 г.,
но така също и указахте на прокуратурата всичкото това противоречие да
намери своето отражение съобразно доказателствата по делото. На стр. 3, ако
обърнете внимание, искам сега да бъда конкретен и точен в изказа си,
прокуратурата е приела, че подсъдимият М. не се бил съобразил с идващия и
видим на разстояние от 165,3 метра автомобил, управляван от подсъдимия А.,
като тук се има предвид разстоянието на видимост винаги от базовата линия,
като не спрял на знак Б2„Стоп“, не спрял на „стоп- линията“, нито на линията,
на която е поставен знака, след което пресякъл граничната линия между двата
пътя и предприел завиване наляво без да пропусне лекия автомобил „Б.“.
Написаното обаче е в дълбоко противоречие с техническите експертизи. В тях
е изчислено, че М. се е движил със скорост от 22 км/ч, което е 6 м/с и ако това
всичкото беше вярно, аз ще си позволя да Ви обърна внимание на
доказателствата, които се съдържат в техническите експертизи по делото и
където вещите лица са превърнали километрите в час в метри в секунда. Аз
няма да влизам в детайли, това не е защитна пледоария, но това което сега ще
Ви кажа е изключително важно не само за фактите, които са изложени в
обвинителния акт, но и за самото право, защото при скорост от 122 км/ч,
превърната в м/с е 33,8 м/с. Л. М. се движи с 22 км/ч, това са 6 м/с.
Минималното разстояние, което са определили вещите лица, на видимост
между двата автомобила от 158,6 метра се изминава за 4,69 секунди.
Забележете сега всъщност какво абсолютно невярно обстоятелство е
изложено от прокуратурата. Ако Л. М. в този момент, както твърди
прокуратурата на базовата линия, при скорост от 22 км/ч, движейки се с 6 м/с,
този автомобил „Б.“ ще дойде до мястото на удара в момент, в който Л. М. ще
се намира на 29 метра от мястото на удара. В наказателния процес изрично е
предвидено, че експертизите не са задължителни за съда и не случайно,
защото са дали възможност на съда да прояви не само творчество, но на
базата на специалните знания, които има, не само юридически, но и
технически, защото това са изключително специфични дела, тези дела не
могат да се разглеждат от всички магистрати, това е безспорно установен
6
факт, защото изискват наистина специални знания. Много добре знаете, че
преди 10-ти ноември само III-то НО на ВКС гледаше пътнотранспортни дела
и от това време е най-добрата съдебна практика, защо ли? Проблемът обаче е
още по-сериозен, защото погледнете на стр. 4 от обвинителния акт на Л. М. се
вменява дължимо поведение, непредписано в конкретна правна норма.
Според прокурора Л. М. е следвало да спре три пъти, а според правната
норма, прочетете я така, както е дефинирана в обвинителния акт, ама накрая,
просто е преписана правната норма, Л. М., ама не Л. М., правният субект,
който е носител на задължението по закон, трябва да спре само веднъж или на
знака „Стоп“ или на „стоп- линията“, ако има такава начертана. Почитаеми
съдии, Вие разбрахте ли в този обвинителен акт на какво разстояние се
намира знака „Стоп“ или „стоп-линията“ от базовата линия? Прокуратурата
вътре е написала, че знакът и „стоп-линията“ се намирали преди базовата
линия. Къде? Значи, това е екзистенц-минимума, който трябва всеки един
правен субект, в конкретния случай подсъдимият Л. М., да разбере в какво
точно той е обвинен - затова, че не е спрял три пъти преди да навлезе в
пътното платно. Много са сложни нещата. Тези неща Ви казвам, че Вие
колкото и пъти да върнете това дело, аз след това ще поискам и отвод на тези
прокурори и ще Ви кажа защо - аз считам, че няма да могат да се справят.
Вижте колко години тече това дело! То няма правна и фактическа сложност,
има удар между два автомобила. В това няма нищо сложно. Защото това не са
удари между няколко автомобила, познати в съдебната практика като казуси.
Това не е прегазване на пешеходец - от няколко автомобила да се търси
авторство, да се търси съпричиняване, да се търсят сложни изчисления при
кой от ударите, ако са няколко автомобила, е довел до фаталния край
например. И винаги правната норма търси причинно-следствена връзка,
прекъсне ли се тази причинно-следствена връзка не може да се ангажира
наказателна отговорност. Има чл. 9 от НК, има теоретични обосновки какво
представлява правната норма и в кой случай, и т.н. Не искам да влизам в
казуистика, защото ние не сме тук да се обучаваме. Какво имам предвид?
След като становището на прокуратурата, че моят доверител е трябвало да
спре три пъти преди да навлезе в пътното платно, въпреки че, както Вашият
съдебен състав, така и Пловдивският апелативен съд Ви подкрепи изцяло и
дословно във Вашето изложение, че след като следва да се укаже кой е
първоначалният момент за възникване на опасността, искам тук да Ви обърна
внимание в чисто човешки план - дефинитивно, когато чуете думичката
„първоначално“, тук няма „второначално“ или „третоначален“ момент на
възникване на опасността, съдебната практика и лексиката говори само за
едно недвусмислено - първият момент кой е. Първият момент, почитаеми
съдии, не е базовата линия, и по-нататък ще Ви кажа какво драстично
разминаване има между твърденията на прокурора, които са абсолютно
неверни, и доказателствения материал. Вторият важен въпрос е М. спирал ли
е на базовата линия или не е спирал. В единия случай се приема, че той е
спирал, в другия случай обаче, на база на целия доказателствен материал, Л.
М. не е спирал на базовата линия, той е спирал далеч преди това - там, където
се намира знака „Стоп“. В обвинителния акт, и в диспозитива, и в
обстоятелствената му част, не става ясно къде е този знак „Стоп“. Може би
този знак „Стоп“ се намира в К., в М., или не мога да разбера къде, на какво
разстояние е от това кръстовище. Също така искам тук да обърна внимание,
че прокуратурата тези въпроси следваше да ги изясни в досъдебното
производство. Това не е въпрос на съда, както в последните години на
практика смисълът на досъдебното производство се изврати с максимата, че
видите ли това било подготвителна фаза. Тази подготвителна фаза защо ще я
подценяваме. Защото, ако няма извършено престъпление, съдът ли трябва да
7
го констатира това нещо? Извинете много, вижте какви претенции има
другият подсъдим. Сега и по този въпрос ще взема становище, тук не чух
нито един правен аргумент, напротив, драстични противоречия между
становищата на защитата, поверениците и правните норми. В този случай
искам да Ви обърна внимание, че няма отговор на въпроса всъщност там,
където от правна страна моят доверител има дължимо поведение, а именно -
от знака „Стоп“, каква му е била видимостта. На този въпрос няма отговор, а
той е изключително важен не само за фактите, той е важен за правото. Не
искам моето изложение да се превръща в пледоария, но съм длъжен да го
кажа, защото това са и аргументи по ал. 3 на чл. 248 от НПК, и те са много
важни, защото съдът, дори и при огромното си желание, тези пропуски и
противоречия не могат да бъдат преодолени. Тук искам да обърна внимание
на още един изключително сериозен правен проблем, който е допуснат от
прокуратурата и който се мултиплицира в следващите страници, като
например на стр. 9, долу, където вече това е еманация на прокурорското
изложение, и не само, че вменява на Л. М. задължението му да спре три пъти,
но забележете какви изразни средства е ползвала прокуратурата. От
техническа страна било правилно той да спре на базовата линия, от
техническа страна. Тук има дълбоко непознаване на правото и има
разминаване очевидно между фактическите и правните норми. Искам да
обърна внимание на това, че не винаги има припокриване, защото има и
практика на Върховния съд, включително и по мои дела, където се казва, че
съдът и органите на досъдебното производство трябва да задават въпросите
така, че да получат отговори от фактическа страна на правните въпроси.
Както и в частност беше поставен въпросът за това кой е първоначалният
момент за възникване на опасността. Не вещите лица сами да си го определят
този момент, както правят в болшинството от случаите, защото не им се
поставят въпросите по подходящия начин. В досъдебното производство ние
имаме няколко листа с искания с конкретно поставени задачи и нито едно от
исканията не ни се уважи. Това е грубо нарушение на чл. 12 и чл. 13 от НПК
и на още един куп други конвенции и т.н. Всъщност ние нямахме абсолютно
никакви права в досъдебното производство и много се радвам, че в
настоящото производство този съдебен състав, независимо от това, че делото
беше прекратено и върнато, което доведе до поредно отлагане на делото, но
то имаше защо да бъде направено така, и ние почваме да се явяваме с
удоволствие по това дело, защото считам, че Вие ще сте в състояние наистина
да изясните обективната истина. И ако моят доверител е виновен, той
наистина трябва да си понесе заслуженото, но само с предвидените в закона
процесуални средства и способи, а не с голословните твърдения на лица,
които считам, че са предубедени, защото от действията, които показаха до
този момент, аз не мога да допусна, че това е направено от неграмотност.
Това са опитни прокурори, окръжни прокурори, с практика и т. н.,
предполагам и със специални знания. И в този случай, след като няма
припокриване между фактически и правни критерии, прокуратурата трябваше
да постави конкретните задачи, за да получи съответните отговори, а не
вещите лица да изчисляват видимост от базовата линия. Има още един
проблем. Искам само да направя една препратка - както при телесните
повреди, има и много практика по този въпрос, казвам го не за съда, защото
съм сигурен, че съдът това нещо го знае, защото в много от случаите няма
припокриване между медицинските и правните критерии. Защото от
медицинска страна телесните повреди имат едно изражение, обаче от правна
страна - 128, 129 и 130 има ясна дефиниция и съдебна практика по този
въпрос и няма единство. Това е същият аналогичен случай, просто исках да го
обясня по-просто, не за друго. Тук се налагат още няколко проблема, които
8
считам, че прокуратурата следваше в обстоятелствената част да изясни и да
не оставя никакво съмнение каква е истинската причина за това ПТП - дали
по-високата скорост, дали превишената скорост, дали липсата на видимост,
дали неспирането на знака „Стоп“. Защото тук има още един сериозен
проблем, който, ако ми позволите, ние съм сигурен, че ще го изясним и ще
доведем това съдебно разследване до естествения му край. Защото трябваха
две години на АПИ да промени режима на скоростта и вместо в процесното
кръстовище скоростта, както към датата на произшествието беше 90 км/ч,
сега АПИ е поставила пътен знак 60 км/ч, защо ли? Има инженери, които
имат съответните специалности, правят се изследвания, има наредби, които
строго и точно дефинират, просто това трябваше да се направи от
прокуратурата, каква трябваше да бъде скоростта в главния път, за да не
настъпи ПТП. Вие това дело, между другото, може да го решите въобще без
да викате абсолютно никой. При 60 км/ч, колкото е сега скоростта, и на база
на цялата нормативна база, която определя видимостите и т.н, вещите лица
щяха елементарно да Ви кажат, че при 60 км/ч от мястото, където се е
намирал на 158 км., Л. М. щеше вече да си е в К., когато лекият автомобил
„Б.“ щеше да мине през това кръстовище. Само че, за съжаление, правото
изисква доста по-сериозна аргументация. Искам да обърна внимание и на още
нещо важно, което считам, че следва да се каже сега. Нека да приключа първо
от наша страна с нашето обвинение. Освен обвинението, което има моят
доверител за нарушение просто казано, че не е спрял на знака „Стоп“ или на
„стоп-линията“, или на базовата линия, което си изберете Вие, и ако не го
прекратите това дело най-вероятно в крайния съдебен акт ще разберем за
първи път какво се е случило на практика и какво му е нарушението на моя
доверител, той има повдигнато още едно обвинение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП,
като отново както в обстоятелствената част, така и в диспозитивната част
липсват каквито и да било факти какво конкретно поведение, действие или
бездействие се изразява описаното в диспозитива нарушение на цитирания
текст. А това по своята същност отново уврежда линията на защита, правата
на подсъдимия, пречи на защитата да разгърне в пълна степен
възможностите, които имаме по закон, и да защитим нашата теза, която ми
звучи грозно да е защитна, защото ние наистина искаме от самото начало да
се изяснят коректно и правдиво всички факти, които са важни за правото. А
това, което преди малко Ви казах, аз всъщност прочетох Вашето определение
от предходното съдебно заседание едно към едно. А в този обвинителен акт
не се е случило нищо по-различно от преди, това е същият обвинителен акт.
Само за прецизност искам да Ви кажа нещо друго - в правото има т.нар.
конкуренция между общи и специални правни норми, и също така в теорията
на правото се казва, че специалната правна норма поглъща общата правна
норма, и с това приключвам. Какъв проблем има в този обвинителен акт и
който е свързан с обвинителната теза по отношение на другия подсъдим Т..
На Т. са му повдигнати две абсурдни за правото обвинения, че той е допуснал
нарушение едновременно на разпоредбата на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП. Тук
искам да посоча Решение № 16/2012 г. на II-ро НО на ВКС по наказателно
дело № 222/2014 г. Още много решения съм подготвил, но това е абсолютно
достатъчно, защото съм сигурен, че съдът е запознат с цялата съдебно
практика, която недвусмислено казва, че не може да се нарушат
едновременно двете разпоредби - на чл. 20 и чл. 21. Какво имам предвид за
публиката - чл. 20 дефинира несъобразена скорост, докато чл. 21 превишена
скорост. Очевидно няма никакво значение обаче за държавното обвинение, но
за нас това има огромно значение и ако не ни касаеше нямаше да го чуете от
мен. Но то ни касае, защото за нас е важно всъщност каква е причината за
това ПТП - по-високата скорост или по-ниската скорост. Това има огромно
9
значение обаче за правото и нашата отговорност всъщност е функция на
отговорността на Т., защото има корелация му тези две неща, между двете
поведения на двамата подсъдими, за да отидат в независимо
съпричинителство и за да отидем в едни много по-сложни теоретични дебри,
които просто трябва да се знаят, за да се напише най-накрая един перфектен
краен съдебен акт, който да бъде потвърден до последната инстанция, а да не
се налага връщане и делата да текат по 15 - 20 години, защото ние нямаме
никаква вина за това, че делото тече толкова време. Ако този въпрос беше
изяснен не само обстоятелствено, но и дефинитивно, то тогава хем
подсъдимият Т. щеше да разбере точно в какво е обвинен, какво му е точно
нарушението и къде е причинно-следствената връзка, защото ако се прекъсне
за едното, остава за другото, малко по-сложни са нещата от тези така, както
са описани в обвинителния акт, то тогава за нас обаче е от значение както
поведението на М. още при тръгването му, а така също и с неговата видимост.
Защото има също Тълкувателно решение № 6 в тази посока, което казва, че
опасността се определя по фактически, а не по други критерии, т.е. моят
доверител не може да носи вина за това, че не е предвидил, че Т. в 10.30 часа,
или там в колкото часа е тръгнал от К., той ще мине през този участък. Затова
и съдебната практика и Вашето указание следваше да намерят отражение в
този обвинителен акт и да бъде ясно посочено какво е било дължимото
поведение, в какво се е изразявало виновното му поведение - в действие или
бездействие, защото чл. 9 се учи в първи курс какво представлява
определението за престъпление, и ако една от изискуемите хипотези не
съществува в чл. 9 просто ние нямаме извършено престъпление, т.е налице е
хипотезата на чл. 15 - т.нар. случайно деяние, когато моят доверител нито е
бил длъжен, нито е могъл да предвиди, в каквато посока са категорично
събрани данни и доказателства, но това предстои занапред да го докажем по
съответния ред. Това са като цяло моите аргументи в най-кратък вид, където
считам, че това дело отново следва да бъде върнато на досъдебното
производство и всичките тези пропуски и проблеми да бъдат оправени. Тук
искам да направя една скоба - аз считам, че според мен прокуратурата няма
желание да ги поправи, не че няма възможност и не че нямат качества, просто
нямат желание. Изрично им беше показано, указано и посочено. Имам и
друго предвид - Вие по закон, както знаете, може да върнете делото само на
прокурора. Едно време можеше всичко, само че сега за съжаление може да го
върнете само на прокурора. Това дело има още един огромен правен проблем.
Когато ти пипаш обвинителен акт в тези му части, които Ви показвам сега и
Ви посочвам, не може само обвинителният акт да се пипа, има постановление
за привличане като обвиняем. Всъщност обвинителният акт не повдига
обвинение по смисъла на закона, има си специална отделна правна норма,
която сочи начина и реда как се повдига обвинение. И всъщност
обвинителният акт следва дефекта на постановлението за привличане като
обвиняем, не може да се пипа само на едно място, както сега нашите
политици пипат законите и вижте какво се случва. Има поредица, има една
верига, както стана с пандемията, нарушиш ли веригата на доставките,
приключваш с бизнеса. Затова трябва да се следва не само фактическата, но и
правната логика, много добре го показахте във вашето определение. Просто
нямам какво да кажа за това определение, но това определение категорично
не изигра своята роля и считам, че трябва отново може би съдът, не го
приемайте като упрек, но да положите повече усилия и да го напишете по-
разбираемо, защото може и аз да не съм го разбрал правилно. Но може би
това определение трябва да бъде малко по-подробно и да се посочи в кои
части на практика е проблемът. Проблемът е във всичките части на
досъдебното производство, но може да се направи една що-годе компилация,
10
защото просто прокурорите няма да направят нищо повече от това, но малко
от малко да се приведат нещата в що-годе вид, който да следва правната
норма и на това основание Ви моля да отведете прокурорите, които участват
в досъдебното производство, защото считам, че няма да могат да се справят
със задачите, които са им вменени по закон. И не искам, пак ме разберете
правилно, да шиканираме този процес или да го отлагаме. Напротив, искаме
да го приключим този процес, но трябва наистина да се спазят, както Вие
ясно и дефинитивно го определихте във Вашето определение, правилата,
които са правно регламентирани. Ние сме юристи и трябва към този случай да
се подхожда със силата и лексиката на закона, а не с развлекателния и
увлекателен разказ на прокуратурата за нещо, което никога не се е случило.
По отношение на становището на другия защитник искам да кажа, че то е
абсолютно несъстоятелно и в драстично нарушение на процесуалните
правила. Първо приоритет на прокуратурата е, и в закона го пише, че само
прокуратурата може да повдига обвинение. Отделно от това това дело е
вкарано при условията на независимо съпричинителство за всеки един от
двамата подсъдими и няма как това дело да бъде разделено на две,
процесуално не може, поне по този закон, който аз познавам. Може би
народните представители ще измислят някакъв подобен закон, който го
позволява. И също друго което не е вярно - че Т. има две процесуални
качества в този процес, нищо подобно, той има само едно единствено
процесуално качество и това е качеството му на подсъдим. Ето защо и поради
тази причина нито едно от исканията, които отправи към Вас защитата, не
беше състоятелно и не беше правно аргументирано, поради което Ви моля да
го оставите без уважение.
Подсъдимият Л. А. М.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, искам да се извиня, че може би седнах преди останалите страни
по делото, това е заради здравословното ми състояние, поисках съгласие от
Вас, не е израз на неуважение. Преди да мина по същество имам една реплика
- абсолютно заядливо от страна на господин А. се спомена името ми, ще
повторя - не съм Ви назначил за свой адвокат, нито Вас, нито Вас, спрете да
се занимавате с мен, ще се убедите, че нямам никаква идея да отложим дори
едно заседание, напротив. Но имам още една реплика - госпожо Председател,
вече на второ поредно заседание чувам произволното твърдение, че другият
обвиняем бил със средна телесна повреда, не чух никаква реплика и от
прокурорите. Аз ли греша, има ли в делото данни за средна телесна повреда.
Минавам по същество, ще взема отношение относно съответствието на
обвинителния акта на изискванията на чл. 246 от НПК, Решение № 2/2022 г.
на ВКС относно реквизитите на обвинителния акт и съответствието на този
обвинителен акт на определението Ви от 27.11.2023 г., с което съдебното
производство бе прекратено и върнато на прокурорите. Категоричният
отговор на този въпрос е не - обвинителният акт не покрива изискванията
нито на чл. 246, нито на Вашето определение. Ще представя аргументите си в
градация. Почвам с най несъщественото - НПК го изисква, а и Вие изрично
поставяте въпроса във Вашето определение, че пътнотранспортните
престъпления са с особен характер и при тях е от изключително значение
описването на всички специфични детайли от пътната обстановка и поставяте
задача да се опише съвкупността от отличаващите ситуацията фактически
положения в момента, в който се осъществява пътнотранспортното
произшествие. Това категорично не е направено, защото по време на ПТП
имаше стотици храсти по линия на видимостта на двамата водачи, които
пряко влияеха на видимостта в смисъл, че я ограничаваха. Няма нито дума в
обвинителния акт за тези храсти, изсечени в нощта на 15-ти срещу 16-ти,
които влияеха на видимостта и на двамата, нито дума. Това е съществен
11
пропуск. Няма и дума за това, че в дена на ПТП една указателна табела,
разположена в триъгълния остров пак по линия на видимостта между двамата
водачи, с указателни стрелки Ж7-1 беше поставен драстично по-ниско от
минималните изисквания на Наредба № 18 за пътните значи, чл. 16, ал. 4 от
тази наредба. Това има пряко отношение към механизма на произшествието,
нито дума. Няма нито дума за това, че предвид на ограничената видимост
реално заради влиянието на скалния нос, не само на храстите, заради
географския релеф, изначално е трябвало да се въведе ограничение на
скоростта от 60 км/ч, защото това е императивното изискване на другата
Наредба № РД-02-20-2/2018 г., чл. 113, ал. 7, ал. 8, ал. 9. Господин А., говоря
за следното и това е в полза и на Вашия подзащитен, към Вас се обръщам. Чл.
113, ал. 7, ал. 8 и ал. 9 от тази наредба задължава собственика на пътя да се
съобрази при налагането на ограничение на скоростта със следните
абсолютно задължителни изисквания - следва да има видимост и в двете
посоки за водач на МПС, който се включва от второстепенен път към главен
и при това от позиция 15 метра преди страничната линия на основния път,
следва да има видимост L=200m и наляво и Н.сно, за да няма ограничение на
скоростта, в конкретния случай, за да е разрешена скорост от 90 км/ч. Ако
видимостта е под 200, но над 130 се въвежда ограничение от 70 км/ч. Ако
видимостта от позиция 15 метра преди страничната линия на основния път е
под 130 задължително се въвежда ограничение от 60 км/ч. уважаема госпожо
Председател, релефът на мястото не е променен, много други неща са
изманипулирани, но релефът е същия и видимостта и сега при изсечени
храсти от 15 метра преди страничната линия на пътя.
Адв. А.: Госпожо Председател, много се извинявам, но все пак сме в
процедура по чл. 248 от НПК, а не въпроси по същество. Съжалявам, че
прекъсвам страните, но малко се отклоняваме от процесуалните правила и
правя възражение.
Подсъдимият Л. А. М.: Нека само да кажа, че тази видимост е чувствително
под 100 метра и изначално е трябвало да има ограничение на скоростта от 60
км/ч. Обвинителният акт не покрива изискването за отразяване както на
отегчаващите, така и на облекчаващите обвиняемите факти и обстоятелства и
смятам, че това, за което говоря е облекчаващо както за мен, така и за другия
обвиняем Ю. Т., но това не е направено. Не е направено това и по отношение
на характеристичните данни на двамата, не е направено в пълен обем. В
обвинителния акт, госпожо Председател, ето вече минавам в конкретика,
четем, че и на двамата водачи са взети проби за алкохол и пробите са
отрицателни. Добре, но по отношение на мен са пропуснали да отбележат, че
освен за алкохол ми е взета проба и за наркотици и тази проба, разбира се, е
отрицателна, но фактът не е отбелязан в обвинителния акт и това накърнява
правата ми. Защо съм подложен на това тежко медицинско изследване, ако
резултатът от него няма да се отрази в обвинителния акт. Това не е случаен
пропуск, това е поредното преднамерено в моя вреда действие на
прокурорите. Ако бяха отразили благоприятния за мен факт, щях
закономерно да се изправя пред въпроса - а къде е пробата за наркотици на
другия обвиняем Ю. Т.? И аз наистина питам. Къде са резултатите от пробата
за наркотици на Ю. Т., къде? Кой и защо скри резултатите от тази проба?
Задавам този въпрос, защото не вярвам на тезата, че на Ю. Т. не му е била
взета проба за наркотици. Не вярвам на тази версия, защото не вярвам
високата институция на окръжния прокурор в лицето на господин Ж. С. да
лъже. Заявявам, че на 15.04. на местопроизшествието господин окръжният
прокурор заяви пред националните медии следното: „И на двамата водачи са
взети проби за алкохол и наркотици“. Изявлението му е отразено в ефира на
12
всички медии, присъствали на местопроизшествието. Госпожо Председател,
изявлението на окръжния прокурор е отразено например в рубриката
„Катастрофа с М.“, на 2-рата минута и 58-мата секунда от този репортаж се
съдържа изявлението на Ж. С.. Аз питам той ли лъже, че не е взета проба или
неговият заместник, който се явява мой обвинител по това дело? На мен това
дело ми коства шест години здраве, аз не смятам, че съм ограничен във
времето да представя аргументите си.
Адв. Д.: Нека само да допълня в правен аспект какво има предвид господин
М.. Задължително трябва да се окаже на прокуратурата, след като има такива
данни, че са взети проби за наркотици, а това е пряко свързано с правната
квалификация на деянието. Защото квалификацията, ако се окаже, че има
такива данни за употреба на наркотици, ще се промени за подсъдимия Т..
Така че липсата на такива доказателства, вътре в обвинителния акт не са
посочени, а има данни, че са били налични, следва да се укаже дали и кога е
взета проба и за изследване за наркотици и къде е тази проба, защото в един
от протоколите пише, че му е взета и кръвна проба.
Подсъдимият Л. А. М.: Минавам към същинските непълноти и пропуски в
обвинителния акт. Обвинителният акт е пълен с противоречия. Категорично
смятам, че не може от една страна в стр. 4 прокурорите да твърдят, че М. не е
спрял нито на линията на знака „Стоп“, нито на „стоп-линята“, нито на
граничната линия на основния път, не съм спрял и на трите места. Приели са
дефинитивно, че не съм спрял на трите места и същевременно на стр. 8
разработват вариант потегляне на автомобила „Ф.“ от положение покой.
Госпожо председател, това е миш-маш, това е абсолютен миш-маш. Двете
твърдения от стр. 4 и вариантът, разработен от стр. 8 са в категорично
противоречие едно с друго. Това означава, че те са подходили абсолютно
формално към изпълнението на Вашите указания. Обвинителният акт е пълен
и с неверни твърдения. Независимо от хилядите доказателства - снимков
материал, видеозаписи, те продължават да твърдят, че в деня на ПТП е имало
„стоп-линия“, на която аз освен всичко друго не съм бил спрял. Това показва,
това обяснява защо с такава крайна пристрастност прокурорите отказаха да
разследват кой е манипулирал фактическите обстоятелства, при които се
осъществи ПТП, между първия оглед от 14.04. и втория оглед от 19.04,
защото Вие много добре знаете, че преди да направите втория оглед
местопроизшествието не сте го запазили и това поставя въпроса за годността
въобще на втория протокол за оглед, когато мерите най-важния параметър -
видимостта. Това е много съществено процесуално нарушение. Вместо да
разследват кой, кога и защо, по чия заповед и с каква цел е изсякъл над 100
храсти, положил е още несъществуваща „стоп-линия“, прокурорите избраха
да трансформират вредоносния за мен резултат от действията на все още
неизвестни лица в основен аргумент на обвинителната си теза. И стигам до
най-важното и най-скандалното - в опит да изпълнят указанията, а именно -
да конкретизират в какво точно се изразява неправомерното ми поведение и
как точно не съм се съобразил със знак Б2, прокурорите достигат
неподозирани висоти на своя юридически подвиг - изземват функциите на
законодателния орган и те двете, вместо 240 народни представители, дописват
ЗДвП и ми вменяват нови свръхзадължения, за които няма свръхправо и
каквито правни норми, от които да произтичат тези ми задължения не се
откриват в действащия и сега, и към 14.04.2019 г. - деня на ПТП, закон.
Законът е ясен и изчерпателен - при знак Б2 се спира на „стоп-линията“,
независимо дали има опасност или не. Спира се на „стоп-линията“, ако има
начертана такава или на линията на знака „Стоп“, ако няма начертана „стоп-
линия“. Спирането е веднъж и затова използваният съюз е съчинителен, но
13
противопоставителен, разделителен - „или“, а не съединителен - „и“, т.е при
всички случаи спирането е един път, но според прокурорите по това дело аз,
може би като по-особена персона, мога да бъда подложен на свръхзадължение
да спра цели три пъти - на линията на знака „Стоп“ един път, на „стоп-
линията“ втори път и на границата на основния път трети път. Това е
основният проблем на „новия“ обвинителен акт. Тук, с оглед на моите права
на обвиняем, на правото ми на защита, аз виждам два грамадни проблема.
Първият - директното обвинение, че не съм спрял на линията на знака „Стоп“
се появява едва днес, на шестата година от пътнотранспортното произшествие
и от издаването на постановлението за привличането ми като обвиняем и това
обвинение, не само че го няма в постановлението за привличане, то не е
отразено и в новия обвинителен акт, в диспозитива. Там продължава да стои
„не се съобразил“. Знам защо не са привели в съответствие обстоятелствената
част и диспозитива - за да избегнат ново предявяване. Но по-важното в
случая е, че това са абсолютно голословни твърдения, за които няма нито
едно, микрон доказателство. Обвинен съм на принципа няма значение дали
М. е виновен, важно е на всяка цена да бъде обвинен, пък съдът да му мисли.
Извинете, това не е правосъдие, а лична вендета. Аз знам, че единственото, на
което могат да се позоват прокурорите, за да ми повдигнат обвинение „не
спрял на знака „Стоп“ са показанията на свидетелите К. и баща и син Х..
Госпожо Председател, само че тези показания не могат да бъдат кредитирани,
тези свидетели заявяват тук пред почитаемия съд, че ме виждат за първи път,
когато предницата на воя автомобил е в средата на пътното платно, т.е 8
метра след знака „Стоп“.
Прокурор Г.: Госпожо Председател, това е пледоария по същество, не сме на
този етап.
Подсъдимият Л. А. М.: Това може да е пледоария по същество според Вас,
но аз смятам, че продължавам да не разбирам за какво съм обвинен.
Продължавам да твърдя, че на мен ми се вменява вина без нито едно
доказателство, а чл. 246 от НПК задължава прокурорите да повдигнат
обвинение, когато са събрали достатъчно доказателства за това. За това
обвинение почитаемите прокурори нямат нито едно доказателство, поради
което този обвинителен акт е в драстично противоречие с чл. 246 от НПК. Не
мога да бъда обвинен на базата на голи твърдения без нито едно
доказателство. Предвид на казаното дотук аз смятам, че новият обвинителен
акт, не само че не е поправил пороците на предходния, заради които
съдебното производство бе прекратено и делото бе върнато на прокурорите, а
тъкмо обратното - задълбочава тези пороци. Най-важният пропуск, с което
завършвам изложението си и ще направя конкретното си искане, уважаема
госпожо Председател, е, че все още дефинитивно не е определен
първоначалният момент на възникване на опасността за мен. В стр.4 те са
посочили, но не дефинитивно, този момент на възникване на опасността,
когато съм се намирал на 165,3 метра видимост от Ю. Т., бидейки на
страничната линия на основния път. Уважаема госпожо Председател, ако аз
съм възприел автомобила на Ю. Т., ще Ви моля тук, понеже са ми последните
думи, да ме чуете много внимателно, ако съм го възприел, когато се намирам
непосредствено на страничната линия на основния път, т.в. включвам се вече
в пътя и не съм спрял, при установена скорост на движение от 22 км/ч, за
времето, за което Ю. Т. ще измине това разстояние при скорост от 122 км/ч,
това са 4,68 секунди, преди той да дойда при мен аз ще съм изминал 29 метра,
ще бъда някъде към К., няма да се срещнем след 5,7 метра. Това е абсолютен
нонсенс, това е срам за правото. Повтарям, не прави чест подобна теза на
първокурсник от Юридическия факултет. Най-важното, което трябваше да се
14
направи е - ако това е основната теза на обвинението, да се възложи на
експертите, защото никой в тази зала не е компетентен да го изчисли, ако
тогава възниква опасността за мен - на страничната линия, имам ли безопасно
спиране, мога ли да спра. Косвен отговор има в експертизата - 9,4 метра е
опасната ми зона за спиране. Експертите да кажат имам ли спиране, не говоря
за задълженията по закон, там нямам правно регламентирано задължение.
Правната регламентация съставомерно е поведението ми на знака „Стоп“ при
отсъствие на „стоп-линия“, но на базовата линия имам ли спиране, те не са
възложила такава задача, продължават да не възлагат такава задача,
селектират въпросите си с цел не да разкрият обективната истина, а да скрият
обективната истина. Без такава експертиза какво е правнодължимото ми
поведение от този миг на възникване на опасността и какви са правилните от
правна и от техническа гледна точка мои действия, мое поведение, ние няма
да имаме годен за разглеждане в съдебна фаза обвинителен акт. Може да Ви
се струвам обстоятелствен, което е вярно, но това е израз на болката на един
човек, който 6 години вместо на правосъдие е подложен на прокурорски
произвол, убеден съм, че няма да прерасне в съда. С оглед на всичко това,
именно защото няма нито едно ново доказателство за твърденията, именно
защото не е изследвано какво следва да е поведението ми от първоначалния
миг на възникване на опасността и от правна, и от техническа гледна точка,
това дело трябваше да се върне не за граматическа редакция на обвинителния
акт, а за изработване на издържан от гледна точка на чл. 246 обвинителен акт
и прокурорите трябваше да поискат от експертите отговора на този въпрос,
повтарям - какво следва да е поведението ми от страничната линия на пътя
при възникване на опасността, имам ли полезно спиране, или щях да създам
по-голяма опасност за участниците в пътя. С това завършвам. С оглед на
всичко казано, правим искане за събиране на нови доказателства, исканията
ми са в точки и мога да ги изложа. Извинявам се за обстоятелственото
изложение, но още веднъж повтарям, че това е израз на болката, на
похабеното ми здраве, кариера и живот. Благодаря Ви!
Съдът обяви, че по направените искания за отвод и за връщане на делото на
досъдебното производство, на прокурора поради допуснати съществени
процесуални нарушения, които са отстраними на досъдебната фаза ще се
произнесе след съвещание.
Заседанието продължи в 13.35 часа.
След съвещание съдът намира, както и при предходното произнасяне в
разпоредително заседание, направеното искане за отвод на наблюдаващите по
делото прокурори за неоснователно. Изтъкнатите доводи за игнориране на
доказателства и доказателствени средства, за двойствен процес спрямо
двамата обвиняеми, на този етап подсъдими, не може да бъде прието за
основателно с оглед на обстоятелството, че на досъдебната фаза единствено в
прерогативите на прокурора е да преценя кои доказателства да възприеме и
кои не, ръководен от вътрешното си убеждение и на база сравняването им в
съвкупна преценка с всички останали доказателства и доказателствени
средства по делото. Всички доказателствени искания могат и следва да бъдат
направени на съдебното следствие, като досъдебната фаза се явява
подготвителна такава за съдебния процес и в правомощията на прокурора е
да прецени кои, колко и до каква степен същите обосновават повдигането и
поддържането на обвинение.
В съдебната фаза прокуратурата е страна с равни права на всички останали
участници в процеса. Поради изложеното, не са налице основание да се счита,
че същите по някакъв начин са проявили предубеденост или заинтересованост
от изхода на делото по смисъла на чл. 47 ал. 4 вр. чл. 29, ал. 2 от НПК.
15
Останалите основания по чл. 29, ал. 1 т. 4 до т. 8 от НПК, към които препраща
разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от НПК, също не са налице.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на подсъдимия Л. А. М.
- адв. Д., за отстраняване от по-нататъшното разглеждане на делото в
съдебното производство на наблюдаващите делото прокурори, а именно -
прокурор В. и прокурор Г..
След съвещание и с оглед направените искания, съдът намира, по въпросите
по чл. 248, ал. 1 от НПК, че делото е подсъдно на Окръжен съд - К.; не са
налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По отношение на направеното искане за допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия Ю. Т. А.,
доколкото се твърди, че същият не можел да упражни качеството си на
пострадал в производство, съдът намира, както се произнесе и в предходното
съдебно заседание, същото за неоснователно, тъй като единствено в
правомощията на прокуратурата е да реши дали да обедини или да раздели
дадено производство, още повече, че в случая се касае за един правнозначим
факт - настъпило едно ПТП, в което не може да има смесване на две качества,
а именно - такъв на обвиняем и пострадал, за каквото се твърди, че има
обвиняемият Ю. Т., поради което съдът намира същото за неоснователно.
Относно твърденията за непълноти на обвинителния акт и дали същият
отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, съдът съобрази следното:
Настоящият съдебен състав счита, че е налице отново непълнота на
релевираните от прокурора факти в обвинителния акт от значение за
вмененото престъпление на подсъдимия М., което се явява и нарушение по
смисъла на чл. 246, ал. 2 НПК. Както теорията, така и константната съдебна
практика сочат, че обвинителният акт следва да отговаря на изискванията на
чл. 246, ал. 2 от НПК и да съдържа всички реквизити, визирани в
Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС, като очертава в пълнота
предмета на доказване по делото и сочи фактите, обуславящи
съставомерността на деянието и участието на обвиняемия съответно
обвиняемите в случая, в него; изричната бланкетна правна норма от
Особената част на НК, под която се субсумира деянието на обвиняемия и
разпоредбите от ЗДвП и ППЗДвП, попълващи нейното съдържание и
съставляващи според прокурора конкретно нарушени правила за движение,
както и тяхната причинна връзка с настъпилото ПТП и съставомерния
вредоносен резултат. Както бе посочено при предходното проведено
разпоредително заседание, изясняването на основните въпроси от предмета на
този вид дела обикновено се извършва посредством високо специализирани
технически изследвания, каквито са обикновено авто-техническите
експертизи, като всеки технически параметър има своята незаменима
важност, като дори и най-малката промяна в него обикновено води до
различни заключения, оттук и до различни възможни отговори и правни
оценки. Ето защо, както от значение за защитната теза, така и от значение за
доказателствения процес е тези параметри да са ясно посочени в
обвинителния акт. В конкретния случай, както вече бе посочено и в
16
предходното разпоредително заседание, от съществено значение за
преценката на съставомерността на деянието е да се знае отстоянието, от
което подсъдимият М. е имал възможност да възприеме автомобила „Б.“ като
опасност за движението, тъй като именно от този момент за него се поражда
и дължимото поведение, и съответно имал ли е възможност да извърши
безопасно маневрата, която е предприел или не, като в случая е налице
противоречия, изразяващи се в следното: В обстоятелствената част на
обвинителния акт (стр.3-4) се твърди от една страна, че обвиняемия М. при
извършване на маневрата завой на ляво не е спрял на знака „Стоп“ - на
линията, очертана с пътна маркировка, или на линията, на която е поставен
знака, нито след това на граница на пътя с предимство, преди на навлезе по
същия, а от друга страна на стр. 8 от обвинителния акт на два пъти се описва
каква е била видимостта на този именно водач при навлизане на главния път
към другия автомобил „Б.“, но при потегляне на автомобила „Ф.“ от покой, а
в движение, за каквото се твърди при описание на фактическата обстановка.
Тази неяснота, това противоречие безспорно нарушава правото на защита на
подсъдимия М. да разбере точно и ясно в какво се изразява неправомерното
му поведение, описано в диспозитива като „не се съобразил с пътен знак Б2“.
Отново, след като прокурорът твърди в обвинителния акт, че обвиняемият М.
не е пропуснал движещия се по главния път автомобил „Б.“, който е трябвало
да пропусне преди да извърши маневрата, след което обвиняемия М. навлязъл
в пътната лента на приближаващия се по пътя с предимство автомобил „Б.“,
като не го пропуснал и така създал опасност за участниците в движението на
този пътен участък, то в обвинителния акт е следвало да се посочи и първият
възможен момент при ясно посочване при движение без да спре при законово
задължение за това, както се твърди в обвинителния акт, или от състояние на
покой, каквито също твърдения за възприемане на опасността, съответно
скорост на движение, време за реакция и отстояния се сочат на двата
автомобила отново в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Отново също така липсват каквито и да било посочени факти за посоченото
като вменено нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП на подс.М., в какво
конкретно поведение - действие или бездействие, се изразява описаното в
диспозитива нарушение на цитирания текст. Подобни факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт липсват.
В този смисъл следва да се посочи, че яснотата на обвинителната теза не
може да се замества, както вече бе посочено отново в предходното съдебно
заседание, от възможността подсъдимите да се запознаят с доказателствения
материал, тъй като той е само едно възможно обосноваване на обвинителната
теза, но не и самата теза.
Относно другите посочени доводи, свързани със събиране и проверка на
доказателства, съдът намира същите за неоснователни, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 248, ал. 4 от НПК в разпоредителното заседание не се
обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и
оценката на доказателства и доказателствени средства.
Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че са налице основанията за
прекратяване на съдебното производство и връщането му в предходна
съдебна фаза на прокурора за отстраняване на допуснати отстраними на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения, изразяващи
се в изготвяне на обвинителния акт, който не отговаря на изискванията на чл.
246, ал. 2 от НПК и водещ до нарушаване правото на защита на подсъдимите,
в частност на подсъдимия Л. М..
С оглед описаното, съдът не следва да се произнася на този етап по
17
направеното искане за назначаване на резервен защитник на подсъдимия Л.
М..
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 62/2024 година по
описа на Окръжен съд - К..
ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на допуснато на досъдебното
производство съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, а именно - изготвяне
на обвинителен акт, отговарящ на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК,
съобразно дадените в мотивировъчната част на настоящото определение
указания.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен съд -
Пловдив в 7-дневен срок от днес.
Заседанието се закри в 13.45 часа.
Протоколът се изготви на 17.05.2024 година.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18